Решение № 12078 от 18.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 9190/2025 г.

Производството е образувано въз основа на искова молба от ищеца М. Х. И., ЕГН •••••••••• срещу „Групама животозастраховане“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр.чл. 383, ал.1 КЗ за осъждане на ответникът да заплати в полза на „Банка ДСК“АД сумата от 14 565,35 лева, представляваща застрахователно обезщетение по подписан Сертификат № •••••••••••• на застраховано лице по Групов договор за застраховка „Кредитна защита“ в съответствие с Общите условия на „Групама застраховане“ и „Групама животозастраховане“ ЕАД, обезпечаващо изпълнението на задължението по Договор за кредит за текущо потребление от 01.09.2023г., сключен между „Банка ДСК“АД и М. М.в Х.. Ищецът твърди, че между наследодателя на ищеца – М. М.в Х.а и „Банка ДСК“ АД е сключен договор за кредит за текущо потребление от 01.09.2023г. за сумата от 15 000 лева със срок за издължаване по кредита 120 месеца. Сочи, че при подписване на договора е сключена застраховка и е подписан Сертификат № •••••••••••• на застрахованото лице по Групов договор за застраховка „Кредитна защита“ в съответствие с общите условия на „Групама животозастраховане“ ЕАД и „Групама застраховане“. Според ищеца в покритите рискове на сключената застраховка попада и смърт на застрахованото лице през срока на покритие. Твърди се, че М. Х. е починал на 01.02.2024г., като към тази дата задължението по договора възлиза на 14 565,35 лева. Със заявлението от ищеца, в качество на наследника на кредитополучателя, е информирал ответника за настъпването на застрахователното събитие, получено на 15.02.2024г. С писмо с изх. № 20-04- 539/16.07.2024г. ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение, тъй като при кредитополучателят били налице заболявания на сърдечносъдовата система с дългогодишна давност. Според ищеца този отказ е незаконосъобразен и противоречи както на закона, така и на условията на самата застраховка. На първо място, се твърди, че на М. Х. никога не е била предоставена реална възможност да се запознае с общите условия по застраховката, включително с клаузите, уреждащи покритите и изключените рискове. Поддържа още, че при сключването на застраховката никой е извършвал проверка на здравословното състояние на М. Х., нито му е поставял конкретни въпроси относно заболявания, лечение или други обстоятелства, имащи значение за оценката на риска. Ищецът се позовава на разпоредбите на Кодекса за застраховането, според които застрахователят разполага с възможност и задължение да постави конкретни въпроси относно здравословното състояние на кандидата за застраховане, когато счита тези обстоятелства за съществени за риска. Ищецът твърди също така, че към момента на сключване на кредита и застраховката М. Х. е бил в добро общо здравословно състояние, бил е напълно работоспособен и е упражнявал трудова дейност. Посещавал е личния си лекар и специалист кардиолог за контролни прегледи и консултации, но не е бил в състояние, което да сочи на тежко заболяване или непосредствен риск за живота му. Поради това според ищеца не може да се приеме, че е било налице такова съществено здравословно обстоятелство, което да оправдава отказа на застрахователите да изпълнят задължението си по договора. В исковата молба подробно се развиват и доводи относно приложението на чл. 362 от Кодекса за застраховането и съдебната практика на Върховния касационен съд. Наред с това ищецът поддържа, че клаузите в общите условия, които изключват от покритие смърт, настъпила във връзка с предварително съществуващи заболявания, са неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите. Според него тези разпоредби са формулирани прекалено широко и неясно, като дават възможност на застрахователя практически по своя преценка да откаже изплащане на обезщетение в почти всеки случай, когато се установи наличие на предходно заболяване. Моли за уважаване на иска. По делото е конституиран като съищец „Банка ДСК“, който представя справка за актуалното състояние на дълга по договора за кредит. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че М. Х. е застрахован при условията на Групов договор за застраховка „Кредитна защита“ на „Банка ДСК“. Твърди, че е изпълнена процедурата по чл. 362, ал.1 и ал. 3 от КЗ. Сочи още, че смъртта на М. Х. е настъпила в резултат на заболявания, диагностицирани и лекувани преди датата на влизане в сила на индивидуалното застрахователно покритие - 14.07.2022г. и 01.09.2023г., поради което настъпилата смърт представлява изключен застрахователен риск. Моли за отхвърляне на иска. СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 134 ЗЗД, във връзка с чл. 383, ал. 1 КЗ. За да бъде уважен искът по чл. 134 ЗЗД, ищецът носи доказателствената тежест да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: правният си интерес от предявяване на чужди права по реда на чл. 134 ал. 1 ЗЗД, а именно, че неговият наследодател е имал качеството на застраховано лице по застрахователен договор по повод на негово неимуществено благо (животът му), наличието на валидно сключен договор за застраховка „Кредитна защита“ към момента на смъртта на наследодателя, съгласно който има право на вземане към застрахователя, както и размера на обезщетението до непогасената част от задължението. С доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 01.09.2023г. М. М.в Х. е сключил с „Банка ДСК“ АД договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на Х. главница от 15000 лева, при задължението му да я върне ведно с възнаградителна лихва в срок от 120 месеца; обстоятелството, че на 01.09.2023г. М. М.в Х. дал съгласието си за сключване на групова кредитна застраховка „Кредитна защита“, с предмет живота и здравето на М. М.в Х., със застрахован „Банка ДСК“ АД; обстоятелството, че ищецът е поискал заплащане на застрахователната сума, но застрахователят е постановил отказ. Няма спор, а и се установява от приетите доказателства – индивидуално заявление № •••••••••••• от 01.09.2023г. и съгласие за включване в групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „КРЕДИТНА ЗАЩИТА“, че кредитополучателят М. Х. е застраховано лице по договор за групова застраховка „Кредитна защита“, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на застраховащ и ответника „Групама животозастраховане“ ЕАД като застраховател, като с изрично писмено съгласие на кредитополучателя М. Х. е застрахован неговият живот, здраве и телесна цялост. Сключеният застрахователен договор представлява договор, сключен от кредитор за обезпечение съгласно чл.382 КЗ с изрично писмено съгласие на длъжника по чл.382, ал.2 КЗ. Установява се по делото от представеното удостоверение за наследници, че застрахованото лице М. Х. е починал на 01.02.2024г. и ищецът, М. Х. И., е негов баща и наследник. Съгласно условията на застрахователния договор при настъпване на покрит риск „смърт“ на застрахования кредитополучател застрахователят дължи застрахователно плащане в размер на остатъка по кредита, включващ главница, натрупана лихва, разноски към дата на смъртта на застрахования, но не повече от застрахователната сума. За да обоснове отказ от плащане по застрахователния договор, ответникът се е позовал на клаузата т.14.1, раздел III ОУ/ чл. 6 от ОУ, съгласно която отговорността на застрахователите по застрахователния договор не включва смърт, когато тя е в причино-следствена връзка с предварително съществуващо заболяване и/или с неговите усложнения и рецидири, за които застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в 5-годишния период преди датата на сключване на застраховката. Застрахованото лице Х. е приел Общите условия към договора за групова застраховка и е получил екземпляр от същите, видно от попълнената от застрахования декларация в края на приетите по делото Общи условия към застрахователния договор. При това съдът приема, че Общите условия валидно обвързват застрахования съгласно чл.348, ал.1 КЗ. По делото е разпитан свидетелят Т. С., братовчед на починалия М. Х.. Посочва, че макар да са живеели в различни населени места, са поддържали редовен контакт и са се виждали сравнително често – приблизително веднъж на два месеца. Свидетелят разказва, че М. Х. е работил в завод „А“ в К. От разговорите им знаел, че работата му е свързана с тежък физически труд, включително пренасяне на тежки чували с барут, като свидетелят останал с впечатление, че трудът му е бил физически натоварващ. Освен в ежедневието си като работник, М. участвал активно и в различни дейности на село, когато се събирали с роднини. Свидетелят посочва, че двамата са извършвали заедно тежка селскостопанска работа, свързана както със засяване на култури, така и с прибирането на реколтата. Според него М. никога не е показвал признаци на физическа слабост или невъзможност да извършва подобни дейности. Свидетелят подчертава, че през целия период, в който са поддържали връзка, не е забелязвал М. да има сериозни здравословни проблеми. Той се справял самостоятелно с ежедневието си, не се нуждаел от чужда помощ и водел нормален начин на живот. По отношение на здравословното му състояние свидетелят заявява, че знаел единствено, че М. приемал лекарства за високо кръвно налягане. От разговорите им останал с впечатление, че става въпрос за обичайно състояние, което се контролира с медикаменти. Никога не го бил виждал да се задъхва, да се чувства зле, да изпитва физически затруднения или да проявява симптоми на тежко заболяване. Свидетелят определя смъртта на М. Х. като напълно неочаквана. На въпросите на ответната страна свидетелят уточнява, че по негови сведения причината за смъртта е била свързана със сърцето. По делото е представена справка от НОЗК, видно от която в периода 02.06.-05.06.20 г. М. Х. е бил на лечение в МБАЛ „Д-р ХР. СТ.”, гр. С.З. с диагноза: Левокамерна недостатъчност; Хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност; Хронична исхемична болест на сърцето, неуточнена; Други видове стенокардия. От 18.06.-19.06.2020 г. е бил на лечение в МБАЛ Сърце и мозък и е изписан с диагноза: Дилатативна кардиомиопатия; Хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност. Застойна сърдечна недостатъчност. От 07.08.-11.08.20г. е лекуван в СБАЛК, гр. П с диагноза: Дилатативна кардиомиопатия; Митрална (клапна) инсуфициенция; Ляв преден хемиблок; Хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност. От 20.11.-22.11.23г. е лекуван в МБАЛ „Д-р ХР. СТ.”, гр. С.З. и изписан с диагноза: Предсърдно мъждене и трептене; Хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност; Дилатативна кардиомиопатия. От 02.01.-09.01.24г. е бил на лечение в МБАЛ „Д-р ХР. СТ.”, гр. Ст.Загора - Левокамерна недостатъчност; Хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност; Предсърдно мъждене и трептене; По делото е прието заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано и компетентно изготвено. Според вещото лице причина за смъртта на М. М.в Х. е остра сърдечна недостатъчност, развила се вследствие на хронично, тежко увреждане на сърдечния мускул. Отразеното като болест, довела непосредствено до смъртта (Крайният механизъм) - Кардиак арест (Cardiac arrest), означава, че е настъпило спиране на сърдечната дейност. Това е крайното събитие, при което сърцето престава да изпомпва кръв. Като предизвикващи причини (хронични заболявания) е посочено Исхемична хронична сърдечна недостатъчност, трети функционален клас по класификацията на Нюйоркската сърдечна асоциация (NYHA). Това означава сериозно напреднало сърдечно заболяване, при което задух и умора се появяват дори при минимални физически усилия. АХ Артериална хипертония (високо кръвно налягане) – трета степен на практика е най-тежката форма. Като основна начална причина за смъртта е посочено ДКМП - Дилатативна кардиомиопатия. Това е заболяване, при което сърдечните кухини се разширяват, а мускулните стени изтъняват и отслабват, лишавайки сърцето от способност да се съкращава достатъчно силно. Отразеното ФА перм., тахифреквентно, означава перманентно (постоянно) предсърдно мъждене с учестена сърдечна честота (пулс). Това е тежка аритмия, която допълнително изтощава отслабената сърдечна камера. Отразеното в други важни състояния – НИЗЗД /Неинсулинозависим захарен диабет (Диабет тип 2)/, е метаболитно заболяване уврежда кръвоносните съдове и ускорява развитието на сърдечните усложнения. Според експертизата се касае за пациентът с дългогодишни тежки заболявания, които са довели до напреднала хронична сърдечна недостатъчност. Съгласно заключението от приложени по делото медицински документи вкл. справка за пролежаванията от НЗОК, е видно, че на М. Х. са регистрирани заболявания на сърдечно-съдовата система от 2020 г. Според вещото лице въз основа на представената хронология от НЗОК категорично може да се приеме, че М. Х. е страдал от тежки предшестващи заболявания на сърдечно-съдовата система. Към датата на смъртта (01.02.2024 г.) общата давност на сърдечното му увреждане е повече от 4 години, като състоянието му прогресивно се е влошавало. Според вещото лице всички заболявания от съобщението за смърт (ДКМП, ХССН, Предсърдно мъждене, Хипертония) не са възникнали внезапно. Те представляват хроничен, прогресиращ комплекс от тежки сърдечни увреждания, регистрирани и лекувани в болнични условия в продължение на близо 4 години преди фаталния изход. На трети въпрос вещото лице посочва, че установените заболявания в своето естествено развитие неизбежно водят до смърт. В съобщението за смърт изрично е посочено, че „Смъртта е настъпила от заболяване“. Липсват данни за травми, отравяния или други външни инциденти. Вещото лице обобщава, че смъртта на М. Х. е директен и логичен медицински резултат от крайната фаза на неговите предшестващи, хронични и прогресиращи сърдечно-съдови заболявания. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че М. Х. е имал тежко хронично сърдечно заболяване още преди 01.09.2023г. – датата на сключване на застраховката, но също така посочва, че това не означава автоматично, че към тази датата е бил нетрудоспособен или в предсмъртен стадий, тъй като хора с такива заболявания могат години наред да водят нормален живот при подходящо лечение. Вещото лице посочва, че при такова състояние възможността за извършване на тежък физически труд е била ограничена. На въпросите на ответника вещото лице е категорично отговаря, че преди сключването на застраховката М. Х. вече е имал доказано заболяване на сърдечно-съдовата система, включително хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност, а заболяването е било с давност и не е възникнало непосредствено преди смъртта. Съдът намира, че спорът между страните се свежда до това дали настъпилата на 01.02.2024 г. смърт на застрахованото лице М. Х. представлява покрит риск по сключената застраховка „Кредитна защита“, или попада в обхвата на договорно уговорените изключения от застрахователно покритие. При така събраните по делото доказателства съдът приема, че причина за настъпване на смъртта е остра сърдечна недостатъчност, развила се вследствие на хронично, тежко увреждане на сърдечния мускул, с която застрахованият е бил диагностициран преди подаването на съгласието за включване в групата на застрахованите лица по процесния застрахователен договор. Съдът констатира, че както в уведомлението за отказ, като и в отговора на исковата молба ответникът се позовава на т. 14.1 от Раздел III на Общите условия и на чл. 6 от същите. Видно от представените по делото Общите условия, същите не съдържат разпоредбата на т. 14.1, Раздел III, поради което съдът не може да извърши преценка относно съдържанието на тази клауза и предпоставките за нейното приложение. Ето защо спорът следва да бъде разрешен въз основа на доказаните по делото договорни разпоредби, включително чл. 6 от Общите условия, както и на приложимите разпоредби на Кодекса за застраховането. Съгласно съдебната практика, обективирана в решение № 60063 от 30.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 351/2020 г., I т. о., ТК, отказът от плащане при настъпил застрахователен риск поради заболявания, налични към датата на сключване на договора, е основателен само при надлежно проведена процедура по чл.362 КЗ. В случая ответникът се позовава на подписана от М. Х. декларация за здравословно състояние, съдържаща предварително отпечатан текст, съгласно който лицето декларира, че през последните пет години не е боледувало, не боледува и няма назначено лечение за определени категории заболявания. Настоящият съдебен състав приема, че този документ не представлява въпросник по смисъла на чл. 362 КЗ и не изпълнява функцията на индивидуално събиране на информация относно здравословното състояние на кандидата за застраховане. Съгласно чл.362, ал.1 и ал.2 КЗ при сключване на застрахователния договор застраховатателят има право писмено да постави въпрос на застрахования относно съществени за риска обстоятелства. Процедурата по чл.362 КЗ се изразява в даване на възможност на застрахования да потвърди или отрече конкретни посочени от застрахователя обстоятелства, а задължение на застрахования е да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни. Предварително изготвената здравна декларация, съдържаща отрицание за наличие на дадени заболявания, не представлява въпросник за съществени за риска обстоятелства по смисъла на чл.362 КЗ, защото не е дадена възможност на застрахования да потвърди или отрече наличието на конкретни заболявания. Редакцията на текста на нормата на чл.362, ал.3 КЗ, в която се уреждат последиците при недаден или неясен отговор във въпросника, обосновава извод, че събирането на информация от застрахования относно обстоятелствата по чл.362 КЗ следва да се извърши по начин, по който на застрахования да се даде възможност писмено да отговори на конкретни въпроси за всяко едно обстоятелство, предмет на изисканата информация, поотделно. Само в този случай може да става въпрос за недаден или неясен отговор (чл.362, ал.3 КЗ) или за премълчано или неточно обявено обстоятелство (чл.363, ал.4 КЗ). Събирането на информацията за наличието на обстоятелства от съществено значение за риска следва да предхожда включването на лицето в групата на застрахованите лица, т.е. да е предварително извършено. В случая няма предварително проучване за обстоятелствата от значение за риска, какъвто е смисълът на процедурата по чл.362 КЗ, а именно да се даде оценка на риска и едва след това да се изготвят и предложат условията на застраховката спрямо конкретно лице - кандидат за включване в групата на застрахованите лица. В настоящия случай в един общ документ са обективирани, както съгласие по чл.382, ал.2 КЗ и здравната декларация, така са и договорени задълженията на застрахования – размер на застрахователната премия. Предвид това съдът намира, че здравната декларация не изпълнява функциите, придадени на процедурата по чл.362 КЗ – реално да се събере информацията за обстоятелства от значение за сключване на застрахователния договор и евентуално – за неговите условия. Не може да бъде споделено становището на ответника, че самото изброяване на заболявания в декларацията е достатъчно, за да се приеме наличие на въпроси по смисъла на закона. Законодателят е възложил именно на застрахователя задължението активно да събере информацията, необходима за преценката на риска. Не е допустимо тази процедура да бъде заместена чрез предварително изготвени декларации с общо отрицателно съдържание, които прехвърлят изцяло върху потребителя тежестта сам да прецени кои свои заболявания попадат в съответната медицинска категория. В този смисъл е и Определение № 728 от 4.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2383/2022 г., I т. о., ТК, съгласно застрахователя по застраховка "Живот", вкл. и такава за обезпечаване на банков кредит, има право да определи заболяванията, страданието от които към датата на сключване на договора увеличава риска от настъпването на застрахователното събитие, но правото му да намали размера на обезщетението или да откаже неговото заплащане е обусловено от изпълнението на задължението му по чл. 362 от КЗ изрично и писмено да постави конкретни въпроси, които да бъдат предоставени на длъжника, върху чийто живот е сключена застраховката, съобразно изричното изискване на чл. 382, ал. 5, т. 2 от КЗ , като част от процедурата по оценка на риска. В противен случай декларативните изявления на длъжника по кредитния договор, чийто живот е застрахован, за удостоверяване на здравословното му състояние, включително когато са материализирани в съгласието му по чл. 443, ал. 1 от КЗ, не могат да се приравнят на отговори със значението по чл. 362 и сл. от КЗ. Съдът намира, че предвиденото в чл. 6 от Общите условия изключение от покритието следва да бъде преценено и от гледна точка на правилата за защита на потребителите. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. При преценката за неравноправност следва да се държи сметка не само за буквалното съдържание на клаузата, но и за нейното практическо действие в рамките на договорното правоотношение. В случая предвидената в чл. 6. 1 от Общите условия клауза попада именно в тази хипотеза, тъй като предвижда възможност за отказ от покритие при наличие на заболяване, за което не са задавани въпроси по реда на чл. 362 от КЗ. Посочената разпоредба не е индивидуално уговорена, доколкото застрахованото лице се е присъединило към застраховка, сключена от неговия кредитор /застраховащ/ в собствена полза и в този смисъл не е имал възможност да участва в договарянето на Общите условия. Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че предвидената в чл. 6 от Общите условия клауза е неравноправна и следователно не обвързва потребителя като приравнена страна по договора за застраховка, поради което неоснователен се явява доводът на ответника, че не дължи плащане на застрахователно обезщетение поради наличие на изключен риск. В този смисъл е и цитираната по-горе съдебна практика. Предвид гореизложеното, установяването на предходно заболяване и на причинна връзка между него и настъпилата смърт не е достатъчно основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. След като ответникът не е доказал наличие на валидно основание за освобождаване от отговорност, съдът приема, че настъпилото събитие представлява покрит риск по договора за застраховка „Кредитна защита“, поради което претенцията се явява основателна. От представената от „Банка ДСК“ ЕАД справка за размера на задължението по договора за кредит се установява, че към датата на настъпване на застрахователното събитие непогасеният остатък по кредита възлиза на 14 554,42 лв. При застраховката по чл. 383 КЗ именно размерът на съществуващото към датата на застрахователното събитие обезпечено вземане определя размера на дължимото застрахователно обезщетение в полза на кредитора. Поради това искът следва да бъде уважен до доказания размер от 14 554,42 лв., а за разликата до претендираните 14 565,35 лв. (10,93 лв.) да бъде отхвърлен като неоснователен. Считано от 1.01.2026 г. официалната валута на Република България е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). Съдът намира, че с оглед принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 ЗВЕРБ), следва служебно да извърши превалутиране на предявената претенция в евро, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, като присъди претендираните суми в евро, а с цел яснота посочи и левовата й равностойност в диспозитива на решението. По разноски: С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е претендирал адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ГПК. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на 600 евро, представляващи адвокатско възнаграждение, който размер е определен съгласно постановките, дадени с решение от 25.01.2024 г. по д. № C-438/22 СЕС. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и държавна такса в размер на 297,66 евро с оглед частичната основателност. Ответникът е претендирал разноски в общ размер на 300 евро – депозит СМЕ и 100 евро – юрисконсултско възнаграждение. С оглед частичната неоснователност на иска ответникът има право на разноски в размер на 0,30 евро. Воден от горното, съдът