Решение № 157 от 24.4.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 70/2025 г.

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № №1168/27.09.2024г., постановено по гр.д.№1755/2023г. по описа на РС- П. е отхвърлен иска на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК-131391369, със седалище и адрес на управление- гр.С., район В., бул.„Т.А.“ №28, ет.4, представлявано от управителя М.Р.К., с който се иска да се признае за установено, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК със сила на присъдено нещо, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника Г. Д. Б., ЕГН •••••••••• от гр.П., ул.„Г.М.“ №5, ет.6, ап.18, обл.П., както и че същият дължи солидарно с „Орион Агроинвест” ЕАД, ЕИК: 202960816, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”11-ти август” №2, ет.1, представлявано от Й.И.П., сумата в размер на 12499, 87евро- част от вземане на ищеца по Запис на заповед от 07.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2022г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед №2067 от 13.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3887/2022г. по описа на РС- П. като е постановено незабавното й изпълнение и е издаден изпълнителен лист, като неоснователен и недоказан. Обезсилена е Заповед №2067/13.12.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и издаденият въз основа на нея Изпълнителен лист №1825 от 13.12.2022г., издадени по ч.гр.д. №3887/2022г. по описа на РС- П. Осъден е ищецът „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК- 131391369, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., бул.„Т.А.“ №28, ет.4, представлявано от управителя М.Р.К., да заплати на ответника Г. Д. Б., ЕГН •••••••••• от гр.П., ул.„Г.М.“ №5, ет.6, ап.18, обл.П., сумата от 2600лв., представляваща сторени от ответника разноски по гр.дело №1755/2023г. по описа на РС- П., на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Решението е постановено при участието на трето- лице помагач на страната на ответника- „Орион Агроинвест” ЕАД, ЕИК: 202960816, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”11-ти август” №2, ет.1, представлявано от Й.И.П.. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „ОТП Лизинг“ ЕООД, представлявано от управителя М.Р.К., чрез мл.адв. В. В. Х. от САК, преупълномощена от Адвокатско дружество „В.И.Б.“, представлявано от управителя- адв.Д.В.Б.. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и постановено при неточен анализ на приобщените по делото доказателства. В този аспект се визира, че крайния извод на първоинстанционния съд, е че процесният запис на заповед не е надлежно предявен на издателя „Орион Агроинвест“ ЕАД, поради което изискуемостта на вземането не е възникнала по отношение на авалиста Г. Б. /съответно неговата солидарна отговорност не може да бъде ангажирана/. В решението е прието, че нотариалната покана, с която записът на заповед е предявен на издателя е получена от лице, попадащо извън обхвата на посочените в чл.50, ал.3 от ГПК. Счита се, че основният извод в обжалваното решение е неправилен и не съответства, нито на установената съдебна практика за връчване на книжа на юридически лица, нито на логическата свързаност на фактите по делото в тяхната целокупност. Твърди се, че в действителност в разписката за получаване на нотариалната покана не е отразено, каква е длъжността на Ж.К. в „Орион Агроинвест“ ЕАД, но това обстоятелство не е достатъчно основание да се приеме, че предявяването на записа на заповед не е достигнало до знанието на издателя. Сочи се, че връчването на нотариалната покана е извършено на адрес: гр. П., п.к. 4400, ул.„11-ти август” №2, ет.1. Както е станало ясно от приобщената по делото справка от Търговския регистър, този адрес е единственото регистрирано седалище и адрес на управление на дружеството от учредяването му до настоящия момент. Приема се, че от това обстоятелство, комбинирано с факта, че самоличността на получателя е удостоверена е достатъчно да се приеме, че поканата е връчена надлежно. Твърди се, че в конкретния случай е установено, че офис съществува, но не се установява дали в него са присъствали други лица освен Ж.К.. Наличието на работници и служители, които биха могли да получат книжа от името на дружеството е останало недоказано от ответника- няма никаква информация в такава насока /като например, подробна справка- списък с лица на трудови и граждански договори, издадена от дружеството, от която би се изяснил този въпрос/. При тези обстоятелства, връчването на поканата не би било възможно да се извърши по друг начин освен както е сторено в настоящия случай. Визира се аналогична хипотези разглеждани в Определение №681 от 11.10.2010г. по ч.т.д. №583/2010г. на ВКС и Определение №498/23.09.2015г. по ч.т.д.№2027/2015г. на ВКС. Твърди се, че настоящият случай се припокрива с горецитираните- служителят на нотариуса е посетил адреса на управление на „Орион Агроинвест“ ЕАД и е връчил поканата на лице, което се е намирало на място и е изразило съгласие да я приеме и предаде. Не съществува законова разпоредба, вменяваща право/задължение на призовкаря да събира допълнителни данни дали получателят е ангажиран на трудов или граждански договор при адресата, достатъчно е връчването да е извършено на седалището и адреса на управление на съответното дружество. Сочи се, че приобщената по делото Справка за актуалното състояние на трудовите договори на Ж.К. не е достатъчно убедително доказателство, за да се приеме, че това лице няма нищо общо с „Орион Агроинвест“ ЕАД. Справката съдържа информация само относно наличието на регистрирани трудови договори, но не и граждански. Съвсем мислима хипотеза е, че Ж.К. е на граждански договор при „Орион Агроинвест“ ЕАД, като това твърдение би могло да се обори единствено, ако по делото бе приложена и справка от самото дружество относно всички негови работници и служители, включително тези, назначени на граждански договор. Това и допълнително би доказало, че на седалището и адреса на управление на дружеството е имало други работници или служители, които биха могли да получат книжа, адресирани до търговеца. Сочи се, че в настоящия случай обаче подобна информация въобще не е налична по делото, т.е. не е доказано напълно, че Ж.К. не е служител в дружеството. Първоинстанционният съд е ценил доказателствената тежест на справката от НАП повърхностно, без да вникне в дълбочина относно съдържащите се в нея факти и стойността им във връзка с правилното разрешаване на спора. Самата справка съдържа данни, че на името на Ж.К. са регистрирани два трудови договора. Първият е за периода 10.06.2008г.- 01.04.2017г. при ЕТ „Томи- Веселка Папазова“, а вторият- от 19.02.2024г. до настоящия момент при „Орион С.“ ЕООД. Твърди се, че две обстоятелства правят впечатление, а именно, че между първия и втория регистриран договор е налице празнота от цели седем години, което поставя въпроса относно ангажираността на Ж.К. през този период. Трудно мислимо е, че Ж.К. не е бил ангажиран на граждански договор за такъв голям диапазон време. Още повече, че именно през този период е извършено и спорното връчване на нотариалната покана. Съответно, настоящият работодател на Ж.К. е „Орион С.“ ЕООД- фирмата на това дружество е значително сходна с фирмата на издателя на процесния запис на заповед „Орион Агроинвест“ ЕАД, което е индикация, че същите най- вероятно са от една и съща група. Нещо повече- двете дружества са свързани лица, доколкото З.И.П., с ЕГН •••••••••• /лицето вписано в секция 23. „Едноличен собственик на капитала“ по партидата на „Орион С.“ ЕООД, считано от датата на учредяване на дружеството /22.12.2014г./ до настоящия момент/ е същевременно и член на Съвета на директорите на „Орион Агроинвест“ ЕАД, считано от 14.10.2014г. до настоящия момент. Тези обстоятелства водят до извода, че в действителност връзка между двете дружества е налице. Приема се, че всичко гореизложено свидетелства за това, че е напълно възможно /и вероятно/ лице, работещо в едното дружество, да изпълнява функции в другото. Визира се, че наред с горното, доказателствено искане за извършване на справката в НАП е било направено в открито съдебно заседание, състояло се на 14.06.2024г.- значително време след преклузивния срок за това по чл.131, ал.3 ГПК. Приема се, че уважаването на това искане, само по себе си е процесуално нарушение от съществено значение за правилния изход на делото. Твърди се, че връзката между Ж.К. и „Орион Агроинвест“ ЕАД се доказва и от редица други обстоятелства. На първо място, при внимателен преглед на партидата на дружеството в Търговския регистър е видно, че Ж.К. е бил вписан в секции 23 „Едноличен собственик на капитала“ за продължителен период от време- от учредяването на дружеството до 23.07.2020г., като хипотезата все още да изпълнява функции в дружеството е съвсем реална. На второ място, обстоятелството, че Ж.К. е свързан с „Орион Агроинвест“ ЕАД се потвърждава и от други документи, приложени в кориците на делото. Така например, в приобщения Приемо- предавателен протокол към Договор за финансов лизинг №47172/07.05.2020г. от 04.07.2022г., с който лизингополучателят е предал доброволно владението върху лизинговия актив на лизингодателя, Ж.К. е посочен именно като представител на „Орион Агроинвест“ ЕАД. В тази връзка, оспорваното връчване на нотариална покана е извършено едва 4 месеца след подписване на приемо- предавателния протокол, а именно на 03.11.2022г. Сочи се, че на Разписка от 24.11.2023г. към Съобщение №202352237147/23.11.2023г. по гр.д.№1755/2023г. на РС- П., Разписка от 11.03.2024г. към Призовка №202452209047/08.03.2024г. по същото дело, както и Разписка от 01.10.2024г. към Съобщение №202452233793/30.09.2024г. по същото дело, всички от които адресирани до „Орион Агроинвест“ ЕАД се е разписал именно Ж.К., като изрично е посочено, че същият е служител на дружеството. Твърди се, че съвкупността от тези доказателства не може да бъде пренебрегната, както неправилно е направил първоинстанционният съд. Очевидно е, че Ж.К. изпълнява функции в дружеството, независимо от посоченото в справката от НАП. В този ред на преценка на горепосочените факти се счита, че води единствено и само до извода, че връчването на нотариалната покана, с която е предявен процесният запис на заповед е редовно и пораждащо предвидените в закона последици. Твърди се, че доколкото единственият мотив, поради който с първоинстанционното решение е бил отхвърлен предявения от „ОТП Лизинг“ ЕООД е именно неправилното заключение на съда, че процесният запис на заповед не е предявен надлежно за плащане на издателя „Орион Агроинвест“ ЕАД, в резултат на което вземането на ищеца не било станало изискуемо и подлежащо на изпълнение по отношение на авалиста и ответник в настоящото производство Г. Д. Б., то се счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Визира се, че от представените по делото писмени доказателства, както и от изслушана по делото съдебно- счетоводна експертиза е установено по безспорен начин, че записът на заповед е бил редовно предявен на издателя и на авалиста, като ищецът е установил изискуемостта и дължимостта на вземанията си и по каузалното правоотношение, обезпечавано от записа на заповед. Искането е да се отмени изцяло обжалваното Решение №1168/27.09.2024г. постановено по гр.д.№1755/2023г. по описа на РС- П. и да се постановите решение, с което се признае за установено по отношение на ответника Г. Д. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.П., ул.„Г.М.“ №5, ет.6, ап.18, че същият дължи солидарно с „Орион Агроинвест“ ЕАД, ЕИК 202960816, на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131391369, сумата в размер на 12499, 87 евро- част от вземане по Запис на заповед от 07.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2022г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, както и да се осъди да заплати направените в заповедното и исковото производство разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът Г. Д. Б., чрез пълномощника му адв.П.. Твърди се в него, че подадената въззивна жалба е неоснователна. В тази насока се визира, че направените оплаквания в нея са в противоречие с нормата на чл.50, ал.3 от ГПК, „връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.“. Никъде в нотариалната покана не е отразено, дали Ж.К. е служител на „Орион Агроинвест” ЕАД и каква длъжност заема. Относно възражението на жалбоподателя, че се установило, че офис на дружеството съществувал, но не било доказано от ответната страна наличието на работници или служители в този офис, които биха могли да получат от името на дружество се сочи, че ответникът не е излагал твърдения или възражения по отношение на това, че в офиса на дружеството има или няма работници или служители, на които да се връчват документи и затова не носи доказателствена тежест за тези обстоятелства. Приема се, че посочената от жалбоподателя съдебна практика на ВКС е неотносима към настоящия казус, нито е сходна или аналогична. Счита се за неоснователно възражението в жалбата, че „призовкарят” нямал задължение да събира допълнителни данни дали получателят е ангажиран на трудов или граждански договор при адресата и било достатъчно връчването да е извършено на седалището и адреса на управление. От една страна става въпрос за връчване от страна на нотариус, който не е ясно как установил самоличността на лицето, на което е връчен нотариално заверения документ, както и неговата длъжност. От друга страна, както е споменато в чл.50, ал.3 от ГПК ясно е отразено какви данни на получателя следва да се установят и посочат при връчването. Приема се за неоснователно възражението, че не било изследвано дали лицето Ж.К. не е имал сключен граждански договор с „Орион Агроинвест”ЕАД. В този смисъл се сочи, че е установено от справката от НАП, че Ж.К. има сключен трудов договор от 19.02.2024г. със софийско тьрговско дружество „Орион С.” ЕООД, ЕИК 203342541, за което пред районния съд не са събрани доказателства да е свързано лице с „Орион Агроинвест” ЕАД. Визира се, че твърдението от страна на жалбоподателя за сключени евентуално граждански договор са в сферата на вероятностите, не са събрани доказателства в тази насока. Не са правени своевременни искания и не са събрани доказателства за свързаност на двете посочени дружества. Твърди се, че Ж.К. в един отминал период бил едноличен собственик на капитала на „Орион Агроинвест”, за което твърдение също не са събрани доказателства. Твърди се в жалбата, че в Приемо- предавателен протокол към договор за финансов лизинг №47172/07.05.2020г. от04.07.2022г., с който лизингополучателят е предал доброволно владението върху лизинговия актив на лизингодателя, Ж.К. бил посочен като представител на „Орион Агроинвест” ЕАД. Сочи се, че въпросният протокол е бланка, в която е попълнено името на предаващия Ж.К., но няма представено пълномощно или друг документ, който да го легитимира като представител. Сочи се, че се излагат възражения от жалбоподателя с изразите „възможно /вероятно/” и т.н. различни хипотези, за които няма данни по делото. Визира се, че във въззивната жалба се твърди, че доказателственото искане за извършване справката в НАП е било направено в открито съдебно заседание, състояло се на 14.06.2024г. и това било извън преклузивния срок. В този аспект се сочи, че това доказателствено искане е било направено във връзка със събиране на доказателства по реда на чл.190, ал.1 ГПК, които „Орион Агроинвест” ЕАД, като трето лице помагач е трябвало да представи по делото, като е имало данни, че напомнителното писмо от съда е било връчено пак на лицето Ж.К.. Искане за събиране на това доказателство не е правено от страна на ищеца. В тази връзка се сочи, че са изискани данни за сключените трудови договори на К.. От справката от НАП се установява, че няма и не е имал сключени трудови договори с „Орион Агроинвест” ЕАД, което съответно препраща и към факта на нередовното предявяване на Записа на заповед на издателя. Твърди се, че безспорен факт е обаче, че към момента на връчване на нотариалната покана за предявяване на вземането, Ж.К. не е бил нито собственик, нито представляващ, нито пък служител в „Орион Агроинвест” ЕАД. Моли се да се остави въззивната жалба без уважение и се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Моли се за присъждане на съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция. Писмен отговор от третото лице- „Орион Агроинвест“ ЕАД в указания срок не е постъпил. В съдебно заседание, жалбоподателят „ОТП Лизинг“ ЕООД, нередовно призован не се явява законен представител- /отрязък от призовката е върнат след приключване на съдебното заседание- 06.03.2025г./. За него се явява процесуалния му представител- адв. В. Х., която не възразява по отношение на нередовното призоваване. От страна на същата се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се да се отмени обжалваното решение, като се уважи предявения иск. Ответникът по жалбата- Г. Д. Б., редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалния му представител адв.П.. От страна на последната е постъпило писмено становище, в което се оспорва подадената въззивна жалба, като се поддържа писмения отговор. Моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба. Претендират се сторените пред настоящата инстанция съдебно- деловодни разноски. За третото лице- помагач „Орион Агроинвест“ ЕАД, редовно призован, представител не се явява. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното: Производството пред РС- П. е образувано по повод на подадена искова молба от „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК-131391369, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., бул.„Т.А.“ №28, ет.4, представлявано от управителя М.Р.К., срещу Г. Д. Б., ЕГН •••••••••• от гр.П., ул.„Г.М.“ №5, ет.6, ап.18, обл.П., с която е предявен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК цена на същия 12 499, 87 евро. Твърди се от ищцовото дружество, че на 07.05.2020г. в гр.С., „Орион Агроинвест“ ЕАД, ЕИК 202960816, представлявано от тогавашните изпълнителни директори Г. Д. Б., ЕГН •••••••••• и М.А.П., ЕГН •••••••••• е издало Запис на заповед, предявим в срок до 54 месеца от датата на издаването му, по силата на който дружеството безусловно и неотменимо се е задължило при предявяване на записа на заповед да плати, без протест и без разноски, на или на заповед на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131391369, сумата от 68 853, 81 евро. Сочи се, че посоченият запис на заповед бил авалиран от Г. Д. Б., с ЕГН ••••••••••, при същите условия, при които задължението е поето от издателя. Твърди се, че с Нотариална покана с peг.№2611, том I, акт №62 по описа на нотариус М.И.М. peг.№571 при НК, с район на действие гр.П., „ОТП Лизинг“ ЕООД е предявило за плащане на „Орион Агроинвест“ ЕАД Запис на заповед от 07.05.2020г., като последното е приканено в тридневен срок след получаването й да заплати сумите, които са дължими по горецитирания запис на заповед. Нотариусът е удостоверил връчването на поканата до адресата „Орион Агроинвест“ ЕАД на 03.11.2022г. Сочи се, че нотариална покана, с peг.№2610, том I, акт №61 по описа на нотариус М.И.М. peг.№571 при НК, с район на действие гр.П., „ОТП Лизинг“ ЕООД е предявило за плащане на Г. Д. Б., Запис на заповед от 07.05.2020г., като последният е приканен в тридневен срок след получаването й да заплати сумите, които са дължими по горецитирания запис на заповед. Нотариусът е удостоверил връчването на поканата до адресата Г. Д. Б. на 06.10.2022г. Визира се, че с оглед неизпълнението на паричните задължения „ОТП Лизинг“ ЕООД е предявило претенциите си пред съда чрез подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу „Орион Агроинвест“ ЕАД и Г. Д. Б. за част от вземането си, произтичащо от горепосочения запис на заповед, а именно за 12 499, 87 евро. На база заявлението и приложените към него документи са издадени Заповед №2067 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 13.12.2022г. по ч.гр.д.№3887/2022г. по описа на РС- П. и Изпълнителен лист №1825 от 13.12.2022г. по същото дело, с който РС- П. е осъдил „Орион Агроинвест“ ЕАД и Г. Д. Б. да заплатят солидарно на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата от 12 499, 87 евро, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2022г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които държавна такса в размер на 488, 95лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. Твърди се, че въз основа на изпълнителния лист „ОТП Лизинг“ ЕООД е подало молба за образуване на изпълнително дело срещу „Орион Агроинвест“ ЕАД и Г. Д. Б., въз основа на която е образувано изпълнително дело №112/2023г. по описа на ЧСИ Деница Йорданова Станчева, peг.№889 при КЧСИ, с район на действие гр.П.. Твърди се, че на 24.04.2023г. е получено съобщение по ч.гр.д. №3887/2022г. по описа на РС- П., с което е връчен препис от Разпореждане №2642/05.04.2023г. по същото дело и с което е указано, че „ОТП Лизинг“ ЕООД следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу Г. Д. Б., доколкото същият е подал възражение на основание чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Дружеството „Орион Агроинвест“ ЕАД не е подало възражение и по отношение на него заповедта за изпълнение се е стабилизирала. Искането е, на основание чл.422 от ГПК, да се установи по отношение на ответника Г. Д. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.П., ул.„Г.М.“ №5, ет.6, ап.18, че същият дължи солидарно с „Орион Агроинвест“ ЕАД, ЕИК 202960816, на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131391369, сумата в размер на 12 499, 87 евро- част от вземане на ищеца по Запис на заповед от 07.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2022г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, както и да заплати направените в заповедното и в настоящото производството разноски. В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Г. Д. Б., чрез адв.Е. П.. В него се сочи, че искът е допустим, но се оспорва като неоснователен. Твърди се, че процесният запис на заповед е бил подписан от ответника Г. Б. едновременно, като представляващ към онзи момент издателя „Орион Агроинвест”ЕАД и като физическо лице авалист. Съответно са направени следните възражения по исковите претенции на ищеца, а именно: Нередовност на процесния запис на заповед, като в него не е посочен падеж, а е въведено условие за предявяване в срок до 54 месеца от датата на издаване, като по този начин поставя платеца и авалиста в неизгодно и несигурно положение, тъй като може да бъде предявен след 1 месец или след 54 месеца. Още повече текста чл.477, ал.1 от ТЗ указва, че при непосочен падеж срока за предявяване е 1 година. Не е спазена формата на предявяването и отбелязването за това, съгласно изискването на чл.538, ал.2, изр.2 от ТЗ. Няма отбелязване върху Записа на заповед, че същия е предявен лично на ответника Г. Б.. Сочи се, че освен това Записът на заповед не е предявен на представляващия издателя „Орион Агроинвест”ЕАД- Й.П., а на някакво друго лице- Ж.К.. Въпреки това е била издадена Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по ч.гр.д.№3887/2022г. по описа на РС- П. за солидарно задължение на ответника Г. Б. и „Орион Агроинвест” ЕАД и съответно образувано изпълнително дело №112/2023г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег.№889 на КЧСИ. Твърди се, че издадения Запис на заповед от „Орион Агроинвест“ ЕАД в полза на поемателя „ОТП Лизинг“ ЕООД обезпечава каузално правоотношение, възникнало по Договор за финансов лизинг №205009747172/07.05.2020г. Страни по този договор са „ОТП Лизинг” ЕООД- лизингодател, „Орион Агроинвест” ЕАД- лизингополучател и ответника Г. Д. Б.- съдлъжник. По силата на този договор, ищецът е следвало да достави на „Орион Агроинвест” ЕАД опаковъчна машина Budissa BAG, модел RT 8000 и дружеството съответно да заплаща за ползването отделни лизингови вноски по погасителен план, след което да придобие собствеността на машината. Последната вноска от този погасителен план е следвало да бъде извършена на 05.05.2024г. Сочи се, че не е ясно договора /каузалното правоотношение/ изпълнявано ли е или не, доставена ли е и къде се намира към настоящия момент машината, прекратяван ли е договора, коя е изправната страна по договора. Записът на заповед е авалиран от настоящия ответник, който е и страна по договора за финансов лизинг. Твърди се, че „Орион Агроинвест“ ЕАД е заплащало редовно лизинговите вноски, всяка на съответната падежна дата. Възразява се от ответника, че предявената искова претенция е за ненастъпили падежи на останали лизингови вноски. Последният възразява и за недобросъвестно поведение на ищеца, приносител на Записа на заповед и по отношение на това, от една страна, че издателя е платил сумата по лизинговите вноски и съответно по обезпечителния запис на заповед и евентуално въпреки, че не е настъпил падежа на останалите лизингови вноски, ищеца се е снабдил с изпълнителен лист срещу ответника, като авалист и „Орион Агроинвест“ ЕАД, като издател и се опитва предсрочното да ги събере без настъпил падеж. Сочи се, че тъй като е било образувано изп.дело №112/2023г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег.№889 на КЧСИ срещу ответника и издателя на записа на заповед, по което евентуално издателя „Орион Агроинвест” ЕАД вече е платило на поемателя- ищец и въпреки, че има знание за това е предявил настоящия иск срещу авалиста за двукратно събиране на претендираната сума. Искането е на основание чл.219, ал.1 ГПК да се допусне като трето лице- помагач на ответната страна, издателя на Записа на заповед „Орион Агроинвест” ЕАД, ЕИК: 202960816, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”11-ти август” №2, ет.1, представлявано към момента на издаване на записа на заповед от Г. Д. Б. и М.А.П., а към настоящия момент от Й.И.П. с мотиви, че Издателят, като страна по записа на заповед има право да встъпи като помагач в настоящето производство. С Определение №2968 от 22.11.2023г. първоинстанционният съд е допуснал участието на „Орион Агроинвест” ЕАД, като трето лице помагач на страната на ответника. В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК, третото лице- помагач на страната на ответника не е подал писмен отговор, както и не е взело становище по така предявените искови претенции. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Видно от приетите по делото писмени доказателства, вкл. заверено копие на процесния запис на заповед се установява, че на 07.05.2020г. в гр.С., „Орион Агроинвест“ ЕАД, ЕИК 202960816, представлявано от тогавашните изпълнителни директори Г. Д. Б., ЕГН •••••••••• и М.А.П., ЕГН •••••••••• е издало Запис на заповед, предявим в срок до 54 месеца от датата на издаването му, по силата на който дружеството безусловно и неотменимо се е задължило при предявяване на записа на заповед да плати, без протест и без разноски, на или на заповед на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131391369, сумата от 68 853, 81 евро. Констатира се, че ответникът Г. Д. Б., ЕГН •••••••••• от гр.П., ул. „Г.М.“ №5, ет.6, ап.18, обл.П. е авалирал процесния Запис на заповед, издаден на 07.05.2020г. в полза на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК-131391369. На същата дата- 07.05.2020г. се установява, че между „ОТП Лизинг“ ЕООД, „Орион Агроинвест“ ЕАД и Г. Б. е бил сключен Договор за финансов лизинг, по силата на който лизингодателят „ОТП Лизинг“ ЕООД е поел задължение да придобие от трето лице опаковъчна машина с определена марка и модел и да я предостави на лизингополучателят, „Орион Агроинвест“ срещу възнаграждение, разпределено на 48 месечни вноски. Видно от Нотариална покана, с peг.№2610, том I, акт №61 по описа на нотариус М.И.М. peг.№571 при НК, с район на действие гр.П., „ОТП Лизинг“ ЕООД е предявило за плащане на Г. Д. Б., Запис на заповед от 07.05.2020г., като последният е приканен в тридневен срок след получаването й да заплати сумите, които са дължими по горецитирания запис на заповед. Нотариусът е удостоверил връчването на поканата до адресата Г. Д. Б. на 06.10.2022г. От Нотариална покана с peг.№2611, том I, акт №62 по описа на нотариус М.И.М. peг.№571 при НК, с район на действие гр. П. е видно, че „ОТП Лизинг“ ЕООД е предявило за плащане на „Орион Агроинвест“ ЕАД, Запис на заповед от 07.05.2020г., като последното е приканено в тридневен срок след получаването й да заплати сумите, които са дължими по горецитирания запис на заповед. Нотариусът е удостоверил връчването на поканата до адресата на 03.11.2022г., но в приложената разписка е посочено единствено, че получател е лице с имената Ж.К.. От приложеното ч.гр.д.№3887/2022г. по описа на РС - П. се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане №2067 от 13.12.2022г. по чл.417 ГПК, както и Изпълнителен лист №1825 от същата дата /13.12.2022г./. с които РС- П. е осъдил „Орион Агроинвест“ ЕАД и Г. Д. Б., да заплатят солидарно на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата от 12 499, 87 евро, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които държавна такса в размер на 488, 95лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. Тъй като срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило Възражение по реда на чл.414 ГПК от Г. Д. Б., съдът е дал указания на заявителят да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. Ищецът е предявил иск по чл.422 за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК. Въз основа на издадения изпълнителния лист, „ОТП Лизинг“ ЕООД е подало молба за образуване на изпълнително дело срещу „Орион Агроинвест“ ЕАД и Г. Д. Б., въз основа на която е образувано изпълнително дело № 112/2023г. по описа на ЧСИ Деница Йорданова Станчева, peг.№ 889 при КЧСИ, с район на действие гр.П.. Установява се от справки и приложените по делото доказателства, че „Орион Агроинвест“ ЕАД е със седалище и адрес на управление- гр.П., ул. „11-ти август“ №2, ет.1 и същото се представлява от Й.И.П.. Ж.К. К. е служител на „Орион С.“ ЕООД, считано от 19.02.2024г., където заема длъжността „финансов директор“. Видно от заключението на съдебно- счетоводна експертиза се установява, че по отношение лизинговите вноски са изчислени два варианта. Платените суми по договора за лизинг са в общ размер на 105388, 69лв. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция доказателства намира, че жалбата се явява неоснователна. В случая за настоящата инстанция следва извод, че правилно от страна на първоинстанционният съд е прието, че предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение, подадено срещу същата възражение и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Съответно няма основание да не се приеме, че правилно е счетено по отношение основателността на предявеният иск, че с уважаването на иск, с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК се предпоставя от установяване на съществуването на вземането. Затова в тежест на ищецът е да установи съществуването на вземането, чрез ангажиране на съответните доказателства. В тази насока правилно е счетено от районният съд, че от приетите по делото доказателства се установява, че представеният запис на заповед съдържа всички изискуеми от разпоредбата на чл.535 от ТЗ реквизити, редовна ценна книга е и удостоверява подлежащо на изпълнение /изискуемо/ вземане срещу неговия издател. Тези му изводи няма основание да не бъдат споделени. В случая спорният по делото въпрос между страните който приет, че е налице от първата инстанция е дали е било извършено надлежно предявяване на процесният Запис на заповед. В крайните изводи на последната е прието, че процесният Запис на заповед не е предявен надлежно за плащане на издателя „Орион Агроинвест“ ЕАД на датата 03.11.2022г., от който момент вземането на ищцовото дружество да е станало изискуемо и подлежащо на изпълнение. Нередовното предявяване на записа на заповед за плащане на издателя, не поражда изискуемост на задълженията за плащане от авалиста и ответник в настоящото производство Г. Д. Б.. Отговорността на издателя и авалиста е солидарна, но тя възниква единствено след като бъде осъществено редовно предявяване на записа на заповед на издателя, което съдът приема, че не е било сторено в конкретният казус. Този въпрос е основно поставен и с подадената въззивна жалба. Отговорът на същия, е че обосновано е отчетено от страна на районния съд, че такова не е извършено надлежно, като няма основание да не се възприемат изцяло изложените доводи в тази насока от страна на районния съд, без да е необходимо цялостното им преповтаряне. В този аспект следва да се посочи, че от приетата по делото Нотариална покана с peг.№2610, том I, акт № 61 по описа на нотариус М.И.М. peг.№571 при НК, с район на действие гр. П. се установява, че „ОТП Лизинг“ ЕООД е предявило за плащане на Г. Д. Б. Запис на заповед от 07.05.2020г., като последният е приканен в тридневен срок след получаването й да заплати сумите, които са дължими по горецитирания запис на заповед. Безспорен е фактът, че Нотариусът е удостоверил връчването на поканата до адресата Г. Д. Б. на 06.10.2022г. Не е спорно също така, че с приложена по делото Нотариална покана с peг.№ 2611, том I, акт № 62 по описа на нотариус М.И.М. peг.№ 571 при НК, с район на действие гр. П., „ОТП Лизинг“ ЕООД е предявено за плащане на „Орион Агроинвест“ ЕАД, Запис на заповед от 07.05.2020г., като последното е приканено в тридневен срок след получаването й да заплати сумите, които са дължими по горецитирания запис на заповед. Несъмнено се констатира по делото, че Нотариусът е удостоверил връчването на тази покана до адресата „Орион Агроинвест“ ЕАД на 03.11.2022г., като видно от приложената разписка, като получател е посочено лицето Ж.К.. Безспорен факт в тази насока е, че в тази разписка няма изрично отразяване, дали К. е служител на дружеството „Орион Агроинвест“ ЕАД и съответно, каква длъжност заема в това дружество. Разпоредбата на чл.50, ал.3 от ГПК е категорична, че: „Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.“. Видно от въпросната нотариална покана никъде не е отразено, дали Ж.К. е служител на „Орион Агроинвест” ЕАД и съответно, каква длъжност заема, така както и императивното изискване на цитираната по- горе разпоредба. В конкретният казус се твърди от страна на жалбоподателя, че се е установило, че офис на дружеството съществува, като се възразява, че не е било доказано от ответната страна наличието на работници или служители в този офис, които биха могли да получат от името на дружество. Това възражение не може да се сподели за основателно, тъй като ответника не носи доказателствената тежест в тази насока. Нещо повече, не може да се игнорира обстоятелството, че от страна на последния в хода на процеса не са излагани каквито и да е било твърдения или възражения по отношение на това, че в офиса на дружеството има или няма работници или служители, на които да се връчват документи. Ето защо няма и основание да се приеме, че посочената във въззивната жалба от страна на процесуалния представител на жалбоподателя съдебна практика на ВКС е относима към настоящия спор по същество. Не може да бъде споделено за основателно възражението, че призовкарят- /в случая служител на нотариуса- помощник- нотариус/ няма задължение да събира допълнителни данни дали получателят е ангажиран на трудов или граждански договор при адресата и било достатъчно връчването да е извършено на седалището и адреса на управление. На практика по делото не се установява връчващият процесният документ, как е установил самоличността на конкретното лице, на което е връчен нотариално заверения документ, както и неговата длъжност. Респективно, както бе посочено, разпоредбата на чл.50, ал.3 от ГПК е категорична в това, какви данни на получателя следва да се установят и посочат при връчването. Неоснователно се явява и възражението, че по делото не е било изследвано, дали лицето Ж.К. не е имал сключен граждански договор с „Орион Агроинвест” ЕАД. Действително по делото е установено, видно от справката издадена от НАП, че Ж.К. има сключен трудов договор от 19.02.2024г. с тьрговско дружество „Орион С.” ЕООД, ЕИК 203342541. Не може обаче да се игнорира факта, че реално пред районния съд не са събрани каквито и да е било писмени или гласни доказателства, то да е свързано лице с „Орион Агроинвест” ЕАД. В този аспект не се установява пред първоинстанционният съд да са събрани доказателства, съответно да са правени доказателствени искания установяващи евентуално конкретна свързаност на тези две търговски дружества. На практика твърденията наведени в тази насока, са единствено на база предположения и вероятности без да почиват на събрани доказателства. Този извод е относим и към твърдението, че лицето Ж.К. в един отминал период е бил едноличен собственик на капитала на „Орион Агроинвест”, за което също не са ангажирани доказателства. Не може да се сподели за относимо към спора по същество и твърдението в подадената въззивна жалба, че в Приемо- предавателен протокол към договор за финансов лизинг №47172/07.05.2020г. от 04.07.2022г., с който лизингополучателят е предал доброволно владението върху лизинговия актив на лизингодателя. Действително в този документ, Ж.К. е бил посочен като представител на „Орион Агроинвест” ЕАД, но не може да се игнорира обстоятелството, че въпросният протокол е бланка, в която е попълнено името на предаващия Ж.К., но на практика няма представено пълномощно или друг документ, който да го легитимира като представител. Ирелевантно се явява твърдението наведено във въззивната жалба, че доказателственото искане за извършване справката в НАП е било направено в открито съдебно заседание, състояло се на 14.06.2024г. и това било извън преклузивния срок. Това е така, тъй като това доказателствено искане е било направено във връзка със събиране на доказателства по реда на чл.190, ал.1 ГПК, които „Орион Агроинвест” ЕАД, като трето лице помагач е трябвало да представи по делото, като е имало данни, че напомнителното писмо от съда е било връчено пак на лицето Ж.К.. Реално искане за събиране на това доказателство не е правено от страна на ищеца. Съответно са изискани данни за сключените трудови договори на К., като от справката от НАП се установява, че няма последния да е имал сключени трудови договори с „Орион Агроинвест” ЕАД, което съответно препраща и към факта на нередовното предявяване на Записа на заповед на издателя. Въз основа на гореизложеното няма основание да не се приеме, че на база събрания доказателствен материал, безспорен следва да се приеме като факт, че към момента на връчване на нотариалната покана за предявяване на вземането, Ж.К. не е бил нито собственик, нито представляващ, нито пък служител в „Орион Агроинвест” ЕАД, с което не е реализирана хипотезата на чл.50, ал.3 от ГПК. Въз основа на гореизложеното, няма основание да се приеме, че предявените искове са доказани, което води до извод за тяхната неоснователност, като същите правилно са отхвърлени. Ето защо въззивният съд, споделяйки изцяло правните изводи на първоинстанционният съд и несподеляйки възраженията наведени с въззивната жалба приема, че следва да остави без уважение подадената въззивна жалба, като неоснователна и потвърди, като правилно и законосъобразно обжалваното решение. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на ищеца следва да се присъдят направените от страна на въззиваемата страна, съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 2600лв.- адвокатско възнаграждение. Предвид на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд