Решение № 43 от 19.5.2026 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 149/2026 г.

Производството е по реда на чл. 44 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Образувано е въз основа на Европейска заповед за арест издадена на 04.05.2026 г. от компетентния съдебен орган на издаващата държава Кралство Белгия - съдия следовател от Първоинстанционен съд Източна Фландрия, отдел гр. Дендермонде, с номер на делото: TU 24 NZ 12668, въз основа на Съдебно решение на изправителния съд Антверпен - отдел Антверпен от 08/12/2023 г., Съдебно решение номер: 2026/053/1. спрямо лицето С. Х. А. с ЕГН ••••••••••, роден на 05.02.1969 г. в гр. Кубрат, с постоянен и настоящ адрес: •••. ЕЗА е издадена за четири престъпления, извършени в гр. Хаме [Hamme] и във връзка с това в гр. Мехелен [Mechelen] и в гр. Андерлехт [Anderlecht], в периода от 3 март 2022 г. до 23 март 2026 г., както следва: нарушения, свързани с регистрациите с системата DIMONA (чл. 181, § 1, алинея 1 от Социалния наказателен кодекс); фалшификация и използване на фалшиви документи в областта на социалното наказателно право (чл. 232 от Социалния наказателен кодекс); измама в областта на социалното наказателно право (чл. 235 от Социалния наказателен кодекс); във връзка с горепосоченото - лидер на организирана престъпна група (чл. 342 bis и чл. 324 ter § 4 от Наказателния кодекс). В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Разград изразява становище за наличие на визираните в закона основания за предаване на лицето на компетентния орган, издал заповедта. Счита, че ЕЗА отговаря на законовите изисквания, посочените в нея престъпления са и по българския закон, не са налице основанията за отказ по чл.39 и чл.40 от закона. Упълномощеният защитник - адв. Х. изразява становище, за недопустимост на ЕЗА. Излага съображения за влошаване на здравословното състояние на лицето, предвид представената медицчинска документация. Излага доводи за това, че А. страда от тежки хронични заболявания и се нуждае от изследвания и лечение. Както това, че чл.54 ал.3 от закона предвижда отлагане на предаването му. Нас ледващо място сочи, че няма участие в деянията описани в ЕЗА. Алтернативно омли да се отложи екстадицията породи обстоятлества свързани със здравословното състояние, както да бъде потвърдена взетата мярка за нетколнение „домашен арест“. Исканото лице С. Х. А. поддържа становището на своя защитник. Бяха му разяснени от съда правата по чл. 44, ал. 3 от ЗЕЕЗА да даде съгласие за предаване на издаващата държава-членка, както и да направи отказ от прилагане на принципа на особеността по чл. 61 от ЗЕЕЗА, и последиците от тези действия, както и правото му да оттегли това свое съгласие в 3-дневен срок. В лично изявление исканото лице заявява, че не дава съгласие за предаване на съдебните властите в издаващата ЕЗА държава и не се отказва от принципа на особеността. При изслушването А. сочи, че не знае за какво е търсен. Обяснява, че имал фирма „Белмит“, която открил по предложение на мъж на име Б., за което му била заплатена на два пъти сума от 350 евро. Ходил с него в Белгия, видял работниците във фирмата, но не е запознат с това кои са били. След преценка на събраните по делото доказателства и след като обсъди условията на чл. 36 и чл. 41, съответно чл.39, чл.40 от ЗЕЕЗА за което е задължен съгласно изискването на чл.44 ал.6 ЗЕЕЗА прие за установено от фактическа страна следното: Европейската заповед е постъпила по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗЕЕЗА, внесена в Окръжен съд - Разград от Окръжна прокуратура - Разград. С внесената по този ред ЕЗА, издадена от компетентния съдебен орган на издаващата държава Кралство Белгия - съдия следовател от Първоинстанционен съд Източна Фландрия, отдел гр. Дендермонде, е направено искане за предаване на лицето С. Х. А. с ЕГН ••••••••••, роден на 05.02.1969 г. в гр. Кубрат, с постоянен и настоящ адрес: •••, за следните престъпления извършени в гр.Хаме и във връзка с това в гр.Мехелен и в гр.Андерлехт в периода от 3 март 2022г. до 23 март 2026г: -нарушения, свързани с регистрациите в системата DIMONA (чл. 181, § 1, алинея 1 от Социалния наказателен кодекс); -фалшификация и използване на фалшиви документи в областта на социалното наказателно право (чл. 232 от Социалния наказателен кодекс); -измама в областта на социалното наказателно право (чл. 235 от Социалния наказателен кодекс); -във връзка с горепосоченото - лидер на организирана престъпна група (чл. 342 bis и чл. 324 ter § 4 от Наказателния кодекс). В ЕЗА подробно е описано обвинението срещу лицето, като настоящия съд счита, че има яснота относно обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително време, място и степен на участие на исканото лице. Процесната заповед е получена непряко, по реда на чл. 38а, ал. 1, т. 1 от ЗЕЕЗА и със съответен превод на български език, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Лицето, чието предаване се иска – С. Х. А., е български гражданин, роден на 05.02.1969 г. в гр. Кубрат, с постоянен и настоящ адрес: •••. Издаващата държава е направила искането за предаването на лицето при спазване на формалните изисквания на чл. 37, ал. 1 и чл. 36 от ЗЕЕЗА, като съответствието на тези изисквания е установено и по реда на чл. 38б от закона. При извършената собствена проверка, направена по реда на чл. 44, ал. 6 от ЗЕЕЗА, съдът установи положителното наличие на условията по чл. 36 от закона, а именно: ЕЗА е издадена за изпълнение на деяния, наказуеми в издаващата държава с не по-малко от 1 година лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, видно от посоченото в б.“в“ на формуляра. Съгласно ЕЗА естеството и юридическото определение на характеристиката на наказуемите деяния посочени в нея и приложимата разпоредба, то същите са еквивалентни на престъпленията по чл.308 и сл. от НК; чл.209 и сл. от НК; по чл. 321; чл.255 б от НК на Р. България, още повече попадат в списъка по чл.36 ал.3 т.1, т.8, т.20 и т.23 от ЗЕЕЗА. Издадената ЕЗА отговаря на формалните изисквания на чл. 37, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗЕЕЗА, включително и относно изискуемия превод на български език, съгласно чл. 37, ал. 3 от закона. При извършената проверка по същество съдът установи, че не са налице абсолютните основания за отказ по чл. 39 от ЗЕЕЗА, тъй като за посочените престъпления, за което е издадена ЕЗА, лицето не е амнистирано в РБ и няма данни същото лице да е осъдено за престъпленията, за които е издадена заповедта, с влязла в сила присъда от български съд, или исканото за предаване лице да е малолетно. Видно от материалите по делото лицето, чието предаване се иска - С. Х. А. е неосъждан/реабилитиран/, срещу него няма висящи производства към момента. С оглед възрастта му – 57 годишен (роден на 05.02.1969 г.) съгласно българското законодателство - чл. 31, ал. 1 от НК на РБ е пълнолетен. Не са налице и т. нар. "относителни" основания регламентирани в чл. 40 от ЗЕЕЗА, допускащи възможност за отказ от предаване и по-конкретно: 1. Няма данни до получаване на заповедта за престъплението, за което същата е издадена спрямо исканото за предаване лице, да има повдигнато обвинение, или лицето да е било привлечено като обвиняем или да е подсъдим в Република България. Видно и представената от Окръжна прокуратура справка, лицето не е било привлечено като обвиняемо по друго или други производства, и няма данни на територията на Република България да се води срещу него друго наказателно производство; 2. С оглед времето, когато са извършени деянията – периода от 3 март 2022 г. до 23 март 2026 г. и предвидените наказания, не може да се обсъжда въпроса за давността; 3. Няма данни исканото за предаване лице да е изтърпяло или да изтърпява наказание в държава, която не е членка на ЕС, по влязла в сила присъда за същото престъпления; 4. Исканото лице живее в Република България и е български гражданин. В случая лицето се иска да бъде задържан с цел провеждане на наказателно производство. 5. Престъпленията не са извършени на територията на Република България, нито извън територията на издаващата държава, поради което и условието на чл. 40, ал. 1, т. 5 за отказ също не е налице. Съдът не установи наличие и на отрицателните предпоставки за предаване, свързани с гарантирането на процесуалните права на исканото лице: По електронната поща са изискани и съответно са представени от издаващата държава "Гаранции“ с превод на български език приложени по делото, че исканото лице ще бъде върнато в Република България на нейния граничен контролно пропускателен пункт, за да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода или предприетата мярка, изискваща задържане - чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА. Окръжен съд - Разград в настоящия си състав намира, че са налице всички условия по чл. 36 и чл. 41 от ЗЕЕЗА и липсват основания за отказ за предаване по смисъла на чл. 39 и чл. 40 ЗЕЕЗА. Ето защо и искането за предаване за провеждане на наказателно преследване по процесната ЕЗА следва да бъде допуснато. Не са относими доводите на защитата, касаещи влошеното здравословно състояние на исканото лице. Здравословно състояние не е възведено в ЗЕЕЗА като хипотеза, в която българския съд има възможност да откаже предаване на молещата държава, тъй като основанията за това са изрично отразени в посочените по-горе разпоредби на закона. Единствено хипотезата на възможност за временно отлагане на предаването при положение, че то ще застраши живота или здравето на исканото лице, е предвидена в разпоредбата на чл.54 ал.3 ЗЕЕЗА. Предаването на лицето обаче е различна процедура, последваща производството по реда на чл.44 ЗЕЕЗА, което е за допускане изпълнение на ЕЗА, предвид и систематическото място на тази разпоредба в закона. Евентуално при влошаване на здравословното състояние на лицето би могло да се проведе производство по реда на чл.54 ал.3 ЗЕЕЗА, за временно отлагане на предаването му Доколкото мярка по реда на чл. 43 от ЗЕЕЗА спрямо С. Х. А. по чнд. №146/2026г. на ОС-Разград е била взета и тя е "Домашен арест", съобразно разпоредбата на чл. 44, ал. 7, изр. второ от ЗЕЕЗА, с оглед и допуснатото с решението предаване на исканото лице, следва да бъде взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" до фактическото му предаване на издаващата държава. В конкретния случай обаче предвид приложените документи относно здравословното състояние на исканото лице, евентуално нуждата от медицински прегледи и лечение, намира, че мярката за неотклонение „домашен арест“ следва да бъде потвърдена, като при наличие на обстоятелства налагащи лицето да напуска адреса, на който се изпълнява същата, за посещения при лекар или медицинско заведение, следва да бъдат подавани конкретни искания. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА съставът на Окръжен съд - Разград