Решение № 1150 от 24.7.2026 г. на Административен съд - Видин по дело № 248/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Делото е образувано по жалба на „Монолит 78” ЕООД, ЕИК 205513311, със седалище и адрес на управление гр.Видин, ж.к.„Крум Бъчваров“ бл.21, вх.А, ет.6, ап.15, представлявано от управителя Т. Н. А., чрез процесуален представител адв.Ст.Л., против Решение № 13/06.04.2026 г., постановено по АНД № 2/2026г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което е потвърдено НП № 05 - 2500198/11.11.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на дружеството е наложена „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева или 766,94 евро, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, за нарушение на чл. 49, т. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Касационният жалбоподател развива съображения за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че АУАН не е съставен в присъствието на нарушител, както и в него не са посочени свидетели на нарушението; че АНО се е произнесъл след изтичане на месечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН; че от НП не става ясно дали при проверката са дадени предписания, срока на тези предписания, ако има такива и дали същият е изтекъл преди датата на съставяне на НП. Посочва, че не става ясно как е прието, че изкопа е небезопасен и че същият служи за подпорна стена, като поддържа, че изкопът е разкриване на терен, а не подпорна стена. Отделно сочи, че в случая приложимата се явява разпоредбата на чл.413, ал.1 от КТ, където предвидената санкция е в размер от 100 до 500 лв., а не тази по ал.2, където санкцията е в размер от 1500 до 15 000 лв. и че не е направена проверка за наличието на предпоставката по чл. 415в, ал. 1 от КТ. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се отмени или измени оспореното НП. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната по делото страна – Директорът на Д “ИТ“ гр.Видин, чрез процесуален представител ст.юрк. М., оспорва касационната жалба, като неоснователна и излага съображения в подкрепа изводите на районния съд. Посочва, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а извършването на нарушението е безспорно доказано. Иска да се остави в сила решението на БРС. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. Административен съд - Видин, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от субект имащ правен интерес от обжалване и е допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения: Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят от Административният съд. Установено е, че при извършена на 08.07.2025 г. проверка на място от служители на Д “ИТ“-Видин, на обект: Разширение на цех за механична обработка гр.Димово, Индустриална зона, строителните и монтажните работи са се извършвали от дружеството - жалбоподател. Същото в качеството си на строител и работодател е допуснал до работа на работната площадка определени лица /изрично посочените в АУАН и НП/, в близост до необезопасен изкоп под кота „0“ /служещ за подпорна стена, като не са предотвратени рисковете, свързани с падане на хора, продукти и/или предмети. След преценка, че изкопът не е обезопасен, бил съставен Акт за спиране на строежа от 08.07.2025 г., връчен на И. Р. - работник на дружеството, за който няма данни да е обжалван. Предвид установеното, на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ, на представляващия дружеството е постановено да се яви в Д“ИТ“-Видин на 23.07.2025 г. и да представи редица документи. В резултат на извършената проверка на място на 08.07.2025 г. и проверките по документи, извършени на 23.07.2025 г. и 25.07.2025 г. е съставен Протокол за извършена проверка № ПР2527694 от 07.08.20205 г., с описани констатираните нарушения и дадени предписания за отстраняването им. Предвид констатираното, на дружеството са издадени три АУАН, в т.ч. и АУАН № 05-25000198 от 26.09.2025 г., въз основа на който е издадено процесното НП, с който е прието, че на 08.07.2025 г. на посочения обект: Разширение на цех за механична обработка гр.Димово, Индустриална зона, където строителните и монтажните работи са се извършвали от дружеството – жалбоподател, същото като работодател и в качеството си на строител е допуснал до работа на работната площадка, на която има необезопасен изкоп /служещ за подпорна стена/ изрично посочените в АУАН лица, като не са предотвратени рисковете, свързани с падане на хора, продукти и/или предмети, с което дружеството е нарушило чл. 49, т. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. След двукратно призоваване на управителя на дружеството да се яви на 05.09.2025 г. и на 26.09.2025 г. и неявяването му, АУАН № 05-25000198 от 26.09.2025 г. е издаден в негово отсъствие от инж.В Ц. – главен инспектор в Д „ИТ“-Видин, в присъствието на св.Р.Гевгалов – инспектор, извършили проверката на 08.07.2025 г., видно от съставения на 08.07.2025 г. Акт за спиране. Въз основа на АУАН е издадено и оспореното НП, връчено на пълномощник на дружеството на 15.12.2025 г., с което на „Монолит 78” ЕООД, гр.Видин, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева. Констатираното се потвърждава и от показанията на актосъставителя – В.Ц., който посочва, че при направена проверка на място на посочения строителен обект в гр.Димово, е установен изкоп под кота „0“, необезопасен по краищата си, който е създавал опасност за живота и здравето на работещите в непосредствена близост работници, поименно посочени както в АУАН, така и в НП, които извършвали строително – монтажна дейност. Посочва, че на обекта не е нямало поставен на видно място „План за безопасност“, нито е представен след поискване от проверяващите и че Акта за спиране на строежа е издаден след преценката, че изкопът не е обезопасен и е опасен. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел за безспорно, че обектът се е изпълнявал от жалбоподателя, а намиращите се на място работници са наети от него, въз основа на което е приел за правилно ангажирана административно наказателна отговорност на дружеството в качеството на работодател. Съдът е приел за доказано, че от обективна страна, жалбоподателят е извършил административното нарушение по чл. 49, т. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Въз основа на приетата фактическа обстановка въззивният съд потвърдил НП. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изводите на въззивната такава, поради което на основание чл.221, ал.2, предл. „последно“ АПК препраща към тях. НП е законосъобразно. Безспорно по делото е доказано, че дружеството като работодател и изпълнител на строителен обект, е нарушило разпоредбата на чл. 49, т. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, съгласно която при изкопни работи се предприемат мерки за безопасност, които включват предотвратяване на рискове, свързани с падане на хора. Установено е, че на посочената в НП дата дружеството – жалбоподател е допуснало до работа на работната площадка, на която има необезопасен изкоп /служещ за подпорна стена/ изрично посочените в АУАН и НП лица, като не са били предотвратени рисковете, свързани с падане на хора, продукти и/или предмети. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АУАН и издаденото, въз основа на него НП съдържат задължителните реквизити, регламентирани в чл.42 от ЗАНН за АУАН и в чл.57от ЗАНН – за НП, изложени са факти, които в достатъчна степен ясно и разбираемо описват всички елементи от състава на визираното административно нарушение и посочват в какво точно се състои нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Правилно дружеството е било санкционирано за това, че в качеството си на работодател не е осигурил безопасни и здравословни условия на труд на изпълнявания от него строителен обект, а именно не е организирал обезопасяване на изкопа, т.е. не е предприел подходящи мерки за безопасност, които включват предотвратяване на рискове, свързани с падане на хора, продукти и/или предмети. При установената фактическа обстановка правилно АНО е счел, че дружеството е допуснало нарушение на чл.413, ал.2 от КТ, във връзка с чл.49, т.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Описанието на нарушението е ясно и пълно. Това дали се касае за подпорна стена или за изравняване на терен не оказва влияние на констатацията, че на мястото е установен изкоп. Възражението на жалбоподателя, че не е изяснено как е установено, че изкопът не е обезопасен, не се споделя и от настоящата инстанция. На първо място липсата на обезопасяване се вижда от приложения снимков материал, на второ място има акт за спиране на строежа, има констативен протокол, разпит на свидетел и пълно бездействие от страна на жалбоподателя за ангажиране на доказателства в обратна насока. Несподелимо е твърдението, че е било нарушено правото на защита на наказаното лице и то е било лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и при какви факти. Дружеството е реализирало правото си на защита посредством обжалване на издаденото НП пред съд, като в производството е имало възможност да ангажира доказателства оборващи направените от АНО констатации, което не е сторило. Не може да се приеме и че след като АУАН е издаден в отсъствието на нарушителя, е допуснато процесуално нарушение. Органът е изпратил покана за съставяне на акт за 05.09.2025г., която е достигнала до адреса на нарушителя, но не е връчена поради неговото отсъствие. Поради тази причина, на 05.09.2025г. е изпратена нова покана за 26.09.2025г., която е върната като „непотърсена“ на 19.09.2025г. Следователно, налице е основанието по чл.40, ал.2 от ЗАНН за издаване на акт в отсъствието на нарушителя. Факт е и че издаденият в последствие АУАН е връчен на 30.09.2025г. Настоящият касационен състав намира за безспорно установено нарушението. Между АУАН и НП е налице съответствие в описанието на нарушението, на фактите и обстоятелствата във връзка с него и на правната квалификация на нарушението. В тази връзка възражението, че не е проверено дали са изпълнени дадените указания след спиране на строежа е ирелевантно, тъй като жалбоподателят е този, който е следвало да съдейства в тази насока на органа, особено ако претендира по-ниска санкция. За органа, констатирането на нарушение е достатъчно, за да бъде то санкционирано, тъй като нарушението е формално, а не резултатно. Неоснователно е и твърдението, че е следвало да се приложи разпоредбата на ал.1 на чл.413 от КТ, насочена към „който наруши…“, при положение, че законодателят е предвидил специална разпоредба за „работодател, който….“ по ал.2 на чл.413 от КТ. В случая нарушител е именно работодателя, а не произволно лице, което няма отношение към работниците на обекта. Следователно правилно санкционираното лице е именно работодателя. Несъстоятелно е и твърдението за допуснато нарушение при издаване на НП. Едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е инструктивен, а не преклузивен, поради което и ЗАНН не съдържа изричен текст за прекратяване на производството, поради неспазване на едномесечния срок. В случая е неприложима и разпоредбата на чл. 415в от КТ, доколкото нарушението не е отстранено веднага след установяването му. Издаденият Акт за спиране по чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ не представлява отстраняване на нарушението. В заключение настоящият състав намира, че при издаване на АУАН и НП е спазена предвидената в ЗАНН процедура и не е налице съществено нарушение на административно производствените правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя в значителна степен и да опорочава издаденото НП. Определената санкция е в предвидения минимален размер по чл. 413, ал. 2 от КТ. Предвид изложените съображения, оплакванията в жалбата се явяват неоснователни, а решението на БРС, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. В тежест на касационният жалбоподател следва да бъдат възложени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 66,47 евро, равностойност на 130 лева. Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административен съд - Видин