Решение № 2180 от 27.11.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 365/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Образувано е по искова молба от Х. К. Х., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк]-...-... срещу Министерство на здравеопазването за присъждане на обезщетение в размер на 6 000, 00 лева неимуществени вреди от б. и с., н. с. и д. за ф. о. на ищеца, отразили се н. върху о. му процес. Ищецът твърди, че през м. март 2014 г. в лечебно заведение бил д. с р. на п., като провел предписаната му т.. При провеждане на л. с препарата Флутазин били постигнати добри резултати, но препаратът изчезнал от аптечната мрежа, а с писмо от МЗ го уведомили, че „Актавис“ ЕАД е преустановила продажбите на този продукт. Новата т. с Андрокур в. с. на ищеца, установено с о. и. и установен р.. На 12.11.2020 г. л. започнало с препарат Зитига, с много добър ефект върху о. процес, продължило до 19.12.2022 г., след което лечебният препарат бил заменен с Абиратерон, но с н. резултати. Последните се установявали от проведени о. и.. Твърди, че в резултат от липсата на препаратите Флутазин и Зитига з. му с. се в.. В уточняваща по делото молба заявява, че вредата е морална – от б. и с., нанесена му от незаконосъобразно бездействие на орган или длъжностно лице от Министерство на здравеопазването, което е прекратило доставката на лекарствата Флутазин и Зитига. Счита, че бездействието на ответника се изразява в неизвършване на обществена поръчка, договаряне на лекарства и др. по доставката на двата лекарствени препарата, а причинната връзка е пряка, тъй като настъпилите б. и с. са резултат от бездействието на ответника по неосъществената доставка на Флутазин и Зитига, липсата на които е довела до п. и р. на о. з.. В с.з. ищецът, редовно и своевременно призован, се явява лично, като поддържа исковата молба, излага доводи от фактическо естество, представя доказателства, от които се установява рязко з. на т. м., не желае назначаване на експертиза. В с.з. ответникът по исковата молба Министерство на здравеопазването, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк Л. Л., която оспорва исковата молба. Заявява, че фармацевтичните компании са изтеглили като притежател на разрешението за употреба въпросния лекарствен продукт по своя преценка. Регулаторен орган не можел да им повлияе. Лечебните заведения провеждали обществени поръчки, а в доставките МЗ няма никакво отношение. Моли искът да бъде отхвърлен. В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск. По делото се установило, че не е налице неправилно процедиране между министерството и доставчиците, а отказ от доставка на юридическо лице, което има изключителни права за представителство на територията на страната. В този смисъл се губело опосредяването в ролята на МЗ. Счита, че исковата молба би била адекватно насочена на друго правно основание и по друг правен ред срещу дружествата, ангажирани с доставката и снабдяването с медикаментите. С подробно изложени съображения моли съда да отхвърли исковата молба. Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: От представена по делото Епикриза по ИЗ № 577/06.03.2014 г. на МБАЛ – С. към ВМА – С. се установява, че на настоящия ищец Х. при извършена б. е установен к. на п. ж. и същият е насочен към К... – [област] за продължаване на л. с Протокол № 6 на О. комитет. От представените резултати от лабораторни изследвания от 17.04.2014 г. на К... – [област] е видно з. на т. м., а представените епикризи от 13.08.2014 г. и 30.10.2014 г. свидетелстват, че на Х. е проведена л. в К... – [област] по повод поставената д. к. на п. ж.. С протокол от 13.10.2014 г. на пациента в лечебното заведение бил предписан препарат Androcur Depot, като в последващо изследване лабораторният резултатът сочи подобрение в з. с.. С протокол от 09.05.2018 г. от К... – [област] на Х. бил предписан препарат Flutasin, с протокол от 11.07.2019 г. бил предписан препаратът Androcur, като видно от писмо изх. № 93-00-49/18.06.2019 г. Министерство на здравеопазването уведомило Х. Х., че „Актавис“ ЕАД е депозирала писмо до министерството с уведомление за предстоящо постоянно преустановяване на продажбите на лекарствен продукт с търговско наименование Flutasin на нашия фармацевтичен пазар, без компанията да е посочила причините за това си намерение. Съгласно писмото на МЗ до настоящия ищец Х., министерството е предоставило информация за предстоящото прекратяване на продажбите на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, Изпълнителна агенция по лекарствата и НЗОК, както и националните консултанти по медицинска о.. С Решение на Обща клинична о. комисия при К... – [област] № 869/18.03.2020 г. била приета оценка на терапевтичния отговор – п. на б.. На 20.03.2020 г. на пациента Х. бил предписан лекарствен препарат Eligard, а при о. и. в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД на 27.10.2020 г. били регистрирани данни за н. се м. л. в. и п. на о. з.. Със свое решение № 2979/04.11.2020 г. Обща о. комисия обективирала р. като оценка на терапевтичния отговор и продължила терапията с Eligard, ARAT – Zitiga и л. на м. т. по преценка. По делото са представени медицинските документи от проведената л., както и карта за получаване на лекарствата Zitiga (през 2020 г., 2021 г., 2022 г. – до м. 11) и Abirateron (през 2023 и 2024 г.). С Решение № 1535/26.06.2024 г. на Обща клинична о. комисия е прието становище за стабилна б. без р., но без п. и без промяна в терапията. Ищецът представя и писмени доказателства за полагане на труд като п. м. в ОБ „М.“ –[населено място], ведно с ЕР на ТЕЛК за определяне на п. з. и процент на трайно намалена работоспособност. На 30.05.2019 г. Ищецът Х. подал заявление за достъп до обществена информация до Министъра на здравеопазването относно липсата на лекарство „Флутасин“ и и. за провеждане на с.. Такова заявление Х. депозирал отново на 08.04.2024 г. относно липсата в аптечната мрежа на лекарствата Зитига, Абиратерон 500 и Абиратерон Тева. С писмо изх. № 93-00-74/15.04.2024 г. МЗ уведомило заявителя, че не разполага с исканата информация и препратило заявлението до Изпълнителна агенция по лекарствата и К... – [област] по компетентност. По заявлението бил формиран отговор от ИАЛ с писмо от 29.04.2024 г., съгласно чието съдържание, лекарственият препарат Зитига е разрешен за употреба на територията на страната с притежател на разрешението за употреба Janssen-Cilag International N.V., Белгия, като съгласно извършена справка в базата данни на ИАЛ, за този лекарствен продукт не са постъпвали уведомления от представителя за България „Джонсън & Джонсън България“ ЕООД за временно, постоянно или по непредвидени обстоятелства преустановяване на продажбите на територията на РБългария; предоставена била информация за регулярно изпълнявани доставки на продукта в периода м. януари – м. април 2024 г. Заявителят бил уведомен също, че в ИАЛ е подадено уведомление за временно преустановяване на продажбите на Абиратерон Тева за периода от 25.04.2024 г. до 31.03.2025 г. По доказателствата е приобщено уведомително писмо от „Актавис“ ЕАД, постъпило в Министерство на здравеопазването с вх. № 26-00-558/12.03.2018 г., в което адресатът е уведомен за постоянно преустановяване продажбите на Флутазин, считано от 01.10.2018 г. и Тензотран, считано от 30.06.2018 г. Писмото МЗ препратило за сведение до националните консултанти по о.. Ищецът представя допълнителни доказателства – резултати от л. и., според които стойностите на т. м. се з. във времето. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приложени към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество: Разгледана по същество, исковата молба се явява неоснователна, като насочена срещу ненадлежен ответник. Съображенията на съда в тази насока са следните: В процесния случай предявеният иск е с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно тази норма, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, като с оглед чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Първата от цитираните по – горе разпоредби визира актове, действия или бездействия с административен характер, при и по повод административна дейност, чиято незаконосъобразност е постановена по съответния ред, както и вреда от такива и причинна връзка между акта, действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ определя материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. Съгласно нормата, държавата и общините дължат обезщетение за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице, тоест отговорността на държавата и общините е обективна и безвиновна. За да възникне основание за ангажиране на тази отговорност за вреди, причинени от дейността на администрацията по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, следва да са налице в условията на кумулативност следните предпоставки: 1. незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, установено в хода на производство за обезщетение, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда от отменен административен акт, респективно от незаконосъобразно действие или бездействие и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и/или незаконосъобразните действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ. В случая се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразно бездействие на ответника Министерство на здравеопазването по осигуряване на доставки на лекарствените препарати Зитига и Флутазин, като в тази насока с уточнения към исковата молба се твърдят и нарушения от страна на МЗ при провеждане на обществени поръчки за доставка на тези два продукта, както и при сключване на договори с доставчиците им. При преглед на нормативната уредба, урегулираща реда и условията за доставка на лекарствени продукти на територията на страната, съдът намира, че настоящият ответник МЗ не притежава правомощия по контрол на този процес, като единствено Изпълнителна агенция по лекарствата, която е специализиран орган към министерството е с нормативно регламентирано участие с регистрационни и координиращи функции. Това се установява от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, която урежда условията и реда за: 1. разрешаване употребата или регистрацията на промишлено произведени или произведени по метод, включващ промишлен процес, лекарствени продукти, предназначени за хуманната медицина; 2. разрешаване производството и вноса на лекарствени продукти; 2а. производството, вноса и търговията на едро с активни вещества; 3. разрешаване и провеждане на клинични изпитвания; 4. търговията на едро и на дребно с лекарствени продукти; 5. паралелен внос на лекарствени продукти; 5а. посредничество в областта на лекарствените продукти; 5б. износ на лекарствени продукти по реда на глава девета "б"; 6. рекламата на лекарствени продукти; 7. проследяване безопасността на пуснатите на пазара лекарствени продукти; 8. класификацията за начина на предписване и отпускане на лекарствените продукти; 9. контрола на производството и вноса, на търговията на едро и дребно, провеждането на клинични изпитвания, на рекламата и на системата за проследяване безопасността на пуснатите на пазара лекарствени продукти; 10. ценообразуването на лекарствените продукти; 11. изготвянето на позитивен лекарствен списък; 12. проследяване на ефекта от терапията с лекарствени продукти. В нормативния акт са ясно упоменати и разграничени функциите, с които законодателят е натоварил МЗ и ИАЛ в сферата на лекарствените продукти, прилагани за терапия в хуманната медицина, като липсва изрична регламентация, която да вменява на ответника извършване на дейности по внос и пускане на пазара на такива продукти. Според чл. 19 от ЗЛПХМ, Изпълнителната агенция води регистър на производителите и вносителите на лекарствени продукти на територията на страната, както и регистри на разрешените за употреба и регистрираните лекарствени продукти на територията на Република България и разрешените за употреба по централизирана процедура лекарствени продукти по реда на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета, търговците на едро с лекарствени продукти на територията на Република България, посредниците в областта на лекарствените продукти и др. Пускането на пазара на лекарствени продукти е нормирано в Глава Трета от цитирания закон, като съобразно чл. 27, разрешението за употреба се издава от ИАЛ на лицето по чл. 26, в която разпоредба са визирани физически или юридически лица, осъществяващи съответната дейност на територията както на страната, така и извън нея. Съгласно чл. 26 ал. 3 изр. първо от ЗЛПХМ, притежателят на разрешението за употреба носи отговорност за пуснатите на пазара лекарствени продукти. Задълженията на притежателя на разрешението за употреба/удостоверението за регистрация са нормирани в чл. 68 от ЗЛПХМ, като в т. 6 е вменено задължение да информира ИАЛ за всяко предприето от него действие, свързано с временно спиране предлагането на пазара на определен лекарствен продукт, изтегляне от пазара на определен лекарствен продукт, искане за прекратяване на разрешение за употреба или заявено намерение за неподновяване на разрешението за употреба, както и да посочи причините, поради които е предприето това действие; в тези случаи притежателят на разрешението за употреба декларира дали предприетите от него действия се дължат на някое от основанията по чл. 276 или по чл. 277. Съгласно чл. 68 т. 9 от с.з., притежателят на разрешението за употреба/удостоверението за регистрация е длъжен да осигурява достатъчни количества от лекарствения продукт за задоволяване на здравните потребности на населението на Република България. Според чл. 195 ал. 1 пък, търговия на едро с лекарствени продукти могат да извършват физически и юридически лица, притежаващи разрешение за тази дейност, издадено от регулаторен орган на съответната държава членка, като в Глава Девета е регламентиран редът и условията, при които се реализира тази търговска дейност. От цитираните разпоредби се установява, че дейностите по осигуряване на лекарствени продукти за нуждите на хуманната медицина се извършват от физически или юридически лица, като същите са задължени и да информират своевременно за спиране предлагането или изтегляне от пазара на доставяните от тях продукти. Законът не регламентира такива дейности да се извършват от настоящия ответник министерство на здравеопазването, поради което и не може да се приеме, че същото, чрез свои служители е бездействало, като не е осигурило доставка на конкретно посочените от жалбоподателя лекарствени препарати. Т.е. за Министерство на здравеопазването не съществува нормативно вменено задължение да осигурява доставките на конкретен лекарствен продукт. Изложеното налага извода, че в процесния случай не е установено и доказано бездействие от страна на ответника при и по повод на извършвана от него административна дейност, следователно, не е налице първата, изискуема от разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ предпоставка от фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника. С оглед на изложеното, след като не е налице първата предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ съдът не намира основание да обсъжда наличието на останалите предпоставки от фактическия състав на ангажиране на отговорността на държавата по ЗОДОВ. При горните съображения исковата молба се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, съдът