Решение № 58 от 25.2.2026 г. на Районен съд - Димитровград по дело № 1225/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл.456 ал.1 вр.чл.383 от КЗ. Ищецът В. В. Г. твърди в искова молба, че е страна- кредитополучател, по Договор за банков кредит с кредитор „Централна кооперативна банка"АД № 39200КР-АВ- 0736/16.09.2022г. в размер на 21500 лева, с уговорена месечна вноска в размер на 216,66 лева за срок от 120 месеца и край на погасяване на договора 16.09.2032г. Към Договора, на 10.09.2022г., била сключена Застраховка „Живот на кредитополучателя"- „ЦКБ Живот +", за което била издадена застрахователна полица №1410115967 с краен срок 16.09.2032г. В застрахователната полица било записано, като застрахователно покритие при конкретни застрахователни събития, че в следствие на трайна загуба на работоспособност поради заболяване над 70%, на банката се изплащат дължимите погасителни вноски по кредита за срока на трайната загуба на работоспособност, съгласно погасителния план. Посочва, че в резултат на заболяване - карцином гл.маме синистра /рак на млечната жлеза/ и претърпяна в последствие химиотерапия и въз основа на Експертно решение на TEЛК № 92074 от заседание № 200 от 16.12.2024г. към МБАЛ"Св.Екатерина"-Димитровград й била определена 80% ТНР за срок от 1 година, считано от 16.12.2024г. до 01.12.2025г. Твърди, че подала уведомление за настъпила щета до застрахователя ЗЕАД„ЦКБ ЖИBOT"ЕАД, но от там получила писмо, в което се посочвало, че заболяването, за което е освидетелствана, е диагностицирано в срока на полица № 141 Н 0115967. Съгласно т.67 от Общите условия на застраховка „Живот" на кредитополучател, плащането на трайна загуба на работоспособност се извършвала при условие, че застрахованото лице няма предписание за трудоустрояване, трудоустроена е или е с прекратено трудово правоотношение с работодателя си, ако има такъв. От предоставеното ЕР на TEЛК се установявало, че липсва отбелязване на трудоустрояване, поради което и застрахованото лице можело да продължи работата си като „продавач консултант" без да се налага промяна на мястото и характера на трудовата дейност. Поради това, застрахователят не дължал застрахователно обезщетение по преписка по щета по приложената полица. Счита, че отказът на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение по приложената полица е незаконосъобразен. В индивидуално уговорените условия, подробно посочени в застрахователната полица, било записано, че застрахователят изплаща дължимите погасителни вноски по кредита за срока на трайната загуба на работоспособността съгласно погасителен план при трайна загуба на работоспособност в следствие на заболяване над 70%. Там не било посочено условието, че следва лицето да е трудоустроено, да има предписание за трудоустрояване или да е с прекратен трудов договор с работодателя си, ако е имало такъв. Клаузата на т.67 от ОУ не била индивидуално уговорена, а изготвена предварително, поради което потребителят нямал възможност да влияе върху съдържанието й. Същата била неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като не отговаряла на изискванията за добросъвестност и била уговорена във вреда на потребителя. Подобна клауза създавала на застрахователя право на самостоятелна преценка след представяне на решение на компетентен орган- ТЕЛК, дали е налице или не застрахователен риск- противоречие с разпоредбата на чл.143 т.6 от ЗЗП. В случай, че клаузата на т.67 от ОУ бъдела приложена, застраховано лице, което е получило степен на инвалидизация, но независимо от това е продължило да полага труд, щяло да бъде поставено в по- неблагоприятно положение от всички други застраховани лица, които са престанали да полагат труд. Такова тълкувание обезсмисляло наличието на застраховка, обезпечаваща банковите задължения на застрахованото лице, доколкото, за да се възползва от застрахователното обезщетение, то следвало да изпълнява работа с по-ниско трудово възнаграждение от възнаграждението на предишната работа или да престане да полага труд и да се лиши от всякакъв доход за определения му период на неработоспособност. Посочва, че договорите по чл. 383 КЗ за застраховка в полза на кредитор, се сключвали при общи условия съгласно чл. 348 КЗ, като разпоредбата се съдържала в Дял I на Част IV К3 т. е. в "Общи изисквания към всички застрахователни договори". Съгласно чл. 348, ал.1, изр.последно от КЗ при несъответствие между застрахователния договор и общите условия се прилагали уговорките, за които длъжникът е бил предварително писмено уведомен. В процесния случай, налице било противоречие между покрити рискове от застрахователния договор от една страна и т.67 от ОУ от друга страна, поради което следвало да се приложат уговорките на покрити рискове от застрахователния договор. Счита, че в случая е настъпил покрит застрахователен риск. Съгласно т.62 от ОУ при настъпване на покрит риск "трайна загуба на неработоспособност вследствие на заболяване над 70%", застрахователят трябвало да плати погасителните месечни вноски съгласно погасителния план до вноската, чийто падеж предхожда или съвпада с изтичане на срока на трайната загуба на работоспособност или падеж на последната вноска по договор за кредит. При наличие на застраховка "Живот" в полза на банката, кредитополучателят, който е платил, можел да търси платеното от застрахователя съгласно чл. 456, ал.1 КЗ. Доколкото претенцията била във връзка с чл.383 КЗ, дължими от застрахователя били платените от застрахованото лице задължения към нейния кредитор ЦКБ АД. Платени били погасителни вноски за периода от м.01.2025г. д м.07.2025г., включително, след датата на експертното решение от 16.12.2024 г., общо в размер на 1516,62 лева, като се дължала и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Счита, че застрахователят е изпаднал в забава по отношение претенцията на ищцата на 03.04.2025г., поради което дължи и обезщетение за забава върху платените вноски от датата на поканата 03.04.2025г. до датата на предявяване на иска. Именно поради горното и поради това, че застрахователят отказал да изплати дължимото застрахователно обезщетение на кредитора доброволно след надлежно отправена покана, за ищеца възникнал правен интерес да предяви претенцията си по чл. 456 ал.1 вр. с чл.383 от КЗ, чл.405 вр. с чл.108 ал.1 т.2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Иска съдът да постановите решение, с което да осъди ЗЕАД „ЦКБ ЖИВОТ"ЕАД, да заплати на ищеца сумата от 1516,62 лева, представляваща сбор от 7 месечни вноски / главница и лихва/ по договор за банков кредит №39200КР—АВ-0736/16.09.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата от 200 лева представляваща обезщетение за забава върху сумата от 1516,62 лева от датата на предявяване на застрахователната претенция 03.04.2025г. до датата на предявяване на исковата молба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът ЗЕАД „ЦКБ Живот“ЕАД депозира отговор на исковата, в който поддържа, че оспорва наличието на материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищцата за предявяване на настоящия иск. Оспорва твърдението, че дължимите вноски по договор за кредит № 32900КР-АВ-0736 за процесния период са заплатени от нея в полза на банката, съобразно погасителния план. Евентуално, оспорва посочените задължения по процесния договор за кредит да са погасени. Оспорва, че са налице предпоставките по чл.456, ал.1 К3 за исковата сума, както и иска по основание и размер. Не отрича, че между "ЗЕАД ЦКБ Живот" ЕАД и В. В. Г. е бил сключен договор за застраховка "Живот" на кредитополучател в полза на "ЦКБ" АД, полица № 141 К 0115967 с начало 17.09.2022 г. и край 16.09.2032 г. Полицата била сключена във връзка с усвоен от ищеца потребителски кредит от ,,ЦКБ" АД, в размер на 21500 лева. Оспорва да е налице покрит риск по полица № 141К 0115967. Съгласно уговореното в т.67 от приложимите към сключения застрахователен договор Общи условия за застраховка „Живот" на кредитополучател, застрахователят дължал изплащане на обезщетение за трайна загуба на работоспособност вследствие на заболяване при кумулативното наличие на следните две условия: 1. за застрахованото лице е определена трайна загуба на работоспособност вследствие на заболяване над 70% и 2. алтернативно дадени — застрахованото лице е трудоустроено, има предписание за трудоустрояване, трудовото му правоотношение е прекратено. Според представеното от ищеца, по образуваната при ответника доброволна претенция №141 К250163, Експертно решение № 92074 от заседание № 200 от 16.12.2024 г. на ТЕЛК Димитровград, В. Г. е била освидетелствана за срок от една година, до 01.12.2025 г., като определеният процент загуба на работоспособност възлиза на 80 %. Не било спорно, че за ищцата не е налице второто условие. Тя не била трудоустроена, не й било издадено предписание за трудоустрояване, не била с прекратено трудово/служебно правоотношение във връзка със заболяването, т.е. разполагала със същата възможност да погасява задължението си към банката, както при поемането му. Договорът за застраховка срещу рисковете „смърт вследствие заболяване", „смърт в следствие злополука", „трайна загуба на работоспособност, в следствие заболяване над 70% и ,,трайна загуба на работоспособност в следствие злополука над 50%, било обезпечение срещу невъзможността длъжникът да погасява задължението си и да върне получената по договора за заем сума на кредита. В случая не била налице такава невъзможност. Предвид установените факти и тъй като не бил налице покрит по полицата риск, застрахователят отказал плащане на застрахователно обезщетение. Оспорва сочената от ищцата нищожност на т.67 от ОУ, поради неравноправност на клаузата. Твърди, че същата е действителна, тъй като не са налице предпоставките по чл.143 и сл. 33П. Застрахователният договор не ограничавал правата на ищцата, още по-малко правото й да полага труд. Следвало да се има предвид, че не застрахователят определя дали застраховано лице подлежи на трудоустрояване, а специално създаден за това независим орган. Клаузата на т.67 от ОУ не била неравноправна, тъй като не попадала в никоя от хипотезите по чл.143 и сл. ЗЗП. Договорката не била нищожна, независимо че не е договорена индивидуално с ищцата. Оспорва твърдението, че е налице противоречие между уговореното в застрахователната полица и приложимите към същата общи условия. При подписване на застрахователния договор, застрахованата заявила писмено, че е запозната с общите условия за застраховка „Живот" на кредитополучател, приема ги и е получила екземпляр от тях. Покритите рискове - ,,смърт“ и ,,трайна загуба на работоспособност" в следствие на злополука или заболяване, били уговорени с оглед евентуалното настъпване на невъзможност длъжникът по договора за кредит да изпълнява задълженията си към кредитора. В случай, че трайната загуба на работоспособност не водела до такава невъзможност, тъй като застрахованият е в състояние да продължи да изпълнява същата длъжност/работа, то тя не представлявала покрит по застрахователния договор риск. В този смисъл не било налице твърдяното противоречие между уговореното в полицата и общите условия. Не било налице и соченото от ищцата право на самостоятелна преценка на застрахователя относно това дали да плати или не застрахователно обезщетение. Условието за плащане на застрахователно обезщетение, което същевременно е и част от хипотезата на покрития риск, било предписание за трудоустрояване, направено от органите на медицинската експертиза. Т.е., договорен бил обективен критерий - наличие на предписание за трудоустрояване, отсъствието на който било отчетено от застрахователя при произнасяне по основателността на претенцията. Не била налице и общата хипотеза по чл.143 З3П, тъй като обективният критерий - предписанието за трудоустрояване, не било в преценката на застрахователя. Следвало да се отчита обстоятелството, че лицето можело да продължи да полага същия труд не по собствена воля, а защото състоянието му, по преценка на медицинските органи, го позволява, поради което не била налице и неравностойност между отделните застраховани лица, тъй като всяко от тях било с различно здравословно състояние. Оспорва и искането за присъждане на лихва на осн. чл.86 33Д. Предвид неоснователността на главното вземане, неоснователно било и акцесорното такова за лихва. Отделно от това, застрахователят не бил изпаднал в забава, предвид което не дължал лихви. При условията на евентуалност, оспорва претенцията по чл. 86 33Д и по размер. Твърди, че размерът на претенцията на основание чл.86 33Д върху исковата сума за периода 03.04.2025 г. - 29.07.2025 г. възлиза на 63,11 лева. Отделно от това, оспорва началната дата на претенцията по чл.86 33Д, върху сумата в размер на 1516,62 лева, да е 03.04.2025г. Всяка от процесните вноски била дължима към десето число на съответния месец. Видно от представените с исковата молба извлечения по сметка, всяка от процесните вноски е била платена на съответния вальор, вкл. и вноските, дължими за м. май, юни, юли 2025 г. Предвид това че вноските, дължими за м. май, юни, юли 2025 г. не са били платени от ищцата към началната дата, от която се претендира обезщетението за забава (03.04.2025 г.), претенцията била недоказана и по основание за м. май, юни, юли 2025г. В този смисъл и при условията на евентуалност, размерът на претенцията по чл.86 33Д би възлизал на 36,06 лева. Оспорва искането за присъждане на законна лихва върху претендираната сума от 200,00 лева, представляваща лихва за забава за периода от датата на предявяване на доброволната претенция до датата на подаване на исковата молба върху сумата от 1516,62 лева, като счита същото за неоснователно, тъй като се претендира лихва върху вече изтекла лихва. Иска съдът да отхвърли предявените срещу ответника искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от приетия като доказателство по делото препис от Договор за потребителски кредит №39200КР-АВ-0736/16.09.2022г. „ЦКБ“АД е предоставела на В. В. Г., като кредитополучател и •••, като съдлъжник, кредит в общ размер на 21500 лева за задоволяване на лични и на семейството нужди. От своя страна кредитополучателят се задължила да върне получения кредит, ведно с начислените лихви, на месечни погасителни вноски в срок не по-късно от 10.09.2032г. Съгласно чл.14 от Договора, за обезпечение на вземанията на Банката се учредяват, конкретно посочени обезпечения, едно от които е сключен по преценка на застрахованото лице договор за застраховка „Живот“/“Злополука“. В случай на настъпване на покрито застрахователно събитие застрахователят „ЗЕАД ЦКБ Живот“ЕАД отговоря пред кредитора съгласно условията на договора за застраховка до размера на застрахователната сума за непогасената част от редовната главница и редовните лихви по кредита към датата на събитието, без просрочените вноски и лихвите по тях. Съгласно представената с исковата молба Полица „ЦКБ Живот+“ за застраховка „Живот“ на кредитополучател №141 К 0115967, сключена на 10.09.2022г. от ищеца В. В. Г., като застрахован, и „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД, като застраховател, страните се договорили, че същата се сключва във връзка с горепосочения Договор за потребителски кредит за срок от 120 месеца, считано от 17.09.2022г. до 16.09.2032г. Посочен е размера на застрахователната премия, дължима от ищеца, както и застрахователното покритие, което е за смърт в следствие на заболяване, смърт в следствие на злополука, трайна загуба на работоспособност в следствие на заболяване над 70% и трайна загуба на работоспособност в следствие на злополука над 50%. По отношение на застрахователното събитие „трайна загуба на работоспособност в следствие на заболяване над 70%“ изрично е посочено, че при настъпване на същото на Банката/ползващото се лице се изплащат дължимите погасителни вноски по кредита за срока на трайната загуба на работоспособност, съгласно погасителния план. По делото е представен и препис от Общи условия за застраховка „Живот“ на кредитополучател във връзка със сключените застраховки от ответника „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл.67 от тези ОУ, плащането при трайна загуба на работоспособност се извършва при условие, че застрахованото лице има предписание за трудоустрояване, трудоустроено е или е с прекратени трудови правоотношения с работодателя си, ако има такъв. Видно от приетото като доказателство по делото Експертно решение №92074/16.12.2024г. на ТЕЛК- Димитровград, „МБАЛ „Св.Екатерина“- Димитровград“ЕООДна В. В. Г., която работи като продавач-консултант са признати 80% ТНР за срок от една година, а именно до 01.12.2025г.Като причина за инвалидността е посочено общо заболяване с дата на инвалидизация 16.12.2024г. Посочени са противопоказни условия на труд, а именно: тежък физически труд и токсична среда. Във връзка с направено от ищеца искане за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Живот“ на кредитополучател, с писмо от 08.04.2025г. „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД уведомило В. В. Г., че при застрахователното дружество е образувана ликвидационна преписка №141К250163. По тази преписка, с писмо от 02.06.025г. застрахователят уведомил ищеца, че съгласно точка 67 от ОУ за застраховка „Живот“ на кредитополучател, плащането при трайна загуба на трудоспособност се извършва при условие, че застрахованото лице има предписание за трудоустрояване, трудоустроено е или е с прекратени трудови правоотношения с работодателя си, ако има такъв. Съгласно Наредбата за медицинската експертиза, решението на ТЕЛК включвало посочване на необходимостта от трудоустрояване. Обстоятелството, че такава не била определена, водело до извод за липса на необходимост от промяна на характера и мястото на изпълняваната преди освидетелстването длъжност. В предоставеното ЕР на ТЕЛК от 16.12.2024г. липсвало отбелязване за трудоустрояване. С оглед на това застрахованото лице можело да продължи да работи на длъжността „продавач-консултант“, т.е. не се налагало промяна на характера и мястото на трудовата дейност. Поради това, застрахователят отказал застрахователно обезщетение по преписка по щета№141К250163. Видно от приетата като доказателство по делото Справка за извършени плащания по Договор за потребителски кредит №39200КР-АВ-0736/16.09.2022г., сключен между „ЦКБ“АД и В. В. Г., през периода от 10.01.2025г. до 10.07.2025г. кредитополучателя е платила задължения по договора в размер на общо 1516,62 лева. При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже настъпването на покрит риск по застрахователно правоотношение и правото си да получи претендираното застрахователно обезщетение. От своя страна, ответникът носи тежестта да докаже наличието на основания за отказ да изплати застрахователно обезщетение. Съгласно чл.456, ал.1 от КЗ, когато застраховка "Живот" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението. Ето защо, в случая е налице материалната легитимация на ищеца по делото да получи застрахователно обезщетение при настъпване на покрит риск. Страните не спорят, че в процесния случай е налице сключена между тях Полица „ЦКБ Живот+“ за застраховка „Живот“ на кредитополучател №141 К 0115967/10.09.2022г. Чрез тази застраховка са били обезпечени задълженията на В. В. Г. към "Централна кооперативна банка" АД по сключения между тях Договор за потребителски кредит №39200КР-АВ-0736/16.09.2022г. при настъпване на някой от посочените в полицата покрити рискове, сред които и „Трайна загуба на работоспособност в следствие на заболяване над 70%“. Срокът на застрахователното покритие съвпада със срока на договора за кредит- до 16.09.2032г. и доколкото страните не спорят, че ищеца е заплащала всички застрахователни премии, не са налице основания за прекратяване на застрахователното правоотношение, което е действащо към датата на твърдяното застрахователно събитие- 16.12.2024г. Видно от приетата, като доказателство по делото Справка за извършени плащания по Договор за потребителски кредит №39200КР-АВ-0736/16.09.2022г., сключен между „ЦКБ“АД и В. В. Г., през периода от 10.01.2025г. до 10.07.2025г. кредитополучателя е платила задължения по договора в размер на общо 1516,62 лева. Установено е и че през периода на застрахователното правоотношение – на 16.12.2024г., В. Г. е била освидетелствана от ТЕЛК и поради заболяването й "Централна част на млечната жлеза" й е определена 80 % трайна неработоспособност за срок от 1 година. Съгласно представеното по делото Експертно решение №92074 от 16.12.2024г. на ТЕЛК- Димитровград, противопоказни за ищеца са тежкия физически труд и работата в токсична среда. В този смисъл, тя не е била трудоустроена, нито се е наложило прекратяване на трудовото й правоотношение, поради което е продължила работата си като продавачконсултант. Спорно между страните е дали здравословното състояние на ищеца представлява покрит застрахователен риск по смисъла на сключената с ответното дружество Полица „ЦКБ Живот+“ за застраховка „Живот“ на кредитополучател №141 К 0115967/10.09.2022г. и с оглед посочените в чл.67 от общите условия предпоставки за плащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя. Според тази разпоредба от Общите условия, плащането при трайна загуба на работоспособност се извършва, при условие, че застрахованото лице има предписание за трудоустрояване, трудоустроено е или е с прекратени трудови правоотношения с работодателя си, ако има такъв. В този смисъл, според ответника понятието „трайна неработоспособност“ включва две кумулативни условия- установена с решение на ТЕЛК трайно намалена неработоспособност над 70% и едновременно с това наличие на предписание за трудоустрояване или прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя, т.е. невъзможност застрахованото лице да реализира трудов доход или да реализира такъв в намален размер поради трудоустрояване. Разпоредбата на чл.67 от ОУ изисква застрахованото лице да представи пред застрахователя документ, от който освен наличието на трайно намалена неработоспособност над 70% да е налично и предписание за трудоустрояване или за прекратяване на действащо трудово правоотношение. Същевременно, в приетата като доказателство по делото Полица „ЦКБ Живот+“ за застраховка „Живот“ на кредитополучател №141 К 0115967/10.09.2022г. единствено се посочва, че се предоставя застрахователно покритие в случай на „Трайна загуба на работоспособност в следствие заболяване над 70%“. Съпоставяйки горепосочените две разпоредби съдът намира, че единствената възможност на работещото застраховано лице при настъпване на установена с решение на ТЕЛК трайно намалена неработоспособност над 70%, да получи застрахователно обезщетение е то да бъде трудоустроено или да прекрати трудовото си правоотношение. Съдът намира ,че клаузата на чл.67 от ОУ не е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.1 т.6 от ЗЗП, тъй като същата уговорка не предвижда възможност за застрахователя да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка. Установяването на трайна неработоспособност, необходимост от трудоустрояване или невъзможност лицето да полага труд не е поставено в зависимост от едноличната преценка на застрахователното дружество, а е в зависимост от решение, което е взето от друг държавен орган- ТЕЛК. На следващо място, съдът счита, че по процесния спор относно това дали застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение следва да се имат предвид клаузите на приетата като доказателство по делото застрахователна полица, подписана от ищеца и ответника. В случая признатата от ТЕЛК трайна неработоспособност, която е над 70% е достатъчно основание за изплащане на обезщетение за инвалидност. Застраховката обезщетява самия факт на увреждането /загубата на здраве/, а не задължително пропуснатите ползи от заплата. Фактът, че работника не е трудоустроен и продължава да заема същата позиция, не отменя инвалидността. Трудоустрояването е задължение на работодателя, ако в решението на ТЕЛК са вписани противопоказни условия на труд. В случай, че в решението на ТЕЛК не е вписано, че работника не може да работи на досегашното си работно място, поради възникналото заболяване, застрахователя няма основание да откаже плащане, тъй като настъпилото застрахователно събитие е установено по медицински критерии. В този смисъл, процесното обезщетение по Полица „ЦКБ Живот+“ за застраховка „Живот“ на кредитополучател №141 К 0115967/10.09.2022г. е за настъпилата нетрудоспособност, а не загуба на доход. Застрахователното събитие е фактът на медицински установеното състояние на инвалидност, а не икономическата последица от него- липса на доход. В този случай, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят дължи застрахователна сума, а не обезщетение за вреди. Липсата на изрично предписание за трудоустрояване или прекратяване на трудовото правоотношение е ирелевантно за възникване правото на плащане. Доколкото в своето решение ТЕЛК е приел, че ищеца е с 80% инвалидност, но може да работи на същата длъжност, застрахователя не може да твърди, че не е настъпило застрахователното събитие. На следващо място, съдът счита, че в настоящия случай е налице противоречие в съдържанието на застрахователната полица и това на ОУ за процесната застраховка. В чл.67 от ОУ изрично е посочено, че плащането при трайна загуба на работоспособност се извършва, при условие, че застрахованото лице има предписание за трудоустрояване, трудоустроено е или е с прекратени трудови правоотношения с работодателя си, ако има такъв. Същевременно, в подписаната от страните застрахователна полица е предвидено единствено, че се предоставя застрахователно покритие в случай на „Трайна загуба на работоспособност в следствие заболяване над 70%“. Доколкото в случая е невъзможно да се констатира каква е била действителната воля на страните по процесния застрахователен договор, то приложение следва да намери императивната правна норма на чл.348 ал.1 изр.последно от КЗ, приложима за всички застрахователни правоотношения, поред която при несъответствие на застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора. В този смисъл, клаузите, включени в застрахователната полица имат приоритет пред тези от Общите условия. Това е така, доколкото клаузите в полицата /договора/ са индивидуално договорени, а тези на ОУ не и съответно не могат да въвеждат скрити ограничителни условия. В тази връзка, следва да се има предвид, че закона защитава потребителя при неясни и противоречиви условия и ако една клауза влиза в противоречие с друга, тя следва да се тълкува в полза на застрахования. С оглед на изложеното, съдът счита ,че доколкото инвалидността е медицинско състояние и ако застрахователя е приел да застрахова „трайна загуба на работоспособност в следствие на заболяване над 70%, то той е длъжен да плати обезщетение на застрахованото лице при настъпване на това състояние. Изискването лицето да бъде трудоустроено или да остане без работа, за да получи обезщетение за инвалидност, добавя ново условие, което не е част от дефиницията на застрахователния риск, направена в застрахователната полица /договора/ и съответно се явява неоснователно ограничение на правата на ищеца. В случай, че бъде приложена клаузата на чл.68 от ОУ, застрахованото лице, което е получило степен на инвалидизация, но независимо от това е продължило да полага труд, ще бъде поставено в по-неблагоприятно положение от всички други застраховани лица, които са престанали да полагат труд или са били трудоустроени. С оглед гореизложеното съдът намира, че е настъпил покрит застрахователен риск и искът е доказан по основание. Съгласно индивидуално уговореното между страните при настъпване на покрит риск "трайна неработоспособност в следствие на заболяване над 70%" към датата на настъпване на покрития риск за срок с решението по ТЕЛК- по-кратък от остатъка на срока на кредита, се изплаща еднократно обезщетение. Исковата претенция е за дължими 7 месечни погасителни вноски /дължима главница и възнаградителна лихва/ за периода от 10.01.2025г. до 10.07.2025г., в общ размер на 1516,62 лева. Доколкото безспорно установено по делото е, че ищецът е платила тази дължима сума за процесния период в полза на кредитора, то предявения иск се явява основателен и доказан като ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на В. Г. на основание чл.456 ал.1 от КЗ обезщетение в същия размер. На следващо място, съдът намира исковата претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца мораторна лихва за периода от 03.04.2025г. до 29.07.2025г. за основателна. Видно от отговора на исковата молба е, че ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че уведомлението за настъпилата щета по застрахователния договор е от 03.04.2025г., която дата се явява и начало на периода, за който се търси обезщетение за забава. Исковата молба е била предявена в съда на 29.07.2025г., която е и крайната дата на периода, за който се търси мораторна лихва. Доколкото по делото не беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение за размера на претендираната мораторна лихва върху платената от ищеца сума от 1516,62 лева за времето от 03.04.2025г. до 29.07.2025г., съдът изчисли същата с помощта на електронен калкулатор от сайта https://www.calculator.bg. След направеното изчисление беше установено, че размерът на мораторната лихва начислена върху сумата от 1516,62 лева за периода от 03.04.2025г. до 29.07.2025г. е 67,76 лева. С оглед изложеното, съдът счита ,че предявения иск за присъждане на мораторна лихва върху дължимата сума от 1516,62 лева за периода от 03.04.2025г. до 29.07.2025г. е основателен и доказан до 67,76 лева, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 200 лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен. На последно място, основателна се явява претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата от 1516,62 лева, считано от 30.07.2025г. –датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане. При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от нея деловодни разноски. Съгласно представените доказателства, както и списък на разноските, извършени от В. В. Г., тя е заплатил държавна такса от 110,66 лева, от която 60,66 лева за иска по чл.456 от КЗ и 50 лева за иска по чл.86 от ЗЗД. Платила е и адвокатско възнаграждение в размер на общо 856 лева, от което 456 лева за първия иск и 400 лева за втория иск. С оглед на това, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца деловодни разноски, а именно сумата от 516,66 лева за иска по чл.456 от КЗ и 152,46 лева по иска с правно основание чл.86 от ЗЗД. В полза на пълномощника на ищеца от ответното дружество следва да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, а именно 33,06 лева. Мотивиран така, съдът