Решение № 902 от 23.3.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 143/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение № 621/11.12.2025г., постановено по а.н.д. № 2030/2025г., Районен съд Плевен, тринадесети наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 15-2500197/08.10.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, с което на „Адванст Ингридиънтс” ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление гр. Плевен, [улица], представлявано от В. Е. Ц., на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за извършено нарушение по чл.52, ал.1 и ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) вр. с чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ вр. със Заповед № РД-06-45 от 30.10.2024г. на Министъра на труда и социалната политика за определяне коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025г. С решението въззивният съд е осъдил „Адванст Ингридиънтс” ЕООД с [ЕИК] да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „Адванст Ингридиънтс” ЕООД с [ЕИК], чрез пълномощник, страна по а.н.д. № 2030/2025г. по описа на Районен съд Плевен. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Твърди се, че въззивният съд не е направил цялостен анализ във връзка с изложеното в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства. На следващо място се излага, че с оглед кода на икономическа дейност на дружеството, деклариран пред НАП и НСИ – КИД 2008-4711 „Търговия на дребно в неспециализирани магазини, предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“, същото не е било задължено да сключва застраховка „трудова злополука“ на работниците и служителите, тъй като не произвежда, а продава хранителни продукти. На последно място се излагат съображения за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН, респективно чл.415в, ал.1 от КТ. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и отмяна на издаденото НП. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане. Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните: Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че след извършена на 19.08.2025г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен проверка в цех за панировки, намиращ се в гр. Плевен, Северна индустриална зона, склад 79, на „Адванст Ингридиънтс” ЕООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №15-2500197 от 16.09.2025г. При проверката било установено (преглед на оценката на риска от май 2023г. и подадената с вх.№ВХ24048785/25.04.2024г. декларация по чл.15 от ЗЗБУТ), че дружеството извършва дейност в икономическа дейност с код по КИД-2008 „10.89 – „Производство на други хранителни продукти, некласифицирани другаде“, и че в него полагат труд лица, наети по трудови правоотношения. Актосъставителят приел, че за календарната 2025г. работниците и служителите от основната и спомагателна дейност на дружеството подлежат на задължителна застраховка за риска „трудова злополука“, тъй като икономическата дейност, която изпълняват работещите е с код по КИД 2008-10 и е с коефициент на трудов травматизъм Ктт = 0,66, който е по-висок от средния за страната Ктт = 0,63, съгласно Заповед №РД-06-45 от 30.10.2024г. на Министъра на труда и социалната политика за определяне на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025г. В акта било прието за установено, че „Адванст Ингридиънтс” ЕООД с [ЕИК], в качеството си на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство в частта по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като към 19.08.2025г. не е изпълнило задължението си да сключи договор за застраховане за риск „трудова злополука“ за 2025г. на своите работници и служители, заети в основната и спомагателна дейност на предприятието, принадлежащо към икономическа дейност с код по КИД 2008-10, която за 2025г. е с трудов травматизъм по-висок от средния за страната. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното пред съда НП. Нарушението е било отстранено на 04.09.2025г. съгласно Застрахователна полица № 3607250570000015/04.09.2025г., приложена в първоинстанционното дело. За да потвърди оспореното пред него НП, въззивният съд приел, че АУАН и НП съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и при съставянето им не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на издаденото НП. По съществото на спора съдът приел въз основа на събраните по делото доказателства, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение, вменено му в акта и НП, същото е безспорно доказано, не са налице основания за приложение на чл.415в, ал.1 от КТ, както и че наложеното наказание е правилно определено съобразно санкционната норма на чл.413, ал.2 от КТ в минимален размер. В резултат на така приетото, въззивният съд потвърдил изцяло оспореното НП като правилно и законосъобразно. Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ, работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Този акт е Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (Наредбата), съгласно чл.2, ал.1 от която, на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Съгласно чл.16, ал.1 от Наредбата договорът за задължителната застраховка „трудова злополука“ се сключва от работодателя и застрахователя или от упълномощени от тях лица за всяка календарна година, а ал.2 на същия текст предвижда, че срокът на договора не може да бъде по-дълъг от 12 месеца, и по-кратък от един месец. Съгласно ал.2 на чл.52 от ЗЗБУТ, при определяне на условията и реда по ал.1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки. Предназначението на застраховката по несъмнен начин предпоставя необходимостта от наличието на валидна и действаща застраховка във всеки един момент, в който работниците упражняват труд. Работодателят може да я сключи, когато намери за добре, но при започване на работа всеки един от работниците следва да е застрахован за трудова злополука; съответно, докато не сключи застраховка, работодателят не може да допуска работниците до упражняване на труд. Застраховката има за цел и затова е задължителна, да осигури риска от упражняваната дейност. Безспорно по делото е установено, че за периода на проверката от длъжностните лица при Дирекция „Инспекция на труда“ гр. Плевен дружеството-касатор не е имало сключена задължителна застраховка за риск „трудова злополука“. Търговското дружество е санкционирано на основание чл.413, ал.2 от КТ за нарушение на чл.52, ал.1 и ал.2 от ЗБУТ във връзка с чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“, а съвкупната и последователна преценка на доказателствата обосновава правни изводи за осъществено административно нарушение, както правилно е приел и въззивният съд. Съставът на посочената разпоредба е специален и визира нарушения на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. От събраните по делото доказателства е безспорно, че наказаното дружество има качеството на работодател по отношение на работещите в него лица. Със заповед № РД-06-45 от 30.10.2024г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025г., коефициентът на трудов травматизъм за икономически дейности с код по КИД 2008-10. – „Производство на хранителни продукти“ е определен на 0,66 – по-висок от средния за страната 0,63. Няма спор по делото, че по отношение на своите работници и служители, заети в основната и спомагателната дейност на предприятието, същото не е имало сключена застраховка „трудова злополука“. Съдът не споделя доводите на касатора, че дружеството не е било задължено да сключи застраховка, защото е с КИД 2008-4711. По делото е приобщено Заявление-Декларация, подадена от дружеството до Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. Заявлението-Декларация е с вх.№24048785/25.04.2024г. и в нея е посочен код на осъществявана основна икономическа дейност по КИД 2008: 10.89 „Производство на други хранителни продукти, некласифицирани другаде“. Заявление-Декларация със същия номер, дата и дружество са публикувани на страницата на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда в Регистър на декларациите по чл.15 от ЗЗБУТ. До настоящия момент в регистъра по отношение на дружеството няма публикувана нова декларация. Следва да се отбележи още, че от дружеството е представена оценка на риска на работните места на фирма „Адванст Ингридиънтс” ЕООД гр. Плевен, където по отношение на проверявания обект на дружеството е отразена дейност: Производство на панировъчна смес. От друга страна нормата на чл.52, ал.2 от ЗЗБУТ изисква при определяне на условията и реда по ал.1 да се отчита осъществяваната икономическа дейност на предприятието, а не декларираната пред НАП и НСИ. Предвид горното наказващият орган обосновано и правилно е приел, че е извършено административно нарушение на посочените разпоредби и е наложил съответната санкция, до какъвто правилен извод е достигнал и въззивният съд. В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на касатора е обективна и безвиновна и касае неизпълнени задължения към държавата (арг. от чл.83 от ЗАНН). Въззивният съд правилно е констатирал, че протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на дружеството е ангажирана правилно. Противно на изложеното в касационната жалба въззивният съд е отговорил на оплакванията в жалбата, коментирал е свидетелските показания и доказателствата по делото. Правилно районният съд е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като извършеното административно нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на тази разпоредба. Нормата на чл.415в от КТ урежда привилегирован състав спрямо всички нарушения по КТ, включително и тези, описани в чл.413, ал.2 от КТ. В чл.415в от КТ са предвидени две кумулативно изискуеми се предпоставки, за да може нарушение на трудовото законодателство да бъде прието за маловажно: да е отстранено веднага след установяването му по надлежния ред; и от нарушението да не са произтекли вредни последици за работници или служители. Липсата на което и да е от визираните условия води до неприложимост на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ. В разглеждания случай е установено обстоятелството, че шестнадесет дни след започване на проверката, работодателят е сключил изискуемата застраховка по отношение на шестима работници и служители, като я е представил на административнонаказващия орган на 23.09.2025г. Задължителната застраховка е сключена повече от десет месеца, след започване прилагането на Заповед №РД-06-45 от 30.10.2024г. за определяне коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025г. В случая работодателят има задължение да застрахова работниците, което е предвидено с цел да осигури безопасните условия на труд. С неизпълнение на това задължение работодателят поставя работниците в необоснован риск в случай на събитие, увреждащо здравето на работника, което не би могло да бъде обезщетено при липсата на сключена застраховка за риска „трудова злополука“. Нарушение от рода на процесното безспорно уврежда обществените отношения, осигуряващи условията на труд на работниците. Липсата на застраховка за риска „трудова злополука“ за конкретни работници за периода от постъпването им на работа, респективно от влизане в сила на заповедта на МТСП до последващото им включване в застрахователната полица не разкрива ниска степен на обществена опасност, а отстраняването след установяване при проверка не обуславя автоматично приложение на привилегирования състав, доколкото изискването веднага следва да се тълкува стриктно, с оглед целите на трудовото законодателство и превенцията на риска. Още повече, че в случая се касае за шестима работници, работещи при по-висока степен на риск от средната за страната. Нарушението е формално, поради което и наличието или липсата на вредни последици не следва да бъде обсъждано при преценка приложението на чл.415в от КТ. При тези данни се налага изводът, че разпоредбата на чл.415в от КТ не може да бъде приложена, тъй като не са налице кумулативно предвидените предпоставки за това. В случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не намира приложение. Специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя писмено, че при повторно извършване на нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Това разрешение е постановено в ТР №3 от 10.05.2011г. по тълк. дело №7/2010г., ОСК на ВАС. Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали различни констатации от тези отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на районния съд, водещи до отмяната на НП. По изложените съображения касационният състав намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав