Решение № 4530 от 12.10.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 313/2026 г.

Производството е по реда на чл. 185 - чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Р. Ц. В., подадена чрез адв. В. срещу разпоредбата на чл. 68а, приета с § 10 на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за организацията на движението на територията на община Пазарджик (Наредбата) и Приложение № 10 към чл. 68а, ал. 3, прието с § 18 на Наредбата, и двата приети с Решение № 50/26.02.2026 г. на Общински съвет - Пазарджик, взето с Протокол № 3. Претендира обявявяване на оспорените текстове от Наредбата и при за нищожени, като издаден от орган при липса на материална компетентност. В условията на евентуалност иска отмяната им като противоречащи на нормативен акт от по-горна степен, както и поради издаване при допуснати съществени нарушения на производствените правила. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - Общински съвет-Пазарджик не изразява становище по жалбата. Представляващият Окръжна прокуратура - Пазарджик, в съдебно заседание посочва, че се присъединява към становището на представителя на ОбС Пазарджик, което нямало да го преповтаря. Настоящият съдебен състав на Административен съд - Пазарджик, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: С оспорените параграфи са приети разпоредбата на чл. 68а от Наредбата и приложение към нея. С тях се регламентира и създава режим за преференциално паркиране за лица с трайни увреждания. Новоприетата норма конкретно визира „на територията на Община Пазарджик – в междублоковите пространства и на улици, където е възможно и разрешено, се създават специални условия за безплатно денонощно паркиране за лица с трайни увреждания, които не могат да се придвижват без използването на инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези, патерици и/или чужда помощ. Това са лица, които не са в състояние да заемат изправено положение на тялото без използването на технически помощни средства и/или имат трайно оформен функционален дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта и които лица не притежават гараж и/или паркомясто в близост. Условията по тази алинея се прилагат и за автомобилите, извозващи група лица с увреждания, притежаващи съответния лиценз.“ Ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 на чл. 68а определят допълнителни условия, а именно „Местата за паркиране по ал. 1 са с възможно най-добър достъп до входовете и подходите към тях и се обозначават с пътен знак Д21, табела с изобразен международен символ за достъпност и пътен знак Т17 с регистрационния номер на съответното ППС. Лицата по ал. 1 подават заявление по образец до комисията по чл. 65. Картите на лицата по ал. 1, издадени от Кмета на Община Пазарджик и легитимиращи правото на ползване на определено паркомясто, задължително съдържат и адреса на ползвателя. Валидността на издавания пропуск на лицата по ал. 1 е за срока на експертното решение на ТЕЛК, но не повече от 5 години. При промяна на обстоятелствата, касаещи правото на ползване, е необходимо подаването на писмено уведомяване до Кмета на Община Пазарджик в 14-дневен срок от настъпването на промяната.“ От своя стана с § 18, се създава Приложение № 10 към новосъздадената норма чл. 68а, ал. 3 – Заявление до кмета за издаване на пропуск за безплатно денонощно паркиране за лица с трайни увреждания. На 13.01.2026 г., на страницата на Oбщина Пазарджик и на страницата на Общински съвет – Пазарджик е публикуван Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за организацията на движението на територията на община Пазарджик. В съобщението е посочено, че в срок до 12.02.2026 г. всички заинтересовани лица могат да подадат своите писмени предложения и становища относно така предложения проект на нормативния акт в деловодството на Община Пазарджик и на имейл адрес: [електронна поща]. Указано е, че на 13.02.2026 г. от 16:00 часа на втори етаж в сградата на Общината в Пленарна зала ще се проведе обществено обсъждане на постъпилите предложения. Изискани са и са представени становища на постоянните комисии в общинския съвет. Преписката не съдържа такива от Агенцията за хората с увреждания и от Агенция за социално подпомагане. След нарочни указания на съда, с които ответникът е задължен да представи данни за наличието на становища от Агенция за социално подпомагане и от Агенция за хората с увреждания, е постъпил отговор от Общински съвет – Пазарджик, обективиран в писмо, в което е посочено, че не разполагат със становища от двете агенции. Предложеният проект за приемане на наредба е бил включен за разглеждане на редовно заседание на Общински съвет-Пазарджик, проведено на 26.02.2026. Видно от протокол № 3 от същата дата, на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 79 АПК, след проведено гласуване, с 32 гласа "за", 3 гласа – "против" и 4 гласа "въздържали" на общинските съветници е прието Решение № 50, с което се приема Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за организацията на движението на територията на община Пазарджик. Решението ведно с наредбата е публикувана на официалната интернет страницата на Общински съвет - Пазарджик, раздел Решения мандат 2025-2027 - [интернет адрес]?id=2294. При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав на Административен съд Пазарджик намира жалбата за допустима, оспорването е направено от легитимирано лице, съобразно нормата на чл. 186, ал. 2 от АПК и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК и същият може да бъде оспорен без ограничение във времето, съгласно чл. 187, ал. 1 АПК. По същество жалбата е основателна. Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК във вр. с чл. 188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в "Държавен вестник" и в интернет страницата на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Пазарджик. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал. 1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закон за нормативните актове (ЗНА) наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Предвид посочените правни норми, съдебният контрол за законосъобразност на оспорената разпоредба на чл. 68а от Наредбата и Приложение към нея от Наредбата следва да обхване преценката, дали регулираните с наредбата обществени отношения вече са уредени с нормативни актове от по-висока степен и дали за приемането им в съответствие с нормите на чл. 2, ал. 1 и чл. 8 от ЗНА органът на местно самоуправление е бил овластен с компетентност за уреждане на обществени отношения чрез регулирането им с подзаконов нормативен акт по чл. 7, ал. 2 от ЗНА. С процесната разпоредба и приложението към нея (Заявление) се регламентира режим за преференциално паркиране за лица с трайни увреждания, по местодомуване с възможност да бъдат издавани на карти за паркиране в близост до дома на лицето. Приетият текст предвижда възможност за денонощно паркиране с възможно най-добър достъп до входовете и подходите към тях, върху специално обозначено за целта място с пътен знак Д21 и пътен знак Т17, с регистрационния номер на съответното ППС. Предвидено е в новоприетите текстове задължително да бъде посочван адресът на ползвателя. Съгласно по чл. 8 ЗНА във вр. с чл. 76, ал. 3 АПК във вр. с чл. 21, ал. 2 ЗМСМА общинският съвет може да приема подзаконови нормативни актови, и в частност наредби за неуредените обществени отношения в актове от по-висока степен, но при съобразяването на основаните принципи от последните и ако отношенията са от местно значение. Това нормативно регламентирано негово правомощие е ограничено от гледна точка на териториалния му обхват, но и от гледна точката на предмета на регулиране. В чл. 21, ал. 1 ЗМСМА неизчерпателно са изброени правомощията на общинския съвет, като в нито една от 25 точки, не се открива такава, която да му предоставя компетентност да приема подзаконова нормативни актове, уреждащи правоотношения, свързани с режима на паркиране на хората с увреждания. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА – общинският съвет – "решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи", но в този случай компетентността му е ограничена до регламентацията на тези правоотношения, които не са регламентирани от закона и са от местно значение. Като правно основание е посочена нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 79 от АПК, последните обаче не са достатъчни, за да се изведе извод за недействителност на атакуваните части от приетия подзаконов нормативен акт, а е необходимо да бъде изследвано съдържанието на акта, за да бъде установено естеството на упражненото от Общинския съвет правомощие. В случая е приложима общата регламентация на правоотношенията във връзка с движението по пътищата по ЗДвП и този за хората с увреждания, като правоотношенията, свързани с движението по пътищата и в частност с престоя и паркирането и спирането, са изрично регламентирани в чл. 93 – 99а ЗДвП. Правоотношенията, свързани с осигуряване на специални условия за движение, спиране, паркиране и престой на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания, са от компетентността на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласно чл. 58, т. 3 ЗХУ. Нито в тези разпоредби, нито в други на Закона за движението по пътищата или Закона за хората с увреждания е предоставена компетентност на общинските съвети да регламентират отново или по различен начин паркирането, престоя и спирането на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания. В този смисъл Решение № 6975/06.06.2024 г. постановено по адм. д. № 1820/2024 г. по описа на Върховен административен съд. Това означава, че правомощието да уреди тези отношения е в изключителната компетентност на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез разработване на нормативни актове. Законодателят е дал тази правна уредба с нормативен акт от по-висока степен, а именно с разпоредбата на чл. 58 ЗХУ. В Решение № 6228 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8523/2015 г. е посочено, че "Нормативната компетентност не е нещо, което се подразбира, предполага или прехвърля. За да издаде, измени или допълни нормативен административен акт, съответният орган е необходимо да има изрична законова делегация - чл. 2, ал. 1 ЗНА и чл. 76, ал. 1 АПК. Само Конституцията и законът са тези, които създават правната възможност за компетентността на съответния орган да издава, изменя и допълва нормативен административен акт, с който да регламентира определения в тази норма кръг обществени отношения. Законодателят е този, който преценява необходимостта от правна регламентация с нормативен административен акт, т. е. преценява степента на правна абстракция на нормите. Той е този, който определя коя материя трябва да бъде регламентирана на подзаконово ниво и кой е органът, който да стори това." Действително съгласно чл. 8, ал. 2 ЗХУ - „Държавните и местните органи съгласно своите правомощия приемат, съответно издават нормативни актове, стратегии, програми, стандарти и други документи, свързани с правата на хората с увреждания.“, но това е приложимо само, когато съответните обществени отношения не са от компетентност на друг орган, в случая Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съгласно чл. 63 ЗХУ - „Местните органи осигуряват в рамките на предоставената им компетентност: 1. изграждането и поддържането на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на достъпната среда в сградите и съоръженията по чл. 53, ал. 2, т. 1 и 2 – общинска собственост, и ежегодно разработват програми, одобрени от съответните общински съвети, с необходимите за това мерки, финансови средства и срокове за изпълнение; 2. достъпен обществен превоз на пътници чрез приспособяване на съществуващите масови транспортни средства и въвеждане в експлоатация на технически пригодени за използване от хора с увреждания транспортни средства; 3. достъп на хората с увреждания, придружени от кучета – водачи на слепи, или от кучета – асистенти на хора с увреждания, до местата за обществено ползване; 4. специални транспортни услуги за хората с увреждания; 5. необходимите материални условия и средства за осъществяване на социални контакти на хората с увреждания; 6. условия за подпомагане на извънучилищни детски и младежки дейности.“ Видно от текста на разпоредбата, в същата лимитативно са изброени сфери на действие, в които местните органи следва да осигурят съдействие за гарантиране правата и подобряване качеството на живот на хората с увреждания, като между изброените не са посочени паркирането, престоя и спирането на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания. Посоченото изключва възможността на общинските съвети по места да приемат подзаконови административни актове за уреждане на тези отношения. В този смисъл Решение № 7657/09.08.2022 г. постановено по адм. д. № 1066/2022 г. по описа на Върховен административен съд. De lege ferenda компетентният орган следва да изпълни правомощието си и да разработи нормативни актове, с които да регламентира такъв режим, който беспорно е с много висока обществена знаюимост. Липсата на регулация на тези отношение и инициатива от страна на министерството към настоящия момент, не предоставя и не прехвърля правомощието към местните органи. Липсата на законова делегация за издаването на даден административен акт (или отделни негови разпоредби) води до липса на материална компетентност на органа, което опорочава приетият текст от подзаконовия нормативен акт, ведно с приложението към него, до степен на нищожност. Налице е и основание за отмяна на атакуваните текстове поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради липсата на изискано становище от Агенция за хората с увреждания и Агенция за социално подпомагане. Настоящият състав намира, че решението на ОбС е взето в нарушение на изискването за даване на задължително становище от Агенцията за хората с увреждания. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Указ № 883/1974 г. за прилагане на ЗНА органът, който отговаря за изготвяне на законопроекта, го изпраща заедно с мотивите на заинтересуваните министерства, други ведомства или обществени организации, които организират неговото обсъждане и дават мотивирано становище. Съгласно разпоредбата на чл. 8, т. 4 ЗИХУ (отм., ДВ бр. 105 от 18.12.2018 г.), Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания, като участва и дава задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с хората с увреждания. Следователно, изискването и даването на становище от Агенцията за хората с увреждания към момента на приемане на оспорените параграфи от Наредбата е било задължително, като в случая става въпрос за процедурата по приемане на акта, а не за съответствието му с материалния закон по смисъла на чл. 192а, изречение второ АПК. Неспазването на това императивно изискване води до опорочаване на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, с оглед възможността становището на Агенцията да доведе до различно съдържание на подзаконовия нормативен акт. В този смисъл е Решение № 11933/21.12.2022 г. постановено по адм. д. № 3626/2022 г. по описа на Върховен административен съд. Независимо от установяването и на незаконосъобразност, на по-силното основание, съдът дължи прогласяване нищожност на чл. 68а от приета с § 10 на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за организацията на движението на територията на община Пазарджик и Приложение № 10 към чл. 68а, ал. 3, прието с § 18 на Наредбата, и двата приети с Решение № 50/26.02.2026 г. на Общински съвет - Пазарджик, взето с Протокол № 3. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, както и при съобразяване липсата на процесуална активност и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждения, съобразно чл. 8, ал. 3 във връзка с чл. 2, ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в полза на адв. В. следва на основание чл. 143, ал. 1 вр. чл. 196 от АПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро. Община Пазарджик следва да заплати и на Р. Ц. В. разноски в размер на 20,45 евро, представляващи внесена държавна такса и такса за обнародване на съобщението за делото в ДВ Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, пр. първо от АПК, Административен съд-Пазарджик, XII тричленен състав