Решение № 62 от 9.9.2022 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 252/2022 г.

Производството е образувано по реда на чл. 32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.1-ал.8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/, за разглеждане на постъпило в Окръжен съд–гр.Д. Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, изпратено от Федерална служба „Правосъдие“-гр.Б., Германия, във връзка с признаване на глоба и деловодни разноски, наложени от „Служба за глоби-Служба за граждани и обществен ред-Градски съвет на Б.“, на българския гражданин Н.Р.-роден на 05.10.2005г. в гр.Б., с последно известно местоживеене-гр.Д., улица „С.“ №116. На основание чл.3 от Наредба №14/2016г. на МП и МРРБ се изиска и приложи справка относно трите имена, ЕГН и адресната регистрация на заинтересованото лице, идентифицирано като Н. Н. Р. с ЕГН: ••••••••••, с настоящ и постоянен адрес в с.С., общ.Д.ка. В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Д. пледира за изхвърляне на искането, обосновавайки становището си с недопустимостта за налагане на имуществена санкция по отношение на непълнолетни лица. Редовно призован Р. не се явява.-Назначеният служебен защитник се присъединява изцяло към становището на ОП-гр.Д., изтъквайки невъзможността да се допусне замяна на постановената санкция. С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е представено наказателно постановление №0567040389145 от 22.12.2021г. на „Служба за глоби-Служба за граждани и обществен ред-Градски съвет на Б.“, ФРГ, с което на Р. е наложена глоба в размер на сто и петдесет евро и са възложени разноски в размер на двадесет и осем евро и петдесет евроцента, за това, че на 03.12.2021г. в гр. Б. е влязъл и пребивавал в обществено заведение без да покаже удостоверение за цялостно ваксиниране или за преболедуване от „COVID-19“, изискуемо по закон. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по §17 от Закон за административните нарушения/OWIG/, §§3, ал.4а, §23, ал.1, т.4а от Наредба за предпазване от коронавирус на провинция Бремен, §73, ал.2 от Закон за защита от инфекции. Санкционната процедура е протекла неприсъствено, в писмена форма, с изрично уведомяване на нарушителя относно сроковете и процедурата за обжалване. Р. не е оспорил вмененото нарушение. Постановлението е влязло в сила на 22.01.2022г. Общо възложената сума от сто седемдесет и осем евро и петдесет евроцента възлиза на триста четиридесет и девет лева по фиксирания курс на БНБ към датата на постановяване на решението/1, 9558: 1/. По справка на възлагащата държава давностния срок за изпълнение на санкцията, както и за събиране на дължимите разноски изтича на 22.01.2025г. Установеният от разпоредбата на чл.285, ал.1 от АПК пет годишен срок, започнал с влизане в сила на постановлението, също не е изтекъл. Изпратеното в ОС–гр.Д. удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения акт, чието признаване се иска и е издадено по образец, съгласно Приложение №2 от ЗПИИРКОРНФС-в писмена форма, придружено с превод на български език, изготвено от компетентен орган и отговарящо на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Касае се за деяние, съставляващо нарушение и по националното законодателство. Съгласно чл.2 от закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., Министърът на здравеопазването освен по Закона за здравето може да въвежда и други временни мерки и ограничения, определени в закон. Такива са заповедите, с които се въвеждат специални мерки за превенция разпространението на Коронавирус (Covid 19), в т.ч. заповед №РД-01- 890 от 03.11.2021 г., изм. и доп. със заповед №РД-01-915 от 09.11.2021г., изм. със заповед РД-01-№ РД-01-919 от 10.11.2021г., основаващи се и на Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 година относно рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID-19. Неизпълнението на същите попада в приложното поле на разпоредбата на чл.209а от ЗЗ, установяваща в ал.1 глоба за физически лица в размер от триста до хиляда лева. Същевременно в процесния случай действително е налице основание по чл.35, т.4, пр.2 от ЗПИИРКОРНФС да се откаже признаването и да не се допускане изпълнението на постановената глоба и на възложените административни разноски: Към датата на осъществяване на нарушението Р. е бил непълнолетен-навършил шестнадесет годишна възраст. По силата на чл.26, ал.2 от ЗАНН лицето носи административнонаказателна отговорност, когато е могло да разбира свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководи постъпките си. В тези случаи следващото се административно наказание „Глоба“, в съответствие с разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗАНН, задължително се заменя с наказание „Обществено порицание“. Налице е визираната от чл.35, т.4, пр.2 от ЗПИИРКОРНФС „привилегия по българското законодателство“, която прави изпълнението на решението недопустимо. В тази връзка следва де се има предвид, че разпоредбата на чл.12 от ЗПИИРКОРНФС действително допуска изпълняващата държава да наложи алтернативна на финансовата санкция мярка, но само в случаите, когато не само санкционното решение не може да бъде изпълнено изцяло или частично, но и издаващата държава изрично е посочила това в удостоверението и собственото и законодателство допуска това. Видно от приложеното удостоверение/т.4, б."и", пр.1 и пр.2 от удостоверението/ издаващата държава изрично е заявила недопустимостта на замяната, като този факт безусловно обвързва националния съд не само относно размера на санкцията, но и досежно нейния вид. Воден от изложените съображения и констатации, на основание чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.7, т.2 от ЗПИИРКОРНФС, Д.ки окръжен съд