Решение № 4752 от 7.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 8911/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. Образувано е по жалба на „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД срещу решение № 20023105/21.03.2022г. по гр.д. № 62600/2017г. на СРС, 57 с-в в ЧАСТТА, с която е осъден жалбоподателя да заплати на Ю. К. К. на основание чл. 215 КТ сумите от 224 евро и 10.16 евро, представляващи остатък от неизплатената част от командировъчните пари за осъществени международни командировки за периода 01.01.2007г. – 19.11.2007г., ведно със законната лихва от 05.11.2008г. до окончателното изплащане. Въззивникът – ответник поддържа доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Твърди, че не е пасивно легитимиран по исковете, тъй като работодател на ищеца за процесния период е Поделение пътнически превози – София. Моли съда да обезсили решението на СРС в обжалваната част като процесуално недопустимо и да върне делото за ново разглеждане, с присъждане на разноски. От ищеца Ю. К. е подадена насрещна въззивна жалба срещу решението в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените искове за разликата над сумите 224 евро и 10.16 евро до пълните предявени размери от 318. 50 евро и 122. 66 евро. Сочи се, че СРС неправилно е кредитирал вариант 2 на заключението на приетата ССчЕ, тъй като за всички 14 броя извършени командировки, предмет на делото, следва да бъде приложена нормата на чл. 31, ал. 1 НКСЧИ, а не тази по чл. 21 НКСЧИ. Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и да уважи исковете до пълните предявени размери, с присъждане на разноски. Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното: При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното: Жалбите са неоснователни. Производството по делото е образувано през 2008г. по колективен иск, предявен от 66 ищци, между които и ищецът срещу БДЖ ЕАД. След проведено производство по чл. 122 ГПК и множество уточнения на исковата молба, производството е било разделено, като през 2014г. и през 2020г. ищецът е посочил като ответник БДЖ Пътнически превози ЕООД. В жалбата на ответното дружество е релевиран единствен довод за липса на пасивна легитимация по исковете. В тази връзка въззивният изцяло споделя подробните мотиви на СРС, че ответното дружество е надлежно пасивно легитимирано, в качеството му на правоприемник на БДЖ ЕАД към момента на подаване на исковата молба, по арг. от чл. 127, ал. 4 КТ, като препраща по реда на чл. 272 ГПК към тях. Ето защо ответникът е пасивно легитимиран по исковете, в качеството му на работодател. По същество по делото не се спори и се установява от приетите писмени доказателства, че за процесния период страните са били в трудовоправни отношения, като ищецът е заемал при ответника длъжността "кондуктор, спални и кушет вагони". За да бъде уважен иска за заплащане на командировъчни пари по чл. 215 КТ вр. чл. 31 НСКСЧ, ДВ, бр. 50/2004г., е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на трудово правоотношение между страните, изпращане на работника или служителя да осъществява трудовите си функции извън мястото си на работа и неизпълнение от страна на работодателя на задължението за престиране на полагащите се на служителя командировъчни пари, при условия и в размери, определени с акт на Министерския съвет. Със заповед № 80/30.01.2007г. изпълнителният директор на "БДЖ" ЕАД е наредил на основание чл. 31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, считано от 01.02.2007г. да се изплащат следните размери на дневни командировъчни при пътувания в чужбина на кондуктори на спални и кушет вагони: за Унгария - 17, 50 евро на ден, за Гърция- 17, 50 евро на ден, за Турция- 15 щ.д. на ден, за Сърбия-17, 50 евро на ден. Със заповед № 9/12.12.2007г. управителят на "БДЖ П ътнически превози" ЕООД е наредил на основание чл. 31 НСКСЧ, считано от 09.12.2007г. дневните командировъчни пари при пътувания в чужбина на кондукторите на спални и кушет вагони да се изплащат на ден, както следва: 1. София- Будапеща-София за 3 дни-17, 50 евро; 2. София-Виена-София за 3 дни-17, 50 евро; 3. София-Белград –София за 3 дни-17, 50 евро; 4. София-Солун-София за 2 дни-17, 50 евро; 5. София-Букурещ-София за 1 ден-17, 50 евро; 6. София- Истанбул-София за 2 дни-15 евро; 7. София-Атина-София-3 дни-17, 50 евро. В чл. 215 КТ е предвидено, че при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари в размери, определени от МС. Въз основа на тази законова делегация с ПМС № 115 от 03.06.2004г. е приета НСКСЧ, която е в сила от 01.07.2004г. и действаща за процесния период. В чл. 31, ал. 1 НСКСЧ е предвидено, че персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3 - в размер на 80% от дневните пари за страната на крайната гара, определени по норматива в приложение № 2. По арг. от чл. 228, ал. 2 КТ, размерът на обезщетението по чл. 215 КТ се прилага, доколкото в акт на Министерски съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. При тълкуване съдържанието на посочените разпоредби се налага извод, че законодателят е предвидил размери на командировъчните пари, под които работодателят не може да слиза при изплащането им на работниците и това са тези, предвидени в приетия на основание чл. 215 КТ подзаконов нормативен акт, който за процесния период е НСКСЧ. Ето защо, както е приел и СРС, посочените в НСКСЧ размери на командировъчните пари са минималните, които работодателят следва да заплаща. По отношение размера на присъдените разходи, СРС е кредитирал втори вариант на заключението на приетата ССчЕ, като е приел, че за част от командировките, извършени с престой между 4-6 часа на територията на съседна държава, е приложима нормата на чл. 21 от НСКСЧ. Съгласно цитираната норма, при престояване на командированите лица по-малко от едно денонощие на територията на съседна на Република България държава, се полагат дневни пари в размер на 35% от дневните пари за съответната държава, ако престоят на лицата е повече от 4 часа (но по малко от денонощие). Раздел IV НСКСЧ съдържа и специални правила за командировъчните пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства. Съгласно чл. 34 НСКСЧ, за персонала по раздел IV не се прилага ограничението по чл. 11, ал. 1 - относно общата продължителност на командировките на едно командировано лице за една календарна година. С оглед изложеното, при определяне на командировъчните пари на персонала на сухоземните транспортни средства с крайна гара в съседна на Република България държава, следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 21 от Наредбата. Приложението на общата норма не е изключено изрично, така както е процедирано по отношение на чл. 11, ал. 1 от Наредбата, нито е в противоречие със спецификата на дейността на персонала по Раздел IV от Наредбата. Нормата на чл. 21 от Наредбата касае хипотези, които не са уредени в Раздел IV, поради което именно като обща следва да намери приложение и при определяне на командировъчните пари на персонала на сухоземните транспортни средства (така Решение № 46/18.03.2016г. на ВКС по гр. д. № 3364/2015 г., III г. о., ГК; Определение № 905 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2533/2015г., III ГО). С оглед изложеното, доводите в жалбата на ищеца за приложение само на нормата на чл. 31, ал. 1 НКСЧИ при определяне на командировъчните пари са неоснователни. По изложените съображения, жалбите са неоснователни и решението на СРС следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, не следва да бъдат присъждани разноски. Така мотивиран, Съдът