Решение № 251 от 8.6.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 374/2026 г.

гражданско дело № 20264400500374 по описа за 2026 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК . С решение на Плевенски Районен съд №315/10.03.2026г., постановено по гр. дело №6931/2025г. по описа на същия съд на осн. чл.34 от ЗС е допусната съдебна делба между Г. В. П., ЕГН ••••••••••, С. В. П., ЕГН •••••••••• и С. Г. Д., ЕГН •••••••••• върху следния недвижим имот:Поземлен имот с идентификатор •••,по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. •••,Община Плевен, област Плевен, одобрени със Заповед РД-18-166/20.03.2019г.на изп.директор на АГКК,адрес на поземления имот: с. •••,ул. „•••“ №6, с площ: 820 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 22, квартал: 7, парцел: XI, при съседи: •••, •••, •••, заедно с построените в този имот сгради, а именно: сграда с идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 166/20.03.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор •••,с площ: 78кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор •••.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18 166/20.03.2019 г. на изп.директор на АГКК, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор •••, с площ: 34 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор •••.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-166/20.03.2019 г. на изп.директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор •••, с площ:22 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: гараж и сграда с идентификатор •••.4, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-166/20.03.2019 г. на изп.директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор •••,с площ: 162 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:селскостопанска сграда, като описанието е съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, а съгласно документ за собственост представлява: Урегулиран поземлен имот УПИ XI-22, с площ от 820 кв.м., в кв. 1 по плана на с. •••, заедно с построените в урегулирания поземлен имот: жилищна сграда с 70 кв.м. застроена площ, лятна кухня с площ 20 кв.м. и стопанска сграда, която съгласно Разрешение за ползване №8 от 06.11.1998 г. на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Плевен е преустроена в „кафе- аперитив“ с площ от 60 кв.м., както и гараж с площ от 18 кв.м., при граници и съседи: от две страни улици, УПИ XII-23 на н-ци на М.П.П., УПИ Х-21 на н-ци на Н.К. Д., К.В.М.. Със същото решение на ПРС е отхвърлено като неоснователно и недоказано направеното от С. Г. Д. възражение по чл.30 от ЗН срещу Г. В. П. и С. В. П., за намаляване на дарствено разпореждане ,обективирано в нотариален акт за дарение №37, том V, рег.№3245, дело №362 от 11.06.2013 г. на нотариус с peг. №••• и възстановяване на запазена част на от наследството на Г.А. П., поч.•••г. С решението на ПРС е постановено от допуснатия до делба имот да се образуват 12 равни дяла, от които: за Г. В. П. – 5 равни дяла, за С. В. П.-5 равни дяла и за С. Г. Д. -2 два равни дяла. Назначена е съдебна експертиза,която да даде заключение за пазарната стойност на допуснатия до делба имот и неговата поделяемост. Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от С. Г. Д., чрез пълномощника й адвокат Р. М. от ПАК ,с която същото се обжалва в частта,в която е отхвърлено възражението й по чл.30 ЗН за намаляване на дарственото разпореждане в полза на ищците Г. В. П. и С. В. П. ,обективирано в нот.акт за дарение №37,том V,рег.№3245,,дело №362/11.06.2014г.и за възстановяване на запазената й част от наследството на баща й Г.А. П. в размер на 8/36 ид.части.Изложени са доводи,че в обжалваната част ,решението на ПРС е в противоречие на смисъла на разпоредбата на чл.30,ал.2 ЗН и в противоречие с практиката на ВКС по аналогични спорове.Между страните няма спор ,че 4/6 ид.части от имота,предмет на делбата е било единственото имущество на наследодателя Г.А. П. преди смъртта му,с която част се изчерпва изцяло наследството на наследодателя.След приемане на ТР №1/2005г.на ОСГК на ВКС е възприето становището,че нормата на чл.30,ал.2 ЗН не намира приложение ,в случаите,в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен,наследодателят е изчерпал цялото наследство, като хипотезата е аналогична на тази с разпореждане с универсално завещание.И в този случай липсват свободни имущества,от които лицата по чл.28,ал.1 ЗН биха могли да получат онова,което съставлява тяхна запазена част от наследството и при предявен иск по чл.30,ал.1 ЗН не се образува наследствена маса по чл.31 ЗН,а възстановяването се извършва чрез дробта по чл.29 ЗН,съставляваща размера на запазената част.В този смисъл е посочена и практика на ВКС-решение №28/21.02.2014г.,постановено по гр.д.№825/2012г.,II г.о.;решение №165/08.07.2014г.по гр.д.№568/2014г.,I г.о; решение №55/26.04.2016г.по гр.д. №6020/2015г., II г.о. В заключение въззивницата моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС в частта,в която е отхвърлено възражението на С. Д. по чл.30 от ЗН срещу ищците Г. В. П. и С. В. П. за намаляване на дарственото разпореждане, обективирано в нот.акт №37/2013г. и за възстановяване на запазената й част от наследството на баща й Г.А. П. до размер на 8/36 ид. части от недвижимия имот ,предмет на делбата.Моли съда делбата на съсобствения недвижим имот да се допусне при 36 равни дяла,от които 14 дяла за С. Г. Д.,11 дяла за Г. В. П. и 11 дяла за С. В. П.. Въззиваемитте Г. В. П. и С. В. П. ,чрез своя пълномощник адвокат Н. Д. от ПАК са депозирали писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК,в който е взето становище, че въззивната жалба е неоснователна. Изложени са доводи за неоснователност на оплакването,че решението е постановено в противоречие на смисъла на разпоредбата на чл.30,ал.2 ЗН и в противоречие на практиката на ВКС.С петитума на исковата молба ищците са предявили иск за делба по отношение на процесния недвижим имот между съделителите Г. В. П., С. В. П. и С. Г. Д. ,като при делбата се образуват 12 равни дяла,от които по 5 дяла за Г. П.,5 дяла за С. П. и 2 дяла за С. Д. ,като с оспореното искане съдът се е произнесъл именно в рамките на така заявеното искане.Правилно съдът е отхвърлил възражението на ответницата по чл.30,ал.1 ЗН за намаляване на дарението и възстановяване на запазената й част от наследството на Г.А. П..Твърди се,че по делото не са събрани доказателства,доказващи твърденията на ответницата,че с извършеното дарение,с което Г.А. П. е дарил на своите внуци Г. П. и С. П. 4/6 ид.ч.от процесния недвижим имот,се изчерпва цялото наследство на същия.Правилно ПРС е приел,че в случая ответницата е следвало да приеме по опис наследството на своя баща и наследодател Г.А. П..Съгласно чл.30,ал.2 ЗН когато наследник с право на запазена част упражнява това свое право спрямо лица, които не са наследници по закон ,какъвто е настоящият случай,наследникът следва да е приел наследството по опис.В този смисъл е и ТР на ОСГК на ВКС №1/04.02.2005г.,с което е определено,че наследници по закон са само тези лица,които са призовани да наследяват .Ищците като внуци на техния дядо Г.А. П. имат качеството на наследници,но не са призовани да наследяват,тъй като след смъртта си Г. П. е оставил низходящи наследници,а именно син В. Г.ев П./баща на ищците/и дъщеря С. Г. Д.,които на осн.чл.5,ал.1 ЗН са били призовани да наследяват.Правилни са изводите на ПРС,че в случая е приложима нормата на чл.30,ал.2 ЗН,при съобразяване задължителните указания, дадени с ТР №1/04.02.2005г.на ОСГК на ВКС,съгласно което под термина“наследници по закон“следва да се разбират наследниците, които са призовани да наследяват,а не всички лица по чл.5-10 ЗН.Правилно съдът е приел,че след като ответницата не е приела наследството по опис,същата е загубила възможността да се ползва от изгодите на приемането на наследството по опис,респ.да иска намаляване на направеното в полза на ищците дарение и за възстановяване на запазената й част от наследството.В този смисъл направеното възражение по чл.30,ал.1 ЗН правилно е отхвърлено от съда като неоснователно и недоказано. В заключение въззиваемите молят съда да потвърди обжалваното решение на ПРС като правилно,законосъобразно и обосновано. В съдебното заседание на 13.05.2026г.пред ПОС въззивницата С. Д.,чрез своя пълномощник адвокат Р. М. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съдът да я уважи.Не се претендират разноски за въззивната инстанция. В съдебното заседание на 13.05.2026г.въззиваемите Г. В. П. и С. В. П. не се явиха.От техния пълномощник адвокат Н. Д. от ПАК е депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие на страните и техния пълномощник,в която се поддържат изложените в отговора съображения.Със същата моли съда да потвърди обжалваното решение на ПРС. Окръжният съд като прецени посочените в жалбата оплаквания, становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск за делба по чл.34 ЗС във вр.с чл.69 ЗН от Г. В. П. и С. В. П. срещу С. Г. Д. на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ••• по плана на с.•••,с адрес на имота с.•••,ул.“•••“№6 с площ от 820 кв.м., ведно с изградените в имота сгради,а именно еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 70 кв.м.с идентификатор •••,лятна кухня-сграда с идентификатор •••.2,сграда с идентификатор •••.3/стопанска постройка/ и сграда-гараж с идентификатор •••.4 . С писмения отговор ответницата С. Д. е направила възражение по чл.30 ,ал.1 ЗН за намаляване на извършеното дарение от нейния баща Г.А. П.,дарил на своите внуци-ищците Г. П. и С. П. 4/6 ид.части от гореописания недвижим имот,предмет на делбата и за възстановяване на запазената й част от наследството. Фактическата обстановка правилно е изяснена от първоинстанционния съд и не е спорна между страните. Безспорно е,че процесният недвижим имот първоначално е бил собственост на съпрузите А. П. П. и Г.Д. П.а /родители на Г.А. П./.С договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 23.12.1986г.,обективиран в нотариален акт №3, том VI, дело №1003/1986г. на нотариус при PC Плевен, А. П. П. лично и като пълномощник на съпругата си Г.Д. П. са прехвърлили процесния недвижим имот на сина си Г.А. П. срещу задължението на последния да поеме изцяло гледането и издръжката на своите родители.Не се спори,че към момента на сключване на гореописания алеаторен договор приобретателят Г.А. П. е бил в брак с Н. Д. П.. Н. Д. П. е починала на ••• г. и оставила за свои законни наследници - Г.А. П. /съпруг/, С. Г. Д. /дъщеря/ и В. Г.ев П. /син/. Безспорно е,че имотът е придобит чрез възмездна сделка,по време на брака на съпрузите Г. П. и Н. П.а , като след смъртта на Н. П.а през 2017г. частите на наследниците са били както следва: 4/6 ид. части за съпруга Г. П., по 1/6 ид. част за всяко от двете деца С. Д. и В. П.. Няма спор,че съпругът Г.А. П. приживе се е разпоредил с притежаваните права на собственост върху процесния имот, като с договор за дарение от 11.06.2013г.,обективиран в нотариален акт за дарение №37, том V, рег.№3245, дело №362 от 11.06.2013 г. на нотариус С.Л. ,с per. №••• на НК е дарил на своите внуци Г. В. П. и С. В. П. /ищци пред ПРС/ своите 4/6 идеални части от гореописания недвижим имот. От представените удостоверения за наследници,безспорно е установено,че Г.А. П. е починал на •••г., като е оставил за законни наследници – ответницата/сега въззивник/ С. Г. Д.,негова дъщеря и В. Г.ев П. - син. В. Г.ев П. ,който е разведен е починал на 14.07.2025г., като след смъртта си, е оставил за свои законни наследници ищците Г. В. П. и С. В. П. ,негови деца.Всеки от ищците наследява поравно оставената в наследство 1/6 ид. част от имота от техния баща В. П. или по наследство всеки от тях е станал собственик на 1/12 ид.ч.от имота. Спорен в настоящото производство,а и пред ПРС остава въпроса налице ли са предпоставките на чл.30,ал.1 ЗН за намаляване на дарението и възстановяване на запазената част на въззивницата С. Д.. За да отхвърли възражението по чл.30,ал.1 ЗН,ПРС позовавайки се на нормата на чл.30,ал.2 ЗН и задължителните указания,дадени в ТР №1/04.02.2005г. на ОСГК на ВКС ,както и на съдебна практика на ВКС , е приел,че след като С. Д.-ищец по иска по чл.30,ал.1 ЗН е упражнила правото си да иска намаляване на дарението срещу лица,които не са били призовани да наследяват и не са „наследници по закон“ е следвало да приеме по опис наследството на своя баща.Доколкото същата не е приела наследството по опис ,не може да се ползва от изгодите за приемане на наследството по опис-в случая материалното право да иска намаляване на дарението и възстановяване на запазената й част,поради което е счел възражението по чл.30,ал.1 ЗН за неоснователно.Тези правни доводи на първоинстанционния съд са правилни ,съобразени са със задължителното за съдилищата ТР №1/04.02.2005г. на ОСГК на ВКС и съдебната практика на ВКС и се възприемат изцяло от въззивната инстанция. Въззивницата С. Д. като дъщеря на наследодателя и дарител Г. П. е наследник с право на запазена част ,съгласно чл.28,ал.1 ЗН и е активно легитимирана да предяви иска по чл.30 ал.1 ЗН за намаляване на дарението и възстановяване на запазената й част от наследството на нейния баща.Съгласно чл.30,ал.2 ЗН когато наследникът , чиято запазена част е накърнена ,упражнява това право спрямо лица,които не са наследници по закон,необходимо е той де е приел наследството по опис.Правилни и обосновани са изводите на ПРС,че конкретната хипотеза е именно такава. Съгласно задължителното за съдилищата ТР№1/04.02.2025гна ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2005г.е обявено за изгубила сила т .15 от ППВС №4/1964г.С т.15 от Постановление на Пленума на Върховния съд се прие, че наследници по закон, на които е завещан или подарен наследствен имот, спрямо които наследникът с право на запазена част упражнява правото си на намаляване на завещание или дарение за нейното допълване, са не само тези, които са призовани да наследяват, а и всички лица, посочени в чл. 5 - 10 ЗН, независимо от това дали са призовани или не към наследяване. С тази точка от постановлението се обяви за изгубило сила тълкувателно решение № 28/1962 г. на ОСГК на ВС, с което бе възприето обратното разбиране, а именно, че под термина наследници по закон по чл. 30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички лица по чл. 5 - 10 ЗН.На практика с т.15 от ППВС№4/1964г.,отменена с горепосочената ТР на ОСГК на ВКС бе разширен кръга на „наследниците по закон „ по смисъла на чл.30,ал.2 ЗН,а с отмяната на т.15 от ППВС се възприе тълкуването ,дадено в ТР №28/1962г., актуално и към настоящия момент,че наследник по закон по смисъла на чл.30,ал.2 ЗН следва да се счита само наследник,който е призован да наследи,а не всички лица по чл.5-9 ЗН. В същия смисъл е и посочената от ПРС съдебна практика на ВКС – решение №342/12.07.2020г. на ВКС по гр.д.№397/2010г.,II г.о.,решение №108/15.02.20210г. по гр.д.№105/2009г., I г.о. Това становище на ВКС е възприето и в по-късно приетото ТР№3/19.12.2013г.на ОСГК на ВКС по тълк.д. №3/2013г.,като съгласно т.4 от същото приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.В мотивите към т.4 от ТР на ОСГК на ВКС е прието,че самият закон дава възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да бъде реализирана безусловно по отношение на призовани към наследяване лица /ТР № 1 от 04.02.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/2005 г. на ОСГК/, но по отношение на лица, които не са призовани към наследяване съгласно изричната разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗН следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис. В конкретната хипотеза наследникът с право на запазена част С. Д. упражнява правото да иска намаляване на дарението от нейния баща и възстановяване на запазената й част от наследството му спрямо лица,които не са наследници по закон по смисъла на чл.30 ал.2 ЗН, поради което за да може успешно да предяви претенцията по чл.30,ал.1 ЗН следва да е приела по опис наследството на баща си Г.А. П..Няма спор,че същата не е приела по опис наследството на своя баща.Г.А. П. е починал на •••г.,към който момент е открито наследството му.Към този момент призовани да наследяват и негови наследници са двете му деца -дъщерята С. Д. и сина В. П..Към този момент надарените Г. В. П. и С. В. П. /внуци на дарителя Г. П./,не са наследници по закон по смисъла на чл.30,ал.2 ЗН и не са призовани да наследяват ,съгласно дадените задължителни указания в двете горепосочени ТР на ОСГК на ВКС. Същите придобиват качеството на наследници на своя баща В. П.,в един покъсен момент,с откриване на неговото наследство на 14.07.2025г. След като въззивницата С. Д. не е приела по опис наследството на своя баща Г. Дачев,искането по чл.30,ал.1 ЗН за намаляване на извършеното от наследодателя дарение на 4/6 ид.ч.от процесния имот и възстановяване на запазената й част е неоснователно и следва да бъде отхвърлено,в който смисъл са и изводите на първоинстанционния съд,които изцяло се споделят от въззивната инстанция. Неоснователни са изложените във въвззивната жалба възражения,че обжалваното решение на ПРС е в противоречие на смисъла на чл.30,ал.2 ЗН и на практиката на ВКС.Посочената от въззивницата съдебна практика: решение на ВКС №28/21.02.2014г. по гр.д.№825/2012,второ г.о. и решение на ВКС№55/26.04.2016г.по гр.д.№6020/2015г.е в същия смисъл ,в който са и изводите на ПРС,както и на въззивната инстанция.И в двете решения съставите на ВКС,позовавайки се на двете ТР –т.4 на ТР№3/19.12.2013г.по т.д. №3/2013г.,както и на ТР№1/04.02.2005г. по т.д.№1/2005г. също възприемат становището,че към момента на откриване на наследството се преценява кои лица от посочените в чл.5 до чл.10 ЗН са призовани да наследяват починалия ,а съответно дали заветник или надарен е наследник по закон.В случаите,когато заветник или надарен не е призован към наследяване към момента на откриване на наследството ,е необходимо наследството да е прието по опис.В цитираната съдебна практика е прието,че нормата на чл.30,ал.2 ЗН не намира приложение в случаите,в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен ,наследодателят е изчерпал цялото наследство,като хипотезата е аналогична на тази на разпореждане с универсално завещание ,в който случай не се образува наследствена маса,а възстановяването на запазената част се извършва чрез дробта по чл.29 ЗН,съставляваща размера на запазената част.В разглежданите от ВКС казуси искането по чл.30 ал.1 ЗН е уважено,а конкретната хипотеза е различна.На първо място не са ангажирани доказателства дарените 4/6 идеални части от имота в с.••• –дворно място и изградените в него сгради,предмет на делбата ,да изчерпват изцяло наследството на наследодателя и дарител Г. П.. Видно от договора за дарение с него освен процесните 4/6 ид.части от делбения имот в с.••• са дарени и няколко земеделски имота:4/12 ид.части от залесена територия, нива и лозе,които не са предмет на иска за делба.Няма данни и не са ангажирани други доказателства дали наследодателят е притежавал и други имоти.На следващо място искането по чл.30,ал.1 ЗН в случая се явява неоснователно,поради факта,че въззивницата С. Д. упражнява правото си да иска намаляване на дарението и възстановяване на запазената й част от наследството на баща си спрямо лица ,които не са наследници по закон по смисъла на чл.30,ал.2 ЗН и не са призовани да наследяват към момента на откриване на наследството на дарителя и наследодател Г. П. ,в която хипотеза нормата на чл.30,ал.2 ЗН изисква наследството да е прието по опис.При безспорните данни,че въззивницата С. Д. не е приела по опис наследството на баща си Г. П.,не е осъществен правнорелевнтният факт ,визиран в разпоредбата на чл.30,ал.2 ЗН ,поради което и искането по чл.30,ал.1 ЗН за намаляване на дарението и възстановяване на запазената й част от наследството на баща й Г. П. се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено,в който смисъл са и изводите на Плевенски РС. С оглед описаните разпоредителни сделки, въззиваемите в настоящото производство Г. П. и С. П. са собственици общо на 5/6 ид.части от делбения имот,съответно общо на 4/6 ид.ч.по дарение и общо на 1/6 ид.ч.по наследство от техния баща В. П.,респ всеки от тях по дарение и по наследство се легитимира като съсобственик на 5/12 ид.ч.от делбения имот.Въззивницата С. Д. е собственик на 1/6 ид.ч.от имота,придобита по наследство от нейната майка Н. П.а. Делбата на процесния недвижим имот следва да се допусне при 12 равни дяла,от които за Г. В. П. – 5 дяла, за С. В. П.-5 дяла и за С. Г. Д.-2 дяла. По изложените съображения постановеното от Плевенски РС решение като правилно,обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ГПК . Както въззвницата,така и въззиваемите не са претендирали разноски за въззивната инстанция и такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Окръжният съд