Решение № 5774 от 23.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3160/2024 г.

Производството е образувано по предявени от И. А. К. срещу Министерство на правосъдието на Република България кумулативно съединени искове за присъждане на обезщетения за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди от отменена заповед на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание. Ищецът поддържа в исковата молба, че със Заповед № СД 02- 5/10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а със Заповед № СД-01-557/10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието, въз основа на заповедта за налагане на дисциплинарно наказани „уволнение“, е прекратено трудовото му правоотношение като държавен съдебен изпълнител при Районен съд – гр. Сливен. Твърди, че в резултат на незаконното уволнение са му причинени имуществени вреди в размер на сумата от 68 267, 25 лв., включваща: 58 553, 35 лв. - неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 13.07.2017г. до 24.02.2020г.; 4 641, 37 лв. - неизплатена сума за облекло за периода от 13.07.2020г. до 04.03.2020г.; 480 лв. - неизплатена сума за закупуване на очила за работа с видеодисплеи за периода от 13.07.2017 г. до 31.12.2019г.; 3 984, 93 лв. - неизплатена сума за допълнително трудово възнаграждение за периода от 13.07.2017 г. до 31.12.2019 г.; 84 лв. - здравни осигуровки за периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г.; 244, 80 лв. - здравни осигуровки за периода от 01.01.2018 г. до 30.11.2018 г.; 268, 80 лв. - здравни осигуровки за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., както и неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние в резултат на преживения стрес и липсата на средства за адекватно лечение, преживяно унижение и накърняване на доброто му име в публичното пространство, поради оповестяване на данни за уволнението му в социалните мрежи и др., които ищецът оценява на сумата в размер на 100 000 лева. С протоколно определение от 13.03.2023 г. (л. 482 и сл. по адм.дело № 174/2020г. на АС-Сливен), по молба на ищеца от 09.03.2023 г., АС–гр. Сливен е допуснал изменение на иска в частта относно претенцията за имуществени вреди от първоначално претендирания размер от 68 267, 25 лв. на сумата от 68 767, 25 лв., ведно с дължимите лихви върху тази сума, считано от 16.02.2021 г., като е увеличил първоначално претендираната сума със сумата от 500 лв., представляваща заплатено от ищеца болнично лечение за периода от 12.02.2021 г. до 16.02.2021 г., поради прекъснати здравноосигурителни права. По жалба на ищеца (с пр. осн. чл. 328и, ал. 1 от ЗСВ) срещу заповед № СД-02-5/10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието, е образувано адм. дело № 10133/2017 г. по описа на ВАС. С решение № 4930/17.04.2018 г. по адм. дело № 10133/2017 г. на ВАС, VI отделение, е отменена като незаконосъобразна Заповед № СД-02-5/10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието, с която на И. К. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от ЗСВ в качеството му на ДСИ при РС-гр. Сливен, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 328а, ал. 2, т.2, т.3 и т.5 от ЗСВ. Постановеното решение е обжалвано от Министъра на правосъдието пред петчленен състав на ВАС, но е оставено в сила с решение № 12284/11.10.2018 г. по адм. дело № 8435/2018 г. на ВАС, Втора колегия. По молба от 03.08.2017 г. на И. К. срещу РС-гр. Сливен е образувано гр.д. № 53386/2017 г. по описа на Софийски районен съд. Предявеният иск е за отмяна на Заповед № СД-02-577/ 10.07.2017г. на Министъра на правосъдието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „ДСИ при РС- Сливен“. Делото е прекратено от СРС и изпратено по компетентност на ВАС, но след повдигнат от ВАС спор за подсъдност, с определение № 24/20.02.2019 г. по адм. дело № 82/2018 г., смесен петчленен състав на ВКС и ВАС е постановил, че компетентен да се произнесе по претенцията на И. К. е Софийски районен съд. По образуваното пред Софийски районен съд, гр.д. № 12831/2019 г. е постановено решение № 203316/04.12.2019 г., с което, на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, съдът е признал за незаконно и е отменил уволнението на ищеца, постановил е възстановяването му на предишната му работа на длъжност „ДСИ към РС – Сливен“ и е осъдил РС – гр. Сливен да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа за период от шест месеца, считано от 13.7.2018г., в размер на 15 381, 24 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането на сумата. С исковата молба се претендира Министерството на правосъдието да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетения за претъпени от него имуществени и неимуществени вреди вследствие на отменената заповед на Министъра на правосъдието за налагане на ищеца на дисциплинарно наказания „уволнение“. С писмен отговор, подаден по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ( л. 104 и сл.от делото на АС - Сливен) в законоустановения срок, ответникът Министерство на правосъдието, чрез процесуалния представител - юрк. Домузчиева, оспорва исковата молба като недопустима, неоснователна и недоказана. Излага доводи за липса на процесуална легитимация на Министерство на правосъдието като абсолютна положителна процесуална предпоставка за ангажиране на отговорността му по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като издадения от Министъра на правосъдието акт не е във връзка с осъществяване на административната му дейност и поради това не попада в обхвата на отговорността на държавата, визирана в чл. 1 от ЗОДОВ. Оспорва като недопустима претенцията на ищеца за присъждане на суми за допълнителни трудови възнаграждения, тъй като решението на работодателя за изплащането им се основава изцяло и единствено на преценката му по целесъобразност, която преценка е посочена като основание в чл. 2 от Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, утвърдени с Протокол № 34 по решение на Висшия съдебен съвет от 27.10.2011г. Допълва, че съгласно чл. 5, ал. 2 от Правилата, лице с наложено дисциплинарно наказание или срещу което е образувано дисциплинарно производство, няма право на допълнително възнаграждение, както и че средствата за допълнителни възнаграждения на държавните съдебни изпълнители, както и социалните, здравните осигуровки и задължителното пенсионно осигуряване, се начисляват и изплащат в рамките на одобрената за конкретната година бюджетна сметка на съответния орган на съдебната власт, поради което счита, че в настоящия случай липсва каквото и да било основание за изплащане на претендираните от ищеца суми за допълнително възнаграждение, за облекло и за очила. Оспорва основателността на исковете с аргумент, че ищецът е разполагал и е осъществил друг ред на защита – уважен осъдителен иск срещу работодателя по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ с влязло в сила решение № 203316/04.12.2019 г. по гр.д. № 12 831/2019 г. по описа на СРС, с което Районен съд - гр. Сливен е осъден да плати на И. К. сумата от 15 381, 24 лв. обезщетение за оставането му без работа за период от шест месеца, считано от 13.07.2017 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба - 03.08.2017 г., до изплащането на сумата. Възразява срещу иска за обезщетение на неимуществени вреди на ищеца, поради липсата на пряка и непосредствена зависимост между отменената заповед за уволнение и твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди и заплахи за убийство. С определение № 1665/06.12.2023 г. АС- гр. Сливен е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд, с мотива, че исковете, с които ищецът претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и действия на Министъра на правосъдието в качеството му на работодател, не попадат в хипотезите на съдебно административното производство по АПК и не може да се причислят към нито една от категориите дела по чл. 128, ал. 1 и ал. 2 от АПК, подведомствени на административните съдилища. С определение № 7399 от 14.05.2024 г. по гр.д.№ 3160 от 2024 г. Софийски градски съд е приел, че доколкото в настоящия случай се претендират вреди от отменен акт на държавен орган, който на основание чл.328и от ЗСВ подлежал на контрол по реда на АПК, то и отговорността на Държавата за вредите, причинени на ищеца от отменения незаконосъобразен акт следва да се реализира по същия съдопроизводствен ред, установен в АПК, прекратил е образуваното пред него дело и е повдигнал спор за подсъдност с мотив, че ищецът вече е водил трудов спор за присъждане на обезщетение за вреди от горепосочените заповеди на Министъра на правосъдието в качеството му на работодател. По повдигнатия спор за подсъдност петчленен състав на ВКС и ВАС се е произнесъл с Определение № 3061 от 17.06.2024 г. по ч.к.гр. дело № 20248003101837 по описа за 2024 г., че компетентен да разгледа предявените от ищеца срещу Министерство на правосъдието на РБ искове за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от горепосочените отменени незаконни актове на Министъра на правосъдието, е Софийски градски съд. Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е бил назначен на длъжност "държавен съдебен изпълнител" при Районен съд – гр. Сливен. Не е спорно и че със Заповед № СД-02-5/10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието на РБ, на ищеца И. А. К. - ДСИ при РС- гр. Сливен, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от ЗСВ “уволнение“, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 2, т. З и т. 5 от ЗСВ, а именно: действие и бездействие, което неоправдано забавя производството, действие и бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт или на органа по назначаването, както и неизпълнение на други служебни задължения. Не се спори и че със Заповед № СД-02-577/10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ, считано от 13.07.2017 г. Страните не спорят и че с решение № 4930 от 17.04.2018 г. по адм. дело № 10133/2017 г. по описа на ВАС, 6 отделение, (л. 25 и сл. по адм. дело № 174/2020 г. на АС-Сливен), потвърдено с решение № 12284/11.10.2018 г. по адм. дело № 8435/2018 г. по описа на ВАС, Втора колегия, влязло в сила на 11.10.2019 г., е отменена като незаконосъобразна Заповед № СД-02- 5/10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". С решение № 203316 от 04.12.2019 г. (л. 41 и сл. по адм. дело № 174/2020 г. на АС-Сливен), постановено по гр. дело № 12831/2019 г. по описа на СРС, 73 състав, влязло в сила на 28.12.2019 г., уволнението на И. К. е отменено като незаконно, постановено е възстановяване на ищеца на предишната му работа като ДСИ към РС – гр. Сливен, а работодателят е осъден да му заплати 15 381, 24 лв. обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 13.7.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 03.08.2017 г, до изплащане на сумата. Видно от Заповед № СД-01-27/20.01.2020 г. на Министъра на правосъдието ищецът е възстановен на длъжност „ДСИ“ към РС-гр. Сливен, като е встъпил в длъжност на 21.01.2020 г., съгласно Акт за встъпване в длъжност, издаден от Председателя на РС - гр. Сливен (л. 137 по адм. дело № 174/2020 г. на АС-Сливен), като с бюджетно платежно нареждане от 21.02.2020г. (л. 181 по АД № 174/2020 г. на АС-Сливен) на основание чл. 225, ал. 1 от КТ му е изплатено обезщетение в размер на 19 380, 35 лв. включваща главница - брутното трудово възнаграждение за 6 месеца оставане без работа (13.07.2017-13.01.2018г.) и лихва от 03.08.2017 г. - датата на исковата молба до датата на изплащане на сумата. В представеното по делото от РС - гр. Сливен удостоверение № РД-10- 2710 от 14.04.2020 г. (л. 56 по АД № 174/2020 на АС – Сливен) е посочено, че на ищеца не са изплатени следните суми: 58 553, 35 лв. - нетно трудово възнаграждение за периода от 13.07.2017г. до 24.02.2020г.; 4 641, 37 лв. за облекло за периода от 13.07.2020 г. до 04.03.2020г.; 480 лв. - за закупуване на очила за работа с видеодисплеи за периода от 13.07.2017г. до 31.12.2019г.; 3 984, 93 лв. за допълнително трудово възнаграждение за периода от 13.07.2017 г. до 31.12.2019 г. С писмо от 01.11.2023г. РС-гр.Сливен (л.715 по АД № 174/2020 на АС– гр. Сливен) е представил по делото Справка от 30.10.2023 г., според която за периода от 13.07.2017 г. до 24.02.2020 г. на ищеца са изплатени суми за обезщетение и/или трудово възнаграждение, както следва: на 22.02.2020 г. е изплатена сума в размер на 19 380, 35 лв. - обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за оставането му без работа за период от 6 месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (03.08.2017г.) до датата на изплащане на сумата; 1936, 00 лв. - сума за облекло за 2017г. в пълен размер. В същата справка е посочено, че на ищеца са начислени осигуровки за ДОО, ЗО и ДЗПО за периода от 13.07.2017 г. до 31.12.2019 г. и е подадена информация в НАП през м. март 2022 г. С писмо от 23.11.2023 г. (л. 738 по АД № 174/2020г. на АС-Сливен) е уточнено, че информацията в НАП за начислени на ищеца осигуровки за ДОО, ЗО и ДЗПО за периода от 13.07.2017 г. до 31.12.2019г. е подадена с вх.№ 1249/31.01.2023 г., а не през м. март, 2022 г. С вносни бележки от 03.08.2017 г. (л. 80-81 по АД № 174/2020 г. на АС- Сливен) и от 02.01.2018 г. (л. 82 по адм. дело) ищецът е внесъл по сметка на ТД на НАП-Бургас, офис Сливен, сумата от 84 лв. за периода 01.08 - 31.12.2017 г., и сумата от 244, 80 лв. за здравно осигуряване като безработен. Приложената към ИМ справка от НАП за здравноосигурителния статус на ищеца (л. 78 по АД № 174/2020г. на АС-Сливен) сочи, че лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, като липсват данни за здравно осигуряване за м. 12.2018 г. и за цялата 2019 г. По делото е изслушано заключението на ССчЕ на вещото лице Г. (л. 120 и сл. от делото), изготвено въз основа на представените по делото писмени доказателства и документи, изследвани от вещото лице, предоставени му при проверка в РС - гр.Сливен, подробно описани в т. III на заключението, от което се установява следното: Брутно трудово възнаграждение на ищеца към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение - 13.07.2017 г. е в размер на 2 563, 54 лв., от което 1 831, 10 лв. - основно трудово възнаграждение и 732, 44 лв. за клас. Съгласно допълнително споразумение от 13.01.2017 г. към трудов договор, сключен между ищеца и министъра на правосъдието на 29.06.2001 г., считано от 01.09.2016г. ищецът е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 2 563, 54 лв., от които: 1 781, 10 лв. - основно трудово възнаграждение, 50, 00 лв. - определени на основание чл. 276, ал. 2 от ЗСВ и 732, 44 лв. - за клас. Нетното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 2 307, 19 лв. (2 563, 54 лв. минус 256, 35 лв. 10% удържан ДОД). За периода 13.07.2017 г. - 13.01.2018 г. /6 месеца, за които се изплаща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ/ изчисленото обезщетение е в размер на 15 381.24 лв. /2 563, 54 лв. х 6 месеца /. За периода от 14.01.2018 г. до 24.02.2020 г. брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 65 090, 61 лв., а нетното е в размер на 58 581, 55 лв., като в посочената сума не е включен размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 13.07.2017 г. до 13.01.2018 г.; За периода от 14.01.2018 г. до 21.01.2020 г. (датата на възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност) брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 62 107, 58 лв., а нетното трудово възнаграждение е в размер на 55 896, 82 лв., като в сумата не е включен размерът на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 13.07.2017г. до 13.01.2018 г. По предоставена от РС – гр. Сливен на вещото лице информация, сумата от 58 553, 35 лв., посочена в удостоверението от 14.04.2020 г. (л. 56 по АД № 174/2020 на АС – Сливен), е формирана въз основа на размера на последното нетно трудово възнаграждение на ищеца преди освобождаването му от длъжност и е изчислена за периода от 14.01.2018 г. до 24.02.2020 г. В посочената сума не е включена сумата от 19 380, 35 лева (главница и лихва), представляваща обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за 6-месечния период от 13.07.2017 г. до 13.01.2018 г. Дължимото допълнително трудово възнаграждение на ищеца за периода от 13.07.2017г. до 31.12.2019г. е в размер на 3 984, 93 лв., като РС-Сливен не е предоставил информация за начина на формиране на посочената сума; За периода от 13.07.2017 г. до 31.12.2017 г. на ищеца е била изплатена сума за облекло, като за периода 01.01.2018г. - 21.01.2020г. дължимата сума за облекло е в размер на 4 641, 37 лв. Дължимата на ищеца сума за очила за работа с видеодисплеи за периода 13.07.2017г. - 04.03.2020г. е в размер на 480, 00 лв. Здравноосигурителните вноски за ищеца, изчислени за периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2019 г. са в общ размер на 605, 60 лв. от които: 92, 00 лв. за периода 01.08.2017 г. - 31.12.2017 г.; 244, 80 лв. за 2018 г. и 268, 80 лв. - здравноосигурителни вноски за 2019 г. В заключението си вещото лице е установило, че ищецът сам е заплатил по сметката на ТД на НАП- Бургас, офис – Сливен, здравноосигурителните си вноски, както следва: 84, 00 лв. – за периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2017г., платени с платежно нареждане/вносна бележка от 03.08.2017 г. и 244, 80 лв. - здравноосигурителни вноски за 2018 г., заплатени с платежно нареждане/вносна бележка № 91551748 от 02.01.2018 г. Вещото лице е констатирало, че по делото няма данни за извършено плащане на здравноосигурителни вноски за 2019 г. и съгласно представената от ТД на НАП - Бургас справка в отговор на писмо изх. № 20-18-920/28.06.2021 г. на СГС, считано от 01.05.2019 г. ищецът е с прекъснати здравноосигурителни права. Видно от представените от ищеца с молба от 09.03.2023г. по делото фактура № •••••••••• от 16.02.2021 г., карта за регистрация и заплащане на окончателна сметка на хоспитализиран пациент и окончателна сметка на хоспитализиран пациент, издадени от МБАЛ Сливен към ВМА София (л. 479- 481 по АД № 174/2020 на АС-Сливен), ищецът е заплатил сума в размер на 500 лв. за болнично лечение с диагноза „нестабилна стенокардия ХСБ“ по клинична пътека № 16 на НЗОК. Във връзка с твърдяното разстройство на здравето на ищеца, по делотоо първоначално образуваното като адм. дело № делотоделото е изслушано заключението на съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещо лице кардиолог. В изслушаното заключение (л. 316 и сл. по адм.д. № 714/2020г. на АС-Сливен), въз основа на наличната по делото медицинска документация и преглед на ищеца, извършен на 03.08.2020 г., вещото лице е установило оплаквания от главоболие, периоди на сърцебиене, бодежи и парене в сърдечната област, с давност на артериална хипертония /АХ/ от 2005 г. и аритмия от 2008 г.-2009 г., с провеждана редовна домашна терапия с добър контрол на стойностите на артериалното налягане/АН/. При прегледа на ищеца е установено, че той се намира в добро общо състояние, контактен, адекватен, с ритмична сърдечна дейност фр.72 уд./мин., кръвно налягане РР 130/80, ясни тонове, без шумова находка. От изследванията с ЕКГ е установен синусов ритъм - 72уд./мин., полухоризонтална електрическа позиция без СТ и Т промени от исхемичен тип. Ехо КГ – ЛК (лява клапа) нормални размери и обеми, лека ЛКХ /МКП-12мм, ЗСЛК-11 мм./. Запазена систолна функция – ФИ 60%, диастолна дисфункция I степен - по типа на намалена релаксация. Не са установени сегментни нарушения в кинетиката на ЛК. Практически интактен клапен апарат. ДК (дясна клапа) - нормални размери. Запазена систолна функция.Очаквано систолно налягане в АП 25mm.Hg. Вещото лице е достигнало до заключение, че ищецът е в много добро общо здравословно състояние във връзка с поставените му диагнози „артериална хипертония без застойна сърдечна недостатъчност" и „ИБС-Други видове стенокардия". Установен е добър контрол на стойностите на артериалното налягане и симптомите на стенокардия на фона на назначеното и редовно провеждано лечение от ищеца. Като причина за заболяването на ищеца, съгласно основната диагноза „Хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност", в.л. сочи, че артериалната хипертония е полигенно заболяване, като ролята на наследствеността достига до над 60%. Рискови фактори за развитието са: намалена физическа активност, наднормено тегло, нерационално хранене- диета богата на сол, вредни навици - тютюнопушене, злоупотреба с кофеин. Артериалната хипертония сама по себе си е рисков фактор и за развитие на предсърдно мъждене /аритмия/ и Исхемична Болест на Сърцето. Рисковите фактори за развитие на сърдечно- съдови заболявания в.л. е групирало в три групи – 1) Некоригируеми РФ- пол /мъже/, възраст, фамилна анамнеза за преждевременно сърдечно-съдово заболяване /първа линия родственици мъже под 55г. и жени под 65г.; 2) Коригируеми РФ - тютюнопушене, затлъстяване, артериална хипертония, захарен диабет, атерогенна дислипидемия, метаболитен синдром; 3) РФ, чиято роля се обсъжда- С-реактивен протеин; фибриноген, хомоцистеин и други фактори на възпалението. Вещото лице заявява, че не може да даде отговор на въпроса за наличие на причинна връзка между уволнението на ищеца и евентуално изменения в настоящото му здравословно състояние от 2017 г. до момента. Заключението на СМЕ е оспорено от ищеца, с оглед на което е допусната повторна СМЕ. Съгласно изслушаното заключение на повторната СМЕ (л. 564 и сл от адм. дело № 174/2020 на АС-Сливен), изготвено от д-р В. въз основа на наличната по делото медицинска документация, вкл. и допълнително представена такава, както и лични прегледи на ищеца към 29.03.2023г. и 10.04.2023г., се касае за диагностицирано от години високо РР до 180/100, и провеждана редовна терапия с Б-блокер, АРБ-блокер/амлодипин и фенофибрат. Терапията била прекратена от м. 08.2017г. до м. 01.2020г. Ищецът съобщава за умора и диспнея през последните години при по-голямо натоварване. Нетипична за стенокардия гръдна болка без типичната за ИБС провокция при натоварване. Нечести пристъпи от сърцебиене с продължителност 20-30 минути, придружени с отмаляване и треперене на тялото, нерегистрирани до този момент на ЕКГ/ холтерЕКГ. Констатиран е обективен статус на ищеца: задоволително общо състояние, нормални кожа и видими лигавици, нормален гръден кош с везикуларно дишaнe бeз хрипове. Ритмична нормофреквентна сърдечна дейност без прибавени шумове, честота 70 удара/минута, Т-4 галопен ритъм, РР 110/70 ммНг, запазени периферни пулсации. В.л. е дало заключение, че се касае за пациент с АХ-дългогодишна хипертонична болест на сърцето; оформено хипертонично сърце с умерена хипертрофия и диастолна дисфунция на ЛК с прояви на сърдечна недостатъчност със запазена ФИ=диастолна дисфункция на ЛК, без обективни данни за исхемична болест на сърцето. Актуалната диагноза към момента на експертизата би следвало да се дефинира като: Хронична застойна сърдечна недостатъчност (ХЗСН) - II ф. клас по NYHA при запазена ФИ-Н FрЕF. Артериална хипертония. Хипертонично сърце. Диастолна дисфункция на Л.К. Към 2017 г. пациентът (ищецът) е провеждал назначената оптимална медикаментозна терапия с добър контрол на рисквите фактори и без данни към момента за увреждане на сърдечно-съдовата система. Към 2023г. са налични данни за влошено състояние по отношение на субективната симптоматика (задух и умора при натоварване) и на обективния сърдечно- съдов статус - прогресия към умерена хипертрофия/ диастолна дисфунция на ЛК и проява на обективни данни за свързани с тези промени диастолен тип сърдечна недостатъчност. Вещото лице е посочило, че основните рискови фактори (РФ), водещи до развитието на сърдечно-съдовите заболявания са: 1. Некоригируеми РФ – възраст, пол, наследственост; 2. Коригируеми РФ - артериална хипертония, дислипидемия, тютюнопушене, захарен диабет, нездравословен начин на живот (наднормено телесно тегло, диетичен режим, двигателна активност, психо-социален стрес). Прогресията на СС- заболявания зависи от системния и оптимален контрол на коригируемите рискови фактори. При обективизирана диагноза и назначена терапия, основния фактор, определящ еволюцията на заболяването е придържането към назначената терапия. Основните причини за непридържане към терапията са: неинформираност, ниска здравна култура и социално-икономически (финансови) - висока цена на необходимото лечение. В заключение вещото лице сочи, че доколко обективите промени при ищеца се дължат на непровеждане на назначеното оптимално лечение (цена на назначена терапия 2017г. 80лв/месец и на провеждана терапия през 2017-2020 г. с хлофазолин – 1 лев/месец) или са естествена еволюция на заболяването, е въпрос на субективна интерпретация и не подлежи на категорична медицинска оценка. В с.з. на 22.05.2023 г. вещото лице В. заявява, че е запознат с историята на пациента, дотолкова, доколкото е имал възможност да го преглед през 2013 г., като основните проблеми тогава са били високо кръвно налягане и нарушен мастен профил. Ищецът е бил на оптимално за състоянието си лечение и при прегледа тогава е било установено компенсирано състояние, нормализирано кръвно налягане, без наличие на данни за сърдечно ангажиране, болест или сърдечен проблем. Заявява, че през 2017 г. на ищеца са направени същите изследвания, като през 2013г., които не са установили промяна в обективното състояние. Следващата информация, с която в.л. разполага, е от извършения преглед през 2020 г., когато вече при изследванията осъществени от д-р П. във връзка с първоначалната СМЕ, има данни за промени на сърцето - начална хипертрофия и диастолна дисфункция - сърцето е загубило своята еластичност. Това са първите промени, които настъпват при артериална хипертония на сърцето с лош контрол. Вещото лице сочи, че за 2021 г. има данни от пролежаване (на ищеца) в болница, които повтарят заключенията от 2020 г., като там за първи път се коментира и появата на начална сърдечна недостатъчност. Заявява, че към момента ищецът е в компенсирано и стабилизирано състояние на фона на оптималната към момента терапия, като проведените изследвания с ехокардиография, велотест и холтер-ЕГК, потвърждават диагнозата „артериална хипертония с оформено хипертонично сърце“ и „втори функционален клас сърдечна недостатъчност“, като няма данни за наличие на исхемична болест на сърцето и ритъмнопроводни нарушения. На вещото лице е направило впечатление, че до 2017 г. няма динамика и промяна в състоянието на пациента, но през 2020 г. е констатирана промяна. По данни от документацията, до лятото на 2017 г. ищецът е поддържал назначената му терапия, след което лечението е било прекъснато в продължение на две години и половина, през които не е провеждана адекватна терапия, като според в.л. хронологично има връзка между тези факти. Вещото лице излага също, че лошия контрол на рисковите фактори най-често води до влошаване състоянието на пациентите му, като най-важната причина за лош контрол на тези фактори е непридържане към назначената терапия. От представените по делото справка от РЗОК – гр. Сливен (л. 638 по адм. дело № 174/2020 г.), в периода 2017г.- 2020г. ищецът е закупувал чрез РЗОК-Сливен медикаменти във връзка с назначената му терапия до 17.01.2018 г., като за периодите 18.01.2018г. - 30.04.2019г. и от 01.11.2022г. ищецът е бил с непрекъснати здравноосигурителни права. В с.з. на 20.11.2023 г. по делото е изслушано заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л. 716-721 по адм. дело № 174/2020 на АС-Сливен) на вещите лица д-р И. Ников - психиатър и П.Г. - специалист консултативна психология. Изследването е проведено чрез психологически анализ на материалите по делото, входящо интервю, тестова батерия и практически ролеви задачи. Според анамнезата, съставена по данни от съдебното производство и извършен преглед на ищеца в амбулатории условия в гр. Стара Загора, освидетелстваният е фамилно необременен с психични заболявания, без зависимост към алкохол и/или психоактивни вещества. Минали и настоящи заболявания: Артериална хипертония. Психомоторно спокоен, вътрешно-напрегнат, контактен, обстоятелствен. Ориентиран правилно авто- и алопсихично. Критичен към състоянието си. Мисловният процес протича с нормален темп, без клинични данни за налудности и сетивни измами. Разкрива тревожно-депресивни изживявания: „Потиснато ми е. С огромно желание ходех преди на работа... Затворих се доста...Полагам повече усилия да остана концентриран... Не чувствам вина, но имам чувство за безсилие...", с дискретни себеотносни и интерпретации, акцентира на нежелани лекарствени реакции. Емоционално - напрегнат. Волево - нормобуличен. Отрича суицидни мисли и намерения. Памет и интелект - в норма. По време на входящото интервю /проведено през м. септември 2020 г./ в.л. Ников е установил наличие на последици от силен и/или продължителен дистрес у ищеца. Според резултатите от тестовото изследване на личностните характеристики, при ищеца се наблюдават: завишени нива на тревожност; раздразнителност - постоянна дисфорична готовност, съпроводена със свръхчувствителност по определена тема и склонност към акцентуация - дискредитиран в публичното пространство и настроен реактивно срещу зложелателите си; липса на увереност и самоконтрол - не е в състояние да възстанови в социално възприетите граници разбирането си за възможно и вероятно, убеден е, че е жертва на „двойни стандарти" и че съществува реална заплаха за живота му. Продължителното психично страдание на ищеца вероятно е повлияло върху общото му здравословно състояние и има за последици влошени взаимоотношения с околните и загуба на приятелски кръг, нарушения на съня, емоционална напрегнатост с незатихваща дисфорична готовност. Движенията при ищеца са ту ускорени, ту забавени, мимиката е застинала с израз на тъга и страдание. Мисловният процес е вискозен, твърде често борави с хиперболи и алегории. У ищеца не са установени депресивни налудности, но отделни изрази и нагласи могат да бъдат окачествени като социално неприемливи. Едни от най- честите „предупредителни сигнали" на депресивния епизод са нарушенията в съня. При решаване на практическите ролеви задачи изследваното лице е проявило остатъчни депресивни симптоми (понижено настроение, чувство за вина, безсъние, тревожност, нарушения в работата, загуба на интерес, раздразнителност, умора, понижено либидо, както и редица соматични или физически симптоми), но не е бил диагностициран и не е приемал терапия. Вещите лица са достигнали до извода, че данните от съдебното производство, клиничните интервюта и психологичното изследване сочат, че освидетелстваният страда от психично заболяване - умерено тежък депресивен епизод, код по МКБ 10: F32.1. Към момента обследваното лице проявява безпокойство, раздразнителност и видимо се намира в напрегнато емоционално състояние. Посочва се, че образуваното срещу ищеца досъдебно производство от 22.02.2017 г. не е причина за влошаване на здравословното му състояние, а и самият ищец категорично отхвърля значението на досъдебното производство като стресов фактор, като определя причината за тежкия психологически стрес усещането за унижение и последвалите неблагоприятни последствия - уволнението му от заеманата позиция. В заключение вещите лица категорично посочват, че ищецът е страдал от оставането си без работа след 13.07.2017г., тъй като придава свръхценно значение на професионалния си статус и не е могъл да намери друга работа, като в резултат са влошени взаимоотношенията му с околните и загубил приятелския си кръг, настъпили са нарушения на съня му, психичното му състояние се е влошило след 13.07.2017г., като това има причинна връзка с уволнението му през 2017 г. Според вещите лица образуваното на 22.02.2017 г. срещу ищеца досъдебно производство (пр.пр. № 384/2017г. на РП-гр. Сливен – л. 235- 239 и л. 279 по адм.дело) не е довело до влошаване на здравословното му състояние. Представени с исковата молба като доказателства са и публикации в интернет сайта на Агенция "СЕДМИЦА“, собственост на "Рекламна агенция СЕДМИЦА" ЕООД от 17.07.2017 г. (л.73-77 по АД 174/2020 на АС-Сливен), отразяващи новината за уволнението на ищеца със заповед на правосъдния министър, както и публикации на лица в групата „Виртуален Общински Съвет Сливен“ (л.83-84 по АД 174/2020 на АС-Сливен), изразяващи мнения и впечатления от професионалната дейност на ищеца. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предявени са искове с пр. осн. чл. 49 от ЗЗД за сума в общ размер на 168 767, 25 лв., както следва: иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 68 267, 25 лв., увеличен на 68 767, 25 лв., след допуснато с протоколно определение от 13.03.2023 г. (л. 482 и сл по АД № 174/2020г. на АС-Сливен) изменение на иска в частта относно претенцията за имуществени вреди със сумата от 500 лв., ведно с дължимите лихви върху тази сума, считано от 16.02.2021 г. и иск за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., причинени от отменената по съдебен ред Заповед № СД 02-5/10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и последвалото прекратяване на трудовото му правоотношение като държавен съдебен изпълнител при Районен съд – гр. Сливен. Исковете са допустими и подсъдни на СГС /относно което съдът е обвързан от Определение № 3061 от 17.06.2024 г. по ч.к.гр. дело № 20248003101837 по описа за 2024, петчленен състав на ВКС и ВАС/. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже - и това му е указано с доклада по делото - фактите, обосноваващи деликтната отговорност - противоправно поведение, в причинна връзка от което са настъпили твърдените вреди, техния размер, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорността на Министерство на правосъдието – настъпването на вредите при или по повод на отменената като незаконосъобразна заповед на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца. В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който е възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети вредите, причинени от изпълнителя при или по повод на възложената работа. Отговорността на възложителя е обективна, гаранционно - обезпечителна и безвиновна, тя има за цел да репарира вредите, които са настъпили като пряка и непосредствена последица от извършването на възложената работа в патримониума на трето лице. Тази отговорност е функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител, а именно - виновно и противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда и причинно- следствена връзка между поведението и вредата. Вината на извършителя на работата, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се предполага до доказване на противното и в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че е налице принципна пречка за уважаване на предявените искове поради следните съображения: Налагането на дисциплинарно наказание от министъра на правосъдието на ДСИ изначално не може да се приеме за противоправно деяние, осъществяващо състава на деликт, освен ако не се касае за престъпно деяние /каквото в случая нито се твърди, нито се доказва/ или ако са се осъществили предпоставките, изрично разяснени на съдилищата в т. 1 от ППВС № 4/75г. /възпроизведени и в редица други съдебни решения от по-актуалната съдебна практика/. В така посоченото Постановление ПВС изрично е посочил, че по начало, издалият отменената заповед за уволнение ръководител на организацията или учреждението не дължи заплащане на обезщетение на възстановения на работа работник или служител извън дължимото обезщетение по КТ. Когато обаче при издаване на неправилната заповед ръководителят е причинил непозволено увреждане на работника или служителя, той носи отговорност за действително причинените вреди. Тази последица настъпва, когато ръководителят на организацията или учреждението, в които е издадена заповедта, недобросъвестно е използувал служебното си положение, за да постигне лични или други не служебни цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника или служителя и въпреки това е издал заповед в този смисъл и в други подобни случаи. Изложеното налага извода, че принципно паралелно с отговорността по КТ деликтна отговорност от работодателя при незаконно уволнение, може да се търси само ако същото едновременно осъществява и състава на гражданския деликт - като в този случай е необходимо работодателят да е осъществи такова поведение, при което за постигане на лични и други неслужебни цели е наложил наказанието, знаейки, че няма основани за това. Иначе казано, необходимо е работодателят да е действал недобросъвестно. Извън така посочените случаи, налагането на дисциплинарно наказание, което в последствие е отменено от съда като незаконосъобразно, не означава, че действията на ръководителя на организацията или учрежданието /в случая – на министъра/ при налагането му, са били противоправни по смисъла на генералния деликт. Вреди в тази хипотеза не е предвидено да се търсят, а защитата е осигурена посредством реда за обжалване на заповедта за налагане на наказание и предвидените изрично обезщетения за оставане без работа, която защита в случая е реализирана и в двете посоки. Доколкото по делото няма никакви данни министърът на правосъдието да е наложил дисциплинарното наказание при недобросъвестно, злонамерено използване на служебното си положение, за да постигане свои лични цели – странични за съответното трудово правоотношение и то знаейки, че липсва основание за санкциониране на ищеца, то налагането на дисциплинарното наказание с процесната заповед, независимо от последвалата й отмяна, не може да се окачестви като деликт /по смисъла на чл. 45 от ЗЗД/ и да обоснове ангажиране на имуществената отговорност на работодателя /в т.см. актуалната съдебна практика, намерила израз в Решение № 1297 на САС по г.д № 1074 по описа за 2022г./. Извън горното принципно положение, съдът излага и следните мотиви за неоснователност на претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в неизплатени суми за облекло за периода от 13.07.2020 г. до 04.03.2020 г. и за закупуване на очила за работа с видеодисплеи за периода от 13.07.2017 г. до 31.12.2019 г.: По силата на чл. 277, ал. 1 от ЗСВ всяка година на държавните съдебни изпълнители се изплащат средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера. Този разход за съдебната власт, обаче, е обвързан от обстоятелството, че съответният ДСИ реално ще престира своя труд през съответната година. Следователно, тези средства не представляват доход за ДСИ, а тяхната цел е насочена към обезпечаване нормалното изпълнение на трудовите му функции съобразно неговия социален и професионален статус. Поради тези правни съображения, когато ДСИ не е полагал труд за съответната година, независимо от причината за това, той няма право да получи тези средства, респективно - не притежава субективно право те да му бъдат изплатени като обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. В допълнение, с решение на ВСС са приети Правила за определяне и изплащане на суми за облекло на магистрати, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията и съдебни служители в органите на съдебната власт. В чл. 2, ал. 8, предл. 2-ро от тези правила е регламентирано, че при прекратяване на трудовите правоотношения се възстановява сумата за облекло, пропорционално на неотработеното време, като изключения от това правило са предвидени в предл. 1-во на същи текст - при прекратяване на трудовите правоотношения поради смърт или пенсиониране, какъвто не е разглеждания случай. В конкретния случай, отмяната на уволнението на ищеца и възстановяването му на работа има за законоустановена последица признаването за трудов стаж, без да е съществувало трудовото правоотношение времето, през което служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ. В тази норма е регламентирано изключение от правилото, че трудов стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, предвид чл. 351 КТ. Това изключение, обаче, се отнася само за трудовия стаж, но не и за правото на служителя на облекло за времето след прекратяване на трудовото му правоотношение. Това субективно право е последица от работа по трудово правоотношение и е свързано с изискванията за облекло, на които служителят следва да отговаря през време на работата му по трудово правоотношение. След като трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено, считано от 13.07.2017 г. до възстановяването му на работа на 21.01.2020 г., той не е престирал реално работната си сила и е отпаднало правното основание за плащане на сума за облекло за разглеждания период. По изложените по-горе съображения е неоснователна и претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени вреди поради неполучено от ищеца допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) за периода от 13.07.2017 г. до 31.12.2019 г. в размер на 3 984, 93 лв. Претендираната сума не представлява уговорено възнаграждение по смисъла на чл. 291 от ЗСВ, във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ и подлежи на преценка от страна на този, който го определя. Следва да се вземе предвид и следното: Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (ПОИСДТВ) действащи към процесния период, са приети решение на ВСС по протокол № 34/27.10.2011 г. на основание чл. 13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (л. 120 и сл. по АД 174/2020 на АС-Сливен). Наредбата, от своя страна, е издадена на основание чл. 244, т. 2 и чл. 261 КТ и § 121 от ЗИД на КТ /ДВ бр. 25 от 2001г./. С наредбата се определя брутната заплата, която съгласно чл. 3 се състои от основна работна заплата, допълнителни трудови възнаграждения и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт, или в индивидуален трудов договор. ДТВ, съгласно чл. 6 от Наредбата, са определените в наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително и договорените с индивидуален и/или колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия. Съгласно чл. 13 от Наредбата, с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда, текущо за годината или за друг период, промени в условията на труд с временен характер, участие в печалбата и други. В чл. 14 от Наредбата е посочено, че с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата или с индивидуален трудов договор могат да се определят по високи размери на допълнителни трудови възнаграждения определени с Наредбата. Така цитирана, уредбата характеризира ПОИСДТВ, приети от Пленума на ВСС, като такива по чл. 13 от Наредбата, а процесното трудово възнаграждение - като допълнително, незадължително, само при определени предпоставки, определени от Пленума на ВСС в условията на оперативна самостоятелност. Съгласно чл. 2 от ПОИСДТВ, при наличие на финансови средства по § 01-00 "Заплати" по бюджетите на органите на съдебната власт и неизползвани наличности от предходната година по бюджета на съдебната власт, след изплащане на всички задължения, административните ръководители, съдиите, прокурорите, следователите, в т.ч. младши съдии, младши прокурори, младши следователи, съдебните и прокурорски помощници, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, членовете на ВСС, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС, служителите на Националния институт по правосъдие (НИП) и съдебните служители, заети в тези органи, могат да бъдат стимулирани за постигнати резултати. Разпоредбата на чл. 7 от ПОИСДТВ предвижда размерът на средствата за допълнителни възнаграждения по чл. 3 да се определя от административните ръководители. По отношение на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията, съгласно разпоредбата на чл. 8 от ПОИСДТВ, този размер се определя от Министъра на правосъдието, по предложение на председателя на съответния районен съд. В тази връзка, при анализа на посочената нормативна уредба могат да бъдат очертани предпоставките за изплашване на допълнителни възнаграждения по ПОИСДТВ на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията, както следва: 1) решение на Пленума на ВСС за изразяване на съгласие за упражняване на правомощията по чл. 7 и чл. 9 от ПОИСДТВ за съответната бюджетна година; 2) решение на комисия "Бюджет и финанси" към ВСС за определяне на размера на средствата за изплащане на допълнителните възнаградения; 3) акт на Министъра на правосъдието за определяне на размера на средствата за изплащане на допълнителни възнаградения; 4) мотивирано предложение на председателя на съответния районен съд до Министъра на правосъдието и 5) изразяване на съгласие от Министъра на правосъдието по мотивираното предложение на председателя на съответния районен съд за изплашване на конкретно допълнително възнаграждение на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията към съответния районен съд. Изложеното дава основание да се приеме, че е необходимо изпълнение на предпоставките по така посочения сложен фактически състав, като крайния административен акт се издава от министъра на правосъдието, чрез утвърждаване предложението на председателя на районния съд за размера на определените възнаграждения. (така: Опр. № 1202 от 12.02.2025 г. по адм. д. № 497/2025 г., VІ отд. на ВАС) Във всички случаи, правото да получат ДТВ държавните съдебни изпълнители и съдии по вписвания придобиват от утвърждаване на предложението на председателя на районния съд от министъра на правосъдието, който е крайният акт в процедурата по ПОИСДТВ. В този смисъл е постановено и Определение № 1202/12.02.2025 г. по адм. д. № 497/2025 г. на ВАС. По делото е установено, че със заповед от 10.07.2017 г. на министъра на правосъдието на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което впоследствие е отменено с решение от 04.12.2019 г. на СРС, влязло в сила на 27.12.2019 г. Заради наложеното му дисциплинарно наказание, ищецът не е получил ДМС за периода от 13.07.2017 г. до 31.12.2019 г. Както съдът вече посочи по-горе, налагането на дисциплинарно наказание от министъра на правосъдието на съдия по вписванията не може да се приеме за противоправно деяние, от което за ищеца да са настъпили вреди. Министърът на правосъдието има правомощие, когато бъде сезиран, да разпореди да се образува дисциплинарно производство срещу съдия по вписванията, както и по своя преценка да наложи дисциплинарно наказание. Министърът на правосъдието няма правомощие да се произнася по ДМС, нито да влияе при тяхното определяне /те се изплащат от бюджета на съдебната власт, а не на изпълнителната власт/. Съдебен контрол върху определянето на ДМС от председателите на съдилищата не е допустим. Следва да се посочи и че проверките и дисциплинарните производства срещу всеки ДСИ или магистрат са законово регламентирани и са част от служебните "тежести" на тази професия. Срещу всеки ДСИ може да започне проверка или дисциплинарно производство, като това е известно при встъпване в длъжност. Поради това дисциплинарните събития не са неочаквани в професионалния им път. Тези проверки и производства са обаче нормални за професията, и вреди, настъпили от извършването им, не се следват (в т.см. Реш. № 4149/07.06.2019 г. по гр. д. № 13492/2013 г. на СГС). Изложените по-горе принципни съображения за неоснователност на иска за имуществени вреди са изцяло относими към предявения иск за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди, поради което съдът не намира за необходимо да ги излага повторно. Изводът за липса на доказано противоправно деяние, осъществено от ответника, обуславя извод за неоснователност на всички предявени претенции за ангажиране на деликтната му отговорност, като разглеждането на въпроса за наличието на останалите предпоставки за осъществяване на фактическия състав на деликта, е безпредметно. Неоснователността на главния иск за неимуществени вреди налага извод за неоснователност и на акцесорния иск. По разноските: При този изход на спора, на осн. чл 78, ал. 3 от ГПК ответната страна има право на разноски. Ответникът е претендирал присъждането на юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, което съдът определя в размер на 300 лв. Така мотивиран, съдът: