Решение № 391 от 29.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 147/2026 г.

Производството по делото е образувано по въззивно жалба вх.№ 155210/23.12.2025год. на „ ЗУ Интернейшънъл“ ЕООД срещу Решение № 1757/11.12.2025год., постановено по т.д.№ 2296/2024год. на СГС, С КОЕТО е признато за установено по предявените от „ Крона „ ООД срещу „ ЗУ Интернейшънъл“ ЕООД искове с правно основание чл.116, ал.1 , т.1 от ЗМГО, че „ ЗУ Интернейшънъл“ ЕООД е извършил на територията на Р България нарушение на правата на „ Крона“ ООД върху притежаваната от него словна марка „ ТАДЖ МАХАЛ“, регистрирана под № 00057448 в Патентното ведомство на Р България , за клас 43 МКСУ „ ресторантьорство, временно настаняване“ с датата на издаване -03.02. 2005год., регистрирана на 08.01.2007год. с действащ срок на закрила-03.02.2035год. и изразяващо се в използване на знак „ ТАДЖ МАХАЛ“ или „ TAJ MAHAL“ в търговската дейност и в рекламата на ответника на Търговски обект на адрес – гр.Плевен, ул.“ Георги С.Раковски“ № 45,както и в интернет като нарушението е продължаващо през периода м. 07 .2023год. до настоящия момент , С КОЕТО „ ЗУ Интернейшънъл „ ЕООД е осъдено на основание чл. 116, ал.1 , т.2 от ЗМГО да преустанови извършеното от м.07.2023год.нарушение спрямо притежаваната от ищеца и регистрирана от него словна марка, С КОЕТО „ ЗУ Интернейшънъл „ ЕООД е осъдено да заплати на „ Крона „ ООД на основание чл. 116,ал.1 , т.3 от ЗМГО сумата от 6 830 лева-обезщетение за вреди в размер на пропуснати ползи от неправомерното използване на притежаваната от него словна марка , ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска- 19.11.2024год. до окончателното й изплащане и с което „ ЗУ Интернейшънъл“ ЕООД е осъдено да заплати на „ Крона „ ООД разноски по делото в размер на 5 478.20лева. Във въззивната жалба се твърди , че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Като неправилен се сочи извода на първоинстанционния съд , че в проведеното пред него исково производство не е допустимо инцидентно произнасяне по законосъобразността на регистрираната от ищеца словна търговска марка. Излагат се съображения за това , че ищецът бил регистрирал незаконосъобразно словната марка „ ТАДЖ МАХАЛ“, тъй като наименованието касаело чуждестранен мавзолей, който е архитектурен и исторически паметник, обект на световното наследство на Юнеско, което било достатъчно основание за отказ от регистрация по чл. 11, ал.1 от ЗМГО. По тази причина се излага , че марката не е следвало да бъде регистрирана и че използването й от ответника не съставлява използване на чужда марка. Излага се също така , че марката не се ползва с отличителност, тъй като обичайно търговците , занимаващи се с ресторантьорски бизнес и предлагащи индийска кухня, използват същото словосъчетание , а и ресторанти със същото наименование имало в цяла Европа. Изразът „ Тадж Махал“ бил широко познат и използван в обичайния език като обозначение на архитектурния паметник.Сочи се ,че регистрацията на словната марка „ ТАДЖ Махал“ противоречи на Регламента за марките на ЕС / Регламент 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2017год., тъй като процесната словна марка описва именно обект от Световното наследство. В този смисъл била и практиката на Съда на ЕС- съединените дела С-108/97 и С 109/97. Поддържа се също така , че по делото не са събрани доказателства , установяващи ползването на словната марка от ответника. Приложените разпечатки от интернет страни не били на ответника, а на трети лица.Не била доказана и вероятност от объркване на потребителите за това , че ресторантът на ответника всъщност се управлява от ищеца. Това било така , тъй като ответникът предлага услуги от заведение за хранене, което се намира в гр.Плевен и което се определя като „ индийски бар и грил“, а ресторантът на ищеца се намира в гр.София. Тази разлика била видима и от използваните от ответника словосъчетания във Фейсбук, където словосъчетанието „ Тадж Махал“ винаги било използвано с различни добавки, които го различават от марката на ищеца. По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново , с което предявените искове да бъдат отхвърлени , ведно с произтичащите от това последици. В подаден от „ Крона „ ООД писмен отговор се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се ,че по делото било установено , че ищецът е притежател на регистрираната словна марка „ Тадж Махал“ , че ответното дружество експлоатира търговски обект-ресторант –закусвалня/снекбар/ в гр.Плевен с наименование „ Тадж Махал“, а и това обстоятелство –използването от ответника на наименованието „ Тадж Махал“ в своята търговска дейност било прието като безспорно обстоятелство по делото , както и че използването на словната марка на ищеца било без негово съгласие. Използваният от ответника знак „ Тадж Махал“ бил идентичен на регистрираната марка, както и се използва за идентични по същество продукти- ястия от традиционната индийска кухня. Същият бил използван и в рекламните съобщения в интернет от ответника, където се идентифицирал като „ Индийски ресторант Тадж Махал“. С оглед на горното се сочи , правилно първоинстанционния съд бил достигнал до извод за извършено от ответника нарушение на чл. 13, ал.1 , т.1 от ЗМГО, както и наличието на вероятност от объркване у потребителя. Последното било установено и от изготвената по делото съдебно-маркова експертиза . Твърди се , че с оглед основателността на иска по чл.116, ал.1 ,т.1 от ЗМГО правилно първоинстанционният съд бил стигнал до извод за основателност и на иска по чл. 116, ал.1 , т.2 от ЗМГО. Уважаването му съответствало и на заложената от законодателя цел- осуетяване на бъдещото поведение на ответника, насочено към необезспокояваното упражняване на изключителното право върху регистрираната търговска марка от страна на нейния притежател. По делото било установено ,че извършеното от ответника нарушение на правото му върху търговската марка е причинило на ищеца имуществени вреди, който съгласно чл. 116, ал.1, т.3 от ЗМГО подлежат на обезщетяване , в който смисъл бил и извода на първоинстанционния съд. Претърпените от ищца вреди били съизмерими с неполученото лицензионно възнаграждение за използването на регистрираната марка и тези вреди били изчислени от вещото лице в размер на 6 830лева, в който размер правилно бил уважен и иска по чл. 116, ал.1 т.3 от ЗМГО. В писмения отговор на въззивната жалба се сочи като недопустимо искането на жалбоподателя за преценка в настоящото производство на наличието на основания за отказ за регистрация на процесната мярка. Поддържа се , че в настоящото производство е недопустимо осъществяване на косвен съдебен контрол по законосъобразността на регистрирането на марката , тъй като искането за заличаване регистрацията на марка са от компетентността на органите на Патентното ведомство. По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано. Апелативен съд – София , в изпълнение правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението за валидно и допустимо. По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност намира следното: Пред СГС са предявени при условията на активно субективно съединяване искове с право основание чл. 116, ал.1 ,т.1 от ЗМГО за установяване на нарушение извършено от ответника върху регистрирана от него словна търговска марка „ Тадж Махал“ под № 00057448 за клас 43 МКСУ -„ ресторантьорство, временно настаняване“ . Ищецът е твърдял , че е притежател на горепосочената словна марка , че ответникът е нарушил правата му върху марката като нарушението се изразява в предлагането на широк асортимент от ястия от ответника, в експлоатиран от последния ресторант – закусвалня в гр.Плавен с наименование „ Тадж Махал“ и предлагането на тези ястия , рекламата им и продажбата им чрез интернет чрез използването на идентичен на с регистрираната марка знак - форми на използване по смисъла на чл. 13, ал.2, т.2,т.4 и т.5 от ЗМГО. Поддържал е , че използването е станало без негово съгласие , поради което съставлява нарушение на правата му върху посочената марка по смисъла на чл. 13, ал.1 от ЗМГО. Заявил е искане при уважаване на иска по чл. 116, ал.1 ,т.1 от ЗМГО ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението ,както и да му заплати обезщетение за претърпените от това нарушение имуществени вреди съгласно чл. 116, ал.1 ,т.3 от ЗМГО. Поддържал е , че тези вреди са съизмерими с неполученото от него лицензионно възнаграждение, в случая че с ответника бяха сключил лицензионен договор и са в размер на 6 830лева. Ответникът е оспорил законосъобразното регистриране на словната марка от ищеца. Посочил е , че Тадж Махал е индийски мавзолей, обявен за обект на световното наследство на Юнеско, поради което нямало как световноизвестно наименование на един мавзолей- архитектурен и исторически паметник да бъде марка по см. на чл.9 от ЗМГО. Така още при заявяване за регистрация на словната марка „ Тадж Махал“ са били налице основания за отказ за регистрация и по тази причина не се явявал ползвател на чужда марка . Посочил е , че изразът „ ТАДЖ Махал“ не е регистрабилен, тъй като занимаващите се с ресторантьорски бизнес и предлагащи индийска кухня, я предлагат под наименованието „ Тадж Махал“. Изразът „ Тадж Махал“ се асоциирал от потребителите с предлагането на индийска храна, и в България и в Европа имало множество ресторанти с такова наименование, поради което регистрирането на това наименование като търговска марка било незаконосъобразно. Заявил е , че е използвал наименованието „ Тадж Махал“ винаги заедно с допълнителни словосъчетания, поради което потребителите не биха объркали неговото заведение със заведението на ищеца. Предвид изложеното е поискал предявените спрямо него искове да бъдат отхвърлени. По така предявените искове първоинстанционния съд се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение, с което ги е уважил. За да уважи искова по чл. 116, ал.1 ,т.1 от ЗМГО е приел , че ищецът е притежател на словната марка „ Тадж Махал“, че при осъществяване на търговската си дейност ответникът е използвал наименованието „ Тадж Махал“ , което е идентично на регистрираната от ищеца словна марка и при това е използвана за предлагане на пазара на стоки и услуги, сходни на предлаганите такива от притежателя на марката. Приел е също така, че констатираната идентичност и сходство създават вероятност от объркване на клиента за предлагани на пазара продукти от ищеца,както и че липсва съгласие от ищеца за използване от ответника на притежаваната от него марка. Определил за недопустимо разглеждането и произнасянето в настоящото производство на възраженията на ответника за незаконосъобразното регистриране на процесната марка . Приел е също така , че поради извършеното от ответника нарушение на правата на ищеца върху регистрираната словна марка последният е претърпял имуществени вреди , изразяващи се в пропуснати ползи ,то при определяне на техния размер се е позовал на изготвената по делото съдебно-маркова експертиза . Обжалваното решение е правилно . Същото е постановено при фактическа обстановка, установена от събраните по делото доказателства , поради което настоящият съдебен състав препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК. Въз основа на установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил законосъобразен и обоснован извод за основателност на исковите претенции, мотивите за което се споделят от настоящия съдебен състав и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК. За да бъде основателен иска по чл. 116, ал.1, т.1 от ЗМГО ищецът следва да докаже , че е притежател на посочената от него словна марка „ Тадж Махал“ , че ответникът е използвал по твърдения начин знак, който е идентичен на марката на ищеца , като е достатъчно ищецът да твърди , че не е давал съгласие за такова използване. Това използване следва да е от естество да може да въведе в заблуждение потребителите за лицето, което предлага стоките. Ищецът е процесуално легитимиран да предяви исковете с посоченото правно основание, доколкото твърди и се установява от представените доказателства, че е притежател на правата върху процесната марка „ Тадж Махал“. Не е спорно по делото че ищецът експлоатира ресторант в гр. София с наименование „ Тадж Махал“, в което предлага индийска кухня. Не се спори по делото , а и от събраните по делото доказателства се установява , че ответното дружество също експлоатира ресторант, но в гр.Плевен, с наименование „ Тадж Махал“, като освен на място в ресторанта, и по интернет рекламира ресторанта си и предлага също индийски ястия под името „ Тадж Махал“ . Използването на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя й, съставлява нарушение – чл. 113, ал.1 от ЗМГО . Съгласно чл. 13 от ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който: а) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; б) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; в) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Законът определя като "използване в търговската дейност"(чл.13, ал.2 от ЗМГО/): 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, изпращането им чрез пощенски, куриерски или транспортен оператор, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;3. вносът или износът на стоките с този знак;4. използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование;5. използването на знака в търговски книжа и в реклами;6. използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл.34 от Закона за защита на конкуренцията. Твърдените нарушения, в случая, се състоят в осъществяване на продажба от ответника и пускането на пазара на стоки / в случая индийски ястия/ със знак, идентичен на регистрираната от ищеца марка, в използването на знак като търговско наименование или част от търговско наименование /в случая наименованието на ресторанта, експлоатиран от ответника/ , идентичен на регистрираната от ищеца марка и в използването на знак при рекламиране на ресторанта в интернет, които е идентичен на притежаваната от ищеца марка. Събраните по делото доказателства обосноваван извод за извършени от ответника нарушения на ищеца върху регистрираната от него марка „ Тадж Махал“. От приетата от първоинстанционния съд се установява категорична идентичност между знака, използван от ответника и регистрираната от ищеца словна марка , на която експертиза настоящият съдебен състав се позовава и няма основание да не възприема нейните констатации, доколкото същата е изготвена от вещо лице, притежаващ необходимата квалификация и тези констатации не се опровергават от други събрани по делото доказателства . Вещото лице е обосновало извода си за визуално сходство между използваните от ответника знаци ТАДЖ Махал TAJ MAHAL и марката на ищеца- ТАДЖ МАХАЛ поради идентичната последователност на 9 букви в състава на две думи и с визуалното сходство на двете думи на латиница с двете думи на кирилица при съобразяване грамотността на потребителите да четат на латиница. Извода си за наличие на фонетично сходство е обосновано с начина на произнасяне на словосъчетанието на кирилица и еднаквото им звучене на латиница , а смисловото сходство- с отличителния в цялата композиция елемент- ТАДЖ МАХАЛ –свързващо предлаганите услуги с ресторантьорството. Вероятността от объркване представлява вероятност потребителите да приемат, че съответните стоки, които са обозначени с регистрираната марка, и тези, върху които е поставен използвания знак, произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Тя се преценява с оглед цялостното възприятие, което конфликтните знаци и стоки създават у средния потребител на съответната категория стоки/услуги , който се приема, че е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. От установената идентичност между знаците, използвани от ответника и регистрираната от ищеца марка, както и идентичността между услугите от клас 43 на МКСУ, защитени с марката на ищеца, а именно „ ресторантьорство“ и използваните услуги от ответника със същия знак, е изводимо , че съществува вероятност от объркване на потребителя при предлагането на тези услуги , тъй като би могъл да ги възприеме, като такива , предлагани от ищеца. Това е така , тъй като и в използвания от ответника знак и в марката на ищеца е налице словен елемент , който е отличителен и определящ за цялостното впечатление и възможността от объркване на потребителя, а именно „ ТАДЖ МАХАЛ“. При избора на услуги от типа на сравняваните водещо би било именно тази идентичност / зрителна, фонетична и семантична/ , а не местоположението на ресторанта и добавените към словосъчетанието ТАДЖ МАХАЛ думи или изрази. Предвид на горните констатации за идентичност и установеното използване от ответника на регистрираната марка на ищеца , както под формата на предлагане на индийски ястия в заведение с наименование „ Тадж Махал“, така и чрез тяхното предлагане и рекламиране в интернет със същия знак , то предявеният иск по чл. 116, ал.1 ,т.1 от ЗМГО е основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд . След като твърдяното нарушение е налице , то това налага извод и за основателност и на осъдителния иск за прекратяване на нарушението. Ответникът е извършвал ресторантьорската си дейност, използвайки марката на ищеца без негово съгласие, от което е реализирал доходи . Следователно за ищеца са налице имуществени вреди с характер на пропуснати ползи от неполучено възнаграждение.Тази полза не би била пропусната и притежателят на марката би увеличил имуществото си, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор. От горното е изводимо , че ищецът има право на обезщетение в размер на лицензионното възнаграждение, който размер е определен от изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-маркова експертиза . С оглед на изложеното , обжалваното решение, постановено и по исковете с правно основание чл. 116, ал.1 ,т.2 и т.3 от ЗМГО се явява правилно и следва да се потвърди. Тук следва да се отбележи защитната позиция на ответника се основава на едно основно възражение и то е за незаконосъобразно регистриране на процесната словна марка от ищеца. Настоящият съдебен състав напълно споделя виждането на първоинстанционния съд, че в настоящото производство е недопустимо да бъде извършен косвен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 от ГПК по отношение законосъобразността на регистрацията на процесната марка. Това е така , тъй като не е предвиден в закона ред за обжалване на регистрацията , а за третите лица, чиито права са нарушени от извършената регистрация , е предвиден специален ред на защита по чл. 46 от ЗМГО / отм./ . Образуваното производство по чл. 46 от ЗМГО / отм./ би се явило преюдициално на настоящото и биха били налице основанията по чл. 229, ал.1 ,т.4 от ГПК за неговото спиране, тъй като отмяната и заличаването на търговската марка на ищеца би бил юридически факт, релевантен за съществуването на субективното право на ищеца като притежател на търговската марка, предявено за защита в исковото производство. В случая нито се твърди, нито се доказва да е образувано и висящо такова производство и най-вече – да е приключило с влязло сила решение , последиците на което да бъдат зачетени в настоящото исково производство. Без да е постановено такова решение и до заличаване на търговската марка по предвидения в закона ред , съдът следва да зачита произтичащите от регистрацията за ищеца права . Предвид на това е недопустима и преценката в настоящото производство на възраженията на ответника –въззивник за наличие на основания за отказ за регистрация на марката по чл.11, ал.1 от ЗМГО и ЗМГО / отм./. С оглед изхода от обжалването- потвърждаване на първоинстанционното решение, то в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски, които се доказват в размер на 766.94 евро. Така мотивиран , Апелативен съд-София, в настоящия си състав