Решение № 1944 от 8.7.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 367/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на И. Д. П., с адрес гр. Русе, [улица]чрез адв. Н. Т. срещу Решение № 268/04.05.2026 г. на директора на Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите Русе за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация. Решението се обжалва като незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Иска се от съда да отмени оспореното решение и да задължи административният орган да представи исканата информация. В съдебно заседание жалбоподателката П. лично и заедно с процесуалния си представител адв. Н. Т. поддържат жалбата на основания, изложени в нея и претендират присъждане на разноски.

Ответникът – директор на Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ) Русе се представлява в процеса от старши юрисконсулт М. К., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание представя писмена защита.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, с право и интерес от обжалването. Жалбоподателката са адресат на акт, който подлежи на съдебен контрол. По същество жалбата е основателна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

С писмо с № 03-490-2/24.09.2025 г. директорът на Регионална здравна инспекция (РЗИ) Русе e препратил до директора на РИОСВ Русе писмо с № 2307/23.09.2025 г. на директора на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Писмото на директора на НЦОЗА е относно здравен риск за населението на гр. Русе във връзка с изпратен от РИОСВ Русе „Доклад за резултатите от измервания на концентрацията на миризми от инсталация на „Оргахим резинс“ АД и изследване за дисперсия на миризми“. Към последното писмо е приложено становище на експерти от НЦОЗА.

В представеното становище е посочено, че с писмо вх. № 3430/21.08.2025 г., РЗИ Русе представя Доклад за резултатите от измервания на концентрацията на миризми от инсталация на компанията „Оргахим Резинс“ АД, както и резултати от дисперсионно моделиране на разпространението на миризми извън производствената площадка. Целта на проучването е да се идентифицира зоната, засегната от работата на съоръжението, в която може да възникне неприятна миризма. Изложени са мненията на съответните експерти по представените документи от гледна точка на опазване на здравето на населението. Разгледани са два документа, както следва:

1. „Доклад за резултатите от измервания на концентрацията на миризми от инсталация на компанията „Оргахим резинс " АД“, изготвен от гръцката фирма Envirometrics С.А. чрез проведени измервания в осем точки на територията на производственото предприятие. Определянето на концентрациите е извършено съгласно европейски стандарт „БДС EN 13725:2022 - Емисии от стационарни източници. Определяне на концентрацията на мириса, чрез динамична олфактометрия и степен на излъчване на мириса“. Представено е обяснение, че чрез метода се определя концентрацията на миризма в газообразна проба, използвайки динамична олфактометрия с панел от човешки оценители, който служи като сензор. При условно определена концентрация на миризма при границата на откриване 1 ouE/m3 (европейска единица за миризма на кубичен метър въздух), в пробовземните точки на територията на „Оргахим резинс“ АД са установени стойности за миризма в интервала 100 - 4 400 ouE/m3. Посочено е още, че по принцип, субективният човешки подход при възприемането на миризми и ограниченията за определяне на концентрацията на миризми от стационарни източници са причина за отсъствие на норми за миризми на национално или европейско ниво. Установените резултати от изпитването са сравнени с ориентировъчни стойности съгласно немско ръководство за миризми в атмосферния въздух (GOAA - Guideline on Odour in Ambient Air), в което се прилага концепцията за време на въздействие на миризмата. Според немските насоки, часовете на въздействие на миризмата се класифицират като часове с поне шест минути откриваеми миризми. В жилищни райони, честотата на миризмите не трябва да надвишава 10% от общия брой годишни часове, а в индустриални райони - не трябва да надвишава 15%, което се определя като час, през който концентрацията на миризмата надвишава определен праг. Ако честотата на миризмите (часове на въздействие на миризмата годишно) надвишава допустимите часове експозиция, миризмите се класифицират като „значително неудобство“.

2. „Изследване на дисперсията на миризми“, за „Оргахим резинс“ АД е използвана система за дисперсно моделиране CALPUFF-CALMET. Посочено е, че моделът CALPUFF изчислява почасови концентрации на миризми за последния [възраст] период с налични метеорологични данни (01.01.2022 г. - 31.12.2024 г.), приемайки непрекъсната работа на съоръжението (24 часа на ден) през целия период. Според резултатите, въздействието на „Оргахим резинс“ АД е локализирано главно в зона на 900 м от обекта и надвиша референтната стойност от 10% честота на часовете с миризми в съответствие с преобладаващите посоки на вятъра и топографските влияния. Установено е, че тази зона обхваща главно Западната индустриална зона на Русе, докато на разстояние над 2 км прогнозираните нива на миризми са под референтната стойност (обикновено <5% от почасовата честота на миризмите).

Експертите, на база разгледаните документи, са достигнали до извод, че „Оргахим резинс“ АД отделя миризми от производствения процес, които се усещат от човешкото обоняние извън производствената площадка. Това е нарушение на Комплексното разрешително на дружеството по Условие 9.4.1. „Притежателят на настоящото разрешително да извършва всички дейности на площадката по начин, недопускащ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка" като е дадена препоръка РИОСВ Русе да предприеме превантивни действия. Изрично е посочено, че и в предишни становища на експертите до РЗИ Русе е описано отрицателното въздействие върху човешкото здраве на разпространението на миризми от промишлени източници. Отбелязано е, че при съобразяване на представеното заключение от дисперсионното моделиране, според което въздействието на миризмите е локализирано главно в зона на 900 м от производствената площадка на „Оргахим резинс“ АД, в която според Общия устройствен план на гр. Русе, освен чисто промишлена зона (Пч) и предимно промишлена зона (Пп), попада и Смесена многофункционална устройствена зона - разновидност 2 (Смф 2). Последната представлява „територии с многофункционално предназначение за обитаване и жилищно строителство, обществено обслужване, търговия, безвредни производства, спорт и атракции, както и други допълващи функции“, където рискът от експозиция на миризми в обекти, подлежащи на здравна защита е висок. Изведено е твърдение, че ако жителите на гр. Русе периодично усещат неприятни миризми това означава, че има моменти с определени метеорологични условия, когато миризмите се разпространяват в жилищни райони и на разстояния, които са над определените чрез математично моделиране 900 м от обекта.

Посочено е още, че съгласно Комплексното разрешително, „Оргахим резинс“ АД работи със значителен брой суровини, реагенти и крайни продукти, които могат да са източник на миризми. Дружеството е производител на синтетични смоли и поливинилацетатни дисперсии - акрилатни смоли; наситени и ненаситени полиестерни смоли; алкидни смоли и др. Наситените и ненаситените полиестерни смоли се разтварят предимно в ароматни въглеводороди, като например толуол и ксилол, стирен както и в кетони, като ацетон и метилетил кетон .(МЕК), терпентин, бутилацетат, метилметакрилат, фталов анхидрид и много други вещества. Тези въглеводороди, освен различен праг за усещане на миризма, имат и различни токсични, дразнещи и други вредни ефекти, които в представените два документа не са анализирани. Докладвано е единствено провеждането на олфактометрично проучване и дисперсно моделиране, като от здравни позиции, съществен недостатък е отсъствието на отговор на въпросите; кои са най-вероятните химични вещества, носители на миризмата; каква е тяхната концентрация в пробовземните точки; кои технологични възли и производствени етапи са най-вероятния източник на миризми. Констатирано е, че без тази информация, проучването е непълно от здравни позиции и освен проведената оценка на субективното усещане за миризми, не позволява оценка на други рискове за човешкото здраве, които също са пряко свързани с експозицията на миришещи химични вещества. Твърди се в становището, че без отговор на посочените въпроси не е възможна целенасочена превенция от страна на „Оргахим резинс“ АД за ограничаване разпространението на миризми, а също и упражняването на ефективен държавен контрол от страна на РИОСВ Русе.

И. П. е сезирала министъра на околната среда и водите със Заявление за достъп до обществена информация, подадено на 02.10.2025 г. П., на основание чл. 17 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) във връзка с чл. 24 от ЗДОИ е поискала да й бъде предоставена следната обществена информация:

„1. Дати през месец септември 2025г, на които е имало авария в Топлофикация Русе, мерките и предписанията от страна на РИОСВ Русе с цел недопускане на аварии в Топлофикация Русе за периода 1 -30.9.2025г;

2. Ситуациите, в които е допустимо от комините на Топлофикация Русе да излиза цветеп/сив/черен, т.е. различен от бял, дим/пушек, въпреки сероочистката;

3. Предписанията, дадени на Л. Л. М. от РИОСВ Русе във връзка с публикацията на страницата на инспекцията на 1.8.2025г https://www.riosv-ruse.org/novini/posledni-novini/35541-riosv-ruse-dade- predpisaniva-na-linamar-lait-metals-ruse-eood-za-podobreniva-na-ventilatzionnata-sistenia , направена ли е проверка дали са изпълнени и копие от протокола/доклада/отчета на въпросната проверка;

4. Копие от становището на НЦОЗА, изпратено до РИОСВ Русе, съгласно информацията на сайта на инспекцията от 26.9.2025г [интернет адрес] и датата, на която РИОСВ Русе е предоставила, съгласно въпросната публикация, протоколи и документи на РЗИ Русе, за да изиска допълнителна информация за влиянието на миризмите върху работещи и живеещи в близост до източници на ксилен и толуен хора.“

Видно от поставения щемпел върху заявлението, последното е получено в РИОСВ Русе и регистрирано с вх. № ВСП-1204/03.10.2025 г.

С писмо изх. № И-5062/16.10.2025 г. директорът на РИОСВ Русе е уведомил П., че регионалната инспекция разполага с информация по всички точки и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗООС и чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ се предоставя достъп като за целта е постановено Решение № 583/16.10.2025 г. Към посоченото решение е представена Справка със следното съдържание:

„• По т. 1 от Заявлението: През месеца не са настъпвали аварии в „Топлофикация - Русе. През септември в АИС ,,Възраждане” са отчетени три минимални превишения на средночасовата норма на серен диоксид, съответно два пъти на 25.09. и един на 26.09.2025 г. При незабавна проверка на „Топлофикация Русе“ АД, оператор на ТЕЦ - Русе Изток, е констатирано, че превишения на концентрациите на серен диоксид се дължат на пропуски в работата на сероочистващата инсталация, което не се счита за аварийна ситуация. Дадени са предписания, които са изпълнени в срок. До края на месеца не са установени превишения на средночасовите и средноденонощните концентрации на серен диоксид в град Русе.

• по т. 2 от Заявлението: Наличие на сив пушек е допустимо при разпалване на котлите. При нормална работа на съоръженията, серният диоксид, излъчван от комините, след преминаване през сероочистващата инсталация, е допустимо да има светложътеникав цвят.

• по т. 3 от Заявлението: В статията, публикувана на интернет страницата на РИОСВ - Русе, е описана цялата фактологията, целта и броят на предписанията, дадени на „Линамар Лайт Металс Русе“ ЕООД. Част от предписанията са изпълнени, а други не, тъй като срокът все още не е изтекъл. За част от предписанията са дадени допълтнителни указания за изпълнението им.

• по т. 4 от Заявлението: Информацията ще Ви бъде предоставена под формата на копие на документа. Допълнителна информация до РЗИ - Русе за ново становище е изпратена на 6 октомври 2025 г.“

Ангажирани са доказателства за връчването на решението заедно със справката и съответно документа по т. 4 от справката на П. на 17.10.2025 г. и на 20.10.2025 г.

С. З. за достъп до обществена информация, П. е сезирала министъра на околната среда и водите на 02.04.2026 г. Поискан е достъп до обществена информация под формата на предоставяне на „Копие от писмото с допълнителна информация от РЗИ Русе за ново становище, изпратено от РИОСВ Русе на 6 октомври 2025г и споменато в Справка по ЗДОИ с вх номер ВСП-1204/03.10.2025г. на РИОСВ Русе“. Заявлението е изпратено от главния секретар на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) с писмо с № ВСП-413/006.004.2026 г. до директора на РИОСВ по компетентност.

Във връзка със заявлението на П., директорът на РИОСВ Русе е уведомил изпълнителния директор на „Оргахим резинс“ ЕАД. Посочено е в писмото, че заявлението е подадено от физическо лице, като чрез него се изисква копие на писмо на РИОСВ Русе към РЗИ Русе, с което се предоставя допълнителна информация, с цел допълване на становище на НЦОЗА. Посочено е още, че приложенията на писмото съдържат информация, касаеща данни от собствен мониторинг на организираните източници на площадката на „Оргахим резинс“ ЕАД съгласно Наредба № 6 за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници и Информационни листи за безопасност на дружеството. С писмото, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ, е изискано изричното писмено съгласие/несъгласие за достъп до исканата информация по заявлението. Писмото е достигнало до адресата на 15.04.2026 г., видно от известие за доставяне ИД PS 7000 1JTRFN U. Получено е писмо вх. № ВСП-413-(2)/15.04.2026 г., подписано от пълномощник, в което изрично е заявено, че не се дава съгласие за разкриване и достъп до информация, съдържаща данни за „Оргахим резинс“ ЕАД.

С писмо № ВСП-413-3/20.04.2026 г. П. е уведомена от решаващия орган, че на основание чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ е удължен срока за произнасяне по подаденото заявление. Ангажирани са в административната преписка доказателства за получаване на писмото до П. на 21.04.2026 г.

Във връзка със сезиращото заявление, директорът на РИОСВ Русе е постановил Решение № 268/04.05.2026 г., с което е отказал достъп до исканата от П. информация. Основанието за постановения отказ е факта, че исканата информация представлява производствена тайна и търговска тайна по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на Закона за защита на конкуренцията, респективно чл. 20, ал. 1, т. 2 от ЗООС, която дружеството предоставя единствено и само на компетентните контролни органи във връзка с предоставените им от закона правомощия. Посочено е, че не е налице надделяващ обществен интерес. Решението е изпратено до П. по електронна поща с писмо с № И-2092/ 04.05.2026 г., като е представено доказателство за получаване на същото.

П., недоволна от постановеното решение, обжалва същото в настоящото производство с доводи за нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Посочено е в жалбата, че отказът на административния орган за предоставяне на информация е обоснован единствено с несъгласието на третото лице – „Оргахим резинс“ ЕАД и с наличието на търговска тайна. Твърди, че при наличие на надделяващ обществен интерес съгласието на третото лице не е необходимо. Направено е позоваване на нормите на чл. 14, ал. 1 и чл. 17 от ЗООС относно факта, че информацията за околната среда не може да се ограничава на основание търговска тайна. Направен е извод, че твърдението в решението за липса на надделяващ обществен интерес в конкретния случай пряко противоречи на съдебната практика. Сочи се, че органът е бил длъжен да представи частичен достъп ако документите съдържат производствена тайна. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да задължи административния орган да предостави исканата информация. Претендират се разноски.

В единственото по делото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа тезата, че с Решение № 583/16.10.2025 г. административният орган вече е предоставил част от информацията. Твърди, че поведението на администрацията в случая е незаконосъобразно по причина, че тя следва да работи в обществен интерес, а не само да съобразява мнението на дружеството, което е отказало достъп до информацията. Релевира се възражение, че исканият документ представлява официална кореспонденция между две институции РИОСВ и РЗИ, поради което реално не се изисква нищо от „Оргахим резинс", за да се иска тяхното мнение. Смята, че това е информация, която държавните институции събират, която по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗООС е публична.

В същото съдебно заседание жалбоподателката П. направи лично изявление, в което посочва, че „Тази информация съдържа вредни вещества, които са причина за миризми, които усещаме извън работната площадка. Аз лично се притеснявам за здравето си, има становище на НПВ, в което пише, че извън работната площадка на „Оргахим резинс" излизат миризми. Аз не живея близо до завода, но минавайки покрай „Оргахим резинс" усещам такива миризми и се притеснявам за здравето на детето си и на семейството си. Аз искам информация от РИОСВ, като РИОСВ е дало тази информация на РЗИ, като РЗИ може да каже дали е вредно това или не. И аз, минавайки от там всеки път, дишайки това, искам да разбера от РЗИ вредно ли е това, което дишам или не е вредно. Изпратила съм и до РЗИ запитване и очаквам да получа от тях информация, искам от тях становище. Искам да знам информацията, която РИОСВ им е предоставила. И това е отделен спор, както гражданите имат собствено мнение, така и РЗИ има, но в момента говорим за РИОСВ и техният отказ. Потърсила съм тази информация от РЗИ, но самата информация се дава от РИОСВ... Получила съм файлове, които снощи не успях да отворя. Да напомня за съществуващата Орхуската конвенция, по която имам право на достъп до всякаква информация, свързана с околната среда и здравето. В случая става дума за моето здраве, всеки един от тук присъстващите може да подадат жалби ако Ви се занимава. Смятам, че тази информация която искам не е само за мен.“

Процесуалният представител на ответника пледира, че правото на достъп до информация не е абсолютно. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България не може да се упражнява срещу правата и законните интереси на други лица, а по чл. 41, ал. 2 гражданите имат право на информация от държавен орган, ако тя не е държавна или друга защитена от закона тайна и не засяга чужди права. ЗДОИ също изрично допуска ограничаване на достъпа до обществена информация, когато информацията представлява търговска тайна и предоставянето й би довело до нелоялна конкуренция между търговци, освен в случаите на надделяващ обществен интерес.

Представената писмена защита от ответника разглежда подробно жалбата на П.. Описана са фактите, довели до издаване на оспореното решение. Посочени са правни основания за законосъобразност на отказа – правото на достъп до информация не е абсолютно; налице са предпоставките по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ; недоказан обществен интерес; исканата информация може да съдържа търговска тайна; допускането от ЗООС на отказ при наличие на производствена или търговска тайна; изключението за емисиите не обхваща цялата търсена информация; не е доказано, че исканата информация е необходима за контрол върху дейността на РИОСВ; наличие само на обществен интерес; спазване на законоустановената процедура. Изложени са и доводи относно искането за частичен достъп. Многократно е използвана фразата „ВАС е приемал…“ без да е посочен нито един конкретен съдебен акт на върховната инстанция като съдебна практика. Предявено е искане към съда да отхвърли жалбата на П.; да приеме липсата на надделяващ обществен интерес; да приеме, че отказът е законосъобразен и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на РИОСВ Русе.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ въвежда легалната дефиниция за понятието обществена информация - Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Не се спори между страните, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, защото съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Съгласно чл. 2, ал. 3, изречение първо от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите (ПУДРИОСВ) Директорите на РИОСВ са органи на изпълнителната власт. Според нормата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ПУДРИОСВ Директорът на РИОСВ: 1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на РИОСВ. Като териториален орган на изпълнителната власт, директорът на РИОСВ Русе е компетентен да се произнесе по заявлението и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗООС.

Не се установява нарушение на формата на атакувания административен акт. Нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ е специална спрямо общата норма на чл. 59 от АПК. Актът, с който се произнася задължения субект по предявено заявление, е наименуван решение и следва да има определено съдържание. Съдържанието на решението за отказ се определя от разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ - В решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Съдът установява, че обжалваното решение отговаря на посочените изисквания. Доколко правните и фактическите основания са съответни на закона е въпрос на материална законосъобразност на акта.

Сочи се в жалбата, че решението е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но на практика такива не са конкретизирани нито в жалбата, нито в съдебно заседание. Съдът

не установява нарушения на процедурата за предоставяне на достъп, регламентирана в глава трета от ЗДОИ. Жалбоподателката е подала писмено заявление до министъра на околната среда и водите по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ. Същото отговаря по съдържание на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ – 1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; 2. описание на исканата информация; 3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация, освен когато заявлението е подадено чрез платформата за достъп до обществена информация; 4. адреса за кореспонденция със заявителя. Изпълнено е изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗДОИ за посочване на формата, в която искат да им бъде предоставена търсената информация – копие, изпратено на електронен адрес.

От своя страна, министърът по компетентност е изпратил своевременно заявлението на задължения субект – директорът на РИОСВ Русе, който също е изпълнил предвидената в закона процедура – поради необходимостта от получаване на съгласието на трето лице е уведомил П. с писмо, че на основание чл. 31, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от АПК срокът за произнасяне ще бъде удължен с 14 дни. Решението е постановено в срок. Констатира се, че решението е връчено на заявителката.

Съдът установява, че оспореното от П. решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Според ал. 2 Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

Нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ определя, че Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Правната доктрина приема, че понятието обществена информация се свежда до възприемането на информацията като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Видно от чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, за да се определи дадена информация като обществена, същата следва да отговоря на две кумулативно съществуващи условия, както следва:

Първото - тя да се отнася до обществен живот, т.е. до животът на обществото като група хора;

Второто - тя трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би отговаряла на изискването да способства за постигане на посочената от закона специална цел - да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект, информацията

Обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект (чл. 2, ал. 2 от ЗДОИ). Законодателят е класифицирал обществената информация както следва (чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ):

Чл. 10 от ЗДОИ - Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия.

Чл. 11 от ЗДОИ - Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Регламентиран е и начинът на достъп до тези видове информация в чл. 12 (до официална обществена информация) и в чл. 13 (до служебна обществена информация) от ЗДОИ.

В раздел II от ЗДОИ "Достъп до друга обществена информация", законодателят е допуснал изключение от общите правила на чл. 2 и чл. 3 от закона, като е предвидил достъп до обществена информация, свързана с дейността на други задължени за предоставянето й субекти и достъп до обществена информация за средствата за масова информация.

В конкретния случай е необходимо да се съобрази и нормата на чл. 19 от ЗООС съгласно която Информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио-, електронна или в друга материална форма относно:

1. състоянието на компонентите по чл. 4 и взаимодействието между тях;

2. факторите по чл. 5, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство, включително доклади за прилагане на законодателството в областта на околната среда, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда;

3. състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;

4. обекти на културно-историческото наследство, сгради и съоръжения, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;

5. анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, използвани в рамките на мерките и дейностите, посочени в т. 2;

6. емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната среда.

Като вид информация тя може да бъде (чл. 18 от ЗООС) Информацията за околната среда е: 1. налична първична информация; 2. налична предварително обработена информация;3. нарочно обработена информация.

Спорът между страните се свежда само до въпроса дали постановения с обжалваното решение отказ за достъп до обществена информация относно искането на жалбоподателката П. за предоставяне на „Копие от писмото с допълнителна информация от РЗИ Русе за ново становище, изпратено от РИОСВ Русе на 6 октомври 2025г и споменато в Справка по ЗДОИ с вх номер ВСП-1204/03.10.2025г. на РИОСВ Русе“ е законосъобразен.

Жалбоподателката твърди, че има право да получи достъп до тази информация по причина, че тя не попада под закрилата на търговската тайна и защото е налице надделяващ обществен интерес. Ответникът е на мнение, че информацията съдържа чувствителни търговски данни, не е налице надделяващ обществен интерес и третото лице изрично е изразило несъгласие за предоставяне на достъп до информацията. Съдът намира за правилна и съответна на приложимите правни норми позицията на жалбоподателката по следните причини:

1. Право на достъп до информация за околната среда съгласно Конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус, Дания, на 25.06.1998 г., известна още като Орхуска конвенция. Посочения международен акт е подписан от България на 25.06.1998 г.; ратифицирана е със закон приет от 39-то Народно събрание на 02.10.2003 г., публикуван в ДВ, бр. 91/2003 г.; в сила за страната от 16.03.2004 г.

В съдебно заседание жалбоподателката П. направи следното изявление: „Да напомня за съществуващата Орхуската конвенция, по която имам право на достъп до всякаква информация, свързана с околната среда и здравето.“. Както съдът посочи и в съдебно заседание, правото на достъп до информация за околната среда не е безпределно и не обуславя безкритичното и автоматично признаване правото на получаване на всяка информация, свързана с околната среда. В чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от конвенцията са въведени някои ограничения, както следва:

3. Искането за информация за околната среда може да бъде отказано, ако:

(а)държавният орган, към който е отправена молбата, не разполага с исканата информация за околната среда.

(b| Искането е очевидно необосновано или формулирано по твърде общ начин, или

(c) искането се отнася до материал процес на завършване или се отнася до вътрешни комуникации между държавните органи, когато такова изключение е предвидено в националното законодателство или обичайната практика, като се отчита обществения интерес от разкриването на информацията.

4. искането за информация за околната среда може да бъде отказано, ако разкриването на информацията би се отразило неблагоприятно върху:

(а) поверителността на работата на държавните органи, когато тази поверителност е предвидена в националното законодателство;

(Ь)международните отношения, националната отбрана или обществената сигурност;

(с)хода на правосъдието, правото на лицата на справедлив процес или възможността на държавните органи да извършват разследване в наказателно или дисциплинарно производство;

(d) поверителността на търговска или промишлена информация, когато тази поверителност е защитена от закона с цел защита на законен икономически интерес. В тези рамки следва да бъде разкривана информация за емисиите, имаща в отношение към опазване на околната среда;

(e) правото па интелектуална собственост;

(f) поверителността на лични данни и/или архиви, свързани с физическо лице, когато това лице не е дало съгласието си за разкриването на информацията пред обществеността, и когато такава поверителност е предвидена в националното законодателство;

(g) интересите на трета страна, която е предоставила исканата информация без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да й бъде наложено, и когато не е съгласна с разпространението на материала; или

(h) околната среда, за която се отнася информацията, като например местата за размножаване на редки видове:

Гореспоменатите основания за отказ се тълкуват ограничително, като се отчита общественият интерес от разкриване на информацията и като се взема предвид дали исканата информация се отнася до емисии в околната среда.

Следователно в конкретния случай, неоснователно е позоваването на П. директно на предоставените й права от цитираната конвенция без на практика да се знае цялостното съдържание на документа, от който тя иска копие.

В този смисъл съдът е съгласен с твърдението на ответника, изложено в т. ІІ.1 от писмената му защита, че правота на достъп до информация относно околната среда не е абсолютно.

Няма спор по въпроса, че П. има право да заяви своето искане по реда, предвиден в ЗДОИ, като случаите, в които достъп до информацията може да бъде отказан са предвидени и в чл. 20, ал. 1 от ЗООС, но дали има право да получи търсената информация е друг въпрос.

2. Надделяващ обществен интерес

Като част от спора между страните на първо място следва да се разреши въпроса дали в конкретния казус съществува наличие на надделяващ обществен интерес. Според жалбоподателката този вид интерес винаги се презюмира при искане на достъп до информация, отнасяща се до околната среда. Отделно от това, както П., така и нейният процесуален представител, в съдебна зала защитават тезата, че те действат в полза на всички останали лица, включително присъстващите като публика в залата. Съдът изрично напомни на жалбоподателката, че подобно позоваване е недопустимо поради факта, че всяко лице притежава правото да иска достъп до обществена информация и ако този достъп му бъде отказан, то има правото на жалба по съдебен ред. В случая, П. не е упълномощена да представлява други лица.

Противоположно е становището на решаващия орган, който посочва, че в случая се касае за засягане на търговски интереси и информацията не може да бъде предоставена.

Легалната дефиниция на понятието е дадена в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, съгласно която Надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 или чл. 3а.

Сочи се в жалбата следното: „В обжалваното решение органът твърди, че не е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Това е в пряко противоречие със съдебната практика. Съгласно § 1, т. 5 от ЗДОИ, Обществен интерес е налице винаги, когато чрез информацията се гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите. В случая се касае за контролната дейност на РИОСВ върху потенциален замърсител, което е от пряко значение за живота и здравето на жителите на гр. Русе.“ Не е ясно коя съдебна практика се има предвид в това твърдение. Видно от подаденото заявление от П. се иска копие на документ, който обаче е обобщаващ за резултати от различни видове изследвания, а не от контролна дейност на административния орган. Не е ясно как от този документ П. ще си състави мнение за дейността на РИОСВ Русе.

Независимо от така изложените мотиви, настоящият съдебен състав установява, че е налице надделяващ обществен интерес по мотиви, различни от изложените в жалбата.

В т. ІІ.3 от писмената защита на ответника са изложени доводи, на основание които решаващият орган е достигнал до извод, че не е налице надделяващ обществен интерес като се сочи, че „В жалбата липсват конкретни факти за наднормени емисии от „Оргахим резинс“ АД; аварийно или залпово замърсяване; неизпълнение на предписание; наложена санкция; укрита информация от страна на РИОСВ; злоупотреба с власт или корупционно поведение; незаконосъобразно бездействие на контролния орган. Посочени са единствено общи твърдения, че информацията е свързана с „качеството на въздуха и здравето на гражданите“ и с „контролната дейност на РИОСВ“. Тези твърдения сами по себе си не доказват превес на обществения интерес над защитения интерес на третото лице.“ Съдът не е съгласен с това твърдение, защото заявителят няма задължение да доказва подобни факти. Напротив, решаващият административен орган е този, който разполага с тези факти. Обжалваното решение за отказ е на практика неразривно свързано с предходното Решение № 583/16.10.2026 г. на директора на РИОСВ Русе по заявление на П., като в приложената към него справка ясно е заявено, че информацията ще й бъде предоставена под формата на копие на документа. В подаденото от П. заявление, във връзка с което е постановено цитираното Решение № 583/16.10.2026 г. не е посочено наименованието на „Оргахим резинс“ ЕАД (посочени са други търговски дружества).

П. е предположила в заявлението си от 02.10.2025 г, че има влияние „…на миризмите върху работещи и живеещи в близост до източници на ксилен и толуен хора.“, т.е. наличие на емисии на вредни за здравето на човека химични вещества. Съгласно чл. 20, ал. 6 от ЗООС Ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества в околната среда като стойност по показателите, определени от нормативните актове. От представеното становище на експерти на НЦОЗА се констатира, че при изследване по описаните методи миризми на различни вредни вещества се разпространяват на разстояние от 900 метра, следователно са засегнати цели териториални зони (включително със смесено предназначение) в гр. Русе, факт, несъобразен от решаващия орган при постановяване на отказа.

Съдът е съгласен с ответника, че презумпцията относно надделяващия обществен интерес е оборима в конкретния случай, тъй като се засягат интереси на трето лице, изрично изразило своето несъгласие за предоставяне на този вид информация. Но нормата на чл. 20, ал. 6 от ЗООС е специална не само спрямо разглежданата презумпция, но и спрямо ограниченията, свързани с отказ за предоставяне на информация, въведени в чл. 20, ал. 1 от ЗООС и в чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от Орхуската конвенция.

Темата за наличието/липсата на надделяващ обществен интерес е доразвита в писмената защита на ответника (т. ІІ.7 и т. ІІ.8). Сочи се, че „Надделяващият обществен интерес трябва да бъде свързан с прозрачност и отчетност на задължения субект, а не с общо любопитство към дейността на частен търговец.“ Тази позиция би била правилна, но в случая самият административен орган е посочил кое е дружеството, от което следва да се търси информация. Напълно възможно и допустимо е и за това дружество да бъде предоставена информация по начина, по който това е сторено в т. 1 - т. 3 от Справка по ЗДОИ с вх. № ВСП-1204/ 03.10.2025 г. и в този случай щеше да се докаже прозрачността и отчетността на дейността на РИОСВ Русе. Не е възможно жалбоподателката да „сочи конкретен административен акт, контролно производство, санкция, предписание или неизпълнено задължение на РИОСВ, чието проверяване налага разкриване именно на пълния обем искана информация“, след като ясно и конкретно в т. 4 от цитираната Справка е записано, че „Информацията ще Ви бъде предоставена под формата на копие на документа. Допълнителна информация до РЗИ - Русе за ново становище е изпратена на 6 октомври 2025 г.“

По изложените причини съдът намира, че е налице надделяващ обществен интерес.

3. Основания за отказ за предоставяне достъп до информация:

3.1. Основания по ЗДОИ

Необходимо е да се изследват нормативно установените причини за отказ да се предостави исканата информация, регламентирани с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ: Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца

3.1.1.Относно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ – неприложима към конкретния казус.

3.1.2. Относно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ – на основание тази норма решаващият орган е отказал предоставяне на търсената от П. информация.

3.1.3. Относно чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ - категорично не е налице тази хипотеза защото няма доказателства, че жалбоподателят е изисквал достъп до същата информация от задължения субект в предходните шест месеца.

3.2. Основания по ЗООС:

Основанията за отказ са нормативно регламентирани в чл. 20, ал. 1, както следва:

1. класифицирана информация, която представлява държавна или служебна тайна -

2. информация, която представлява производствена или търговска тайна, определена със закон

3. информация, която представлява интелектуална собственост

4. информация, която представлява лични данни, ако физическото лице, с което е свързана тази информация, не е съгласно с разкриването й, и при спазване на изискванията за защита на личните данни;

5. информация, разкриването на която би се отразила неблагоприятно на интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията;

6. информация, разкриването на която ще се отрази неблагоприятно на компонентите на околната среда.

Съдът установява, че въведените условия за отказ в т. 1; т. 3; т. 4; т. 5 и т. 6 са неприложими към разглеждания казус. Постановения отказ, обективиран в оспореното решение, е обоснован с нормата на т. 2.

Съдът намира, че следва да изложи обобщено мотиви по приложението на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и чл. 20, ал. 1, т. 2 от ЗООС, на основание които административният орган е постановил своя отказ, както следва:

На първо място на разглеждане подлежи приложението на специалния закон, който изисква в конкретния случай да е налице информация, представляваща производствена или търговска тайна, определена със закон. В обжалваното решение е посочена нормата на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията, съгласно която "Производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. Съдът счита, че в случая приложение може да намери и определението за търговска тайна, съдържащо се в чл. 3 от Закона за защита на търговската тайна (ЗЗТТ), съгласно която норма Търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания:1. представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация;2. има търговска стойност, поради тайния си характер; 3. по отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията.

В писмените бележки на ответника, след позоваване на чл. 3 от ЗЗТТ, е посочено, че „От твърденията на самата жалбоподателка се установява, че се иска информация относно: използвани суровини; вещества в производството; информационни листове за безопасност; мониторингови данни; производствени параметри. Такава информация може да разкрива структура на производствения процес, използвани рецептури, химичен състав, доставчици, видове суровини, технологични зависимости, капацитет и организация на производството. Именно тези обстоятелства попадат в кръга на защитимата търговска и технологична информация.“ Наличието на подобно искане от страна на П. не е доказано от страна на административния орган – в представената от този орган преписка по казуса не се установяват подобни изявления на жалбоподателката. Съдът не установи подобно искане в заявлението на П. от 02.10.2025 г., неизпращането на информация по т. 4 от което е довело и до нейното заявление от 06.04.2025 г. В първото заявление процесната т. 4 има следното съдържание: „Копие от становището на НЦОЗА, изпратено до РИОСВ Русе, съгласно информацията на сайта на инспекцията от 26.9.2025г https://www.riosv- [интернет адрес] и датата, на която РИОСВ Русе е предоставила, съгласно въпросната публикация, протоколи и документи на РЗИ Русе, за да изиска допълнителна информация за влиянието на миризмите върху работещи и живеещи в близост до източници на ксилен и толуен хора.“ П. не разполага с информация какви са точно необходимите документи. В тежест на решаващият орган е при постановяването на отказ за достъп до информация да изложи мотиви в тази връзка – нещо, което в конкретния случай не е сторено. От друга страна, твърдението в жалбата, че „исканата информация касае данни от мониторинг и информационни листове за безопасност на суровини“ е недопустимо разширение/ изменение и на практика ново искане от страна на П., което не може да се разглежда в настоящото производство.

За да се приеме, че е налице производствена или търговска тайна, следва да е спазено изискването на чл. 20, ал. 3 от ЗООС - Лицата, които дават информация за околната среда на компетентните органи, са длъжни да обозначат информацията, за която съществува някое от ограниченията за предоставяне по ал. 1. Позоваването на каквато и да е тайна води до прилагането на чл. 20, ал. 4 от ЗООС - При вземане на решение за отказ за предоставяне на информация по ал. 1 компетентният орган отчита обществения интерес от разкриването на тази информация. От събраните по делото доказателства не се установява дали „Оргахим резинс“ ЕАД са изпълнили изискването на чл. 20, ал. 3 от ЗООС относно предадената от тях информация на РИОСВ Русе. Аналогично, не се установява и изпълнението на задължението по посочената разпоредба на чл. 20, ал. 4 от ЗООС – в обжалваното решение не са изложени мотиви относно наличието на тайна и нейния вид, обявена от посоченото дружество, което да води до обоснован отказ от представяне на тази информация. Следвало е в мотивната част на оспорения административен акт да се посочи вида на тайната, начина на нейното обозначаване от предоставящото юридическо лице и как решаващият орган е съобразил общественият интерес в тази връзка. Обикновеното изразяване на несъгласие, независимо, че е в писмена форма, не води автоматично до отказ от предоставяне на търсената от заявителя информация. Хипотезата на наличие на определен вид тайна се съдържа и в общия закон – чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, но същата не е посочена от органа, постановил отказа.

Записано е в писмената защита на ответника (т. ІІ.5), че „Следователно РИОСВ - Русе не само е имала право, но и задължение да съобрази дали поисканата информация съдържа производствена или търговска тайна на „Оргахим Резинс“ АД.“, но мотиви в тази връзка липсват в оспореното решение и тази липса не може да бъде преодоляна в хода на съдебното производство с представяне на писмена защита.

На следващо място, разпоредбите на чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ и на чл. 20, ал. 5 от ЗООС изрично предвиждат възможност за преодоляване на наличието на производствена/търговска тайна и на несъгласието на трето лице.

Съдът вече доказа, че неправилно административният орган не е съобразил наличието на надделяващ обществен интерес. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на жалбоподателката, че след като е налице надделяващ обществен интерес не е необходимо съгласието на третото лице. Напротив, следва да се съобрази изразеното от това трето лице несъгласие и информацията да бъде представена по начин, определен от цитираните правни норми. Според чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ В случаите по ал. 1 се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Съгласно чл. 20, ал. 5 от ЗООС В случаите на ограничен достъп наличната информация за околната среда се предоставя в частта й, която е възможно да се отдели от информацията по ал. 1.

Съдът вече посочи и нормата на чл. 20, ал. 6 от ЗООС Ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества в околната среда като стойност по показателите, определени от нормативните актове. В писмената защита на ответника (т. ІІ.6) е изразена теза, че нормата на чл. 20, ал. 6 от ЗООС има тесен предметен обхват и се отнася до стойности по нормативно определени показатели, т.е. не се отнася до „пълни информационни листове за безопасност; пълни списъци на суровини; производствени рецептури; данни за технологичен процес; информация за доставчици и вътрешна организация; данни, от които може да се извлече ноу-хау. Поради това дори да се приеме, че част от информацията относно стойности на емисии би могла да бъде предоставена, това не води до извод за незаконосъобразност на отказа по отношение на информацията, която разкрива търговска или производствена тайна.“ Съдът установява, че именно това са мотиви, които е следвало да бъдат изложени в съдържанието на обжалваното решение. Отделно от това е следвало да бъдат предоставени стойностите на нормативно определените показатели за излъчваните емисии, което също не е сторено. Съдът не е в състояние да направи преценка дали е налице законосъобразност на отказ за предоставяне на информация, представляваща производствена/търговска тайна, тъй като подобна диференциация на търсената от П. информация не е направена в процесното решение.

В съдебно заседание съдът постави въпрос на процесуалния представител на ответника дали частичното предоставяне на информацията е обсъждано и в отговор беше изразено становище, че „Това сме го обсъждали, но ако извършим такова заличаване ще се заличи 80-90% от информацията, и в становището и тя може несъзнателно да бъде открита.“. В решението не са изложени мотиви защо информацията не може да бъде предоставена частично. Каква част от тази информация може да бъде предоставена, при наличие на надделяващ обществен интерес, следва да бъде преценено от решаващия орган. „Несъзнателното“ откриване на информация на практика означава некоректно извършена преценка, което административният орган не следва да допуска. Как ще прецени коя част от информацията е допустима за представяне или защо цялата информация е недопустима за представяне на заявителя е въпрос на организация на работа на задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ, но във всички случаи следва да има мотиви в тази връзка в постановеното решение за отказ, каквито липсват в обжалваното решение. Разсъждения в тази връзка са изложени в писмената защита на ответника (т. ІІІ), но те засягат механичното заличаване на информация, като не е ясно защо именно този начин на предоставяне на информация административният орган счита за приложим.

Съдът не е съгласен с тезата на процесуалния представител на жалбоподателката (изразена в съдебно заседание), че е било допустимо представяне на спорната информация, защото П. е поискала заличаване на лични данни на трети лица, ако такива фигурират в търсената информация. Понятието лични данни се отнася винаги и единствено до физически лица, докато и за самата жалбоподателка е ясно, че в случая се търси информация за търговски дружества. Следователно, няма как за тях да бъдат заличени лични данни. В този смисъл, П. не е търсила частичен достъп до информация.

Не на последно място в писмената защита на ответника (т. ІV) са изложени доводи относно практиката на ВАС, че административният орган следва да изложи мотиви при позоваването си на защитим интерес на трето лице, а не само да посочи липсата на съгласие. За съда остава неясно, защо след като тази практика е известна на задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ, същият не е изложил мотиви в постановеното от него решение.

Обжалваното решение противоречи на целта на закона – както ЗДОИ, така и ЗООС имат за цел да създадат ясни и точни процедури за достъп до обществена информация, в конкретния случай свързана с безопасна и здравословна околна среда, като се създадат условия за прозрачни и видими за обществото действия и решения на задължените субекти. Поради неправилната преценка за липсата на надделяващ обществен интерес тази цел в разглеждания казус не е постигната.

В обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че постановеното решение за отказ е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. По тази причина решението следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на решаващия орган - директора на РИОСВ Русе, за ново произнасяне. Решаващият орган следва да прецени до каква степен и под каква форма може да предостави търсената от заявителката И. П. (жалбоподателка по делото) информация и ако това не е възможно, да изложи ясни, конкретни и правно обосновани причини в тази връзка при съобразяване мотивите на съда.

Жалбоподателката претендира разноски по представен списък, а ответникът присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката се следва сума за заплатена държавна такса в размер на 5,11 евро. За заплащане на посоченото в представения списък възнаграждение за един адвокат в размер на 511,29 евро не са представени доказателства по делото, поради което сумата не подлежи на присъждане.

На основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ, решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът