Решение № 304 от 15.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 967/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК. С Решение от 22.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 16682/2019 г., Софийски градски съд, ГO, I-8 състав е обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ромекс инс“ ЕООД /н./ безвъзмездното прехвърляне от „Ромекс инс“ ЕООД на А. П. Х. на 818 334 броя акции на „Неман БГ“ АД, материализирани във временни удостоверения по чл.167 от ТЗ, представляващи 99 % от капитала на същото, извършено с джиросване на 05.07.2016 г. на 8 броя временни удостоверения с поредни номера от № 9 до № 16, с които са прехвърлени правата на собственост върху акции с номера от № 8267 до 826600 включително. Срещу това решение е подадена въззивна жалба от А. П. Х., която моли решението да бъде обезсилено, а в случай, че се приеме за допустимо производството, да бъде отменено и въззивният съд да отхвърли предявените искове. Счита, че неправилно съдът е приел, че ищецът се легитимира като кредитор на несъстоятелността съгласно чл.649, ал.1 от ТЗ. Към настоящият момент не бил налице одобрен списък на кредиторите по чл.692 от ТЗ по т.д.№ 1/2017 г. на ОС Видин, а качеството кредитор в несъстоятелността се придобивало именно с одобряване на списъка. Съдът следвало да прекрати производството или съответно да отхвърли исковата молба поради липса на активна процесуална легитимация. Съдът неправилно приел, че ищецът притежава вземане срещу „Ромекс инс“ ЕООД /н./ въз основа на договор за цесия. Придобитото вземане било Съдът неправилно бил приел, че ищецът притежава вземане срещу „Ромекс Ине" ЕООД - в несъстоятелност въз основа на договор за цесия. Придобитото по договора вземане било в размер на 10 000 лв., която сумата била заплатена на ищеца от страна на трето лице, с което било погасено задължението му, а третото лице се суброгирало в правата на удовлетворения кредитор, тъй като плащането е достатъчно да покрие вземането по договора за цесия от 23.07.2020 г. От мотивите на съда не било ясно за коя част от задължението приемал, че не е погасено. Вторият договор, с който ищецът твърди да е придобил вземане срещу „Ромекс Инс" ЕООД /в н./ не представлявал договор за цесия, нито факторинг, а договор за поръчка. В случая, от една страна вземането не било индивидуализирано и независимо, че се посочвало, че то се прехвърля, в действителност цедентът възлагал на цесионера да го събере и да му заплати процент от събраното вземане като задържи за себе си 40 % от него. С този договор се прехвърляло вземане в размер на 100 000 лв. - главница по договор за заем, както и изтеклите лихви във връзка с вземането без да е уточнено възнаградителна и/или обезщетение за забава и в какъв размер. С чл. 3 заплащането на цената по договора било дължимо при събиране на каквато и да е част от вземането до размер от 60 % от него. По този начин бил заобиколен законът като се предоставяла привилегия на вземането на довереника, което водело до нищожност на договора. Договорът представлявал договор за инкасо по чл.446 от ТЗ /допълнение на въззивна жалба/ Жалбоподателят счита, че съдът е следвало да прекрати производството, тъй като предметът на атакуваната сделка не съществувал към момента на постановяване на съдебния акт. Предмет на атакуваната сделка били прехвърлените в полза на жалбоподателя от „Ромекс Ине" ЕООД на 818 334 броя акции на дружеството „Неман БГ" АД, материализирани във временни удостоверения по чл. 167 от ТЗ, представляващи 99 % от капитала на същото, извършено с джиросване на 05.07.2016 г. на 8 броя временни удостоверения с поредни номера от № 9 до № 16, с които са прехвърлени правата на собственост върху акции с номера от № 8267 до 826600 включително. С уважаване на иска А. П. Х. щяла да бъде задължена да върне на „Ромекс Инс" ЕООД - в несъстоятелност 8 броя временни удостоверения с поредни номера от № 9 до № 16, с които са прехвърлени правата на собственост върху акции с номера от № 8267 до 826600 включително. Съгласно § 11, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ТЗ (ДВ, бр. 88 от 23.10.2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) издадените до влизането в сила на този закон акции на приносител или заместващи ги временни удостоверения се заменят с поименни акции. В изпълнение на законовото изискване „Неман БГ" ЕАД предприело действия и обезсилило временните удостоверения, поради което, предметът на сделката не съществувал. Жалбоподателят поддържа, че съдът допуснал процесуални нарушения като било нарушено изискването за безпристрастност при решаване на делото и принципа на равенство на страните. Съдът не се е произнесъл по искането, направено в отговора на исковата молба за назначаване на съдебна експертиза, която да отговори на следната задача: вещото лице да провери и извърши експертиза дали е изплатен номинала от 818 334 лв. за придобитите акции, по посочения в отговора начин. В хода на производството съдът не бил указал на ответника да представи документи, находящи се у трето лице, необходими за изготвяне на допуснатата по делото експертиза, която, и по силата на чл.195, ал.1 ГПК, съдът бил длъжен служебно да назначи. Същевременно съдът приел молби по чл. 192 ГПК от ответника „Ромекс Ине" ЕООД - в несъстоятелност и е задължил трето неучастващо по делото лице - „Балканкар Мизия“ АД да представи намиращите се в дружеството заверени копия от аналитични счетоводни сметки, по които се водят задължения към А. П. Х., както и счетоводните документи, въз основа на които е възникнало задължението. Също така да представи в оригинал документи, подписани от К. Г. Б., член на Съвета на директорите в периода от 01.01.2015 г. до 30.09.2016 г. Третото лице по делото не представило документите и съдът е приел, че по отношение на допуснатата съдебно графическа експертиза на подпис на документи, които са изискани от трето неучастващо в производството лице, а в последствие е задължена страната да представи тези доказателства, в множество съдебни заседания тези доказателства не са представени, поради което съдът приел, че са налице условията на чл.158 от ГПК - събирането им е съмнително, поради което следва да се опредЕ. срок за представянето им, след изтичането на който делото да се гледа без тези доказателства и съответно се заличи допуснатата експертиза. Съдът бил опредЕ.л едноседмичен срок за представяне на заверени копия от аналитични счетоводни сметки, по които се водят задължения към А. П. Х., както и счетоводните документи, въз основа на които е възникнало това задължение. Същия срок опредЕ.л и за представянето в оригинал на документи, подписани от К. Г. Б. - член на Съвета на директорите в периода от 01.01.2015 г. до 30.09.2016 г., като указал на страните, че след този срок делото ще се гледа без посочените доказателства. А. Х. не участвала в заседанието от 10.10.2023 г., когато са дадени тези указания, а същевременно не получила нарочно съобщение за дадените указания, с което действие съдът я лишил от правото на защита. В открито заседание от 07.11.2023 г. съдът без да излага мотиви заличил двете допуснати съдебни експертизи. Така съдът е нарушил основни процесуални правила по събиране на доказателства и по даване указания на страните за това, за кои обстоятелства не сочат доказателства. Нещо повече, „Ромекс Инс" ЕООД - в несъстоятелност представило молби по чл. 192 ГПК и не е станало пречка за събиране на доказателствата или пък е създало предпоставка за това прилагането на чл. 158, ал. 1 ГПК. Съдът не обсъдил представените към отговорите на исковата молба счетоводни документи - аналитични ведомости, от които се установява, че „Ромекс Ине“ ЕООД - в несъстоятелност е имало задължения за 2015 г. спрямо „Балканкар Мизия“ АД, които са били погасени през същата 2015 г. в размер на 818 хил. лв. Това обстоятелство се установявало и от ведомостите за 2016 г. Не било обсъдено твърдението на ответниците, че чрез тристранно споразумение между тях и „Балканкар Мизия“ АД са погасени взаимните задължения на страните до размер от 818 хил. лв. чрез прехвърлянето на акциите от капитала на „Неман БГ“ ЕАД. Не било обсъдено представеното потвърждаване от страна на представител на „Балканкар Мизия“ АД на извършените действия по сключване на тристранния протокол. Съдът неправилно приел, че прехвърлянето на акциите е извършено безвъзмездно, тъй като прехвърлянето на акции чрез джиросване било едностранна, формална, абстрактна сделка. Ответникът по жалбата „Билийв“ ЕООД я оспорва и моли въззивния съд да я остави без уважение. Законосъобразно и правилно съдът приел исковете допустими и съответно основателни. Възразява да бъдат допуснати поисканите от жалбоподателя доказателства. Представя 2 бр. платежни нареждания, протокол от ОС на „Неман" ЕАД и запорно съобщение до А. П. Х. по и.д.№ 256/2021 г. по описа на ЧСИ Л. М.. Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Ромекс инс“ ЕООД /н./, което моли въззивния съд да обезсили решението или евентуално да го отмени и да отхвърли предявените искове. Съдът не бил направил подробен доклад, с който да е разпределена доказателствената тежест и да е указано правната квалификация на предявените искове. Не било посочено за кои твърдения „Ромекс инс“ ЕООД /н./ не сочи доказателства. Поддържа, че фактите, на които е основал възраженията си срещу иска били подкрепени с доказателства. Неправилно съдът счел, че на ответниците е указана доказателствена тежест за установяване на твърдението, че прехвърлянето на акциите е станало възмездно. Съдът неправилно приел за доказан факт, за който не била изслушана експертиза като приложил чл.161 от ГПК. Съдът следвало да се произнесе по направено възражение за нищожност на договора за цесия, което не било сторено. Изводите на съда за дължимост на вземането по цесията били неправилни. Липсвала процесуална легитимация на ищецапо делото. Задължението по договора за цесия от 23.07.2020 г. било удовлетворено. Поради това производството по делото било недопустимо. Били налице и други плащания от солидарни длъжници – Г. П. Б. чрез публична продан по Изпълнително дело № 794/2015г. по описа на ЧСИ П. И., p e r. № ••• КЧСИ, които били извършени след приключване на устните състезания в производството пред Видински окръжен съд към „Билийв“ ЕООД, които били нововъзникнали факти, поради което е намалено вземането, а това по договора за цесия за 10 000 лв. било изплатено. Цесиите /и тазци от 18.03.2021 г. за сумата от 100 000 лева главница/ били нищожни. Исковете, предмет на делото можело да се завеждат от синдика на дружеството, а в случай на негово бездействие от кредитора. Ищецът по настоящето дело бил предявил искът преди да бъде включен в списъка на кредиторите на дружеството в несъстоятелност и към момента на разглеждане на делото имало подадено възражение спрямо включването му като кредитор. Предпоставка за предявяване на настоящият иск е наличие на прието вземане на кредитор към датата на предявяване на исковете, с каквото ищецът не разполага, поради което няма активна процесуална легитимация да предяви иска. Жалбоподателят „Ромекс инс“ ЕООД /н./ поддържа, че процесното прехвърлянето на акции е възмездно. А. Х. е дължала на „Ромекс инс“ ЕООД за покупката на 818334 броя акции с номинал на 1 брой акция на приносител - 1 лев, сума в размер на 818 334 лв. Тъй като „Ромекс инс“ ЕООД дължало на „Балканкар Мизия“ АД сума в размер на 818 334 лв. /частично/. „Балканкар Мизия“ АД дължало на А. Х. сума в размер на 818334.0 лв. частично. Страните се били споразумЕ. за взаимно прихващане на вземанията и задълженията обективирани в Протокол от 07.01.2016 г., като по този начин А. Х. е придобила акциите възмездно. Съдът не бил изложил мотиви по наведените твърдения за нищожност на договорите за цесия. Същите били нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, с оглед липса на еквивалентност на насрещните престации. За да е налице нищожност на поддържаното основание, следвало да е налице значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави. Неравностойността би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. В процесния договор за цесия, съотношението на престациите на страните - 10 000 лв. и в последствие 100 000 лв., ведно с изтеклите лихви, привилегии и обезпечения и другите му принадлежности, към уговорената цена и начин на плащане сочело че едната от престациите е толкова незначителна, че е почти нулева. Липсвали доказателства за извършено плащане по първата цесия. Налице била нищожност на договорите за цесия, тъй като адв.Д., който реално стоял зад дружеството „Билийв“ ЕООД /управител била майка му - И. Д./ бил бивш адвокат на „Ромекс инс“ ЕООД. От справка в Търговския регистър в периода 2015 до 2017 години всички заявления А4 и Ж1 били подавани от адв. Д. и от адв. К., които са съдружници в Адвокатско дружество. Следователно адв. Д. осъществявал процесуално представителство на страни с различни интереси в производствата. Жалбоподателят прави следните доказателствени искания: 1./ Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, с което да се снабди с 3 броя разпределения по изп.дело №794/2015 г. по описа на ЧСИ П. И., за да установява извършените плащания от страна на ЧСИ към „Билийв“ ЕООД. ; 2./ Моли в случай, че съдът не уважи искането по т.1, да задължи на основание чл.192 от ГПК ЧСИ П. И. да представи извършените разпределения с платежните към „Билийв“ ЕООД.;3./ Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, с което да се снабди с друго удостоверение по т.д. №30/2020г. на ОС - Пловдив с оглед твърденията за нищожност на договорите за цесия и изложените обстоятелства за злоупотреба с права от страна на адв. Д. и адв. К..; 4./ Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, с което да се снабдя със справка за родствени връзки на адв. Д. М. Д.. Ответникът по жалбата „Билийв“ ЕООД я оспорва и моли въззивния съд да я остави без уважение. Законосъобразно и правилно съдът приел исковете допустими и съответно основателни. Възразява да бъдат допуснати поисканите от жалбоподателя доказателства, тъй като възможността за тяхното ангажиране била преклудирана. Сочи изрично по отношение на Протокол от 07.01.2016 г., че съдът е дал указания за представянето му, но същия не е представен. Синдикът на „Ромекс инс“ ЕООД /н./ не взема становище по въззивните жалби. Въззивният съд, като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено следното: Първороизводството е образувано по предявен от „Билийв“ ЕООД против ответниците „Ромекс Инс“ ЕООД и А. П. Х. иск с правно основание чл.647, ал.1, т.1 и 2 ТЗ, евенуално съединен с иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Ищецът твърди, че с решение от 15.01.2018 г. по т.д.№ 1/2017 г., по реда на чл.632 от ТЗ по подадена от молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Ромекс инс“ ЕООД /в н./ съдът е обявявил неплатежоспособността на дружеството, открил е производство по несъстоятелност, наложил е запор и възбрана върху имуществото, прекратил дейността на дружеството и обявил „Ромекс инс“ ЕООД в несъстоятелност. При извършен инстанционен контрол решението било отменено по отношение определената начална дата на неплатежоспособността на длъжника и е потвърдено в останалата част с Решение № 832/10.04.2019 г. по описа на АС София /с Определение № 652/15.11.2019 г. същото не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 15.11.2019 г./ Определената начална дата на неплатежоспособността била 01.07.2015 г. С Решение № 76/14.08.2020 г., вписано в ТР по партидата на дружеството на същата дата производството по т.д.№ 1/2017 г. на СО Видин било възобновено. "Билийв" ЕООД предявило вземането си в производството по несъстоятелност с молба с вх.№ 200008/18.08.2020 г. като същото било прието под № 4 в списъка на приетите вземания на кредитори по чл.686, ал.1 ТЗ. На 18.03.2021 г. била извършена втора цесия в полза на цесионера „Билийв“ ЕООД на част от вземането на цедента-кредитор „Си финанси груп“ ЕООД към „Ромекс Инс“ ЕООД в размер на 100 000 лева главница. Второто вземане било предявено с молба с вх. № 261068/24.03.2021 г. по описа на Окръжен съд - Видин. На 19.08.2013 г. „Ромекс Инс“ ЕООД учредило дъщерно дружество „Неман" АД, в което било собственик на 818 334 акции, с номинална стойност от 1 лв. всяка, равняващи се на 99% от капитала му, чрез апортна вноска на 20 недвижими имота, собственост на "Ромекс инс" ЕООД. По този начин П. Б. като собственик и управител на "Ромекс инс" ЕООД укрил имуществото на дружеството от кредиторите на дружеството и по този начин значително ги увредил. За обявяване на недействителността на този апорт в ОС Видин било заведено дело на основание чл.135 ЗЗД вр. чл.649 ТЗ. На 04.07.2016 г., в подозрителния период, П. Б. в качеството му на управител на "Ромекс инс" ЕООД прехвърлил собствените на "Ромекс инс" ЕООД 818 344 броя акции на приносител на дъщеря си А. П. Х.. От заявление А5 с вх. № 20160726155318 в ТР, с което са заявени за вписване променените обстоятелства, свързани с прехвърлянето на акциите, било видно, че акционерното дружество не е издало акции на приносител към момента на прехвърлянето. Правото на собственост върху дела от капитала на "Ромекс инс" ЕООД било прехвърлено на А. П. Х. посредством джира на издадени по реда на чл.167 от ТЗ 8 бр. временни удостоверения. Прехвърлянето на акциите на приносител било констатирано в Констативен протокол № 1 на Съвета на директорите на „Неман" АД с дата 04.07.2016 г., подписан от тримата членове на съвета на директорите към онзи момент - П. Б., сина му Г. Б. и дъщеря му А. П. Х.. Видно от протокола, временните удостоверения, джирата, и от акционерната книга на „Неман" АД, представена към горецитираното заявление А5, притежаваните 818 344 акции от „Ромекс Инс“ ЕООД и притежаваните 8266 акции от Е. и П. Б. са прехвърлени на дъщеря им А. П. Х., която става едноличен собственик на капитала на „Неман" АД. Прехвърлянето на акциите било вписано в търговския регистър на 01.08.2016 г. От партидата на дружеството в ТР, нито от представените джира и констативен протокол ставало ясно дали акциите са прехвърлени възмездно или безвъзмездно. „Билийв“ ЕООД поддържа, че чрез прехвърлянето на акциите на дъщеря си А. Х., П. Б. като собственик и управител на „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ увредил кредиторите, като укрил от тях активи на дружеството на значителна стойност. Прехвърлянето било извършено безвъзмездно - чрез джиросване на издадените временни удостоверения за записани акции. От обявения от „Ромекс Инс“ ЕООД ГФО за 2016 г. било видно, че дружеството се е разпоредило с акции с номинална стойност 818 000 лв. Безвъзмездният характер се установявал от раздел Активи, група "III. Дългосрочни финансови активи", графа "Акции и дялове в асоциирани и смесени предприятия", в която за 2015 г. е записана стойност от 818 хил. лева, а за 2016 г. липсва записване, като в "Приложение съставна част...", намиращо се на стр. 8 от обявения ГФО изрично било записано, че през 2016 г. е извършено процесното прехвърляне. Същевременно в отчета за приходите и разходите на дружеството, в графа "Финансови приходи" липсвали счетоводни записвания. Следователно срещу прехвърлянето на значителния финансов актив не са получени никакви приходи, т.е. сделката имала безвъзмезден характер и в следствие от патримониума на „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ излязло имущество на значителна стойност, като в същото време дружеството не получило нищо. В резултат кредиторите на „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ били значително увредени. Датата на процесната сделка била 05.07.2016 г., а датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ била в началото на 2017 г., поради което сделката попадала в сроковете по чл. 647, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ТЗ. В случай, че в хода на производството се установи, че „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ е получило насрещна престация срещу прехвърлянето на правото на собственост на процесните акции, ищецът поддържа, че същата или не е осчетоводена, или попадала в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Ако се приемело, че продажната цена на акциите е осчетоводена като "Приходи от дълготрайни активи", вместо в раздел "Фанансови приходи" то от отчета за приходите и разходите е видно, че същите са на стойност едва 67 хил. лева. Дори да се приемело, че сумата от 67 хил. лева е генерирана единствено от продажбата на акциите, била налице очевидна липса на еквивалентност в двете насрещни престации. Няколко месеца след прехвърлянето на акциите П. Б. подал молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, по която е образувано т.д.№ 19/2017 г. по описа на ОС Видин. „Билийв“ ЕООД изброява допълнително действия, с които ответникът „Ромекс инс“ ЕООД, бил увредил кредиторите си, сочещи на намерение за увреждането им. С тях „Ромекс Инс“ ЕООД се било разпоредило с всичките си собствени недвижими имоти и поело задължения в огромен размер. Ищецът моли съда да обяви по отношение на „Билийв“ ЕООД и на всички кредитори в несъстоятелността за недействително безвъзмездното прехвърляне, извършено от „Ромекс инс“ ЕООД на А. П. Х. на 818 334 броя акции на „Неман" АД, материализирани във временни удостоверения по чл.167 от ТЗ, представляващи 99 % от капитала на същото, извършено с джиросване на 05.07.2016 г. на 8 броя временни удостоверения с поредни номера от № 9 до № 16, с които са прехвърлени правата на собственост върху акции с номера от № 8267 до 826600 включително. При условие на евентуалност, ако отхвърли горният иск, моли да бъде постановено решение, с което да обяви на основание чл.647 ал.1 т.З ТЗ по отношение на „Билийв“ ЕООД и на всички кредитори в несъстоятелността за недействително прехвърлянето от Ромекс инс ЕООД, ЕИК 115045753 на А. П. Х., на 818 334 броя акции на дружеството НЕМАН БГ АД, , материализирани във временни удостоверения по чл. 167 от ТЗ, представляващи 99 % от капитала на същото, извършено с джиросване на 05.07.2016 г. на 8 броя временни удостоверения с поредни номера от № 9 до № 16, с които са прехвърлени правата на собственост върху акции с номера от № 8267 до 826600 включително, при което даденото от „Ромекс Инс“ ЕООД значително надхвърля по стойност полученото. Ответниците „Ромекс инс“ ЕООД , представлявано от П. Б. и А. П. Х. оспорват исковете като поддържат тяхната недопустимост и неоснователност. Липсвали убедителни писмени доказателство в подкрепа на твърденията на ищеца за безвъзмездно прехвърляне на акциите на приносител на „Неман" АД, притежавани от „Ромекс Инс“ ЕООД към А. П. Х., както и че даденото от „Ромекс Инс“ ЕООД значително надхвърля по стойност полученото. А. П. Х. била платила изцяло сумата от 818 334 лв. за придобиване на 818 334 броя акции на приносител на „Неман" АД по номинална стойност, която отговаряла на пазарната стойност, определена от лицензираните оценитЕ. при апортната вноска и учредяване на „Неман" АД. Осчетоводяването на плащането се установявало от счетоводните документи - ОПР и Баланс на „Ромекс Инс“ ЕООД за 2016 г. и било осъществено по следния начин: А. П. Х. дължала на „Ромекс Инс“ ЕООД за покупката на 818 334 броя акции с номинал на 1 брой акция на приносител - 1 лев, сума в размер на 818 334 лв. „Ромекс Инс“ ЕООД дължало на "Балканкар Мизия" АД сума в размер на 818 334 лв. частично, видно от : Протокол от 07.01.2016 г.; ОПР за 2015 г.; Баланс за 2015 г.; ОПР за 2016 г.; Баланс за 2016 г.; Аналитична ведомост сметка 401 "Доставчици"; Аналитична ведомост сметка 401 "Доставчици" за 2016 г. на „Ромекс Инс“ ЕООД. "Балканкар Мизия" АД дължало на А. П. Х. сума в размер на 818 334 лв. частично. Задължението на „Ромекс Инс“ ЕООД към "Балканкар Мизия" АД било прихванато със задължението на А. П. Х. към "Ромекс инс" ЕООД в размер на 818 334 лв. за 818334 броя акции на приносител с номинал на 1 брой акция -1 лев. Задължението на "Балканкар Мизия" АД към А. П. Х. частично било прихванато със задължението на "Ромекс инс" ЕООД към "Балканкар Мизия" АД в размер на 818 334 лв. Задължението на А. П. Х. към „Ромекс Инс“ ЕООД било прихванато със задължението на "Балканкар Мизия" АД към А. П. Х. в размер на 818 334 лв. Страните се били споразумЕ. за взаимно прихващане на вземанията и задълженията, обективирани в Протокола. Всичко това било видно от годишните ОПР и Баланс на "Ромекс инс" ЕООД за 2015 г. и 2016 г., които били публикувани. Искът бил недопустим, тъй като ищецът нямал качеството кредитор. Цесиите, по силата които придобил вземания към „Ромекс Инс“ ЕООД, били нищожни. С Решение № 47/15.01.2018 г., постановено по т.д.№ 1/2017 г. по описа на Окръжен съд Видин, вписано в Търговския регистър на 18.01.2018 г., на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ съдът е обявил неплатежноспособността на „Ромекс Инс“ ЕООД с начална дата 30.06.2016 г., открил е производство по несъстоятелност срещу него, наложил запор и възбрана върху имуществото му и е прекратил дейността му като е обявил „Ромекс Инс“ ЕООД в несъстоятелност и спрял производството при условията на чл. 632, ал.1 до ал.4 от ТЗ. Решение № 47/15.01.20218 г., по т.д.№ 1/2017 г. по описа на Окръжен съд Видин е обжалвано пред Апелативен съд - София. С Решение № 832/10.04.2019 г., по в.т.д № 2724/2018 г. по описа на Апелативен съд - София е променена началната дата на неплатежоспособността на длъжника на 01.07.2015 г., като в останалата част обжалваното решение е потвърдено. С определение № 652/15.11.2019 г., постановено по т.д.№ 2088/2019 г. по описа на ВКС, II т.о. решението на Апелативен съд - София не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 15.11.2019 г. С решение № 76/14.08.2020 г., постановено по т.д № 1/2017 г. по описа на Окръжен съд - Видин производството е възобновено. Решението е вписано по партидата на дружеството в търговския регистър на същата дата. С молба с вх. № 260008 /18.08.2020 г. до ОС Видин по т.д.№ 1/2017 г. „Билийв“ ЕООД е предявило в производството по несъстоятелност вземането си към „Ромекс Инс“ ЕООД в размер 10 000 лева главница по договор за цесия от 23.07.2020 г., прехвърлено му от цедента „Си финанси груп“ ЕООД. Вземането е прието под № 4 в списъка на приетите предявени вземания на кредиторите по чл. 686, ал.1 от ТЗ, публикуван в търговския регистър. Под № 9 в същия списък е вписано вземането на „Си финанси груп“ ЕООД в общ размер на 237 632.71 лв., произтичащо от Договор за заем № 297/20.12.2010 г. /изменен с Анекс № 1 от 15.10.2012 г., Анекс № 2 от 07.12.2012 г., Анекс № 3 от 12.06.201 г., Анекс № 4 от 29.12.2014 г. и Споразумение № 1 от 10.05.2014 г./. Представен е договор за цесия от 23.07.2020 г., по силата на който „Си финанси груп“ ЕООД в качеството си на цедент прехвърля на „Билийв“ ЕООД част от вземането си в размер на 10 000 лева главница по договор за заем № 297/20.12.2010 г., сключен с „Балканкар Мизия БГ“ ЕООД с поръчителството на „Ромекс Инс“ ЕООД срещу цена от 10 000 лева,платена преди подписване на договора по банков път. Вземането на „Билийв“ ЕООД е предявено в производството по несъстоятелност на „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ с молба от 18.08.2020 г. Представен е договор за цесия от 18.03.2021 г., по силата на който „Си финанси груп“ ЕООД в качеството си на цедент прехвърля на „Билийв“ ЕООД част от вземането си в размер на 100 000 лева главница по договор за заем № 297/20.12.2010 г., сключен с „Балканкар Мизия БГ“ ЕООД с поръчителството на „Ромекс Инс“ ЕООД срещу цена от 60 000 лева, като е уговорено, че изискуемостта настъпва със събирането на вземането. Представена е молба вх.№ 261068/24.03.2021 г., по т.д.№ 1/2017 г. по описа на ОС Видин, с която „Билийв“ ЕООД е уведомило съда, че е придобило част в размер 100 000 лева от приетото под № 9 в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ вземане на „Си финанси груп“ ЕООД към „Ромекс Инс“ ЕООД /н./. Представен е констативен протокол от 22.03.2021 г. на ЧСИ И. Ц., с който е констатирановръчване по реда на чл.50, ал.2 от ГПК на съобщението за цесията, изпратено до „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ от страна на служител на съдебния изпълнител. На 19.08.2013 г. „Ромекс Инс“ ЕООД учредява свое дъщерно дружество, в което притежава 818 334 акции, с номинална стойност от 1 лв. всяка, равняващи се на 99% от капитала му, чрез апортна вноска на 20 недвижими имота, собственост на „Ромекс Инс“ ЕООД. Видно от вписванията и представените документи в търговския регистър по партидата на „Неман" АД, на 04.07.2016 г. П. Б. в качеството му на управител на „Ромекс Инс“ ЕООД е прехвърлил собствените на дружеството 818 344 броя акции на приносител на дъщеря си А. П. Х.. От заявление А5 с вх. № 20160726155318 в ТР, с което са заявени за вписване променените обстоятелства, свързани с прехвърлянето на акциите, е видно, че акционерното дружество не е издало акции на приносител към момента на прехвърлянето. Правото на собственост върху дела от капитала на „Ромекс Инс“ ЕООД е прехвърлено на А. П. Х. чрез прехвърлянето на издадени по реда на чл. 167 от ТЗ 8 бр. временни удостоверения чрез джиро. Представени са 8 броя временни удостоверения с поредни номера от № 9 до № 16, удостоверяващи правата на собственост върху акции с номера от № 8267 до 826600 включително. На гърба на всяко временно удостоверение е поставено джиро от 05.07.2016 г., с което акциите, удостоверени отн тях са прехвърлени от „Ромекс Инс“ ЕООД на А. П. Х.. Представено е временно удостоверение № 8, удостоверяващо правата на собственост върху 3 броя акции с номера от № 8264 до № 8267 включително. На гърба е поставено джиро от 05.07.2016 г., с което акциите са прехвърлени от Е. Б. и П. Б. на А. П. Х.. Прехвърлянето на акциите на приносител е констатирано в представения по делото Констативен протокол № 1 на Съвета на директорите на „Неман" АД с дата 04.07.2016 г., подписан от тримата членове на съвета на директорите към онзи момент - П. Б., Г. Б. и А. П. Х.. . Представено е копие от акционерната книга на дружеството /представено и към заявлението А5, вх. № 20160726155318 в ТР/, в което е отразено, че притежаваните 818 344 акции от "Ромекс инс" ЕООД и притежаваните 8266 акции от Е. и П. Б. са прехвърлени на А. П. Х., която е станала едноличен собственик на капитала на „Неман" АД. Прехвърлянето на акциите е вписано в търговския регистър на 01.08.2016 г., видно от партидата на дружеството в търговския регистър. Представен е тристранен протокол от 07.01.2016 г., удостоверяващ споразумение между „Ромекс Инс“ ЕООД, „Балканкар Мизия БГ“ ЕООД и А. П. Х., в което е констатирано, че „Ромекс Инс“ ЕООД дължи на „Балканкар Мизия БГ“ ЕООД сума в размер 818334 лева по фактура частично; „Балканкар Мизия БГ“ ЕООД дължи на А. П. Х. сума в размер 818334 лева частично и А. П. Х. дължи на „Ромекс Инс“ ЕООД сумата 818 334 лева за прехвърлени 818 334 броя акции на приносител с номинал на 1 бр. акция 1 лев. С протокола са прихванати помежду им описаните задължения. Във въззивната инстанция е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице е посочило, че : 1./ Във връзка с извършеното прехвърляне на притежаваните от „Ромекс инс“ ЕООД 818 334 броя акции от капитала на „Неман БГ“ АД ЕИК 202704076, всяка от които с номинална стойност 1 лв. на обща стойност 818 334 лв., отразени в с/ка 221 „Инвестиции в дъщерни предприятия“ в счетоводството на „Ромекс инс“ ЕООД на 29.07.2016 г. е извършено отписване на притежаваните акции в „Неман БГ“ АД и отразено вземане по с/ка 498 „Други дебитори“ в размер на 818 334 лв. от А. П. Х. с основание „прехвърляне на акции на приносител /тристранен протокол“ във връзка с извършеното прехвърляне“. В приложението към ГФО на „Ромекс инс“ ЕООД към 31.12.2016 г – доклад за дейността е записано, че: „през 2016 г. „Ромекс инс“ ЕООД прехвърля притежаваните акции на приносител от капитала на „Неман БГ“ АД на А. П. Х. с минимална стойност на 1 акция – 1лв.“ Вземането на „Ромекс инс“ ЕООД от А. П. Х. отразено по с/ка 498 „Други дебитори“ в размер на 818 334 х.лв. е закрито на 14.12.2016 г. със задължението на „Ромекс инс“ ЕООД към „Балканкар Мизия“ АД, отразено при „Ромекс инс“ ЕООД по с/ка 401 „Доставчици“, партидата на „Балканкар Мизия“ АД, като общият размер на задължението към „Балканкар Мизия“ АД е било по две подпартиди - по едната в размер на 14 890 лв., а по втората подпартида в размер на 1 413 673 лв., или общо 1 428 563 лв. /14 890 лв. + 1 413 673,00 лв./, като прихващането е отразено по втората подпартида, т.е. 1 413 673 - 818 344 лв. и остатък на задължението по тази подпартида е 595 339 лв., или общо задължението е 610 229 лв. /595 339 лв. + 14 890 лв./, т.е. извършено е частично прихващане на задължението на „Ромекс инс“ ЕООД към „Балканкар Мизия“ АД. 2./ При „Балканкар Мизия“ АД към 31.12.2015 г общият размер на вземанията на „Балканкар Мизия“ АД по с/ка 411 „Клиенти“ по оборотната ведомост на дружеството от „Ромекс инс“ ЕООД е в размер на 5 295 111 лв., отразени в баланса на дружеството като 5 295 х.лв., в т.ч. от „Ромекс инс“ ЕООД 1 428 563 лв. Във връзка с Тристранен протокол, вземането на „Балканкар Мизия“ АД към „Ромекс инс“ ЕООД през 2016 г. е намалено частично със сумата 818 334 лв., при което към 31.12.2016 г., задължението на „Ромекс инс“ ЕООД към „Балканкар Мизия“ АД остава 610 229,00 лв. /1 428 563 лв. – 818 334 лв. = 610 229 лв./. Намалението на вземането на „Балканкар Мизия“ АД от „Ромекс инс“ ЕООД в размер на 818 334 лв. е в кореспонденция с частично намаление на начисленото задължение по с/ка 421 „Персонал“ към А. П. Х. в размер на 818 334 лв. 3./ При А. П. Х., въз основа на издадена от „Балканкар Мизия“ АД от 21.01.2017 г Служебна бележка за доходи по трудови правоотношения получени през 2016 г. на А. П. Х., общият размер на облагаемият доход по чл.24 от ЗДДФЛ е 1 840 207.37 лв., удържани задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО в размер на 3 975.11 лв., годишна данъчна основа по чл.25, ал.1 и 3 от ЗДДФЛ 1 836 232.26 лв, като авансово удържаният данък по чл. 42 от ЗДДФЛ е в размер на 183 623.72 лв., А. П. Х. е подала в ТД на НАП - ГДД по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2016 г, като е обявила получените от нея трудови възнаграждения през 2016 г въз основа на издадената й Служебна бележка от „Балканкар Мизия“ АД за доходи по трудови правоотношения получени през 2016 г с вх. № •••••••••• 27.04.2017 г; Във въззивната инстанция е изслушана съдебно-графологическа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице С. Х. подписът в мястото „за „Балканкар Мизия“ АД" в представения на експертизата Тристранен протокол от 07.01.2016 г., сключен между „Ромекс инс“ ЕООД, „Балканкар Мизия“ АД и А. Х., не е положен от лицето, изпълнило подписите в Заявленията за издаване на БДС - сравнителни образци. Подписът в мястото „за „Балканкар Мизия“ АД" в представения на експертизата Тристранен протокол от 07.01.2016 г., сключен между „Ромекс инс“ ЕООД, „Балканкар Мизия“ АД и А. Х., вероятно е положен от лицето, изпълнило подписите - сравнителни образци, отразени в копията на документи, представени в качеството на сравнителен материал. При изследването вещото лице е ползвало в качеството на сравнителен материал подписи на К. Г. Б., ЕГН ••••••••••, полагани в документи, както следва: 1./ в Заявления за издаване на документи за самоличност на български граждани, с вх. номера и от дати, както следва: с вх. № 509466/13.11.2008 г. и с вх. № 3669/ 14.05.2009 г. на 01 РУП-МВР Пловдив, и с вх. № 60127973 /25.09.2015 г. на ОД МВР Пловдив и 2./ в копия на документи, представени в електронен вариант на 25.09.2025 г. от ищеца Б., а именно: във Фактура № 94/06.06.2016 г. - в мястото за „Съставил”; в Пропуски с №№ и от дати, както следва: № 93/04.04.2017г.; № 81/04.04.2017 г. и № 96/ 06.04.2017 г. - за „Дежурен по пропуск”;в Разплащателни ведомости месеци януари, февруари, март, април 2017 - в позиция 66 за „търговски представител”. Вещото лице е посочило, че на експертиза подлежи подпис, положен в мястото „за Балканкар Мизия” АД в Тристранен протокол от 07.01.2016 г., сключен между „Ромекс инс“ ЕООД, „Балканкар Мизия“ АД и А. Х., копие на който е представено в първоинстанционното дело на л. 263 от делото. На експертизата, на 20.09.2025 г. от страна на Б., бил изпратен ламиниран документ - Тристранен протокол от 07.01.2016 г., сключен между „Ромекс инс“ ЕООД, „Балканкар Мизия“ АД и А. Х.. Констатирано е, че същият представлява копие на разпечатан, върху един бял лист формат А4, компютърно конфигуриран за целта текст. В ляво, в дясно и в средата под текста, в местата „за „Ромекс инс“ ЕООД“ , „за „Балканкар Мизия“ АД” и „за А. Х.”, със сини химикални пасти има положени подписи. В областите на подписите в местата за „Ромекс инс“ ЕООД и за „Балканкар Мизия“ АД със сини тампонни мастила, има положени отпечатъци от кръгли печати, със съответни надписи - „„Ромекс инс“ ЕООД ЕООД - Пловдив” и „„Балканкар Мизия“ АД - Бяла Слатина”. Представителят на „Ромекс инс“ ЕООД е потвърдил за изпратения на експерта на 20.09.2025 г. документ, че именно него е представил в съдебно заседание на 15.04.2025 г. за сверка. При последвалите, в хода на работата, оглед и сравнителен анализ на представеното като л. 263 по делото копие на Тристранно споразумение от 07.01.2016 г. и представеното на 20.09.2025 г., от управителя на „Ромекс инс“ ЕООД, Б., на вещото лице Тристранно споразумение от 07.01.2016 г., експертизата е установила следното: помежду им се установяват съвпадения в съдържанието на отпечатаните текстове и техния общ топографски вид, и РАЗЛИЧИЯ, както следва: 1./ в топографското разположение /отдалеченост/ на отпечатаните текстове „за РОМЕКС ИНС” ЕООД /П.Б./ ”, „за БАЛКАНКАР МИЗИЯ” АД и „за „А. Х.”, и положените подписи и отпечатъци от печати, спрямо типографски отпечатаните текстове на документите, между копието приложено като л. 263, и документа, представен на експертизата; 2./ в шрифта и съдържанието /начина на изписването/ на отпечатаните текстове, указващи местата подлежащи на подписване, в копието, приложено като л. 263 /„за РОМЕКС ИНС” ЕООД, „за БАЛКАНКАР МИЗИЯ” АД и „за „А. Х.”/, а в документа, представен на експертизата - (за РОМЕКС ИНС ЕООД, за БАЛКАНКАР МИЗИЯ АД и за А. Х.); 3./ в разположението на транскрипциите на подписите спрямо отпечатаните текстове „за РОМЕКС ИНС” ЕООД, „за БАЛКАНКАР МИЗИЯ” АД и „за „А. Х.”; в относителното взаимно разположение на едноименни елементи от съдържанието на транскрипциите на подписите. Вещото лице е заключило, че констатираното дава основание да се направи извод, че копието Тристранно споразумение от 07.01.2026 г., подшито като л. 263, не е направено от представения на експертизата ламиниран документ - Тристранно споразумение от 07.01.2026 г. Представеното и подшито, като л. 263, по делото копие на Тристранен протокол от 07.01.2016 г., сключен между „РОМЕКС ИНС” ЕООД, „БАЛКАНКАР МИЗИЯ” АД и А. Х., е с добро качество на изображенията по отношение читаемост на документа, но качеството на изображенията на подписите, главно подписа - непосредствен обект на експертизата, не е достатъчно добро за цЕ.те на идентификационно графическо изследване. Поради последната причина сравнителното идентификационно графическо изследване е проведено само по отношение подписа, в мястото „за БАЛКАНКАР МИЗИЯ АД" в представения на експертизата документ. Във въззивната инстанция е изслушана повторна съдебно – графологическа експертиза, изготвена от вещите лица Л. Г., Г. Т. и Е. М.. Съгласно заключението на вещите лица подписът за „Балканкар Мизия“ АД в тристранен протокол от 07.01.2016 г. между представитЕ. на „Балканкар Мизия“ АД, „Ромекс инс“ ЕООД и А. Х. не е положен от К. Г. Б.. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна: I./ По предявения иск с правно основание чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ С решение на Конституционен съд № 4 от 11.03.2014 г. по конст. д. 12/2013 г. е посочено, че законът е предоставил на кредиторите на несъстоятелността, с оглед охрана на интересите им, право да искат отмяна на увреждащите ги действия и сделки, като се обявят за относително недействителни. Посочено е, че защитата може да се реализира чрез иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД и чрез системата от специални искове, предвидени в чл. 645 и чл. 646, както и системата от искове, предвидена в чл. 647, ал. 1 от ТЗ. В практиката си ВКС приема, че системата за защита на кредиторите на длъжника, за когото е открито производство по несъстоятелност, създадена с нормите на чл. 647, ал. 1 от ТЗ, отчита различния резултат от увреждащите сделки и действия с оглед правното им действие. Поради това законът предоставя самостоятелна защита на кредиторите срещу безвъзмездните сделки и сделките при нееквивалентност на престациите. Разпоредбата на чл.647 ТЗ установява специален способ за попълване масата на несъстоятелността като гарантира удовлетворяването на кредиторите чрез защитата на масата на несъстоятелността от увреждащите я безвъзмездни или неравностойни разпоредителни сделки и действия на длъжника /решение № 224 от 18.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 513/2017 г., II т. о. и решение № 140 от 27.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 3106/2018 г., II т. о./ Исковете по чл. 647 ТЗ се разглеждат като конститутивни като в тях се поставя въпросът за недействителност по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността. Практическите последици от уважаването им в отношенията между несъстоятелния длъжник и неговия съконтрахент са изрично уредени от чл.648 ГПК. Уважаването на който и да било от исковете поражда право за страната, понасяща негативните последици от обявяване на относителната недействителност, да поиска връщане на даденото посредством механизмите на чл. 648 ТЗ. Законът приравнява правните последици по отношение на разменените престации по прогласените за недействителни сделки по чл.647 ТЗ на правните последици при нищожните или унищожените сделки /чл.34 ЗЗД/. Между страните по сделката и кредиторите на несъстоятелността нищожността проявява своето действие от влизане в сила на съдебното решение. Исковете по чл.647 от ТЗ съпътстват производството по несъстоятелност, като кръгът на лицата, които могат да търсят защита чрез тях е ограничен и възможността за тяхното завеждане възниква с откриване на производството по несъстоятелност. Следователно не се касае за изначална нищожност /недействителност/, а за относителна такава, която следва да бъде установена единствено с влязло в сила решение. Легитимиран да предявява исковете по чл.647 ТЗ е единствено синдикът, в качеството на орган на производството по несъстоятелност, като по изключение могат да бъдат предявени от всеки кредитор на несъстоятелността, в случай, че синдикът да бездейства /чл. 649, ал. 1 ТЗ/. Обявяването на относителна недействителност предполага наличие на валидна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици между страните, които са я сключили като посочените в чл.647 от ТЗ основания за недействителност могат да бъдат релевирани само и единствено доколкото е налице висящо производство по несъстоятелност. В отлика от отменителния иск по чл.135 ЗЗД, Търговският закон в случая предвижда връщане на даденото от третото лице, ако се намира в масата на несъстоятелността, съответно признаване на качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност /арг. от чл. 648 ТЗ/. По този начин изрично са регламентирани правните последици, които настъпват между страните по обявената за недействителна сделка. Съставите, уредени в чл. 647 ТЗ, за разлика от този по чл. 135 ЗЗД, не изискват знание и/или намерение за увреждане у третото лице. Голяма част от тях представляват принципно правомерни действия, които се законът след успешно провеждане на иска прави неправомерни такива след обявяване на неплатежоспособността. Спецификите на относителния характер на недействителността по чл.647 от ТЗ произтичат от юридическия факт, който я поражда /откриване на производство по несъстоятелност/, както и кръга на лицата, които могат да се позоват на нея /синдикът, а при доказаното му бездействие – всеки кредитор на масата на несъстоятелността/. Както е посочено вече, касае се за поначало валидни сделки, които обвързват страните по тях до момента на влизане в сила на решение, с което е уважен иск по чл.647 ТЗ. В това производство несъстоятелният длъжник и неговият съконтрахент са задължителни необходими другари, тъй като решението не може да бъде различно спрямо тях. По отношение на правните си последици обаче, исковете за попълване на масата на несъстоятелността приличат на тези по чл.34 ЗЗД, предвидени за нищожните и унищожаемите сделки и за настъпване на предвидената в чл.648 ТЗ двустранна реституция, не е необходимо третото лице да води отделен иск за разваляне на договора по реда на чл. 87 ЗЗД. Влязлото в сила решение, с което се уважава иска по чл. 647 ТЗ поражда правни последици в отношенията между кредиторите на масата на несъстоятелността и длъжника, в които правното положение се установява такова, каквото е било преди сключване на сделката/извършване на действието, което ги уврежда или застрашава удовлетворяването на вземанията им. По отношение на договарялото с несъстоятелния длъжник трето лице се възстановява правното положение, такова каквото е било преди сключване на сделката. За да се отговори на въпроса коя сделка се явява "увреждаща" по смисъла на чл. 647, ал. 1 практиката приема, че следва да се съобразят разрешенията по приложението на чл. 135 ЗЗД като увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Съгласно чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1 - 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625: 1. безвъзмездна сделка, с изключение на обичайното дарение, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок; 2. безвъзмездна сделка, извършена в двугодишен срок; 3. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността Датата на прехвърляне на процесните акции, установена от джирата, поставени върху временните удостоверения за акциите е 05.07.2016 г. Няма спор и се установява от представените доказателства, че молбата по чл. 625 от ТЗ е подадена в началото на 2017 г. Следователно процесната сделка попада в сроковете по чл. 647, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от ТЗ. В случая решението по чл.630, ал.1 ТЗ е обявено в търговския регистър на 18.01.2018 г., а е влязло в сила на 15.11.2019 г. С решение № 76/14.08.2020 г., постановено по т.д № 1/2017 г. по описа на Окръжен съд - Видин производството е възобновено. Решението е вписано по партидата на дружеството в търговския регистър на същата дата. Искът е предявен на 12.05.2021 г., по т.д.№ 23/2021 г. и следователно преклузивният срок по чл. 649, ал.1 от ТЗ е спазен /ТР № 2/2018 г. на ОСТК/. По делото се спори относно качеството кредитор на „Билийв“ ЕООД и оттам дали е налице правна легитимация от завеждане на настоящото дело. От представените по делото писмени доказателства – договори за цесия, се установява, че е настъпилото частно правоприемство като част от вземанията към „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ , принадлежащи на „Си финанси груп“ ЕООД са прехвърлени към „Билийв“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В доктрината и в съдебната практика договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея, или това е договор за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Договорът за цесия се определя още като каузален, неформален и консенсуален, като прехвърлянето на вземането може да бъде уговорено като възмездно или безвъзмездно. С постигането на съгласие между страните, вземането преминава от цедента върху цесионера, т. е последният придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съобщението до длъжника обаче не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора, поради което вземането преминава върху цесионера със самото му сключване. По отношение на договора за цесия от 23.07.2020 г., с който е прехвърлена част от главница в размер 10 000 лв. съдът намира, че длъжникът е уведомен най-късно с предявяването на вземането в производството по несъстоятелност на „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ и договорът за цесия има действие спрямо него. От друга страна по делото са представени документи, установяващи погасяване на това вземане от трето за делото лице /“Белокар“ ЕООД/, което не разполага с процесуалното право да представя доказателства. Предвид изложеното съдът не може да отчете погасителния ефект на извършените от третото лице „Белокар“ ЕООД плащания. От друга страна по делото е представен договор за цесия от 18.03.2021 г., с който „Си финанси груп“ ЕООД е прехвърлило на „Билийв“ ЕООД част от главница в размер 100 000 лева ведно с привилегиите, обезпеченията и изтеклите лихви от свое вземане към „Ромекс Инс“ ЕООД /н./, което вземане е предявено в производството по несъстоятелност на „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ като „Си финанси груп“ ЕООД фигурира под № 9 в списъка на приетите вземания с него. Съдът отчитайки това прехвърляне намира, че „Билийв“ ЕООД е кредитор на „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ като вземането, което притежава е прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност. С постигането на съгласие между страните, вземането преминава от цедента върху цесионера, т. е последният придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Както е посочено по-горе съобщението до длъжника не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора, поради което вземането преминава върху цесионера със самото му сключване. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът е легитимиран да води настоящото дело. Предмет на иска с правно основание чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ е сделка по прехвърляне на акции, сключена между ответниците. Съгласно чл.185, ал.2 от ТЗ Прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството. Процесните акции са удостоверени във временни удостоверения, издадени от „Неман" АД, но съгласно чл.187, ал.2 от ТЗ временното удостоверение се прехвърля по реда на чл. 185, ал. 2 от ТЗ. По делото е установено от представените временни удостоверения и поставените върху тях джира, че „Ромекс Инс“ ЕООД е прехвърлило на А. П. Х. притежаваните от него акции в „Неман" АД. Настоящият състав споделя изложеното в решение № 222/16.01.2014 г. по т.д. № 708/2012 г. на ВКС, т.к., II т.о., в което е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1 от ТЗ прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро. Джирото обаче не е елемент от фактически състав на договора за продажба на акции, а е действие, което има отношение към транслативния му ефект. Както всеки договор за продажба, така и договорът за продажба на поименни налични акции се сключва с постигането на съгласие по съществените условия на сделката - предмет и цена, като за същия законодателят не е предвидил изискване за спазването на определена форма за действителност. От момента на постигане на съгласие настъпва окончателната облигационна обвързаност на страните - за прехвърляне на акциите и съответно за плащането им. Джирото представлява само изрично установен в закона специален способ за прехвърлянето на поименните акции, необходимостта от който е продиктувана от спецификата им на ценни книги на заповед.“ Ответниците са твърдяли в отговорите на исковата молба, че А. П. Х. е придобила акциите по силата на сключен договор за покупко-продажба на акции срещу уговорената цена в размер 818 334 лева, която е заплатена изцяло като плащането е осъществено чрез прихващане на задължения по споразумение по протокол от 07.01.2016 г. и е постигнато съгласие за срока, в който акциите следва да бъдат джиросани от продавача по договора. По делото не са представени доказателства, че акциите са прехвърлени въз основа на сключен договор за покупко-продажба между ответниците. Представеното споразумение – тритстранен протокол от 7.01.2016 г. е представен в оригинал и същият представлява годно доказателство. Като взема предвид резултатите от изслушаните във въззивното производство съдебно-графологически експертизи, съдът приема, че тристранния протокол не е подписан от посочения в него представител на „Балканкар Мизия“ АД. Подписът за „Балканкар Мизия“ АД в тристранен протокол от 07.01.2016 г. между представитЕ. на „Балканкар Мизия“ АД, „Ромекс инс“ ЕООД и А. Х. не е положен от К. Г. Б.. От друга страна обаче счетоводната експертиза е констатирала, че при „Балканкар Мизия“ АД към 31.12.2015 г общият размер на вземанията на „Балканкар Мизия“ АД по с/ка 411 „Клиенти“ по оборотната ведомост на дружеството от „Ромекс инс“ ЕООД е в размер на 5 295 111 лв., отразени в баланса на дружеството като 5 295 х.лв., в т.ч. от „Ромекс инс“ ЕООД 1 428 563 лв. Във връзка с Тристранен протокол, вземането на „Балканкар Мизия“ АД към „Ромекс инс“ ЕООД през 2016 г. е намалено частично със сумата 818 334 лв., при което към 31.12.2016 г., задължението на „Ромекс инс“ ЕООД към „Балканкар Мизия“ АД остава 610 229,00 лв. /1 428 563 лв. – 818 334 лв. = 610 229 лв./. Намалението на вземането на „Балканкар Мизия“ АД от „Ромекс инс“ ЕООД в размер на 818 334 лв. е в кореспонденция с частично намаление на начисленото задължение по с/ка 421 „Персонал“ към А. П. Х. в размер на 818 334 лв. Това според въззивния съд означава, че постигнатото съгласие с тристранния протокол е отразено в дружеството. С решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК Върховният касационен съд е изяснил по отношение на фактурите, че: „само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Макар от подписите, положени върху фактурите да не може да се направи извод, че лицата, които са ги подписали са били упълномощени от ответника да получат стоката, той е узнал за техните действия, като знанието не се презюмира, а се установява по безсъмнен начин от вписването на фактурите в дневниците за покупките, от извършеното частично плащане и от това, че за фактурите е теглен данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС“. По мнение на настоящия състав аналогично следва да е разрешението и в процесния случай. Търговецът „Балканкар Мизия“ АД е осчетоводил тристранното споразумение и е извършил счетоводните операции в съответствие с постигнатите договорености, поради което следва да се приеме, че са налице условията на чл.301 от ТЗ, съгласно която правна норма когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая търговецът не само, че не се е противопоставил на сключеното тристранно споразумение, но и го е изпълнил. Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. Извършено извън процеса, т.нар. в практиката и доктрината „извънсъдебно прихващане“, изявлението е безусловно. За да породи действие, трябва да достигне до адресата. Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Заплащането на стойността на прехвърлените акции от страна на А. П. Х. е осъществено чрез тристранно прихващане с вземането му към „Балканкар Мизия“ АД като съответно е частично прихванато задължението на „Ромекс инс“ ЕООД към „Балканкар Мизия“ АД, с което вземането на „Ромекс инс“ ЕООД за продажната цена на акциите е погасено. За да настъпи погасителният ефект на прихващането, когато то се извършва извънсъдебно, както в настоящия случай, следва да бъде установено, че са се осъществили всички предпоставки, предвидени в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, при които това право на компенсация възниква, а именно, че съществуват насрещни изискуеми и ликвидни вземания на две лица, както и да се докаже, че това право е надлежно упражнено, съгласно чл. 104, ал. 1, предл. първо ЗЗД, т. е. че от едното от лицата, които си дължат взаимно, е отправено изявление за прихващане, което да е достигнало до другото лице. Съгласно нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД погасителният ефект на възникналото и надлежно упражнено извънсъдебно право на прихващане настъпва от деня, в който то е могло да се извърши, който следва да се приеме, че съвпада с момента, в който и двете насрещни вземания са станали изискуеми и са били ликвидни, т. е. установени по основание и размер с постановено между страните съдебно решение, респ. влязла в сила заповед за изпълнение, или когато тяхното възникване и размер са безспорни в отношенията помежду им. Страните по представеното тристранно сспоразумение за прихващане изрично са оформили съгласието за извършване на компенсацията между насрещните си задължения, възникнали от различните правоотношения в нарочен документ, инкорпориращ техните волеизявления /споразумение от 07.01.2016 г./, поради което е ясно, че прихващането е произвело погасителен ефект - задължението за заплащане на стойността на прехвърлените акции на А. П. Х. е изцяло изпълнено, без значение, че използваният погасителен способ не е плащане. Погасеното чрез прихващане задължение е изпълнено парично задължение. Тъй като е установено, че прехвърлянето на процесните акции на А. П. Х. е възмездно, въззивният съд намира, че не са установени всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ , а така също и на чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ . Тъй като не се установи основателност на заявените искове с правно основание чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ и чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ., съдът следва да разгледа и евентуално предявения иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, съгласно който освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. Предпоставките за успешното провеждане на предявеният иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, са изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата на закона. Основателността на предявения иск, с които се атакува първата сделка се предпоставя от установяването при условията на пълното и главно доказване на фактите, уредени в действащата към момента на сключването на сделката редакция на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ сделката да е извършена от неплатежоспособния длъжник, да е възмездна, даденото по нея значително да надхвърля по стойност полученото и да е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността. В решение № 107 от 14.11.2011 г., постановено по т. д. № 742/10 г. по описа на ТК, І т. о. на ВКС и решение № 106 ОТ 31.05.2013 г., постановено по т. д. № 388/12 г., по описа на Т. К., ІІ Т. О. на ВКС е обективирана трайната практика по отношение на дължимата преценка, която следва да се извърши от съда по отношение равностойността/неравностойността на предстациите. Съобразно така цитираната практика равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на сделката. Критерият "равностойност" не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката (в случай на замяна или продажба на актив от масата несъстоятелния). Те следва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки (имущество) през релевантния период. Наличието на неравностойност т. е. несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото/отчужденото имущество, вкл. и на цените на разменените престации (в случай на замяна) не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително. При определянето на използвания от законодателя термин "значително" не може да бъде въведен единен критерии относно това, кое е "значително" - нито като абсолютна стойност (напр.: разлика от 5 000 лв.), нито като процент или обикновена дроб. Дали неравностойността на престациите е значителна и оттук - дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай, като съдът е длъжен да мотивира изводите си относно наличието или липсата на така неравностойност Процесните сделки са сключени на 05.07.2016 г. – датата на прехвърляне на акциите, а датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ е в началото на 2017 г., поради което сделката попада в сроковете по чл. 647, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ТЗ., като същата е извършена в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и не по-рано от датата на неплатежоспособността - определената от съда дата на неплатежоспособност на „Ромекс инс“ ЕООД /н./ е 01.07.2015 г. и следователно процесната сделка е следваща датата на настъпване на неплатежоспособност. По делото обаче не е установено, че даденото по договорите за прехвърляне на акции значително надхвърля по стойност полученото. Предмет на прехвърляне са 818 334 броя акции с номинал на 1 брой акция на приносител - 1 лев, като заплатената сума е в размер на 818 334 лв. Поради липса на едно от необходимите условия е неоснователен и предявения евентуален иск. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и предявените от ищеца искове – отхвърлени като неоснователни. По разноските: При този изход на делото отговорността за разноските е на въззиваемия, който следва да заплати и тези направени от въззивниците. По делото са доказани направени разноски от въззивника А. П. Х. – 600 лева за съдебно-счетоводна експертиза, поради което ответникът по жалбата „Билиив“ ЕООД /н./ следва да бъде осъдено да й заплати сумата 306.77 евро. От бюджета на съда са заплатени разноски за тройна съдебно-графологическа експертиза в размер 920.32 евро, допусната по искане на „Ромекс инс“ ЕООД /н./, като „Билиив“ ЕООД /н./ следва да заплати по сметка на САС тази сума. Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд