Решение № 114 от 21.7.2026 г. на Районен съд - Петрич по дело № 107/2026 г.

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО Производството е с правно основание чл. 59 ЗАНН. Образувано е по жалба на А. Н. Т., ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес /населено място/, против Наказателно постановление за глоба № РД-05- 6/03.02.2026 г., издадено от Директор на Регионална здравна инспекция гр. Б., с което за извършено нарушение на чл. 281, ал. 1, пред.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на физическото лице - жалбоподател е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 12 782,30 евро /25 000 лева/. С депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради неотразяване на действителните факти и обстоятелства, както и поради противоречието му с материалните и процесуалните правила. Сочат се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административно наказателното производство, както и липса на извършено нарушение, поради твърдяно неупражняване на фактическа власт на жалбоподателя върху установените лекарствени продукти към момента на нарушението, каквито твърдения не били изложени в атакуваното НП. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, по същество излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, твърди допуснати процесуални нарушения и недоказаност на нарушението, поради което иска неговата отмяна. Административнонаказващия орган се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата, по същество и в писмени бележки излага доводи за законосъобразно ангажиране отговорността на жалбоподателя. Твърди липсата на процесуални нарушения и доказаност на процесното нарушение. Пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда. Районна прокуратура - Б., редовно и своевременно призована, не ангажира представител и становище по същество на делото. По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено съдебно заседание на 11.06.2026 г. В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят И. М.П. – М., свидетелите по съставяне на акта - С. М. Х., Д. К. Д. и П. В. Н. служител на РУ-П., участвал по време на проверката на 11.11.2025 г. ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът прие за доказана следната фактическа обстановка: Безспорно се установи по делото, че по повод постъпил сигнал за неправомерна продажба на лекарствени продукти на територията на област Б., директорът на РЗИ – Б. разпоредил извършването на съвместни проверки със служители на ОД на МВР – Б.. За тази цел издал заповед, с която били определени длъжностните лица, натоварени с осъществяване на контролната дейност, като проверките били извършвани от два отделни екипа с участието на служители на РЗИ и полицейски органи. На 11.11.2025 г. един от проверяващите екипи в състав: служителите при РЗИ Б. – И. М.П. – М., С. М. Х. и в присъствието на полицейския служител – П. В. Н., извършили проверка в магазин за хранителни стоки, находящ се в с. К., стопанисван от ЕТ „А. Т. – В.“. По време на проверката жалбоподателят не се намирал в търговския обект, в магазина присъствала неговата съпруга З.Т., която съдействала на проверяващите. В хода на проверката проверяващите установили, че в обекта се съхраняват следните лекарствени продукти: Oki - Dompe от 80 mg по 30 сашета, със срок на годност 05/2028 г. и партиден № 25Е6910 - 45 опаковки; Oki - Dompe от 80 mg по 30 сашета, със срок на годност 04/2028 г. и партиден № 25D6665 - 14 опаковки; Oki - Dompe от 80 mg по 30 сашета, със срок на годност 03/2028 г. и партиден № 25С6452 - 62 опаковки и 6 броя сашета в отворена кутия; COMTREX COLD * 20 таблети, със срок на годност 09/2027 г. и партиден № V554 - един блистер с 10 таблети; DEPON MAXIMUM 1 gr., със срок на годност 07/2027 г. и партиден № В5610. Проверяващите възприели, че по-голямата част от откритите продукти се намирали в складовото помещение на магазина, поставени в кашони, а около 10 опаковки „Оки“, всяка съдържаща по 30 броя сашета се намирали в търговската част на магазина. За извършената проверка и установеното на място бил съставен Констативен протокол от 11.11.2025 г. , както и била отправена покана към г-н А. Н. Т., да се яви в РЗИ Б. за съставяне на АУАН на 16.12.2025 г. На посочената в поканата дата - 16.12.2025 г. А. Н. Т. не се явил в РЗИ-Б., като вместо него се явила З.Б.Т., с ЕГН ••••••••••, с общо нотариално заверено пълномощно с рег. № 9536 от 12.11.2025 г., заверено от помощник нотариус С.М., при нотариус К.Т.. На същата дата, маг. фарм. И. П. – главен експерт в Дирекция „Медицински дейности“ при РЗИ-Б., в присъствието на свидетелите С. Х. – главен експерт в Дирекция „Медицински дейности“ при РЗИ-Б. и Д. К. Д. – директор в Дирекция „Медицински дейности“ при РЗИ-Б., съставила АУАН № 66/16.12.2025 г., срещу А. Н. Т., ЕГН ••••••••••, преставляващ ЕТ „А. Т. – В.“ и стопанисващ обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в с. К., общ. П., за нарушение на чл. 281, ал. 1, предл. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн. ДВ. Бр. 31 от 13.04.2007 г., изм. ДВ бр. 39 от 01.05.2024 г.). След съставяне на акта, същият бил изпратен за връчване чрез органите на МВР, като на 13.01.2026 г. АУАН е връчен лично на А. Н. Т.. След връчване на акта, жалбоподателят Т. упражнил правото си на възражение, като писмено заявил, че процесните лекарствени продукти не са били предназначени за продажба, а били доставени от негов близък за лично ползване от членовете на семейството. Посочил още, че същите не са били изложени в търговската част на магазина и не са били предлагани на клиенти. Административнонаказващият орган не възприел изложените възражения и въз основа на съставения АУАН издал атакуваното наказателно постановление № РД-05-6/03.02.2026 г., в което възприел изцяло залегналата в акта фактическа обстановка, приел, че е налице нарушение на чл. 281, ал. 1, предл. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн. ДВ. Бр. 31 от 13.04.2007 г., изм. ДВ бр. 39 от 01.05.2024 г.). и наложил на А. Т. глоба в размер на 12 782, 30 евро /25 000 лева/, като на основание чл. 297 Закона постановил отнемане в полза на Държавата на откритите продукти – предмет на нарушението. В съдебно заседание са разпитани актосъставителят И. М.П. – М., С. М. Х., Д. К. Д. и полицейския служител П. В. Н.. Свидетелките И. П. – М. и С. М. Х., в подробен разказ описват извършените действия в хода на проверката, откритите продукти и местонахождението им. Свидетелят Д. К. Д. не е присъствал по време на проверката и е единствено свидетел по съставяне на акта. Свидетелят П. В. Н. също описва действията по време на преверката, като относно откритите кашони с „Оки“ твърди, че същите били само в складовото помещение отзад, като не е имало изложени лекарства отпред на щанда, които да се предлагат за продажба. Излага, че всички установени прахчета в кашони в обекта на жалбоподателя, са били само в складовото помещение. Между свидетелските показания съществува противоречие относно местонахождението на част от лекарствените средства. Служителите на РЗИ И. П. и С. Х. поддържат, че част от опаковките били разположени в близост до касата, зад цигарите, а една от кутиите била отворена и поставена на етажерка до мястото за обслужване на клиенти. Според тях именно това обстоятелство пораждало съмнение, че продуктите се държат с цел предлагане на потребителите. Различни са показанията на свидетеля П. Н. – полицейски служител, участвал непосредствено в проверката. Същият заявява, че всички кашони с лекарствени продукти се намирали единствено в задното складово помещение и че не си спомня да е имало изложени лекарства на щанда или до касата. Свидетелят категорично сочи, че не е възприел лекарствени продукти, поставени за продажба пред клиентите. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. като обективни, последователни и безпристрастни. Същият не е служител на административнонаказващия орган, няма отношение към издаването на наказателното постановление и не е заинтересован от изхода на спора. Показанията му се отличават със спонтанност и не съдържат стремеж да подкрепят една или друга теза, поради което съдът ги възприема като особено надежден доказателствен източник. От друга страна, свидетелките П. и Х. са длъжностните лица, извършили проверката и съставили административнонаказателната преписка. Техните показания възпроизвеждат почти дословно съдържанието на констативния протокол и АУАН, поради което съдът ги преценява с необходимата критичност, отчитайки служебната им ангажираност с установяване на нарушението. Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства. ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази наведените в жалбата доводи, становищата на страните и приложимия закон, съдът намира за установено следното: Относно допустимостта на жалбата : Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от лице, което е адресат на наказателното постановление и има правен интерес от неговото оспорване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Относно основателността на жалбата: Разгледана по същество, съдът приема жалба за основателна, доколкото при извършената служебна проверка констатира, че наказателното постановление е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и при недоказаност на административното обВ.ение, които пороци, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, обуславят неговата отмяна. Мотиви: В настоящия случай, жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл 281, ал. 1 ЗЛПХМ. Посочената разпоредба гласи, че който произвежда, внася, продава, съхранява или предоставя за употреба в Република България лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба, извън случаите по чл. 8, 9 и 10, както и такива с неустановен произход, ако не подлежи на потежко наказание, се наказва с глоба от 25 000 до 50 000 лева. Нормата на чл. 281, ал. 1 от ЗЛПХМ съдържа в себе си две предложения – предложение първо – "произвежда, внася, продава, съхранява или предоставя за употреба в Република България лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба, извън случаите по чл. 8, 9 и 10" и предложение второ – "произвежда, внася, продава, съхранява или предоставя за употреба в Република България лекарствени продукти, които са с неустановен произход". Следователно, за да бъде осъществен съставът на нарушението, административнонаказващият орган следва да установи кумулативно, че процесните вещи представляват лекарствени продукти по смисъла на закона, че същите не са разрешени за употреба в Република България, че не попадат в някоя от изключителните хипотези на чл. 8 – чл. 10 ЗЛПХМ, както и че именно наказаното лице е осъществило някое от изпълнителните деяния, предвидени в закона. В настоящия казус, нито един от тези елементи не е доказан по категоричен начин. На първо място, не бе доказано, че процесните продукти са лекарствени продукти по смисъла на закона, доколкото предмет на нарушението по чл. 281 ЗЛПХМ могат да бъдат единствено лекарствени продукти по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЛПХМ. Качеството „лекарствен продукт“ представлява юридически факт, който е част от фактическия състав на нарушението и подлежи на пълно доказване. В случая административнонаказващият орган е приел, че откритите продукти представляват лекарствени продукти единствено въз основа на тяхното търговско наименование и външен вид. По делото обаче не са представени никакви доказателства относно състава, предназначението, регистрационния статус на тези продукти или нормативната им квалификация. Не са представени официални документи на компетентен орган, не са представени листовки или други документи, удостоверяващи естеството на процесните продукти, не е назначена експертиза в административната фаза за установяване характера на тези продукти. При това положение съдът не разполага с доказателства, въз основа на които самостоятелно да направи категоричен извод, че предмет на нарушението действително са лекарствени продукти по смисъла на закона. На следващо място, административнонаказващият орган не доказа и втория основен елемент от състава на нарушението, а именно – не бе доказано в процеса, че процесните продукти не са разрешени за употреба в Република България. В наказателното постановление единствено е посочено, че след извършена справка в публичния регистър на Изпълнителната агенция по лекарствата е установено, че процесните продукти не са разрешени за употреба в Република България. Самата справка обаче не е приложена към административнонаказателната преписка. Не са приложени извлечения от регистъра. Не е представено удостоверение от Изпълнителната агенция по лекарствата. Не е представено становище на компетентния държавен орган. Следователно съдът не разполага с никакво годно доказателство, което да установява по несъмнен начин този съществен елемент от административното обВ.ение. Само твърдението на актосъставителя, че е извършил справка в публичен регистър, не представлява доказателство за съществуването на юридическия факт, че конкретните продукти не са разрешени за употреба в Република България. Административнонаказващият орган не доказа също така, че не са налице изключенията по чл. 8 – чл. 10 ЗЛПХМ, доколкото разпоредбата на чл. 281, ал. 1 ЗЛПХМ изрично изключва приложението си в случаите по чл. 8, чл. 9 и чл. 10 от закона. Липсата на тези предпоставки също представлява елемент от фактическия състав на нарушението, а по делото липсват каквито и да било доказателства административнонаказващият орган да е извършил проверка в тази насока. Липсват мотиви защо приема, че законовите изключения са неприложими. Поради това съдът приема, че и този елемент от административното обВ.ение остана недоказан. Настоящият съдебен състав намира, че не може, а и не следва за първи път в съдебната фаза да бъдат събирани доказателства, в т.ч. назначавани експертизи с цел установяване на основните елементи от състава на нарушението. Производството по ЗАНН има контролно-отменителен характер. Негов предмет е проверката на законосъобразността на вече издаденото наказателно постановление въз основа на доказателствата, които административнонаказващият орган е бил длъжен да събере още в административната фаза. Допускането на експертиза за установяване дали процесните продукти представляват лекарствени продукти и дали са разрешени за употреба в Република България би означавало съдът да извърши доказателствената дейност вместо административнонаказващия орган и по този начин да санира пропуските в административнонаказателното производство. Подобен подход е несъвместим както с принципа на разделение на функциите в административнонаказателния процес, така и с принципа, че тежестта за доказване на административното нарушение лежи изцяло върху наказващия орган. Неизпълнението на това задължение не може да бъде компенсирано чрез доказателствена активност на съда. Дори все пак да се приеме, че процесните продукти представляват лекарствени продукти, административнонаказващият орган не доказа кое от изпълнителните деяния по чл. 281, ал. 1 ЗЛПХМ е осъществено от жалбоподателя. Както бе посочено по – горе, разпоредбата на чл. 281, ал. 1 ЗЛПХМ съдържа сложен фактически състав. От една страна законодателят е предвидил две отделни хипотези – лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба в Република България и лекарствени продукти с неустановен произход. От друга страна във всяка една от тези хипотези са предвидени пет алтернативни изпълнителни деяния – произвежда, внася, продава, съхранява или предоставя за употреба. Следователно всяко едно от тези изпълнителни деяния представлява самостоятелен съставомерен признак на нарушението. В процесния случай, в наказателното постановление липсва ясно и недвусмислено описание кое именно изпълнително деяние е осъществено лично от жалбоподателя. В обстоятелствената част на наказателното постановление подробно са изброени намерените продукти, местата, на които са открити, както и констатацията, че не са разрешени за употреба в Република България. Липсва обаче ясно словесно обВ.ение относно конкретното изпълнително деяние, осъществено лично от жалбоподателя. Изложените факти представляват единствено описание на резултатите от проверката, но не и описание на административното нарушение. Не може чрез тълкуване съдът да предполага дали административнонаказващият орган приема, че жалбоподателят е "съхранявал", "продавал", "предоставял", "внасял" или е осъществил друга форма на изпълнителното деяние. Подобно дописване на волята на наказващия орган би представлявало недопустимо изменение на административното обВ.ение от съда. Съдебният контрол е контрол за законосъобразност на вече издадения административен акт, а не производство по неговото поправяне или допълване. Следователно е налице съществено нарушение на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, което само по себе си представлява достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление представлява и неизясненият субект на административнонаказателната отговорност. От съдържанието както на констативния протокол, така и на АУАН и наказателното постановление безспорно се установява, че проверката е извършена в търговски обект – магазин за хранителни стоки, стопанисван от ЕТ „А. Т. – В.“. Констативният протокол, АУАН и наказателното постановление последователно сочат именно едноличния търговец като стопанисващ процесния обект. Независимо от това, наказателното постановление е издадено срещу физическото лице А. Т., без административнонаказващият орган да изложи каквито и да било фактически или правни съображения и мотиви защо административнонаказателната отговорност следва да бъде понесена именно от физическото лице А. Т.. В тази връзка следва да се отчете, че административнонаказателната отговорност на физическите лица е В.овна. Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е В.овно извършено деяние. В процесното наказателно постановление липсват каквито и да било фактически констатации относно личното поведение на жалбоподателя. Не са изложени факти дали именно той е внесъл, закупил, съхранявал, подредил или предлагал процесните лекарствени продукти. Не е анализирано също така дали описаното изпълнително деяние представлява действие, извършено в лично качество, или във връзка с упражняваната търговска дейност. По делото липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят лично да е извършил което и да е от изпълнителните деяния, още повече, че се установи безспорно, че същият изобщо не е присъствал в обекта към момента на проверката, като по делото са налице твърдения, че същият е бил хоспитализиран. Административнонаказващият орган не е обсъдил тези обстоятелства, нито е събрал доказателства относно личното участие на жалбоподателя в твърдяното нарушение. При липсата на установено В.овно поведение административнонаказателната отговорност не може да бъде ангажирана единствено поради качеството на лицето като собственик или едноличен търговец. Административнонаказателното право не допуска обективна или безВ.овна отговорност на физическите лица, освен в изрично предвидените от закона случаи, какъвто настоящият не е. Ето защо, липсата на установена В.а на дееца представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. По изложените съображения съдът намира, че административнонаказващият орган не доказа по несъмнен и категоричен начин всички обективни и субективни признаци на вмененото административно нарушение. Наред с това при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Всички констатирани пороци, разгледани както самостоятелно, така и в тяхната съвкупност, обуславят извод за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление, в неговата санкционна част, поради което същото следва да бъде отменено в санкционната му част, по отношение на постановеното отнемане на предмета на нарушението, съдът намира, че в тази част, с оглед приложението на чл. 297 ЗЛПХМ, НП следва да бъде потвърдено. IV. ПО РАЗНОСКИТЕ Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната създала В.овно предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр. 109 от 2020 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна помощ за сумата от 500,00 евро. Правната помощ на адвокат Ц. е съответна на реално положения от него адвокатски труд. Няма направено възражение за прекомерност, но такава и не е налице, предвид обстоятелството, че защитата на адвокат Ц. е съответна и пропорционално оценена, поради което искането за разноски следва да бъде уважено изцяло. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, П.кият районен съд