Решение № 1353 от 22.8.2025 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 59/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Административното дело е образувано по жалба вх. № 293/29.01.2024 г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. № ОбС-15/23.01.2024г. по регистъра на Общински съвет - Тетевен, подадена от В. И. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], срещу мълчалив отказ на Общински съвет - Тетевен да се произнесе с решение по т. 19 от дневния ред на заседание, проведено на 21.12.2023 г., по реда на чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ във вр. §27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. С Определение № 473 от 06.03.2024 г. съдът е оставил без разглеждане като недопустима подадената жалба от В. И. И. и е прекратил производството по адм. дело № 59/2024 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, с мотив, че не е налице правен интерес за В. И. И. от оспорването на мълчаливия отказ на Общински съвет Тетевен да се произнесе с решение по т. 19 от дневния ред на заседание, проведено на 21.12.2023 г. с оглед постановеното Решение № 60 от 25.01.2024 г., с което е постановен изричен отказ, като не е дадено съгласие да се предоставят на Общинска служба по земеделие - Тетевен, поземлени имоти за постановяване на решение за възстановяване право на собственост на наследниците на Б. И. И., бивш жител на [населено място], община Тетевен, по Решение № Т200 от 12.03.2007 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ, по предложението на кмета на О. Т. във връзка с подадена молба от В. И. И. за обезщетяване на наследниците на Б. И. със земеделска земя. Посоченото определение е обжалвано от В. И. И. и с Определение № 8772 от 15.07.2024г. на Четвърто отделение на Върховен административен съд на Република България, постановено по адм. дело № 4445/2024 г., е отменено Определение № 473 от 06.03.2024 г. по адм. дело № 59/2024 г. на Административен съд гр. Ловеч и делото е върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия. С Определение № 1393 от 18.07.2024 г., постановено по адм. дело № 120/20214 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, втори съдебен състав на същия съд е присъединил адм. дело № 120/2024 г. към адм. дело № 59/2024 г. за съвместно разглеждане на постъпилите жалби от В. И. И. срещу мълчалив и изричен отказ на Общински съвет - Тетевен за предоставяне на земеделски земи за обезщетяване по реда на чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ във вр. §27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и е прекратил производството по адм. дело № 120/2024 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч. В жалба вх. № 755/05.03.2024 г., подадена от В. И. И. срещу изричен отказ, постановен с Решение № 60 от 25.01.2024 г. на Общински съвет - Тетевен, по повод която е образувано адм. дело № 120/2024 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, е направено особено искане жалбите срещу мълчаливият отказ и срещу изричният отказ на Общински съвет - Тетевен да предостави трите процесни имота на Общинска служба по земеделие - Тетевен за обезщетяване на наследниците на Б. И. И., да бъдат обединени в едно производство, което да продължи само срещу оспорения изричен отказ, обективиран в Решение № 60 от 25.01.2024 г. на Общински съвет - Тетевен. С уточнение, направено с писмена молба с вх. № 1077/01.04.2025 г. и в о.с.з. оспорващата изрично заявява, че обжалва отказите на Общински съвет - Тетевен от 21.12.2023 г. и 25.01.2024 г., първият от които е даден само с гласуване на колективния орган по т.19 от дневния ред на заседанието, а вторият - обективиран в Решение № 60 от 25.01.2024 г. на Общински съвет - Тетевен, като с двата се отказва предоставяне на земеделски земи за обезщетяване на наследниците на Б. И. И., бивш жител на [населено място], по реда на чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ във връзка с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Жалбоподателката счита, че в процесното обезщетително производство са представени всички изискуеми документи, които безспорно доказват кумулативното наличие на предпоставките Общински съвет - Тетевен да се произнесе с решение за предоставяне на процесните три имота в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ: Решение № Т200 на ОСЗГ - [населено място] от 12.03.2007 г. по преписка вх.№ 2680/23.11.1999 г., мотивирано искане от Общинска служба по земеделие - Тетевен с приложени скици и скица - проект за заявените три имота, които са земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ от общинския поземлен фонд, при наличие на хипотезата по § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Според оспорващата, като е отказал да предостави по реда на § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ процесните три имота - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ за обезщетение на наследниците на Б. И. И., Общински съвет Тетевен е действал в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. По така развити доводи се иска отмяна на отказите на Общински съвет – Тетевен от 21.12.2023 г. и 25.01.2024 г. В съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата с уточнението от 01.04.2025 г. и излага аргументи по същество. Ответникът по делото – Общински съвет – Тетевен, редовно призован, не изпраща представител. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от Решение № Т200 от 16.02.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори [населено място] (л. 13-14) и Решение № Т200 от 12.03.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори [населено място] (л. 12), на наследниците на Б. И. И. бивш жител на [населено място] е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи в размер на 19, 500 дка V кат. на обща стойност 9 984, 00 лв. От приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № АПО-03-5-376 от 16.08.2021 г. (л. 10-11 и л. 21-23 от приложеното адм. д. № 120/2024 г. по описа на АдмС Ловеч) се установява, че жалбоподателката В. И. И. е една от наследниците на Б. И. И.. С молба с вх. № ПО-21-954 от 01.12.2023 г. до началника на Общинска служба по земеделие – Тетевен (л. 16 и сл.) В. И. отправила искане за обезщетяване на наследниците на Б. И. И. със земеделски земи съгласно Решение № Т200 от 12.03.2007 г. по преписка № 2680/23.11.1999 г., към което били приложени обяснителна записка, протоколи за идентифициране на имотни граници по чл. 45, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, скици на поземлени имоти. Въз основа на тази молба и приложените към нея документи, началникът на Общинска служба по земеделие – Тетевен отправил искане до кмета на О. Т. с изх. № ПО-21-954-1/04.12.2023 г. на основание чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, чл. 45ж, ал. 2 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ и § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд за обезщетяване на наследниците на Б. И. И., бивш жител на [населено място] по отношение на следните имоти: 72343.501.5114, м. „Рушнев камък“ с площ 2, 625 дка на стойност 1 344, 00 лв., 72343.501.8063, м. „Рушнев камък“ с площ 0, 383 дка на стойност 196, 00 лв. и 72343.502.5031, м. „Пладнището“ с площ 17, 210 дка (с част от 14, 762 дка) на стойност 8 443, 86 лв., като е посочено, че общата площ на имотите е 17, 770 дка на стойност 9 984, 00 лв., съгласно Решение № Т200/12.03.2007 г. (л. 15). Съобразявайки така депозираното искане на основание чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, кметът на О. Т. внесъл предложение до Общинска съвет – Тетевен с вх. № ОбС-21/12.12.2023 г. относно предоставяне на земи от общинския поземлен фонд съгласно § 27, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г., доп., бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г.) – л. 42 и сл. Видно от Протокол № 4 от 21.12.2023 г. от заседание на Общински съвет – Тетевен предложението на кмета на О. Т. не било прието (л. 53-54). На 03.01.2024 г. В. И. подала сигнал с вх. № АК-01-3/03.01.2024 г. до областния управител на област Ловеч относно контрол за законосъобразност по чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА върху решението на Общински съвет – Тетевен т. 19 от дневния ред на проведеното на 21.12.2023 г. заседание (л. 48-50 от приложеното адм. д. № 120/2024 г. по описа на АдмС Ловеч). С писмо с изх. № АК-01-3/1 от 09.01.2024 г. областният управител на област Ловеч излязъл със становище до В. И., кмета на О. Т. и Общински съвет – Тетевен, че след обсъждане в ресорните по материята на решението постоянни комисии в Общински съвет – Тетевен предложението на кмета на О. Т. по т. 19 от дневния ред от заседанието от 21.12.2023 г. може да бъде внесено за разглеждане на следващо заседание на Общински съвет – Тетевен (л. 46-47 от приложеното адм. д. № 120/2024 г. по описа на АдмС Ловеч). С Решение № 60/25.01.2024 г. (л. 77-78 от настоящото дело и л. 69-70 от приложеното адм. д. № 120/2024 г. по описа на АдмС Ловеч) Общински съвет – Тетевен, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, на основание §14, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗОЗЗ и §27, ал. 2, т. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, не дал съгласие да се предоставят на Общинска служба по земеделие – Тетевен поземлени имоти за постановяване на решение за възстановяване право на собственост на наследниците на Б. И. И. - б.ж. на [населено място], община Тетевен по Решение № Т200 от 12.03.2007 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ за преписка вх. № 2680 от 23.11.1999 г., както следва: 1.1. поземлен имот с [идентификатор], с площ от 2, 625 кв. м., НТП „Изоставено трайно насаждение“, категория V-та, местност „Рушнев камък“ по КККР на [населено място], съгласно скица № 15-1203725-13.11.2023 г., издадена от СГКК - Ловеч, актуван с АОС № 6331/17.07.20-17 г.; 1.2. поземлен имот с [идентификатор], с площ от 383 кв. м, НТП „Ливада“, категория V-та, местност „Рушнев камък“ по КККР на [населено място], съгласно скица № 15-1203726-13.11.2023 г., издадена от СГКК-Ловеч, актуван с АОС № 6328/14.07.2017 г.; 1.3. поземлен имот с проектен [идентификатор], с площ от 14 762 кв. м, съгласно скица-проект № 15-1180053-07.11.2023 г., издадена от СГКК – Ловеч, образуван от ПИ с [идентификатор], целият с площ от 17 210 кв.м, НТП „Пасище“, категория IV-та, местност „Пладнището“ по КККР на [населено място], съответстващ на [ПИ] по [жк], актуван с АОС № 3010/09.07.2013 г., тъй като това би попречило за реализиране на бъдещи проекти на Общинска администрация. От отвения административен орган е представена преписката по издаване на процесните откази. От страна на оспорващата по делото са представени Удостоверение с изх. № ПО-21-74-1 от 26.01.2024 г. на Общинска служба земеделие – Тетевен (л. 130), ведно с Протоколно решение по чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ (л. 131-135), от които се установява, че имоти с № 72343.501.5114 (КВС-016253), № 72343.501.8063 (КВС- 016234) и № 72343.502.5031 (КВС- 027212) са включени в Приложение №1 към раздел I, т. 1 от Протоколното решение но чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ/ 22.01.2009 г., одобрено със Заповед № РД-08-08/26.01.2009 г. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е допустима, подадена е в срок и от лице с активна процесуална легитимация, имащо правен интерес от оспорване на процесните откази на Общински съвет – Тетевен, доколкото със същите непосредствено се засягат правата и законните интереси на жалбоподателката в качеството ѝ на един от наследниците на Б. И. И. бивш жител на [населено място] (съгласно приложеното удостоверение за наследници), по отношение на които наследници е определено и правото на обезщетение със земеделски земи съгласно решенията на ОСЗГ [населено място] (л. 12-14). Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Според чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. По силата на чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Решението се връчва по реда на АПК на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно – на общинската служба по земеделие. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че общинският съвет дължи изрично произнасяне и следва да издаде искания административен акт, като именно той е единственият компетентен административен орган, който би могъл да издаде искания акт. С оглед на това, обжалваните откази на Общински съвет – Тетевен за предоставяне на Общинска служба по земеделие – Тетевен поземлени имоти за постановяване на решение за възстановяване право на собственост на наследниците на Б. И. И. - б.ж. на [населено място], община Тетевен по Решение № Т200 от 12.03.2007 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ за преписка вх. № 2680 от 23.11.1999 г., обективирани в Протокол № 4 от 21.12.2023 г. по т. 19 от дневния ред от проведеното на 21.12.2023 г. заседание на Общински съвет – Тетевен и в Решение № 60 от 25.01.2024 г. по Протокол № 5/25.01.2024 г. на Общински съвет – Тетевен, са издадени от компетентен орган – Общински съвет – Тетевен, в писмена форма, с изискуемото се от закона мнозинство, след проведено поименно гласуване, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Въпреки това обаче, органът не е изложил същински мотиви за така постановените откази, което е самостоятелно основание за тяхната отмяна. Фактическите основания за постановяване на оспорените откази не могат да се изведат и от писмените доказателства по преписката. В случай на отказ, върху заявителя се поставя тежестта за доказване на предпоставките за издаване на акта. Представените по преписката доказателства подкрепят тезата на жалбоподателката и при липсата на оспорване от страна на ответника, за съда не са налице процесуални пречки да ги цени като достоверни. При наличие на претенции от ответника, че удостоверените от съответните органи факти и обстоятелства (съдържащи се в искането на Общинска служба по земеделие – Тетевен, обяснителната записка и приложените скици) са неверни, негова се явява и тежестта да ги опровергае с допустимите по АПК и ГПК доказателствени средства, което в случая не е сторено. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК, административният акт трябва да бъде издаден в установената форма, като неспазването ѝ представлява основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 от АПК. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите - фактическите и правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит на писмената форма на индивидуалния административен акт. Липсата на мотиви в акта представлява нарушаване на изискването за форма. Съдебната практика категорично приема, че неизлагането на мотиви е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Мотивите съдържат обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа да издаде дадения правен акт и то в този му вид и съдържание. Мотивирането на административния акт има предназначение да представи подхода към въпроса и начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, да посочи какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната норма, да посочи нормативната основа за издаването на конкретния акт със съответното съдържание, както и да изложи преценката и изводите относно доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса, да създаде възможност за проконтролиране на дейността му по издаване на акта, както за заинтересованите лица, така и за органите, упражняващи контрол върху администрацията. Мотивите представят обяснението на съответния орган за конкретното му волеизявление, обективирано в акта. Поради това те трябва да бъдат достатъчно конкретни, да съдържат конкретни съображения, за да изразяват становището на органа по въпроса, който се решава с административния акт. Съдебната практика приема, че се касае за липса на мотиви, не само когато в акта не са изложени никакви съображения, но и когато такива съображения са от много общ характер или органът е изложил само правни основания без фактически обстоятелства и без да изложи конкретни съображения. Мотивирането на административните актове се дължи във всички случаи и неизлагането на мотиви води до отмяната им само на това основание. Действително, съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта. Такива мотиви не се съдържат и в другите писмени доказателства от административната преписка по процесните откази. Не може да се възприеме, че изискванията на закона са спазени и с проведените обсъждания на заседанието на Общински съвет – Тетевен на 21.12.2023 г., както и при приемането на решението от 25.01.2024 г., предвид липсата на релевантни мотиви по приложимата разпоредба. Лаконичното посочване в края на текста на Решение № 60/25.01.2024 г. на Общински съвет – Тетевен, а именно, че предоставянето на процесните имоти би попречило за реализиране на бъдещи проекти на Общинска администрация, също не би могло да се възприеме за надлежно мотивиране. От една страна не се визират никакви конкретни проекти, които да са в процес на реализация от Общинската администрация или да са с осигурено финансиране, а от друга - соченото от органа обстоятелство е ирелевантно предвид характера на провежданата пред него процедура, а именно – такава по реда на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, вр. § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). Нормата на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), урежда правомощието на общинския съвет като колективен орган на местно самоуправление да предоставя земя от общинския поземлен фонд при наличие на визираните в нормата предпоставки. Съгласно цитирания текст, общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Процедура по възстановяването на собствеността е регламентирана в Глава трета на ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Към искането за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение, се прилага скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Съгласно чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, като решението е придружено със скица на имота. Съгласно чл. 45е, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, установяването на границите на имотите се извършва по реда на Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Съгласно ал. 3 на чл. 45е от ППЗСПЗЗ, установяването на границите на земеделските имоти в случаите по ал. 2 се извършва на място от лицето по чл. 45д, ал. 2 по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър в присъствието на представител на общинската служба по земеделие и по възможност на съседи на имота. От анализа на цитираните разпоредби се достига до извод, че общинският съвет е длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесните имоти на наследниците на Б. И. И., въз основа на което общинската служба по земеделие да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. В правомощията на общинския съвет не се включва възможността да преценява други обстоятелства освен посочените в закона. В процесната хипотеза общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност и съобразявайки се с разпоредбата на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Целта на земеделската реституция е да се възстановят правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени (внесени в първоначалната редакция на ЗСПЗЗ) в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, дори и върху такива, които са включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, при изключението ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица, или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Реституцията на собствеността по ЗСПЗЗ, за разлика от други реституционни закони, не се възстановява ex lege, а въз основа на заявление на правоимащите до органа по поземлената собственост (което ползва всички наследници). В разглеждания случай, кметът на О. Т. е бил сезиран по инициатива на общинската служба по земеделие с мотивирано искане от 04.12.2023 г., на основание чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ (л. 19 от приложеното адм. д. № 120/2024 г. по описа на АдмС Ловеч). Към искането са представени Решение № Т200 от 12.03.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори [населено място] (л. 24 от приложеното адм. д. № 120/2024 г. по описа на АдмС Ловеч); удостоверение за наследници с изх. № АПО-03-5-376 от 16.08.2021 г. (л. 21-23 от приложеното адм. д. № 120/2024 г. по описа на АдмС Ловеч); обяснителна записка от инж. геодезист (л. 25 от приложеното адм. д. № 120/2024 г. по описа на АдмС Ловеч); протоколи за идентифициране на имотни граници по чл. 45, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (л. 26-29 от приложеното адм. д. № 120/2024 г. по описа на АдмС Ловеч); скици на поземлени имоти с идентификатори 72343.501.5114 и 72343.501.8063, скица проект за проектен имот с [идентификатор], скица проект за проектен имот с [идентификатор] (л. 30-38). В изпълнение на разпоредбата на чл. 45ж, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ кметът на О. Т. е внесъл надлежно мотивирано предложение до Общински съвет – Тетевен за вземане на решение по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, към което са представени предвидените в закона документи, с което е реализирана хипотезата на § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Липсва спор между страните по отношение на обстоятелството, че заявените от Общинска служба по земеделие – Тетевен имоти са от тези, предвидени в чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, представляващи частна общинска собственост, чието предназначение по смисъла на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е да служат за възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници, респ. за обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена, като това е видно и от АЧОС № 6331/17.07.2017 г., АЧОС № 6328/14.07.2017 г. и АЧОС № 3010/09.07.2013 г. (л. 39-44 от приложеното адм. д. № 120/2024 г. по описа на АдмС Ловеч). От Удостоверение с изх. № ПО-21-74-1 от 26.01.2024 г. на Общинска служба земеделие – Тетевен (л. 130), ведно с Протоколно решение по чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ (л. 131-135) се установява, че имоти с № 72343.501.5114 (КВС-016253), № 72343.501.8063 (КВС- 016234) и № 72343.502.5031 (КВС- 027212) са включени в Приложение №1 към раздел I, т. 1 от Протоколното решение но чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ/ 22.01.2009 г., одобрено със Заповед № РД-08-08/26.01.2009 г. Следователно, при наличие на законоустановените предпоставки, общинският съвет не е имал основание да постановява процесните откази. Както вече се посочи, в процесната хипотеза общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност и в случай, че са удовлетворени условията по § 27 ПЗР от ЗИДЗСПЗЗ е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството ѝ на решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. В правомощията на общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона и след като всички тези предпоставки в случая са били налице административният орган не е имал основание да постанови обжалваните откази. Само общинската служба по земеделие може да постанови решение по чл. 45ж, ал. 3, вр. чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, а общинският съвет единствено е задължен да проведе процедурата по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. В тази насока е и практиката на Върховния административен съд – Решение № 6066 от 20.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2454/2022 г., IV о.; Решение № 4856 от 17.04.2024 г. на ВАС по адм. дело № 1023/2024 г., IV о.; Решение № 14946 от 05.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3622/2019 г. IV о.; Решение № 5349 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 148/2021 г., ІV о.; Решение № 11529 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8250/2015 г.; Решение № 15100 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5941/2014 г., IV о.; Решение № 4442 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6683/2019 г. и др. Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспорените откази на Общински съвет – Тетевен са валидни административни актове, но същите са издадени в нарушение на предписаната от закона форма, при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу тях жалба се явява основателна. Доколкото естеството на спора не позволява решаването на въпроса по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде върната на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, с указание до ответника, че дължи издаване на мотивиран административен акт при съобразяване, че по аргумент от чл. 45ж, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинският съвет е длъжен да се произнесе с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, когато отправеното искане е формално издържано и надлежно мотивирано. С други думи, в случая общинският съвет е длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за предоставяне на процесните имоти, съгласно Решение № Т200 от 16.02.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори [населено място] (л. 13-14) и Решение № Т200 от 12.03.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори [населено място] (л. 12) и искане от Общинска служба по земеделие – Тетевен с изх. № ОП-21-954-1 от 04.12.2023 г. На основание чл. 174 от АПК следва да бъде определен срок за изпълнение на съдебното решение, който в случая съдът определя на един месец от получаване на преписката. Този срок е подходящ и достатъчен, за да бъдат изпълнени съдебните указания след необходимата подготовка, свикване и провеждане на заседание на общинския съвет. Въпреки изхода на спора, от страна на оспорващата не е направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да присъжда такива. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,