Решение № 92 от 18.3.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 202/2025 г.

Производство по реда на чл. 258 ГПК. Обжалвано е решение № 8 от 05.02.2025г., постановено по т.д. № 4 по описа за 2024г. на ОС Хасково, с което е осъдено „Дженерали застраховане“АД, ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ №68 да заплати на Д. П. Х., ЕГН •••••••••• със съдебен адрес гр.П., ул.“Р.“ №27 следните суми: 105 000 лв., частична претенция от 250 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинени болки и страдания, вследствие смъртта на неговия син П. Д. П., б.ж. на с.Р., община Д., област Х., починал на 13.07.2022г. в резултат на пътно транспортно произшествие, станало на 17.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 12.01.2024г. до окончателното изплащане на главницата и е отхвърлен иска до пълния заявен размер от 180 000 лв.; 11 620лв., предявена като частичен иск от 36 312,50лв., представляващи законна лихва за забава върху главницата от 105 000лв. за периода от 01.11.2022г. до 10.01.2024г; 2 985лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от настъпилата смърт на П. Д. П., б.ж. на с.Р., община Д., област Х., починал на 13.07.2022г. - направени разходи за закупуване на траурни стоки и услуги за погребение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 12.01.2024г. до окончателното изплащане на главницата. Решението в отхвърлителните части, касаеща претендираното обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за забава плащането му е обжалвано от Д. П. Х., ЕГН •••••••••• със съдебен адрес гр.П., ул.“Р.“ №27, представляван от адв. С. И. с твърдения за неправилност и необоснованост при формиране на извода, че малолетното дете е допринесло за настъпилите вредоносни последици или за приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД, както и за неправилно приложение на принципа на справедливост при определяне на справедливия за ищеца размер на обезщетението, който счита, че е занижен и несъответен на чл. 52 ЗЗД. Жалбоподателят настоява въззивният съд да отмени решението в отхвърлителната му част и да постанови ново, с което предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за пълния претендиран размер. Претендира разноски. В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който „Дженерали застраховане“АД, ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68, представляван от юрисконсулт Г. Р. оспорва жалбата на ищеца и настоява съдебното решение в обжалваната отхвърлителна част да бъде потвърдено. Претендира разноски. Решението, в неговите осъдителни части е обжалвано от „Дженерали застраховане“АД, ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68 с твърдения за нарушения на материалния и процесуален закон, както и поради необоснованост. Жалбоподателят – застраховател твърди, че не е установено при условията на пълно и главно доказване виновна за станалото ПТП да е именно застрахованата при него водачка, както и че дори и този факт да се приеме за установен, то не е отчетен в достатъчна степен приноса на пострадалия, който твърди да е поне в равна степен, доколкото същия е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва и претендираното и присъдено обезщетение за имуществени вреди, което счита, че е недължимо, тъй като не е настъпило реално и не е необходима последица от настъпилото ПТП, а най – сетне дори и да се приеме за дължимо, следва да бъде коригирано с приетия за установен принос на увредения. В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който Д. П. Х., представляван от адв. С. И. оспорва въззивната жалба на дружеството застраховател и настоява съдебния акт в обжалваната от него част да бъде потвърден. Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Първоинстанционното производство е образувано по обективно съединени искове на Д. П. Х., ЕГН •••••••••• пр о т и в „Дженерали застраховане“АД, ЕИК 030269049 с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лв., предявен като частичен от 250 000 лв.; обезщетение за забава плащането на главницата в размер на 11 620 лв., частично от 36 312.50 лв. за периода от 01.11.2022г. – 10.01.2024г. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2895 лв., вследствие претърпяно увреждане, в резултат на ПТП, станало на 17.06.2022г., в резултат на което на 13.07.2022г. е починал сина му П. Д. П.. Твърденията, на които се основава предявения иск се свеждат до следното: на 17.06.2022г. около 9.15 ч. в гр. Д. е настъпило ПТП с лек автомобил, марка „Мерцедес“ с рег. № •••, вследствие което е починал П. Д. П. – син на ищеца. Твърди, че към момента на станалото ПТП гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ••• е била застрахована при ответника „Дженерали застраховане“ АД, както и че за станалото е образувана пр.пр. № 329/2023г. по описа на ОП Хасково, която не е приключила. Ищецът сочи, че от настъпване на инцидента до настоящия момент е в много тежко психическо и емоционално състояние, преживял е и продължава да преживява силни психически страдания, немислима и огромна мъка, вследствие настъпилата смърт на сина му; страда от постоянно безсъние и безспокойство, получава непрестанни паник – атаки, тъй като връзката между баща и син е била много силна, живели са заедно в къща, построена от родителите на ищеца. Твърди, че ежедневно посещава последния и вечен дом на сина си, където го моли за прошка, че не е успял да го предпази, както и че ужасяващата трагедия го е лишила от възможността да види сина му, който завършва училище, създава семейство и въобще от възможността да споделят ежедневието си. Заявява, че вследствие станалото е развил стресово разстройство, а периода на преодоляване на вредните последици е неопределяем, поради естеството на психическия стрес и шок от смъртта на дете. Затова и като твърди, че болките и страданията продължават във времето, без ясна прогноза за тяхното преодоляване, както и че е сезирал отговорния застраховател с претенция от 29.07.2022г., но същия не определил, нито изплатил обезщетение, настоява, съда да постанови решение, с което да го осъди да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лв., предявен като частичен от 250 000 лв.; обезщетение за забава плащането на главницата в размер на 11 620 лв., частично от 36 312.50 лв. за периода от 01.11.2022г. – 10.01.2024г. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2895 лв., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на главниците. Претендира разноски. Ответникът – „Дженерали застраховане“АД, ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68 е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил Мерцедес е била застрахована при него към датата на ПТП-то, но твърди, че не се установява противоправността на поведението на застрахования при него водач, нито се установява причинно – следствена връзка между това поведение и настъпилия вредоносен резултат, които обстоятелства не се установяват и от съставения констативен протокол за ПТП пострадали лица. При условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат – настъпилия летален изход по отношение на П. Д. П., който твърди че e съпричинен, тъй като малолетното дете не е било обезопасено със задължителната, съгласно чл. 137б ЗДвП система за обезопасяване на деца, която в случай, че била приложена би предотвратила настъпването на леталния изход. Оспорва претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и по размер, като твърди, че е несъобразена с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД и е значително завишена. Оспорва и претенцията за имуществени вреди, като твърди, че същата е недоказана и неоснователна. Оспорва и акцесорната претенция за лихви като счита, че не е изпаднал в забава от уведомяването му. Няма спор, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ••• е била застрахована при ответника. Не се спори, а това е установимо и от приложеното удостоверение за наследници изх. № 061 от 28.07.2022г., че ищеца е баща на починалия на 13.07.2022г. П. Д. П.. Спорът пред въззивната инстанция е очертан от посоченото във въззините жалби – на ищеца и ответника - и се свежда до механизма на настъпилото ПТП и налице ли са основания за ангажиране отгорността на ответника и при положителен отговор справедлив ли е размера на определеното обезщетение, респ. налице ли са основания за неговото редуциране с приетия принос от страна на увредения. Досежно механизма на станалото ПТП от значение е приетата пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза, изводите на която сочат, че от техническа гледна точка причините за възникване на ПТП-то, станало на 17.06.2022г. на първокласен път І-5, км.274+200 м., в землището на гр. Д. са загуба на контрол върху управлението на автомобила, вследствие внезапно възникнала неизправност в кормилната уредба на лекия автомобил марка «Мерцедес», модел А 170, в резултат на която лекия автомобил се е отклонил надясно, напуснал е платното за движение в десния банкет и се е ударил челно в крайпътно дърво, разположено вдясно от банкета. От приетата пред въззивния съд съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните се установява, че на 17.06.2022г. около 8.45 ч. л.а. Мерцедес А 170, управляван от водача Ж. Х.а по платното за движение на път І-5 в посока от изток на запад е напуснал платното за движение отдясно, след което се е ударил в дърво. Според в.л. инж. М. от техническа гледна точка при движение на автомобила с около 90 км/ч, при внезапно разрушаване на елемент от кормилната система /кормилна щанга/, вследствие на което настъпва конструктивна неуправляемост на автомобила, процесното ПТП е било непредотвратимо чрез действия на водача. Експертът е уточнил, че не може да бъде гарантирано предотвратяване на ПТП и при движение на водача със скорост от 50 км.ч., поради липса на специална подготовка на същия за реакция в подобна аварийна ситуация. При разпита на вещото лице в открито съдебно заседание, същия е посочил, че водач със свидетелство за правоуправление, категория Б, няма възможност да реагира адекватно на създалата се критична ситуация – скъсана кормилна щанга, като счита, че подобна реакция би била адвекватна за водач, който се занимава професионално със състезателна дейност или е автоексперт. Изложеното до тук налага да се приеме, че настъпилото на 17.06.2022г. ПТП е причинено единствено в резултат на внезапно възникнала техническа повреда на управлявания от Ж. Х.а автомобил, която е извършвала фактически действия по управлението на същия и съгласно чл. 477, ал.2 КЗ има качеството на застрахован. Следва да се има предвид, че застрахования може да бъде и трето лице по смисъла на чл. 477, ал.1 вр. ал.3 КЗ и да има право на застрахователно обезщетение за търпени от него вреди, свързани с притежаваното и/или използваното МПС, когато не отговаря за причиняването на вредите, в който смисъл са разясненията дадени в т.8 от ТР № 1 от 23.12.2015г. по т.д. № 1/2014г. по описа на ОСТК на ВКС, съгласно която всяко лице, извън деликвента е трето лице по смисъла на чл. 275, ал.3 КЗ /отм. ДВ бр.102/29.12.2015г./ и е легитимирано като пострадало от деликт да предяви пряк иск срещу застрахователя. Аналогично е и произнасянето на ВКС с Решение № 50098 от 12.01.2024г. на ВКС по т.д. № 1294/2022г., ІІ т.о., ТК, в което изрично е прието, че дадените разяснения са приложими и при актуалната редакция на закона – чл. 477 КЗ. На още по – силно основание трето лице е и ищеца, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника и същия, противно на възраженията на жалбоподателя – застраховател е легитимиран да търси обезщетение за причинени му вреди, вследствие станалото ПТП в резултат, на което е настъпила смъртта на неговия син, установимо от приетата и неоспорена СМЕ от първоинстанционния съд. Безспорният и установен факт, че водачът се е движил с превишена скорост или с над разрешената за пътния участък – след табелата, указваща населено място, е без значение, предвид дадените от инж. М. разяснения, че при настъпилата внезапна пореда в кормилната система, единствено притежаващ съответните специални знания водач би могъл да предотврати ПТП-то или същото би настъпило независимо от скоростта на движение. Затова и следва да се приеме, че поведението на водача макар и несъобразено със закона не е в причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие, а като последица и с вредите от същото. По отношение справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от значение са събраните гласни доказателства и приетата пред въззивния съд съдебно – психиатрична експертиза. В качеството на свидетели в проинстанционното производство са разпитани А.К. и П.П. чиито показания съдът кредитира като преки, непосредствени и без данни за заинтерисованост. Св. К. твърди, че смъртта П. се е отразила много зле на Д., който «…не е същия човек…» - страда, не се събира с хора, затворен е, притеснен е и често ходи на гроба на сина си. Свидетелят сочи, че между баща и син съществувала много силна връзка, били неразделни, ходели за риба, играели, Д. помагал на сина си и в училище. Твърди, че след станалото ищеца приемал успокоителни, които не му помагали, както и че имал суицидни мисли, тъй като не виждал смисъл да живее и обобщава, че «… скръбта в сърцето му е голяма…». В аналогичен смисъл са и показанията на св. П.П. който сочи, че след станалото ПТП и настъпилата, вследствие същото смърт на сина му П., ищеца не е същия човек – не говори, тъжен е, не се забавлява, умислен е, а успокоителните, които приема не му помагат. Заявява, че Д. и П. били много близки и споделяли едни интереси – ходели за риба, а ищеца помагал на сина си в ежедневните и учебни дейности. Твърди, че след смъртта на сина му Д. посещава много често гроба му, както и че се е отказал от обичайните шумни и весели събирания и предпочита да бъде сам. От приетата пред настоящия съд съдебно - психиатрична експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните се установява, че вследствие преживяното при ищеца се наблюдава Реакция на остър стрес и Постраматично разстройство и ообусловено тревожно депресивно състояние, изразяващо се в тревожност, обърканост, безпомощност, нарушен сън, снижен емоционален резонанс, усещане за самота, празнина и др.. Констатираното, според експерта, е затруднило ежедневното съществуване на Х., но не е довело до нарушения във функционирането му, а състоянието му е търпяло промяна в посока подобрение и възстановяване, след шестия месец. Д-р М. П. заявява, че понастоящем не се установява психическо разстройство при ищеца, а нормално психологично изживяване на липса, поради смърт на собствено дете, което не налага медикаментозно лечение, но ще продължи да бъде преживявано. Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният случай са загуба на низходящ – син на ищеца, който е бил на малолетна 9 годишна възраст, внезапността на събитието и отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД възмездява страданията и/или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близки на увредения, вследствие на настъпилата смърт, която фактическа обстановка се установи по-горе. Налице са доказателства за интензитета на негативните емоции, преживяни от ищеца, които не са отминали и понастоящем и ще продължат да бъдат преживявани. Установена е и особено силната връзка, съществувала между ищеца, като баща и неговия син, поради което и преценявайки внезапността на събитието, причинило смъртта на малолетното дете П., за чийто баща болката от факта, че е преживял първородния си син, е с висок интензитет и константност и съответно трудно може да се съизмери с някакъв имуществен еквивалент, съдът счита, че заявената претенция за обезщетение е доказана и основателна до пълния предявен размер от 180 000 лв.. С посочения размер настоящия съд счита, че ще се постигне целта на института за репарация на търпените от и щ е ц а неимуществени вреди и същевременно ще се спази общественото разбиране за справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Основателни са възраженията на жалбоподателя – ищец за неправилност на извода на решаващия първоинстанционен съд за това, че вредоносния резултат е съпричинен от пострадалия – малолетно дете, който е пътувал без да е използвал система за обезопасяване на деца. От приетата пред първоинстанционния съд СМЕ се установява, че няма травми по пострадалото дете, които да са последица от действието на предпазен колан, както и че водеща е травмата в главата, която не би се получила в случай, че детето беше с коректно поставен предпазен колан. За това дали пострадалото малолетно дете допринася за настъпването на вредите, съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, когато пътува в МПС, без използване на или без правилно използване на обезопасителна система в нарушение на чл. 137в от ЗДвП е образувано т.д. № 1 от 2024г. на ОСГТНК на ВКС, по което решение все още не е постановено. Настоящия състав на съда възприема становището, че след като законодателя е предвидил за водача на МПС задължение за осигуряване безопастността на децата – чл. 137в, ал.2 ЗДвП и чл. 183, ал.4, т.10 ЗДвП, то тази завишена грижа, изключва приноса на детето. Разрешението е последица и от безспорния факт, че малолетното дете не формира правно валидна воля, за да може да носи и отговорност за изпълнение на задължението за обезопасяване, съгласно изискванията на Глава ІІ, раздел ХХV от ЗДвП. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя – застраховател за неправилност на решението в частта, касаеща присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 2895 лв.. По делото са представени доказателства за извършени разходи по заплащане на траурни услуги, които са последица от станалото ПТП, за възстановяване на които следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя. Невярно е твърдението, че съдът е приел, че иска е оспорен само по размер и затова се е позовал на чл. 162 ГПК. Приложението на чл. 162 ГПК е тогава, когато иска е установен по основание, но липсват доказателства за неговия размер, а не когато последния е оспорен. Като е приел, че иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е установен по основание, съдът е извършил правилна преценка, която съвпада и с тази на въззивния съд. Изложеното до тук налага да се отмени решението в отхвърлителната му част над присъдените 105 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и като последица да се уважи иска за присъждане на още 38 346.89 евро с левова равностойност 75 000 лв. или иска ще се уважи в пълния заявен размер от 180 000 лв.. Решението в частта, с която е присъдено обезщетение за забава в размер на 11 620 лв. ще се потвърди, тъй като е уважен изцяло, както е зявен и при съобразяване диспозитивното начало в гражданския процес. Решението следва да се отмени и в частта за разноските, като се съобрази определения справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Така в тежест на ответника ще се възложи заплащане на държавна такса в размер на 3978.16 евро, вместо определения размер от 4780.60 лв.. Съответно решението ще се отмени и в частта, с която е ангажирана отговорността на ищеца за разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. При този изход на спора пред въззивната инстанция разноски се дължат на жалбоподателя - ищец, които се изразяват в дължимото се на адв. С. И. адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство при уславията на чл. 38 ЗА, което съдът определя на сумата от 1000 евро, след като отчете критериите по чл. 36, ал. 3 от ЗА /изм. ДВ, бр. 17 от 2026г./ - фактическата и правна сложност на спора, засегнатия интерес, извършената работа от адв. И. – депозиране на въззивната жалба, отговор на въззивната жалба на застрахователя, личното му явяване в две от проведените четири съдебни заседания пред въззивния съд, който размер определи като справедлив, обоснован и съответстващ на достойнството на адвокатската професия по смисъла на чл. 36, ал.2 ЗА /изм. ДВ, бр. 17 от 2026г./. Затова и на адв. С. И. следва да се присъди сумата от 1000 евро, представляваща възнаграждение за осъщественато от него безплатно процесуално представителство пред въззивния съд. В тежест на жалбоподателя – застраховател следва да се възложат и платените от бюджета на съда 153.39 евро, представляващи възнаграждение за приетата СПЕ. Мотивиран от изложеното, съдът