Решение № 200 от 10.4.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 803/2024 г.

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК. Делото е образувано е образувано по въззивна жалба от Министерство на енергетиката, представлявано от министъра на енергетиката В. М. против Решение № 1108/05.08.2024 г., постановено по ТД № 20231100900082 на TO VI - 6 състав, по описа на Софийски градски съд (СГС) за 2023 г. в частта, в която съдът е приел за установено, че ищецът „Монолит - 21 - А. и З." ООД не дължи на Държавата начислената неустойка по чл. 32, ал. 4 от договора за концесия за непредставена банкова гаранция за 2020 г..Подържа се в жалбата, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно, поради подробно изложените съображения. Иска се същото, в обжалваната му част, да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него бъде постановено решение, с което бъде отхвърлен този отрицателен установителен иск.Претендират се направените по делото разноски. По делото е постъпил отговор от “МОНОЛИТ-21-А. и З." ООД, с ЕИК 101732851 със седалище и адрес на управление: България, област Благоевград, община Сандански, гр.Сандански, п.к.2800, ул.’’Станке Димитров”№7, с който се оспорва подадената жалба.Иска се решението, в обжалваната му част, да бъде потвърдено. По делото е постъпила и въззивна жалба от "МОНОЛИТ-21-А. и З." ООД против Решение №1108 от 05.08.2024. на СГС по търговско дело №20231100900082/2023г., в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от "МОНОЛИТ-21 - А. и З." ООД срещу ДЪРЖАВАТА искове, както следва: -ОТХВЪРЛЕН Е ГЛАВНИЯ ИСК да бъде прогласена за нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл.92 от ЗЗД, разпоредбата на чл.32, ал.2 и ал.4 от сключения Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от ЗПБ - строителни материали - пясъци и чакъли от находище “ПИРИНКОВЕЦ”, разположено в землищата на с.Плоски и с.Лиляново, община Сандански, област Благоевград, наричан по-долу “концесионния договор” /КД/. -ОТХВЪРЛЕН Е ПРЕДЯВЕНИЯ ЕВЕНТУАЛЕН ИСК за намаляване на неустойките по чл.32, ал.2 и ал.4 от Договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от ЗПБ - строителни материали - пясъци и чакъли от находище “ПИРИНКОВЕЦ”, разположено в землищата на с. Плоски и с.Лиляново, община Сандански, област Благоевград, поради прекомерност на основание чл.92, ал.2 от Закона за задълженията и договорите. -ОТХВЪРЛЕНИ СА ПРЕДЯВЕНИТЕ отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1, предл.второ от ГПК за това, че ответникът няма право на неустойки за неизпълнение на задължението за представяне на отчетите по чл.8, Оал.2, т.6, б.”а” от КД, както и за непредоставяне на годишен работен проект/ГРП/ за добив и първична преработка за 2021 г. и ГРП за 2021 г. за ликвидация и консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегналите земи. В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на решението в тази му част.Иска се решението, в обжалваната му част, да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се направените разноски. От страна на Министерството на енергетиката е постъпил отговор, с който се оспорва подадената въззивна жалба от „Монолит - 21 - А. и З." ООД.В отговора са изложени подробни съображения в тази насока.Иска се решението в тази му обжалвана част да бъде потвърдено. Софийският апелативен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „МОНОЛИТ – 21- А. и З.“ ООД, ЕИК 101732851 против Министерство на енергетиката.Подържа се в исковата молба, че между ищецът и ответникът Държавата, чрез министъра на енергетиката, е сключен договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства на 27.08.2019г., по чл.2, ал.1, т.5 ЗПБ- строителни материали- пясъци и чакъли от находище „Пиринковец“, разположено в землищата на селата Плоски и Лиляново, община Сандански, обл.Благоевград. Твърди, че съгласно чл.2, ал.3 от договора, последният влиза в сила от датата на предоставяне на банковата гаранция по чл.22, ал.2 от договора, касаеща първата година от срока на концесията, която се предоставя не по-късно от 7 дни от датата на подписване на сделката. Ищецът твърди, че банковата гаранция за първата година е издадена от „Пощенска банка“ АД с изх.№ 694/23.08.2019г. и е предоставена на Министерство на енергетиката с вх.№ Е – 26 – М – 372/27.08.2019г. поради което договор влязъл в сила от датата на неговото сключване – 27.08.2019г. и към датата на завеждане на искова молба е породил облигационна връзка между страните по делото. Подържа се, че на 31.05.2022г. ищцовото дружество получило писмо от заместник- министъра на енергетиката с изх.№ Е – 26 – М – 256/26.05.2022 година, което представлява покана за доброволно изпълнение и в него били изложени констатации за неизпълнение по процесния договор от страна на ищеца, в качеството му на концесионер и били начислени претендирани неустойки, като е даден срок за доброволно изпълнение от 14 работни дни от датата на получаване на документа.В писмото били посочени и последиците от неизпълнение на паричните задължения, а именно – усвояване на банковата гаранция и осъществяване на законовите правомощия на министъра на енергетиката по чл.68, ал.1 ЗПБ за спиране на действието на предоставената концесия. В отговор на това писмо ищецътq с писмо до МЕ, с вх.№ Е – 26 – М – 256/08.06.2022 година, поискал по- дълъг срок за изпълнение на задълженията по поканата, който съгласно чл.33, ал.1 от сключения договор може да е дълъг до 60 работни дни. Искането му е било уважено и срокът удължен до 60 работни дни, считано от 26.05.2022 година. Ищецът подал възражение в рамките на този срок с писмо до МЕ с вх.№ Е – 26 – М – 256/18.08.2022 година касателно претендираните неустойки, като е поискал те да бъдат преразгледани, като неоснователно начислени и поради това, че са нищожни, на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД- противоречие с добрите нрави. Ответникът дал отговор с писмо от 05.12.2022 година, с което е приел направените възражения за основателни само за неустойката по чл.8, ал.2, т.6, б.“в“ от договора, приемайки същата за недължима. Пояснил е, че се отменя т.5 от прежното писмо- покана, а по останалите възражения е пиел, че са неоснователни и неустойките са дължими. Ищецът твърди, че съгласно чл.71, ал.1 ЗПБ за неуредените случаи по сключване, изпълнение и прекратяване на договорите се прилагат разпоредбите на част трета от ТЗ и ЗЗД и поради възникналия между страните спор относно валидността на неустоечните клаузи и оттам и на дължимостта на неустойките.Подържа се в исковата молба, че претендираните от ответника вземания са уредени с нормата на чл.32, ал.2 от концесионния договор, за която твърди, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорените неустойки излизат извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция, както и че противоречи на принципа на справедливостта. Съгласно нормата на чл.32, ал.2 от договора при пълно неизпълнение или неточно, включително забавено изпълнение на което и да е от непаричните задължения по чл.8, ал.2, т.З, б.”а”, “в”-”е”, т.6, т.9, т.10 и чл.15, ал.5, концесионерът дължи, освен реално изпълнение и неустойка с размер 0.5 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС за всеки просрочен ден, но не повече от 50 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС, за всяко едно задължение”. Според ищеца разпоредбата води до неоснователно обогатяване на ответника.Ищеца не оспорва неизпълнението на поетите с договора задължения, но подържа, че в резултат на това неизпълнение за ответника не са настъпили вреди.Подържа се, че неустойките, както са формулирани и претендирани от ответника, обезпечават два пъти и санкционират два пъти едно и също неизпълнение. Излага твърдения, че не е осъществявал дейност по договора за концесия, поради което вреди не са настъпили, още повече, че е предоставен цялостен работен проект за добив и първична преработка във всичките му части - минна и рекултивация за целия срок на концесията. По отношение на неустойката по т.3, се подържа, че тези неустойки са дължими, когато се извършва добив, а в настоящия случай такъв добив не е извършван, поради което претендираните неустойки не се дължат поради това, че концесионерът заплаща определеното по договора минимално концесионно плащане. Това възнаграждение е ясно определено и определяемо по размер от страна на държавата, видно от текста на договора и цитираната в него нормативна уредба - чл.19, ал.1, т.4 и т.5 от КД. Т.е за неговото определяне не са необходими отчетните форми по Приложение №3 към концесионния договор. По неустойката по т.4, твърди, че тази неустойка е по същество за непредоставени два листа хартия, на които се отбелязва “0” добив и че няма извършени инвестиции през 2020г. След като няма вреда то договорената неустойка е в противоречие с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй тази неустойка е уговорена в изначално нарушение на функциите на неустойката по принцип - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Твърди, че изложените доводи относно нищожността на неустойките касаят и неустойката по чл.15, ал.5 от договора, която е по т.6 от поканата на ответника. По отношение на неустойката по т.8 от поканата, твърди недължимост, тъй като не е налице неизпълнение, за която тя е договорена. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на клаузата по чл.32, ал.2 от концесионнния договор и по чл.32, ал.4 от договора, чиято стойност е в общ размер на 164 529, 42лв., поради противоречието и с добрите нрави.Като главен иск по чл.124 ГПК вр. с чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД е заявен този за прогласяване нищожност на клаузата от договора по чл.32, ал.2 и по ал.4 от цитираната разпоредба. В условие на евентуалност се иска да бъде постановено, че ответника няма вземане от неустоечен характер, каквото претендира с отправената покана, поради това, че неустойките са прекомерни и следва да бъдат намалени. При условие на кумулативност се предявени три отрицателни установителни претенции, за прогласяване по отношение на ответника, че за него не е възникнало вземане за неустойка по т.3 от поканата за неизпълнение на задължението за предоставяне на отчети по чл.8, ал.2, т.6, б.“а“ от договора за дължимо концесионно плащане за полугодието на 2019г., 2020 г. и първото полугодие на 2021г. с цена на иска от 50 820лв; да се признание по отношение на ответника, че за него не е възникнало вземане за неустойка по т.8 от поканата за това, че не е направена и предоставена банкова гаранция за 2020г., с цена на иска от 30 492лв и че ответникът няма вземане за две неустойки в размер на 12 705лв. всяка поради неизпълнение на задължения по т.1 и 2 от поканата- за годишен работен проект за добив и първична преработка за 2021г. и за ГРП за 2021г. за ликвидация и консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи. В представения отговор ответникът Министерство на енергетиката оспорва е оспорило всички предявени искове.Иска се да бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени като бъдат присъдени направените по делото разноски. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено следното от фактическа страна: На 27.08.2019 година страните по делото сключили договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – пясъци и чакъли от находище „Пиринковец“, разположено в землищата на с.Плоски и с. Лиляново, община Сандански, обл.Благоевград. По силата на този договор ищецът „МОНОЛИТ – 21 – А. и З.“ ООД, в качество на концесионер и МС на Република България, представляван от министъра на енергетиката, в качество на концедент, се съгласяват държавата да предостави на концесионера концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ - строителни материали – пясъци и чакъли, представляващи изключителна държавна собственост, съгласно Акт за изключителна държавна собственост №1582 от 31.08.2016г. от находище „Пиринковец“, разположено в землището на с.Плоски и с.Лиляново, общ. Сандански, обл.Благоевград, която се извършва със средства на концесионера и на негов риск, като определената концесионна площ е с размер на 239 670 кв.м.С чл.2 от договора страните са определили срок на действие на договорната връзка от 35 години, като началният момент на това действие - влизане в сила на договора - е от датата на предоставяне на банкова гаранция по чл.22, ал.2 от договора, като е предвидена възможност срокът на концесията да бъде продължаван до 15 години. С договора са уговорени условията за осъществяване на концесията, а именно- наличие на съгласувани и/или одобрени от министъра на енергетиката проекти и планове по чл.8, ал.2, т.3 от договора, изготвени въз основа на мерки и условия, посочени в решение № БД – 20 – ПР на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Благоевград от 14.04.2016г. и решение №9 от 14.05.2016г. за неговата поправка, които решения са приложение и неразделна част от проекта по чл.8, ал.2, т.3, б.“а“ от договора; да бъдат спазени нормативните изисквания при осъществяване на концесията, със забрана за прехвърляне на права и задължения по концесията, освен при наличие на разрешение на МС по реда на действащото законодателство. С договора са уредени правата и задължения на страните по сделката, както и последиците от неизпълнение на същите. С нормата на чл.22 от договора е уредено задължение на консеционера да предостави на концедента безусловна и неотменима банкова гаранция, чиято цел е да обезпечи изпълнение на всички задължения, произтичащи от концесионния договор; за първата година размерът на тази гаранция е определен от 30 492лв., със задължение да бъде представена в 7 - дневен срок за предоставянето и, който започва да тече от датата на подписване на договора – 27.08.2019г., като за всяка следваща година е предвидено размерът да зависи от стойността на концесионното плащане за предходната година с начислен ДДС – 100% от него, но не по- малко от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС и се предоставя на концедента до 31 януари на съответната година; предвидено е предоставените банкови гаранции по ал. 2 и 3 да са валидни до 28 февруари на следващата година. Целта на уговорката за предоставяне на банкова гаранция е посочена в чл.22, ал.5 от договора и тя е да обезвъзмезди концедента при пълно или неточно, вкл. забавено изпълнение, на което и да е задължение на концесионера, произтичащо от договора, като концедентът има право да събере дължимите по договори суми, произтичащи от концесионни плащания, дължима вноска по чл.23 от договора, ДДС, лихви и неустойки, като отправи писмено искане до съответната банка, които от което изпраща на концесионера. Начинът, по който концедентът осъществява контрол по изпълнение на договора е посочен в разпоредбата на чл.24 от договора, като този контрол се осъществява от министъра на енергетиката и има периодичен характер. С нормата на чл.31 от договора страните са се съгласили относно начина за обезвреда на концедента от пълното или неточно, вкл. забавено изпълнение на задължението на концесионера за заплащане на концесионно възнаграждение, чрез института на нестойката, чийто размер са определили в размер на законната лихва, като в нея се включват и разходите на концедента, които е направил за събиране на дължимите плащания. За неизпълнение на задължения, произтичащи от процесния договор са предвидени следните неустойки- за неизпълнение на задължението за представяне на ГРП за добив и преработка на пясъци и чакъли от находището/ за 2021г./ - се дължи освен реално изпълнение и неустойка в размер на 0, 5% от минималното годишно концесионна плащане за всеки ден на просрочие, но не повече от 50% от годишното минимално концесионно плащане – 12 705лв. С нормата на чл.32 от договора са предвидени за заплащане от концесионера неустойки за различни форми на неизпълнение на поети с този договор задължения. Алинея 2 на цитираната разпоредба предвижда заплащане на неустойка за всяко неизпълнение или неточно, вкл. забавено изпълнение на което и да е непарично задължение по чл.8, ал.2, т.3, б.а“, „в“ – „е“, т.6, т.9, т.10 и т.15, ал.5, в които хипотези освен реално изпълнение концесионерът дължи и неустойка от 0, 5% от минималното годишно концесионно плащане за всеки просрочен ден, но не повече от 50% от това плащане, за всяко неизпълнение точно задължение. Алинея 3 на цитираната разпоредба предвижда ангажиране на имуществената отговорност на концесионера при неизпълнение на задължението проектът по чл.8, ал.2, т.3, б.“б“ и др. По делото е представена от ищеца банкова гаранция за изпълнение №043052/10854, издадена от банка „Пиреос България“ АД, с дата 21.08.2019г. и срок на валидност до 28.02.2020година, с която е поето задължение банката да извърши плащане на всяка сума до размер от 30 492лв. за всяко неизпълнение на задължение от страна концесионера по процесния концесионен договор. По делото ищецът е представил придружително писмо, изпратено от него до МЕ с вх.№ Е – 26 – М – 751/21.04.2020г., с което претендира да е изпратил до министъра описаните като приложения към писмото документи, а именно: цялостен работен проект/ЦРП/ за добив и първична преработка на подземни богатства; ЦРП за добив и първична преработка на подземни богатства, част „Рекултивация и ликвидация“; годишен работен проект /ГРП/ за 2020г. част „Минна“, „Рекултивация и ликвидация“; план за управление на минните отпадъци генерирани при еспроатацията на находището; диск, съдържащ записани графикат и текста на преждецитираните документи и докумет за платени д.т. От представения заверен препис от писмо на МЕ от 14.07.2020г. се установява, че тези проекти и планове са съгласувани и се задължава концесионера да гарантира изпълнението. Тези проекти са представени от ищеца като доказателства по делото. На 07.04.2020г. е издадена банкова гаранция за добро изпълнение №48- 9884 от „Юробанк България“ за период до 28.02.2021г. за сума до 30 492лв. По делото са представени документи, от които е видно, че на 29.10.2021година ищецът е получил уведомление от РИОСВ- Благоевград за предстояща проверка на място на 30.11.2021 година.По делото е представен геоложки отчет за изменението на запасите от строителни материали – пясъци и чакъли от находище „Пиринковец“ през 2021г. и състоянието им към 01.01.2022година.На 29.10.2021година ищецът е получил уведомление от РИОСВ- Благоевград за предстояща проверка на място на 30.11.2021 година. По делото е представен геоложки отчет за изменението на запасите от строителни материали – пясъци и чакъли от находище „Пиринковец“ през 2021г. и състоянието им към 01.01.2022година. По делото са представени от ищеца заверени преписи от изпратени му от ответника електронни писма и елестронни фактури, издадени от министреството за дължимите суми по концесионния договор. По делото са представени следните, изходящи от ответника документи, а именно: писмо изх.№Е – 33 – 00 – 3 от 18.04.2019г. относно индексиране на дължимото концесионно възнаграждение за 2019г. по договора/ и за предоставяне на концесия/и за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 и т.6 от ЗПБ, към което писмо е приложени писмо на НСИ от 01.02.2019г. От писмото на МЕ се установява, че към 31.12.2018г. индексът за изменение на цените на строителни и скално-облицовъчни материали при база 2015г. е 98, 3. Следващото писмо е з изх.№ Е -33-00-06/14.04.2020г. и касае същия въпрос, като според него индексът за изменение на цените на строителните и скално-облицовъчни материали при база 2015г. е 100, 6, с приложени писмо от НСИ, а за 2021г. този индекс е 102, 1 видно от писмо на МЕ с изх.№Е – 33 – 00 -1/08.03.2021г. и придружаващото го писмо от НСИ. По делото е представено и писмо, изпратено от МЕ по електронен път до ищеца, с което на последния е изпратена таблица относно дължимото концесионно възнаграждение и лихви, които са дължими към 25.07.202година, от което се установява, че общият размер на дължимото концесионно възнаграждение за периода от 30.01.2020г. до 30.07.2022г. е в размер на 98 243лв., като в това писмо е посочено, че част от тази сума, а именно от 87 973, 50лв. са внесени; посочен е размерът на лихвите. Ищецът е представил по делото четири броя платежни нареждания за извършени от него плащания на концесионни възнаграждения за второ полугодие на 2023г.; за второто полугодие на 2022г.; за първо полугодие на 2022 г.; за второ полугодие на 2021г. Министъра на енергетиката изпратил на концесионера писмо с изх.№Е – 26 – М – 256/26.05.2022година, с което го уведомил за констатирано неизпълнение на задължения, произтичащи от процесния договор за концесия, които са следните: неизпълнение на задължения, произтичащи от нормата на чл.8, ал.2 от договора, неизпълнение на задължение да се представил ГРП за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите зони за 2021г – същите последици, непредставяне на отчет за дължимото концесионно плащане за второто полугодие на 2019г.- същата неустойка, непредставяне на отчет за дължимото концесионно плащане за първото полугодие на 2020г. – същата неустойка, непредставяне на отчет за дължимо концесионно плащане за второ полугодие на 2020г.; за първо полугодие на 2021г., непредставяне на геоложки отчет за 2020г. и за отчет за вложените инвестиции за същата – същата неустойка, непредоставен геоложки отчет за остатъчните запаси и ресурсите за 2020г.- същата неустойка. Посочено е, че всички тези неизпълнение задължения са предвидени в нормата на чл.8 от договора.Съгласно писмото за констатираното неизпълнеие се налагат следните неустойки: За неизпълнение на задължението по чл.15, ал.5 от договора за предоставяне на отчет за изпълнение на ПУМО за 2020г.- също се дължи освен реално изпълнение и идентична неустойка. За неизпълнение на задължения, произтичащи от нормата на чл.19 от договора, а именно: Непредставяне на отчет за дължимото концесионно плащане за второ полугодие на 2019г., като е предвидено, че при неизвършен добив в находището, се дължи минимално концесионно плащане, изчислено към датата на влизане в сила на договора, което е в размер на 8 631, 25лв. и ДДС от 1 726, 25лв., както и лихва към датата на плащането. Непредставяне за отчет за дължимото концесионно плащане за първото полугодие на 2020г., като при липса на извършен добив в находището, дължимото концесионно плащане е в размер на 12 705лв и ДДС от 2 541лв., както и лихва към датата на плащане. За неизпълнение на задължения по чл.22 от договора, а именно: Не е неправена и не е представена банкова гаранция за 2020г., поради което концесионерът дължи освен реално изпълнение и неустойка в размер на 0, 5% от стойността на съответната гаранция/ вноска по финансово обезпечение за всеки просрочен ден, но не повече от стойността на гаранцията/вноската по финансовото обезпечение или сума в размер на 30 492лв. Не е направена и представена банкова гаранция за 2021г.., поради което концесионерът дължи освен реално изпълнение и неустойка в размер на 0, 5% от стойността на съответната гаранция/ вноска по финансово обезпечение за всеки просрочен ден, но не повече от стойността на гаранцията/вноската по финансовото обезпечение или сума в размер на 30 492лв. За неизпълнение на задължение по чл.23 от договора. Не е представен договори за доверителна банкова сметка със специално предназначение, поради което съгласно чл.32, ал.4 дължи неустойка в размер на 0, 5% от стойността на съответната гаранция/вноска по финансовото обезпечение за всеки просрочен ден, но не повече от стойността на гаранцията/вноската или сума в размер на 1 674, 42лв. С писмото е даден срок за доброволно изпълнение от 14 дни от датата на получаване на писмото и е посочена банкова сметка, по което да се преведат дължимите суми. Писмото е получено от ищеца на 31.05.2022 година, който е подал отговор, в който възразявайки относно начина на определяне на срока за доброволно изпълнение и заявява, че така определеният му срок е практически неизпълним, защото общият размер на сумите е значителен – 233 607, 12лв. Заявява, че от сключване на договора не е получавал уведомления или покани за доброволно изпълнение и не е бил наясно за натрупаните задължения и това е така, защото не се представяни протоколи от извършени проверки от министерството. В отговора ищецът се е позовал на световната икономическа криза, която е довела до покачване на цените на стоките и горивата и това затруднило значително дейността на дружеството.Иска се да бъде определен по-дълъг период за осигуряване на финансовите средства. С писмо от 15.06.2022 година ответникът е продължил срока с до 60 дни.С писмо получено от ответника на 18.08.2022 година ищецът е оспорил основанията за ангажиране на неговата имуществена отговорност. С писмо изх.№ Е – 26 – М – 256/05.12.2022година ищецът е уведомен, че след допълнително разглеждане на възражението му от Комисията за контрол, назначена със заповед на министъра, е прието, че неустойката по чл.8, ал.2, т.6, б.“в“ се явява недължима, но останалите претендирани суми от държавата се явяват дължими. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна следното: С първата група предявени искове се иска установяване нищожност на неустоечната клауза по чл.32, ал.2 и по ал.4 от концесионния договор за нищожна, поради противоречие с добрите нрави и липса на еквивалентност на престациите.В цитирания текст от договора е предвидено, че при пълно неизпълнение или неточно, включително забавено изпълнение на което и да е от непаричните задължения по чл.8, ал.2, т.3, б.“а“, „в“ – „е“, т.6, т.9, т.10 и чл.15, ал.5 концесионерът дължи освен реално изпълнение и неустойка в размер на 0, 5 % от минималното годишно концесионно плащане за всеки просрочен ден, но не повече от 50% от минималното годишно концесионно плащане за всяко задължение. Конкретно посочените в поканата нарушения са за неизпълнение на следните задължения: 1/. задължения по чл.8, ал.2, т.3, б.“в“ – непредставяне на годишен работен проект за добив и преработка на пясъци и чакъли от процесното находище за 2021г.; 2/. задължение по чл.8, ал.2, т.3, б.“д“ – непредставяне на годишен работен проект за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи за 2021г.; 3/. задължение по чл.8, ал.2, т.6, б.“а“ – непредставяне на отчет за дължимото концесионно плащане за второто полугодие на 2019г.; непредставяне на отчет за дължимото концесионно плащане за първото полугодие на 2020г.; за второто полугодие на 2020г.; за първото полугодие на 2021г.; 4/. задължение по чл.8, ал.2, т.6, б.“б“ от договора – непредставяне на геоложки отчет за 2020г. и отчет за вложените инвестиции за 2020г.; 5./ - отпаднало задължение за заплащане на неустойка; 6/. неизпълнение на задължение по чл.15, ал.5 от договора[1]непредоставен отчет за изпълнение на ПУМО за 2020г.; 7/. неизпълнено задължение по чл.19, ал.1 от договора - непредставен отчет на дължимото концесионно плащане за второто полугодие на 2019г., а при липса на извършен добив в находището – задължение за заплащане на минимално концесионно плащане, изчислено към датата на влизане в сила на договора, което е в размер на 8 631, 25лв. и ДДС в размер на 1 726, 25лв. и лихва към датата на плащане; неизпълнено задължение за представяне на отчет за дължимото концесионно плащане за първото полугодие на 2020г., а при липса на добив в находището – задължение за заплащане на минимално концесионно плащане, което е в размер на 12 705лв. и ДДС в размер на 2 541лв. и лихва към датата на плащане; неизпълнено задължение за представяне на отчет за дължимото концесионно плащане за второто полугодие на 2020г., а при липса на добив в находището – задължение за заплащане на минимално концесионно плащане, което е в размер на 12 705лв. и ДДС в размер на 2 541лв. и лихва към датата на плащане; неизпълнено задължение за представяне на отчет за дължимото концесионно плащане за първото полугодие на 2021г., а при липса на добив в находището – задължение за заплащане на минимално концесионно плащане, което е в размер на 12 936лв. и ДДС в размер на 2 587лв. и лихва към датата на плащане. Съдът е приел, че поради това, че съставът на чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД е бланкетно изложен в закона, съществува необходимост от това се посочи изрично кое неписано правило нарушава, за да се прецени дали то е включено в понятието „добри нрави“ по смисъла на закона и дали в настоящия случай това правило е нарушено. В настоящия случай посоченото правило е липса на еквивалентност на престациите. Процесният концесионен договор е двустранна възмездна сделка, поради това, че е породил насрещни права и задължения и е довел до имуществено разместване.Съдът е приел, че въпросът за еквивалентността се поставя за самия договор, а не само за някои от клаузите му. Основателното атакуване на неустоечната клауза като противоречаща на добрите нрави е налице когато същата излиза извън обчайните функции на този институт. Съдът е приел, че не може да се приеме, че уговорената неустойка е основание за нарушаване на принципа на еквивалентността, тъй като с нея не се нарушава забраната за неоснователно обогатяване и принципа на справедливостта.Задължението за неустойка е последица от неправомерно поведение на длъжника в една договорна връзка и поражда правото на кредитора да получи обезщетение Срещу задължението за заплащане на неустойка не е на лице насрещно задължение. Съдът е приел, че в настоящия случай уговорените неустойки имат санкционен характер и не нарушават добрите нрави. След като търговецът е изразил съгласие и е сключил процесния договор, който е за относително дълъг период от време, то в защита на обществения интерес, е да му бъде възложена отговорност, която надвишава обичайната търговска дейност. Съдът е приел, че не може да се приеме за критерий за липса на еквивалентност на неизпълненото задължение наложената сакция чрез неустойката, а въпросът за еквивалентността е въпрос, който касае насрещните престации при възмездните договори, а не съотношение между вреди и размер на неустойката. В настоящия случай не е налице липса на еквивалентност тъй като уговорената неустойка има санкционен характер спрямо канцесионера, а не е уговорена само и единствено да репарира евентуалните вреди от неизпълнението. След като е сключен договор, който дава права за експлоатация на природни находища следва и към концесионера да има изисквания, които надвишават обичайните, тъй като обект на който ще реализира своята търговска дейност е извън обичайния търговски оробот и е предмет на особена закрила. Поради това съдът е приел, че претенцията за нищожност на клаузата по чл.32, ал.2 от договора, на основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД е неоснователна и отхвърлел същата.Съдът е приел, че съгласно чл.309 ТЗ не може да се намалява неустойка поради прекомерност, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Съдът не е възприел становището на ищеца, че договорът за концесия не е търговска сделка, което води до възможност да се позове на разпоредбата на чл.92, ал.2 ЗЗД, поради това, че смисълът от забраната е да се даде възможност на страната по договора, която не е търговец, да иска намаляване на наустойката поради прекомерност. Такава възможност не е предвидена за самия търговец, тъй като дължимата от него грижа при изпъление на сключените сделки е по-гояма от обичайната. В настоящия случай ищецът има качество на търговец и оспорва договорът за концесия да е търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ, поради което упражнява потестативното си право по чл.92, ал.2 ЗЗД.Съдът е приел, че договорът за концесия не е двустранна търговска сделка, тъй като една от страните по него е държавата, но другата страна е търговеца, който е сключил договора за концесия с оглед възможността да упражнява търговската си дейъност, поради което този договор има характеристиката на субективна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ. Съдът е приел, че сключения концесионен договор се явява субективна търговска сделка, за която важат общите правила за търговските сделки, посочени в чл.286 и сл. ТЗ, като по нея концесионерът търговец не може да упражни право по чл.92, ал.2 ЗЗД и да иска намаляване на неустойката, поради нейната прекомерност. Поради това съдът е приел, че евентуалните искове на ищеца по чл.92, ал.2 ЗЗД се явяват неоснователни и е отхвърлил същите. Предвид отхвърлянето и на тези искове съдът е разгледал третата група предявени от ищеца претенции, които са свързани с това, че ищецът оспорва за ответника да са възникнали като изискуеми неустоечните вземания, както следва: -за непредоставени отчети по чл.8, ал.2, б.“а“ от договора касаещи концесионна плащане за второто полугодие на 2019г., за 2020 година и за първото полугодие на 2021година. -за недължимост на неустойката, поради непредоставяне на банкова гаранция за 2020г. -за недължимост на две неустойки от по 12 705лв., поради неизпълнение на задължение за предоставяне на ГРП за добив и първична преработка за 2021г. и ГРП за 2021г. за ликвидация и консервация на миннодобивния обект. Съдът е приел, че е неоснователно твърдението в исковата молба, че ищеца не дължи неустойки за неплащане на концесионна възнаграждение за посочения пореид от време.Съдът е приел, че по делото не установено, че само неоказване на съдействие от страна на ответника е причината за неизпълнение на задължението за заплащане на уговореното консеционно възнаграждение. Основанието за претенцията е, че поради липса на осъществяване на добив от находището е следвало да заплаща минимално концесинно възнаграждение, но не е могъл само, без съдйствие от страна на ответника да изчисли същото. Съдът е приел, че ответника е следвало да е наясно, че е налице хипотеза, в която се заплаща минимално възнаграждение, което обстоятелство без ищецът да го уведоми ответникът не би могъло да се знае от държавата.С нормата на чл.9, ал.2, т.2 страните са се съгласили, че концедента има задължение да оказва на концесионера съдействие при изпълнение на задълженията, които произтичат от договора, но за това се изиска насрещно активно певедение – такова съдействие да бъде поискано. По делото липсват доказателства, че ищецът е отправил искане до министерството да му бъде предоставена информация относно това какъв е размерът на минималното концесионно възнаграждение. Макар да е налице твърдяната обусловеност между забавата на ищеца в плащане на паричното му задължение и необходимостта от съдействие, които ответникът му дължи, самото наличие на конекситетна връзка / обусловеност/ не е достатъчно съдът да приеме наличие на забава на кредитора в хипотеза на неоказано съдействие, защото самият ищец не е потърсил такова, както е договорено межу страните с преждецитираната разпоредба. Поради това съдът е отхвърлил тази претенция. Съдът е приел, че претенцията за недължимост на неустойката за непредоставяне на банкова гаранция за 2020г. е основателна.По делото е представена банкова гаранция за доброволно изпълнение, касаеща процесния договор от 07.04.2020г., валидна до 28.02.2021година, поради което съдът е уважил този предявен иск. По отношение на претенцията за недължимост на неустойките, поради това, че е налице изпълнение на тези задължения, с оглед на това, че което е представено за 2020г. следва да важи и за 2021 година.Съдът е приел за неоснователно становището на ищеца, че представеният от него ГРП за 2020г., поради липса на добив касае и следващата година. Съдът е приел, че годишния работен проект за 2020г., при липса на осъществен добив на материали през тази година, не може да замести такъв проект за следващата година.Задължението на концесионера да се отчита се изразява и в изготвяне на ГРП за ликвидация и рекултивация на находището. Изготвянето на тези проекти цели концедента да бъде в течение на действията на концесионера, с оглед задължението му за опазване на подзембите богатства. Съдът е приел, че е неоснователно становището на ищеца, че чрез представяне на съгласувания от МЕ проект държавата е наясно и с тези действия на концесионер, поради това, че представеният проект не съдържа детайлна и актуална информация за конкретния период от 35-годишния договор за концесия. При разглеждането на делото пред настоящата инстанция са представени и приети пет броя извлечения в частта за неустойките, от аналогични концесионни договори, извадени от Националния концесионен регистър на МСРБ и констативен протокол от 15.12.21г. за извършени от МЕ проверки по процесната концесия. Софийският апелативен съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателите оплаквания в жалбите. По отношение на жалбата подадена от Министерство на енергетиката, представлявано от министъра на енергетиката Съдът счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.В чл. 22, ал. 1 от договора за концесия е уговорено, че концесионерът се задължава да предостави на концедента безусловна и неотменяема годишна банкова гаранция, обезпечаваща изпълнението на всички задължения по концесионния договор, в т.ч. за концесионно плащане, извършване на годишната вноска от обезпечението по чл. 23, данък върху добавената стойност (ДДС), лихви за забавено изпълнение на задължението за концесионно плащане, лихви за забавено изпълнение на задължението за плащане на ДДС, както и неустойки при неизпълнение на всяко едно непарично задължение или при нарушаване на условие по концесията.За всяка следваща година банковата гаранция е в размер на 100 на сто от стойността на концесионното плащане за предходната година с начислен ДДС, но не по- малко от стойността на минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС и се предоставя на концедента до 31 януари на съответната година (чл.22, ал. 3 от договора за концесия).От представената по делото като доказателство банкова гаранция с референция: 48-9884 от 07.04.2020 г, е видно, че на посочената дата - 07.04.2020 г. е издадена банкова гаранция за сумата от 30 492.00 лв. и срок на валидност до 28.02.2021 г.-т.е. въззиваемото дружество се е снабдило с банкова гаранция.Спорния въпрос по делото е дали тази банкова гаранция е представена на жалбоподателя-Министерство на енергетиката.От представеното по делото писмо изх. № 6062/13.06.2022 г. от „Еконт Експрес“ ООД /лист 98/ се установява, че на 21.04.2020 г. ищецът „Монолит - 21 - А. и З." ООД е предоставил пратка - „документация" с адресат Министерството на енергетиката.От цитираното писмо се установява, че на 22.04, 2020 г. пратката е получена в МЕ от служител „А.А.“.От писмото, представено от куриерската фирма, не се установява какви точно документи се съдържат в пратката.След като въззиваемото дружество подържа, че е представило, в съответствие с договора, банковата гаранция на министерството, то в негова тежест е да докаже това обстоятелство.Настоящия състав счита, че по делото не са ангажирани доказателства за това изпълнение.Наличието на издадена банкова гаранция за 2020 г., представена като доказателство по делото не означава, че задължението е изпълнено така, както предвиждат горепосочените разпоредби. Доказана е само първата хипотеза от разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от договора за концесия, а именно налице е издадена банкова гаранция, но втората хипотеза не е изпълнена, поради това, че не е доказано изпълнението на задължението за представянето й от страна на концесионера.Разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от договора за концесия предвижда, че при пълно неизпълнение или неточно, включително забавено изпълнение на някое от задълженията по чл. 22, ал. 1-4 или по чл. 23, ал. 1-3, концесионерът дължи освен реално изпълнение и неустойка за забава в рвзмер 0, 5 на сто от стойността на съответната гаранция/вноска по финансовото обезпечение за всеки просрочен ден, но не повече от стойността на гаранцията/вноската по финансовото обезпечение.С оглед на това съдът счита, че в съответствие с договора концедентът правилно е начислил неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция за 2020 г. Подържа се от страна на въззиваемото дружество, че гаранцията се счита за предоставена от датата на нейното издаване, тъй като от този момент насетне банката блокира тази сума целево и средствата по нея могат да се използват само и единствено за целите на гаранцията в полза на министъра на енергетиката. Въпросът дали физически е постъпила в МЕ не е определящо за доказване на факта, че такава гаранция е издадена и е предоставена. В този смисъл била невярна тезата на ответника, че е „доказана само първата хипотеза от разпоредбата на чл.22, ал.З от договора за концесия, а именно, че е налице издадена банкова гаранция, но втората хипотеза не е изпъленна като същата не е предоставена на концедента нито в договорения СРОК до 31 януари на съответната година, нито дo настоящия момент. “ Съдът счита, че становището на въззиваемото дружество е неоснователно.На първо място в чл. 22, ал. 1 от договора за концесия е уговорено, че концесионерът се задължава да предостави на концедента безусловна и неотменяема годишна банкова гаранция, обезпечаваща изпълнението на всички задължения по концесионния договор.Използвания термин „предостави“ налага извода, че страните са се договорили издадената гаранция да бъде физически предоставена на концедента.Банковата гаранция обезпечава изпълнението на договора, поради което концедента следва да знае, в случай на неизпълнение, към кой издател на банковата гаранция следва да се обърне.В договора за концесия страните не са уговорили коя точно банка, от всички банки действащи на територията на страната, ще бъде издател на банковата гаранция.Именно, поради това обстоятелство, след като се снабди с банкова гаранция жалбоподателя следва да я предостави физически на концедента. Подържа се от въззиваемото дружество, че от обстоятелството, че в писмото от куриерската фирма не е цитирана банковата гаранция, не означава, че такава не е предоставена със съответната документация. Подържа се, че на дружеството тази банкова гранция не му е небходима, тъй като след нейното издаване, този документ е изцяло в полза на МЕ. Средставата по гаранцията са целеви и не могат да бъдат разходвани за нищо друго, освен за посоченото в самата гаранция. Съдът счита, че от това, иначе правино твърдение на въззивника, че средствата по гаранцията са целеви и същата не му е физически необходима, не може да се направи извод, че гаранцията е предоставена на концедента. С оглед на горното решението, в обжалваната от МЕ, част следва бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което предявения иск в тази му част бъде отхвърлен. По въззивната жалба от "МОНОЛИТ-21-А. и З." ООД Подържа се в жалбата, че решението, в обжалваната му част е незаконосъобразно.За процесния период 2019г - първо полугодие на 2021 г., който е обхванат от поканата за доброволно изпълнение на МЕ, минималното концесионно възнаграждение не е заплатено, поради това, че жалбоподателя доборосъвестно считал, че не ги дължи, когато не добива подземни богатства. След получване на поканата от МЕ за доброволно изпълнение за първи път за жалбоподателя станало ясно, че минималното концесионно възнаграждение ежегодно ще бъдат петендирани от МЕ като дължими.От конкретната фактическа обстановка по случая ставало ясно, че насрещните престации по КД не са еквивалентни. С процесния концесионен договор държавата е предоставила своя ресурс - находището на подземни богатства „Пиринковец“ на концесионера, който следва да й заплаща годишно концесионно възнаграждение, определено в договора, като насрещна престация за добитите количества подземни богатства.Подържа се, че договорът за концесия не е довел до имуществено разместване в хипотезата, когато реален добив от находището не се извършва, тъй като държавата е предоставила правото на експлоатация на концесионера, но последният не е извлякъл имуществени блага, т.е не е добил реално подземните богатства от находището. Въпреки това той е заплатил една голяма част от минималното концесионно възнаграждение, за което по делото има предоставени доказателсва, които са необсъдени от съда. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 7 от Закона за подземните богатства концесионното плащане се дължи независимо от крайния финансов резултат от дейността на концесионера.Законодателят допуска освобождаване от заплащане на концесионно плащане или намаляване на размера в случаите, подробно посочени в чл. 61, ал. 8 от ЗПБ, какъвто не е настоящия случай, поради което концесионерът не е освободен от заплащане на минимално концесионно плащане.Конкретният размер на концесионното плащане за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от ЗПБ, включително минималният му размер, се определя съгласно наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и на министъра на финансите (чл. 61, ал. 3 от ЗПБ).Съгласно чл, 6, ал. 1 от Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ, размерът на концесионното възнаграждение не може да бъде по-нисък от съответния минимален размер, определен в приложенията към чл. 8, 9, 10 и 11, и се заплаща независимо от финансовия резултат на концесионера.Съгласно чл. 1, ал. 4 от Приложение № 4 от Наредбата минималните стойности на концесионното възнаграждение за единица добито подземно богатство по ал. 3 се индексират ежегодно с процента на увеличение на цените на строителните и скално- облицовъчните материали по информация, предоставена от Националния статистически институт, при базова статистическа информация за цените за 2005 г.Предвид цитираните нормативни актове се налага извода, че концесионерът дължи минимално годишно концесионно възнаграждение независимо от финансовия резултат и независимо от обстоятелството дали осъществява добив или не, което означава, че заплащането на минимално годишно концесионно плащане не може да се приеме като добросъвестно поведение на концесионера, тъй като то е задължение, предвидено и в ЗПБ, и цитираната наредба и концесионния договор. В договора за концесия е предвидено в чл.8, ал.2, т.2 основното задължение на концесионера да внася дължимото концесионно плащане при условията и в сроковете определени в договора.В чл.19 от договора са предвидени сроковете за заплащане на концесионното възнаграждение като това заплащане не е поставено в зависимост от това дали концесионера реализира добив или не.Поради това не може да се приеме за основателно виждането на жалбоподателя, че в случай, че не раализира дейност на обекта, същият не дължи плащане по договора. Подържа се, че съдът неправилно отхвърлил първия предявен иск за прогласяване нищожността на чл.32, ал.2 от концесионния договор като приел, че въпросът за еквивалентността е въпрос, който касае насрещните престаиии при възмездните договори, а не съотношението между вреди и размер на неустойката. Подържа се, че съгласно установената съдебна практика съотношението между уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди е съществен критерий при преценка нищожността на неустоечната клауза.Неправилно съдът приел, че неустойките имат санкционен характер поради спецификата на обекта на концесия, който задължава търговеца да положи по- голяма грижа, поради което не ги определя като „неморални“. Дори и с оглед санкционната функция, която може да има неустойката, следва да се има предвид, че все пак същата следва да съответства, както с императивните норми на закона, така и с добрите нрави, недопускащи използването й като средство за несправедливо обогатяване на кредитора.Подържа се, че в случая е налице несправедливо обогатяване за държавата, поради това, че жалбоподателя не е ползвал подземните богатства от находището поради световната икономическа криза, липсата на пазари и КОВИД пандемията и не е реализирал приходи от продажбата на тези суровини по причини, които са извън него. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно. Съдът правилно е приел, че процесният договор е двустранна възмездна сделка, тъй като е породил насрещни права и задължения и е довел до имуществено разместване. Въпросът за еквивалентността следва да се разгледа за самия договор, а не само за някои от клаузите му. Това важи особено за клаузите, регламентиращи последиците от неизпълнение на поетите с договора задължения, за да не се достигне до освобождаване от имуществена отговорност на договорно основание, независимо от наличие на предпоставки за ангажирането й.Атакуването на неустоечните клаузи като противоречащи на добрите нрави е допустимо и наложително да бъде извършено, тогава, когато уговорената неустойка излиза извън обичайните функции на този институт. В настоящия случай не може да се приеме, че уговорените неустойки са предпоставка и основание за нарушаване на принципите на справедливостта и на еквивалентността, тъй като с тях не се нарушава забраната за неоснователно обогатяване, които са наложени като норми в гражданския и търговски оборот. Задължението за неустойка е последица от неправомерно поведение на длъжника в една договорна връзка и срещу него стои единствено правото на кредитора да получи своята обезвреда, като компенсация за неизпълнението. Срещу задължението за заплащане на неустойка не стои насрещно задължение. В този смисъл въпросът за еквивалентността не може да се поставя при обсъждане на въпроса за валидността на клауза за неустойка, тъй като клаузата за неустойка е последица от предходно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на договорно задължение. В настоящия случай така уговорените от страните неустойки имат санкционен характер. Ето защо не може да се приеме, че те нарушават добрите нрави.След като концесионерът е изразил съгласие и е сключил този договор, по силата на който се е сдобил с възможността да добива подземни богатства, които са изключителна държавна собственост, за един относително дълъг период от време, то е съвсем законосъобразно и в защита на обществения интерес да му бъде възложена отговорност, която надвишава обичайната търговска дейност, именно защото държавата го е допуснала да експлоатира нейните подземни богатства. Усещането му за незначителност на неизпълнението, за което търпи санкция - да заплати неустойка не е основание съдът да възприеме тезата за нищожност на атакуваната клауза от договора, като противоречаща недобрите нрави.Не може да се приеме за критерий зависимостта между естеството на обезпеченото задължение и естеството на очакваната от неизпълнението вреда, т.е. за липса на еквивалентност на неизпълненото задължение и наложената санкция чрез неустойката. Въпросът за еквивалентността е въпрос, който касае насрещните престации при възмездните договори, а не съотношение между вреди и размер на неустойката. В настоящия случай не е налице липса на еквивалентност тъй като уговорената неустойка има санкционен характер спрямо концесионера, а не е уговорена само и единствено да репарира евентуалните вреди от неизпълнението. След като е сключен договор, който дава права за експлоатация на находището и реализация на печалба от добитите подземни богатства, които са изключителна държавна собственост би следвало към концесионера да има изисквания, които надвишават обичайните, тъй като обектът от който ще реализира своята търговска дейност е извън обичайния търговски оборот и е предмет на особена закрила. Подържа се, че незаконосъборазно съдът е отхвърлил предявения иск да бъде установено спрямо ответника, че размера на неустойките по чл.32, ал.2 от сключения договор е прекомерен на основание чл.92, ал.2 от Закона за задълженията и договорите и същият следва да бъде намален от съда.Подържа се, че при фактическа обстановка, в която дейност в обекта на концесия не се извършва, не по вина на концесионера /поради липса на пазари, световна КОВИД пандемия, проблеми с достъпа до земите в находището и т.н/ задълженията, за които се претендират неустойките, не следва да се изпълняват или ако се приме, че са изикуеми, тяхното изпълнение ще е формално. Съдът неправилно е приел, че концесионният договор е субективна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ, от което е извел извода, че страната по такава сделка, която може да иска намаляване на неустойката е тази страна, която няма качеството търговец - „най-често това е потребител на услугата, предоставяна от търговеца“. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.Макар, че при сключването на договора за концесия има някой административни елементи, които касаят концедента, то за концесионера договорът е търговска сделка. Същият е сключен от него по занятие в качеството му на търговец. Поради това законосъобразно съдът и приел, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.309 от ТЗ, съгласно която не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.Развитите доводи в жалбата, че поради липсата на търговско качество у насрещната страна, договорът за концесия не е търговска сделка не могат да бъдат въприети.Законосъобразно съдът е квалифицирал договорът като едностранна търговска сделка, поради което е отрекъл възможността жалбоподателят-търговец да иска намаляване на неустойката поради прекомерност. Подържа се в жалбата, че незаконосъобразно съдът отхвърлил претенцията по чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на неустойка за непредоставени отчети за 2019г., 2020 и първо полугодие на 2021 г. Подържа се, че отчетите не са дължими когато добив от находището не се осъществява. Задължение на ответника по чл.9, ал.2, т.З от КД е да осъществява периодичен контрол върху изпълнението на договора, поради което при условие, че ответникът ежегодно е изпълнявал това свое задължение, същият щеше да знае, че добив от находището не се извършва.Подържа се, че в концесионния договор не е предвидено, че ищецът е длъжен да уведомява ответника за отрицателния факт, че не извършва добив. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.В чл.8, ал.2 от концесионния договор подробно са регламентирани задълженията на концесионера и по- конкретно какви документи следва да представя на насрещната страна.Регламентирани са и сроковете за представяне на тези документи.Никъде в договора изпълнението на тези задължения не е изпълнението на задълженията на концесионера не е поставено в зависимост от това дали същия извършва реален добив на инертни материали или не.От друга страна, при положение, че в договора са предвидени сроковете за изпълнение на отделните задължения за представяне на отчети и други документи, не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че отговорността за непредставянето им, не може да му се вмени във вина, поради това, че не са му извършване периодични проверки от концедента и не е уведомен за неизпълнението.След като са договорени конкретни срокове, то задължение на концесионера е да спазва същите като представя съответните отчети, независимо от това дали извършва добив или не.Следва да се има предвид и обстоятелството, че по договора и по нормативните актове регламентиращи тази дейност за концедента няма задължение да извършва ежегодни проверки на дейността на концесионера. Посоченото по-горе се отнася и до частта от жалбата касаеща отхвърлената претенция за признаване за установено, че за държавата не е възникнало прова на вземане за две неустойки от по 12 705, 00 лв. всяка, за неизпълнение на задълженията по чл.8, ал.2, т.3, 6.“в“и чл.8, ал.2, т.З, б.д“ – за годишен работен проект за добив и първична преработка за 2021г. и такъв проект за същата година за ликвидация и консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи. Предвид гореизложеното решението, в обжалваната му от „МОНОЛИТ – 21 – А. и З.“ ООД, ЕИК 101732851 част, подробно посочена по-горе, следва бъде потвърдено. По отношение на разноските Предвид решението по спора и на основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.273 от ГПК жалбоподателят „МОНОЛИТ – 21 – А. и З.“ ООД, ЕИК 101732851 следва да бъде осъден да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на енергетиката направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 300лв. Водим от горното Софийският апелативен съд