Решение № 998 от 18.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 3140/2022 г.

Производството е по реда на чл.294 от ГПК, след връщането на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане с Решение №50150/25.10.2022 г., постановено по гр.д. №2378/2021 г. на ВКС - III гр.отд. Със същото решение е било обезсилено решението на въззивната инстанция, като постановено по нередовна искова молба. С решението си касационната инстанция е дала задължителни указания за отстраняване на съществуващата непълнота и неяснота както в обстоятелствената част, така и в петитума на исковата претенция срещу Столична община. Съгласно дадените задължителни указания на ВКС, с Определение №3052/30.11.2022 г. съдът е указал на ищеца да уточни исковата молба, като ангажира фактически твърдения за конкретното поведение - действие или бездействие - на д-р Г. Л., в качеството му на негов настойник (а не като директор на ДВУИ, с. Подгумер), проявено в рамките на исковия период, което ищецът счита за противоречащо на интересите си, или изразяващо персонално унизително отношение към него. Също така да конкретизира кои са претърпените от него вреди, настъпили в причинна връзка с бездействието на Столична община да осъществява надзор върху дейността на д-р Г. Л., или с назначаването му при наличен конфликт на интереси, които иска да бъдат обезщетени от Столична община, в качеството й на орган по настойничеството. С уточняващи молби - Молба вх. №756/13.01.2023 г. и Молба вх.№1841/27.01.2023 г. ищецът е уточнил обстоятелствената част на исковата си молба. Препис от уточняващата молба е връчен на насрещната страна, с указания за възможност да депозира становище във връзка с уточняващата молба. Постъпило е Становище вх.№2216/01.02.2023 г., подадено от Столична община, чрез В. Г. - гл. юрк. в Дирекция "Социални услуги за деца и възрастни" на Столична община, редовно упълномощена за всички инстанции с приложено към становището пълномощно. Заявява се становище, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, като ищецът не ангажира фактически твърдения за конкретно поведение на д-р Л., в качеството му на настойник, което ищецът счита за противоречащо на интересите си или отразяващо персонално унизително отношение. Описаните бланкетно обстоятелства в молбата препятстват възможността на ответника да осъществи адекватна защита чрез излагането на доводи и представянето на относими доказателства по твърденията на ищеца. Настоява за връщане на исковата молба, и прекратяване на производството по делото, на осн. чл.129, ал.3 от ГПК.

С Искова молба вх.№30405/20.11.2013 г. ищецът е претендирал осъждане на ответника Столична община, да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 12.11.2008 г. до окончателното плащане, за това, че като Орган по настойничеството и попечителството е назначил за настойник на ищеца директора на институцията, в която Ц. е бил настанен, въпреки очевидния конфликт на интереси, а след това не е упражнявал контрол върху дейността на настойника и така е допринесъл за причиняването на вредите, изразяващи се в принуда да живее в ДВУИ – с. Подгумер, при унизителни и нечовешки условия (мизерни битови условия, кошмарен психологически климат, липса на социална активност и смислени занимания, ограничения, администриране с вредни лекарства, произволно настаняване в психиатрични лечебни заведения и т.н.) и в условията на нарушено право на личен живот.

С Молба от 19.12.2013 г. /на л.49 от делото на АССГ/ е уточнено, че претендираното обезщетение от Столична община е в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва за периода от 12.11.2008 г. до окончателното плащане, като е уточнена причинната връзка между незаконосъобразното назначаване за настойник на лице, за което съществува конфликт на интереси, и неупражнения контрол върху дейността му, назначеният за настойник на Г. Ц. директор на ДВУИ-с. Подгумер, е пренебрегвал интересите на поднастойния му Г. Ц., за сметка на интересите на институцията ДВУИ, която е управлявал като Директор.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба по образуваното гражданско дело. В първото по делото о.с.з. на 16.11.2017 г. ответникът е оспорил иска изцяло.

С депозираните в изпълнение на указанията на ВКС пред настоящия съд Молба вх. №756/13.01.2023 г. и Молба вх.№1841/27.01.2023 г., се уточнява, че в периода, през който негов настойник е бил директорът на ДВУИ – с. Подгумер - д-р Г. Л., който е изпълнявал настойническите функции в условията на конфликт на интереси и при неупражнен контрол от Органа по настойничеството и попечителството при Столична община, в резултат от съвместяването на функциите на настойник и директор на дома, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изтърпяни морални и физически страдания от:

1. принудително задържане на ищеца в управляваната от настойника институция ДВУИ- Подгумер, въпреки изразеното от ищеца нежелание за това;

1. вземане на решения за лечението на ищеца по време на това настаняване (даване на съгласие за приемане на медикаменти, или третиране с такива без никакво съгласие);

1. тотален контрол върху ритъма на живот на ищеца; 4. провеждане на контрол върху финансовите средства на ищеца; 5. вземане на решения и предприемане на действия за хоспитализация на ищеца в условията на задължително лечение;

1. администриране на ищеца с психиатрични медикаменти (принуда за приема медикаменти от този вид), въпреки че приемането им е било противопоказано за физическото здраве на ищеца;

1. контрол на поведението на ищеца чрез медикаменти; 8. хоспитализации в психиатрична болница без съответна необходимост – с цел контрол и наказание;

1. налагани наказания, държане в изолация, ограничаване на личната свобода, ограничаване на личното пространство на ищеца – прилагани върху ищеца в случаите, в които той изрази различна воля от тази на настойника си;

1. ограничаване на възможностите за развитие и за придобиване на умения за живот в общността и неоказване на дължимата от настойника грижа за ищеца за придобиване на умения за живот в общността;

1. неосигуряване на медицинска грижа за соматичните и неврологичните заболявания на ищеца;

1. неосигуряване на социални занимания на ищеца; 13. неосигуряване на трудотерапия на ищеца; 14. загуба на придобитите лични и социални умения; 15. неосигуряване на ищеца на възможност да работи; 16. неосигуряване на ищеца на възможност да получи образование в рамките на образователната система;

1. произволно изразходване на паричните му средства; 18. игнориране на личността на ищеца и потъпкване на човешкото му достойнство, включително чрез изразходване на личната му пенсия за цели, които нямат нищо общо с потребностите му;

1. липса на адекватни действия от страна на настойника за адресиране на действителните потребности на поднастойния му, включително поставяне в среда, която ограничава развитието му.

Така посочените вреди могат да бъдат групирани в няколко основни направления:

1. Принудително настаняване в ДВУИ и задържане там против волята му; 2. Оплаквания във връзка с лечението на ищеца:

1. Даване на съгласие за лечение, което не е било необходимо за ищеца;

1. Провеждане на лечение без съгласие; 3. Неосигуряване на необходимо лечение за неврологичното и соматичното му заболяване;

1. Настаняване на задължително лечение без основание - хоспитализация в психиатрична болница с цел контрол и наказание;

1. Осъществяван контрол на поведението чрез медикаменти;

1. Неправилно управление на паричните средства:

1. Контрол върху паричните средства; 2. Произволно разходване без връзка с нуждите на ищеца;

1. Контролиран ритъм на живот:

1. Неосигуряване на социални занимания; 2. Неосигуряване на образование; 3. Неосигуряване на трудотерапия; 4. Неосигуряване на работа; 5. Ограничаване възможностите за развитие и придобиване на умения за живот в общността;

1. Загуба на придобити лични и социални умения;

1. Прилагане на наказания:

1. Държане в изолация; 2. Ограничаване на личната свобода; 3. Ограничаване на личното пространство;

1. Игнориране на личността и човешкото достойнство; 7. Бездействие на настойника да идентифицира действителните потребности и да ги задоволи.

От събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, съдът намира следното:

Във връзка с посочените фактически основания от първата група - за принудително настаняване в ДВУИ и задържане там против волята му, съдът намира следното:

С Експертно решение на ТЕЛК №0774/21.05.2001 г. /на л.229 от делото на АССГ/ на Г. И. Ц. е призната 64% загубена трудоспособност за срок до 01.05.2003 г. с диагноза: „Епилепсия / Епилепсия – редки големи припадъци. Бипиум кордис конгенитум. Лекостепенен междукамерен дефект ляво-десен шънт Н1. Легастения/ограничени умствени възможности.“ С Решение №901/29.10.2001 г. по гр.д.№865/2001 г. на СОС, влязло в сила на 20.11.2001 г. /на л.53 от делото на СОС/, ищецът Г. И. Ц. е бил поставен под пълно запрещение, поради страдание „Епилепсия – големи припадъци. Епилептична промяна на личността. Лека умствена изостаналост – средна дебилност.“.

От Заповед № РД-09-335/04.07.1994 г. на Кмета на Столична Голяма община /на л.77 от делото на АССГ/ се установява, че на основание чл.110 от СК и чл.44, ал.2, във вр. чл.44, ал.1, т.1 от ЗМСМА, е възложено на кметските наместници на ТОА да изпълняват функциите на Орган по настойничеството и попечителството по чл.110 от СК.

Видно от Удостоверение от Столична община – район „Нови Искър“, Отдел „ПНАО и ГРАО“ /на л.114/, към 29.01.2014 г. в Националната база данни не е имало въведени данни за родители, братя и сестри на лицето Г. И. Ц.. От Удостоверения изх.№№ 13 и №14/12.02.2014 г. за съпруга и родствени връзки на Г. И. Ц. /на л.116 и л.115 от делото на АССГ/ се установява, че едва към 12.02.2014 г. в НБД“Население“ вече са били въведени данни за родствените връзки на ищеца, от които е видно, че към датата на издаване на удостоверението двамата му родители, както и неговия брат И. И. М., са били починали, но е имал живи родственици - двете деца на неговия брат Н. И. М., родена през •••• г., и И. И. М., роден през •••• г. Към момента на поставянето му под запрещение ищецът е бил ползвател на социална услуга в специализирана институция, като е бил настанен в Дом за слепи хора в гр. Пирдоп. Със Заповед №160/22.07.2002 г. на Органа по настойничество и попечителство при Община Пирдоп – Софийска област /на л.25 от делото на АССГ/, на Г. И. Ц. е назначен настойнически съвет в състав Председател – директора на Дома за слепи хора в гр. Пирдоп, и двама членове – служители на същата институция. С изготвена от институцията Оценка на възможностите на Г. И. Ц. от 05.11.2001 г., подписана от Директора на дома и социален работник /на л.26 от делото на АССГ/ и докладна до Ръководител на ОССП – гр. Пирдоп, изх.№14/05.11.2001 г. /на л.30 от делото на АССГ/ се докладва, че състоянието на Г. Ц. не отговаря на статута на дома, и се налага преместването му в друг дом, подходящ за него. Със Заповед №22/29.07.2002 г. на Директора на Дома за слепи лица „Н. и А. В.“ – гр. Пирдоп /на л.29 от делото на АССГ/, на основание чл.41, и чл.42 от Наредба №4/16.03.1999 г. на МТСП и настанително писмо от 15.07.2002 г. на Втора столична общинска служба за социална подпомагане /на л.31 от делото на АССГ/, считано от 30.07.2002 г. Г. И. Ц. е преместен от ДСЛ-гр. Пирдоп, в ДВУИ – с. Подгумер.

В Епикриза на Г. И. Ц., от 19.01.2004 г., издадена от „Дом за възрастни с умствена изостаналост“ – с. Подгумер /на л.61 от делото на СОС/, подписана от д-р Г. Л. в качеството на „Лекуващ лекар“, както и в качеството на „Директор“, е отразена диагноза: „Епилепсия – големи припадъци. Олигофрения – лека към средна степен. Епилептична промяна на личността.“. В същата е отразено, че Г. Ц. е роден е на •••••••• г. /същото и от Удостоверение за раждане на л.276 от делото на АССГ/, като родителите му са се отказали от него на 01.03.1979 г. /същото и от нотариалнозаверена декларация на л.267 от делото на АССГ/. От малък изостава в умственото си развитие. През повечето време от живота си е пребивавал в интернати. Завършва помощно училище. Отразено е, че неврологичният му статус е без особености. Психичният му статус е характеризиран като „спокоен, в ясно съзнание, ориентиран задоволително и аутопсихично-контактен. Наличие на беден мисловен процес, без данни за психотична продукция. Емоционално-лабилен с дисфорична зареденост. Без съзнание за болест.“ Посочена е прилагана медикаментозна терапия ежедневно, с медикаменти „Антиелепсин“, „Карбамазепин“ и „Хлоразин“.

От Експертно решение на ТЕЛК №1080/29.03.2004 г. /на л.32 от делото на АССГ/ се установява, че Г. И. Ц. е преосвидетелстван, като предишната оценка за нетрудоспособност от 64% е ревизирана, като му е призната 68% загубена работоспособност, за срок от три години – до 01.03.2007 г. В решението е посочена като първоначална дата на инвалидизацията 11.04.1996 г. В решението е вписана като водеща диагноза: „Епилепсия“, посочено е общо заболяване: „Епилепсия – големи епи припадъци с рядка честота. Лека олигофрения с лека дебилност. Вроден междукамерен дефект. Ляво – десен шънт сн.1-2“.

След преместването му от ДСЛ-гр. Пирдоп, в ДВУИ – с. Подгумер, с протокол от 20.09.2002 г. на Органа по настойничество и попечителство при СО – район „Нови Искър“ /на л.139 от делото на СОС/ за настойник на Г. И. Ц., живущ в с. •••, Дом №• за ВУИ, е била първоначално назначена М. В. Б. – служител в същия ДВУИ.

От Удостоверение изх.№9400-2-22/23.06.2004 г., издадено от Органа по настойничество и попечителство при Столична община – район „Нови Искър“ /на л.106 от делото на АССГ/ се установява, че от м. юни, 2004 г., за настойник на Г. И. Ц. е бил назначен Г. Б. Л.. По делото не са представени доказателства за надлежното назначаване на д-р Л. за настойник на Г. Ц. с решение на Органа по настойничеството и попечителството при Столична община, поради което няма данни за причините за замяната на назначения настойник М. Б. /служител в ДВУИ/ с директора на ДВУИ-с. Подгумер, д-р Г. Л.. Веднага след назначаването му за настойник на Г. Ц., с Декларация от 25.06.2004 г. /на л.210/ д-р Г. Л. е заявил: „Декларирам пред всички държавни органи в Република България, че давам писменото си съгласие лицето Г. И. Ц. да бъде преместен в друго социално заведение в друго населено място по негово категорично настояване.“ Така представеното писмено доказателство не е било оспорено от ищеца. Същото съставлява частен писмен свидетелстващ документ без достоверна дата, който следва да се цени във връзка с останалите доказателства по делото.

След преместването му в ДВУИ-с.Подгумер ищецът неколкократно е напускал самоволно дома, като се е връщал самостоятелно в ДСЛ-гр.Пирдоп, по повод на което е бил подаден сигнал от директора на Дома за слепи лица в гр. Пирдоп, че същият пребивава в Младежкото общежитие в гр. Пирдоп, скита и безпокои живущите в Дом за слепи лица, което е дало основание на 04.02.2003 г. да бъде принудително върнат в ДВУИ-с.Подгумер въз основа на Постановление по чл.185 НПК на прокурор от РП-Пирдоп вх.№431/04.02.2003 г. /на л.246 от делото на АССГ/, с медицински транспорт /Фиш за спешна медицинска помощ на л.231 от делото на АССГ/.

Установява се, че ищецът многократно е изразявал писмено и устно желанието си да напусне дома:

С подадена молба от Г. Ц. /на л.225/ до д-р Л. като Директор на ДВУИ-с.Подгумер, с резолюция за прилагане към досието от 26.01.2004 г.; С подадена молба от Г. Ц. /на л.224/ до д-р Л. като Директор на ДВУИ-с.Подгумер, с резолюция за прилагане към досието от 09.02.2004 г.; С подадена молба от Г. Ц. /на л.219/, по която е образувана преписка на МТСП №12- 1240/26.02.2004 г. и на АСП преписка № 241-335/15.03.2004 г. – видно от отговор от РД“СП“- София-град изх.№566/20.04.2004 г. /на л.213 от делото на АССГ/; С ръкописна Молба лично от него, адресирана до г-н Г., ръководител на II СОССП, от 10.05.2004 г.; С ръкописна Молба лично от него, адресирана до д-р Л., от 20.04.2005 г. /на л.36 от делото на АССГ/; С ръкописна Молба лично от него, адресирана до Директора на ДВУИ – с. Подгумер, от 01.08.2005 г. /на л.192 от делото на АССГ/; През м. юли, 2004 г., както и на 28.07.2005 г. и на 27.09.2005 г. е търсил съдействие в Приемна на Президента на Република България /от писмо до Администрацията на Президента от ДВУИ –с.Подгумер с изх.№237/03.08.2004 г. на л.205, и писма от Администрация на Президента на л.207, л.191 и на л.188/ Силното желание на ищеца да напусне дома е било отразено в доклади на служители на дома:

В Социален доклад изх.№096/15.04.2004 г. от социалния работник в ДВУИ- с.Подгумер – П. Г. /на л.214/ Във Формуляр за оценка на нуждите на потребителя Г. Ц. от 20.10.2004 г. /на л.194- 196/ В План за грижи /недатиран/ на л.178-179, изготвен в ДВУИ-с. Подгумер от социален работник Т. Й., старша мед. сестра Б., и организатор по трудотерапия Б.С./ Във Формуляр за оценка на нуждите на потребителя Г. Ц. от 30.07.2006 г. /на л.175- 176 от делото на АССГ/ от социалния работник Т. Й.;

Не се установява обаче Директорът на ДВУИ, изпълняващ и функциите на настойник на ищеца, да е бездействал за удовлетворяването на така заявената воля на ищеца.

С Молба изх.№013/12.02.2003 г., адресирана до Ръководителя на II СОССП и до Ръководителя на АСП /на л.242/, д-р Г. Л., в качеството си на Директор на ДВУИ – с. Подгумер, е сигнализирал, че до 31.01.2003 г. Г. Ц. три пъти е напускал самоволно дома и се е връщал в гр. Пирдоп, откъдето служителите на ДВУИ са били принудени да го връщат, а при четвъртият такъв инцидент е бил върнат с прокурорско разпореждане. Сочи, че персонала на дома не е в състояние да ограничи свободата му, нито да контролира поведението му с медикаменти, които не са приложими за заболяването му. Нежеланието му да остане в ДВУИ рефлектира и в агресивни прояви към останалите домуващи и към персонала на дома. Задържането на Г. Ц. в ДВУИ-с.Подгумер против волята му е определено от д-р Л. като „грубо погазване на неговите човешки права“, и моли за спешното му преместване в друг подходящ дом.

Въз основа на молбата на д-р Л. е издадена настанително писмо изх.№НП-6/11.03.2003 г. от Изпълнителния директор на АСП, за преместване на Г. Ц. в Дом за възрастни с умствена изостаналост в гр.Пловдив /на л.235 от делото на АССГ/, но преместването не е осъществено, поради междувременно заемане на единственото свободно място в този дом от друго настанено лице /от кореспонденция на л.232-234/.

С Докладна записка изх.№049/11.03.2004 г. /на л.149/, подадена от д-р Г. Л., в качеството му на Директор на ДВУИ – с. Подгумер, до Ръководителя на Дирекция „Социално подпомагане“ – Връбница, д-р Г. Л. е поискал Г. Ц. да бъде преместен в друго подходящо заведение, поради прояви на агресия към останалите домуващи и обслужващия персонал. Сочи се, че е бягал четири пъти от дома, и е пребивавал в гр.Пирдоп, като при последното му бягство е върнат с прокурорско разпореждане - на 10.12.2003 г. бил забелязан пред Президентството, където патрулиращи полицаи от I-во РПУ го задържали, и сигнализирали в дома да дойдат и да си го приберат. При бягствата си от дома прекарвал времето си в гр. София, където посещавал Министерството на труда и социалната политика и други институции, след което вечер се прибирал в дома и информирал персонала за действията си. Многократно депозирал пред ръководството на дома молби, с които заявява, че не желае да остане в дома, а иска да се върне в общежитието в гр. Пирдоп. В писмото обръща внимание, че не може да възпрепятства Г. Ц. да напуска дома, тъй като персонала на дома няма право да го изолира, дома не разполага със специално помещение за изолация, а и това би било нарушение на правата на домуващия. Поведението му не може да бъде контролирано с медикаменти, тъй като такива медикаменти са противопоказни с оглед неговото заболяване. Настоява за преместване на Г. Ц. в друго подходящо заведение, което да е далеч от гр. София.

От присъствени листове за периода от 2002 г. до 2007 г. /на л.277 до л.360 от делото на АССГ/ и от молби за отпуски от 25.09.2006 г. /на л.168 от делото на АССГ/ - за 1 месец, от 28.02.2005 г. /на л.198/ - за периода от 03.03.2005 г. до 17.03.2005 г., от 06.11.2004 г. /на л.201/ за продължаване на отпуска от 24.11.2004 г., се установява, че молбите на ищеца за отпуск са били удовлетворявани, като същият впоследствие е отсъствал от дома в периодите, посочени в молбите за отпуск. Също така се установява, че ищецът е пребивавал извън дома в голяма част от релевантния период /от началото на м. юни, 2004 г. до 20.06.2007 г./, както следва:

През 2004 г. е отсъствал от дома: през м. юни - 12 дни, през юли – 10 дни, както и в периода от 23.09.2004 г. до 27.12.2004 г. вкл.; През 2005 г. е отсъствал от дома: през м. март – 11 дни, както и в периода от 15.05.2005 г. до 28.10.2005 г. вкл.; През 2006 г. е отсъствал от дома: през месец март – 7 дни, както и в периода от 26.09.2006 г. до 31.10.2006 г.; През 2007 г. от отсъствал от дома за периода от 12.01.2007 г. до 20.06.2007 г., когато настаняването му в ДВУИ – с. Подгумер е прекратено.

Въпреки че за голяма част от отсъствията му от дома липсва по делото писмена молба, в присъствените списъци е отразено, че отсъствието е с разрешение на директора на дома /отразено в присъствения списък със знак „0“/. В някои случаи отсъствията са били без разрешение на директора на дома, но за тях не е била депозирана молба за отпуск, която да не е била удовлетворена, и не са налице по делото доказателства настойникът д-р Г. Л. да е търсил съдействие от органите на полицията, или да е осъществявал в тези случаи с ресурсите на ДВУИ принудителното връщане на ищеца в дома.

С писмо изх.№СД 02-02-1/14.10.2005 г. /на л.186 от делото на АССГ/, след намесата на Администрацията на Президента /сезирана лично от Г. Ц. чрез няколко поредни посещения в Приемна на Президента/, от Директора на Дирекция „Социални дейности“ към Столична община е разпоредено на Директора на ДВУИ –с.Подгумер, с оглед възможностите за социално включване на Г. Ц., и възможностите му за самостоятелно организиран бит, незабавно да бъдат предприети мерки за отмяна на решението на СОС, с което Г. Ц. е поставен под запрещение.

С писмо изх.№377/15.11.2005 г. /на л.185 от делото на АССГ/ до Директора на Д“СП“ при Столична община, д-р Л., в качеството си на Директор на ДВУИ-с.Подгумер, в отговор на писмо СД 02-02-1/14.10.2005 г. уведомява, че за отмяна на пълното запрещение на Г. Ц. в частично е необходимо провеждане на ново съдебно производство пред СОС и нова експертиза от катедрата по съдебна психиатрия, което ще отнеме няколко месеца. За целта д-р Л. ангажирал юрист – А. М. от неправителствената организация БХК, която ще поеме защитата на Г. Ц., а разноските по делото ще заплати фондацията. Такъв иск е бил предявен от д-р Г. Л., в качеството му на настойник на Г. Ц., и по него е образувано гр.д.№142/2006 г. на СОС, като с Решение от 24.07.2006 г. по същото дело /на л.100 от делото на АССГ/ искът е бил отхвърлен. С Решение от 16.06.2007 г. по гр.д.№1727/2006 г. на САС /на л.141 от делото на АССГ/, се отменя пълното запрещение на Г. И. Ц. и той се поставя под ограничено запрещение. С Решение №1301/12.11.2008 г. по гр.д.№5560/2007 г. на ВКС – V г.о. /на л.54-56 от делото на СГС/ решението за поставяне под запрещение на Г. И. Ц. е било изцяло отменено.

От Писмо изх.№94-Г-281/18.10.2006 г. от Зам. Кмет на Столична община /на л.147/ се установява, че д-р Г. Л. е депозирал молба до Столична община вх.№СД-25-00- 307/04.10.2006 г., на която е отговорено, че с оглед настаняването на лицето Г. Ц. в ДВУИ, е законосъобразно да живее при настойника си, респективно – в ДВУИ, и ако домуващият не спазва това, и се отклонява от дома без съгласието на настойника си, настойникът е задължен да сезира Районния съд да издаде заповед за връщане на поставеният под запрещение в определеното му място за живеене – т.е. в дома. Указва се на д-р Л., че до произнасянето на СГС за отмяна на запрещението, което е било поискано, той е длъжен да задържи личната карта на поставения под запрещение, и е пряко отговорен за неговите действия, постъпки, интереси и имущество.

С писмо изх.№30-00-379/17.04.2008 г. от Дирекция „Социални дейности“ – община Пазарджик /на л.128 от делото на АССГ/ д-р Г. Л. е бил уведомен, че съгласно Решение от 16.06.2007 г. по гр.д.№1727/2006 г. на САС, с което се отменя пълното запрещение на Г. И. Ц. и той се поставя под ограничено запрещение, правомощията на д-р Г. Л. като настойник на Г. И. Ц., се прекратяват. На основание чл.112 на СК, считано от 02.04.2008 г. Органът по настойничеството и попечителството при Община Пазарджик, е назначил попечител и заместник-попечител.

От Справка изх.№145/09.05.2008 г. /на л.107/ се установява, че Г. И. Ц. е напуснал ДВУИ в с. Подгумер на 26.06.2007 г. От Заповед №032а/20.06.2007 г. на Директора на ДВУИ-с. Подгумер – д-р Г. Л. /на л.135/ се установява, че на основание Решение на САС и подадена писмена молба от Г. И. Ц. /същата на л.137 от делото на АССГ/, в присъствието на представител на БХК, съгласно чл.16, ал.2 от Договора за ползване на социални услуги, договорът му за ползване на социални услуги в ДВУИ е бил прекратен.

При така събраните по делото доказателства съдът намира от фактическа страна, че с оглед претенцията за причинени вреди във връзка с назначаването на доктор Г. Л. за настойник на ищеца, и в резултат от изпълняваните от него настойнически функции в условия на конфликт на интереси поради съвместяването на качеството на Директор на ДВУИ- с.Подгумер, в който ищецът е бил настанен, съдът намира, че релевантният период, в който се претендира да са настъпили твърдените вреди, е от началото на месец юни, 2004 г., когато д-р Л. е бил назначен за настойник на Г. Ц., до датата 20.06.2007 г., когато е било прекратено настаняването на Г. Ц. в ДВУИ – с. Подгумер.

Тъй като настаняването на ищеца в ДВУИ – с. Подгумер е осъществено на 30.07.2002 г., по време, когато настойническите функции са били изпълнявани от Директора на дома за слепи хора в гр. Пирдоп, който е бил назначен от Органа по настойничество и попечителство при Община Пирдоп, вредите от настаняването на ищеца в ДВУИ – с. Подгумер са извън релевантния период, и ответника Столична община не е пасивно легитимиран по претенцията за обезщетяването им, поради което претенцията в тази част е неоснователна.

Неоснователна се явява и претенцията за вреди от принудително задържане на ищеца в ДВУИ-с. Подгумер в периода, в който настойническите функции са били изпълнявани от Директора на ДВУИ – с. Подгумер – д-р Г. Л.. Видно от декларация на л.210 д-р Л. е декларирал, че е съгласен Г. Ц. да бъде преместен в друга институция за предоставяне на социални услуги. Същевременно както преди назначаването му за настойник, така и след това той активно е търсил съдействие за преместването на Г. Ц., като е сезирал надлежните органи /Ръководителя на II СОССП, Изпълнителния директор на АСП, Ръководителя на Дирекция „Социално подпомагане“ – Връбница/, в чиито правомощия е било да осъществят преместването на Г. Ц. в друг дом, съобразно нуждите и желанията му, но не е получил необходимото съдействие от органите на държавната и общинската администрация. След получаване на указания от Директора на Дирекция „Социални дейности“ към Столична община /след намеса на Администрацията на Президента по молба на Г. Ц./ е предприел действия за отмяна на запрещението на Г. Ц., като се е обърнал за съдействие към неправителствена организация - Български хелзинкски комитет, която е осигурила необходимите средства и юридическа помощ за предявяването на съответния иск и процесуално представителство по делото, довело до отмяна на запрещението на ищеца. В процеса на съдебното производство по отмяна на запрещението е продължил да търси съдействие от надлежните органи на общинската администрация за преместване на Г. Ц. в друга институция, по-подходяща за неговите нужди, или предоставяне на алтернативна социална услуга, с оглед нежеланието на поднастойния му да пребивава в ДВУИ- с.Подгумер, но отново не е получил съдействие. Междувременно, съобразно собствените си правомощия като Директор на ДВУИ-с. Подгумер, той е съдействал на ищеца, като е разрешавал поискания отпуск от дома, в резултат на което ищецът през голяма част от времето е пребивавал в общността извън дома, с негово разрешение.

Действително, от Епикриза от ИЗ №739/04 от ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър /на л.62/, се установява, че в част от релевантнитя период ищецът е бил хоспитализиран в психиатрична болница за времето от 16.07.2004 г. до 21.07.2004 г. От същата обаче е видно, че основание за хоспитализацията е задържането на ищеца на 14.07.2004 г. от служители на 04 РПУ пред административната сграда на НДК, където безпокоял служителите, при което е бил насочен към ОДПЗСС.

Не се установява настаняването на ищеца в психиатрична болница за принудително лечение да е било по инициатива на настойника му д-р Г. Л., под формата на наказание за неподчинение, както се твърди от ищеца. Не се установява настойника му, прилагайки правомощията си на Директор на ДВУИ-с.Подгумер, да е прилагал лично или чрез служителите на дома по отношение на ищеца наказания чрез държане в изолация, ограничаване на личната му свобода, или ограничаване на личното му пространство.

Във връзка с твърденията на ищеца за търпени неимуществени вреди от ограничаване на възможността на ищеца да полага труд, по делото се намира следното:

От ръкописна Молба от Г. И. Ц. до д-р Л. от 20.04.2005 г. /на л.36 от делото на АССГ/, ищецът твърди, че от един месец има работа, и се чувства добре извън дома. Със саморъчно написана Молба вх.№184/01.08.2005 г. /на л.192 от делото на АССГ/ Г. Ц. отново е сезирал Директора на ДВУИ-с. Подгумер, че си е намерил работа в гр. София и желае да напусне дома. От присъствени списъци за периода месец май, 2005 г. – м. септември, 2005 г. /на л.317-л.333/ се установява, че на Г. Ц. е било разрешено да пребивава извън дома в периода от 19.05.2005 г. до 26.10.2005 г. В раздел „Трудотерапия“ на Индивидуален план /недатиран/ на л.171 от делото на АССГ, е отразено: „не е възможно на този етап да бъде включен в трудотерапията, имайки предвид неговото общо здравослвно състояние.“ Индивидуалният план е подписан от Социален работник, старша мед. сестра, и организатор трудотерапия. По делото е налице и друг Индивидуален план /отново недатиран /на л.178 от делото на АССГ/, в който е отбелязано: „Твърди, че се нуждае от работа и желае да се устрои извън дома…. Не желае да участва в трудотерапевтичните групи в дома.“. В личен картон на Г. Ц. от 30.07.2006 г. /на л.176 от делото на АССГ/ е отразено: „Необходимо е преместване в друго социално заведение, в защитено жилище или в алтернативно такова. Г. непрекъснато си взима отпуск, казва, че иска да напусне дома. Не се вгражда в колектива. Отказва трудотерапия.“.

От писмо до АСП /на вниманието на г-жа Тодорова/ изх.№202/30.03.2007 г. /на л.152 от делото на АССГ/, от д-р Г. Л., в качеството му на Директор на ДВУИ – с. Подгумер, се установява, че същият е заявил: „Аз съм психиатър и веднага разбрах, че това лице не е за тази институция… Опитах се да му намеря работа, но когато им казвах, че е с епилепсия, работодателите едва не припадаха.“ От показанията на св. А. А. се установява, че през периода септември 2006 г. – септември 2008 г. работела в БХК като „социален работник“ и подпомагала връзката между клиентите и адвокатите. С Г. Ц. вършели и много други неща. Ходели заедно в ТЕЛК, или ходела да види мястото, на което Г. Ц. спи. Тогава Г. Ц. неофициално живеел около НДК. В този период Г. Ц. започнал работа в една печатница около НДК и там му разрешавали да спи от време на време. Понякога спял на други места. През 2006 г. Г. официално живеел в дома, но излизал от него и идвал в офиса на БХК. Г. не искал да бъде в институция, неговият настойник – директора на дома, с който свидетелката разговаряла, също твърдял, че мястото на Г. не е в този дом. Свидетелката работила с Г. Ц. във връзка с дело за отмяна на неговото запрещение. Работила както с Г., така и с неговия настойник. С настойника му обаче свидетелката се срещнала само два пъти, тъй като той бил много зает човек – трябвало да се грижи за много хора в дома, искал да помогне на Г., но не знаел как да го направи. Г. много страдал, че е настанен в институция – говорел с неприязън за дома и за всякакви институции от този тип. Искал да излезе, и да помогне и на други хора в неговата ситуация. Г. нямал социални умения. Фантазирал, че е много свободен, отворен и влиятелен човек.

От така събраните доказателства съдът намира за установено, че ищецът по свое желание не се е включвал в организираната в ДВУИ трудотерапия, като е отказвал да се включи в групите за организирани трудови занимания и да се интегрира в социалния кръг на домуващите. Изразявал е категорично желание да полага труд извън дома, като самостоятелно е търсил и намира работа /в един от случаите - в печатница около НДК – от показанията на св. А./. Не се установява настойникът му д-р Л. да е възпрепятствал със свои действия или бездействия възможността на Г. Ц. да работи – в рамките на правомощията си на Директор на ДВУИ – с. Подгумер е осигурявал достъп на Г. Ц. до организираната в дома трудотерапия. В случаите, в които Г. Ц. сам е намирал работа извън дома, е удовлетворявал молбите му да отпуск, за да може да работи. Сам е правил усилия да му намери работа извън дома, които са останали безрезултатни, предвид наличието на неврологично заболяване на ищеца – епилепсия с големи припадъци. Същевременно, в тази връзка следва да се има предвид, че настойникът няма вменено от закона задължение да осигури на поднастойния възможност да полага труд по трудов или граждански договор, предвид естеството на настойническата функция, която се изпълнява по отношение на недееспособни лица.

Член 12 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН (ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г. - ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г., издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.2012 г., в сила от 21.04.2012 г.) в пар. 1 задължава държавите – страни по тази конвенция да потвърдят, че признават хората с увреждания във всички сфери от закона като правни субекти. Разпоредбата изисква третиране на лицата с увреждане, довело до поставянето им под запрещение, на равна основа с всички останали. Съгласно изискванията на пар. 2 и 3 на чл. 12 КПХУ, държавите - страни по конвенцията следва да признават правоспособността и дееспособността на хората с увреждания на равна основа с всички останали във всички сфери на живота и да предприемат подходящи мерки за осигуряване достъп на хората с увреждания до необходимата им подкрепа за самостоятелно упражняване на техните права. Към релевантния в разглеждания случай период – от началото на м. юни, 2004 г. до 20.06.2007 г., КПХУ не е била действащ международен акт. Във вътрешното ни законодателство и към настоящия момент, и в разглеждания период, съгласно чл. 5, във вр. с чл. 3, ал. 2 ЗЛС, на поставените под пълно запрещение лица е отредена пълна недееспособност, поради което те не могат самостоятелно да упражняват което и да било от правата си, включително и правото на труд. С оглед на така съществуващата законодателна рамка, настойникът нито е бил длъжен, нито е можел да осигури на ищеца възможност да полага труд по трудово правоотношение или граждански договор. За поставения под пълно запрещение ищец, единствената достъпна форма за полагане на труд е била организираната в дома трудотерапия, в която ищецът по свой избор е отказвал да се включва, въпреки че е бил включен в група по трудотерапия /видно от Списък на домуващите, подлежащи на групова терапия – на л.370/.

По изложените съображения съдът намира, че не е налице противоправно действие да ограничи възможността му да полага труд по трудово или гражданско правоотношение, или бездействие на настойника д-р Г. Л. да осигури на ищеца достъп до трудотерапия, поради което ответникът, в качеството на възложител, не е пасивно материално легитимиран да обезщети по реда на чл.49 от ЗЗД претърпените от ищеца в тази връзка неимуществени вреди.

Несъмнено наложените ограничения на правата на ищеца с оглед поставянето му под пълно запрещение, при достатъчно годности за самостоятелен живот в общността, доказани в периодите на продължително пребиваване извън дома /в продължение на месеци/ и успешното полагане на труд в печатница /въпреки наложените правни ограничения/, и признати както от настойника му д-р Л., така и от социалните работници и трудотерапевти в дома, са накърнили личността и чувството за човешко достойнство на ищеца, съобразно възприетите по-късно /през 2012 г./ стандарти на КПХУ. Не се установява обаче да е налице твърдяната причинна връзка между тези претърпени вреди от ищеца, и поведението на неговия настойник д-р Л. – напротив, установява се, че същият е съдействал съобразно правомощията си и действащите в страната правни норми, както във функцията си на настойник, така и като Директор на ДВУИ – с. Подгумер, за осъществяване на волята на ищеца да бъде изведен от управляваната от д-л Л. институция, и за самостоятелен живот в общността извън дома, в това число за осъществяване на социални контакти във и извън дома, за придобиване на социални умения за самостоятелен живот, за достъп до предпочитаните от него културни и образователни занимания /гледане на телевизия в дома, главно новини/. Не се установява ищецът да е имал желание и да е заявил намерение да се включи в образователни програми или да посещава културни мероприятия, за което да е бил възпрепятстван, или да не му е било оказано необходимото съдействие от неговия настойник. По делото са представени Отчет за социалната работа в ДВУИ-с. Подгумер през първото полугодие на 2006 г. изх.№233/21.06.2006 г. /на л.362/ и Справка за лицето Г. И. Ц. изх.№235/21.06.2006 г. /на л.367/, Отчет за социалната работа в ДВУИ – с. Подгумер за 2007 г. /на л.368/, План програма на социалния работник за 2007 г. /на л.371/, Доклад за проведени културни мероприятия през м.януари 2007 г. /на л.372/, Седмични програми за периода 22.01.2007 г.-11.05.2007 г. /на л.373-л.382/ и за периода 07.08.2006 г.- 08.09.2006 г. /на л.403-413/, план-програми за културни дейности и протоколи за проведени беседи в релевантния период. Същите са приети по делото и не са оспорени от ищеца, поради което съдът приема, че ищецът е имал възможност да участва в организирани културни и образователни мероприятия в дома, съобразно спецификата и нуждите на домуващите. Съдът приема, че тези програми са били неподходящи за ищеца, с оглед признатото обстоятелство както от настойника, така и от служителите на дома, така и с оглед последващата отмяна на поставянето му под запрещение, че предоставяната в дома социална услуга е била неподходяща за ищеца. Не се открива обаче да е налице противоправно поведение на настойника, както и причинна връзка с качеството му на Директор на ДВУИ-с. Подгумер. В тази връзка е налице твърдение за претърпени вреди, но същото не е конкретизирано – не се сочат конкретни фактически обстоятелства в тази връзка, и такива не се установяват от събраните доказателства. Ето защо, съдът намира за неоснователна претенцията за обезщетяване на такива вреди.

Не се установява противоправно действие или бездействие на настойника на ищеца д-р Л. във връзка с осъществявания от него контрол върху паричните средства на ищеца. Съгласно чл.117, ал.2 от СК /отм./, задължение на настойника е да се грижи за имуществото на поднастойния, в това число да управлява паричните му средства. С оглед статута на поставения под пълно запрещение, той има право да разполага с лични средства за сключването на обикновени дребни сделки. Такава възможност му е била осигурявана – видно от приетите по делото писмени доказателства – справки приходи и разходи на Г. Ц. за релевантния период /на л.432-л.436/, квитанции към ПКО на л.429, Протоколи за предоставени лични средства на домуващите /на л.514-л.538/, Протокол от 20.07.2005 г. за раздавани средства /на л.93/, кореспондиращи на представените пред Органа по настойничеството и попечителството Справки за получената и изразходвана пенсия на Г. И. Ц. за 2004 г./на л.105/, 2005 г./на л.104/, 2006 г. /на л.89/ и 2007 г. /на л.81/.

По делото в тази връзка са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. С. П.. От показанията му се установява, че същият и в процесния период е бил служител в Български Хелзинкски Комитет. Тогава доставчик на социалната услуга по настаняването в ДВУИ – с. Подгумер, бил Общината. Настаняването се осъществявало от Дирекция „Социално подпомагане“. Договорът се сключвал между доставчика на услугата, директора на дома, и кмета на съответната община. През процесния период в дома имало масово недоволство на хората, с които разговаряли свидетелят и колегите му от БХК, от начина, по който се разпределят личните им средства – 20% от издръжката им, които се полагали на самите потребители на услугата. Тъй като те се водели неспособни и не можели дами да решават за какво да използват тези 20% от издръжката, персоналът решавал какво да им купи (цигари, хигиенни препарати или друго). Те по принцип питали домуващите какво искат да им се купи, но много често не се съобразявали с техните желания.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги намира за обективни и основани на личните впечатления на свидетеля. Същите обаче са обобщени, не съдържат конкретни сведения за релевантните за настоящия спор факти относно разходването на паричните средства конкретно на ищеца Г. Ц., поради което нямат доказателствена стойност за установяване на конкретни нецелесъобразно осъществени разходи от личните средства на ищеца, направени от настойника му, или от персонала на дома под негово ръководство и контрол.

От така събраните писмени и гласни доказателства не се установява по несъмнен начин в релевантния период, изпълнявайки функциите на настойник, едновременно с длъжността на Директор на ДВУИ-с.Подгумер, д-р Л. да е осъществил действие на неправомерно или нецелесъобразно разходване на лични средства на поднастойния Г. Ц., или чрез бездействие и неосъществяване на контрол да е допуснал да бъде осъществено такова от служители на дома. Не се установява също ищецът да е изявил конкретна воля да бъде направен разход в негова полза и за задоволяване на негова конкретна нужда, което да му е било отказано, или да не му е оказано необходимото съдействие за това. Напротив – установява се, че през 2006 г. и 2007 г. той лично е получавал пенсията си от пощенската служба в с. Подгумер, и лично е управлявал средствата си /от справки на л.115 и л.107 от делото на СГС/. При липса на проведено пълно главно доказване за претърпени от ищеца неимуществени вреди от контрол върху паричните му средства, претенцията за обезщетяването на такива вреди е неоснователна, и следва да се отхвърли.

Относно твърдяните вреди, свързани с провежданото на ищеца лечение, съдът намира следното:

По делото не се установява ищецът да е бил третиран с конкретни медикаменти, които са били вредни за здравето му, или да е бил осъществяван контрол върху поведението на ищеца чрез прилагането на медикаменти от неговия настойник, или под ръководството на настойника му, като Директор на ДВУИ – с. Подгумер, да е осъществявано такова поведение от служители на управлявания от него ДВУИ. В тази връзка по делото не са събрани доказателства.

От събраните по делото доказателства относно здравословното състояние и проведеното лечение на ищеца, по делото се установява следното:

От резултат от образно изследване – Трансторакална Ехокардиография /на л.27 от делото на АССГ/, направена в МБАЛ Пирдоп – ЕООД на 07.02.2002 г. е установено, че при Г. И. Ц. е налице междукамерен дефект на сърцето – субаортен с ляво-десен шънт, лекостепенна дилатация на лява камера и ляво предсърдие, при запазена помпена лявокамерна функция.

От Протокол за предписване на лекарствени продукти, храни и консумативи по чл.55, ал.2, т.7 от ЗЗО и Предложение за предписание по чл.57 и чл.78 от ЗЗО №24/07.02.2002 г. на лекарска комисия /на л.28 от делото на АССГ/, със срок на действие 6 месеца, се установява, че във връзка с поставената на ищеца диагноза: „Епилепсия – големи припадъци“ му е назначена медикаментозна терапия /“Тегретол 200мг Карбамазепин“/, и е определена схема за лечение /2х1 табл./дн. За 30 дни – 60 табл./, като са определени срокове за контролни прегледи – на шест месеца.

От Епикриза от ИЗ №214/2002 г. от ДПБ – гара Карлуково /на л.38 от делото на АССГ/ се установява, че в периода 14.05.2002 г. до 30.07.2002 г. ищецът е бил настанен на задължително лечение по чл.36 от ЗНЗ /с Решение №74/24.04.2002 г. по НЧД №99/2002 г. на РС – Пирдоп на л.39 от делото на АССГ/, поради прояви на неспокойствие, конфликтност и агресия към околните. На 30.07.2002 г. задължителното лечение е било прекратено с Решение от 30.07.2002 г. по ЧНД №137/2002 г. на РС – Луковит /на л.42 от делото на АССГ/.

С Експертно решение на ТЕЛК за Общи заболявания №1089/29.03.2004 г. /на л.32 от делото на АССГ/ ищецът е бил преосвидетелстван, като му е призната 68% загубена трудоспособност за срок от три години – до 01.03.2007 г., въз основа на Общо заболяване: „Епилепсия – големи епи припадъци с рядка честота. Лека олигофрения с лека дебилност. Вроден междукамерен дефект ляво-десен шънт СН 1-2“ От Епикриза от ИЗ№739/04 на ДПБ“Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър, за хоспитализация на ищеца в периода от 16.07.2004 г. до 21.07.2004 г. /на л.34 от делото на АССГ/ се установява, че на ищеца е поставена окончателна диагноза: „Епилепсия-големи припадъци. Епилептична промяна на личността. Лека олигофрения. Генерализирана идиопатична епилепсия. Лека умствена изостаналост.“. Повод за хоспитализацията е било задържане на Г. Ц. на 14.07.2004 г. от служители на 04 РПУ пред административната сграда на НДК, където безпокоял служителите. Бил насочен към ОДПЗСС.

Относно провежданото лечение и прием на медикаменти, се установава следното:

Формуляр за оценка на нуждите на потребителя на социални услуги Г. И. Ц. от 14.03.2007 г. /На л.157-160 от делото на АССГ/ - посочен е само личен лекар- специалист по вътрешни болести – д-р А. Л.; липсва посочен лекуващ невролог относно водещата диагноза „Епилепсия“, както и лекуващ кардиолог – относно вродения междукамерен дефект на сърцето. Посочена е терапия с Трилептал 300 мг. - 3х1 т. /няма данни кога и кой лекар е назначил терапията/. Индивидуален план /недатиран/ на л.171-173 е отразено в раздел Здравен статус: „В ясно съзнание, психомоторно спокоен, контактен, ориентиран задоволително ауто и алопсихично. Емоционално-дисфорично зареден. Трудно подчиняем. Често бяга от дома.“. В План за грижи, в графа „Здравни: 1. Превантивни мерки – да се следи от невролог за ЕЕГ“. В раздел „Трудотерапия“ е отразено: „Не е възможно на този етап да бъде включен в трудотерапията имайки предвид неговото общо здравословно състояние. Не се осъществява словесен контакт“.

План за грижи /недатиран/ на л.178-179 в раздел „Здравни: 1.превантивни мерки: “ е отразено „профилактични мероприятия“, План за здравни грижи от 14.01.2005 г., изготвен от д-р Л. /личен лекар/ и д-р К. /стоматолог/ - в раздел „Потребност от лечение или оздравителна програма: “ е отразено: „за основното страдание Карбамазепин 3х1, Трилепсин 3х1. Промяна преценка на невролог. За АХ редовен контрол и при необходимост“ План за здравни грижи от 15.05.2006 г., изготвен от д-р Л. /личен лекар/ и д-р К. /стоматолог/ /на л.181/ е отразена терапия: Трилептол 3х300 мг. и Тардиферон по 1.“ При така събраните по делото писмени доказателства съдът намира за установено, че ищецът е страдал от неврологично заболяване „Епилепсия – големи епи припадъци с рядка честота. Епилептична промяна на личността. Генерализирана идиопатична епилепсия“, което е изисквало редовно проследяване от невролог /на шест месеца/ – според Протокол за предписване на лекарствени продукти №24/07.02.2002 г. на лекарска комисия /на л.28 от делото на АССГ/, както и според Индивидуален план /недатиран/ на л.171-173, в частта му „План за грижи“ в графа „Здравни“, и План за здравни грижи от 14.01.2005 г. Съгласно посочените документи, проследяването на хроничното неврологично страдание на ищеца е следвало да се осъществява от невролог, който да преценява измененията в неговото състояние, и да адаптира предписаната медикаментозна терапия. По делото не се установява такова контролно проследяване на състоянието на ищеца от специалист – невролог - последният преглед от невролог е извършен на 09.02.2004 г. /на л.223/ във връзка с преосвидетелстването на ищеца от ТЕЛК. Видно от здравната документация, предписаната медикаментозна терапия на ищеца според Протокол за предписване на лекарствени продукти №24/07.02.2002 г. на лекарска комисия /на л.28 от делото на АССГ/ е била променена – в последващите документи терапията е променена /в План за здравни грижи от 14.01.2005 г., е отразено: „за основното страдание Карбамазепин 3х1, Трилепсин 3х1. Промяна преценка на невролог.“, План за здравни грижи от 15.05.2006 г., изготвен от д-р Л. /личен лекар/ и д-р К. /стоматолог/ /на л.181/ е отразена терапия: Трилептол 3х300 мг../ Кой лекар, на какво основание, въз основа на какви изследвания и кога е променил прилаганата на ищеца медикаментозна терапия, не е установено. Не се установява по отношение на ищеца да са били извършвани каквито и да е било прегледи или проследяване и от кардиолог, във връзка с установеното по делото сърдечно заболяване „Вроден междукамерен дефект ляво-десен шънт СН 1-2“, за което му е била призната нетрудоспособност с ЕР на ТЕЛК /последният преглед от кардиолог е извършен на 25.02.2004 г. /на л.221/ във връзка с преосвидетелстването на ищеца от ТЕЛК за нов срок. Не се установява да са провеждани и рутинни здравни профилактични прегледи на ищеца за периода от м. юни, 2004 г. до 20.06.2007 г. – в продължение на период от три години. Макар да е имал личен лекар /д-р Л./, не се установява да са правени необходимите профилактични изследвания /данни за такива изследвания, направени през м. май, 2003 г. има на л.495-497/.

Съдът намира, че непровеждането на необходими на ищеца контролни прегледи от специалисти – невролог и кардиолог, за проследяване на състоянието на установените му хронични заболявания, за период от три години, пряко е нарушило здравните права на ищеца. Липсата на тези необходими здравни грижи е пряк резултат от бездействието на настойника на ищеца, който е бил задължен да полага необходимите грижи за здравето на поднастойния му. Бездействието е противоправно, тъй като е в нарушение на установените в чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за здравето /в относимата редакция в релевантния период/ здравни права на ищеца, и установените в закона задължения на настойника в чл.117, ал.2 от СК /отм./.

Така осъщественото противоправно бездействие от настойника д-р Г. Л., е в пряка причинна връзка с обстоятелството, че същият е изпълнявал по същото време и длъжността Директор на ДВУИ – с. Подгумер. Това е така, тъй като в качеството на Директор на институцията за предоставяне на социални услуги, д-р Л. е имал многобройни служебни ангажименти – не само към ищеца, а и към останалите настанени в дома лица с увреждания – повечето от които в по-тежко състояние от това на ищеца. От показанията на свидетелката А. се установява, че доктор Л. е бил много зает човек, тъй като е трябвало да се грижи за много настанени в дома хора. От справка на настанените в дома лица /на л.362/ се установява, че в дома са били настанени общо 122 домуващи, от които 23 домуващи без близки, със служебно назначен настойник. В задълженията на Директора на дома са включени голям обем административни задължения във връзка с организацията на работата в дома, поради което капацитетът му да изпълнява функциите на настойник на домуващите е бил силно ограничен. Косвена индикация за обективната невъзможност на д-р Л. да изпълнява настойнически функции едновременно с пряката си служебна ангажираност като директор на дома, е Заповед №054/01.10.2002 г. на д-р Г. Л., в качеството му на Директор на ДВУИ-с. Подгумер /на л.249 от делото на АССГ/, в мотивите на която д-р Л. изрично заявява „категоричен отказ да бъде попечител на домуващи без родители и близки“, и нарежда да се учреди попечителски съвет от служители на дома /в това число и М. Б., като председател на комисията/, които да изпълняват такива функции. По делото не са представени доказателства Органа по настойничеството и попечителството при Столична община да е назначил заместник-настойник и членове на настойнически съвет, които да подпомагат дейността на настойника, както и да осъществяват контрол при неефективно изпълнение на функциите му. Не се установява и Органа по настойничеството и попечителството да е извършвал проверки на дейността на настойника, с оглед установяване на ефективното изпълнение на неговите функции. Единственият контрол, за който има по делото доказателства да е бил осъществяван, е приемането на годишния финансов отчет на настойника, като и в този случай контролът не е осъществяван ефективно – липсват данни да е правена проверка на представените годишни отчети от настойника, да са били изисквани първични счетоводни документи, доказващи направените разходи. Липсата на ефективен контрол върху отчетите на настойника също е в пряка връзка с функциите му на Директор на ДВУИ – с. Подгумер, тъй като в този случай лицата, които биха могли да контролират ефективните действия на настойника /евентуалните членове на настойническия съвет, ако се приеме, че те са останали същите, които първоначално са били назначени/, тъй като те са били служители на ДВУИ – т.е. служебно подчинени на Директора на същата институция. Посочената обвързаност и конфликт на интереси е изисквал засилен контрол от страна на Органа по настойничеството и попечителството, както и назначаване на заместник-настойник и настойнически съвет, които да подпомагат настойника при осъществяване на функциите му. Предвид обстоятелството, че Директорът на ДВУИ – с. Подгумер е длъжностно лице, което изпълнява длъжността си срещу заплащане, управлява правно регламентирана дейност по предоставяне на социални услуги, и подлежи на служебен контрол от АСП, съвсем житейски логично е назначеният настойник, изпълняващ и длъжността Директор на ДВУИ, приоритетно да изпълни ангажиментите по трудовото си правоотношение, от което реализира дохода за издръжката си, и където подлежи на служебен и финансов контрол, както и приоритетно да се погрижи за други домуващи, чието състояние е по-тежко от това на ищеца, преди да изпълни функциите на настойник на Г. Ц.. В конкретния случай се установява, че е налице съществен пропуск на настойника да изпълни задължението си да полага адекватни грижи за соматичното и неврологично състояние на ищеца, който е в причинна връзка с високата натовареност на същото лице с административни функции на Директор на дома, и липса на ефективен контрол върху неговата дейност от страна на членовете на настойническия съвет – негови подчинени служители, както и в причинна връзка с осъществено бездействие за осъществяване на ефективен контрол от Органа по настойничеството и попечителството към ответната община.

По изложените съображения настоящият съд намира предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, срещу ответната Столична община, за неправилен избор от Органа по настойничеството и попечителството, в нарушение на ограничението настойникът да осъществява настойническата функция в условия на конфликт на интереси, като изпълнява по същото време и длъжността Директор на ДВУИ-с.Подгумер, както и за осъществено от Орган по настойническото и попечителството бездействие да осъществи ефективен контрол върху дейността на настойника. В причинна връзка с така осъществения неправилен избор и неосъществен контрол, са настъпили неимуществени вреди за ищеца – накърнени са неговите здравни права за получаване на адекватна здравна грижа за неговото соматично здраве чрез неосъществяване на периодично профилактично проследяване на здравния му статус, както и неосъществен необходим периодичен контрол от съответни специалисти – невролог и кардиолог, на известните му сериозни хронични заболявания, за които му е призната трайна нетрудоспособност.

При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да бъде определен в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/, който размер съответства на характера и тежестта на вредите /нарушено право на ефективна здравна грижа/, липса на установено по делото влошаване на състоянието на ищеца, съобразено е с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и установената съдебна практика по сходни случаи. Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва върху главницата, за периода от 12.11.2008 г. до окончателното плащане, тъй като в частта на предявената акцесорна претенция решението на първостепенния съд не е било обжалвано.

Като е достигнал до различни правни и фактически изводи, първостепенният съд е постановил частично неправилно решение, което следва да се отмени в частта му, в която ответникът е бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди над размера от 5000 лв., до размера от 10 000 лв., и в тази част да се постанови ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да се отхвърли за разликата над сумата от 5000 лв. до размера от 10 000 лв. За разликата над размера от 10 000 лв., до претендирания размер от 30 000 лв., в която част искът е отхвърлен, КАКТО и в частта, с която искът е уважен до размера от 5000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 12.11.2008 г., до окончателното плащане, решението се явява правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди.

С оглед резултата от въззивната инстанция, решението на първостепенният съд следва да се отмени частично и в частта му за разноските, които ответникът е бил осъден да заплати. С оглед уважената част от иска с решението на настоящия съд, ответникът следва да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 200 лв., поради което за разликата над тази сума, до размера от 400 лв., който ответникът е осъден да заплати за държавна такса, решението следва да се отмени. На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. ответникът следва да заплати на адвокат А. Г., пропорционална част от минималното адвокатско възнаграждение, изчислено в размер на 1430 лв., поради което съобразно резултата от настоящото въззивно производство, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Г. 5/30 части от тази сума, т.е. сумата 238, 33 лв., поради което над този размер, до размера от 477 лв., който ответникът е осъден да й заплати, решението на първостепенния съд ще следва да се отмени.

При този изход от спора, на страните следва да се присъдят разноски по съразмерност, включително и да бъдат разпределени между тях разноските за въззивното и касационното производство при първоначалното разглеждане на делото. В първоначалното въззивно производство страните не са претендирали присъждането на разноски, поради което и не следва да им се присъждат от настоящия съд. В касационното производство ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което и разноски не следва да му се присъждат. Ищецът е претендирал присъждане на разноски за трите съдебни инстанции, но поради липсата на своевременно заявена претенция при първоначалното въззивно производство, разноски за него не следва да се присъждат, а за първоинстанционното производство вече са присъдени с решението на първостепенния съд. Следователно, с настоящото решение следва в полза на процесуалния представител на ищеца да се присъдят разноски в размер на 1/6 част от минималното адвокатко възнаграждение върху материален интерес от 30 000 лв. за производството пред касационната инстанция и пред настоящата инстанция. Съобразно редакцията на чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на производството пред ВКС, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди сумата от 238, 33 лв. За настоящото въззивно производство ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Ищецът е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., което се изчислява в размер на 3050 лв., съобразно действащата към момента на приключване на въззивното производство редакция на чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от която сума следва да се присъди 1/6, съобразно уважената част от обжалваемия интерес на ищеца – т.е. сумата от 508 лв.

Така мотивиран, съдът