РЕШЕНИЕ

№ 40

гр. Бургас, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова Членове: Радослава Н., Маждракова Красимира, Т. Донева при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Б. Люб. К. като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601560 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по жалба от адв.К. Б. от Адвокатска колегия - Варна, защитник на подсъдимия Д. А. Я., против присъда №152/17.09.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 863/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подс.Д. А. Я. е признат за виновен за това, че в периода от неустановена дата през м. април 2014 г. до 22.04.2014 г., в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н. А. Б. - управител на „А.Т.“ ООД, че ще му предостави помещение под наем - магазин № • с табела „Джофра“, находящ се в гр. Бургас, бул. „А. Б.“ № •, като го уверявал, че е собственик на имота и с това причинил имотна вреда на „А. Т.“ ООД в общ размер на 4 000.00 лева, а именно капаро в размер на 1 000.00 лева, преведени по банков път на 17.04.2014г. и два месечни наема в размер на 3 000.00 лева, преведени по банков път на 22.04.2014г., поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години. Подсъдимият Я. е осъден да заплати на гражданския ищец „А.Т.“ ООД, ЕИК ••••••, представлявано от управителя Н. А. Б., сумата от 4 000.00 лева, представляващ обезщетение за причинените имуществени вреди, вследствие на непозволеното увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на извършване на Д.ието - 22.04.2014г., до окончателното изплащане на задължението. С присъдата съдът се е разпоредил с вещественото доказателство и е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото съдебни разноски.

Във въззивната жалба, изходяща от адв. Б. като защитник на подсъдимия Я., се излагат аргументи, че атакуваната присъда следва да бъде отменена и въззивният съд да постанови оправдателна такава. Алтернативно моли съда да отмени присъдата поради допуснати съществени процесуални нарушения, като делото бъде върнато на фаза на досъдебното производство. Мотивите за това са, че първоинстанционният съд допуснал съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3, т. 2 предл. първо, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, тъй като мотивите към присъдата били непълни и неясни и това възпрепятствало въззивния съд да изпълни своята контролна функция. Освен това не бил извършен доказателствен анализ в мотивите към съдебния акт, като липсват и мотиви относно индивидуализиране на наказанието за всяко едно от Д.ията.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представляващият ощетеното юридическо лице „А.Т.“ ООД – Н. Б. се явява лично и с повереник адв. Я. Н. от АК – Бургас. Последният изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и предлага да бъде оставена без уважение, а присъдата на първата инстанция-потвърдена, като излага съображения за правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Б., релевира доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подс. Я..На първо място се твърди противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт.Възразява се относно начина на изписване на диспозитива на обвинителния акт, който не дава възможност на обвиняемия да разбере за какво престъпление е обвинен. На следващо място се излагат доводи за липса на мотиви, тъй като не е извършен задълбочен доказателствен анализ. На посочените основания се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото на фазата на досъдебното производство.

Подсъдимият Я. се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума моли делото да се върне на досъдебното производство.

Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас намира жалбата за неоснователна. Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна и обоснована, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаването й.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК намира, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

На първо място съдът констатира, че при провеждане на разпоредителното заседание е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на изявление по въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК от страна на подсъдимия и на представляващия ощетеното юридическо лице. В рамките на това заседание се решават съществени за бъдещия процес въпроси, изчерпателно посочени в нормата на чл.248, ал. 1 от НПК.Част от тях могат да бъдат поставени за разглеждане по инициатива на страните единствено и само на този етап от развитието на съдебния процес.За да се ангажира активността на бъдещите страни в съдебното производство, е предвидено изискването към съда да осигури възможност на всички лица, участващи в разпоредителното заседание, да вземат становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.В този смисъл независимо дали ощетеното ЮЛ ще участва като страна в съдебната фаза на наказателното производство, следва да му бъде предоставена възможност да вземе становище по въпросите, решавани в разпоредителното заседание, като лице по чл. 247в, ал. 2 от НПК.Законът не упоменава конституирани страни, а правоимащи лица, на които е предоставено законово право да вземат отношение по въпросите на чл. 248, ал. 1 НПК. Въпрос на процесуален подход е към кой момент от провеждане на разпоредителното заседание да бъдат конституирани страните – дали преди разглеждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, или след като съдът се произнесе по тези въпроси.

Видно от съдържанието на протокола от проведеното на 26.04.2024г. разпоредително заседание, по своевременно подадена молба от Н. Б. в качеството му на управител на „А.Т.“ ООД, съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск от ощетеното юридическо лице в размер на 4 000 лева, представляващ обезщетение за причинените имуществени вреди от Д.ието и го е конституирал в качеството на граждански ищец по делото.Отсъствието в съдържанието му на данни да е дадена думата на явилия се представител на ощетеното ЮЛ и да е изслушан по въпросите по чл. 248 от НПК обуславя извод, че тези съдопроизводствени действия не са били осъществени. А те имат задължителен характер, с оглед разпоредбата на чл. 248, ал. 5 НПК, съгласно която съдът се произнася с определение, след като изслуша прокурора и лицата по чл. 247в, ал.1 и ал.2 НПК.Това в пълна степен важи и за даване думата на подсъдимия, който е централна фигура в съдебното производство, като липсата на изявления от негова страна по въпросите по чл.248 от НПК или неотразяването, че не желае да вземе такова становище в съдебния протокол, нарушава правото му на защита, като не е достатъчно да се вземе единствено становището на защитника му.Това е гаранция, че всички страни в процеса са осъществили правото си на лична защита, като са изразили становището си по тези важни за по-нататъшния ход на делото въпроси. Липсата на становище относно въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК не може да бъде санирано от настоящата инстанция.

На следващо място съдът констатира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на проведеното съдебно следствие. Съдебното производство е проведено по диференцираната процедура по чл. 371, т. 1 от НПК. Съгласно посочената норма, съгласието на страните в процеса - подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец и неговият повереник, е задължително за законосъобразно вземане на решение от страна на съда дали да проведе тази процедура.Видно от съдържанието на протокола от проведеното на 26.04.2024 г. разпоредително заседание, упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Б. от ВАК, е направил искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като е заявил, че държи на разпита на свидетеля Й. Х. М.-Я. и на вещото лице М.Н. К.. Съгласие за протичане на производството по реда на чл. 371, т. 1 от НПК са дали прокурорът, повереникът и представителят на ощетеното юридическо лице. Не е отразена обаче ясната воля на подсъдимия Я. досежно реда за провеждане на съкратено съдебно следствие, т.е. липсва изразено съгласие за протичане на производството по посочения ред. Въпреки това съдът е постановил, че то ще протече по реда на чл. 371, т. 1 от НПК и е одобрил изразеното съгласие за разпит на посочените свидетел и вещо лице.Провеждането на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, в нарушение на законоустановените предпоставки за неговото допускане, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, имащо характера на основание по чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд.

При провеждане на съдебното следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, съдът е допуснал и друго съществено процесуално нарушение.В случая е нарушена разпоредбата на чл.276, ал.1 от НПК, където се казва, че съдебното следствие започва с доклад, в който се посочват основанията за образуване на съдебното производство и предявените граждански искове.По делото не е извършен доклад от страна на съдията-докладчик, като е предоставена думата директно на представителя на РП.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваната присъда е постановена и при допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, изразяващо се в противоречие между постановената присъда и изложените мотиви относно съществени факти, касаещи съставомерността на престъпното Д.ие - адреса на процесния имот и това какви обстоятелства е изложил подсъдимия пред пострадалия, за да възбуди и поддържа заблуждение у същия. Разпоредбата на чл. 305 от НПК установява присъдата като единство между диспозитив и мотиви, което не допуска наличието на противоречия в отделните части на съдебния акт.Съдържанието на диспозитива обективира взетото от съда решение по въпросите по чл. 301 от НПК. В мотивната част на присъдата съдът посочва какви обстоятелства е приел за установени, въз основа на какви доказателства и какви са правните съображения за взетото решение. Наличието на противоречиви констатации в диспозитива и мотивите към присъдата по същество препятства да се изведе действителната воля на съда по правнозначимите обстоятелства.

Проверката на атакуваната присъда установява, че в диспозитива на същата, съдът е посочил, че процесният имот се намира в гр. Бургас, ул. „А. Б.“ № •, а в мотивите към нея - правилният № ••.Според въззивния съд неправилното цифрово изписване на номера на улицата в случая може да се приеме за техническа грешка, която не налага самостоятелна отмяна на акта и връщане на делото за ново разглеждане. При внимателно запознаване с обвинителния акт е видно, че прокурорът в обстоятелствената част на акта си правилно е изписал номера на улицата - № ••, но в диспозитива е посочил № •. В постановлението за привличане на обвиняем също е отразен № ••.В този смисъл допуснатата очевидна фактическа грешка не е констатирана от първоинстанционния съд и не е отстранена по съответния процесуален ред - чл.248а от НПК, поради което същата се е задълбочила при изготвяне на мотивите. Налице е и противоречие относно обстоятелството по какъв начин подсъдимия е осъществил Д.ието.В диспозитива на присъдата съдът е признал подсъдимия за виновен, че е възбудил и поддържал заблуждение у Н. Б., че ще му предостави помещението под наем, „като го уверявал, че е собственик на имота“.Същевременно в мотивите се съдържа фактическа констатация, че е твърдял, че имотът е семейна собственост („Я. му обяснил, че предназначението на магазина е за продажба на дрехи и че същият е семейна собственост“). Тези противоречия са съществени и следва да се отстранят при новото разглеждане на делото, като съдебният състав прецени отново и съдържанието на обвинителния акт.

В обобщение, изложеното сочи на допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК.Те са съществени, тъй като ограничават процесуалните права на страните в наказателното производство, както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, който не може да ги отстрани и не може да осигури със своя съдебен акт адекватна правна защита на интересите на страните. По естеството си посочените нарушения са отстраними чрез провеждането на ново съдебно производство пред първата инстанция, което налага отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Бургас. В хода на същото следва да се отстранят всички констатирани нарушения, като се извърши прецизен анализ на всички доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел разкриване на обективната истина по делото, и се изложат ясни и недвусмислени констатации по фактите и правото, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. чл. 334, т.1 от НПК, Бургаският окръжен съд