Решение № 286 от 29.6.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 425/2026 г.

С решение рег.№ 322/10.03.2026 г. по гр.д.№ 20254430102545 по описа за 2025 година на ПлРС е отхвърлен предявеният от Т. К. Б. против „Мизия 96“ АД иск с правно основание чл.49, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 2 741.90 евро (5 362.70лв.), представляваща обезщетение за търпени за периода от 01.01.2022 г. до 30.06.2022 г. вреди вследствие извършено от ответника нарушение по чл.63, ал.1 от ППЗНЗ, като неоснователен и недоказан.Отхвърлен е предявеният от Т. К. Б. против „Мизия - 96“ АД иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 773.08 евро (1 512.02 лв.), представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2022 г. до 25.04.2025 г., като неоснователен и недоказан.Отхвърлен е предявеният от Т. К. Б. против „Мизия - 96“ АД иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД, вр.чл.22, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 889.65 евро (1 740 лв.), представляваща обезщетение за търпени от ищеца вреди за периода м.май 2022 г. – м.юни 2022 г., вследствие неизпълнение на договорно задължение на ответника, произтичащо от Договор за обучение по заявка на работодател по реда на чл.63, ал.1, т.1 от ЗНЗ № 411-635-21-66312/28.09.2021 г., като неоснователен и недоказан.Осъден е на основание чл.78, ал.3 от ГП Т. К. Б. да заплати в полза на „Мизия - 96“ АД сумата от 715.81евро (1 500 лв.), представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Депозирана е въззивна жалба от Т. К. Б., чрез пълномощник, против решение рег.№ 322/10.03.2026 г. по гр.д.№ 2545/2025 г. по описа на ПлРС.Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност поради нарушение и неправилно приложение на материалния закон (материална незаконосъобразност) и допуснати процесуални нарушения в частта относно иска по чл.49 във вр. с чл.45 във вр. с чл.86 ЗЗД.Прави се искане да се отмени решението на ПлРС, като вместо него се постанови друго по съществото на спора и се уважи изцяло предявения иск ведно със законните последици. За въззиваемата страна – „Мизия-96“ АД със седалище гр.Плевен, чрез пълномощник, е депозиран отговор на въззивната жалба, както и писмена защита, в която е изразено становище да се остави въззивната жалба без уважение и да се потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, като се присъдят и направените по делото разноски за настоящата въззивна инстанция. Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от 10.03.2026 г., което се обжалва изцяло. На първо място във възивната жалба се сочи, че при правилно установена фактическа обстановка и приложимо материално право първата инстанция е достигнала до грешни правни изводи.Неправилна се явява констатацията на същия, че посочената за нарушена/неизпълнена от ответника норма на чл.63, ал.1, т.6 ППЗНЗ не създавала задължение за него спрямо ищеца, а относно държавата.Именно последният, ответника е следвало за назначи за поне 6 месечен период на работа по силата на посочената нарушена норма с всички произтичащи от това права за ищеца.Именно тази разпоредба създава задължението за „Мизия-96“АД да гарантира и осигури заетост за половин година. На следващо място във възивната жалба се сочи, че неправилно съдът е разгледал само отговорността на ответната страна спрямо Д“БТ“-Плевен, като е посочено, че е била платена неустойка в размер на 792 лв. поради неназначаване на ищеца на работа, без обаче това да е предмет на делото (ирелевантно е).Същото важи и за посоченото задължение на ищеца, ако не постъпи на работа.Тези две отговорности, на ответника и ищеца, спрямо Д“БТ“-Плевен не са предмет на делото. На следващо място във възивната жалба е посочено, че в нарушение на съдопроизводствените правила и приложимия материален закон съдът не е установил един от елементите на ФС на деликта, а именно причинноследствената връзка между липсата на осигурена за ищеца 6-месечна заетост от страна на ответника по силата на цитираната по-горе норма и всички преки и непосредствени имуществени вреди, настъпили в неговия патримониум (пропуснатите и неполучени 6 заплати, левова равностойност на обезщетение за ПГПО (10 дни), левова равностойност на ваучери за храна, лихвата за забава върху главницата до завеждане на ИМ.Обезщетението при непозволено увреждане включва всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (чл.51, ал.1 ЗЗД).Въззивникът попада в предметния обхват и приложното поле на сочената за нарушена разпоредба на чл.63, ал.1, т.6 от ППЗНЗ, след като успешно е завършил курс по обучение за шивач.Безспорно е и това, че тази императивна, но и задължаваща материалноправна норма е нарушена и не е изпълнена от въззиваемия „Мизия-96“АД.Ако въззивникът е бил назначен на работа за 6-месечен период от време, както предписва нормата, то той е щял да получава заплата за това време, ваучери за храна, платен годишен отпуск и т.н.Т.е. налице е причинно-следствена връзка между нейното нарушение или неизпълнение и настъпилите имуществени вреди за ищеца. На последно място във въззивната жалба се сочи, че в нарушение на материалния закон чл.22 ЗЗД, чл.63, ал.1, т.6 от ППЗНЗ, първоинстанционият съд е приел, че не е налице договор в полза на трето лице.Фактическите положения, приети от съда, въз основа на които е изградил правните си изводи, не се подкрепят от събраните по делото доказателства.В казуса са налице типичните уговорки, касаещи договора з полза на трето лице: въззиваемият е подал заявка по чл.63, ал.1, т.6 ППЗНЗ.ДБТ-Плевен е одобрила заявката му за участие.На 28.09.2021 г. е сключен и договор на основание чл.30б, ал.1, т.2 и т.3 от ЗНЗ във връзка с Регламент № 1407/2013 г. на ЕК между ДБТ-Плевен и въззиваемия във връзка с обучение по чл.63, ал.1, т.1 от ЗНЗ.Съгласно този договор-раздел II т.5 т.2 т.1 заявителят „Мизия-96“ АД се задължава да сключи трудови договори със завършилите лица в едномесечен срок от датата на издаване на документите съобразно направената заявка за срок, не по-малък от 6 месеца. Въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна. От приложената заявка за обучение, изходяща от въззиваемия и постъпила в МТСП-АЗ-БТ-Плевен на 31.08.2021 г. е видно, че е направена такава за осигуряване на 6-месечна заетост на 15 бр. безработни лица по реда на чл.63, ал.1, т.1 от ЗНЗ на работно място за професия „шивач”, за която е необходимо обучение за придобиване на първа степен на професионална квалификация, с хорариум от 300 учебни часа, което да бъде проведено от посочената обучаваща институция „Регионален център за професионална квалификация”ООД. Подборът на безработните лица ще се извърши от работодателя и ДБТ за включване в обучението. В АЗ-БТ Плевен на 24.08.2021 г. е депозирано заявление от въззивника да бъде включен в обучение за професионална квалификация „шивач”, която ще се проведе по заявка на работодател (чл.63, ал.1, т.1 ЗНЗ ). Сключен е договор за обучение по заявка на работодател по реда на чл.63, ал.1, т.1 ЗНЗ между АЗ, чрез БТ, като „възложител”, а въззиваемия като „Заявител и „РЦПК”ООД като „изпълнител” с предмет предоставяне от възложителя на изпълнителя средства от държавния бюджет за обучение на безработни лица по чл.63, ал.1, т.1 ЗНЗ. Изпълнителят е следвало по възлагане от възложителя да извърши професионално обучение за придобиване на първа степен на професионална квалификация по специалността шивачество, с хорариум 300 учебни часа, на 10 броя безработни лица по списък, неразделна част от договора за периода от 30.09.2021 г. до 23.11.2021 г. Според т.2.1. и т.5.1.5 съобразно с направената заявка и придобитите професионални знания и умения за срок не по-малък от 6 месеца. В раздел III „Отговорности и санкции” т.7.1 е посочено, че при неизпълнение на горепосоченото задължение по т.5.2.1. заявителят дължи неустойка в размер на цялата получена сума за обезщетението по част от професия или обучение за придобиване на степен на професионална квалификация по настоящия договор за всяко лице, на което не е осигурена заетост, предвидена в заявката за обучение за определено работно място. Посочените суми са дължими от заявителя в срок от 5 работни дни от изтичане на срока за изпълнение на задължението по т.5.2.1. В списъка на безработните лица, включени в курса „шивачество” първа степен професионална квалификация от 30.09.2021 г. до 23.11.2021 г. от 28.09.2021 г. е включен въззивника. На 30.09.2021 г. е сключен договор за обучение на безработно лице по заявка на работодател между АЗ чрез БТ Плевен на основание чл.30б, ал.1, т.1 и чл.58а, т.2 от ЗНЗ и въззивника за професионално обучение по професия „шивач”, специалност шивачество, с хорариум 300 учебни часа за периода от 30.09.2021 г. до 23.11.2021 г. в размер на 792 лв. съгласно чл.63, ал.1, т.1 от ЗНЗ. Предвидено е в т.1.2 осъществяване на заетост при работодател за срок от 6 месеца (съгласно условията на чл.59, ал.2 ППЗНЗ), но конкретно посочване, че този работодател е „Мизия-96“АД гр.Плевен липсва. Задълженията му са посочени в т.2.2, между които и това да сключи трудов договор и постъпи на работа за срок не по-малък от 6 месеца при работодателя, заявил обучението о осигурил работното място в 1-месечен срок от датата на издаване на документа за завършено обучение. Няма спор и пред настоящата инстанция, че въззивникът успешно е завършил обучението. Не се спори, че въззиваемият не го е наел на работа и не е сключил с него трудов договор след завършване на обучението. Не е спорно, че в началото на м.02.2022 г. въззиваемият е възстановил на АЗ БТ Плевен сумата в размер на 792 лв., представляваща предоставени средства за осъщественото обучение на въззивника. Правилно е определена от първоинстанционния съд правната квалификация на предявения главен иск с правно основание чл.49 ЗЗ във вр. с чл.45 ЗЗД. Отговорността по чл.49 ЗЗД на въззиваемия като е обективна, гаранционно-обезпечителна и невиновна, като нейната цел е да обезщети вредите, настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с извършването на възложената работа, в патримониума на трето лица - въззивника. Елементите от състава на деликта по чл.45 ЗЗД са противоправно деяние, настъпила в пряка причинно-следствена връзка него вреда и вина, която се презумира на основание ал.2. В процесния случай въззиваемият, за да носи отговорност по чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД, следва да има качеството на възложител, а той и заявител, видно от приложения договор. Отказът да се назначи на работа въззивникът не е деликт, е неизпълнение на правен ангажимент. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и за да се ангажира, трябва да са налице следните предпоставки: деяние - действие или бездействие; то да е противоправно; вреда и тя да е причинена от лице, на което е възложена работата, при или по повод изпълнението на която е причинена вредата; вина на изпълнителя на работата. При осъществяването им се достига до ангажиране отговорността на възложителя на работата. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата, не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни, или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа. В прочесния случай от негова страна е подадена само заявка по реда на чл.63, ал.1, т.1 ЗНЗ. Когато вредите произтичат от неизпълнение на законово или договорно задължение да се извърши определено правно действие (каквото и сключването на трудов договор) отговорността не може да бъде деликтна. Относно евентуалния иск то е правилна определената от първоинстанционня съд правна квалификация - чл.79 ЗЗД вр. с чл.82 ЗЗД - договорна отговорност за вреди. Процесните договорни правоотношения не разкриват типичното наличие на договор в полза на трето лице в гражданскоправен смисъл по чл.22 ЗЗД. Следва да се приеме, че в процесния случай е сключен договор по чл.30б, ал.1, т.2 и т.3 от ЗНЗ, който е сключен между АЗ (чрез съответното БТ) и работодателя, като с него се отпускат средства за обучението и за последващото назначаване на работа; договор за обучение по заявка на работодател - сключва се между АЗ, работодателя и избраната обучаваща институция и чрез него се регламентира провеждането на обучението, което ще даде необходимата квалификация и сключването на трудов договор с работодателя, който е поел задължение на назначи обучаващото лице след успешното завършване на курса на обучение. При отказ на работодател да сключи трудов договор обучаващото се лице запазва придобитата квалификация; освобождава се от финансова отговорност; запазва си статута в БТ; има право на ново насочване. Договорната отговорност изисква пряка облигационна връзка между ищеца и ответника. Ако е подписан (тристранен, четиристранен договор) работодател, АЗ чрез Д”БТ”, обучаващата институция и самото обучаващо се лице и в него изрично е уговорено правото да бъде назначено на работа това лице се приема, че е налице двустранно правоотношение, като отказът на работодателя е виновно неизпълнение на договорно задължение, а такъв в процесния случай липсва, т.е. правилно е прието от първоинстанционния съд, че искът е неоснователен. Ако се приеме в процесния случай, че се касае до договор в полза на трето лице с оглед на чл.22 ЗЗД с оглед на особените характеристики на процесните правоотношения, то следва да се съобрази следното. В договора от 28.09.2021 г. е налице индивидуализация на бенефициера: списък с конкретни имена на безработни лица, които ще се обучават, който е неразделна част от същия; пряко поето задължение от работодателя - задължение да наеме на работа лицата, които успешно са завършили курса на обучение, за минимален срок от поне 6-месеца. За въззивника се е породило правото при успешно завършване на курса и вземане на документ директно да иска от работодателя изпълнение - сключване на трудов договор, което той е сторил, но е било отказано сключването на такъв. Работодателят се е задължил по този договор писмено пред съответните органи да наеме безработното лице Т. Б. на работа, а отказът му го е лишил от гарантиран доход за поне 6 месеца.Минималната работна заплата за този период също е нормативно установена. Относно ваучерите за храна те се получават, с оглед на представените по делото доказателства, само при реално отработено време, каквото не е налице в процесния случай. При договора в полза на трето лице (чл.22 ЗЗД) не е необходимо третото лице да е подписало основания договор. Договарящите (АЗ чрез БТ и работодателят) са уговорили клауза в полза на въззивника; той е индивидуализиран в списъка, тъй като са посочени трите му имена като безработно лице; изразил е воля да се ползва от уговореното (това е станало с участието му курса на обучение и успешното му завършване). Според чл.59, ал.2 ППЗНЗ обучението на възрастни се осъществява за придобиване на знания и умения, необходими за заемане на заявени свободни работни места, за задоволяване на бъдещи потребности на пазара на труда от квалифицирана работна сила и за запазване заетостта на заети лица. Ако се допусне, че заявеното работно место е при работодателя „Мизия- 96“АД гр.Плевен, който след успешното завършване на обучението от въззивника е отказал да го наеме на работа и това е договор в полза на трето лице по чл.22 от ЗЗД. Би следвало да се съобрази и дали той в този период м.05.2022 г. - м.06.2022 г. е бил безработен, т.е. от БТ не е насочен към друг работодател с оглед на придобитата професионална квалификация „шивач“ и ако отговорът е положителен, то би следвало да се приеме, че искът е основателен. В процесния случай се претендира обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучен доход за два месеца и ваучери. От страна на въззиваемия и в настоящето производство се поддържа възражението за изтекла погасителна давност относно процесното вземане с оглед на чл.111, б.”б” от ЗЗД. Възражението следва да се приеме за основателно. Според т.5.2.1 от договора от 28.09.2021 г. работодателят е следвало да сключи трудов договор със завършилите лица в едномесечен срок от датата на издаване на документите по т.5.1.5, съобразно направената заявка и умения за срок не по-малък от 6 месеца. Свидетелството за професионална квалификация е издадено на 24.11.2021 г. Дори и да се приеме, че давностният срок е започнал да тече от 04.01.2022 г., когато е налице отказ на работодателя да наеме въззивника на работа, т.е. да сключи с него трудов договор за срок не по-малък от 6 месеца, то искът е предявен на 25.04.2025 г. Според чл.111, б.”б” ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Именно такъв е и процесният случай. Ето защо правилно е отхвърлен и този предявен иск от първоинстанционния съд. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено. При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивника да заплати на въззиваемия разноски по делото за настоящето производство в размер на 715.80 евро, която сума съставлява заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът