Решение № 292 от 11.8.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1098/2026 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.12 във вр. с чл.48 от ЗЕЕЗА. Образувано е по жалба от исканото лице сирийския гражданин Р. А. К., чрез защитника адв.Г., против решение №555 от 27.07.2026г., постановено по чнд №5041/2026г. по описа на СГС, с което на компетентните власти на Република Гърция е предадено лицето в изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена от Апелативна прокуратура Тесалоники във връзка със Заповед за арест №15/08.07.2026г., издадена от съдия-следовател при Трети редовен състав на Първоинстанционния съд в Тесалоники за провеждане на наказателно преследване по обвинение в извършване на престъпления по чл.45, чл.94, чл.98 и чл.187 от НК на Гърция и чл.25, ал.1 от Закон №5038/2023г., взета е мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до фактическото предаване на лицето и са иззети веществени доказателства. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, оспорва се съдържанието на ЕЗА с довод, че липсват факти за осъществена престъпна дейност, оспорват се дадените гаранции от страна на Р Гърция относно лицето и веществените доказателства, иска се да бъде отменено решението в цялост и да се постанови отказ, алтернативно да постанови отложено предаване. С атакуваното решение първоинстанционният съд е предал на компетентните власти в Р Гърция сирийския гражданин Р. А. К. в изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена от Апелативна прокуратура Тесалоники във връзка със Заповед за арест №15/08.07.2026г., издадена от съдия-следовател при Трети редовен състав на Първоинстанционния съд в Тесалоники за провеждане на наказателно преследване по обвинение в извършване на престъпления по чл.45, чл.94, чл.98 и чл.187 от НК на Гърция и чл.25, ал.1 от Закон №5038/2023г., взета е мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до фактическото предаване на лицето и са иззети веществени доказателства. В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав защитата на исканото лице поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които се допълват в насока, че са налице основанията да се отложи предаването и че гаранциите не са пълни както по отношение на лицето, така и по отношение на веществените доказателства. В хода на съдебните прения, в своя лична защита и в последната си дума, исканото за предаване лице поддържа становището на защитата си и оспорва искането за предаване. Представителят на САП взема становище за неоснователност на жалбата, като намира оплакванията на защитата за неоснователни. Счита, че съдът е сезиран с валидно искане за предаване и правилно първостепенния съд е постановил такова, при спазване на материалния и процесуален закон. По тези съображения пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото, и при цялостната проверка на обжалваното решение, намира за установено следното: Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по повод внесено от СГП в СГС искане за предаване въз основа на постъпила ЕЗА на сирийския гражданин Р. А. К., издирван от съдебните власти на Р Гърция във връзка с водено срещу него наказателно дело. Европейската заповед за арест е издадена от Апелативна прокуратура Тесалоники във връзка със Заповед за арест №15/08.07.2026г., издадена от съдия-следовател при Трети редовен състав на Първоинстанционния съд в Тесалоники за провеждане на наказателно преследване по обвинение в извършване на престъпления по чл.45, чл.94, чл.98 и чл.187 от НК на Гърция и чл.25, ал.1 от Закон №5038/2023г. на Р Гърция. Исканото лице е родено на ••••••••г. в гр.•••, Сирия, сирийски гражданин е, с начално образование, женен, с хуманитарен статут в Р България, с ЕГН ••••••••••. Европейската заповед за арест е представена на български и на гръцки език, като отговаря на реквизитите, посочени в чл. 37 от ЗЕЕЗА и в Рамково решение № 584/2002/ПВР на Съвета. Самоличността на исканото лице е описана по начин, който не буди никакви съмнения в това, че става дума именно за предадения с атакуваното решение турски гражданин. В ЕЗА са описани фактите от състава на престъплението, за които е осъден, като подробно са посочени правната квалификация и наложеното наказание. Престъплението, съгласно изрично отбелязаното в ЕЗА, е сред изключенията от изискването за двойна наказуемост, посочено е основанието по чл.36, ал.3, т.1 и т.13 от ЗЕЕЗА , което принципно изключва проверката за двойна наказуемост по отношение на престъплението, за което е осъдено лицето. Не са налице основания за отказ на изпълнение на ЕЗА по чл.39 от ЗЕЕЗА - за деянието, за които е осъдено исканото лице няма амнистия в Република България, не се нарушава принципа non bis in idem и исканото лице е пълнолетно съобразно българското законодателство. Липсват и факултативните основания за отказ да се изпълни издадената от съдебните власти на Република Гърция ЕЗА по чл. 40 от ЗЕЕЗА - гръцките власти дават изрична гаранция за това, че след приключване на производството лицето ще бъде върнато за евентуално изтърпяване на наказанието. Исканото лице не е обвиняемо в Република България за същото престъпление, за това престъпление не е прекратявано наказателно производство в Република България, а видно от ЕЗА, не е настъпила давност за изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода. Липсват и основанията по чл. 40, ал.1, т.3 от ЗЕЕЗА - лицето не е осъдено в друга държава за същото престъпление. Предвид изложеното, напълно законосъобразно и обосновано първата инстанция е обсъдила наличието на предпоставките за допускане на изпълнение на ЕЗА, в съответствие с предвидената в закона процедура е постановила решението си по същество, като след това е приложила законосъобразно и разпоредбата на чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА, като е взела мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до предаването на исканото лице, както и е предала на чуждата държава иззетите веществени доказателства. Възраженията в жалбата са неоснователни, тъй като твърденията, че проверяваният акт е неправилен и необоснован, са голословни. От изложеното по-горе е видно, че доводите, че ЕЗА не отговаря на изискванията по чл.37 от ЗЕЕЗА и не са спазени изискванията по чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА са в противоречие с доказателствата, от които е видно, че по отношение на връщането на лицето са дадени изискуемите гаранции, а по отношение на веществените доказателства въпросът е уреден законодателно в разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗЕЕЗА. На всички защитни възражения е било отговорено напълно изчерпателно в мотивите, настоящият състав се солидаризира с тях изцяло, поради което не е необходимо да ги повтаря. Не са налице и предпоставките за временно предаване на лицето поради липса на фактическо основание по смисъла на чл.50, ал.2 от ЗЕЕЗА, както не са налице и претендираните основания по чл.52 за отложено предаване предвид липсата на висящо производство или присъда за различно престъпление против същото лице в Р България. Правилно и при съобразяване на разпоредбата на чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА след постановяване на решение за предаване е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Доводите на защитата, че исканото лице е с известен адрес, установена е самоличността му и жена му е бременна не променят този извод, доколкото целта на това производство е бързо предаване на чуждата държава, затова не са налице никакви основания за изменение на взетата мярка за неотклонение. С оглед на всичко изложено решението на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. По изложените съображения съдът постанови решението си.