Решение № 1590 от 27.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 3917/2024 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №26201/29.03.2024 г. от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните – г-н Кирил Маринов Вътев, с адрес: бул. „Христо Ботев“ № 55, ПК 1040, гр.София, съдебен адрес: п.к. 9000, гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ №1, ОД „Земеделие“-Варна срещу Д. В. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Н. п. и С. П. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. В. чрез законния й представител П. С. Д., ЕГН:•••••••••• с постоянен адрес: гр. В., с която се предявени следните искове:

1/ с правно основание чл. 108 от ЗС, съдът да признае за установено по отношение на Д. В. Д. и С. П. Д., че Държавата е собственик на поземлен имот с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед №РД-18-17/06.03.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, с площ от 1138 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизира, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при граници/съседи: ПИ ••••••••••, ПИ ••••••••••, ПИ ••••••••••, ПИ ••••••••••, ПИ * по силата на закона – чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.14, ал.1 от ЗДС, а в евентуалност по реституция – въз основа на решение №864/06.03.2002 г. на ПК-Варна и Заповед №1421/14.06.2002 г. на Кмета на Община Варна по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и да осъди ответниците да му предадат владението на посочения недвижим имот, на основание чл.108 от ЗС и 2/ с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответниците Д. В. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Н. п. и С. П. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. В. чрез законния й представител П. С. Д., ЕГН:•••••••••• с постоянен адрес: гр. В. да заплатят на Държавата сумата от 1674 лева (855,90 евро), представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на поземлен имот с идентификатор ••••••••••, по 100 лева месечно, дължима от ответниците за периода от 08.11.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба, а по периоди, както следва: за периода от 08.11.2022г. до 22.01.2023 г. - сумата от 250 лева (127,92 евро), дължима от ответника Д. Д. и за периода от 23.01.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда - сумата от 1424,00 лева, (728,08 евро), дължима от двамата ответници Д. Д. и С. Д., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.03.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 59 от ЗЗД.

3/ с правно основание чл. 109 от ЗС да бъде осъден ответника да премахне за своя сметка изградените в процесния имот постройка и обект - ограда и да преустанови по този начин действията и бездействията, с които пречи на Държавата да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ••••••••••, в който постройката и оградата са изградени.

В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:

Държавата е собственик на следния недвижим имот, находящ се в с. З., общ.В, обл.В.,СО О., местност О., а именно: Поземлен имот с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед №РД-18- 17/06.03.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с площ от 1138 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизира, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при граници/съседи: ПИ ••••••••••, ПИ ••••••••••, ПИ ••••••••••, ПИ ••••••••••, ПИ ••••••••••.

Имотът е образуван от делба на новообразуван имот в м. О.-селищно образование по §4, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) с идентификатор 30497.••••••••••.

За имота има издадена Заповед №1421/14.06.2002г. на кмета на община Варна по реда на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която не е обжалвана и е влязла в законна сила, и на основание на която Министерство на земеделието и храните е регистрирано като собственик на ПИ с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.З.

Със Заповед № РД-06-7706-233/23.08.2006г. на Областния управител на област Варна, на основание §4, ал.6 и ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 286, ал.8 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ (ППЗСПЗЗ) е изменена Заповед №1038 от 21.09.2001г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образование м. О. като

новообразуваният имот 108 е заличен и е одобрен новообразуван имот 273, с площ от 1139 кв.м за ДПФ.

За имота е съставен Акт за частна държавна собственост №10654/11.04.2023г., вписан в Служба по вписвания -Варна, вх.рег. №11080/21.04.2023г., акт 24, том XXIX, дело 6483/23г., дв.вх.р. 10983.

Твърди, че Държавата притежава правото на собственост върху описания имот по силата на закона /ех lege/, в евентуалност - по реституция.

Гореописаният недвижим имот бил предмет на договор за покупко-продажба между Д. П. С. и Д. В. Д., който от своя страна продава на малолетната С. П. Д., чрез нейния баща и законен представител П. С. Д. 148 кв.м идеални части от имота.

Ответницата, малолетната С. П. Д., придобила идеални части от гореописания имот на 23.01.2023г., преди това на 08.11.2022г., ответникът Д. В. Д. е придобил целия имот чрез разпоредителна сделка от Д. П. С., която на 30.08.2021г. се е снабдила с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост на процесния имот.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №42, том III, рег.№5820, дело 442 от 2021г., на нотариус Б. В., с район на действие РС- Варна, вписан под №124 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ-Варна към АВ под дв.вх.рег.26093, вх.рег.№26370 от 31.08.2021г., акт 96, том LXX , дело 15675, /КНА/ Д. П. С. била призната за собственик на имота въз основа на давностно владение.

Твърди, че Д. П. С. не е станала собственик на имота, тъй като придобивна давност в нейна полза не е текла в процесния период, не го е владяла през него непрекъснато, спокойно, явно и постоянно, нито пък е изтекъл изискуемият 10- годишен период от време по чл. 79 от Закона за собствеността (ЗС), поради което и последващите приобретатели на имота – ответниците, не са станали собственици на процесния имот.

За имот с идентификатор •••••••••• по КККР на с. З.,общ. В., м.О. има съставен Акт за частна държавна собственост /АЧДС/ №10654/11.04.2023г., издаден на осн. чл.68, ал.1 от ЗДС, чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ, решение №864/06.03.2002г.

Излага, че съгласно чл.24 от ЗСПЗЗ земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона, остават държавна собственост. Придобиването на правото на собственост върху земите по чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ от Държавата става по силата на закона. По силата на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.14, ал.1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), правомощията по стопанисване и управление са предоставени на министъра на земеделието и храните.

В условията на евентуалност твърди, че държавата е станала собственост по силата на реституция, на осн. чл.45, ал.1 от ППЗСПЗЗ, съгласно която земеделските земи от държавния поземлен фонд /ДПФ/ се установяват служебно от общинските служби по земеделие.

Процесният имот е заявен за възстановяване и служебно е образувана преписка по заявление №60241/04.08.1992 г. на ПК-Варна. Същият попада в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След изменението на ЗСПЗЗ през 1999г. индивидуализацията на земеделските земи в територии по §4 ПЗР от ЗСПЗЗ се извършва с плана на новообразуваните имоти. Претендираният имот е установен с решение № 864/06.03.2002 г. на ПК-Варна, с което е възстановен имот нива с площ от 165.000 дка, находящ се в терен по параграф 4 на с.З., в местността Орехчето, част от която е имот с идентификатор ••••••••••.

За процесната територия е издадена Заповед №1038/21.09.2001 г. на Областния управител на област с административен център Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на местност „Орехчето“, землище Звездица. Заповедта не е обжалвана в законоустановените срокове и е влязла в сила.

След признавателното решение на Поземлена комисия - гр. Варна за ПИ с идентификатор •••••••••• е издадена Заповед №1421/14.06.2002г. от кмета на община Варна по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е довършена реституционната процедура. За процесния имот е била извършена процедура по възстановяване (установяване), в резултат на която Държавата притежава право на собственост върху него.

В разписните листи не са записани ползватели, респ. не е бил изкупуван по реда на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, същият е бил заявен за възстановяване и по отношение на имота е издадена заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на Държавата.

С писмо изх. № 24-3432/04.02.2021г. /наш вх. №РД-12-03-29/09.02.2021г./, СГКК-Варна е уведомила ОД „Земеделие“- Варна, че е започнало административно производство по подадено заявление с рег. № 01- 42689/27.01.2021г. от Д. П. С. за издаване на скица за обстоятелствена проверка за имот с идентификатор •••••••••• в м.О., с.З, общ.В..

С писмо изх.№ РД-12-03-29-5/16.02.2021г., ОД „Земеделие“-Варна възразила срещу започнато производство по издаване на скица на имот с идентификатор •••••••••• в местност „Орехчето“, землище с.Звездица, община Варна, тъй като същият е собственост на Държавен поземлен фонд (ДПФ), въз основа на Решение на ПК-Варна, възстановен при условията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

С писмо изх. №АУО20773ВН_002 ВН от 09.03.2021г./ наш вх. №РД-12-02-481/ 10.03.2021г./, Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ при Община Варна е уведомила ОД „Земеделие“-Варна, че е започнало

административно производство за заверка молби-декларации и издаване на удостовеР.е за обстоятелствена проверка на описания по-горе имот от ДПФ по заявление вх.№АУ 020773ВН/25.02.2021г. от Д. П. С.. На приложената към уведомителното писмо скица на поземлен имот № 15-187510 - 22.02.2021г., издадена от СГКК-Варна в собственици на имота по данни от КРНИ, изрично е посочено само Министерство на земеделието, храните и горите, като е отбелязано, че няма данни за носители на други вещни права.

С Писмо изх. №РД -21-2400-197/19.07.2021г. Областният управител на област Варна е уведомил ОД „Земеделие“-Варна за постъпило искане за издаване на удостовеР.е за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, касаеща имот с идентификатор •••••••••• по КК на землище с.З, общ. Варна, обл. Варна.

Независимо от направеното възражение от страна на ОД „Земеделие“-Варна срещу започнатото производство по снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка от г-жа Д. П. С. за поземлен имот с идентификатор •••••••••• в м. О., със съобщение изх. № 24-26470-29.09.2021г., /наш вх. №РД-12-03- 86/05.10.2021г./, СГКК-Варна е уведомила ОД „Земеделие“-Варна, че е постъпило искане с вх. № 01-493393/02.09.2021г. от Д. П. С. за изменение на кадастралния регистър и издаване на скица на имот с идентификатор •••••••••• по КККР на землище с.З, общ. Варна, обл. Варна.

С писмо изх. №РД-12-03-86-1/15.10.2021г. ОД „Земеделие“-Варна отново е възразила срещу започнатото производство по изменение на кадастралния регистър и издаване на скица за ПИ •••••••••• в м.О., с.З, общ.В., тъй като същият е собственост на ДЪРЖАВЕН ПОЗЕМЛЕН ФОНДМЗХГ.

С Уведомление изх.№ 24-28637-21.10.2021г. на СГКК-Варна, наш вх. №РД12- 02-2128/25.10.2021г. били уведомени, че е извършена промяна в КРНИ, състояща се в довписване на Д. П. С. като собственик в имот с идентификатор •••••••••• с документ за собственост — нотариален акт №96, том LXX, вх.рег. № 26093, дело № 15675 от 31.08.2021г. на Служба по вписванията-Варна към Агенция по вписванията.

С писмо изх. №24-26837-04.10.2021г., СГКК-Варна уведомила ОД „Земеделие“- Варна, че е образувана преписка с вх. №01-491655/01.09.2021 г. по искане на П. С. Д., чрез адв. Г.П.Р. за издаване на скица за имот с идентификатор •••••••••• по КК на землище с.З,м.О.,общ.В. за обстоятелствена проверка.

С Писмо изх.№ РД-12-03-88-1/25.10.2021г. ОД „Земеделие“- Варна е възразила срещу започналото производство по горепосоченото искане от П. С. Д. чрез адв. Г.П.Р..

С Писмо изх.№РД-22-9400-392/1/22.12.2022г. Областният управител на област с адм. център - Варна е уведомил ОД „Земеделие“-Варна относно депозирано заявление от ответника Д. В. Д., с което е отправено искане за издаване на удостовеР.е на наличие или липса на акт за държавна собственост на имот с идентификатор ••••••••••, по КККР на землище с.З, общ. Варна, обл. Варна или за отписване на имота от актовите книги-държавна собственост.

С Писмо изх.№ РД-12-02-2350-1/30.01.2023г. до Областния управител на област с административен център-Варна, ОД „Земеделие“- Варна е отговорила, че горепосоченият имот не е свободен, а е собственост на Държавен поземлен фонд, с предоставени права на управление на министъра на земеделието и за същия са налице документи за собственост.

В изпълнение на Заповед №РД 23-07-150/15.05.2023г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“- гр. Варна на 18.05.2023г. е извършена проверка за състоянието и ползването на поземлен имот с идентификатор •••••••••• по КККР

с.З,общ.В.,обл.В, за което е съставен Констативен протокол № РД-10- 132/18.05.2023г. Проверката е установила следното:

1/ Към момента на извършване на проверката се установи, че имотът е затревен терен с ниска тревна растителност.

2/ Имотът е заграден като върху североизточната му част бяха паркирани два броя МПС-кемпер и лек автомобил, а в южната му част има поставена преместваема сграда - къща тип транспортен контейнер и резервоар за вода.

В изпълнение на Заповед №РД23-07-297/26.10.2023г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“- гр. Варна на 03.11.2023г. била извършена проверка за състоянието и ползването на поземлен имот с идентификатор •••••••••• по КККР с.З, община Варна, обл. Варна, за което е съставен Констативен протокол от03.11.2023г. Проверката е установила следното:

„В североизточната част на имота има разположени дърва за огрев и два броя МПС -кемпер и лек автомобил. В западната част на имота има изграден бетонов фундамент върху който е поставена едноетажна сглобяема постройка с покрита с веранда /покрив върху метална конструкция/. Част от източната част на имота е очакълена. По северната и западната граница на имота няма изградена ограда. Върху част от източната граница на имота има изградена лека телена ограда и портална врата от винкел и мрежа, осигуряваща достъпа до имота. Върху останалата част от източната граница е изградена полумасивна ограда от бетонни блокчета и телена мрежа. Върху част от южната граница има изградена лека ограда от мрежа върху бетонов фундамент. Върху друга част от южната граница на имота е изградена масивна ограда от бетонови колове и бетонови пана“.

Неразделна част от гореописаните протоколи са изготвените на терен геореферирани снимки с GNSS устройство. От изисканата скица №15-194351- 26.02.2024г. се установява, че освен Държавата /МЗХ/ и Д. В. Д. на основание нот. акт №148, том 98, рег. №36644, дело 22307 от 09.112022г., е вписан в кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на землището, като собственик на горепосочения имот, което не отговаря на действителното правно и фактическо положение.

На 07.03.2024г. направили проверка в отдалечения достъп до КАИС на Агенция по геодезия, картография и кадастър, от която установили следното:

Като собственици на имота са записани: Държавата чрез МЗХ и Д. В. Д.. Съгласно направените вписвания в регистрите на СГКК-Варна и АП/СВ-Варна ,,праводателят“- Д. П. С. е „придобила“ собствеността върху описания в исковата молба недвижим имот по обстоятелствена проверка въз основа на /КНА/ Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №42, том III, рег. №5820, дело №442 от 2021г., вписан в Служба по вписванията-Варна към Агенция по вписванията вх. рег. №26370 от 31.08.2021г., акт 96, том LXX, дело 15675 съставен на 30.08.2021г. от нотариус Б. В. с РД-ВРС, вписан под №124 в регистъра на Нотариалната камара.

Имотът, описан в този КНА, е идентичен с този, описан в Заповед №1421/14.06.2002г. от кмета на община Варна по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в АЧДС №10654/11.04.2023г., с който държавата се легитимира като собственик на имота.

Оспорва правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, като твърди, че Д. П. С. (праводател на Д. В. Д.) не е придобила правото на собственост върху процесния имот на оригинерно основание. В нейна полза не е изтекла придобивна давност, тъй като същата не е владяла процесния имот. До снабдяване с КНА Д.С. по никакъв начин не е заявила намеР.ето си за придобиване на имот спрямо действителния собственик на имота, а именно - Държавата.

Твърди, че изобщо не е текла придобивна давност в полза на Д. С.. Същата не е владяла имота, в който и да е момент, не е упражнявала фактическа власт върху имота с намеР.е за своене, тъй като имотът е собственост на Държавата по силата на закона, както и поради мораториума върху придобиване на имоти, държавна и общинска собственост по давност, действал в процесния период. Освен това и оспорва позоваването на придобивна давност, тъй като земя от държавния поземлен фонд не е можела да се придобива по давност /чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ/.

Излага, че намеР.ето да се свои имота или вещта трябва да бъде ясно, както на нейния собственик, така и на всеки, който претендира за права върху имота. Слагането на незаконна ограда и то не на целия имот, а на част от него, не доказва владение на имота, тъй като „използването и грижите“ за един имот не са достатъчни да се приеме наличие на намеР.е за своене и владение върху този имот. Нужно е страната, която свои вещта, декларирайки го открито пред трети лица и собственика, да има намеР.е, че държи имота, превръщайки се от държател във владелец.

Излага, още че Държавата е вписана като собственик на имот №273 /идентичен с имот с идентификатор 30497.502273/ в регистъра на ПНИ на м.О.,З.,общ.В,обл.В., одобР. със Заповед № 1038/21.09.2001 г. на Областния управител на област с административен център Варна, в регистъра на имотите, в регистъра на старите собственици към ПКП. Заповедта за одобряване на ПНИ е публикувана в Държавен вестник бр.93/30.10.2001 г. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона, остават държавна собственост - чл. 24 от ЗСПЗЗ. Придобиването на правото на собственост върху земите по чл.24, ал. 1 от ЗСПЗЗ от Държавата става по силата на закона. Твърди, че имотът не е могъл да бъде придобит от Д. С., тъй като по силата на чл. 24. ал.7 от ЗСПЗЗ земите от ДПФ не могат да се придобият по давност. Имотът е бил и все още се води част от държавния поземлен фонд, а съгласно нормата на чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ за такива имоти придобивна давност не тече.

Придобивна давност не е текла срещу Държавата в полза на праводателя по сделката с ответника, тъй като имотът представлява частна държавна собственост.

Физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на земеделски имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ не може да придобие по давност поземлен имот, попадащ в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако имотът е останал държавна или общинска собственост, в случая частна държавна собственост, поради забраната за придобиване по давност на земите от държавния поземлен фонд, установена с разпоредбата на чл.86 от ЗС (в редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988г.), §1 от Закона за допълнение на ЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г.), чл.24, ал.7 от ЗСГОЗ.

Праводателят на ответника не може да се легитимира като собственик на процесния имот на оригинерно правно основание, нито към момента на съставяне на издадения в негова полза КНА, нито към момента на предявяване на иска, нито за бъдеще, тъй като предвид мораториума по §1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /ЗД на ЗС/ давност в негова полза не е могла да тече. Давността за придобиване на процесния имот в негова полза не е породила правният си ефект, тъй като не е изтекъл изискуемият 10 годишен период от време до датата на издаване на процесния КНА.

В случай, че съдът приеме, че давност е можела да тече по отношение на процесния имот в полза на праводателката на ответниците, считано от 08.03.2022г. до 08.11.2022г., когато С. прехвърля имота на Д. Д., то твърди, че не е упражнявано владение на имота от нея. Освен това се касае за период от време от едва 8 месеца, който очевидно е много под срока на придобивната давност по чл.79 от ЗС.

По силата на чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ и чл.14, ал.1 от ЗДС, правомощията по стопанисване и управление са предоставени на министъра на земеделието и храните. На това основание имотът е държавна собственост по силата на закона, тъй като още преди колективизацията същият е бил държавна собственост, такъв е бил по времето на социализма, до влизането в сила на ЗСПЗЗ, както и към настоящия момент.

Счита, че са налице императивни правни норми, установяващи забрана за придобиване на имот, държавна собственост по давност - § 1 от ЗД на ЗС, чл.24, ал.1 и ал.7 от ЗСПЗЗ.

Доколкото праводателката на ответника Д. Д. не е била собственик на процесния имот, то и ответниците, придобили права в обема, в който те са притежавани от прехвърлителя, не са станали собственици.

На самостоятелно основание оспорва и правото на собственост над процесния имот на ответниците, като твърди, че прехвърлителната сделка, с която Д. С. е продала имота на Д. Д. (обективирана в нотариален акт №108, том III, рег. №7923, дело 508/2022г., вписан в Служба по вписвания - Варна към Агенция по вписвания дв. вх. рег. №36644, вх. рег. №36932/2022г., акт 148, том XVIII, дело №22307, съставен от Дарина С.-помощник-нотариус по заместване при Б. В., нотариус с РД – ВРС, вписан с рег. №124 в регистъра на Нотариалната камара) е симулативна, за което излага следните аргументи. Твърди, че извършената сделка е симулативна и реално не е заплатена сумата от 5 000 лева, както и че действителната воля на страните е да се извърши разпореждане с имота.

Счита, че договорът противоречи на закона и защото към момента на изповядване на сделката само министър на земеделието и храните или оправомощено от него лице е можел да се разпорежда с него, поради което е в противоречие с нормата на чл. 24, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно която министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност, определена съгласно наредбата по чл.36, ал.2.

По иска с правно основание чл.59 ЗЗД ищецът излага, че ответникът Д. Д. без сключен договор с действителния собственик, без знанието и съгласието му, неправомерно е ползвал имота на Държавата, поради което се е обогатил неоснователно за нейна сметка, като отношенията между страните следва да се уредят по правилата на общата разпоредба на неоснователното обогатяване, като извъндоговорен източник на облигационните правоотношения.

Размерът на претендираното обезщетение е 100 лв. на месец за целия имот с площ от 1138 кв.м или общо сумата в размер на 1600 лв., дължима от ответниците за периода от 08.112022 г. до датата на предявяване на исковата молба, а по периоди, както следва:

• за периода от 08.11.2022г. до 22.01.2023 г. - сумата от 250 лева, дължима от ответника Д. Д.

• за периода от 23.012023 г. до предявяване на исковата молба в съда - сумата от 1350 лева, дължима от двамата ответници Д. Д. и С. Д..

По иска с правно основание чл.109 ЗС.

Ищецът излага, че в процесния имот има изградени обекти с трайна конструкция - масивна ограда и постройка. Твърди, че така изградените в имота постройка и ограда са незаконни, същите са построени без необходимите за това строителни книжа С тази постройка и ограда допълнително се нарушава и ограничава правото на собственост на ищеца. Същият не може пълноценно да ползва имота според неговото предназначение, за което моли последиците от това да бъдат преустановени, респ. премахнати.

В срока за отговор ответниците са депозирали такъв, в който оспорват изцяло иска и обстоятелствата, на които се основава, като излагат следното:

1/ Оспорват и двете основания, които се твърдят от ищеца за придобиване правото му на собственост. На първо място излагат, че ищецът не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, че още преди колективизацията имотът е бил държавна собственост, бил е такъв до 1991 год. както и, че е такъв и понастоящем. Излага, че съгласно чл.77 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона, а Българската държава придобива право на собственост чрез предвидените в чл.3 от Закона за държавната собственост придобивни способи, както и чрез принудително отчуждаване по реда на Глава трета ЗДС. Държавна собственост са и имотите, посочени в чл.2 ЗДС. В настоящия случай не се установява Република България да е придобила правото на собственост върху процесиите недвижими имоти чрез правна сделка или по давност, както и чрез някой от изброените в чл.3 ЗДС придобивни способи. Сочи, че в исковата молба не се твърди, че конкретно за този имот са на лице доказателства, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ е имал характера на земеделска земя по см. на чл. 2 от същия закон, не е бил отнеман и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на физическо или юридическо лице, поради което и съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ е останал държавна собственост.

След като ищецът е представил доказателства за придобита собственост по реституция очевидно е, че не би могъл да се легитимира като собственик по силата на закона.

По реда на чл.17, ал.2 ГПК повдигат искане за извършване на косвен съдебен контрол на административните актове с вещноправно действие, от които ищецът черпи права. Съобразно чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., бр.79 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм., бр. 79 от 1996 г.) в редакцията му към 06.03.2002 год. Поземлените комисии са органи на Министерството на земеделието и горите. Те се образуват, преобразуват и прекратяват от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Той назначава и освобождава председателя, секретаря и членовете им. Разпоредбата на чл.60, ал.2 от ППЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2001 г.) указва, че членовете на поземлените комисии се назначават и уволняват от министъра на земеделието и горите.

а/ Релевират възражение, че съставът на ПК-Варна, постановил решение № 864/06.03.2002 год. на Поземлена комисия-гр.Варна е в незаконен състав, водещ до нищожност на решението. Твърди, че част от служителите, участвали в постановяването на решението не са били надлежно назначени от Министъра на земеделието и горите.

б/ Релевират възражение, че издадената заповед по реда на §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ №1421/14.06.2002 г. на кмета на община Варна, с която по реда на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено право на собственост върху новообразуван имот в м. О. с идентификатор •••••••••• и площ от 1873 кв. метра не е подписана от кмета на община Варна, а е подписана от друго лице, като пред думата „Кмет“ е поставена запетайка. Не е посочено кое лице е подписало заповедта.

Отделно от това излага, че към заповедта, представена от ищеца, няма скица, издадена към дата 14.06.2002 г. и явяваща се неразделна част от заповедта. Сочи, че съгласно разпоредбите на чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ в редакцията на текста съобразно Д.В.бр.68/99 г. в сила от 04.08.99 г. поземлената комисия се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на пар.4-4л, като в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи. Според пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията, съобразно Д.В.бр.68/99 г. възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на ГПК. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица за имота. С тези текстове от ЗСПЗЗ се въвежда изключение от правилото за конститутивното действие на решенията на ОСЗ. Анализът на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ и пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ в сегашната им редакция налага извода, че след 04.08.1999 г. реституционното производство за възстановяване правото на собственост върху имоти, попадащи в терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ преминава на два етапа: 1. поземлената комисия - сега ОСЗ се произнася с решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, с което се признава правото на собственост при условията на пар. 4-4л ПЗР ЗСПЗЗ с описание на размера и местността, в която са се намирали съответните земеделски имоти. Това решение на ОСЗ има само установително действие. Вторият етап, с който приключва реституционното производство по ЗСПЗЗ, е постановяване на заповед на кмета на общината по пар. 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се възстановява правото на собственост върху новообразуваните имоти, която следва да отговаря по съдържание на въведените от законодателя изисквания в посочения текст - описано местоположение, граници, съседи на имотите, съответно ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица за имота. Заповедта се издава след одобряване на плана на новообразуваните имоти и се съобщава по реда на ГПК. Влязлата в сила заповед на кмета на общината по пар. 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се възстановява правото на собственост върху новообразуваните имоти има конститутивно действие. Липсата на скица се явява пречка заповедта да породи съответното вещноправно действие.

Ответникът Д. В. Д. се намира във владение на имота. Този факт не се спори, доколкото същият се легитимира като собственик с нотариален акт за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № 108,том Ш,рег дело № 7923,дело № 508 от 2022 год. на нотариус Б. В.. Договорът за покупко-продажба е сключен на 08.11.2022 год. Към тази дата по партидата на спорния имот с идентификатор •••••••••• в Служба по вписванията гр.Варна няма вписани никакви вещни тежести, ограничения или други документи, удостоверяващи права на трети лица. Съставеният АДС е вписан на по-късен етап-21.04.2023 год. Исковата молба е предявена едва през 2024 год., което обуславя и добросъвестността на ответника Д. Д. към датата на изповядване на сделката. Релевантният момент за преценката на добросъвестността е сключването на сделката. Обстоятелството, че в последствие между него и областния управител на гр.Варна е водена кореспонденция за изясняване статута на имота, не се отразява на добросъвестността му при сключването на договора.

1.3.Ответникът Д. Д. е частен правоприемник на своята праводателка Д. С.. Същата е упражнявала владение върху имота от 1986 год. до момента, когато същата е призната за собственик по давностно владение с нотариален акт № 42, том ІІІ, рег. № 5820, дело № 442 от 30.08.2021 г. на нотариус Б. В.. На основание чл.82 ЗС ответникът Д. В. Д. присъединява своето владение към владението на своята частна праводателка. С така релевираното възражение за присъединяване е изтекъл срокът по чл.79 от ЗС, позволяващ да придобие имота по давност, дори и като недобросъвестен владелец. Позовава се на изтекла в полза на Д. Д. придобивна давност, доколкото имотът при нищожни административни актове няма статут на частна държавна собственост и наложените ограничения за придобиването на същия по давност в периода от 01.01.1996 г. до 31.12.2022 год. съобразно разпоредбата на чл.86 ЗС няма да намерят приложение.

2/ По иска с пр. основание чл.109 ЗС.

Оспорва твърдението на ищеца, че строежът е незаконен. От страна на ответника Д. Д. е изграден преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.2 от ЗУТ. Същият е монтиран по изграден инвестиционен проект, трайно прикрепен е към земята. За поставянето му е на лице издадено разрешение с валидност за срок от 18.04.2023 г. до 17.04.2033 год.

За да бъде уважен предявеният иск по чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че монтираният от ответника преместваем обект му пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик. Според съдебната практика един преместваем обект подлежи на премахване не само, ако е без законен вещен и устройствен статут, но и ако представлява незаконен строеж. В конкретния случай не е на лице незаконен строеж, налице е издадено разрешение по чл.56 ЗУТ.

3/ По иска с правно основание чл.59 ЗЗД.

От момента на придобиването на имота с договор за покупко-продажба ответниците се явяват добросъвестни владелци. Като такива същите могат да ползват веща, както и да извличат от същата добиви и плодове. С предявяването на ревандикационен иск или иск за собственост установеното от владелеца владение се превръща в недобросъвестно. Излага, че съгласно решение № 218 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 804/2010 г., I г. о., ГК разпоредбата на чл.73 ЗС урежда правоотношенията между собственика на земята и недобросъвестния владелец, след прекратяване на владението като постановява, че той дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. Основанието за връщане на добивите се коР. в правилото на чл.93 ЗС, според което добивите от вещта /естествени и граждански/ принадлежат на собственика. Само добросъвестният владелец не дължи връщането на добивите, защото той владее имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, или че предписаната от закона форма е била опорочена /чл. 70 ЗС/..“.

В този смисъл излагат доводи, че правилната квалификация на иска не е чл.59 ЗЗД, а е по чл.73 от ЗС. Ответникът Д. Д., в качеството си на добросъвестен владелец за периода от 08.11.2022 год. до датата на предявяване на иска не дължи на ищеца каквато и да било сума. Аналогично и ответникът С. П. Д., в качеството си на добросъвестен владелец, не дължи на ищеца за периода от 23.01.2023 г. до датата на предявяване на иска не дължи на ищеца каквато и да било сума.

4/ Оспорват се и допълнително релевираните възражения в исковата молба, а именно: че не е платена договорената продажна цена по договора за покупкопродажба, обективирана в нотариален акт № 108,том ІІІ, дело № 508 от 2022 г. на нотариус Б. В.; че ответникът Д. нямал възможност да заплати договорената продажна цена, като сочи че същият по професия е стоматолог и има възможност да си закупи имот; че сключената сделка е била „фиктивна“, като първоначалният собственик е имал воля да прехвърли имота фиктивно, запазвайки го за себе си; че тази сделка е „симулативна“ и „привидна“, на основание чл.26,ал.5 от ЗЗД; че сключеният договор между праводателката на ответника Д. Д. и самия него се явява нищожен, като противоречащ на закона по смисъла на чл.26,ал.1 ЗЗД; че Д. Д. е знаел, че праводателката му С. не била собственик на процесния имот, че е знаел за претенциите на държавата и въпреки това е закупил имота.

5 /Релевират възражение за подобР.я и за право на задържане на имота от страна на ответника Д. Д. до заплащането на същите от ищеца.

Излага, че изграденото от ответника Д., в качеството му на добросъвестен владелец, е подобР.е по смисъла на чл.72 и 74 ЗС, тъй като съгласно чл.92 ЗС постройката се счита за приращение, с което се обогатява собственика на земята. След закупуването на имот с идентификатор •••••••••• ответникът Д. е инициирал изготвяне на инвестиционен проект за изграждане на преместваем обект по чл.56 от ЗУТ.След изготвянето му е издадено разрешение № АУ034521 ЗВЦ/12.04.2023 год. на община Варна за поставянето на обекта към дата 12.04.2023 год. не е имало нито вписан АДС, нито пък вписана ИМ за имота. Това обуславя добросъвестността на ответника като владелец-подобрител. Обектът е изграден в периода 15.04-15.06.2023 год. СтоР.те от ответника разходи по изграждането и монтажа на преместваемия обект са на обща стойност от 124 000 лв., формирана, както следва:

1/ Изграждане на фундамент в стъпки /бетон,желязо,труд/ 15 000 лв.

2/ Изграждане на септична яма 4 000 лв.

3/ Изграждане на ВиК инсталация 7 000 лв.

4/ Изграждане на обекта - материали и труд - 62 000 лв.

5/ Монтаж на дограми прозорци и врати - 12 000 лв.

6/ Монтаж на ограда - 4 000 лв.

7/ Монтаж на дворна врата - 5 000 лв.

8/ Подравняване на парцела - 3 000 лв.

9/ Обзавеждане на санитарно помещение-баня и тоалетна - 7 000 лв.

10/ Монтаж на гранитогрес в сградата-30 кв.м - 5 000 лв.

Увеличената стойност на имота в резултат на направените подобР.я се равнява на 140000 лева.

В случай че бъде доказана основателността на иска по чл.108 ЗС моли съдът да постанови УСЛОВЕН диспозитив, с който ответникът Д. да предаде имота на ищеца- Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните ЕДВА след като ищецът /с признати права на собственик/ заплати на ответника Д. конкретно посочената сума за увеличената стойност на имота.

В срока от третото лице-помагач Д. П. С. EГН •••••••••• е депозиран отговор на исковата молба, в която излага следното:

Оспорва предявения иск по чл.108 ЗС, като заявява, че от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че процесният имот е бил държавна собственост - ех lege, на основание чл.24 ал. 1 ЗСПЗЗ.

Оспорва твърдения на ищеца, че с Конституцията от 1946 г. е извършена национализация на общинската собственост и тя е преминала в патримониума на държавата, а с Конституцията от 1971 г. общинската собственост също не е уредена, което означавало, че е съществувала само държавна собственост, т.е. общинска собственост не е съществувала, и до 1990 г. е принадлежала на държавата, на кооперациите и на други обществени организации. Излага, че с Априлския пленум през 1970 г. е създаден Националният аграрно-промишлен съюз (съкратено НАПС), който е организация за управление на селското стопанство в Народна република България от края на 1970-те и през първата половина 1980-те години. През периода от 1979 до март 1986 г. е изпълнявал функции на министерство на селското стопанство, след което е асоциация към възстановеното Министерство на земеделието и горите. В този съюз са членували АПК-та, ТКЗС, ДЗС и др. организации. Точно в този период управителният съвет на АПК „Д. Кондов“, с. Аврен, Варненски окръг, на 20.10.1986 г. взима решение да се раздаде за лично ползване на земя с постоянно място с цел създаване на трайни насаждения в м. О., район Звездица за безвъзмездно и безсрочно ползване, вкл. на третото лице-помагач. Същото станало съгласно удостовеР.е №85/05.11.1986 г. изд. от АПК „Д. Кондов“ - с. Аврен, обл. Варна във връзка с чл.23 ал.3 от допълненията към Устава на Асоциация НАПС и решение на Управителния съвет на АПК № 5/19 от 20.10.1986 г. като и било предоставено за постоянно място от 0.600 дка в местността „Орехчето“ район на с.З, при граници : на юг - път, север - В. Р.а, изток - И.Т., запад - Т. Т., за безвъзмездно и безсрочно ползване. Във връзка с удостовеР.ето и е предоставена и скица на имота. Д. С., заедно със съпруга си, оградили имота с метална мрежа, поставили дървена врата с катинар, които стояли и до датата на продажбата на ответника през 2022 г. Като млади собственици на имот посадили овощни дръвчета, обработвали земята, отглеждали зеленчуци. По това време всички съседи също с това се занимавали. Посещавали ежеседмично имота, но с напредване на годините, освен здравословни проблеми се появили и тежки семейни, загубили сина си, поради което отглеждането на зеленчуците останало на заден план.

Твърди, че спрямо нея са били налице предпоставките на §4б ПЗР от ЗСПЗЗ, но тя пропуснала тази възможността да се снабди с решение на ПК, с което щяла да трансформира правото си на ползване в право на собственост. Вместо това след като от 1986 г. владяла имота явно, спокойно, необезпокоявано, предприела действия за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка. В тази връзка подала молба-декларация за снабдяване с нотариален акт въз основа на давностно владение. Към момента на предоставяне ползването на имота не е имало ПНИ, поради което се оказало, че след трасиране на имота, на 28.09.2009 г. е владяла по-голяма от площ, а именно 1138 кв.м. В резултат на това имала спор за имотна граница със съседа си от източната страна на имота - П. Д., които през 2012 г. го е купил от И.Т., изградил масивна ограда, имал и други претенции, влошили се съседските отношения и след подадена от нея жалба, получила Постановление № 6933/16.09.2022 г. на ВРП за отказ да се образува досъдебно производство, като от разпита на свидетелката в него Т. Т. /съседка от запад на имота/ било установено, че г-жа С. е във владение на имота повече от 20-25 г. и засадените от нея овощни дръвчета са унищожени.

Излага, че съгласно удостовеР.е рег. № АУ017934ВН_001ВН- 10.03.2022 г. изд. от Община Варна по одобР.я ПНИ за процесния имот е новообразуван имот №108 и е отразен с площ 1873 кв.м, като в регистъра е записано „ДПФ“, има издадена Заповед № 1421/14.06.2002 г. на Кмета на община Варна, на основание §4к, ал.7, ПЗР на ЗСПЗЗ, но за имот 108 няма издаден протокол за въвод във владение. Със Заповед №РД-06-7706-233/23.08.2006 г. на Областния управител на област Варна издадена на основание §4к, ал.6 и ал.8 ЗСПЗЗ била изменена Заповед №1038/21.09.2001 г. за одобряване ПНИ. Съгласно същата заповед се заличава НИ №108 по ПНИ от 2001 г. като се образуват нови имоти включително и №273. За ПИ №273 няма издадена заповед по реда на § 4к, ал.7, ПЗР на ЗСПЗЗ, както и протокол за въвод във владение, съгласно чл.33, ал.4 ППЗСПЗЗ, поради което ищецът не може да се легитимира, като собственик на процесния имот.

Сочи, че съгласно удостовеР.е рег. № ОП-М-9400-322/20.07.2021 г., изд. от Обл. управител на гр. Варна описаният имот е собственост на МЗХ, съгласно решение №640/13.09.1999 г. на ПК Варна и за периода 1996 г. до 20.07.2021 г. няма съставен АДС. Такъв е издаден след като Д. С. започнала процедурата за снабдяване с нот. Акт, като такъв бил издаден едва на 21.04.2023 г. след съставянето на оспорвания КНА на 30.08.2021 г.

Съгласно същото удостовеР.е компетентният орган да прецени наличието на право на собственост въз основа на доказателствата, които е длъжен да събере е нотариусът. От справка №1458940/08.11.2022 г., направена чрез отдалечен достъп в СВ-Варна, нотариус Б. В. е установил, че няма вписани други собственици на имота и единствен такъв е Д. С.. Същият е преценил, че представените такива са в съответствие със закона и е съставил КНА №42, том 3, рег. № 5820, дело № 442/30.08.2021 г. В доказателствената му част са описани представените удостовеР.я с рег. № ОП-М-9400-322/20.07.2021 г. на Обл. управител на гр. Варна и рег. № АУ017934ВН_001ВН10.03.2022 г. изд. от Община Варна. С нотариален акт на 08.11.2022 г. С. продала на ответника Д. В. Д. процесния имот, обективиран в нотариален акт №108, том 3, рег № 7923, д.508 на същия нотариус Б. В.. В т. IV на същия било изрично записано, че купувачът Д. В. Д. декларира, че продавачът Д. П. С. не дължи връщане на продажната цена, стойността на извършените в имота след продажбата подобР.я и платените от него разходи по настоящата сделка, ако купувачът претърпи съдебно отстраняване от имота на каквото и да е основание, както и при установяване по съдебен ред на права на трети лица. Същият е настоявал да му продаде имота си, имали са няколко срещи, разговори, бил е запознат с всички документи по сделката, платил е продажната цена и са неоснователни направените от ищеца възражения, че сделката е симулативна, нищожна и др. основания.

Прави възражение за придобиване на имота по давност в периода от 1986 г., когато и е бил предоставен за ползване до датата на продажбата му 08.11.2022 г.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Акт за частна държавна собственост

№10654/11.04.2023г., вписан в Служба по вписвания -Варна, вх.рег.

№11080/21.04.2023г., акт 24, том XXIX, дело 6483/23г., дв.вх.р. 10983, съставен от МРРБ, Акт за частна държавна собственост на основание чл.68, ал.1 ЗДД, чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ, Решение на ПК – гр. Варна за въстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.З, Заповед №1421/14.06.2002 г. на кмета на Община Варна за ПИ с идентификатор •••••••••• с площ 1138 кв.м, трайно предназначение: урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), находящ се в обл.В.,общ.В., с.З.,м.О., при граници: ПИ ••••••••••, ••••••••••, ••••••••••, •••••••••• и ••••••••••. Забележка: Съгласно данните в писмо с изх. №РД-12-01-427-1704/22.03.2023 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна имотът е образуван при делба на новообразуван имот с идентификатор 30497.••••••••••, за който има издадена Заповед №1421/14.06.2002 г. на кмета на Община Варна по реда на пар. 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която не е обжалвана и е влязла в сила (л.20).

С решение №864/06.03.2002 г. на ПК – гр. Варна в състав Д.К., Б.Я., Щ.И., М.М., инж. Р.Д., Е.Д. и Ж.Г. е възстановено правото на собственост на държавен поземлен фонд – МЗГАР в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: Нива от 165.000 дка, находящ се в терен по пар. 4 на с.З. в местността Орехчето, при граници (съседи): По плана на стари имотни граници на м. Орехче имотът представлява пл. № №301, 302, 303, част от 304, 312, 313, 314, 315, 316, 317, 317, 318, 319, 320, 321, 322, 323, 324, 325, част от 326, част от 329, част от 330, заявен с пореден номер 5 от заявлението с вх. №30241/04.08.1992 г. и установен с други ПМС 1080/1958 г. Възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ (л.21).

Издадена е Заповед №1421/14.06.2002г. на кмета на община Варна по реда на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила ПНИ на м.О,с.З, одобрен със Заповед №1038/21.09.2001 г. на ОУ на ОАЦ Варна, решение по чл.14, ал.3, т.3 от ЗСПЗЗ №864/06.03.2002 г. на ПК-Варна по заявление вх. №60241/04.08.1992 г. и скица №100/07.03.2002 г., с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на пар. 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху недвижим имот, представляващ НИ с идентификатор с площ 1873 кв.м, начин на трайно ползване – ниви /орна земя/, при граници: №9510-път, имот №225, имот №97, №9510-път, имот №110 и имот №111. Собствеността се придобива от Държавен поземлен фонд – МЗГ-София (.22).

Със Заповед № РД-06-7706-233/23.08.2006г. на Областния управител на област Варна, на основание §4, ал.6 и ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 286, ал.8 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ (ППЗСПЗЗ) е изменена Заповед №1038 от 21.09.2001г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти на селищно образование м. О. като новообразуваният имот 108 е заличен и е одобрен новообразуван имот 273, с площ от 1139 кв.м за ДПФ.

С писмо изх. №24-3432/04.02.2021г. /вх. №РД-12-03-29/09.02.2021г./, СГКК- Варна е уведомила ОД „Земеделие“- Варна, че е започнало административно производство по подадено заявление с рег. № 01- 42689/27.01.2021 г. от Д. П. С. за издаване на скица за обстоятелствена проверка за имот с идентификатор •••••••••• в м.О., с.З, общ.В. (л.23).

С писмо изх. № РД-12-03-29-5/16.02.2021г., ОД „Земеделие“-Варна Държавата възразила срещу започнато производство по издаване на скица на имот с идентификатор •••••••••• в местност „Орехчето“, землище с.Звездица, община Варна, тъй като същият е собственост на Държавен поземлен фонд (ДПФ), въз основа на Решение на ПК-Варна, възстановен при условията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ (л.24).

С писмо изх. №АУО20773ВН_002 ВН от 09.03.2021г., Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ при Община Варна е уведомила ОД „Земеделие“-Варна, че е започнало административно производство за заверка молбидекларации и издаване на удостовеР.е за обстоятелствена проверка на описания погоре имот от ДПФ по заявление вх.№АУ 020773ВН/25.02.2021г. от Д. П. С.. На приложената към уведомителното писмо скица на поземлен имот № 15-187510 - 22.02.2021г., издадена от СГКК-Варна в собственици на имота по данни от КРНИ, изрично е посочено само Министерство на земеделието, храните и горите, като е отбелязано, че няма данни за носители на други вещни права (л.25).

Представена е скица №15-187510-22.02.2021 г. на имот с ид. •••••••••• с площ от 1138 кв.м (л.26).

С Писмо изх. №РД -21-2400-197/19.07.2021г. Областният управител на област Варна е уведомил ОД „Земеделие“-Варна за постъпило искане за издаване на удостовеР.е за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, касаеща имот с идентификатор •••••••••• по КК на землище с.З, общ. Варна, обл. Варна (27).

Със съобщение изх. №24-26470-29.09.2021 г. АГКК е уведомила ОД „Земеделие“ Варна, че е постъпило искане за изменение на КР и издаване на скица на имот с ид. •••••••••• по КК на с.З от Д. П. С. (л.28).

С писмо изх. №РД-12-03-86-1/15.10.2021г. ОД „Земеделие“-Варна е възразила срещу започнатото производство по изменение на кадастралния регистър и издаване на скица за ПИ •••••••••• в м.О., с.З, общ.В., тъй като същият е собственост на ДЪРЖАВЕН ПОЗЕМЛЕН ФОНД, МЗХГ (л.29-30).

С Уведомление изх. №24-28637-21.10.2021г. на СГКК-Варна, наш вх. №РД12- 02-2128/25.10.2021г. били уведомени, че е извършена промяна в КРНИ, състояща се в довписване на Д. П. С. като собственик в имот с идентификатор •••••••••• с документ за собственост — нотариален акт №96, том LXX, вх. рег. №26093, дело №15675 от 31.08.2021г. на Служба по вписванията-Варна към Агенция по вписванията (л.31).

С писмо изх. №24-26837-04.10.2021г., СГКК-Варна уведомила ОД „Земеделие“- Варна, че е образувана преписка с вх. №01-491655/01.09.2021 г. по искане на П. С. Д., чрез адв. Г.П.Р. за издаване на скица за имот с идентификатор •••••••••• по КК на землище с.З,м.О.,общ.В. за обстоятелствена проверка (л.33).

С Писмо изх.№ РД-12-03-88-1/25.10.2021г. ОД „Земеделие“- Варна е възразила срещу започналото производство по горепосоченото искане от П. С. Д. чрез адв. Г.П.Р. (л.32).

С Писмо изх. №РД-22-9400-392/1/22.12.2022г. Областният управител на област с адм. център - Варна е уведомил ОД „Земеделие“-Варна относно депозирано заявление от ответника Д. В. Д., с което е отправено искане за издаване на удостовеР.е на наличие или липса на акт за държавна собственост на имот с идентификатор ••••••••••, по КККР на землище с.З, общ. Варна, обл. Варна или за отписване на имота от актовите книги-държавна собственост. Като след извършена служебна проверка е установено, че собственици по данни от КРНИ на МЗХГ, съгласно постановено Решение №640/13.09.1999 г. на ПК по чл.14, ал.1, т. ЗСПЗЗ /чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, издадено от ОСЗ – Варна и Д. В. Д. с документ за собственост – НА №148, том 98, рег. 36644, дело 22307/09.11.2022 г., издаден от СВ-Варна (л.34).

С Писмо изх.№ РД-12-02-2350-1/30.01.2023г. до Областния управител на област с административен център-Варна, ОД „Земеделие“- Варна е отговорила, че горепосоченият имот не е свободен, а е собственост на Държавен поземлен фонд, с предоставени права на управление на министъра на земеделието и за същия са налице документи за собственост (л.35).

Със Заповед №РД 23-07-150/15.05.2023г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“- гр. Варна на 18.05.2023г. е назначена комисия в състав П.Х., П.Й. и З.Ш. със задача да извърши оглед на място на ПИ с ид. ••••••••••, ••••••••••, и •••••••••• по КК на землище с.З, м. О. (л.37).

В изпълнение на заповедта е извършена проверка за състоянието и ползването на поземлен имот с идентификатор •••••••••• по КККР с.З,общ.В.,обл.В, за което е съставен Констативен протокол № РД-10- 132/18.05.2023г. (л.38-46). Проверката е установила следното:

1/ Към момента на извършване на проверката се установи, че имотът е затревен терен с ниска тревна растителност.

2/ Имотът е заграден като върху североизточната му част бяха паркирани два броя МПС-кемпер и лек автомобил, а в южната му част има поставена преместваема сграда - къща тип транспортен контейнер и резервоар за вода.

Със Заповед №РД23-07-297/26.10.2023г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“- гр. Варна на 03.11.2023г. е назначена комисия в състав инж. Г.Г., С.И. и Председател на ОСЗ-Варна със задача да извърши оглед на място на имоти собственост на ДПФ, находящи с в теР. по пар.4 ЗСПЗЗ, между които и имот с ид. •••••••••• (л.46-47).

За извършената проверка за състоянието и ползването на поземлен имот с идентификатор •••••••••• по КККР с.З, община Варна, обл. Варна, бил съставен Констативен протокол от 03.11.2023г. (л.48-56). Проверката е установила следното:

„В североизточната част на имота има разположени дърва за огрев и два броя МПС -кемпер и лек автомобил. В западната част на имота има изграден бетонов фундамент върху който е поставена едноетажна сглобяема постройка с покрита с веранда /покрив върху метална конструкция/. Част от източната част на имота е очакълена. По северната и западната граница на имота няма изградена ограда. Върху част от източната граница на имота има изградена лека телена ограда и портална врата от винкел и мрежа, осигуряваща достъпа до имота. Върху останалата част от източната граница е изградена полумасивна ограда от бетонни блокчета и телена мрежа. Върху част от южната граница има изградена лека ограда от мрежа върху бетонов фундамент. Върху друга част от южната граница на имота е изградена масивна ограда от бетонови колове и бетонови пана“.

Представен е Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №42, том 3, рег. № 5820, дело № 442/30.08.2021 г. на нотариус Б. В. с район на действие ВРС в полза на Д. П. С. за ПИ с ид. ••••••••••. В доказателствената му част са описани представените удостовеР.я с рег. № ОП-М-9400- 322/20.07.2021 г. на Обл. управител на гр. Варна и рег. № АУ017934ВН_001ВН10.03.2022 г. изд. от Община Варна (л.59).

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №108, том ІІІ, рег. №7923, дело №508 от 08.11.2022 г. на Дарина С., пом. Нотариус на нотариус Б. В. Д. П. С. продава на ответника Д. В. Д. имот с ид. ••••••••••, за сумата от 5000 лв., която сума купувачът е платил на продавача в брой преди подписване на нотариалния акт. В акта изрично е уговорено, че купувачът Д. В. Д. декларира, че продавачът Д. П. С. не дължи връщане на продажната цена, стойността на извършените в имота след продажбата подобР.я и платените от него разходи по настоящата сделка, ако купувачът претърпи съдебно отстраняване от имота на каквото и да е основание, както и при установяване по съдебен ред на права на трети лица (л.61-62).

С нотариален акт №42, том І, рег. №596, дело №42 от 23.01.2023 г. на нотариус Огнян Шарабански с район на действие РС-Варна Д. В. Д. продава на малолетната С. П. Д., чрез нейния баща и законен представител С. С. Д. 148 кв.м ид.ч. от ПИ с ид. •••••••••• за сумата от 1000 лева, платена преди подписване на акта (л.63-64).

Със Заповед №1038/21.09.2001 г. на ОУ на ОАЦ-Варна на основание пар.4, ал.6 от ПРЗ на ЗСПЗЗЗ е одобрен ПНИ на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м.О., с.З, общ.В. (л.65-66).

Със Заповед №РД-06-7706-233 от 23 август 2006 г. на ОУ на ОАЦ – Варна на основание пар.4к, ал.6, и 8 ЗСПЗЗ, чл.28б, ал.8 ППЗСПЗЗ във вр. с т.4.16 от Заповед РД-46-494 от 22.08.2003 г. на Министъра на ЗГ и Заповед №РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на Министъра на РРБ се образува НИ 273 площ 1139 кв.м за ДПФ и НИ 274 с площ 600 кв.м за И.Т. Т. като се заличава НИ 108 (л.68-69).

Съгласно извадка от КР на недвижимите имоти имот с ид. •••••••••• е записан на МЗХГ съгласно решение на ПК по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници №640 от 13.09.1999 г. на ОСЗ-Варна (л.72).

Представено е разрешение №АУ 034521 ЗВЦ/12.04.2023 г. на преместваем обект, на основание чл.56, ал.2 от ЗУТ, издадено от Община Варна, кметство Звездица, с което се разрешава на Д. В. Д. да разположи преместваем обект за обслужваща дейност – склад – 2 бр. с обща площ 63 кв.м в ПИ с ид. ••••••••••, с адрес: гр. Варна, с.З, м. О., съгласно архитектурен проект и схема по чл.56 от ЗУТ, одобрен на ЕУСТ с протокол №11/14.03.2023 г. (л.147).

Съгласно УдостовеР.е, изх. № АУ017934ВН_001ВН от 10.03.2022 г., издадено от Община Варна за територията на местност „Орехчето“ - селищно образувание по §4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ землище с.З, община Варна има одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ съгласно Заповед №1038/21.09.2001 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна. Няма данни заповедта на областния управител да е обжалвана в частта на имот №108 и същата е влязла в законна сила за имота. По одобР.я ПНИ, новообразуван имот №108 е отразен с площ от 1873 кв.м, като в регистъра е записано: „Държавен поземлен фонд“. За НИ 108 е налице Заповед №1421/14.06.2002 г. на кмета на Община Варна, издадена на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на Министерство на земеделието и горите чрез ОД „Земеделие“ - Варна. Заповедта е влязла в законна сила на 18.07.2002 г. За имот №108 няма издаден протокол за въвод във владение. Със Заповед №РД-06-7706-233 от 23 август 2006 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, издадена на основание §4к, ал.6 и ал.8 ЗСПЗЗ, е изменена Заповед №1038/21.09.2001 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти на с.о. „Орехчето“, землище с.З, община Варна. Съгласно същата заповед се заличава НИ №108 по ПНИ от 2001 г., като се новообразуват нови граници за: ПИ №110, и ПИ №111 по ПНИ и се образуват нови имоти: ПИ №273 с площ от 1139 кв.м за ДПФ и ПИ № 274. За новообразувания със заповед №РД-06-7706-233 от 23 август 2006 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна имот №273, няма издадени заповед по реда на §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол за въвод във владение, съгласно чл.33, ал.4 от ППЗСПЗЗ (216).

Съгласно удостовеР.е №ОП-21-9400г233(1) от 20.07.2021 г., издадено от Областна администрация Варна, Дирекция „АКРРДС“ недвижим имот, находящ се в с.З, м. О., общ. Варна, обл. Варна, представляващ поземлен имот с площ от 1138 кв. м, с идентификатор 30497.502273 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед № РД- 18 - 17/06.032015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота от 22.02.2021 г., начин на трайно ползване: Ниско застрояване, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, при съседи следните поземлени имоти с идентификатори: ••••••••••, ••••••••••, ••••••••••, •••••••••• и •••••••••• съгласно Скица на поземлен имот № 15 - 187510/22.02.2021 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Варна е собственост на Министерство на земеделието, храните и горите, съгласно Решение №640/13.09.1999 на Поземлена комисия - Варна, възстановен при условната на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За същия няма съставен акт за Държавна собственост за периода от 01.06.1996 г. до момента. Съгласно §1 от заключителните разпоредби към Закона за допълнение на Закона за собствеността, давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г. (л.217-218).

Представено е постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 16.09.2022 г., на РП-Варна по прокурорска преписка №6933/2022 г. по описа на РП- Варна, образувано по жалба на Д. П. С. за извършени самоуправни действия от П. Д., управител на „Техноблид инвест“ ЕООД в имот №•••••••••• (л.218).

Представено е в оригинал удостовеР.е №85 от 05.11.1986 г., издадено от АПК „Д. Кондов“ – С. Аврен, във връзка с чл.23, ал.3 от Допълненията към устава на Асоциация НАПС и решение на УС на АПК (Решение №5/19 от 20.10.1986 г. за постоянно място на лицето: Д. П. С. от 0,6 дка в местността „Орехчето“, район с.З, при граници, както следва: юг-път, север- В. Р.а, изток-И.Т. и запад – Тригов (л.286).

Представен е протокол за трасиране на имота от 28.09.2009 г. (л.221-222).

С Решение на УС на АПК „Димитър Кондов“, проведен на 20.10.1986 година по т.9 е решено да се раздаде за лично ползване земя – постоянно място с цел създаване на трайни насаждения. Отредена е м. О., район с.З, да бъде раздадено на работници и служители за безвъзмездно и безсрочно ползване.

Представено е решение на УС – 2 по т.4, с която е утвърдено оперативно бюро на АПК – 9 члена: В.Х. - председател, В.Л.-член, И.В.-член, инж. Я.П. – член, Ж.Ж. – член, Г. Д. – член, И.Д., Н.К. – член (л.284).

Представен е проект за УС, КС и членове на ОКПК при АПК „Д.Кондов“, с. Аврен за 1986 г., видно от което под номер 1 е посочен В.Х. В. – председател, а под 21 е посочен И.С.В. – член- главен агроном, като член на ОКПК под номер 1 е посочен И.С.В..

Постъпило е копие от Нотариално дело №42, том ІІІ, рег. №5820, дело №442/2021 г.вписано в СВ-Варна с дв.вх. рег. №26093, вх.рег. №26370, акт 96, том LХХ, дело 15675 от 31.08.2021 г. и нотариално дело №108,том ІІІ, рег. №7923, дело №508/2022г., вписано в СВ-Варна с дв.вх.рег. №36644, вх. рег. №36932, акт 148, том XCVIII, дело 22307 от 09.11.2022 г. (л.343-369).

Представена е в административна преписка по издаване на АДС 10654/2023 г. относно имот с ид. •••••••••• (л.371-400).

Представени са и инвестиционни проекти за построената в имота постройка (л.401-424).

Видно от УдостовеР.е рег. №РД25010051ВН_001ВН от 22.04.2025 г., издадено от Дирекция „Управление на човешките ресурси и административни услуги“ заповед №1421/14.06.2002 г. на Кмета на Община Варна е подписана от доц. Б. Корновски, изпълнявал длъжността кмет на Община Варна в периода 12.06.2002 г. – 16.06.2002 г., съгласно заповед за заместване №1298/10.06.2002 г. Областният управител е уведомен за отсъствието на кмета с писмо изх. №РД-2-0600 (112)/11.06.2002 г. Приложени са и писмо изх. №РД-2-0600 (112)/11.06.2002 г. и заповед за заместване №1298/10.06.2002 г. (л.427-428).

Постъпила е от Районна прокуратура – Варна преписка №6261/2022 г. по описа на КП- Варна, от която е видно, че с Постановление от 14.10.2022 г. е потвърдено постановление на прокурор от РП-Варна за отказ за образуване на наказателно производство по ПП №6933/2022 г. (л.429-451).

Представени са от МЗГ, подписани от Венцислав В. Върбанов – министър Допълнителни споразумения към трудови договори от 02.07.2001 г., както следва: с П. А. Б. на длъжност „Председател“ на ПК Варна, с М.Х.Г. на длъжност „Секретар“ в ПК Варна, с Б.Ш.Я. на длъжност „Главен специалист“ към ПК Варна, с Д. К.Й. на длъжност „Главен специалист“ в ПК Варна, с М.А.М. на длъжност „Главен специалист“ в ПК Варна, с Щ.Д.И. „Главен специалист“ в ПК Варна, с Е.С.В. на длъжност „Главен специалист“ в ПК Варна, с Ж.А.Г. на длъжност „Главен специалист“ в ПК Варна (л.452-459).

Представени са от МЗГ, подписани от Мехмед Мехмед Дикме – министър Допълнително споразумение към трудови договори от 12.06.2002 г., както следва: с П. А. Б. на длъжност „Председател“ на ПК Варна, с М.Х.Г. на длъжност „Секретар“ в ПК Варна, с Б.Ш.Я. на длъжност „Главен специалист“ към ПК Варна, с Д. К.Й. на длъжност „Главен специалист“ в ПК Варна, с М.А.М. на длъжност „Главен специалист“ в ПК Варна, с Щ.Д.И. „Главен специалист“ в ПК Варна, с Р.Г.Д. на длъжност „Главен специалист“ в ПК Варна, с Е.С.В. на длъжност „Главен специалист“ в ПК Варна, с Ж.А.Г. на длъжност „Главен специалист“ в ПК Варна (л.460-468).

От нотариус Огнян Шарабнски е представено цялото досие по нотариално дело №42/2023 г.

Представена е от ОСЗ – Варна преписка по заявление вх.№60241/04.08.1992 г. В преписката се намира Решение №864/06.03.2002 г., Данни от заявлението и приложение документи, Карта на възстановената собственост на с.З, Списък на стари собственици, като за имоти 316, 317, 318 и 320 е посочено Държавен поземлен фонд.

С писмо изх. №5-201/02.09.2025 г. Държавна агенция „Архив“ представя 1/ Решение №1/12.02.1986 г. на УС на АПК „Д. Кондов“, с. Аврен, с което по т.5 и т.7 е приет проекто-съставът на новия УС, КС, членове на ОКПК и делегати за годишното събрание на ОАПС и са Утвърдени са издадените заповеди за времето от 01.01- 12.02.1986 г. на Председателя на АПК, 2 /Дневен ред №1 от 12.02.1986 г., 3/ Проект за УС, КС и членове на ОКПК при АПК „Д. Кондов“, с. Аврен за 1986 год., 4/ Решения на УС на АПК, проведен на 20.10.1986 г., съгласно т.16 от което УС е решил от 01.10.1986 г. да бъдат издигнати за зам. Председател по животновъдство – др. Й.Й. – досегашен председател Общинското ръководство на БЗНС и за зам. Председател по растениевъдство – др. И.В. – досегашен гл. агроном на АПК и по т.19 УС на АПК е решил да се раздаде за лично ползване земя на постоянно място с цел създаване на трайни насаждения, като е определен район „Звездица“, местност „Орехчето“ да бъде раздадено на работници и служители за безвъзмездно и безсрочно ползване, Дневен ред – 5 от 20.10.1986 г. (л.597-606).

Постъпило е писмо рег. №Т25007509ВН_001ВН от 04.09.2025 г. от Дирекция „Местни данъци“ към Община Варна, с което е представена данъчна декларация вх. №5305028997/08.10.2020 г. с декларатор Д. П. С. за ПИ №••••••••••, която партида е закрита към 31.12.2022 г. служебно след продажба на имота на лицето Д. В. Д. и служебно въведена партида №5305Н411376 на Д. В. Д. и Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №5305019563/04.06.2021 г., подадена от „Технобилд инвест“ ЕООД на основание давност; Служебно въведена партида на лицето С. П. Д. за придобити 148 кв.м на 23.01.2023 г.; Подадена декларация по чл.14 ЗМДТ от МЗ на основание АЧДС (л.614-649).

На л.650-673 е представена проектна документация във връзка с разрешение №АУ 034521 ЗВЦ/12.04.2023 г. на Д. В. Д. за премествам обект за обслужваща дейност- склад.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Р. П., от която се установява следното:

Действащите за местност „Орехчето“, землището на с.З, общ. Варна, обл. Варна, планове и карти са както следва:

1/ Кадастрален план на южното крайбрежие на Варненско езеро от 1963 г., съгласно който процесният имот №•••••••••• по ПНИ на м. О. не е нанесен. Планът не обхваща частта от зоната по пар.4, където попада имотът.

2/ Карта на възстановената собственост на землище с.Звездица, съгласно която, процесният имот №•••••••••• попада в кадастрален № 0.21, целият с площ от 190,191 дка, нанесен като територия по пар.4 „Орехче“, записан на Община Варна.

3/ Кадастрален план на м. О. от 1999 г.; послужил за основа при изработването на помощния план към плана на новообразуваните имоти. Съгласно същия,

процесният имот •••••••••• попада в имот №109 с площ от 1248 кв.м, записан на Община Варна, при граници: имот №225, имот №110, имот №111 и 950 - път.

4/ Помощен кадастрален план към плана на новообразуваните имоти на СО „Орехче“: Съгласно същия, имот №•••••••••• от ПНИ, записан на „ДЪРЖАВЕН ПОЗЕМЛЕН ФОНД“ с площ от 1138 кв.м, попада и е част от стари имоти №№: 316, 317, 318 и 320 записани на „ДЪРЖАВЕН ПОЗЕМЛЕН ФОНД“ и описани в Решение №864 от 06.03.2002г. на ПК гр.Варна. На комбинирана скица №2 в плана на старите имотни граници на СО „Орехче“ на землище с.З, с жълт фон е нанесен имот №•••••••••• от ПНИ.

5/ План на новообразуваните имоти на СО „Орехче“, одобрен със заповед №1038/21.09.2001 г. на Областен управите на област Варна. Съгласно същия, имот № •••••••••• от ПНИ, целият с площ 1873 кв.м е записан на „ДЪРЖАВЕН ПОЗЕМЛЕН ФОНД“, при граници: ••••••••••, имот № ••••••••••, имот № •••••••••• - улица на Община Варна и имот ••••••••••.

6/ Кадастрална карта на с.З, одобрена със заповед №РД-18-17/06.03.2015г. на ИД на АГКК. Съгласно същата, процесният ПИ •••••••••• област Варна, община Варна, с.З, м. О., Съсобственост, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 1138 кв. м, по КК и КР одобрена със Заповед РД-18-17/06.03.2015 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК и изм. със Заповед № 18-5700-03.06.2022 г“ издадена от НАЧАЛНИК НА СГКК - ВАРНА, при съседи:••••••••••,••••••••••, ••••••••••,••••••••••, •••••••••• Собственик: ДЪРЖАВАТА чрез МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО 831909905; Право на собственост: Няма

данни за идеалните части, Акт за частна държавна собственост № 24, том 29, per. 10983, дело 6483 от 21,04.2023г., вписан в Служба по вписванията гр.Варна и Д. В. Д. •••••••••• Право на собственост Няма данни за идеалните части Нотариален акт № 148, том 98, per. 36644, дело 22307 от 09.11.2022г., вписан в Служба по вписванията гр.Варна.

На комбинирана скица №1, вещото лице със зелени линии и зелен надпис е изчертало имотите описани в решение №864 от 06.03.2002г. на ПК гр.Варна, а с черни линии и червен щрих, имот №•••••••••• по Заповед №1421/14.062002 г. Същият частично попада в имоти №№318, 320, 317 и 316 – Държавен поземлен фонд. Процесният поземлен имот с идентификатор ••••••••••, попада и е част от поземлен имот ид. •••••••••• от ПНИ, възстановен със заповед №1421/14.062002 г. на Кмета на Община Варна, както и е част от стари имоти №№: 316, 317 и 318, записани на ДЪРЖАВЕН ПОЗЕМЛЕН ФОНД и описани в Решение № 864 от 06.03.2002г. на ПК гр.Варна.

Планът на новообразуваните имоти на м. О., землище с.З, одобрен със заповед №1038/21.09.2001 г. е изменен със Заповед № РД-06-7706/23.28.2006г. по отношение на новообразуван поземлен имот №108, който имот се заличава и е одобрен новообразуван поземлен имот № 273 /част от имот 108/.

По делото е изготвена съдебно-техническа и оценителна експертиза от вещото лице инж. Т. О., от която се установява, че в процесния имот е налице строеж. Същият представлява сграда тип бунгало, използвана за жилищни нужди. Състои се от: дневна, две стаи и тоалетен възел. Пред сградата е оформена покрита веранда. Сградата е изградена върху ст. бет. фундамент, представляващ двойно армирана ст. бет. плоча, излята върху почистения само от хумусния пласт терен. Денивелацията на терена е преодоляна с промяна на дебелината на ст. бет. плоча. Върху така описания фундамент с помощта на анкери са захванати долните профили от конструкцията. Изпълненото строителство има много прилики с представения инвестиционен проект:

• Ситуационно изпълнената сграда съответства на определеното в проекта място;

• ЗП на изпълнената сграда е 63.0 кв.м, каквато е и ЗП на сградата по проект;

• Разпределението на сградата е спазено - 3 помещения и тоалетен възел;

• Спазена е конструкцията - рамкова, на заварка;

• Спазени са предвидените в проекта материали за изграждане на стените и покрива - термо панели;

• Спазени са градоустройствените показатели.

Несъответствията са следните:

• Не е спазено предвиденото по проект предназначение на сградата;

• Не е спазено отреденото по проект фундиране;

• Не са спазени предвидените по проект настилки;

• Не е спазена технологията;

• Извън проекта е изградена покрита веранда.

Конструкцията на стените е метална рамкова. Изградена е от кухи метални профили на заварка. Долните профили са анкерирани към изпълнения ст. бет. фундамент. Стените и покривът са от термо панели. Подът на помещенията е топло изолиран с вата, върху която е монтиран хидрофобен шперплат и ламинат. Подът на санитарното помещение е гранитогрес. Част от стените на дневната са облицовани с декоративни тапети, останалата част и стените и таваните са самите термо панели. В дневната е оформен кухненски тракт и са монтирани кухненски шкафове и бяла техника. Стените на санитарното помещение са с миещи тапети. Таванът е окачен с PVC плоскости. Обзавеждане: шкаф мивка със стояща смесител на батерия, ел. бойлер, моноблок, душ батерия с подвижен шлаух и допълнителен душ. Отоплението е с инвенторни климатици. От северната страна на сградата е изпълнена покрита веранда, с настилка от гранитогрес. Към момента конструкцията на сградата остава скрита, но са приложени оферти от специализирана фирма, което означава, че е изпълнена от професионалисти. Предвидената по проект конструкция гарантира геометрична и пространствена устойчивост на сградата. Към момента на огледа сградата е във видимо много добро състояние, без каквито и да е видими дефекти и деформации. Изпълнена е от качествени материали и с много добро качество на довършителните работи.

Конструктивните и технически характеристики не позволяват на същия да бъде отделен от мрежите на техническата инфраструктура, повдигнат от площадката и преместен на друго място, без същият да се разруши и загуби своята индивидуализация.

Стойност на разходите за изграждане на обекта към 2023г.: 123 400.00 лева. Увеличена стойност на ПИ с ид. •••••••••• по КККР на с.З вследствие на направените подобР.я: 132800 лева. Стойност на ПИ с ид. •••••••••• по КККР на с.З без подобР.ята: 54600 лева; Стойност на ПИ с ид. •••••••••• по КККР на с.З с подобР.ята: 187400 лева.

По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инж. Т. О., съгласно която закръглената стойност на средномесечния наем за ПИ с ид. •••••••••• по КККР на с.З за периода 08.11.2022 - 29.03.2024г. е 100 лева. За периода 23.01.2023г.- 29.03.2024г. 1424,00 лева и за периода 08.11.2022г.-22.01.2023г. 247,00 лв. Процесният имот с идентификатор •••••••••• е добре поддържан. Имотът е подравнен, затревен, като до изграденото в имота бунгало се достига посредством очъкълен път. Имотът е двустранно ограден от юг и изток. Южната ограда е масивна, с автоматизирана входна портална врата. В имота има единични розови храсти и плодни, дръвчета. Изградено бунгало със застроена площ от 63 кв.м, ползвано за жилищни нужди. Бунгалото е електрифицирано и водоснабдено. За бунгалото има разрешение за поставяне. За оградата не е предоставено разрешение за строеж.

По делото е допусната и приобщена към доказателствения материал повторна тройна съдебно-техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещите лица арх.инж. Р. И. С. инж.П. К. М. и Д. В. Д., от която се установява, че:

От Кмета на Кметство „Звездица“ е издадено Разрешение №АУ 034521 ЗВЦ/12.04.2023 г. на преместваем обект, на основание чл. 56, ал. 2 от Закон за устройство на територия. На ответника Д. В. Д. се разрешава да разположи преместваем обект за обслужваща дейност - склад - 2бр. с обща площ - 63 кв.м в ПИ с идентификатор •••••••••• с адрес: общ.Варна, с.Звездица, местност „Орехчето“ съгласно архитектурен проект и схема по чл.56 от ЗУТ, одобрена на ЕСУТ с протокол №11/14.03.2023г.

При направения оглед на място вещите лица са установили следното:

В отклонение от архитектурния и конструктивния проект, и одобрената на 07.04.2023г. от Гл. архитект на Община Варна схема за поставяне на преместваем обект по чл.56 от ЗУТ /склад за съхранение на инвентар/ в ПИ с идентификатор ••••••••••, в С.О. „Орехчето”, с.Звездица е изпълнена жилищна сграда с размери 9,00/7,00 м с покрита тераса към нея с размери 9,00/3,20 м и обща застроена площ 91,80 кв.м, състояща се от дневна с трапезария и кухня в общ обем, WC с баня и две спални.

Сградата е изпълнена от метална носеща конструкция, ограждащи стени от стенни термопанели с <1=40мм и пълнеж от полиуретан. Покривът е двускатен, общ, от покривни термопанели с d=40мм и пълнеж от полиуретан. Изпълнени са допълнителни прозорци и врати по северната и южна фасада, а по източната фасада предвидените прозорци са с променени размери.

Колоните са заваР. върху носещ долен пояс. Последният е анкериран към излята на място стоманобетонна настилка с дебелина от 10 до 20 см. Съгласно конструктивния проект се предвижда колоните да бъдат анкерирани посредством анкерни болтове в предварително готови стоманобетонни блокове с размери 50x50x80 см, служещи за фундаменти.

Съгласно текста на чл. 56, ал.1 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; 4. преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, от което заключва, че преместваем обект с жилищна функция не може да съществува. Изпълненото в ПИ с идентификатор ••••••••••, в С.О. „Орехчето”, с.Звездица представлява строеж по смисъла на §5, т.38, вр. §5, т.80 от ДР на ЗУТ. Не е спазен конструктивният проект, съгласно който се предвижда колоните да бъдат анкерирани посредством анкерни болтове в предварително готови

стоманобетонни блокове с размери 50x50x80 см, служещи за фундаменти. На място колоните са заваР. върху носещ долен пояс. Последният е анкериран към излята на място стоманобетонна настилка с дебелина от 10 до 20 см. Не е спазен и видът на отделните конструктивни елементи. Премахнати са диагонални връзки, предвидени да поемат хоризонталните въздействия. Предназначението на обекта е жилищно, а не за склад. Не са спазени изискванията, съгласно издаденото Разрешение №АУ 034521 ЗВЦ/12.04.2023 г. за преместваем обект, на основание чл.56, ал.2 от Закон за устройство на територия. Стойността на реално извършените разходи за изграждане на сградата в ПИ разположена в м. О., с.Звездица, община Варна е определена в Приложение №1 и възлиза на 89375,46 лева без ДДС на 107250,56 лева с ДДС. Стойността на реално извършените разходи за изграждане на оградата в ПИ разположена в м. О., с.Звездица, община Варна е определена в Приложение №2 и възлиза на 5329,85 лева без ДДС и на 6395,82 лева с ДДС. Приложена е количественостойностна сметка.

По делото е изслуша и съдебно-почеркова експретиза, изготвена от вещото лице Е. А., от която се установява, че подписът положен под УдостовеР.е №85/05.11.1986г., издадено от АПК „Димитър Кондов“ не е изпълнен от В. Христов.

Изслушана е допълнителна съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Е. А., от която се установява, че подписът, положен в удостовеР.е №85/05.11.1986 г., издадено от АПК „Д. Кондов“ е изпълнен от лицето И.С.В..

По делото е разпитана свидетелката Т. С. Т., водена от третото лице-помагач, от показанията на която се установява, че имотите в местността „Орехчето“ били на АПК. Раздадени им били през 1986 г. с удостовеР.е, разписано от В.Х.. По това време заместник-председател бил И.В.. И двамата били съседи на Д., както и И.Т. – инженер и председателят Г. А.. Имотът бил ограден с мрежа. От 1986 г. до 2021 г. не е виждала други хора в имота и не знае да са предявявали претенции. Били унищожени овошките в имота с хербициди. След 2017 г. не е посещавала много имота поради здравословното си състояние. Собственият си имот е прехвърлила на дъщеря си и от тогова е ходила само веднъж. Не знае Д. дали е заплатила и заявила имота. Майка й била болна и може и да е изпуснала срока да заяви мястото. Имотът на Д. бил поголям малко над декар, тъй като раздавали от двете страни и нейното останало поголямо по средата.

По делото са изслушани и показанията на свидетелката М. Б. М., водена от третото лице-помагач, от показанията на която се установява, че мястото на Д. е дадено по постановление да го ползва. Първо посетила имота хиляда деветстотин деветдесет и някоя година и после след около пет-шест години. Имотът е заграден, има врата. Няма постройка само овошки. Имало съсед, който искал да и вземе мястото и напръскал дръвчетата й с пестициди.

От показанията на свидетелката К. Ж. В., водена от третото лице-помагач, се установя, че познава Д. от Аспарухово. Знае, че има от 1986 г. имот в местността „Орехчето“. Ходила е на имота, ограден е, има врата, която се заключва, има овошки. За първи път посетила имота през 1994-1995 г., а последно може би около 2012-2013 г. Впоследствие разбрала, че ищцата е продала имота.

По делото са изслушани показанията на С.И. М., воден от ищеца, от които се установява, че същият е извършил регулярна проверка в имота месец ноември 2023 г. Установил, че са започнати огради, от северната и западната част нямало огради, а източната била оградена с лека ограда – мрежа на стоманени колове, докато южната била масивна ограда от бетонни блокчета. В южната страна било започнато строителство от бетонни пана. Имало чакъл и постройка върху бетонов фундамент (плоча). Изготвен бил протокол. По предназначение имотът е земеделска земя.

Изслушани са и показанията на П.А.Й., воден от ищеца, от които се установява, че същият е служител в ОД на ДПФ. От ОД на ДПФ регулярно се извършват проверки – два пъти в годината. Той ходил два пъти на проверка в имота. Първият път през пролетта на 2023 г. посетили имот 273. Имотът е декар и малко, бил с ниска затревеност. В североизточната част имало паркирани МПС, в южната имало къща, тип контейнер. Имало огради по северната граница, а по южната и източната нямало. Октомври-ноември 2023 г. отново отишъл на проверка. Вече имало изградена масивна ограда. Имало излети фундаменти и веранда, върху фундамента транспортни контейнери. При първата проверка мисли, че е нямало постройка, само каравана.

По делото е разпитана и свидетелката М. Д.Х., водена от ответника, майка на приятелката му. От показанията на свидетелката се установява, че Д. Д. закупил имот в местност „Орехчето“ през 2022 г. Първоначално било празно място. Той построил кухня с хол, и две спални. Стоежът започнал пролетта на 2023 г. и до лятото бил готов. Имотът е ограден отпред с циментови панелчета, има врата. От едната страна има сграда, а от другата е ограден с мрежа със стълбове. Когато купил имотът не бил ограден. Купил имота чрез агенция.

Разпитан е и свидетелят Н.П.Н., воден от ответника, от показанията на който се установява, че ответникът закупил преди три години имот в местност „Орехчето“. Имотът бил буреняк, а не обработваемо място. Ответникът го изчистил и си построил временна постройка – къща с две спални, хол с кухня. Обектът е преместваем – плоскости, метални листи. Не знае да е имало спор за имота до тази година. Имотът е ограден с бетонова ограда на главния път от към входа. Пътят е чакълен. От дясно има къща, а от другата страна ограда с колове, а от към езерото няма ограда.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

По предявения от ищеца иск с правно основание чл.108 от ЗС и направеното срещу него възражение за придобивна давност с пр.осн. чл. 79, ал.1 от СК.

Съгласно §4, ал.1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ се прекратява правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.

От събрания доказателствен материал по делото се установи, че на третото лице-помагач Д. С. е предоставено ползвано на недвижим имот с площ от 600 кв.м, съгласно УдостовеР.е №85/05.11.1986 г. на АПК „Д. Кондов“, с.Аврен в местността „Орехчето“, с.З. УдостовеР.ето е оспорено като нищожно като издадено от некомпетентен орган. От приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства – документи от АПК е видно, че с Решение по т.16 на УС на АПК, проведен на 20.10.1986 г., е взето решение да бъде издигнат за зам. председател по растиниевъдство – др. И.В. – досегашен главен агроном на АПК и по т.19 да се раздаде за лично ползване земя на постоянно място с цел създаване на трайни насаждения в м. Орехчето, с.З. Видно от изготвените съдебно-графологически експертизи именно И.В. по заместване е подписал удостовеР.ето на Д. С., поради което съдът намира, че същото е изготвено от компетентен орган. От свидетелките показания на свидетелите, водени от Д. С. се установява, че от АПК „Димитър Кондов“ е

предоставено процесното място за ползване, като действителната площ на предоставеното й място е по-голяма от 600 кв.м, а именно малко над декар, което се дължи на начина, по който са раздавани местата - от вън на вътре, като по този начин останалото по средата за Д. С. място по-голямо от посоченото в удостовеР.ето.

Съгласно §4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато правото на ползвателя е учредено от посочените в §4 актове върху общинска или държавна земя, правото на собственост върху която не се възстановява на граждани, ползвателят придобива правото на собственост след като заплати чрез общината стойността на земята по цени, определени от Министерския съвет по реда на ал.1, съгласно чл.36, ал.2, в тримесечен срок от влизането в сила на оценката, като за придобиване право на собственост при изпълнение на условията на § 4а, 4б, 4д и 4з ползвателите заявяват това пред общината в срок до 31 януари 1998 г. По делото не е спорно, че третото лице-помагач и бивш ползвател Д. С. не е заявила в срока по § 4а, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ желание да придобие правото на собственост върху предоставеното й за ползване място, нито е заплатила неговата цена по изготвена оценка в полза на Общината. Т.е. след 31.01.1998 г. правото на ползване на Д. С. върху процесния имот е било прекратено.

Ответниците оспорват правото на собственост на ищеца и основанието за неговото придобиване, без да сочат обаче друг собственик на имота. От целокупния събран по делото доказателствен материал се установява, че имотите, върху части от които е ситуиран процесният имот (316, 317, 318 и 320), са били вписани в помощния кадастрален план към ПНИ като имоти Държавен поземлен фонд. Новообразуван имот №108 също е отреден на ДПФ с ПНИ, въз основа на Решение №864 от 06.03.2002 г. на ПК – Варна.

От ответника са направени възражения за нищожност на Решение №864 от 06.03.2002 г. на ПК – Варна, поради липса на компетентност на подписалите го лица, респ. поради липса на подписи на всички членове на комисията върху решението. Решението на ПК /сега ОСЗ/ е административен акт. Поради това, за да е валидно такова решение, следва да е постановено от административен орган в състав и при кворум, предвидени в закона. Разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя щатния състав на поземлената комисия, но нито този текст, нито друга норма на ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение /до приемането на чл. 60а от ППЗСПЗЗ с изменението на закона с ДВ бр.31 от 2003 г./ определят в какъв състав поземлената комисия следва да постановява решенията си и кой следва да подписва тези решения. Поради това за постановени до 2003 г. решения на ПК следва да се приложат общите разпоредби на Закона за административното производство /отм./, съгласно чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2, от който административният орган взема решение с обикновено мнозинство от присъстващите, а административният акт се подписва само от председателя и секретаря. Изискването на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за състава на ПК е свързано с възможността за формиране на мнозинство при вземане на решенията. Когато това мнозинство е формирано, решението е валидно, независимо от това дали е взето при участието на четен или нечетен брой членове на комисията /в този смисъл са Решение № 237 от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 578 от 2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 750 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1794 от 2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 912 от 18.01.2011 г. по гр.д.№ 1753 от 2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 389 / 25.10.2011 г. по гр. д. № 1362/2010 г., I г.о., Решение № 193/17.08.2011 г. по гр. д. № 1068/2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 360/23.01.2013 г. по гр. д. № 596/2011 г. на ВКС, I г.о. и др./. Видно от приобщените към доказателствения материал допълнителни споразумения към трудови договори е, че лицата, посочени за председател, секретар и членове, са заемали именно тези длъжности, а решението е подписано от председателя и секретаря и от шест от седем члена, поради което на основание изложеното по-горе съдът намира, че решението е валидно.

Съгласно Тълкувателно решение №9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Същото с още по-голяма сила важи за лицата, които не черпят правата си от §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това възраженията на ответника за незаконосъобразност на Решение №864 от 06.03.2002 г. на ПК Варна поради липсата на право на възстановяване на имота у държавата са недопустими и като такива не подлежат на разглеждане.

Съгласно §4к, ал.6 ПЗР ЗСПЗЗ планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“, разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез два централни ежедневника, и се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и кметството. Жалби срещу одобР.я план на новообразуваните имоти могат да се подават пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването на заповедта в „Държавен вестник“.

Съгласно §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота.

Със Заповед №1038/21.09.2001 г. на Областен управител на област Варна е одобрен ПНИ на СО „Орехчето“, като имот №••••••••••, целият с площ 1873 кв.м е записан на „Държавен поземлен фонд“ при граници: ••••••••••, ••••••••••, •••••••••• и ••••••••••. Няма данни ПНИ да е обжалван в частта относно имот ••••••••••, поради което след изтичане на 14-дневният срок за обжалване е влязъл в законна сила.

Издадена е заповед №1421/14.06.2002г. на кмета на община Варна по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е настъпил конститутивният и вещноправният ефект на ПНИ и е завършен фактическият състав на реституцията по отношение на държавата. Горецетираната заповед е оспорена от ответника като подписана от лице без компетентност. Съгласно УдостовеР.е рег. №РД25010051ВН_001ВН от 22.04.2025 г., издадено от Дирекция „Управление на човешките ресурси и административни услуги“ Заповед №1421/14.06.2002 г. на Кмета на Община Варна е подписана от доц. Б. Корновски, изпълнявал длъжността кмет на Община Варна в периода 12.06.2002 г. – 16.06.2002 г., съгласно заповед за заместване №1298/10.06.2002 г. също представена по делото. Областният управител е уведомен за отсъствието на кмета с писмо изх. №РД- 2-0600 (112)/11.06.2002 г. Следователно заповедта е подписана от компетентно лице в кръга на правомощията му и представлява валиден индивидуален административен акт.

Със заповед №РД-06-7706-233/23.08.2006 г. на основание §4к, ал.6 и ал.8 ПЗР ЗСПЗЗ и чл.28б, ал.8 ППЗСПЗЗ, във вр. със заповед №РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ и заповед №РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ е изменена заповед № 1038/21.09.2001 г. на Областен управител на област Варна, с която е одобрен ПНИ на СО „Орехчето“ като е заличен НИ 108 и е нанесен имот 273 с площ 1139 кв.м за ДПФ и НИ 274 с площ 600 кв.м за И.Т. Т., а разликата над 1739 кв.м от 134 кв.м се придава към съседните НИ 110 и 111.

Въпреки че в горецитираната заповед на областния управител на област Варна не е посочено, точно на кое от посочените в §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ основания е издадена, нито по делото са представени двете заповеди, въз основа на които е издадена (заповед №РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ и заповед №РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ), доколкото не е обжалвана в 14-дневен срок от обнародването й в ДВ, съгласно чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ, същата е влязла в законна сила и е породила действие. С изменението на ПНИ държавата е придобила собствеността над НИ 273 с площ от 1139 кв.м, като имотът е посочен като Държавен поземлен фонд.

Така държавата се явява собственик на процесния имот №273 с площ по актуална скица от 1138 кв.м, по силата на Решение №864 от 06.03.2002 г. на ПК – Варна и заповед №РД-06-7706-233/23.08.2006 г. на Областен управител на област Варна, с която се изменя заповед №1038/21.09.2001 г. на Областен управител на област Варна. В случая не е необходима допълнителна заповед на кмета на Община Варна по §4к, ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като се касае за изменение на ПНИ.

Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ Държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заваР. от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Доколкото собствеността върху процесния недвижим имот не е заявена за възстановяване, то са били налице предпоставките за придобиване на този имот от държавата на осн. чл.24, ал.1, изр. първо от ЗСПЗЗ. Това основание не изключва реституцията на имота от държавата, а се явява предпоставка за нея, поради което в случая не са налице две различни основания за придобиване на правото на собственост от държавата, а осъществен сложен фактически състав.

От ответника и третото лице-помагач е направено възражение за придобиване на процесния недвижим имот чрез упражнявано давностно владение. Съдът намира възражението за неоснователно.

На първо място съгласно разпоредбата на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху тези земи, притежавани от собствениците им преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените случаи по този закон, като приобретателите не могат да се позовават на придобивна давност. Или до влизане в сила на ЗСПЗЗ и по-конкретно разпоредбата на §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се прекратява правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, както и на разпоредбата на § 12 нот ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се прекратяват съществуващите трудовокооперативни земеделски стопанства и земеделски кооперации, образувани по силата на § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кооперациите, всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по силата на Указ № 922 за ползуването на земята и осъществяване на селскостопанската дейност (обн., ДВ, бр. 39 от 1989 г.; изм., бр. 10 от 1990 г.; отм., бр. 63 от 1991 г.) и Указ № 56 за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопански бригади, КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти, и кооперациите, регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от същия закон и по устава им е предвидено внасянето на земеделска земя с ДВ, бр. 28 от 1992 г., в сила от 3.04.1992 г. ползвателите са имали качеството само на държатели на предоставената им за ползване земеделска земя, поради което до тази дата, същите не са могли да придобият имотите по давност.

Съгласно разпоредбата на чл.86 ЗС (Обн. - Изв., бр.92 от 1951 г., изм. ДВ, бр. 31 от 1990 г.) не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. След изменението ДВ, бр. 31 от 1990 г. до изм. с ДВ, бр. доп., бр. 33 от 1996 г.) на чл. 86 от ЗС е имало обща забрана за придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост. Едва след изменението с бр. 33 от 1996 г. в сила от 01.06.1996 г. забраната важи само за вещи публична държавна собственост. Теченето на придобивната давност за имоти частна държавна собственост е спряно с нормата на §1 ЗДЗС, но в последния ден преди изтичане на десетгодишния срок, т.е. считано от 01.06.2006 г. с решение №3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. №16/2021 г. са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 ЗД ЗС /обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г./ и на § 2 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС /ДВ, бр. 7/2018 г./. В мотивите на решението на КС се приема, че „с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗД ЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект“ и съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане в сила на решението на КС. Като последица от това се приема, че за периода 31.05.2006 г. - 7.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна собственост е спряла да тече по силата на установения от законодателя мораториум. Такава започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 8.03.2022 г.

Доколкото процесният имот се намира в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то най-ранният момент, от който би започнала да тече придобивната давност в полза на бившия ползвател, е датата, на която ПНИ за имота е влязъл в сила и имотът може да бъде индивидуализиран, или в случая 14.11.2001 г. с уточнението, че към тази дата имотът всъщност не е съществувал в сегашните си граници, които са очертани едва с изменението на ПНИ със Заповед №РД-06.7706-233 от 23.08.2006 г. До 31.05.2006г. са изминали четири годни шест месеца и шестнадесет дни. Давността е започнала да тече отново на 08.03.2022 г. и е прекъсната със завеждане на настоящата искова молба – 29.03.2024 г., което са още две години и двадесет и един дни, или общо 8 години седем месеца и осем дни.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. По делото не е спорно, че Д. Стоименова не владее имота на правно основание, доколкото същата не се позовава на такова. Соченото от нея предоставяне на имота за ползване не е основание, годно да я направи собственик, при липса на изразено от нейна страна желание да изкупи имота по реда на §4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ в срока по §4а, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си, в този случай обаче владението на приобретателя, ако е добросъвестен, е такова като на прехвърлителя, или в случая владението е недобросъвестно и се прилага общата 10- годишна давност по чл.79, ал.1 ЗС, а не кратката по чл.79, ал.2 ЗС.

Така дори да се приеме тълкуването, дадено в някои решения на ВКС, че като последица от обявяването за противоконституционна на нормата на § 1, ал. 1 ЗД ЗС /обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г./ и на § 2 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС /ДВ бр. 7/2018 г./ с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. №16/2021 г., че придобивна давност е текла в периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., защото обратното действие на материалния закон не може да засяга вече придобити права, то отново не е налице необходимият период от десет години за придобиване на процесния имот по давност. Поради това възражението на ответника за придобиване на процесния имот по давност се явява неоснователно.

За пълнота на изложението, във връзка с твърденията на ищеца, че имотът не може да бъде придобит по давност, поради забраната на чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ, тъй като представлява земя от ДПФ, следва да се отбележи, че съгласно дадения отговор на въпроса за приложимостта на установената в чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ забрана за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност и по-специално дали наличието на пречките за осъществяване на това придобивно основание следва да се преценяват към момента на изтичане на давностния срок с Решение № 79 от 12.06.2017 г. по гр.д. № № 3792 от 2016 на ВКС, І ГО следва, че установената в чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ забрана за придобиване по давност на земите от държавния поземлен фонд намира приложение, ако към момента на изтичане на срока по чл.79 ЗС имотът е включен в Държавния поземлен фонд.

Съгласно чл.47, ал.1, предложение 2 ППЗСПЗЗ Държавният поземлен фонд обхваща земеделски земи-държавна собственост, включително и такива, които са застроени и представляват прилежащи площи към стопански сгради. По смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ земеделски земи са тези, които не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.

Доколкото към момента процесният имот е включен в околовръстния полигон на СО „Орехчето“, то същият въпреки че към датата на възстановяването е представлявал земя от ДПФ, след датата на влизане в сила на ПНИ, не представлява такава, поради което и ищецът не може да се позовава на специалните разпоредби на чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ. Фактът, че в актовите книги на Министерство на земеделието и горите имотът все още се води земя от ДПФ не променя факта, че същият към момента представлява урбанизирана територия. За това че имотът е урбанизирана територия, освен фактът, че за имота има влязъл в сила ПНИ, свидетелстват ред документи по делото – като скицата на имота и удостовеР.е на л.656 от делото, издадено от Община Варна в увеР.е на това, че в кадастралната основа на графичната част на Подробен устройствен план –План за улична регулация с.о „Орехчето“, с.З, общ. Варна, одобрен с Решение №200- 7 от Протокол на ОС-Варна е допусната фактическа грешка, както следва: имот с пл. №273 да се чете като имот с пл.№І274 и имот с пл.№274 да се чете като имот с пл. №273.

От разпитаните по делото свидетели безпротиворечиво беше установено, че имотът към момента е ограден (освен от към езерото), като има поставена масивна ограда от бетонни пана с плъзгаща врата и е във владение на ответника Д..

Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това, като в тежест на ищеца е да установи, че е собственик на вещта, както и че същата се намира във владението на друго лице, а владелецът следва да установи наличието на годно правно основание. От ответника не се установи годно правно основание, на което владее собствения на ищеца имот.

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че ищецът установи по безспорен начин, че е собственик на процесния недвижим имот по силата на реституция осъществена на осн. чл.24, ал.1, изр. първо от ЗСПЗЗ, както и че ответниците го владеят без правно основание, поради което и предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл.109 ЗС:

Съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От ищеца е отправено искане да бъдат премахнати изградените в имота жилищна сграда и масивна ограда.

В мотивите на т.3 от Тълкувателно решение №4 от 6.11.2017 г. на ВКС, ОСГК, е прието, че съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже, не само че ищецът е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

По-нататък се излага, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Като пример са дадани случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат, от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си, каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Като други такива случаи са посочени действията на ответника, които са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него.

В конкретния случай от изготвените по делото съдебно-технически експертизи се установи, че за масивната ограда няма издадено строително разрешение, поради което същата представлява незаконен строеж. Същото положение се установи и по отношение на изградената в имота сграда. Същата е изградена в значително отклонение от представените строителни книжа, които разрешават поставянето на временен обект – склад, а на място е изградено трайно прикрепена към земята жилищна сграда, състояща се от две спални, хол с кухня, баня и тоалетна, и веранда. Съгласно чл.225, ал.2, т. 2 и т. 3 от ЗУТ незаконни са строежи, които са изградени без одобР. инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж и/или при съществени отклонения от одобР.я инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4, поради което изграденото в процесния имот представлява „незаконен строеж“.

Самият факт на изграждане на постройката в имота на ищеца без негово съгласие засяга правото му на собственост и пречи на упражняването му в пълен обем. Към това следва да се добави и фактът, че постройката и оградата представляват „незаконен строеж“ доколкото за тяхното изграждане няма строителни книжа. С оглед датата, на която са изградени, а именно през 2023 г. (факт, който не е спорен, а и се установява безпротиворечиво от събраните по делото доказателства), същите не представляват „търпим строеж“ по смисъла на пар. 16 и пар.17 от ПР на ЗУТ и следователно подлежат на премахване и забрана за ползване. Самото съществуване в имота на незаконни сгради възпрепятства издаването на строителни книжа за изграждане на други сгради в имота, а незаконните строежи, изградени след влизане в сила на ЗУТ (26.07.2003 г.) не могат да бъдат узаконени и подлежат на премахване, съгласно §183, ал.1 и ал.15 от ПЗР на ЗУТ, вр. чл.225, ал.1 и чл.225а ЗУТ, независимо дали към днешна дата има предписание за това.

С оглед на изложеното процесният обект безспорно пречи на собственика на процесния имот да упражнява правата си на собственик в пълен обем, поради което подлежи на премахване. С оглед на изложеното съдът намира предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС за основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно основание чл.59 ЗС:

От ищеца се претендира и заплащане на обезщетение за лишаването му от ползването на процесния имот за периода от 08.11.2022г. до 22.01.2023 г. - сумата от 250 лева (127,92 евро), претендирана от ответника Д. Д. и за периода от 23.01.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда – 28.03.2024 г. сумата от 1424,00 лева, (728,08 евро), претендирана от двамата ответници Д. Д. и С. Д., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.03.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 59 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се обогатил без правно основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗС недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените разходи. Подобно задължение не е предвидено за добросъвестния владелец.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Доколкото владението е установено на правно основание, годно да направи ответниците собственици /действителен договор за покупко-продажба/, без да са знаели, че продавачът не е собственик. В процесния случай към датата на закупуване на имота от ответниците не е била налице вписана искова молба за собственост от страна на Държавата, както и съставен и вписан АДС. Не се обори и презумпцията за добросъвестност по чл.70, ал.2 от ЗС, поради което съдът приема, че ответниците Д. и Д. са били добросъвестни владелци и спрямо тях съответно следва да се приемат правилата за добросъвестното владение на чл.71 от ЗС, съгласно която разпоредбата добросъвестният владелец се ползва от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяване на иска за връщането й. Или собственикът има право на обезщетение за ползването на вещта от добросъвестния владелец от датата на предявяване на иска, което в настоящия случай е 29.03.2024 г.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че не се доказаха наведените от ищеца твърдения под формата на възражения за нищожност на сделките на осн. 26, ал.2, предл. пето от ЗЗД – пълна симулация, чиято и беше доказателствената тежест да установи нищожността и фактическия състав на симулацията, тъй като освен твърдения, че не е платена покупната цена, факт, който сам по себе си не води до нищожност на договора за покупко-продажба, и твърдения, че купувачите са знаели, че продавачът не е собственик, не бяха ангажирани изобщо доказателства за установяването на тези факти.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД правото да се иска обезщетение по чл.59, ал.1 от ЗЗД възниква само, в случай че обедненият няма друг иск, с който да се защити.

С Решение № 264 от 13.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 848/2023 г., II г. о., ГК е прието, че когато върху имота е установено недобросъвестно владение от трето лице, то правата на собственика за обезщетение се уреждат по реда на чл.73 от ЗС, а когато е установено държане, правата на собственика се уреждат по реда на чл.59 ЗЗД. От това тълкуване на закона, отнесено към настоящия казус, следва, че собственикът разполага срещу добросъвестния владелец с иска по чл.72 ЗС, който следва да бъде уважен при предпоставките, посочени в тази разпоредбата. (Цитираното решение касае недобросъвестно владение и в него не е обсъждан случаят на добросъвестно такова).

Така, поради изложеното, в настоящия случай ищецът разполага с иска по чл.72 от ЗС, макар и неоснователен за заявения период, който е до предядяване на иска, което прави иска по чл.59 от ЗЗД недопустим и като такъв следва да бъде прекратен. (Аналогично е положението по иска по чл.31 от ЗС при липса на покана за заявения период и предявен за същия период иск по чл.59 ЗС, по който казус има богата съдебна практика).

По направеното от ответника възражение за задържане на процесния недвижим имот до изплащане на увеличената стойност на имота вследствие на направените от него подобР.я в имота в размер на 140000 лева съдът намира същото за неоснователно.

Съгласно разясненията, дадени в т.2 от ППВС №6/27.12.1974г., когато претендираното подобР.е представлява незаконно строителство, такова изменение на имота не води до увеличаване на неговата стойност, ако собственикът иска премахване на направеното. Съгласно приетото по иска по чл.109 от ЗС, съдът намира, че незаконният строеж не е желан от собственика, желае се неговото премахване, поради и което не следва да се приеме, че в полза на владелеца, бил той и добросъвестен, се следва увеличената стойност на имота, доколкото след премахването от негова страна на незаконното строителство, имотът ще се върне в състоянието, което е имал преди извършване на тези подобР.ята, т.е. няма да има увеличена стойност. Поради изложеното владелецът няма право и на задържане. (В този смисъл Решение № 319 от 04.06.2024 г. по гр. д. № 729 / 2023 г. на Върховен касационен съд, ІІ ГО, Решение № 315 от 25.10.2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г. на Върховен касационен съд, І ГО, Решение № 313 от 29.04.2009 г. по гр. д. № 451/2008 г. на Върховен касационен съд и др.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК на ищеца се дължат заплатените от него такси и разноски в производството и възнаграждение за юрисконсулт. Представени са доказателства за направени разноски в производството в размер на 2770,32 евро, от които както следва:

1/ Сумата от 99,19 евро (194,00 лв.) – държавна такса, от която: 50,00 лв. по иска по чл.108 ЗС; 80,00 лв. по иска с правно основание чл.109 ЗС и 64,00 лева (32,72 евро) по иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.

2/ сумата от 357,90 евро – депозит за съдебно-техническа експертиза;

3/ Сумата от 204,52евро - за съдебно - оценителна експертиза.

4/ Сумата от 230,08 евро - за съдебно - графологична експертиза.

5/ Сумата от 511,29 евро за тройна съдебна експертиза.

6/ Сумата от 7,67 евро за съдебни удостовеР.я - 3 броя.

7/ Сумата от 306,78 евро за допълнителна съдебна експертиза.

8/ Сумата от 286,32 евро, довнесени по тройната съдебна експертиза.

9/ Сумата от 766,94евро за процесуално представителство по делото, изчислено по реда, определен в чл.7, ал.5, вр. ал.2 и ал. 9 вр.§1 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадени от Висшия адвокатски съвет.

Съдът намира, че искането за присъждане на разноски за съдебно-оценителната експертиза в размер на 204,52 евро следва да бъде оставено без уважение, доколкото касае иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, който съдът е приел за недопустим. По този иск не следва да се присъжда и дължимата държавна такса в размер на 32,76 евро.

По отношение на искането за присъждане на сумата от 766,94 евро по реда на чл.7, ал.5, вр. ал.2 и ал. 9 вр.§1 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадени от Висшия адвокатски съвет съдът намира, че същата е неприложима към настоящия казус, доколкото ищецът е представляван от юрисконсулт, в който случай съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждението се определя по реда на Закона за правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В чл.25, ал.1 от приетата по реда на чл.37, ал.1 от ЗПП Наредба за заплащане на правната помощ е посочено, че за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. (230,08 евро). В случая възнаграждението следва да се определи на максимума с оглед на фактическата и правна сложност на делото, броя заседания и броя предявени искове.

Така в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 1996,22 евро.

От тази сума ответникът Д. Д. следва да понесе изцяло разноските по иска по чл.109 ЗС, които съдът определя, както следва: половината от депозита по съдебнотехническата и оценителна експертиза в размер на 178,95 евро и целият депозит по тройната съдебно-техническа и оценителна експертиза в размер на 1104,39 евро, както и заплатената до момента държавна такса по този иск в размер на 80,00 лева (40,90 евро), или общо сумата от 1324,24 евро. Остатъкът от дължимите разноски в размер на 671,98 евро следва да се разпределят между ответниците съответно на квотите им в съсобствеността, както следва 148/1138 за С. Д. и 990/1138 за Д. Д..

Така ответникът Д. Д. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 584,62 евро + 1324,24 евро, или сумата от 1908,86 евро, а ответницата С. Д. следва да заплати сумата от 87,36 евро.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.3 от ГПК по искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото. Видно от приобщената към доказателствения материал съдебно-оценителна експертиза, изготвена тройна съдебно-техническа и оценителна експертиза стойността на разходите за премахване на изграденото в имота по иска по чл.109 ЗС е в размер на 7030,50 лева, което е и цената на този иск, съгласно дадените задължителни разяснение с ТР №4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Държавната такса е в размер на 281,22 лева, при заплатени до момента 80,00 лв., или дължими са останали 201,22 лева, или 102,88 евро, които с оглед изхода на спора са дължими от ответника Д. Д. в полза на РС-Варна.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът