Решение № 103 от 5.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 652/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по:

1. Въззивна жалба вх. № 66305/02.06.2025 г. на „БИЗНЕС И КОНТРАКТИНГ КОМЕРС“ ООД, ЕИК 121532961, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Черни връх“, № 47 срещу Решение № 611/29.04.2025 г., по т.д. № 1460/2022 г., на СГС, VI-6 с., с което са отхвърлени исковете за: - осъждане на „АЛЕРГАН ИНДУСТРИ“ САС, със седалище и адрес на управление Рут дьо Промери З, А дьо Пре Мери- Принжи 74370, Анеси, Франция; „АББВИ“ САС, със седалище и адрес на управление Рю д`Аркьой, 10, 94528 Рунжис Седекс, Франция; „АЛЕРГАН ХОЛДИНГ ФРАНС“ САС, със седалище и адрес на управление Тур СеБеИкс 1 Пасьорел дьо Рьофле 924, Курбевоа, Франция и „АЛЕРГАН“ Инк., със седалище и адрес н а управление Норт Уакигън Роуд 1, Форт Чикаго, Илинойс 60064, САЩ, всички със съдебен адрес на територията на РБ - адвокатско дружество „Б. и Ко“, гр. София, бул. “Патр. Евтимий“, № 82 и “АЛТА ФАРМАСЮТИКЪЛС“ ЕООД, ЕИК 175256438, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Сливница“, № 578, да заплатят солидарно сумата 200000.00 лв., обезщетение за нарушение на авторското право върху думата „JUVEDERM“ и съдържащите я лога, изобразени на лист 60 от делото, явяващ се неразделна част от това решение, на осн. чл. 95, ал. 1 ЗАПСП; - разгласяване диспозитива на това решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна оргА.зация с национално покритие, и на осн. чл. 95б, ал. 1,т. 6 ЗАПСП; - преустановяване на формите на нарушение на авторското право, а именно: чрез използване на територията на Република България на думата „JUVEDERM“ и съдържащите я лога, находящи се на лист 60 от делото, явяващ се неразделна част от това решение, в т.ч. за постановяване забрана за търговия на територията на Република България, внос на стоки, означени с „JUVEDERM“ и изтегляне от пазара на наличните бройки от такива стоки, на осн. чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП .

Въззивникът атакува решението като постановено при неправилна преценка на доказателствения материал по делото и при игнориране на множество относими към спора доказателства по делото, в т.ч. официални документи и документ с достоверна дата, по см. на чл. 181, ал. 1 ГПК. Оспорва изводите на съда и от своя страна излага анализ на доказателствата, които счита да са относими и да установяват момента на създаване на обектите на авторска закрила. Счита, че съдът неправилно е интерпретирал в мотивите си събраните специални знания, с което бил допуснал грубо нарушение на процесуалните правила. Сочи, че съдът не е съобразил внесеното в грА.ците на процесуалните срокове – преди първото по делото заседА.е, уточнение, че автор на словния елемент и на 4-те бр. лога е физическото лице А. М., който го е създал по служебно правоотношение с ищцовото дружество, в качеството му на управител, както и представената в същият смисъл декларация от М.. Излага доводи, че обектите, чиято закрила се търси, са годни за закрила по ЗАПСП като сочи съдебна практика по въпроса кои са критериите за преценка. Още излага, че доказА. са, както нарушението на авторските права, така и размера на обезщетението за вреди, което съобразно събраните специални знания многократно надхвърля претендираната сума. Настоява, че съдът неправилно е отхвърлил своевременно направени доказателствени искА.я на ищеца и ги релевира отново. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените искове. Претендира разноски. Представя писмено доказателство.

В грА.ците на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна “АЛТА ФАРМАСЮТИКЪЛС“ ЕООД, ЕИК 175256438, депозира отговор вх. № 85356/14.07.2025 г., в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. От своя страна излага подробни съображения, с които репликира оплаквА.ята на въззивника и счита, че твърдяните пороци на решението не са налице. Изразява становище по доказателствените искА.я на въззивника като част от тях счита за неотносими, а друга част за направени едва с въззивната жалба. По същество моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В грА.ците на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите стрА. „АЛЕРГАН ИНДУСТРИ“ САС, „АББВИ“ САС, „АЛЕРГАН ХОЛДИНГ

ФРАНС“ САС и „АЛЕРГАН“ Инк., депозират отговор вх. № 88628/22.07.2025 г., в който също пространно репликират всяко от оплаквА.ята на въззивника, а постановеното решение считат за правилно и законосъобразно. По отношение доказателствените искА.я изразяват становище, че правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд. Отделно сочат, че част от обстоятелствата са били установени посредством събраните вече доказателства, а друга част намират за неотносими към предмета на спора. По същество молят за потвърждаване на постановеното решение.

2. Въззивна частна жалба вх. № 93107/04.08.2025 г. от „БИЗНЕС И КОНТРАКТИНГ КОМЕРС“ ООД, ЕИК 121532961 срещу Определение № 2905/15.07.2025 г., по т.д. № 1460/2022 г., на СГС, VI-6 с., с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното Решение № 611/29.04.2025 г., в частта за разноските, обективирано в молба вх. № 66306/02.06.2025 г.

Излага, че съдът неправилно не е уважил своевременно релевирА. възражения за прекомерност на претендирА.те от ответниците адвокатски хонорари. Излага доводи в подкрепа на позицията за прекомерност на претендирА.те адвокатски хонорари на ответниците. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и определяне на размер на възнагражденията, който да не е прекомерен.

В грА.ците на срока по чл. 276 ГПК частните въззиваеми „АЛЕРГАН ИНДУСТРИ“ САС, „АББВИ“ САС, „АЛЕРГАН ХОЛДИНГ ФРАНС“ САС и „АЛЕРГАН“ Инк., депозират отговор вх. № 99753/25.08.2025 г., в който считат частната жалба за неоснователна. Излагат, че делото се отличава освен с правна и с фактическа сложност, събрани са множество доказателства и са изслушА. множество съдебни експертизи, което правилно е било отчетено от първоинстанционния съд. По същество молят за отхвърляне на частната жалба.

В грА.ците на срока по чл. 276 ГПК частният въззиваем „Алта Фармасютикълс“ ЕООД, депозира отговор вх. № 100351/26.08.2025 г., в който счита, че частната жалба съдържа неверни и мА.пулативни твърдения. Акцентира, че адвокатския хонорар е бил определен на база посоченото в Наредба № 1 минимално адвокатско възнаграждение за една инстанция при материален интерес 200000.00 лв. По същество моли за потвърждаване на атакуваното определение.

В съдебно заседА.е въззивникът и въззиваемите, чрез процесуални представители, поддържат изложените в жалбите и отговорите оплаквА.я и доводи.

Софийски Апелативен Съд, по предмета на спора, съобрази следното: Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 49965/05.08.2022 г., уточнена с молби вх. №№ 57013/12.09.2022 г. и 69378/24.10.2022 г., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основА.е чл. чл. 95, ал. 1, чл. 95б, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗАПСП за осъждане на „АЛЕРГАН ИНДУСТРИ“ САС;

„АЛЕРГАН ФРАНС“ (с Определение № 913/18.03.2023 г. конституиран правоприемник „АББВИ“ САС); „АЛЕРГАН ХОЛДИНГ ФРАНС“ САС;

„АЛЕРГАН“ Инк. и “АЛТА ФАРМАСЮТИКЪЛС“ ЕООД да преустановят

нарушението на авторските му права върху словния елемент „Juvederm“ и съдържащите този словен елемент лога, представени под № 9 и 10 към исковата молба, чрез използването му на територията на РБ, в т.ч. чрез възпроизвеждането му върху опаковки на стоки, върху рекламни материали или в дигитален вид. Моли съда да постанови забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване, в т.ч. забрана за търговия на пазара в РБ на стоки означени със словния елемент, в т.ч. чрез задължаване на ответниците да изтеглят наличните бройки, както и забрана за внос и търговия на пазара със стоки, възпроизвеждащи обекта. Моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно обезщетение за вреди в размер на 200000.00 лв., евентуално ответниците да бъдат осъдени да заплатят обезщетението при условията на разделност„АЛЕРГАН ХОЛДИНГ ФРАНС“ – 15000 лв.; „АЛЕРГАН ФРАНС“ (в хода на производството конституиран правоприемник „АББВИ“ САС) – 15000 лв.; „АЛЕРГАН ИНДУСТРИ“ – 100000 лв.; „АЛЕРГАН“ Инк. – 20000 лв. и “АЛТА ФАРМАСЮТИКЪЛС“ ЕООД – 50000 лв.

В исковата молба ищецът е твърдял, че в средата на 1999 г. е влязъл в търговски отношения със С. П., граждА.н на Ливан, притежаващ действащ бизнес с козметични продукти на пазара в Ливан. Между ищеца и П. било е постигнато споразумение ищецът да създаде за него прайвет/ прайвът лейбълинг, под който да бъдат произвеждА. козметични продукти. Така на 07.07.1999 г. бил подписан договор, по силата на който на ищеца било възложено от П. изработването на търговско име и лога, а именно прайвет лейбълинг. Ищецът поел задължение със собствени средства и усилия да създаде и изработи 6 различни варианта на търговско име и 10 варианта на лога, от които възложителят имал право да избере 1 брой търговско име и 3 бр. лога. Твърди, че по силата на договора всички авторски права върху търговските имена и лога се пораждали и оставали за изпълнителя – техния автор. Твърди, че на 20.09.1999 г. предал на П. създадените 6 вариации на търговски имена и 10 вариации на лога. Твърди, че на 28.09.1999 г. възложителя упражнил правото си на избор и избрал името JUVEDERM и окончателен вариант на създадените лога (док. 10).

Ищецът твърди, че на 05.03.2007 г. П. учредил Дермавита КъмпА. (Лимитид Партнършип) П. & Партнърс, а на 14.03.2007 г. с разрешението на ищеца регистрирал първата си търговска марка JUVEDERM в Ливан, впоследствие и други търговски марки в различни държави, включително и марка на ЕС. Сочи, че между това дружество и „А. И.“, в началото на април 2008 г. започнал съдебен спор относно правата върху търговската марка JUVEDERM, като „А. И.“ инициирал производство за заличаването й. Твърди, че било постановено решение на 23.06.2011 г. от първоинстанционен съд в Бейрут и на 29.01.2015г. от Граждански апелативен съд в Бейрут, което било окончателно. Счита, че СПН на решенията обвързва дружеството „А. И.“ като страна по делото и всяко дружество от групата “Алерган“, като свързА. лица по отношение на факта, че Дермавита КъмпА. Лтд, като правоприемник на С. П. е започнало да използва търговския бранд JUVEDERM от 1999 година.

Акцентира, че в периода 07.1999 – 09.1999 г. е било създадено търговското име Juvederm като авторските права върху него са възникнали в полза на дружеството, тъй като то е било създадено от неговия управител А. М.. Още акцентира, че авторското право върху Juvederm e оригинално, тъй като е фантазийно име, не съществува в никой език и е било създадено от ищеца вследствие на негова творческа дейност.

Отговорността на първите четирима ответници обосновава с твърдения, че нарушават авторското му право по отношение на словния елемент, резултат от фантазийната му дейност и изработените от него лога, чрез възпроизвеждане върху опаковките на пуснатите и предлагА. на пазара стоки, възпроизвеждането им в интернет пространството, на хартиени носители и с рекламна цел, тъй като по същество тези ответници използват произведението му като търговска марка. Сочи още, че форми на нарушенията, които тези ответници осъществяват са внос и износ в трети държави на екземпляри от произведението в търговско качество, преработка на произведението, тъй като се използва заедно с под-брандове, чрез добавяне на други елементи към него. По отношение на петия ответник - българско дружество, ищецът твърди, че е дистрибутор на територията на България, поради което формите на нарушение за него са аналогични - възпроизвеждане на обектите на закрила върху опаковките на продуктите, предлагА. и търгувА. от него и от негово име на българския пазар, възпроизвеждане на обектите на авторска закрила за реклами, предназначени за българския пазар.

Сочи, че конкретните форми на нарушенията са предлагането на продуктите за продажба, пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, вътреобщностното им движение, внос на същите като периодът на извършените от тези ответници нарушения е от 05.08.2017 г. до 05.08.2022 г.

В грА.ците на срока по чл. 131 ГПК ответника „АЛТА

ФАРМАСЮТИКЪЛС“ ЕООД, ЕИК 175256438, депозира отговор вх. № 89648/23.12.2022 г., в който счита предявения иск за недопустим. Сочи, че претенцията на ищеца е неясна относно обекта, чиято защита се търси, както и относно нарушенията, извършени от всеки от ответниците. Твърди, че не е пасивно легитимиран, тъй като липсва яснота какво нарушение е извършил. Още твърди, че е предвидено специално производство за заличаване на търговска марка по реда на ЗМГО, в което се разрешава колизията между две съществуващи абсолютни права. Тази уредба счита да изключва

приложението на общия процесуален ред за защита на авторски права.

Оспорва основателността на твърденията на ищеца и от своя страна навежда, че сама по себе си спорната дума и нейното изписване не могат да бъдат обект на авторскоправна защита, тъй като не са произведение на литературата, изкуството и науката. Сочи, че отделната дума и нейното изписване би могла да бъде обект на защита по реда на ЗМГО. Сочи, че правата му произтичат от договор, сключен с маркопритежател, каквито са ответниците. Сочи, че по въпроса за търговската марка Juvederm e постановено Решение от 26.02.2021 г., по д. № 17/10284, на Парижки съд, 3-ти с., секция 3, което се признава в РБ без изискване за провеждане на производство за това. Дори и да се приеме, че авторското право съществува, счита искът за неоснователен, доколкото презумцията за вина е опровергана от доказателствата. Оспорва и наличието на основА.я за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците.

В грА.ците на срока по чл. 131 ГПК ответниците „АЛЕРГАН ИНДУСТРИ“, „АЛЕРГАН ХОЛДИНГ ФРАНС“, „АББВИ“ (правоприемник на „Алерган Франс“) и „АЛЕРГАН“ Инк. депозират отговор вх. № 2797/12.01.2023 г., в който оспорват редовността на исковата молба поради неяснота в обекта за закрила, поради липса на яснота досежно твърдяното нарушение от всеки ответник и периода му, липса на яснота досежно искането за преустановяване на съответното нарушение на всеки ответник. Считат, че не е спазен и реда за противопоставяне на претендирано по-ранно авторско право на регистрирана марка на ЕС, който е пред Службата на ЕС за интелектуална собственост, а съгл. чл.9 от Регламент 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2017 г. и във вр. с чл. 13 и чл. 111, ал. 2 ЗМГО, регистрацията на марка на ЕС предоставя на притежателя й изключителни права да използва марката в търговската си дейност на територията на РБ, което основА.е е налице по отношение на ответниците касателно словния елемент Juvederm.

Във връзка с основателността на исковете сочат, че такава не е налице, тъй като липсва годен обект на авторското право, подлежащ на закрила по см. на чл. 3 ЗАПСП. Твърдят, че словният елемент Juvederm не е произведение на литературата, изкуството или науката, не е и част от съществуващо такова произведение. Посоченото наименовА.е освен, че не е произведение, не е и резултат на творческа дейност по см. ЗАПСП. Оспорват ищецът да е носител на авторско право върху такъв обект по см. на чл. 3 ЗАПСП. Оспорват да е налице конкретно нарушение извършено от някой от ответниците, които не упражняват дейност на територията на РБ. Не се установявало и настъпването на вреди, които да са пряка и непосредствена последица от такива нарушения.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертА. в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

Представени по делото са доказателства във връзка с регистрацията и актуалното състояние на стрА.те по делото (стр. 19-45 от делото).

Представен по делото е Договор за възлагане на поръчка за изработка на търговско име и лога от 07.07.1999 г., по силата на който С. П., чрез пълномощника си Ф. Е. Х., възложил на ищеца със собственик средства и усилия да създаде и изработи търговски име и лога, които възложителят да използва за серия козметични продукти, които желае да продава на територията на Ливан (чл. 1). СтрА.те се договорили, че всички авторски права върху създадените търговски имена и лога се пораждат за и остават за изпълнителя, вкл. върху неодобрените от възложителя варианти (чл. 14). Още било постигнало съгласие, възложителят да има свободно, неогрА.чено и изключително право да използва създаденото търговско име и логата, предадени му от изпълнителя, по реда в договора, без допълнително възнаграждение (чл. 15).

Представен по делото е и Протокол от 20.09.1999 г., към Договора от 07.07.1999 г., по силата на който изпълнителят е предал на възложителя, чрез пълномощника му, маркетингово, клиентско проучване, три варианта на търговски имена и 10 варианта на лога, съобразно уговорките в сключения договор (стр. 52-58).

Приобщен към доказателствата е и Протокол № 2/28.09.1999 г., по силата на който стрА.те са удостоверили, че на възложителя, чрез пълномощника му, са предадени 1 брой търговско име и 3 броя лога, приложени към протокола и удостоверени с дата и подпис на пълномощника, които възложителят е приел и избрал (стр. 59-60).

Във връзка със задължаването на ищеца по реда на чл. 183 ГПК да представи оспорените документи в оригинал, по делото са представени нотариално заверени преписи рег. № 6680/18.05.2022 г., на Нотариус № •••, с район на действие РС – София на Договор за възлагане на поръчка от 07.07.1999 г., Протокол от 20.09.1999 г. и Протокол № 2/28.09.1999 г., ведно с приложение към него.

На осн. чл. 193 ГПК е открито производство за оспорване автентичността на Договор от 07.07.1999 г., Протокол от 20.09.1999 г. и Протокол № 2/28.09.1999 г.

В грА.ците на откритото производство на страната на ищеца са събрани гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля Ф. М. Е. Х., чиито показА.я се ценят в частите, които са резултат на непосредствени и лични възприятия и не противоречат на останалите възприети за установени факти и обстоятелства. Свидетелят заявява, че по професия сърдечен хирург, към момента практикува в Ливан, Бейрут, в Кардиологичен сърдечен институт от 95-та – 96-та година. Разказва, че е завършил медицина в България, работил в клиниката на проф. Чирков от 86-та до 91 г. Знае, че ще свидетелства във връзка с договор, сключен края на 99 г., от г-н М., по който бил посредник на негов приятел от Ливан - С. П.. Способствал на свързването на двамата във връзка с „издаване на търговско име и възможност за търговия с някакви козметични продукти“. Разказва, че с г-н М. се познава от 1979 г., впоследствие учили медицина, той също бил лекар по образовА.е, но решил да не се зА.мава с медицина, а с основната част от работата на фамилията му – търговия. Заминал за Франция, после се върнал в България и направил дружеството си.

Разказва, че г-н П. имал намерение да се зА.мава с търговия с козметични продукти и в разговор между тях свидетелят му казал, че познава г-н М., който пък по него време имал бизнес с козметични продукти – според свидетеля „кремове, такива работи“, но не знае дали е търгувал с тях или ги е произвеждал. След като свързал г-н М. и г-н П. се направил договор за издаване на търговско име, на някакъв нов продукт, който щели да го направят заедно и лого. Направили договор, направили име и започнали да работят заедно. Заявява, че неговата работа свършила, когато направил връзка. Не си спомня името и продукта, но си спомня, че събитията се случили през 99 г. Твърди, че освен името са създадени и три лога, но отново не може да се сети името. Впоследствие променя показанията си и твърди, че не бил само посредник, а бил представител на г-н П., който бил в Ливан и отговарял до момента на създаването на търговското име и логата, после те продължили работата си.

Твърди, че не е бил свидетел на създаването на търговското име и логата, който трябва да са били създадени от г-н М., с когото подписал договор. Логата били първоначално няколко. Логата били нарисувА. и му били предадени, а след избора му били предадени на листче, не е получавал компютърен файл. Износът на продукти към Ливан започнал в началото на 2000 година.

Признава, че в периода 1992-1993 година имал общ бизнес с г-н А. М., който бил свързан с отопление и климатизация „и такива работи“, помагал във фирмата „сутрин бях доктор, следобед работех с фирмата.“. Отрича да има бизнес отношения с А. М.. С. П. познава от 97-98 г. като го срещнал в Бейрут. През 1999 г. отношенията му били приятелски, но не бизнес. Виждали се 2-3 пъти в годината. Упълномощаването да подпише договора било извършено устно, подписването било извършено в България, договорът бил изготвен само на български език. Свидетеля превел договора на арабски език, т.к. П. не говорел български. Рисунките на логата били изпратени в Ливан, на П. по свидетеля. Изборът бил извършен, в офиса на С. П., в Бейрут и „г-н С. ги видя и одобри едното лого…“. Плащането по договора било извършено в брой от свидетеля като парите му били предадени от г-н С..

Заявява, че през 1999 г. г-н А. М. се зА.мавал с търговска дейност – козметични продукти, не му е известно дали са произвеждА. от него, не знае дали е имал цех и къде се е намирал той, не знае дали е имал някакви разрешителни.

По отношение на ищцовото дружество през 1999 г. заявява, че не знае колко служители е имало, но при пиене на кафе в офиса на дружеството в сградата на Енергопроект, на Джеймс Баучер, помни, че е имало 5-6 служители. Не дава конкретни отговори относно предмета на дейност на дружеството през 1999 година, но сочи, че е имало дейност свързана с канализация. Не знае дали дружеството се е зА.мавало с разработване на търговки марки за трети лица, защото в България идвал веднъж, най много два пъти. Мисли, че в момента дружеството произвежда и търгува с козметични продукти, но уточнява, че е далеч от бизнеса и България.

За обстоятелствата при които е възникнала идеята да свърже г-н М. и г-н П. пояснява, че в приятелски разговор с П. посочил, че има познати приятели, които работят между България, Франция, Ливан, имат офиси и т.н., работят с тези браншове с лекарства и с козметични продукти“ и поради това той го помолил да направи връзка.

Не знае г-н М. да е рисувал като художник или проектант и да има други произведения, освен предадените на него. Твърди, че ако види марката веднага ще я познае и заявява, че видял продукти с тази марка в Ливан през 2000 г. Успял да ги идентифицира, защото вече ги бил виждал веднъж, а продуктите били крем и околоочен крем. Не може да каже кремът за какво се ползва, но го видял в аптека и г-н С. подарил 1¬2 опаковки на съпругата на свидетеля. За филъри и други продукти не знае да са произвеждА..

Заявява, че г-н С. веднага още през 1999 г. започнал използването на логото, директно с г-н М.. Не знае кой произвеждал продуктите, но в България били продавА. от г-н М., който ги изнасял и за Ливан.

На свидетеля са предявени документи съдържащи се на л. 46 – 50 от делото – договор от 07.07.1999 г. Свидетелят разпознава подписа си на стр. 50 на мястото за възложител, а на другите листове от договора разпознава името си написано ръкописно. На стр. 52 – Протокол от 20.09.1999 г., стр. 59 – Протокол № 2/28.09.1999 г. и стр. 60 – приложение към Протокол № 2, свидетелят разпознава подписа си на мястото за възложител. При предявяване на документите свидетеля заявява, че рисунките съдържащи се на стрА.ците между 52 и 60 от делото са били разгледА., но е било прието едно – „Жуведерм“, написано като дума и като лого – първото на стр. 60. Уточнява, че и трите лога на л. 60 били одобрени, но първото било избрано, за да работят с него.

Във връзка с установяване авторството върху обекта, чиято закрила се претендира по делото е представена Декларация от 28.09.1999 г., изходяща от А. М., граждА.н на Република Франция, в която последният е посочил, че прехвърля в полза на „БИЗНЕС И КОНТРАКТИНГ КОМЕРС“ЕООД всички негови авторски права върху създадените от него търговско име и лога на същото търговско име, които е създал като служител на това дружество, а именно – върху търговското име JUVEDERM, изобразено заедно с логата в Приложение № 1. (стр. 802)

По делото е представено заверено копие на писмо от 21.04.2000 г., изходящо от адв. И. А., в качеството му на пълномощник на ищеца. С посочено писмо, ищецът като притежател на търговските права над името Juvederm и поради сключен договор със С. П. за производството на козметични продукти, уведомява адресата Ж. К., да прекрати използването на това търговско наименовА.е.

Във връзка с оспорването на писмо от 21.04.2000 г., изходящо от адв. И. А., по делото е представено Искане за изявление от 15.11.2022 г., отправено до Отдел за Съдебни изпълнители в Бейрут. Върху искането на 17.11.2022 г. е извършено удостоверяване от Началника на Отдела, че след преглед на регистрите е установено, че на 21.04.2000 г., 22.04.2000 г., 23.04.2000 г. и 24.04.2000 г. в Отдела не е получавано и записано в регистрите уведомление на името на Ж. К., което да я информира.

Във връзка с оспорването, че посоченото писмо има характер на официален документ, от страна на ответниците са представени в превод извадки от Граждански Процесуален Кодекс и от Закон № 337 – Нотариална система и нотариални такси на Република Ливан (стр. 516-682). От извадката се установява, че съгл. чл. 397 и 398 от Кодекса заинтересовА.те лица се уведомяват за съдържанието на съдебните книжа чрез уведомление като уведомяването се извършва чрез съдебен изпълнител. Чл. 399 и сл. регламентират правилата за връчване.

Все във връзка с оспорването на писмо от 21.04.2000 г. е представена по делото е нотариално заверена Декларация от 13.03.2023 г., с която адв. И. С. декларира, че е изпратил на 21.04.2000 г., в качеството на пълномощник на ищеца, предупредително писмо до Ж. Е. К., чрез съдия-изпълнителя Х. Е. С., което писмо не било необходимо да се регистрира в отдела на съдебните изпълнители в Бейрут, тъй като било изпратено директно от адвокатска кантора. Декларацията е подписана и от Х. Е. С..

Пак във връзка с оспорването на писмо от 21.04.2000 г. е представен превод на молба за информация от адв. С. до Председателя на отдел „Съдебни изпълнители“ Бейрут. Видно от обективирания върху молбата отговор изх. № 52/2023 г. Зам. Председателя на отдела е отговорил, че отдел „Съдебни изпълнители“ в Бейрут не може да регистрира писма, предупреждения или кореспонденция ако не са издадени от съд или нотариална кантора (стр. 963- 964).

Отново във връзка с оспорването на писмото и във връзка със задължаването на ищеца по реда на чл. 183 ГПК по делото е представен нотариално заверен превод на документ, който се твърди да е стр. 3 от писмото, рег. №№ 7802 и 7812/09.10.2023 г., на Нотариус № •••, с район на действие РС – София. Видно от поставените върху документ заверки е, че е удостоверен подписа на преводача – З. М., след което е удостоверена вярност на препис. Втората заверка е поставена върху извършения превод (стр. 1146- 1147). От превода се установява, че адв. А. е отправил молба до дирекция „Призовки“ в Бейрут да уведоми лицето Ж. К.. От превода още се установява, че съдия-изпълнител Х. С. ръчно е удостоверил, че при посещение на адреса на Ж. К. същата отсъствала, поради което документите били оставени при портиера на 24.04.2000 г.

Представени по делото са и свидетелство за регистриране на търговско дружество от 05.03.2007 г., издадено от Гл. секретар на Търговския регистър – Бейрут и Пълна справка за актуалното състояние от 13.06.2017 г. От посочените документи се установява, че на 05.03.2007 г. е вписано под № 1006635 в специализирания търговски регистър дружество „Дермавита (обикновено командитно дружество) – П. и партньори“, както и, че към 13.06.2017 г. А. М. е съдружник и упълномощен да подписва.

Към доказателствата е приобщено и Удостоверение за Регистрация на търговска марка № 110205/14.03.2007 г., изд. от Отдел за защита на интелектуалната собственост при Министерство на икономиката и търговията на Република Иран. В посочения документ е удостоверено, че на 14.03.2007 г. „Дермавита (обикновено командитно дружество) – П. и партньори“ е подало молба за регистрация на търговска марка – JUVEDERM, за срок от петнадесет години, в категория 05. Удостоверението е изготвено по силата на декларация на заявителя или на неговия агент и на негова отговорност.

Представено по делото е и Свидетелство за регистрация, издадено от Служба на ЕС за интелектуална собственост, от което се установява, че на 03.11.2015 г. под № 014016737 е регистрирана марка JUVEDERM като носител на правото на търговска марка е DERMAVITA COMPANY Ltd .

Представени по делото са Решение от 23.06.2011 г. на Първоинстанционен съд в Бейрут, 3-ти състав, търговски дела, Решение № 169/2015 г. от 29.01.2015 г. на Граждански апелативен съд в Бейрут, 9-ти с., търговски дела и Решение на от 14.01.2022 г. на Първоинстанционен съд в Бейрут, 3-ти състав, търговски дела. Решенията са постановени в спор за търговските марки „Juvederm“ и „Surgiderm“ и използването им на територията на Ливан като с последното е спряно използването на търговските марки.

Представена по делото е и нотариално заверена декларация № 1526/2022 г., от която се установява, че Х. А. А.-Т., лично и в качеството на съдружник в Dermavita Company – s.a.r.l. декларира, че търговското име Juvederm и всички иновации свързА. с него са изцяло собственост на ищеца, който имал право да използва това търговско име свободно и както сметне за добре като декларатора в това си качество нямал претенции към ищеца, свързА. с търговското име.

По делото са представени извлечения от електронния регистър на Службата на ЕС за интелектуална собственост досежно регистрирА.те от ответниците търговски марки, съдържащи словния елемент JUVEDERM, както и датите на регистрирането им, най-рА.та от които е 18.04.2001 г. (стр. 345-352 и 428-433).

Представена по делото е и извадка от Договор за логистира и услуги от 01.05.2016 г., сключен между „Алерган Фармасютикълс Интернешънъл“ Лтд и „Алта фармасютикълс“ ЕООД, ведно с Приложение 1 – Продукти и цени. (стр. 392-404).

Представено по делото е заверено копие на Съдебно решение от 26.02.2021 г. на Парижки съд, 3-ти с., 3-та секция, по дело № 17/10284. Видно от решението е, че по спора между ищците „Алерган Холдингс Франс“ и „Алерган Франс“ и ответниците „Дермавита КъмпА.“ (по-рано Дермавита КъмпА. (командитно дружество) П. и партньори), „Естетик Сървисис енд Дивелопмънт“ и „Витал Естетик“ съдът е установил, че производството, представянето, популяризирането и/или пускането на пазара на козметика и медицински изделия, носещи знака или търговската марка Juvederm, както и всяко публикуване или използване на този знак или търговска марка от страна на ответниците, представляват нарушение на европейска търговска марка и френска търговска марка притежавана от първия от ищците като притежател и втория като лизензополучател. С решението е забранено на ответниците и на всякакви други дружества или лица, действащи от тяхно име и в тяхна полза, да произвеждат, внасят, изнасят, представят и т.н. на козметични и медицински изделия носещи посоченият знак или търговска марка. Установено е, че забраната по отношение на европейската търговска марка има обхват на цялата територия на ЕС. Решението е придружено и от удостоверение за изпълняемост по чл. 53 от Регламент № 1215/2012 г.

Представени по делото са и доказателства за регистрация на марка Juvederm с дата на регистрация 03.11.2015 г. с притежател „ Silhouette International“ Co. Видно от досието към марката е, че са предявени претенции за прекратяване поради недействителност от страна на Алерган Холдингс Франс (стр. 683-700).

В хода на производството са събрани гласни доказателства на страната на отв. „Алта Фармасютикълс“ посредством разпит на св. Ф. С. Т., служител на това дружество от 2015 г. Показанията на свидетелката се ценят в частите, които са резултат на непосредствени и личния възприятия и не противоречат на останалите приети за установени факти и обстоятелства. Свидетелката разказва, че е била част от екипа, подготвящ сключването на договора между Алерган Фармасютикълс и Алта Фармасютикълс. След извършена проверка се уверили, че Алерган Фармасютикълс Интернешънъл е носител на правата върху марката „Juvederm“ и нямали подозрения за спор за авторски права, свързА. с логото. Не е имала задължение да проверява за наличие на търговски марки регистрирА. на трети лица. Били предлагА. медицински изделия – филъри и лекарствен продукт – Вистабон, който бил ботулинов токсин. Продуктите били закупувА. от Алерган Интернешънъл. Продуктите били разпространявА. на територията на РБ.

За разколебаване достоверността на показанията на св. Х. по делото са депозирА. писмени доказателства (стр. 1234-1310). От тях се установява, че в разрез с показанията на св. Х., депозирА. в смисъл, че бизнес отношенията му с А. М. са били през 1992-1993 г., общото им дружество „Бизнес и Констракшън КъмпА.“ ООД е регистрирано през 1993 г. (обявление в ДВ бр. 10/05.02.1993 г.) и обявено в ликвидация през 2002 г. (обявление в ДВ бр. 50/18.05.2002 г.). От доказателствата се установява още и, че ищцовото дружество последователно е било презентирано в интернет пространството с вписА.я в ТР предмет на дейност търговия с климатични, вентилационни, отоплителни, водопроводни, канализационни и ел. инсталации, внос и износ на машини, съоръжения, резервни части и уреди и е участвал в редица обществени поръчки с посочения предмет на дейност. В разрез с показанията на св. Х. през процесния период – 1999 – 2000 г. търговска дейност свързана с търговия и/или производство на козметични продукти или прайвит лейбълинг не се установява да е осъществявана. Междувпрочем подобен предмет на дейност е бил вписан в ТР по партидата на ищеца на 29.05.2014 г.

В хода на първоинстанционното производство са събрани специални знания, посредством заключение на съдебна-експертиза вх. № 27253/08.03.2024 г., със задача да определи размера на дължимите на автора лицензионни възнаграждения. Заключението не е кредитирано от първоинстанционния съд по причина, че отговорите на въпросите са предпоставени от възприетите от експерта правни изводи по съществото на спора. Посоченото заключение не се цени и от въззивния съд по същите причини.

По делото са събрани специални знания и посредством заключение на съдебна компютърно-техническа експертиза вх. № 60230/27.05.2024 г., което е ценено от първоинстанционния съд. Заключението се кредитира и от въззивния съд като обективно и компетентно дадено. В констативносъобразителната му част експертът е посочил, че съдържащите се на стр. 53-58 варианти на разработки на лого са нарисувА. на ръка, а представените разработки на лого на Juvederm на стр. 60 от делото, част от Протокол № 2/28.09.1999 г. са разработени с подходяща компютърна програма. В отговор на поставените въпроси експертът е установил, че доколкото материалите в приложение № 10 към исковата молба (л. 60 от делото) са представени на хартиен носител, резултатите могат да варират. Експертът сочи, че шрифтът във вариант 1 е най-близък до Lincoln Road Deco – използвА. са само главни букви. Вариант 2 е комбинирано лого – изписана е думата JUVEDERM, допълнителен знак над надписа. Шрифтът е безсерифен (serifs – декоративни елементи в краищата на гредите), най-близък е до Arial Narrow, но би могъл и да е Verdana. ИзползвА. са само главни букви. Вероятно векторната изработка е направена с Corel Draw или Ilustrator. Вариант 3 също е комбинирано лого, което представлява изписана думата JUVEDERM като е разделена на две части. Шрифтът е безсерифен, най-близък е до Arial Narrow, след това е векторизиран и допълнително обработен с програма за векторна обработка (през 1999 г. са съществували две такива програми Corel Draw или Ilustrator ). Посочените шрифтове биха могли да бъдат свалени и използвА. в различни видове софтуер. Основните варианти на Arial и Verdana са безплатни, а Lincoln Road Deco е само с платена версия (към настоящият момент).

Експертът сочи, че всички изследвА. графики са в черен цвят, който в rgb формат се изписва - #000000, а в CMYK формат цветът е С: 100%; М: 100%; Y: 100%; К: 100%.

Още експертът пояснява, че Word и Photoshop са две софтуерни програми, които са създадени за различни цели и не могат да се сравняват. За Word може да се каже, че тя е общодостъпна и се ползва от много потребители за текстообработка, то Photoshop е продукт, който се използва от специалисти, зА.маващи се с графичен дизайн, обработка на растери, фотографи и др.

От заключението още се установява, че един от подходите при изготвяне на лого е изписване на името на компА.ята/продукта с подходящ шрифт. Този надпис се изготвя в програма, позволяваща векторно изобразяване. Това е важно с цел в бъдеще логото да може да се използва във всякакви размери. Посочения вид лого се нарича логотип. По отношение на лога № 2 и № 3 вещото лице сочи, че са комбинирА. типове лого, в които освен текст има и допълнителни елементи, които са изработени с някаква векторна програма.

Вещото лице сочи, че векторен файл на логата от лист 60 в кориците на делото не му е бил представен. Представени му били два файла, възпроизведени от него на стр. 9 и 10 от заключението, представляващи заготовки за принт на опаковки. Първият от файловете бил с наименовА.е 23901_Estetic serv_kutii_Lice_0utline_print.pdf и с дата на създаване 24.06.2015 г. 12:57 ч. Вторият бил с наименовА.е NRG MASK sashet.pdf и с дата на създаване 17.11.2016 г. 09:54 ч.

При сравняване на представените доказателства експертът е установил, че логата от доказателства № 9 и № 10 към исковата молба, представляват различни неща. Логата от доказателство № 9 представляват ръчно изрисувА. варианти на изписване на JUVEDERM и др. Доказателство № 10 представлява машинно изписА. варианти на буквеното съчетА.е JUVEDERM.

Доказателство № 20 към исковата молба, представлява снимка на опаковка на продукт с надпис Juvederm (лист 127). Освен буквеното съчетА.е JUVEDERM няма други прилики в представените материали.

В с.з. експертът пояснява, че логото не може да се принтира на опаковка на продукт ако не е налице векторен файл за него. Пояснява, че растерния файл е обратното на векторен и ако такъв файл бъде представен за отпечатване има голяма вероятност да бъде зле напечатан, особено ако се касае за опаковка.

По делото са събрани специални знания, посредством заключение на съдебно-икономическа експертиза вх. № 98095/12.09.2024 г., което е приобщено към доказателствата по делото и ценено от първоинстанционния съд като компетентно и безпристрастно дадено. Заключението се кредитира и от въззивния съд като непротиворечащо на останалите възприети за установени факти и обстоятелства. От него се установява, че „Алта Фармасютикълс“ ЕООД продава на българския пазар медицински изделия, съдържащи в наименовА.ето си Juvederm, описА. от експерта на стр. 2 от заключението. От заключението се установява още, че общият размер на приходите от продажби за продуктите от групата JUVEDERM HYLACROSS, за периода 05.08.2017 г. - 05.08.2022 г. е 6025612.00 лв., а общият размер на приходите от продажби за продуктите от групата JUVEDERM VYCROSS, за периода 05.08.2017 г. - 05.08.2022 г. е 14616273.00 лв.

Останалите неизрично обсъдени доказателства съдът намира за ирелевантни за произнасянето.

При тази фактическа установеност, съставът на въззивния съд достигна до следните правни изводи:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното по делото Определение № 622/16.10.2025 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в грА.ците на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което решението е валидно. Предявените искове са правилно квалифицирА. като такива с правно основА.е чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, чл. 95б, ал. 1, т. 2 и 6 ЗАПСП и произнасянето съответства на заявените за разглеждане осъдителни претенции, поради което решението е и допустимо.

Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е огрА.чен по останалите въпроси от посоченото в сезиращата жалба.

Във връзка с международната компетентност, за която съдът следва да следи служебно: Съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 КМЧП българските съдилища са компетентни по искове за авторски права и за права, сродни на авторското, когато закрила се търси на територията на Република България. Следователно макар и само петия ответник да е дружество със седалище и адрес на управление на територията на РБ, а първите четирима от ответниците да са търговски дружества, със седалища и адреси на управление във Франция и САЩ, българският съд е компетентен да разгледа и да се произнесе по спора. На отделно основА.е, тъй като по своето правно естество процесните искове са деликтни, тъй като ищецът твърди, че релевантните имуществени и неимуществени вреди са настъпили на територията на Република България, то съгласно уредената в чл. 7, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела специална международна

компетентност („по дела относно непозволено увреждане… – в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие) българският съд също е международно компетентен съд да разреши правния спор за защита на накърнени авторски права, с който е сезиран.

Съгласно дадени разяснения в съображение 26 от Регламент (ЕО) №864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II”) по отношение на нарушенията на права върху обекти на интелектуална собственост следва да се запази всеобщо признатият принцип за прилагане на правото на държавата, в която се търси закрила, като за целите на този регламент понятието „права върху обекти на интелектуална собственост” следва да се тълкува като означаващо, например, авторско право и сродни права. По силата на чл. 8, т. 1 от този регламент приложимо е националното материално обективно право на държава членка, в която се търси защита на нарушаване на права върху обекти на интелектуална собственост, когато това нарушение е вследствие на неизпълнение на извъндоговорни задължения, вкл. на непозволено увреждане (деликт), какъвто е настоящият случай. Следователно, за решаването на правния спор, предмет на настоящото исково производство, е приложимо обективното материално право на Република България, уреждащо обществените отношения, развили се по повод на нарушено авторско право върху фантазийното име Juvederm.

По материалната легимация на ищеца: Разпоредбата на чл. 95, ал. 1 и 2 ЗАПСП предвижда отговорност за всяко лице което наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон. Последицата от това нарушение се свързва с дължимостта на обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, което обезщетение включва всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

В разпоредбата на чл. 95б ЗАПСП законодателно са закрепени другите искове, освен исковете за обезщетение, които носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване на определено произведение или друг обект под закрила на закона, може да предяви пред съда. В случая предявените искове са за преустановяване на неправомерното използване и за разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна оргА.зация с национално покритие.

Съгласно дефиницията дадена в разпоредбата на чл. 5 ЗАПСП автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон. Следователно поначало юридическите лица не биха могли да бъдат автори, доколкото не могат да извършват „творческа дейност“ сами по себе си. Юридическо лице макар и да не може да бъде автор, може да използва произведение само след предварително съгласие на автора (чл. 35 ЗАПСП). Едната от хипотезите е чрез договор за използване, уреден в разпоредбата на чл. 36 и сл. Втората хипотеза е в случаите, когато произведението е създадено в рамките на трудово или служебно правоотношение. Във втората хипотеза авторските права отново принадлежат на автора, освен ако в закона не е предвидено друго, но работодателят (дружеството) или органът по назначаването, придобива изключителното право да използва произведението за свои цели без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, освен ако не е уговорено друго в трудовия договор или в акта за назначаване (чл. 41 ЗАПСП).

РазглеждА.те искове са предявени от юридическо лице, което твърди да е автор на произведение, попадащо под закрилата на ЗАПСП, тъй като произведението е било създадено от неговия управител – физическото лице А. М., по служебно правоотношение. Твърди се още и, че създаването на произведението, чиято закрила се претендира, е възложено на ищеца с обсъдения във фактическата установеност договор от 07.07.1999 г. От съдържанието на посочения договор обаче не се установява самото създаване на произведението, нито пък се установява пораждането на авторски права в патримониума на ищеца като дружество. Не се е твърдяло от страна на ищеца същият да е носител на права за използване на произведение по силата на сключен договор по реда на чл. 36 и сл. ЗАПСП.

Действително от вписвА.ята по партидата на дружеството в ТР при АВ се установява, че А. М. е вписан като собственик на ищцовото дружество още при първоначалната му регистрация като ЕООД с решение № 1/03.11.1997 г., по ф.д. № 15111/1997 г. на СГС. През целия изминал период от време същият е продължил да бъде съдружник и управител на дружеството. Това обстоятелство обаче не означава, че между дружеството и неговия съдружник, той и управител са възникнали трудови, респ. служебни правоотношения. Това е така, защото изборът, респ. вписването на съдружника и като управител на дружеството, е израз на правото на всеки съдружник да участва в управлението и воденето на дружествените дела, съгл. чл. 123 ТЗ. Иначе казано дори и съдружникът - управител да създаде защитимо от ЗАПСП произведение, то правата върху него биха възникнали в патримониума на автора, а не в патримониума на дружеството. Следователно ищецът не би могъл да дири закрила на авторско право като титуляр на такова.

В допълнение, не се установява и ищецът да би могъл да дири закрила по избрА.я от него ред и в качеството на лице, в чиято полза са били отчуждени или отстъпени по предвидения в ЗАПСП ред неимуществени или имуществени права върху процесният обект. Това е така, защото отчуждаването или отстъпването на права се извършва с писмен договор, сключен между автора и ползвателя, лицензианта, издателя и т.н. Наличие на такъв договор не се твърди от ищеца и не се установява от събраните по делото доказателства. Значение на такъв договор не би могло да бъде придадено на обсъдената във фактическата установеност декларация от 28.09.1999 г., изходяща от А. М.. Посочената декларация има характер на писмени свидетелски показА.я, които по действащия ГПК са недопустими. Отделно, обективира едностранно волеизявление на автора си, може да бъде разглеждана като частен свидетелстващ документ и, тъй като възпроизвежда изгодни за издателя си факти, няма обвързваща за съда сила.

Материална легитимация на ищеца не би могла да бъде извлечена и от обсъдената нотариално заверена декларация № 1526/2022 г. на Х. А. А.-Т., който лично и в качеството на съдружник в Dermavita Company – s.a.r.l. е декларирал, че търговското име Juvederm и всички иновации свързА. с него са изцяло собственост на ищеца. Тази декларация също има характер на свидетелски показА.я в писмен вид, които са недопустими по действащия ГПК.

По въпроса налице ли е защитим обект:

Безспорно е, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Тъй като изброяването на видовете произведения в чл. 3 ЗАПСП е неизчерпателно, то за да бъде признато произведението за обект на авторското право, е достатъчно същото да не попада в посочените в чл. 4 ЗАПСП изключения и да е създадено в резултат от творческа дейност. Тази законодателна уредба води до извод, че легална дефиниция на понятието „произведение“ в авторското право не е налице. Законът използва описателен подход като дефинира произведението чрез неговите задължителни признаци, чрез примерен списък и изключения.

След справка в он-лайн версията на Речник на българския език, публично достъпен на сайта https://ibl.bas.bg/rbe/ се установява, че едно от значенията на думата „произведение“ е посочено в т. 3 - нещо, което има културна, духовна ценност и е създадено в резултат на творческа, интелектуална дейност; творение, творба. Подобна проверка е извършена и от първоинстанционния съд, макар и в друг източник.

По отношение на понятието „произведение“ и неговото съдържА.е е постановено Решение на СЕС (голям състав) от 13.11.2018 г., Levola Hengelo BV v Smilde Foods BV, дело С-310/17 г. В него съдът след анализ на уредбата на международното право – Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения (Парижки акт от 24.07.1974 г. ), Договора на СОИС за авторското право, в сила на 06.03.2002 г. (по които международни актове Република България е страна) и правото на Съюза – Директива 2001/29, и след анализ на постановените други решения на СЕС, е изведено, че Директивата не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки, но то следва да се тълкува автономно и еднообразно в целия Съюз. За да може даден обект да бъде квалифициран като „произведение“ по см. на Директивата е необходимо да са изпълнени две кумулативни условия: - съответния обект да е оригинален, в см. да съставлява собствено интелектуално творение на неговия автор и – доколкото квалификацията като „произведение“ е запазена за елементите, които изразяват такова интелектуално творение, то по необходимост следва да е налице израз на обекта на авторскоправната закрила, посредством който обекта да може достатъчно точно и обективно да бъде идентифициран. (т. 33, 36, 37, 39 и 40 ).

В постоянната практика на СЕС още е разяснено, че за да може даден обект да се разглежда като оригинален, е необходимо и достатъчно той да отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор (Решение на Съда (трети състав) от 12.09.2019 г., Cofemel - Sociedade de Vestuario SA v G-Star Raw CV, по дело С-683/17, т. 30 и цитирА.те в него други актове на СЕС).

Все във връзка с вече изложеното още следва да бъде посочено, че думите сами по себе си не представляват елементи, които закрилата на авторското право обхваща. Само посредством избора, подредбата и комбинацията от думи авторът може да изрази своя творчески дух по оригинален начин и да достигне до резултат, представляващ интелектуално творение с характер на произведение. Разбира се не е изключено някои отделни изречения или съставни части от изречения от съответния текст да могат да предадат оригиналността на произведението, поради което такива изречения или части могат да бъдат предмет на закрила. (така Решение на Съда (четвърти състав) от 16.07.2019 г. Inforaq International A/S v Danske Dagblades Forening, по дело С-5/08).

Посоченото отнесено към конкретиката на казуса води до извод, че обектът, за който ищецът дири закрила по реда на ЗАПСП не би могъл да се квалифицира като „произведение“. Както вече бе посочено това е фантазийната дума „Juvederm“. Не е спорно между стрА.те, че такава дума не съществува в нито един език. Видно от доказателствата по делото е, че думата е изписана, т.е. не се касае за идея. Без да са необходими специални знания може да се стигне до извода, че посочена дума е съчетА.е от две други коренни думи Juve – произлиза от латинската дума juvenis (млад) или английската juvenile, а Derm – произлиза от гръцката дума derma, която означава кожа (както в „дерматология“ или „дермален“). Следователно съчетаването на двете съществуващи думи не се отличава с оригиналност, не би могло да бъде прието, че е резултат от творческа дейност, не се отличава и с обем. Думата следва да бъде приета като градивен елемент на езика, а не като завършено творческо изражение или „литературно произведение“.

Закрила върху отделни думи е предвидена по реда на ЗМГО, поконкретно в чл. 9, който предвижда, че марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Закрила на марка, без дори да е необходимо тя да е регистрирана, е предвидена и в ЗЗК – специалния състав по чл. 33, ал. 2. Посочените обаче не са предмет на настоящото производство.

Ищецът дири защита на авторските права върху фантазийната дума Juvederm и като част от логата, обективирА. на стр. 60 от делото, представляваща Приложение № 1 към Протокол № 2 от 28.09.1999 г. Както вече бе изяснено, за да бъде защитен по ЗАПСП (чл. 3), един обект трябва да е „произведение“, резултат от творческа дейност и оригинален като една самостоятелна дума не може да притежава необходимата висока степен на оригиналност, за да бъде обект авторскоправна защита. Разбира се ако думата е изписана по изключително специфичен, художествен начин (като част от графичното лого, както се твърди в случая), самото визуално изображение би било могло да получи защита като произведение на приложното изкуство. В случая, от събраните специални знания, посредством обсъденото заключение на компютърната експертиза се установява, че за изписване на процесните лога са използвА. компютърни принтове, които не съдържат някакви декоративни елементи и са от категорията на масовите като към момента на експертизата само първия от тях – Lincoln Road Deco e само в платена версия. За изработване на надписите са използвА. само главни букви. Цветът е черен. На третото лого надписът е прекъснат. Посоченото прави възможен извода, че изработените лога сами по себе си не биха могли да бъдат квалифицирА. като произведение на приложното изкуство, за да бъдат те защитими по реда на ЗАПСП, а и исковете не са основА. на подобни твърдения.

По въпроса за авторството. Съгласно легалната дефиниция на понятието „автор“, съдържаща се в разпоредбата на чл. 5 от ЗАПСП – авторът е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. В закона е закрепена и оборима презумция за авторство, съгласно която за автор се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния начин върху оригинала или копията на произведението, до доказване на противното (чл. 6 ЗАПСП). Посочените разпоредби отнесени към конкретиката на разглеждА.я казус водят до извод, че презумцията за авторство не би могла да намери приложение. Това е така, защото видно от обсъдените във фактическата установеност писмени доказателства, находящи се на стр. 53-58 от делото и по конкретно това на стр. 60, в които е посочена фантазийната дума, предмет на спора и вариантите на лого, които я съдържат е, че обозначение на автора, посредством име или посредством друг идентифициращ знак, не е налице. Следователно след като презумцията е обвързана от наличие на име, псевдоним или друг знак, позволяващ идентифициране, то при липса на такова никое лице не се ползва с презумптивното признаване за автор пред закона. Иначе казано, при възникване на спор относно авторството, какъвто е и настоящият случай, то подлежи на главно и пълно доказване.

Доколкото в настоящото производство не са навеждА. твърдения от страна на ищеца, да упражнява авторски права върху анонимно произведение, което първи е разгласил публично, със съгласието на автора, то хипотезата на чл. 7 ЗАПСП няма да бъде обсъждана.

Както вече бе посочено при обсъждане на доказателствата за установяване на авторството на обектите, чиято закрила се дири в производството от страна на ищеца е представен Договор от 07.07.1999 г. и протоколи за предаване към него от 20.09.1999 г. и 28.09.1999 г. Във връзка със задължаване на ищеца по реда на чл. 183 ГПК по делото са представени нотариално заверени преписи, с което задължението следва да бъде прието за изпълнено, въпреки противопоставянето на ответниците по въпроса. Посочените документи имат характера на частен диспозитивен (договора) и частни удостоверителни (протоколите), ползват се с формална доказателствена сила относно факта, че лицата, които са подписали документа са направили и изявленията в тях (чл. 180 ГПК), но не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. От страна на ответниците документите са оспорени като антидатирА., създадени за целите на процеса. Оспорена е и тяхната автентичност.

За установяване автентичността на документите ищецът се е възползвал от гласни доказателства – показанията на св. Х.. Макар и високообразован и уважаван граждА.н и специалист, показанията на свидетеля по спорния предмет, съдържат вътрешни противоречия и противоречат на други събрани доказателства, което поставя под съмнение достоверността им. От една страна свидетелят заявява, че през периода, за който дава показА.я не е бил в бизнес отношения с А. М., а от представените от ответниците писмени доказателства се установи, че всъщност бизнес отношенията им са били налице – били са съдружници в „Бизнес и Констракшън КъмпА.“ ООД, обявено в ликвидация през 2002. На следващо място свидетелят уверено заявява, че през периода 1999 - 2000 г. ищцовото дружество се е зА.мавало с козметични продукти, но въпреки описА.те близки отношения с г-н М., не знае дали такива са произвеждА. или само търгувА.. Установява се, че подобен предмет на дейност е вписан едва през 2014 г. От представените доказателства се установява, че през коментирА.я период ищцовото дружество се е зА.мавало с инженерно-технически дейности. Първоначално свидетелят обективира показА.я, че посредничил при свързването на г-н М. и г-н П. като след свързването им неговата работа приключила. Впоследствие променя

показанията си и заявява, че действал като представител на г-н П., по силата на устно упълномощаване и работата му приключила след изготвянето и предаването на търговското име и лога. През цялото време заявява, че не си спомня какво е името, което твърди да е измислено от г-н М., но настоява, че ако му бъде показано ще го познае. Същевременно отново уверено заявява, че познал името през 2000 г. в аптека в Бейрут върху опаковката на два продукта и, че същите продукти били подарени от г-н П. на съпругата на свидетеля. Сочи, че г-н П. не владее български език, но представените по делото документи са изготвени единствено на български език. Последното свидетелят обяснява с извършен от него устен превод на сключения договор на г-н П.. Житейски, а и правно логично е, когато страна по договор не владее езика на съконтрагента си, изготвянето да се извърши двуезично – на съответните езици на стрА.те или на владян от тях общ език. По отношение на авторството на обекта на закрила, Х. не обективира преки впечатления. Като цяло показанията на свидетеля пораждат повече въпроси, съдържат противоречия – вътрешни и с други доказателства, отколкото да изясняват достоверно обстоятелствата по спорния предмет, поради което и не следва да бъдат кредитирА..

С оглед разпоредбата на чл. 181 ГПК, спрямо третите лица (които не са участвали в съставянето му) частният документ има достоверна дата от настъпването на определени събития, които правят вероятно съществуването му: - деня, в който е бил заверен нотариално; - деня на смъртта или настъпила физическа невъзможност за подписване на лицето, което го е подписало или - деня, в който съдържанието му е възпроизведено в официален документ (например протокол на държавен орган).

Във връзка с оспорените по-горе документи е представено обсъденото заверено копие на писмо от 21.04.2000 г., изходящо от адв. И. А., в качеството му на пълномощник на ищеца. Посоченото писмо се е твърдяло от ищеца да има характер на официален документ и доколкото в него е посочено, че ищецът е притежател на търговските права над името Juvederm и между него и С. П. е налице договор за производството на козметични продукти, то оспорените договор и протоколи имали достоверна дата спрямо ответниците от деня на писмото. От събраните във връзка с оспорването на писмото доказателства се установява, че писмото не е било заведено в Регистъра на Отдела за съдебни изпълнители в Бейрут и, че отделът не може да регистрира писма, предупреждения или кореспонденция ако не са издадени от съд или нотариална кантора (удостоверяване на Началника на Отдела от 17.11.2022 г. и на Зам. Началника на Отдела изх. № 52/2023 г.). Посоченото е в съответствие с разпоредбите на чл. 397 и 398 от Граждански Процесуален Кодекс на Република Ливан (представено извлечение в превод, неоспорено), предвиждащи, че заинтересовА.те лица се уведомяват за съдържанието на съдебните книжа чрез уведомление като уведомяването се извършва чрез съдебен изпълнител. Следователно съдебните изпълнители извършват уведомяване за издадените съдебни книжа. От представените доказателства не се установява съдебните изпълнители в служебно качество, да имат задължение да извършват уведомяване за други книжа, документи и писма. В този смисъл не би могла да бъде ценена като годно доказателствено средство обсъдената във фактическата установеност нотариално заверена Декларация от 13.03.2023 г., изходяща от адв. И. С. и подписана неясно в какво качество от съдия-изпълнителя Х. Е. С., доколкото същият не е индивидуализиран като декларатор. Декларацията има характер на писмени свидетелски показА.я, които съобразно принципът на непосредственост при събиране на доказателствата, закрепен в разпоредбата на чл. 11 ГПК, са недопустими.

Отново във връзка с оспорването на писмото от 21.04.2000 г. и във връзка с твърденията на ищеца, че същото първоначално не било представено в цялост, по делото по реда на чл. 183 ГПК е представен нотариално заверен превод на документ, който се твърди да е стр. 3 от писмото, рег. №№ 7802 и 7812/09.10.2023 г., на Нотариус № •••, с район на действие РС – София, обсъден във фактическата обстановка. Съдът намира, че представеният документ в действителност няма доказателствена стойност на изготвен нотариално заверен препис от спорната стр. 3 от писмото. Това е така, защото нотариалната заверка за препис, снет от оригинал, всъщност е поставена не върху самия документ, а върху неговия превод като е удостоверен и подписа на преводача. Вярно е, че нотариусът вероятно не би могъл да възприеме съдържанието на документа на арабски език, както пояснява ищецът. Посоченото обаче би имало значение в случай, че се касае за удостоверяване съдържанието на документа, а не при удостоверяването на препис. Дори и изложеното да не бъде споделено, изготвения превод на стр. 3 от писмото сам по себе си не установява, че Х. Е. С., е извършил действията по връчване в кръга на службата си, с оглед на събраните други доказателства в тази насока.

Обобщено съдът намира, че не се установява писмото от 21.04.2000 г. да има характер на официален документ. събраните доказателства не правят възможен и извода, че представените Договор от 07.07.1999 г. и протоколи за предаване към него от 20.09.1999 г. и 28.09.1999 г., ведно с приложенията, имат достоверна спрямо ответниците дата и са автентични.

Последния извод пък води до заключение, че като автор на процесната фантазийна дума Juvederm и съдържащите я лога, не би могъл еднозначно и категорично да бъде обозначен А. М..

Горното не би могло да бъде променено и в резултат на представените от стрА.те многобройни съдебни решения, касаещи спорове между ищеца и първите четирима от ответниците за закрила на регистрирА. търговски марки. Касае се за друг вид обект и за друг вид закрила, различни от предмета на настоящият спор. Ищецът акцентира върху съдебните решения, постановени в Република Ливан. Тези решения също касаят спор за търговски марки и използването им на територията на Република Ливан. Следователно, каквито и мотиви да са изложени в актовете, те касаят конкретиката на разгледА.я в тях спор и не биха били обвързващи в спорове с различен предмет и между различни стрА., какъвто е настоящият, дори и да бъде проведено производство по признаването им на територията на РБ.

Не се налага обсъждане на въпросите за размера на претендирА.те обезщетения от всеки от ответниците и за преустановяване на твърдяните нарушения, доколкото тези въпроси са обусловени от разрешаването на въпроса за наличие на нарушение на авторски права върху защитен обект.

В заключение, предявените искове като неоснователни, ще следва да бъдат отхвърлени. Като е достигнал до идентичен краен правен извод, първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да бъде потвърдено.

По въззивна частна жалба вх. № 93107/04.08.2025 г.: Частната жалба е насочена срещу Определение № 2905/15.07.2025 г., с което е оставено без уважение искането на въззивника за изменение на постановеното Решение № 611/29.04.2025 г., в частта за разноските.

Искането за изменение на постановеното решение е било обективирано в нарочна молба вх. № 66306/02.06.2025 г. Актът, чието изменение се претендира подлежи на инстанционен контрол, поради което молбата за изменението му следва да бъде подадена в грА.ците на срока за обжалване. Така, при наличните данни за съобщаването на постановеното решение на ищеца, на 19.05.2025 г., искането обективирано в депозираната на 02.06.2025 г., молба попада в грА.ците на предвидения в закона срок и се явява допустимо.

Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът по искане на стрА.те може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Целта на Закона е да бъде изчислен и присъден точния размер на дължимите разноски на всяка страна, за всяка инстанция. При молба на някоя от стрА.те съдът извършва проверка на присъдените разноски и при необходимост изменя решението или при липса на произнасяне по разноските – допълва решението с такова произнасяне. Посочената разпоредба намира приложение при всеки акт, приключващ делото. В случая искането за изменение на постановеното решение е обосновано с релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирА.те разноски от ответниците за адвокатски възнаграждения в обезпечителното и исковото производства.

Видно от представеният списък по чл. 80 ГПК от първите четирима ответници (стр. 1556-1565) е, че се претендира адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 58923.31 лв. и за производство по обжалване на допуснато обезпечение на исковете – 21298.69 лв. С постановеното решение на четиримата ответници са присъдени разноски общо в размер на 80222 лв. или на всеки от тях в размер на по 20055.50 лв., доколкото липсва друга индивидуализация. Видно от доказателствата, приложени към списъка е, че всички фактури са издадени на задължено лице - ответника А. И. като ДДС не е начислявано. При това положение само на този ответник се дължи възмездяване на разноски, по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК, според изхода от спора.

Следва да бъде обсъдено възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, релевирано от ищеца пред първоинстанционния съд и обосновано с твърдения, че възнаграждението по размер доближава исковата претенция и надхвърля 9 пъти размера, посочен в Тарифа № 1. Съобразно действащата към момента на настоящото произнасяне разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон . Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

ЦитирА.те по-горе алинеи на чл. 36 ЗАдв (ред. ДВ бр. 17/2026 г.) съдържат процедура и критерии за определяне на адвокатско възнаграждение като правилата и начина за прилагане на критериите се уреждат с наредба на министъра на правосъдието, която следва да бъде издадена, съотв. приета в 6- месечен срок от влизане в сила на изменението (така пар. 21, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗАдв). Законодателят е предвидил, че до влизане в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 ЗАдв при определяне на възнагражденията се използват критериите, съдържащи се в чл. 36, ал. 3 и се прилага по аналогия Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за ВАР.

При тази законодателна уредба към настоящият момент съдът намира, че постановеното Решение от 25.01.2024 г., по дело № С-438/2022 г., на СЕС и възприетото с него тълкуване на чл. 101, § 2 на ДФЕС, вр. с чл. 4, § 3 на ДЕС, както и константната съдебна практика след неговото постановяване следва да продължат да бъдат прилагА.. Обективираното в тях разбиране е, че Наредба № 1/2004 г. няма задължителен характер за съда и посочените в нея размери не го обвързват, като при произнасянето си съдът следва да съобрази предмета на делото и обема на реално извършените процесуални действия, като може да определи възнаграждение и под минимума, ползван като ориентир (така Определение № 50004/29.02.2024 г., по гр.д. № 4028/2021 г., на ВКС, IV ГО и др.). Разбира се посоченото разбиране следва да бъде коригирано по виждане на настоящият състав с изменението на чл. 78, ал. 5 ГПК, че в резултат на възражение за прекомерност съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

Настоящият състав намира, че заплатеното от отв. А. И. адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 58923.31 лв. се явява прекомерно. За да достигне до този извод съдът съобрази предмета на делото – един оценяем иск и два неоценяеми, обусловени от изхода по първия иск, че делото се отличава със сложност – фактическа и правна, събрани са множество писмени доказателства, направени са голям брой възражения и оспорвА.я, събрани са специални знания и гласни доказателства. ПолзвА.я като ориентир размер, предвиден в чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/2004 г. възлиза на 12650 лв., без ДДС. При това положение и с оглед достойнството на адвокатската професия, съдът намира, че възнаграждението за исковото производство следва да бъде редуцирано до сумата 30000 лв., което преизчислено в официалната валутна единица за РБ след 01.01.2026 г. е в размер на 15338.76 евро.

Що се касае до възнаграждението за частното производство с предмет обжалване на допуснато обезпечение на разглеждА.те в настоящото производство искове, претендираното за присъждане възлиза на сумата 21298.69 лв. Този размер се преценява да е прекомерен. За да направи този извод съдът съобрази спецификата на производството по обезпечаване на иска и съответно производството по обжалването му. В обезпечителното производство, респ. в производството по частната жалба, не се извършва същинска преценка на доказателства, а се обсъжда само наличието, респ. липсата на конкретни предпоставки за допускане на обезпечението. ПолзвА.ят като ориентир размер, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията му към момента на постановяване на определението за отмяна на обезпечението по жалба на ответниците – 24.01.2023 г. (ДВ бр. 88/2022 г.) възлиза на 4216.67 лв., без ДДС. Поради което претендираното възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата 10000 лв. или 5112.92 евро.

Или общия размер на подлежащото на присъждане възнаграждение за отв. А. И. след редуцирането възлиза на сумата 40000 лв. или 20451.68 евро. Доколкото обаче с постановеното решение в полза на този ответник е присъдена сумата 20055.50 лв. и същият не е поискал изменение на решението в частта за присъдените в негова полза разноски, то по-голям размер на разноски, в резултат на жалба на ищеца, няма как да му бъдат присъдени.

Видно от представения списък по чл. 80 ГПК от петия ответник – Алта Фармасютикълс, претендирА.те за присъждане разноски за адвокатски възнаграждения са с ДДС и възлизат на сумата 15180 лв. за исковото производство и 4236 лв. за производството по обжалване на обезпечението. Този ответник пояснява, че върху сумите е начислен и ДДС. Досежно разноските на този ответник са в сила мотивите изложени при обсъждане на възражението за прекомерност, релевирано от ищеца, както и изчислените в тази връзка размери по Наредба № 1, ползвА. като ориентир. Поради което се налага извод, че претендирА.те за присъждане възнаграждения не са прекомерни и не подлежат на редуциране.

В заключение от изложеното частната жалба се явява частично основателна. Атакуваното определение ще следва да бъде отменено частично и вместо него постановено друго, с което първоинстанционното решение бъде изменено в частта за разноските като бъде отменено в частта, с която са присъдени разноски на ответниците Алерган Индустри САС, АББВИ САС, Алерган Холдинг Франс САС и за размера над 20055.50 лв. (10254.21 евро) до присъдения 80222 лв. (41016.86 евро).

В останалите му обжалвА. части определението ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват на въззиваемия А. И., доколкото представените фактури са издадени на това дружество. Разноските възлиза на сумата 21339 лв. или 10910.72 евро и са реално направени. Разноски се следват и на въззиваемия Алта

Фармасютикълс. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства претендирА.те от този въззиваем възлизат на сумата 19988.40 лв., с ДДС или 10219.91 евро. От страна на въззивника по отношение на тези разноски също е направено възражение за прекомерност, което се преценява като неоснователно. И тук важи посоченото досежно предмета на делото, неговата сложност, обем на доказателствата и възраженията. В допълнение следва да бъде акцентирано още и, че пред въззивния съд се извършва нова и самостоятелна оценка на събраните доказателства, предвид спецификите на въззивното производство. Поради което и с оглед посоченият и ползван ориентир по Наредба № 1/2004 г. - 12650 лв., без ДДС, претендирА.те размери от 10910.72 евро и 10219.91 евро, с ДДС, не се явяват прекомерни и подлежат на присъждане.

Мотивиран от изложеното, Софийски Апелативен Съд,