Решение № 3408 от 17.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 263/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 32, ал. 8 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/. Образувано е по жалба на П. К. П., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 29, против решение на научното жури, назначено със заповед № ОЖ-4.2-02 от 27.01.2026 г. на ректора на ТУ – София, обективирано протокол от 03.02.2026 г., с което са приети заключенията на комисията по допускане на кандидатите за участие в конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 4.2 „Химични науки“ , специалност „Химия на твърдото тяло“, катедра „Химия“, Факултет по електронна техника и технологии. Жалбоподателят твърди, че научното жури е взело своето решение за недопускането му в конкурса неправилно и фактически необосновано. Твърди се, че от научното жури са извършени неправилни пресмятания по отношение процедурата по допускане, като се прави сравнение с притежаваната квалификация, научни постижения и публикации на другия кандидат за заемане на длъжността. По изложените съображения се иска отмяна на оспорения административен акт и връщане на процедурата до етапа на допускане. Жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява в открито съдебно заседание, като поддържа изцяло депозираната пред съда жалба. Ответникът - научно жури, назначено със заповед № ОЖ-4.2-02 от 27.01.2026 г. на ректора на ТУ – София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В съпроводителното си писмо излага съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в съответствие с условията по чл.24, ал.1 от ЗРАСБ Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по наведения пред него административноправен спор: Жалбоподателят в настоящото производство – П. К. П., е подал по електронен път на 23.01.2026 г. документи за участие в конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 4.2. Химически науки, по специалност „Химия на твърдото тяло“, катедра „Химия“, Факултет по електронна техника и технологии при ТУ София. Конкурсът за заемане на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 4.2 „Химични науки“, специалност „Химия на твърдото тяло“, катедра „Химия“, Факултет по електронна техника и технологии“ е открит с решение на Академичния съвет, прието по Протокол № 12 от 29.10.2025 година съобразно чл. 3, ал. 1 ЗРАСРБ. Решението на АС за откриването на процедурата е съпроводено с обосновка за откриване на конкурса по чл. 24, ал. 3 ЗРАСРБ, решение на Катедрения съвет на катедра „Химия“ /стр.109 и следващи от делото/. Информация за конкурса е публикувана в ДВ, брой 101 от 27.11.2025 г., срок за подаване на документи - два месеца/ стр.106 и 107/ . Със Заповед № ОЖ-4.2-02 от 27.01.2026 г. на ректора е определен седемчленен състав на научното жури по процедурата за заемане на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 4.2. Химически науки, по специалност „Химия на твърдото тяло“, катедра „Химия“, Факултет по електронна техника и технологии, въз основа на предложение на Катедрения съвет, взето с Протокол № 22/07.01.2026 г. и решение на факултетния съвет, взето с Протокол № 5/14.01.2026 г. Определените членове на НЖ са представили декларации по чл. 6, ал. 9 във връзка с ал. 8, т. 1 и 3 и по чл. 6, ал. 9 във връзка с ал. 7 и ал. 8, т. 3 и 4 ПУР. Със Заповед № ОЖ-4.2-01/27.01.2026 г. на ректора на ТУ- София на основание чл. 20,ал.5 от ПУРЗАД и постъпил доклад №408/26.01.2026 г. от декана на ФЕТТ във връзка с обявения конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 4.2 „Химични науки“, специалност „Химия на твърдото тяло“, катедра „Химия“, Факултет по електронна техника и технологии, е назначена комисия, на която е възложено да разгледа постъпилите документи за участие в конкурса и да състави протокол и доклад до НЖ за констатираните налични документи /стр.72/. Видно от протокол от 28.01.2026 г. /стр. 69-70/ на комисията, назначена със заповед № ОЖ- 4.2-01/27.01.2026 г. на ректора на ТУ- София е взето единодушно решение от членовете й да предложи на научното жури жалбоподателят да не бъде допуснат до конкурса. От фактическа страна решението е обосновано с това, че след преглед на постъпилите документи комисията е установила, че липсва документ, удостоверяващ изискванията по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗРАСРБ, чл. 53, ал 2а от ППЗРАСРБ и чл. 19, ал. 2а от ПУРЗАД на ТУ-София, липсва удостоверение за стаж по специалността, съгласно чл. 24, ал. 26 от ЗРАСРБ, чл. 53, ал. 1, т. 2 от ППЗРАСРБ и чл. 19, т. 2 от ПУРЗАД на ТУ-София., липсва справка за изпълнение на минималните национални изисквания и изискванията от Приложение 1 за ПН 4.2. Химически науки със съпътстващи доказателства, съгласно чл. 24, ал. 3 и 4, и чл. 26, ал. 1 от ЗРАСРБ, чл. 53, ал 3 и 4, и чл. 54, ал. 1 от ППЗРАСРБ и чл. 19, ал. 3 и 4, и чл. 20, ал. 4 от ПУРЗАД на ТУ-София, липсва автобиография (CV, Европейски образец), съгласно чл. 21, ал. 1, от ПУРЗАД на ТУ-София. С оглед на гореизложеното е формиран извод, че кандидатът /жалбоподателят/ не отговаря на условията на чл.24, ал.1 от ЗРАСРБ. На заседание, проведено на 03.02.2026 г., с протокол от същата дата, НЖ е разгледало постъпилите документи по обявения конкурс и в т. ч. е приело заключенията на комисията по допускане на кандидатите съгласно протокола от 28.01.2026 г. Възприето е становището на комисията, че П. не е представил документ, удостоверяващ изискванията по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗРАСРБ, чл. 53, ал 2а от ППЗРАСРБ и чл. 19, ал. 2а от ПУРЗАД на ТУ-София, удостоверение за стаж по специалността, съгласно чл. 24, ал. 26 от ЗРАСРБ, чл. 53, ал. 1, т. 2 от ППЗРАСРБ и чл. 19, т. 2 от ПУРЗАД на ТУ-София, справка за изпълнение на минималните национални изисквания и изискванията от Приложение 1 за ПН 4.2. Химически науки със съпътстващи доказателства, съгласно чл. 24, ал. 3 и 4, и чл. 26, ал. 1 от ЗРАСРБ, чл. 53, ал 3 и 4, и чл. 54, ал. 1 от ППЗРАСРБ и чл. 19, ал. 3 и 4, и чл. 20, ал. 4 от ПУРЗАД на ТУ-София.и автобиография (CV, Европейски образец), съгласно чл. 21, ал. 1, от ПУРЗАД на ТУ-София. НЖ е обсъдило научната продукция на кандидата за съответствие на минималните национални изисквания на 2б, ал.2 и ал.3 от ЗРАСРБ и е приело, че П. не покрива изискванията па показател. В3, В4, Г, Е и Ж , а именно - не е представен хабилитационен труд – научни публикации в издания, които са референтни и индексирани в световно известни база данни с научна информация*Web of Sciences and Scopus/, а по показател Г след оценка на научните му публикации му е дадена оценка 116. По показател Е участие в национален научен или образователен проект му е дала 0 точки. По показател Ж хорариум на лекции, водени в български и чуждестранни университети, също му е дала нула точки. С оглед на което и на основание чл. 24,ал.1 т.2 и т.3 от З, чл.26,ал.2 от ЗРАСРБ и чл. 53,ал.1 т.2-4 и чл. 54 от ПРАСРБ П. не е допуснат до участие до оценяване в конкурса за заемане на академична длъжност „доцент“. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира следното от правна страна: Съгласно чл.32, ал.8 от ЗРАСРБ всички актове на органите на висшето училище, на научната организация за придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности по реда на този закон, както и заповедите на министъра на образованието и науката, издавани във връзка с осъществяването на правомощията му по глава четвърта от същия закон, могат да се обжалват пред съда при условията и по реда на АПК. За разлика от разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗРАСРБ, където законодателят е използвал изразът „всички органи на управление на висшето училище, съответно на научната организация…“ тук се касае за общо, събирателно понятие в лицето на „органи“, което включва в себе си както същинските органи за ръководство и управление на висшето училище/научната организация, така и специализираните такива – тези, които се създават във връзка с обявени процедури, в т. ч. и конкурсни и в повечето случаи имат временен статут. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.32, ал.8 от ЗАРСБ актовете на специализираните органи на ТУ-София за придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности, в т. ч. и тези научното жури, какъвто очевидно е процесният случай, подлежат на обжалване по реда на АПК. Съобразно горното оспореното понастоящем решение на НЖ, обективирано от протокол от 03.02.2026 г., с което П. П. не е допуснат до участие в конкурса, подлежи на съдебен контрол по реда на АПК съгласно чл.32, ал.8 от АПК, тъй като недопускането на жалбоподателя до участието в конкурс е правна последица, произтичаща именно от това решение на НЖ. При оспорването на акт от вида на процесния не е необходимо приключване на обявения конкурс, тъй като за недопуснатия кандидат процедурата приключва на този етап, поради което и доколкото жалбоподателят не е допуснат до участие в конкретния конкурс, именно оспореното понастоящем решение за него е крайният акт, който по аргумент на чл. 32, ал. 8 от ЗРАСРБ може да се обжалва пред съда. Предвид изложеното жалбата е допустима, като подадена от лице, адресат на административен акт, който засяга правата и законните интереси на жалбоподателя по неблагоприятен начин. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: За да бъде внесена яснота относно правния спор на плоскостта на относимите за случая материалноправни норми, съдът счита за уместно да онагледи процедурата, т. е. процесуалния ред, при който се провежда, най-общо казано, конкурс като процесния. Условията и реда за заемане на академичната длъжност "доцент“ , са регламентирани в Глава трета, Раздел III ЗРАСРБ, чл. 24 и следващите на ЗРАСРБ, съгласно които академичната длъжност се заема въз основа на конкурс и избор (чл. 24, ал. 2 ЗРАСРБ). Съгласно чл.25 от ЗРАСРБ и чл.57, ал.1 от ППЗРАСРБ конкурсът се провежда от седемчленно НЖ. Разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗРАСРБ предвижда, че до оценяване се допускат лицата, които отговарят на условията на чл.24, ал.1, включително на минималните национални изисквания по чл.2б, ал.2 и 3, съответно на изискванията по чл.2б, ал.5. В 14-дневен срок след изтичането на срока за подаване на документи НЖ взема решение за допускане на кандидатите до оценяване – чл.26, ал.3 от ЗРАСРБ. На законово ниво не е предвидено създаване на орган, различен от научното жури, който да извършва преценка за допускане на кандидатите, но нормата на чл.56 от ППЗРАСРБ предвижда, че за обявяването на конкурса, подаването на документите и допускане до участие в конкурса се прилагат съответно разпоредбите на чл.47 и чл.48. В чл.48, ал.2 от ППЗРАСРБ се посочва, че изискванията за допустимост с изключение на минималните национални изискания и на изискванията по чл.1а, ал.2 се проверяват от комисия, в която се включват определени от подзаконовия нормативен акт лица, от които председателят и членове се определят със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация. Изрично е регламентирано в чл.48, ал.3 от ППЗРАСРБ, че съответствието с минималните изисквания и с изискванията по чл.1а, ал.2 се проверяват от НЖ. Кандидатите се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок от 14 дни след определяне на журито по чл.49, ал.1, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа – чл.48, ал.4 от ППЗРАСРБ. При систематическото тълкуване на цитираните правни норми се налага изводът, че комисията по чл.48, ал.2 от ППЗРАСРБ не е решаващ орган, а помощен орган, който да подпомогне работата на НЖ, като извърши формален преглед на изискванията за допустимост. Затова с подзаконовия нормативен акт се говори само за проверяване на законовите изисквания към кандидатите, без минималните национални изисквания и изискванията по чл.1а, ал.2, и не е разписано, че комисията се произнася с решение по допускане или не, което е в правомощията на НЖ според изричното законово предписание на чл.26, ал.3 от ЗРАСРБ. Именно поради това първо се определя НЖ, което в определен срок взема решение за допускане на кандидатите. Вземайки предвид горното, оспореният понастоящем административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл.26, ал.3 от ЗРАСРБ, а именно: научното жури, определеното със Заповед № ОЖ-4.2-02 от 27.01.2026 г. на ректора на ТУ- София. Съдът приема, че оспорваният акт отговаря на изискванията за форма. Съгласно чл.59, ал.3 от АПК устни административни актове, както и такива, изразени чрез действие или бездействие, се издават само когато това е предвидено в закон. Доколкото за актовете на научното жури няма особени правила, се прилагат предвидените в АПК такива. Тъй като няма предвидена изрична норма в ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ, която да посочва, че актовете се издават в устна форма или чрез действие или бездействие, решенията на НЖ за допускане на кандидатите до участие в конкурса следва да са в писмена форма. В случая съдът приема тази форма за спазена, като актът съдържа и мотивировка по смисъла на чл.59, т.4 от АПК. В същия липсва подробно изложение на фактическите и правни съображения на органа, но доколкото очевидно НЖ възприема заключението на комисията по допускане, обективирано в нейно решение по Протокол от 28.01.2026 г. и се позовава на него, то следва да се приеме, че конкретните съображения се съдържат в документите, предхождащи оспорения понастоящем акт. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в т. ч. специалните такива, съдържащи се в ЗРАСРБ, ППЗРАСРБ, като излага разбирането си, че съществени са тези нарушения, които влияят на волята на административния орган и предопределят крайния резултат, обективиран в административния акт, и при недопускането на които би се стигнало до издаването на акт с различни правни последици. В контекста на процесната процедура подобни нарушения биха произтекли всъщност от погазване на принципите на прозрачност, предвидимост, истинност и равенство в провежданото състезателно по своя характер административно производството, без да се засяга естествено техният материалноправен характер, проявени на плоскостта, предопределяща спазване на формалните изисквания за обявяване, провеждане и приключване на процедурата, доколкото същата е съвкупност от действия и волеизявления, насочени към предоставяне на възможност за упражняване на субективните права на кандидатите да участват в конкурси и да бъдат избирани в академичния състав на съответното научно учреждение. Стриктното спазване на процедурата е от съществено значение за гарантиране правата на страните в нея, като нейните нарушения водят съответно и до нарушение на материалния закон. В случая процедурата за заемане на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 4.2 „Химични науки“ , специалност „Химия на твърдото тяло“, катедра „Химия“, Факултет по електронна техника и технологии по професионално направление 4“ - е обявена от овластен за това орган –академичния съвет на ТУ- София., съгласно изискванията на чл. 3,ал.1 от ЗРАСРБ. Обява за това е публикувана в ДВ, като по този начин са изпълнени изискванията на закона за публичност и достъпност. Определените срокове за участие в процедурата са законосъобразни и спазени, като такива се явяват и тези, свързани с извършената проверка за допустимост на кандидатите и обявяване на резултатите от това, както и провеждането на заседанията на научното жури. Както комисията по допустимост, назначена на основание чл. 48,ал.2 от ППЗРАСРБ , така и научното жури ,назначено на основание чл. 4,ал..2 от ЗРАСРБ, са определени от компетентния за това орган, като техният състав в т. ч. председателство отговарят на посочените от закона изисквания както по отношение брой на членовете, така и по отношение конкретните изисквания към тях. Оспореното решение е в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл.1а от ПЗРАСРБ кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“ трябва да отговарят на съответните минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната дейност, определени в приложението по научни области и/или професионални направления за всяка научна степен и за всяка академична длъжност въз основа на показателите по чл.2б, ал.2 от ЗРАСРБ /Приложение №1 към чл. 1а, ал. 1 от ППЗРАСРБ/. Висшите училища и научните организации могат да определят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академични длъжности при спазване на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ. Съгласно чл.26, ал.1 от ЗРАСРБ кандидатите представят справка за изпълнение на минималните национални изисквания по чл.2б, ал.2 и 3, съответно на изискванията по чл.2б, ал.5, както и справка за оригиналните научни приноси, към които се прилагат съответните доказателства, определени в този закон, правилника за неговото прилагане и правилниците на висшите училища и на научните организации, а както вече бе посочено, съгласно чл.26, ал.2 от закона до оценяване се допускат лицата, които отговарят на условията на чл.24, ал.1, включително на минималните национални изисквания по чл.2б, ал.2 и 3, съответно на изискванията по чл.2б, ал.5. От своя страна чл.24, ал.1 от ЗРАСРБ гласи, че кандидатите за заемане на академичната длъжност „доцент“ трябва да отговарят на следните условия: т. 1. да са придобили образователна и научна степен „доктор“, която за специалностите от регулираните професии трябва да бъде от същата специалност, като за специалности от регулираните професии в професионално направление „Здравни грижи“ академичната длъжност може да се заема и от лице, притежаващо образователна и научна степен „доктор“ по специалност от регулираните професии в професионални направления „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“ или „Обществено здраве“; т.2. не по-малко от две години: да са заемали академична длъжност „асистент“, „главен асистент“, или да са били преподаватели, включително хонорувани, или членове на научноизследователски екип в същото или в друго висше училище или научна организация, или да са упражнявали художественотворческа дейност, или да са били специалисти от практиката и да имат доказани постижения в своята област; т. 3. да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или доказателства за съответни на тях художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ и за придобиването на научната степен „доктор на науките“; т.4. да отговарят на минималните национални изисквания по чл.2б, ал.2 и 3, съответно на изискванията по чл.2б, ал.5 и т.5 да нямат доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на представените научни данни в научните трудове. Идентични с тези изискванията са посочените в чл.53, ал.1 от ППЗРАСРБ. За да бъдат допуснати до участие в конкурса, съответно и до фазата на оценяване, кандидатите следва да отговарят на всички поставени условия, като непокриването на едно от тях е пречка за допускането до участие. В конкретния случай изложените мотиви от НЖ по допускане на кандидатите за недопускането на жалбоподателя до участие в конкурсната процедура са свързани с неизпълнение на условията по чл.24, ал.1, т.2 и т. 3 от ЗРАСРБ. От доказателствата по делото, в т. ч. и от представените от П. П. документи, не се доказва, че той е заемал академична длъжност „асистент“ или „главен асистент“. Не се доказва също жалбоподателят да е бил преподавател, включително хоноруван, или член на научноизследователски екип в същото или в друго висше училище или научна организация. Тук целта на законодателя е да позволи научното развитие на лица, които изпълняват трудова активност, извън преподаването, с качество, позволяващо да се нарекат „специалисти” и да имат доказани научни постижения. За специалист от практиката с доказани постижения следва да се приеме професионалист в конкретна област, който съчетава богат практически опит с измерими резултати, успешни проекти или признание в конкретна сфера. Такива са лицата, участващи в конкурса. При това положение правилно и съобразено с фактическата обстановка се явява заключението, че П. не отговаря на условието за участие в конкурса, посочено в чл.24, ал.1, т.2 от ЗРАСРБ, което само по себе си е достатъчно за формирането на крайния извод за недопускане, доколкото изискванията по чл.24, ал.1 са в кумулативна зависимост. Това принципно прави безпредметно изследването дали са изпълнени другите условия, изрично посочени от законодателя. Съдът държи да отбележи, че предоставянето на справка за изпълнението на минималните национални изисквания за заемане на академичната длъжност „доцент“ е законово изискване, съдържащо се в чл.26, ал.1 от ЗРАСБ. Отделно от това в същата разпоредба е поместено и задължението на кандидатите да докажат изпълнението на изискването по чл.24, ал.1, т.4 от закона, а именно: справка за оригиналните научни приноси. Това изискване от своя страна е свързано с публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания, които обаче да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен „доктор“. Оспореният акт е съобразен и с целта на закона. Принципите за развитие на академичния състав, дефинирани в чл. 1, ал. 2 от ЗРАСРБ, са насочени към постигане на баланс между академичната автономия и свободното развитие на академичния състав, от една страна, и обществения интерес, който предполага контрол върху качеството на образователния процес и научните изследвания, от друга страна. В случая научното жури, определено по процесния конкурс, приемайки, че д-р П. П. не отговаря на изискванията за участие в конкурса, се е ръководил от целта на закона да гарантира именно баланса на посочените по-горе интереси, като до участие се допуснат само тези кандидати, които отговарят на законовите изисквания. Предвид изхода на делото и своевременно направеното от страна на процесуалния представител на ответника искане за присъждане на сторените по делото разноски съдът приема последното за основателно, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на сумата от 102 евро – юрисконсултско възнаграждение. Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Старозагорският административен съд