Решение № 1241 от 26.3.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 972/2025 г.

Производството е по реда на чл.215, ал.1, във връзка с чл.124б, ал.5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на И. Ж. М. от [населено място], [улица], с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], ••••, адв.М. Г., срещу Решение №198 от 14.03.2025 г. на Общински съвет – Хасково.

В жалбата се твърди, че оспорваното решение било постановено в нарушение на административните правила, противоречало на материалния закон и било необосновано.

Сочи се, че според специалната разпоредба на чл.124б, ал.5, изр.първо от ЗУТ, отказите за издаване на разрешение за изработване на устройствен план по чл.124а, ал.5 се давали с мотивирано решение или заповед на компетентния орган. В случая от административния орган не били изложени мотиви за постановения отказ. Липсвали разсъждения относно обстоятелството дали заданието и проектите към него отговарят на нормативно установените изисквания за изготвянето им, или за съответствие на заявлението със специалните правила по ЗУТ. Липсата на такива мотиви представлявало съществено нарушение на изискванията за форма, което като правна последица водело до отмяната на обжалвания акт. Изложените обяснения за постановяване на оспореното решение били неотносими към предмета на заявлението и не сочели на конкретни противоречия между внесеното задание за разрешение за изработване на ПУП и проекта за общ устройствен план, или закона. Твърди се, че в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК в решението не били посочени конкретни фактически и правни основания за издаването му, като посочените като основание за приемане на оспорваното решение правни норми били общи, и в едната си част неотносими към предмета на заявлението, доколкото чл.125, ал.6 от ЗУТ не касаел процедурата по чл.124а от ЗУТ относно имота на жалбоподателя.

Навеждат се доводи, че производството по чл.124а от ЗУТ било предварителна процедура, в която административният орган дължал проверка единствено дали искането изхожда от лице по чл.124а, ал.5 от ЗУТ, приложено ли е задание и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и проекта на ОУП. В оспореното решение не били изложени мотиви досежно тези единствени релевантни за проверката на законосъобразността му обстоятелства. В оспореното решение било изложено становище относно площта на един от имотите, включени в общия ПИ с [идентификатор], а именно ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място]. Жалбоподателят твърди, че от една страна това становище било неотносимо към подаденото от него заявление, защото не било в обхвата на проверката по чл.124а от ЗУТ, а от друга страна, ПИ с [идентификатор] не съществувал в КККР на [населено място] към датата на подаване на заявлението, и не бил предмет на последното. Предмет на заявлението бил ПИ с [идентификатор] с площ 1196 кв.м., за който жалбоподателят бил представил документи за собственост, установяващи общата площ на закупените три ПИ от които бил образуван, в размер на 1198 кв.м., т.е. с 2 кв.м. по-голям от площта, отразена в КККР. Оспорваното решение било прието по съображения, които не се отнасяли за имота, предмет на заявеното от жалбоподателя искане, както и на заданието, придружаващо заявлението, което правело решението незаконосъобразно.

Претендира се оспореното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на Общински съвет – Хасково за вземане на ново решение, с което да се разреши изработването на проект за ПУП – ПРЗ съгласно представеното от жалбоподателя задание.

Ответникът, Общински съвет – Хасково, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и претендира отхвърлянето й.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Под Рег.индекс: 94И-2136-2/31.12.2024 г. в Община Хасково е регистрирано адресираното до Кмета на общината попълнено по образец Заявление (л.8) за издаване на заповед за одобряване на задание и разрешение за изработване на проект за ПУП (чл.124а от ЗУТ). Със същото И. Ж. М. от [населено място] желае да му бъде издадена заповед по чл.124а от ЗУТ за одобряване на задание и разрешение за изработване на проект за ПУП – ПРЗ за имот [ПИ], местност ж.р.Куба, [населено място]. Към заявлението са приложени изброени документи – копие от документ за собственост, скица за проектиране, задание за изработване на ПУП и становище на експлоатационните дружества за присъединяване към собствените мрежи.

Видно от приложената Комбинирана скица за проектиране №1981/20.11.2024 г. (л.11-13) на поземлен [имот номер] по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-63 от 05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, поземленият имот е с площ по кадастрална карта 1196 кв.м. и собственик И. Ж. М., с посочени документи за собственост – три броя нотариални актове, посочени с номерата, под които са вписани в Службата по вписвания (СВ) [населено място], съответно: [НА] в СВ – площ 359 кв.м.; [НА] в СВ – площ 392 кв.м. и [НА] в СВ – площ 414 кв.м.

Според представените:

• Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер] от 15.11.2010 г. (л.17-18), т.е. [НА] в СВ, И. Ж. М. е собственик на Поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006 г., с адрес на поземления имот – [населено място], местността „Куба I“, с площ от 359 кв.м. по скица на СГКК, а по нот. акт с площ от 392 кв.м., със стар идентификатор №1А, ведно с построената в имота селскостопанска сграда. Посочено е, че при съставянето на акта е представен Договор за покупко-продажба от 08.06.1994 г. на Община Хасково;

• Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер] от 13.07.2007 г. (л.16), т.е. [НА] в СВ, И. Ж. М. е собственик на Поземлен имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], по кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006 г., с площ от 423 кв.м. съгласно приложената скица, а по приложения документ за собственост имота се намира в [населено място], местност „Куба-1“ и е с площ от 392 кв.м., заедно с построените в имота сгради. Посочено е, че при съставянето на акта е представен Договор за продажба на земеделска земя от 08.06.1994 г.;

• Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №2 от 01.08.2008 г. (л.19), т.е. [НА] в СВ, И. Ж. М. е собственик на Поземлен имот с [идентификатор], по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006 г., находящ се в [населено място], кв.„Куба I“ с площ 414 кв.м., стар идентификатор №594, ведно с построените в имота сгради. Посочено е, че при съставянето на акта са представени [НА], вписан на 27.09.2004 г. и Договор за доброволна делба на недвижим [имот номер], вписан на 10.07.2008 г.

В Скица №15-473416/21.03.2025 г. (л.7) на поземлен [имот номер] са посочени площ: 1196 кв.м.; адреса на поземления имот: [населено място], ж.р.„Куба I“, предишен идентификатор: 77195.706.1; 77195.706.2; 77195.706.3 и номер от предходен план: 1, 1А, 2, 594, 671, 672 и собственици по данни от КККР: И. Ж. М., с вписани трите нотариални акта, посочени с номерата си, под които са вписани в Службата по вписвания [населено място], съответно: [НА] в СВ – площ 392 кв.м.; [НА] в СВ – площ 392 кв.м. и [НА] в СВ – площ 414 кв.м.

Видно от представеното Задание за изработване на ПУП – ПРЗ (л.14), изготвено на основание чл.125, ал.1, ал.2 от ЗУТ, необходимостта от изготвяне на ПУП – ПРЗ е инвестиционно намерение, свързано с изграждане на жилищна сграда. Посочено е съществуващото положение: [ПИ] по КК на [населено място] е неурегулиран и без план за застрояване, имотът е в урбанизирана територия и се намира в ж.р.„Куба“, а проектното предложение е да се разработи ПУП – ПРЗ за имота и изменение на ПУР, Планът за застрояване да предвиди свободно ниско застрояване без запазването на съществуващата сграда в имота, при съобразяване с посочени градоустройствени показатели, а с плана за регулация да се урегулира имота, като по съществуващите имотни граници се поставят новите регулационни граници. За да има лице, одобрената улична регулация трябва да се измени.

С Докладна записка (л.36) от Кмета на Община Хасково е предложено на Общински съвет – Хасково да приеме решение, с което да откаже да се разреши изработване на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване в [ПИ] по КК на [населено място], кв.1313, ж.р.„Куба“, по подаденото от И. Ж. М. Заявление с вх.№94И-2136-2 от 31.12.2024 г.

В Докладната записка е посочено, че с Решение №540/29.09.2017 г. на Общински съвет – Хасково е разрешено да се разработи проект за ОУП, предварителният проект за ОУП е разгледан на ЕСУТ и е приет с решение, обективирано в протокол №11/03.10.2024 г.

Видно от представените по делото препис-извлечения от Протокол от 12.03.2025 г. (л.31-33) и Протокол от 11.03.2025 г. (л.34-35), Докладната записка на Кмета на Община Хасково е била допусната за разглеждане и проекта за решение е бил подкрепен от Постоянната комисия по обществен ред и законност, и от Постоянната комисия по ТСУ и транспорт при Общински съвет – Хасково.

На 14.03.2025 г. е проведено заседание на Общински съвет – Хасково, и видно от препис-извлечението от Протокол №8 (л.26-29) на заседанието са присъствали 37 общински съветника. Като т.17 от дневния ред е обсъдена Докладната записка на Кмета на общината, и без изказвания е проведено поименно гласуване, удостоверено в Протокол за гласуване (л.30), при което от 36 гласували, с 32 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 2 гласа „въздържали се“, е прието оспореното в настоящото производство Решение №198 (л.6), с което се отказва да се разреши изработване на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на [ПИ] по КК на [населено място], кв.1313, ж.р.„Куба“.

На гърба на Заявление с Рег.индекс: 94И-2136-2/31.12.2024 г. е направено саморъчно отбелязване, че на 28.03.2025 г. И. М. е уведомен за Решение №198 от 14.03.2025 г. на Общински съвет – Хасково.

Жалбата срещу решението е подадена на 10.04.2025 г., чрез Община Хасково, където е регистрирана под Рег.индекс: 94И-2136-2#1 от същата дата.

Допълнително по делото са представени Решение №540/29.09.2017 г. на Общински съвет – Хасково (л.74), с което на основание чл.124б, ал.1 от ЗУТ общинският съвет одобрява задание, включващо и опорен план, за изработване на ОУП на Община Хасково и на основание чл.124, ал.1 от ЗУТ приема решение за изработване на Общ устройствен план на Община Хасково, и Протокол №11 от 03.10.2024 г. (л.92-101) от заседание на Експертния съвет по устройство на територията при Община Хасково, на което е бил докладван Предварителен проект за Общ устройствен план на община Хасково, разгледани съгласувателни писма и становища от експлоатационните дружества и ведомства, разгледани постъпили писмени възражения срещу предвижданията на ОУПО и ЕСУТ е приел Предварителен проект на ОУП на Община Хасково и е предложил да се пристъпи към следващата фаза на ОУП – Окончателен проект.

Представени са също така Регистър на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за ж.р.„Куба-1“ [населено място] (л.74), Удостоверение Рег.индекс: УУТ-73/13.02.2025 г. от Кмета на Община Хасково (л.130) и документи (л.78-91; л.131-139) във връзка с процедурата по §4 относно имотите, включени впоследствие в [ПИ].

По делото беше изготвена и съдебно-техническа експертиза и прието заключението (л.151-162) на вещо лице инж.С. С..

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана при спазване на предвидения в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок от съобщаването на акта, насочена срещу годен за обжалване административен акт и изхождаща от надлежна страна, за които е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Като основание за приемането му в оспореното Решение е посочена разпоредбата на чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, съгласно която общинският съвет приема решения за създаване и одобряване на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

Не е спорно по делото, и е вписано в Докладната записка на Кмета на Община Хасково, внесена за обсъждане в Общинския съвет, че [ПИ] по КК на [населено място] попада в урбанизирана, но неурегулирана територия на ж.р.„Куба“, [населено място], за която има влязъл в сила ПУП – план за улична регулация, одобрен с Решение №1202/06.03.2006 г. на Общински съвет – Хасково (по чл.16, ал.7 от ЗУТ, настоящ текст чл.16а от ЗУТ), за имота няма одобрен план за регулация и застрояване.

В разпоредбата на чл.124а, ал.2 от ЗУТ е предвидено, че разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план на част от урбанизирана територия (с изключение на селищните образувания с национално значение) в обхват до един квартал, …, се дава със заповед на кмета на общината по предложение на главния архитект.

Съгласно чл.133, ал.7 от ЗУТ, в процеса на изработване на нов общ устройствен план или на изменение на действащ общ устройствен план, след разглеждането на проекта от експертния съвет към органа, компетентен да одобри плана, може да се допуска създаване на нови и изменение на действащи подробни устройствени планове в случаите, когато: (т.1) проектът на новия подробен устройствен план отговаря на предвижданията на проекта за изменение или на проекта за нов общ устройствен план.

В ал.8 на чл.133 от ЗУТ е предвидено, че в случаите по ал.7 изработване на проект за нов подробен устройствен план или на проект за изменение на подробния устройствен план се разрешава от органа, компетентен да одобри проекта на общ устройствен план или на изменение на действащ общ устройствен план, а за Столична община – от общинския съвет.

В процесния случай е безспорно установено, че на 29.09.2017 г. Общински съвет – Хасково е приел решение за изработване на проект за Общ устройствен план (ОУП) на Община Хасково, и с решение на ЕСУТ от 03.10.2024 г. е приет Предварителен проект на този ОУП, т.е. Община Хасково е в процес на изработване на нов общ устройствен план, а Общински съвет – Хасково е органът, компетентен съгласно чл.127, ал.6 от ЗУТ да одобри Общия устройствен план. Съответно на този етап от изработването на нов общ устройствен план, може да се допуска създаване на нови подробни устройствени планове, като изработването на проект за нов подробен устройствен план се разрешава от Общинския съвет. Респективно Общински съвет – Хасково се явява материално и териториално компетентният орган да приеме решение от вида на процесното, с което се отказва да се разреши изработване на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на част от урбанизирана територия в обхват до един квартал, в случая за един поземлен имот.

Решението е обективирано в писмена форма, прието е при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, и не се повдигат възражения относно неговата валидност.

Спазен е и процесуалният ред за приемането му на заседание на общинския съвет, въз основа на внесена за разглеждане Докладна записка от Кмета на общината. От страна на жалбоподателя не се навеждат конкретни нарушения на административнопроизводствените правила по приемане на решението, и съдът не констатира допуснати съществени такива.

Настоящият съдебен състав споделя като основателно възражението на жалбоподателя за приемане на решението в нарушение на предвиденото в чл.59, ал.2, т.4 от АПК изискване в административния акт да се съдържат конкретни фактически и правни основания за издаването му.

Освен посочените в Решението норми на чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА и чл.133, ал.8, във вр. с ал.7, т.1 от ЗУТ, които са относими към компетентността на административния орган – издател на акта, в Решението е вписана и нормата на чл.125, ал.6 от ЗУТ, която е абсолютно неотносима към случая. Други нормативни основания, относими към отказа, не са посочени както в Решението, така и в Докладната записка, въз основа на която същото е прието.

От фактическа страна в решението е посочено, че [ПИ] по КК на [населено място] е образуван чрез обединяване на бивши [ПИ], [ПИ] и [ПИ] по КК на [населено място]. Видно било от приложения нотариален акт, вписан в СВ под №142 (т.е. [НА] от 13.07.2007 г.), че възложителят се легитимира като собственик на 392 кв.м. от бивш ПИ 77195.706.2 по КК, който е с площ по кадастрална карта – 423 кв.м., имотът попадал в плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед №ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, съгласно ПНИ имотът бил също с площ 423 кв.м., имотът бил закупен от бивш ползвател, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като бил заплатил 392 кв.м., разликата до фактически ползваната земя не била заплатена по реда на §4з, изречение второ от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Само въз основа на изложените в Решението фактически твърдения, оспореният административен акт се явява немотивиран, тъй като непосоченото в акта правно основание за отказа по отношение на [ПИ] – за който е поискано одобряване на задание и разрешение за изработване на проект за ПУП, не може са бъде извлечено от фактическите твърдения, отнасящи се до различен поземлен имот.

Съдът отчита, че съгласно незагубилото приложимост и след приемането на АПК Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, какъвто се явява Докладната записка на Кмета на Община Хасково, внесена за разглеждане в Общинския съвет, въз основа на която е прието процесното решение.

От Докладната записка може да се извлече съображението, послужило за основание на постановения отказ (което не е възпроизведено в приетото от Общински съвет – Хасково Решение), а именно твърдението, че предвид изложеното по отношение на бивш [ПИ] по КК, „заявителят не се легитимира като собственик на целия имот“. Това твърдение, при поддържаното в съдебно заседание (л.141-142) от страна на пълномощника на ответника становище, че „собственикът на бивш [имот номер] е заплатил по-малко, отколкото е площта на имота по плана за новообразуваните имоти … тоест Общината към момента все още е съсобственик на жалбоподателя“, дава възможност да бъде извършена преценка и относно материалната законосъобразност на оспорения административен акт.

В разпоредбата на чл.124а, ал.5 от ЗУТ е регламентирано, че разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план може да се даде от органите по ал.1 - 4 и по искане и за сметка от заинтересувани лица – собственици на поземлени имоти, концесионери, лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на закон, или други лица, определени в закон. Очевидно подаденото по реда на чл.124а от ЗУТ искане да се разреши изработването на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване, е отказано от компетентния орган поради възприетото от него, че искането не изхожда от заинтересувано лице – собственик на (целия) поземлен имот.

По искане на жалбоподателя по делото беше изготвена съдебно-техническа експертиза, със задача да проследи от кои имоти е образуван процесният [ПИ], с каква площ и граници са били тези имоти по различните планове, с каква площ и граници са имотите, заплатени от правоимащите по параграф 4 от ПР на ЗСПЗЗ през 1994 г., има ли разлика между общата площ на заплатените имоти по параграф 4 от ПР на ЗСПЗЗ, общата площ на имотите по КККР и площта на [ПИ] и ако има – на какво се дължи тя.

В изготвеното от вещото лице Заключение (л.151-162) подробно са изложени констатациите относно териториално-устройствения статут на поземлените имоти, включени в процесния, съответно към заключението са приложени Скица-извадка от Кадастрален план, одобрен със Заповед №969/05.10.1988 г. на ж.р.„Куба“ [населено място] (л.157), Скица-извадка от Кадастрален план от 2000 г. на ж.р.„Куба“ [населено място] (л.159), Разписен лист към кадастралния план от 1988 г. (л.158) и Комбинирана скица от действащата кадастрална карта и действащия план за регулация на ж.р.„Куба“ [населено място] (л.156). При изготвяне на заключението вещото лице е взело предвид включително и представените по делото Договор за продажба на земеделски земи по реда на §4а, ал.1 и §4б, ал.2 от преходни и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ от 08.06.1994 г. на И. Й. Д. (л.131); Договор за продажба на земеделски земи по реда на §4а, ал.1 и §4б, ал.2 от преходни и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ от 08.06.1994 г. на Й. Д. К. (л.133); Договор за продажба на земеделски земи по реда на §4а, ал.1 и §4б, ал.2 от преходни и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ от 25.01.1994 г. на Р. Г. Ч. (л.137) и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.05.1994 г. (л.138).

Вещото лице сочи в заключението си, че за територията, в която попада поземлен имот с [идентификатор], първият кадастрален план е плана, одобрен със заповед №969/05.10.1988 г. Според този кадастрален план, имот пл.№1 е с площ по графични данни 790 кв.м., записан в разписния лист на Й. Д. и И. Й., без вписан документ за собственост, а имот пл.№2 е с площ по графични данни 830 кв.м., записан в разписния лист на Р. Г. Ч., без вписан документ за собственост.

Вещото лице констатира, че при дейността по администрирането на имотите, предоставени за ползване по силата на актовете, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, извършвана в общинската администрация, на работни копия са нанасяни данни, според които имот пл.№1 е разделен на две части, с номера 1 и 1А, а имот пл.№2 – на имоти с номера 2 и 2А.

Имот №1 (източната част от имот пл.№1) е предоставен за ползване на Й. Д. К. на основание ПМС №76 от 1977 г.; на базата на изготвена оценка, стойността на имота е внесена по сметка на Община Хасково и последната продава с Договор от 08.06.1994 г. земеделската земя с площ 392 кв.м. на Й. Д. К..

Имот №1А (западната част от имот пл.№1) е предоставен за ползване на И. Й. Д., на основание ПМС №76 от 1977 г.; на базата на изготвена оценка, стойността на имота е внесена по сметка на Община Хасково и последната продава с Договор от 08.06.1994 г. земеделската земя с площ 392 кв.м. на И. Й. Д..

Имот №2 е предоставен за ползване на Р. Г. Ч. на основание ПМС №76 от 1977 г.; на базата на изготвена оценка, стойността на имота е внесена по сметка на Община Хасково и последната продава с Договор от 25.01.1994 г. земеделската земя с площ 825 кв.м. на Р. Г. Ч..

Многобройните изменения на кадастралния план от 1988 г., извършени без спазване на изискванията на действащите тогава ЗТСУ, ЗЕК и правилниците за прилагането им, налагат актуализирането им, през 1996 – 1999 г. е направено попълване (актуализиране) и е създаден цифров модел, в който са нанесени всички изменения до датата на изработване. Този кадастрален план не е одобряван.

Според плана от 2000 г.,

западната част от имот пл.№1 с площ 390 кв.м. е получила пл.№671, в разписния лист имотът е записан на Й. Д. К., с вписан документ за собственост Договора от 08.06.1994 г. с Община Хасково;

източната част от имот пл.№1 с площ 406 кв.м. е получила пл.№672, в разписния лист имотът е записан на И. Й. Д., с вписан документ за собственост Договора от 08.06.1994 г. с Община Хасково;

западната част от имот пл.№2 с площ 515 кв.м. е получила пл.№594, в разписния лист имотът е записан на Р. Г. Ч., с вписан документ за собственост Договора от 25.01.1994 г. с Община Хасково;

източната част от имот пл.№2 с площ 312 кв.м. е получила пл.№595, в разписния лист имотът е записан на Н. Я. Я., с вписан документ за собственост [нотариален акт]/1994 г. – имотът е част от имота, описан в Договора от 25.01.1994 г.;

Или общата площ на четирите имота по плана от 2000 г. е 1623 кв.м.

Общата площ на съответните имоти, закупени по реда на §4а, ал.1 и §4б, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е 1609 кв.м.

По одобрената със Заповед №РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] имотите първоначално са отразени от запад на изток като Поземлен имот с [идентификатор] с площ 359 кв.м.; Поземлен имот с [идентификатор] с площ 423 кв.м.; Поземлен имот с [идентификатор] с площ 497 кв.м. и Поземлен имот с [идентификатор] с площ 337 кв.м.

Общата площ на четирите имота по кадастралната карта към 2007 г., преди трансформацията на цифровите модели към Координатна система БГС 2005 г. е 1616 кв.м.

Със Заповед №КД-14-26-331/05.11.2008 г. на Началника на СГКК – Хасково е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с което се променя границата между поземлени имоти с идентификатори 77195.706.3 и 77195.706.4, като новите им площи са съответно 414 кв.м. и 421 кв.м., а външният контур и общата площ на двата имота се запазват – Поземлен имот с [идентификатор] с площ 359 кв.м.; Поземлен имот с [идентификатор] с площ 423 кв.м.; Поземлен имот с [идентификатор] с площ 414 кв.м. и Поземлен имот с [идентификатор] с площ 421 кв.м. Общата площ на четирите имота по кадастралната карта след изменението е 1617 кв.м.

На основание чл.53а, т.2 от ЗКИР (без издаване на заповед), е изменена кадастралната карта и кадастрални регистри, като поземлени имоти с идентификатори 77195.706.1, 77195.706.2 и 77195.706.3 са обединени в поземлен имот с [идентификатор], с площ 1196 кв.м., която е равна на сумата от площите на трите имота.

Вещото лице дава заключение, че Поземлен имот с [идентификатор] е идентичен с обединените поземлени имоти с идентификатори 77195.706.1, 77195.706.2 и 77195.706.3 – външният контур на трите имота съвпада с външния контур на поземлен имот с [идентификатор].

Външният контур на поземлени имоти с идентификатори 77195.706.1 и 77195.706.2 съвпада с външния контур на имоти с пл.№671 и пл.№672 по неодобрения план от 2000 г.; външният контур на поземлени имоти с идентификатори 77195.706.3 и 77195.706.4 съвпада с външния контур на имоти с пл.№594 и пл.№595 по неодобрения план от 2000 г.

Външният контур на имоти с пл.№671 и пл.№672 по неодобрения план от 2000 г. съвпада с границите на имот пл.№1 по плана от 1988 г.; външният контур на имоти с пл.№594 и пл.№595 по неодобрения план от 2000 г. съвпада с границите на имот пл.№2 по плана от 1988 г.

Т.е. поземлен имот с [идентификатор] включва целия имот пл.№1 и западната част в размер на 414 кв.м. от имот пл.№2 по плана от 1988 г.

Вещото лице е извършило сравнение между общата площ на поземлени имоти с идентификатори 77195.706.5801 и 77195.706.4 (1617 кв.м.) с общата площ на предоставените за ползване имоти и закупени по реда на §4а, ал.1 и §4б, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ (1609 кв.м), попадащи в имоти пл.№1 и пл.№2 по плана от 1988 г. с обща площ 1620 кв.м.

Изчислило е допустимата разлика в площта по чл.19 от Наредба №РД-02-20-5/05.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, и е дало заключение, че разликата от 8 кв.м. е в рамките на допустимата разлика в площите. Изчислило е също, че разликата между общата площ на поземлени имоти 77195.706.1 и 77195.706.2 (преди обединяването им с поземлен имот с [идентификатор]) и общата площ на предоставените за ползване имоти и закупени по реда на §4а, ал.1 и §4б, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, попадащи в имот пл.№1 по плана от 1988 г. е 2 (два) кв.м., което е в рамките на допустимата разлика в площите.

Въз основа на неоспореното от страните заключение на вещото лице, съдът приема за безспорно установено, че възприетото от административния орган основание за отказ да се разреши изработването на поискания ПУП – ПРЗ, не се доказва по несъмнен начин. Изложеното от ответника съображение, че възложителят не се легитимира като собственик на целия имот, доколкото за един от имотите, включени в него, не е било заплатено за цялата площ при закупуването му от бивш ползвател по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, се опровергават от заключението на съдебно-техническата експертиза.

При изслушването му в съдебно заседание (л.167-170) вещото лице поддържа становището си, и обяснява, че тъй като четирите имота от действащата кадастрална карта, с номера 1, 2, 3 и 4, са променяли във времето границите помежду си, то е изследвало дали в цялата площ на четирите имота има част, която не е закупена, и е установило, че няма такава площ, тоест за всички имоти 1, 2, 3 и 4, и в частност за 1, 2 и 3 – обединените като [ПИ], целият имот е закупен по реда на параграф 4, заплатен е и ползвателите са преобразували ползването си в собственост. Според вещото лице, разликата от няколко квадратни метра практически представлява „геодезическа грешка“, но целият имот е закупен и „в четирите имота, три от които представляват процесния имот, ползвателите към 1988 г. по плана и съответно закупените впоследствие 1994 г., са закупили точно толкова, колкото общината е изчислила тогава, им е направила оценка, и те са платили. Тоест към онзи момент практически между тези четири имота няма квадратен метър, който да е незаплатен.“

Заключението на експертизата се подкрепя и представените по делото Комбинирана скица за проектиране от 20.11.2024 г. и Скица от 21.03.2025 г. на поземлен [имот номер], от които е видно, че по КК на [населено място] имотът е с площ 1196 кв.м. и като собственик по данни от КР е вписан само заявителят И. Ж. М., който по всеки от посочените три Нотариални акта е собственик на 1/1 ид.част от правото на собственост върху имотите, включени в имотните граници на процесния [ПИ]. Опровергава се твърдението на пълномощника на ответника, че в случая част от имота, а именно 31 кв.м., попадал „в приложното поле на незавършена процедура по придобиване на право на собственост от ползвател“, при което с допускането на първоначалното урегулиране на имота щяло да се създаде принудителна съсобственост в новия УПИ между жалбоподателя и трето лице (Общината/Държавата).

Административният орган незаконосъобразно е отказал да се разреши изработването на ПУП – ПРЗ по заявлението, подадено от лице, което се легитимира с документи като собственик, т.е. като лице измежду посочените в чл.124а, ал.5 от ЗУТ.

При липса на други мотиви за отказа, обжалваното Решение следва да бъде отменено, а административната преписка следва да бъде върната на компетентния орган, за извършване на дължимата по чл.124а, ал.7 от ЗУТ проверка и преценката по чл.133, ал.7, т.1 от ЗУТ относно съответствието на проекта на новия подробен устройствен план с предвижданията на проекта за нов общ устройствен план.

При този изход на спора, основателна по чл.143, ал.1 от АПК е своевременно заявената от жалбоподателя претенция да му бъдат присъдени разноските по делото. Направени са разноски в размер на 10 лв. внесена държавна такса, 1500 лв. реално заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 10.04.2025 г. и 300 лв. и 136,61 евро заплатено възнаграждение за вещо лице, или общо разноски в размер 1062,05 евро, дължими от ответника.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът