Решение № 16012 от 12.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 69916/2024 г.

Производството е по преда на чл. 124 ГПК Образувано е по искова молба, подадена от С. Н. Г. срещу ЗАД „.......“ АД. Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между ищеца и ответното застрахователно дружество е сключена имуществена застраховка „Каско“ за МПС марка „........... В срока на действие на договора, на 07.06.2024г., се установява, че липсват леви и десни решетки на предна броня, облицовка на десен и ляв радарен сензор и липса на 2 бр. сензори за управление на активния асистент за дистанция .............. Твърди, че непосредствено след настъпване на инцидента на същия ден, на който е настъпил – 07.06.2024 г., е уведомил и ответното застрахователно дружество за настъпилото застрахователно събитие, за което е образувана преписка по щета № ..........., по ликвидационната преписка по щетата е извършен оглед на МПС, изготвен е фотоалбум и е направен опис-заключение по щета. Посочва, че на 23.06.2024 г. застрахователят е постановил частичен отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, като се е позовал на т.12.9 от общите условия към застраховка „Каско“ на МПС, съгласно които не се покриват липсващи отделни части и детайли. Обосновава подробни съображения, че отказът на ответното застрахователно дружество за заплащане на застрахователно обезщетение е незаконосъобразен. Поддържа, че клауза т.12.9 от Общите условия, предвиждаща отказ от изплащане на застрахователно обезщетение при "липсващо оборудване", е нищожна поради противоречие с императивните норми на Кодекса за застраховането, в частност чл. 408, и с чл. 26 ЗЗД, тъй като Кодекса на застраховането урежда изчерпателно хипотезите, при които застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че всяко допълнително ограничение, което не произтича от закона, е неприемливо, особено при липса на виновно поведение или причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и настъпването на събитието (чл. 403, чл. 404 и чл. 408 КЗ). Поддържа, че клаузата т.12.9 е формулирана с неясни и неопределени термини – напр. „липсващо оборудване“, без легално определение. Това създава предпоставки за едностранно и субективно тълкуване от страна на застрахователя и нарушава принципа на правна сигурност. Същевременно, в т.7.4.1 от Общите условия, застрахователят признава покритие при кражба на фабрично монтирано оборудване, какъвто е и разглежданият случай с дистроник системата, част от навигационно и асистиращо оборудване. Посочва, че раздел 12 от ОУ урежда случаи, при които виновно поведение на застрахования води до отказ от обезщетение, но клаузата на т.12.9 не следва същата логика, а въвежда абстрактна хипотеза, без връзка с поведение на застрахования. Това създава вътрешно противоречие в структурата на договора, което нарушава чл. 20а ЗЗД относно тълкуване на неясни клаузи. Посочва, че съгласно съдебната практика при тълкуване на договорни клаузи следва да се тълкуват в полза на застрахованото лице. Посочва, че процесната договорна клауза поставя застрахования в неравноправно положение, предоставяйки възможност на застрахователя да откаже плащане по своя субективна преценка, без наличие на ясно определени критерии. Това противоречи на основния принцип на равнопоставеност на страните по договора (чл. 4, ал. 1 и чл. 5 от КЗ). Поддържа, че дистроник системата е фабрично монтирана и е елемент, повишаващ безопасността и функционалността на автомобила, поради което отнемането чрез взлом и разрушаване на кабели и защити води до увреждане на автомобила, а не до „липса“ на отделна част, което попада под хипотезата на т. 7.4.1 от общите условия. При тези твърдения моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1000 лв. като частичен от 10000, представляваща дължимото обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за следните отнети модули от л.а. „.........., а именно: липсват леви и десни решетки на предна броня, облицовка на десен и ляв радарен сензор и липса на 2 бр. сензори за управление на активния асистент за дистанция ............., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.11.2024г. до окончателно плащане на дължимите суми, както и сумата от 58 лв. като частичен от 580 лв. – обезщетение за забава върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от 07.06.2024 г. до 22.11.2024 г. Претендира разноски за производството. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава, че процесният лек автомобил е застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица ........... както и че на 07.06.2024 г. ищецът е подал уведомление до ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди – липса на ляв и десен дистроник с прилежащите им решетки, въз основа на което е заведена щета № ..........., по която експерти на застрахователя са направили опис на щетите, констатираните липси и увреждания. Посочва, че е отказал заплащане на застрахователно обезщетение за липсващите части и детайли от МПС, но се е съгласил да заплати стойността на ремонта на ел. инсталацията на автомобила по процесната щета № ..........., като е възложил ремонт на доверен сервиз „....... ООД, като е уведомил застрахованото лице, че следва в 30-дневен срок да се свърже с доверения сервиз за извършване на ремонта, но лицето не е направило това и по този начин е допринесъл за невъзможността за извършване на ремонта. Посочва, че клаузата на т. 12.9 от Общите условия урежда изключен застрахователен риск – застрахователят не предоставя застрахователно покритие за липсващи възли, части, детайли и оборудване, което е в рамките на свободата на договаряне между страните по застрахователни договор. Оспорва откраднатите части и детайли да представляват трайно фабрично монтирано мултимедийно оборудване, включително аудио, видео или навигационно оборудване, поради което оспорва да е налице покрит риск по т.7.4.1. от общите условия. В условията на евентуалност, оспорва липсващото мултимедийно оборудване да е фабрично монтирано, твърди, че е допълнително монтирано, поради което на осн. т.7.5. от общите условия се дължи допълнителна застрахователна премия. Посочва, че дори да се приеме, че в процесния случай се касае за кражба чрез взлом на фабрично монтирано оборудване, се позовава, че застрахователното обезщетение за него не може да надвишава 5% от уговорената застрахователна сума, поради което лимитът на отговорност за застрахователя е максимум 3000 лв. Оспорва и размера на вредите, като посочва, че претендираното застрахователно обезщетение е прекомерно в сравнение с действителни размер на вредите. Оспорва в процесния случай застрахователят да е обвързан с цени на ремонт в официален сервиз. Оспорва и иска за обезщетение за забава като неоснователен, евентуално –оспорва началната дата на забавата, като твърди, че следва да е не деня на настъпване на застрахователното събитие, а датата на постановяване на отказа от страна на застрахователя – 28.06.2024 г. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищците по чл. 78, ал. 5 ГПК. В проведеното открито съдебно заседание, съдът на осн. чл. 214 ГПК е приел изменение на предявените искове, чрез увеличаване на техния размер, като главният иск следва да се счита за предявен вместо за сумата от 1 000 лева – за сумата от 11 555,63 лева обезщетение по застраховка Каско на МПС, а акцесорния иск чл. 86 ЗЗД следва да се счита предявен вместо за сумата от 58 лева – за сумата от 745,05 лева обезщетение за забава върху главницата за периода 07.06.2024 г. до 22.1124 г. Страните се представляват от процесуални представители, които поддържат исковата молба, респ. отговора и излагат съображенията си по съществото на спора. Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите както следва – сумата от 11 555,63 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС за отнети детайли и части от застрахован лек автомобил „.......... от неизвестно трето лице на 07.06.2024г., отнети леви и десни решетки на предна броня, облицовка на десен и ляв радарен сензор и липса на 2 бр. сензори за управление на активния асистент за дистанция ............., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.11.2024 г., както и сумата от 745,05 лв., представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 07.06.2024 г. до 22.11.2024 г. За основателността на предявения иск по чл. 405 КЗ, в доказателствена тежест на ищеца, е да установи по делото пълно и главно следните правопораждащи факти: сключването на договор за имуществено застраховане, както и че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по договора, вследствие на което върху застрахованото имущество са нанесени твърдените вреди, каква е действителната стойност на вредите към датата на настъпването им, както и че е уведомил застрахователя за настъпването им и че е представил уговорените между страните документи за определяне и изплащане на обезщетението. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи забава на кредитора (отказ на застрахованото лице да приеме предложения от ответника ремонт на ел. инсталации в процесния автомобил на автосервиз „....... ООД), както и наличието на изключен риск по отношение на процесното застрахователно събитие, респективно – погасяване на застрахователното обезщетение. По иска за обезщетение за забава, в доказателствена тежест на ищеца да докаже валиден главен дълг за заплащане на застрахователно обезщетение, подаване на застрахователна претенция пред застрахователя и изпадане на застрахователя в забава (изтичане на срока за произнасяне от страна на застрахователя или постановяване на отказ за изплащане на обезщетение). При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението за заплащане на обезщетение за забава. С изготвения проект на доклад на делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е обявил за безспорни и ненуждаещи се доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства: ищецът като собственик е застраховал лек автомобил „.......... при ответника по имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица ........... както и че на 07.06.2024 г. ищецът е подал уведомление до ЗАД „.......“ ЕАД за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди – липса на ляв и десен дистроник с прилежащите им решетки, въз основа на което е заведена щета № ..........., по която експерти на застрахователя са направили опис на щетите, констатираните липси и увреждания и на 28.06.2024 г., а застрахователят е постановил частичен отказ от заплащане на застрахователно обезщетение за липсващи части, детайли и възли по МПС. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено, че процесните части са били противозаконно отнети от автомобила от неизвестно лице. От показанията на св. Жекова се установява, че автомобилът е бил оставен паркиран, а при завръщането им с ищеца са установили две големи празни пространства в долната част на предната броня и липсата на части от радарната система. Непосредствено след установяването им ищецът е уведомил застрахователя и е подал сигнал до органите на МВР. Показанията са непосредствени относно състоянието на автомобила при установяване на липсите и кореспондират с останалия доказателствен материал. По възражението за изключен риск. Основният спор между страните е дали отнемането на процесните части представлява покрит по договора риск, или попада в предвиденото в т. 12.9 от Общите условия изключение. Съгласно т. 12.9 от Общите условия застрахователят не изплаща обезщетение за липсващи части, агрегати, възли, детайли или оборудване на застрахованото МПС, когато уврежданията или липсите са констатирани, описани или заснети при предходна претенция за изплащане на обезщетение по настоящия или предходни застрахователни договори и щетите не са били отстранени, като самата клауза препраща и към уредените в ОУ хипотези относно липсващи части. Съдът намира за неоснователно становището на ищеца, че всяка договорна клауза, ограничаваща обхвата на застрахователното покритие, е недействителна поради противоречие с чл. 408 КЗ. Следва да се разграничават основанията за отказ от изплащане на обезщетение при настъпил покрит риск от договорното определяне на самия обхват на застрахователното покритие. При доброволната имуществена застраховка страните могат да определят рисковете, срещу които се предоставя покритие, както и изрично да изключат определени рискове, стига съответните клаузи да не противоречат на императивна правна норма. Поради това следва да бъде установено дали конкретното събитие попада в приложното поле на договореното изключение. Изключенията от застрахователното покритие не могат да бъдат тълкувани разширително, извън действителното съдържание на договорната клауза. По делото е прието без възражения от страните заключение на САТЕ, изготвена от в.л. инж. И. Н., което съдът кредитира изцяло като мотивирано и компетентно изготвено. От същото, както и от дадените при изслушването му в о.с.з. пояснения се установява, че процесните два компонента представляват радарни сензори, които измерват разстоянието и положението на обектите пред автомобила. Те са част от системите за активна безопасност на автомобила и предоставят информация на други системи от по-високо ниво. При липсата им автомобилът може механично да се движи, но не функционира във вида, в който е предвиден от производителя, като възникват грешки и се компрометира функционирането на свързани системи. Вещото лице изрично пояснява, че тези сензори участват в система, която при необходимост извършва аварийно спиране и може да намали скоростта на автомобила до пълното му спиране, поради което представляват неизменна част от системите му за безопасност. Следователно процесните радарни сензори не представляват мултимедийно оборудване. Тяхното предназначение не е свързано с възпроизвеждане на аудио- или видеосъдържание или с навигационната система, а с функционирането на системите за управление и активна безопасност на автомобила. В тази връзка възражението на ответника, основано на т. 7.4.1 от ОУ е неоснователно. Посочената клауза урежда кражбата чрез взлом или чрез техническо средство на трайно фабрично монтирано мултимедийно оборудване, включително аудио, видео и/или навигационно оборудване. Процесните радарни сензори не част от тази категория въпреки, че представляват фабрично монтирано електронно оборудване. Същевременно от систематичното тълкуване на Общите условия не следва, че всяко противозаконно отнемане на отделна част от автомобила е безусловно изключено от покритието. Порцесните на ОУ приложими към договора за имуществено застраховане, съдържат разпоредби, уреждащи обезщетяване на липсващи части, агрегати, възли и детайли, включително т. 127.2. Поради това приложението на конкретното изключение следва да бъде преценено според действителния характер на събитието и съдържанието на договора, а не единствено според факта, че след извършеното противоправно посегателство определени компоненти физически „липсват“. При установеното противозаконно отнемане на фабрично интегрирани компоненти на системите за активна безопасност на автомобила и при липсата на спор относно механизма на настъпване на събитието, съдът намира, че ответникът не е доказал наличие на договорно основание, което да изключва застрахователното покритие за конкретно настъпилото събитие. Неоснователно е и евентуалното възражение на ответника, че отговорността му следва да бъде ограничена до сумата 3 000 лв., представляваща 5% от застрахователната сума от 60 000 лв. Действително т. 119.2 от ОУ предвижда, че при кражба чрез взлом на фабрично монтирано мултимедийно оборудване застрахователят изплаща обезщетение в размер на действителната стойност на откраднатото оборудване, но не повече от 5% от застрахователната сума на МПС. Както бе посочено обаче, въз основа на СТЕ съдът приема, че процесните радарни сензори не представляват мултимедийно оборудване, а компоненти на системите за активна безопасност на автомобила. Следователно липсва фактическият състав, при който е уговорено количественото ограничение по т. 119.2 ОУ. Недопустимо е приложното поле на клауза, ограничаваща размера на дължимото обезщетение, да бъде разширявано и върху имущество, което според техническите си характеристики не принадлежи към изрично посочената в нея категория, поради което уговореният лимит от 5% е неприложим към процесните вреди. По размера на обезщетението. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение, което е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане или застраховане по договорена застрахователна стойност. Обезщетението не може да надхвърля действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество, определена по правилата на чл. 400 КЗ. При частична повреда на застрахованото имущество релевантна е възстановителната му стойност по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ – стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно при имуществена застраховка на МПС размерът на обезщетението следва да съответства на необходимите към датата на застрахователното събитие разходи за привеждане на автомобила в състоянието, в което би се намирал, ако застрахователното събитие не беше настъпило, без да се допуска нито обогатяване на застрахования, нито прехвърляне върху него на част от необходимите разходи за възстановяване на застрахованото имущество. В настоящия случай размерът на вредите е оспорен от ответника, който поддържа, че претендираното обезщетение е прекомерно и че застрахователят не е обвързан от цените за ремонт в официален сервиз. Поради това за установяване стойността на необходимите възстановителни дейности по делото е допусната и приета съдебна автотехническа експертиза, заключението на която съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано, доколкото при формиране на изводите си експертът е съобразил конкретния модел и техническата конфигурация на процесния автомобил, вида на липсващите компоненти и необходимостта от възстановяване на свързаните с тях системи, спрямо конкретните части и необходимите операции за възстановяване на автомобила във функционалното състояние, предвидено от производителя. Видно от заключението на СТЕ и от поясненията на вещото лице в открито съдебно заседание, двата радарни сензора не представляват самостоятелни декоративни или несъществени елементи, чиято липса би могла да бъде преодоляна без възстановяване на първоначалната техническа конфигурация на автомобила. Същите са част от системите за активна безопасност и подават информация към други системи от по-високо ниво. При липсата им автомобилът може да се движи, но не функционира във вида, в който е предвиден от производителя, като възникват грешки и се компрометира функционирането на други свързани системи. Поради това пълното възстановяване на вредата предполага не просто отстраняване на видимите следи от посегателството по предната броня, а възстановяване на липсващите компоненти и нормалната работа на системите, в които те са интегрирани. Неоснователно е възражението на ответника, че размерът на обезщетението не следва да бъде определян съобразно стойността на оригинални части и данните на производителя единствено поради обстоятелството, че застрахователят не бил обвързан от цените в официален сервиз. Методиките и правилата, използвани от застрахователя при извънсъдебно уреждане на претенцията, не дерогират установения в закона принцип на пълната обезвреда в границите на действителната, съответно възстановителната стойност. В случая, съобразно изводите на в.л. изготвило САТЕ не се установява възстановяването с компоненти, различни от съответстващите на техническата конфигурация на автомобила, да е технически равностойно и да осигурява възстановяването на системите за активна безопасност във вида и функционалността, определени от производителя. Напротив, установява се необходимостта от възстановяване именно на конкретните липсващи компоненти като част от интегрираните системи на автомобила. Обстоятелството, че стойността на отделните радарни сензори е различна, също не разколебава заключението. При изслушването си в о.с.з. вещото лице изрично пояснява, че посочените цени са взети от официалната платформа на производителя, която определя различна цена на левия и десния компонент. Ответникът не е ангажирал при условията на насрещно доказване доказателства, от които да се установи, че използваните от експерта части не съответстват на конкретния автомобил, че същите могат да бъдат заменени с други технически равностойни компоненти на по-ниска цена или че някоя от включените в калкулацията операции не е необходима за възстановяване на автомобила. Не следва да се извършва и обезценяване на стойността на новите части поради експлоатацията и възрастта на автомобила. При определяне на възстановителната стойност чл. 400, ал. 2 КЗ изрично изключва прилагането на обезценка, доколкото когато увредената или отнета част следва да бъде заменена, за да бъде възстановено имуществото, застрахованият има право на необходимия разход за тази замяна, а не на хипотетичната стойност на употребявана част със съответната степен на амортизация. При тези съображения съдът възприема установения от САТЕ размер на необходимите разходи за пълното възстановяване на автомобила вследствие на процесното застрахователно събитие – 11 555,63 лв. С оглед горното, съдът приема, че процесното събитие представлява покрит застрахователен риск и че не са налице твърдените от ответника основания за изключване, съответно за ограничаване на застрахователното покритие, предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ е основателен за пълния предявен размер от 11 555,63 лв. и следва да бъде уважен. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Съгласно разпоредбата на чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405 КЗ, освен в случаите по чл. 380, ал. 3 КЗ. При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователното обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде подълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ. Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. В случая от представеното по делото писмо на ответното застрахователно дружество се установява, че по образуваната щета № ........... на 28.06.2024 г. е постановен изричен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение за процесните липсващи части, поради което най-късно от тази дата застрахователят е изпаднал в забава за изплащане на дължимото обезщетение. Поради това претенцията за присъждане на обезщетение за забава е неоснователна за периода 07.06.2024 г. – 27.06.2024 г., доколкото през този период задължението на застрахователя не е било в забава, а е основателна за периода 28.06.2024 г. – 22.11.2024 г. Изчислено от съда на основание чл. 162 ГПК (с екетронен калкулатор достъпен в интернет на адрес -............., за периода от 28.06.2024 г. – датата на писмения отказ за плащане от застрахователя, до 22.11.2024 г. – датата на предявяване на исковата молба, размерът на обезщетението за забава върху главницата от 11 555,63 лв. възлиза на сумата от 640,91 лв., до който размер акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 745,05 лв. – отхвърлен като неоснователен. По разноските. При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни, пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част от предявените искове. Ищецът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на сумата от 2 393 лв., от която 493 лв. – д.т.; 400 лв. – депозит за САТЕ и 1500 лв. – адв. хонорар, изплатен изцяло и в брой, съобразно ДПЗС от 09.10.2025 г. Пропорционално на уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 2 372,74 лв. – разноски за производството. Ответникът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на сумата от 250 лв., от която 50 лв. – депозит за САТЕ и 200 лв. – юрк. възнаграждение, което съдът намира за обосновани и определя като размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. Съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, на ответника следва да бъде присъдена сумата от 2,12 лв. Воден от горното, Софийски районен съд,