Решение № 99 от 6.7.2026 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 145/2026 г.

гражданско дело № 20263300500145 по описа за 2026 година Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. Депозирана е въззивна жалба от „Иновасион“ООД,представлявано от управителя А.Н.А. против Решение рег.№65/04.02.2026г., с което в производство по предявен установителен иск по чл.422 от ГПК съдът е приел за установено, че „ИНОВАСИОН” ООД дължи на ищеца по делото Ю. С. Х. сумите както следва: 1/3005.50евро, като равностойност на главница в размер на 5 878.25 лв. дивиденти за периода от 29.05.2024г. до 18.06.2024г. , съгласно протоколни решения на Общото събрание на съдружниците, ведно с мораторна лихва в размер на 317.25евро, представляваща равностойност на 620.48 лв, ведно със законна лихва върху главницата считано от 19.06.2025г.; 2/5112.92евро, като равностойност на 10000 лева, представляваща невърната допълнителна парична вноска съгласно Протокол от Общо събрание на съдружниците в „ИНОВАСИОН” ООД от 05.12.2018г., ведно със законна лихва от 19 06.2025г., и сумата от 329.09евро, като равностойност на 643.64 лв.-мораторна лихва при изплащане на допълнителната парична вноска, начислена за периода от 31.12.2024г. до 18.06.2025г., а така също и са присъдени разноски в полза на Ю. С. Х.. Счита съдебния акт за неправилен, необоснован и незаконосъобразен, поради което го обжалва изцяло с искане за неговата отмяна. Не са налице основания за присъждане дивидент, тъй като въззиваемият не е бил съдружник към посочените дати и същия не може да получи дивидент въз основа на решения на Общо събрание на съдружниците в „ИНОВАСИОН” ООД, взети преди вписването му като съдружник на 30.01.2025г. Не са налице и основания за присъждане на мораторна лихва за периода от 29.08.2024г. до 18.06.2025г. Твърди нередовност на исковата молба относно заплатеният иск за дивиденти. Тъй като се претендира на основание отделни решения на Общото събрание присъждане на отделни суми, са налице отделни искови претенции, по всяка от които ищеца дължи държавна такса, каквато очевидно не е внесена. Съдебният състав на РС- Разград е разгледал един иск, без да съобрази обстоятелството, че са налице множество отделни правни основания на този иск, което сочи на отделни искови претенции. Съдът е приложил неправилно и материалния закон,като е постановил необоснован съдебен акт относно присъдената в пълен размер претенция за присъждане на равностойността на допълнителната парична вноска, оставяйки без уважение възражението му за изтекла погасителна давност. Задължението на ответника да върне платената допълнителна вноска не е с определен падеж. Същото е изискуемо от момента на възникването му или от датата на която ищецът е предоставил на дружеството паричните средства по допълнителната вноска - 05.12.2018г., от която дата по отношение на ищеца е възникнало правото да иска изпълнение на вземането си. Налице хипотезата на чл.69, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага, а не хипотезата на чл.69. ал.2 от ЗЗД, както е приел съда. По делото не е установено, че погасителната давност за вземането за направена допълнителна парична вноска от съдружника Ю. Х., започнала да тече на 05.12.2018г., е прекъсвана или спирана. Като е приел, че е налице последващо решение за връщане на допълнителните парични вноски на другите двама съдружници, поради което давността за връщане на същите не била изтекла, решаващия състав на Районен съд Разград е постановил необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен. Претенцията за лихва за забава и тази за законна лихва са акцесорни и дължими само при дължимост на главното вземане, т.е. в случая са недължими. В заключение моли съда да отмени изцяло Решение №65/04.02.2026г. на РС-Разград, като постанови нов съдебен акт , с който отхвърли изцяло претенциите на въззиваемия. Претендира разноски за двете инстанции. В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от страна на Ю. С. Х., който счита решението да правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна. Съдът е постановил акта си на база правилен анализ на събраните доказателства,при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Отбелязването, вписването на съдебни решения по търговски дела в Търговския регистър има значение по отношение на публичност, както и за противопоставимост на трети лица, но не създава права, вкл. и такива на съдружник. Моли съда да потвърди Решение №65/04.02.2026г. по гр.д. №1430/2025г. , като претендира разноски за въззивната инстанция. Устанвените от първоинстанционният съд факти са: въззиввникът Ю. С. Х. е съдружник в „Иновасион“ООД с 25 дяла или 25% от собствеността на дружеството. С решение на ОС от 25.08.2023г. въззивникът е изключен като съдружник. Недоволен от това същият е предявил иск за отмяна на решението по чл.74 ТЗ, като с Решение №30/11.12.2023 г., постановено по т.д.№30/2023 г. на ОС – Разград посоченото решението е било отменено, наред с други две решения на ОС. Решението е влязло в сила на 14.01.2025г. С решение от 05.12.2018г. на ОС на дружеството е взето решение за определяне на допълнителни парични вноски за оборотни средства в размер на 40000лв., съобразно дяловото участие на всеки съдружник, вносими в 10 дневен срок, до 15.12.2018г. вкл. С решение на ОС от 09.09.2024г. е прието допълнителните парични вноски да се върнат на съдружниците. С решение на ОС от 10.09.2024г. е прието допълнителните парични вноски на изключения съдружник Ю. Х. да се отпишат от разчет,поради изтекла давност.. След отмяна на решението за изключването му като съдружник, на 20.03.2025г. Ю. Х. е депозирал искане пред „Иновасион“ООД изплащане на вземания, сред които и процесните. Пред първата инстанция е назначена съдебно-икономическа експертиза, според заключението по която за календарната 2024г. дружеството е изплатило дивиденти на съдружниците в период от 23.01.2024г. до 28.06.2024г. /вкл./ съгласно протоколни решения на общото събрание в общ брутен размер възлизащ на стойност 113 850лв., в т.ч.: на съдружник А.Н.А. разпределен брутен размер за изплащане на стойност 28 462,50 лева. Удържан окончателен данък дивидент на тази сума възлизащ на стойност 1 423,70 лева и сумата от 27 038,80лв. е изплатена на съдружника от касата на дружеството с разходни касови ордери в период от 23.01.2024г до 28.06.2024г. /вкл./; на съдружник З.А.Г. разпределен брутен размер за изплащане на стойност 85 387,50 лв. Удържан окончателен данък дивидент на тази сума възлизащ на стойност 4 268,80 лв. и сумата от 81 118,70 лв. е изплатена на съдружника от касата на дружеството с разходни касови ордери в период от 23.01.2024г. до 28 06 2024г. /вкл./; За периода от 2017 до началото на 2024г. в главната книга и по партидите на сметка 493 /разчети със собственици/ допълнителните парични вноски за оборотни средства по чл.134, ал.1 от ТЗ, направени от съдружниците през 2017 и 2018 г. се водят като задължения към З.А.Г. – в общ размер 159 000лв. Ю. С. Х. – в общ размер 79 510 лв. А.Н.А. – в общ размер 79 510 лв. През 2024г. има върнати на съдружниците по банков път задължения - допълнителни вноски, направени през 2017г. и 2018г. с основание „Връщане на допълнителни парични вноски на съдружник“ в общ размер възлизащ на стойност 226 510л, в т.ч. 147 000лв. върнати доп. парични средства на съдружника З.А.Г.; 79 510лв. върнати доп. парични средства на съдружника А.Н.А.. Заключението е взело предвид предоставените от ответника 115 бр. протоколи на общото събрание със взето решение за разпределяне на дивиденти от натрупана печалба на дружеството към 01.01.2024 г. Тези протоколи се отнасят за календарната 2024 година и всеки от тях е на обща стойност 990лв., като тази сума е разпределена съобразно притежаваните дялове на двама съдружника А.Н.А. и З.А.Г.. Всички протоколи са идентични по сума и взети решения, единствено се разграничават по дата на провеждане на ОС. При разпределянето на неразпределените печалби към 01.01.2024г. в общ брутен размер възлизащ на 113 850лв. на съдружниците е направено следното разпределение за изплащане съобразно притежавани дялове. По делото са представени две решения от извънредни заседания на ОС на съдружниците на „Иновасион“ ООД за направени допълнителни парични вноски по чл.134, ал.1 от ТЗ за закупуване на имот и за оборотни средства. В протокол от извънредно общо събрание от 03.07.2017г. е взето решение за допълнителни парични вноски в размер на 278 040лв., вносими съгласно дяловото участие на всеки от съдружниците. Протокол от извънредно общо събрание от 05.12.2018г. със взето решение за допълнителни парични вноски в размер на 40 000лв., вносими съгласно дяловото участие на всеки от съдружниците. И в двата протокола е посочено, че вноските ще се направят при условията н чл.134 от ТЗ и не е посочен срок, в който същите трябва да се върнат на съдружниците. През 2024 г. на съдружника Ю. С. Х. , от общо направените допълнителни парични вноски в размер на 79 510лв. / по протоколните решения от 2017 г. и 2018 г. / са отписани разчетите му като задължение на тази стойност по сметка 493 срещу кредитиране на счетоводна сметка 7091 „Отписани Задължения“; Представените по делото заявления от А.Н.А. и З.А.Г. /л.198 и 199/ нямат входящи номера, поставени от ответното дружество. В същите самите заявителя са посочили съответно дати 24.06.2022г. и 19.05.2022г. По заявление, депозирано на 19.06.2025 г. Районен съд – Разград е издал заповед за изпълнение по гр.д.№1126/2025 г., с която е разпоредил ИНОВАСИОН ООД да заплати на кредитора Ю. С. Х., съдружник в „ИНОВАСИОН“ООД, сумата 5 878.25лв. , разпределен и неизплатен дивидент от „ИНОВАСИОН“ ООД за 2024г., дължим за периода от 29.05.2024г. до 18.06.2024г. вкл., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението– 19.06.2025г., до окончателното заплащане на задължението; 825.80 лв. мораторна лихва, начислена върху неплатената сума от 5 878.25 лв., дължима за периода от 29.05.2024г. до 18.06.2025г.вкл.; 10 000лв. главница, представляваща невърната допълнителна парична вноска съгласно Протокол от общо събрание на дружеството от 05.12.2018г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 19.06.2025г., до окончателното заплащане на задължението; 1 041.18 лв. мораторна лихва, начислена върху неплатената сума от 10 000.00лв., дължима за периода от 17.09.2024г. до 18.06.2025г.; както и сумата 354,90 лв. разноски за заплатена държавна такса и 2000лв. адв.възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие. Въз основа на установените факти, съдът намира въззивната жалба за неоснователна. Относно редовността на исковата молба относно определянето на дължимата държавна такса съдът се е произнесъл с определението по чл.267 ГПК, приемайки че държавната такса се определя върху целия заявен материален интерес, тъй като касае едно и също имуществено право на участие в разпределението на печалбата. Във въззивната жалба се твърди,че дивидент не се дължи, тъй като въззиваемият не е бил съдружник. Ю. С. Х. е бил изключен като съдружник с решение на ОС от 25.08.2023г., което решение е било отменено по реда на чл.74 ТЗ с Решение №30/11.12.2023 г. по т.д.№30/2023 г. на ОС – Разград, влязло в сила на 14.01.2025г. Искът по чл.74 ТЗ е конститутивен. Когато съдът уважи този иск и отмени решението на ОС за изключване на съдружник, това решение има ретроактивно действие, като членството се счита за непрекратено, а съдружника с обратна сила има всички дружествени права, вкл. правото на разпределение на дял от печалбата. Тъй като докато е траело производството по чл.74 ТЗ по решение на ОС са разпределяни дивиденти на останалите съдружници, а изключеният съдружник незаконно е бил лишен от своя дял, той може да поиска от дружеството изплащането му. Ако ОС не е взело решение за изплащане на дивидент този съдружник може да упражни правата си по съдебен ред. Относно връщането на допълнителната парична вноска в размер на 10000лв. внесена в касата на дружеството въз основа на решение на ОС от 05.12.2018г.: вноската е определена с цел набавянето на оборотни средства за дружеството. В това решение ОС не е определило срок за връщане за заемните суми. Допълнителната парична вноска представлява средство за преодоляване на временни финансови затруднения или за постигане на конкретни цели, чрез кредитиране от страна на съдружниците. В случая е предвид настъпили временни финансови затруднения. С решението от 05.12.2018г. е определен срок за внасяне на допълнителната парична вноска, но не е определен срок в който дружеството следва да я върне. Въззивникът счита, че при липсата на определен срок за връщане на вземането следва да се приложи разпоредбата на чл.69 ал.1 ЗЗД, като давността започва да тече от датата на внасянето й в касата на дружеството от съдружника, т.е.05.12.2018г. и е изтекла на 05.12.2023г. Районният съд обратно е приел,че разпоредбата на чл.69 ал.1 ТЗ не отчита спецификата на разпоредбата на чл.134 ТЗ. Приел, е че ОС с допълнително решение може да определи срок за връщане на вноските. Приел е,че въпреки че по делото липсва такова решение,то вероятно такова съществува след като допълнителните парични вноски на другите двама съдружници са върнати през 2024г. , поради което давностния срок не е изтекъл. Съдът не споделя изводите както на въззиввника, така и на районния съд. В съдебната практика се приема, че внасянето на допълнителни парични вноски от съдружниците по реда на чл.134, ал.1 ТЗ е един от начините за кредитиране на дружеството с ограничена отговорност, когато е необходимо да се преодолеят икономически трудности на дружеството с временен характер. Допълнителните парични вноски представляват вътрешен източник на финансиране на дейността на търговското дружество. Решението на общото събрание на съдружниците по чл.134, ал. 1 ТЗ се взема, когато съществува реална нужда от парични средства за осъществяване на дейността на дружеството, каквато причина се твърди в настоящото производство. Това решение на ОС следва да обвързва връщането на допълнителните парични вноски със срок, което е задължителен елемент от съдържанието на решението, а продължителността му следва да е съобразена с реалната нужда от преодоляване на конкретните икономически затруднения на дружеството и времето, което е необходимо за тяхното преодоляване. Решение на общото събрание на съдружниците в ООД за внасяне на допълнителна парична вноска, в което не е предвиден срок, противоречи на закона чл. 134, ал. 1 ТЗ, и може да бъде отменено на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, но докато не бъде отменено, то поражда своите правни последици, като е недопустимо в исковото производство за връщане на внесената допълнителна парична вноска да се извършва преценка за законосъобразността на решението на общото събрание. Срокът за връщане на допълнителните парични вноски може да бъде определен и с допълнително решение, каквото обаче в конкретния случай няма доказателства да е взето. Доколкото дори и без определен срок за връщане на допълнителната парична вноска съдружниците са длъжни да изпълнят взетото решение за предоставянето и, то и дружеството дължи тяхното връщане. Както бе посочено, решение за внасяне на допълнителни парични вноски от съдружниците по реда на чл. 134, ал. 1 ТЗ се взема, когато е необходимо да се преодолеят икономически трудности на дружеството, именно с временен характер, поради което и с огледа на спецификата на този правен институт следва да се определи срок за връщането им, съответен на необходимостта от конкретното подпомагане на дейността на дружеството. Поради това разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД е неприложима, тъй като не отчита спецификата и характера на допълнителните парични вноски- да се подпомогне финансово дейността на дружеството, то приемането, че нейното връщане от дружеството на съдружника е изискуемо от датата на предоставяне на паричните средства, не съответства на спецификата на този правен институт. Не съответства на правния институт обаче и приемането, че паричната вноска е обвързана единствено с финансовите възможности и волята на дружеството, доколкото с допълнителна парична вноска се покриват само временни затруднения от финансов характер. В случая съдът намира,че по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл.240 ал.4 ЗЗД, въпреки разликите в правната характеристика на института на внасянето на допълнителна парична вноска от съдружник в ООД и договора за заем, относно правопораждащия факт, последиците при неизпълнение на задължението за заплащане на сумата и възможността за принудителното изпълнение. Доколкото обаче с внасяне на допълнителна парична вноска в ООД е налице своеобразно финансиране на дружеството от съдружниците за определен период, при което, при липса на определен срок за връщане следва да бъде определена изискуемостта на вноската с оглед спецификата на задължението – за преодоляване на временно финансово затруднение, следва съответно приложение относно изискуемостта на вземането да намерят разпоредбите на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, доколкото разпоредбата е най-близка до характера на института. Необходимостта от внасянето на допълнителна парична вноска е отпаднала с оглед взетото на 09.09.2024г. решение на ОС всички допълнителни парични вноски /вкл. и от решението от 05.12.2018г./ да бъдат върнати на съдружниците А.Н.А. и З.А.Г.. На 10.09.2024г. е взети решение допълнителните парични вноски, направени от изключения съдружник Ю. Х. да се отпишат от разчет. Тъй като задължението за връщането на допълнителната вноска е без определен срок, то след отпадане на основанието, за което е била определена допълнителната вноска, дружеството дължи връщането и, но след получаване на покана – съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, както и изтичане на подходящ срок за изпълнение. Срокът за изпълнение следва да бъде определен по аналогия с договора за заем и разпоредбата на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, доколкото празнината в решението на общото събрание на съдружниците следва да бъде запълнена, след съобразяване на целта на финансирането и спецификата на правния институт на чл. 134 ТЗ. Поради изложеното съдът приема, че изискуемостта на вноската е настъпила, след изтичане на един десет дни от поканата на ищеца, обективирана в молба от дата 20.03.2025г.,т.е 30.03.2025г. В този смисъл Решение №218/25.07.2025г. на ВКС по т.д.№ 1390/2023г., второ т.о, Решение № 101/23.03.2026г. по т.д.№332/25г. на ОС-Пловдив, Решение № 226/22.10.19г. на АпС-Варна по т.д.№402/19г. След този срок въззивникът е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си да върне на въззиваемия внесената от него допълнителна парична вноска в размер на 10000лв., поради което и дължи обезщетение за забава,съгласно изчисления от районния съд размер. Предвид факта,че крайните изводи относно основателността на исковете на първата и на въззивната инстанция съвпадат, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. На въззиваемия Ю. С. Х. се следват разноски по списък в размер на 700евро адв.възнаграждение, платено в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие. Воден от гореизложеното, съдът