Решение № 3236 от 25.8.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 2923/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Производството е образувано по жалба на "•••" АД, с ЕИК ••• депозирана чрез адв. С. Г. от САК, редовно упълномощен срещу Наказателно постановление № ••• от 23.01.2024 г. издадено от И.Х.Й. - Директор на Дирекция „•••" - ••• /•••/, с което на „•••" АД, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекс на труда /КТ/ във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 112, т. 1 от КТ. В жалбата от "•••" АД, с ЕИК ••• депозирана чрез адв. С. Г. от САК, редовно упълномощен се излагат твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Във връзка с процесуалната незаконосъобразност, се навеждат доводи за нарушаване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН при издаване на НП, като се твърди, че същото не е издадено в установената от закона форма, не са посочени длъжностите, за които се отнася разпоредбата на чл. 112 от КТ и не става ясно защо е прието, че забраната е приложима за длъжността „•••“. По-нататък в жалбата, във връзка с процесуалната законосъобразност на акта, се твърди, че административнонаказващият орган не е спазил законоустановения едномесечен срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. В жалбата се акцентира също така, че неправилно е обвързана нормата на чл. 112 КТ с Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, издадена въз основа на чл.156, ал. 2 от КТ и Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, издадена на осн. чл.137, ал.2 от КТ и се посочва, че норми със забранителен характер не се прилагат по аналогия и не следва да се тълкуват разширително. С оглед на изложеното и в жалбата се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, а в условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме обжалваното НП за законосъобразно, се прави искане за намаляване на имуществената санкция и се претендира присъждането на разноски. В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството – жалбоподател "•••" АД, редовно призовано, се представлява от адв. С. Г. от САК, редовно упълномощен. Същият поддържа жалбата, като се позовава на изложените в нея аргументи и пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като допълва, че липсват мотиви в НП и АУАН, които да обосноват решението на компетентните органите да се позоват на цитираните по-горе наредби, от които да става ясно защо ги намират за приложими в конкретния случай. С оглед на изложеното и от адв. С. Г. отново се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като се отправя искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, като претендира такива в размер на 840 /осемстотин и четиридесет/ лева, съгласно приложените писмени доказателства, от които се установява, че същите са били сторени. Процесуалният представител на въззиваемата страна - Директор на Дирекция „•••“ – ••• в лицето на юрисконсулт П.Б., редовно упълномощена, пледира съдът да потвърди наказателното постановление, излагайки доводи, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че дружеството е сключило договор за полагане на допълнителен труд, който е забранен да се полага от работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, като по този начин е нарушило разпоредбата на чл. 112, т. 1 от КТ. В този смисъл същата сочи, че е направена връзка на това основание с чл. 1 и чл. 2, т. 26 и т. 30 от Наредба за определяне на допълнителния платен годишен отпуск, тъй като се нарушава забраната за полагане на допълнителен труд при същите или други специфични условия, при които работникът работи с основния си трудов договор и за която работа има право на допълнителен платен отпуск съгласно горецитираната наредба. Отправя искане до съда за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, приема за установено следното от фактическа страна: Дружеството жалбоподател "•••" АД с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. •••, ж.к. „•••“, ул. „•••“ № 2 се представлява от ЛЛ.Е.Т. – •••. На 07.11.2023 г. от свид. Д.К. – ••• при Дирекция „•••“ – Софиа, заедно с Р.А.-Г. и Н.В. също от Дирекция „•••“ – ••• била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от дружеството-жалбоподател, в обект на контрол, находящ се на адрес гр. ••• на км 0+320 в междугарие Разделен пост 4 (РП 4) - жп гара •••. Проверката била извършена по повод постъпила информация по телефон 112 за трудова злополука с пострадали: Д.Й.М. с ЕГН ••••••••••, длъжност „•••" и В.М.З., с ЕГН: ••••••••••, длъжност „•••". В хода на проверката било установено, че злополуката е станала на 07.11.2023 г., около 10.10 часа (работно време от 08: 00 часа до 16: 45 часа), от която е последвала смърт, тъй като двамата работника били ударен от локомотив управляван от машинист и в него имало още трима •••и, които се установило, че са служители на „•••“ АД. В хода на проверката били снети писмени сведения и изискани документи от работодателя, въз основа на които проверяващите служители – свид. Д. К., Р.А.-Г. и Н.В., установили, че на 31.10.2023 г. дружество „•••“ АД е сключило трудов договор с правно основание чл. 111, вр. чл.67 и чл.70 от КТ със С.С.Й., с ЕГН ••••••••••, на длъжност „•••", за непълно работно време, с намалена продължителност на работното време - ••• работен ден. Проверяващите служители направили справка в информационната система на ИА ГИТ „Регистър трудови договори", при която установили, че по отношение на С.Й. има регистриран трудов договор от 01.10.2017 г. и допълнително споразумение от 19.10.2022 г. за длъжност „•••" с поделение за пътнически превози •••, ЕИК •••. Въз основа на констатираното при проверката, проверяващите приели, че „•••“ ЕАД е сключило трудов договор със С.С.Й. за полагане на допълнителен труд, който е забранен да се полага от работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат за бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки - за работа при същите или други специфични условия, с което дружеството е нарушило чл. 112, т. 1 от КТ във вр. с чл. 1 и чл. 2, т. 26 и т. 30 от Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, като за период на извършване на нарушението приели от 07.11.2023 г. и до приключване на проверката на 06.12.2023 г. За извършената проверка и установеното при нея бил съставен Протокол за извършена проверка № ••• от 06.12.2023 г. С оглед на установеното при проверката и в присъствието на свидетелите - Р.А. и Н.В., както и на упълномощено лице на дружеството-жалбоподател, с в и д. Д. К. съставила против „•••“ АД Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № •••/06.12.2023 г., за нарушение на чл. 112, т. 1 от Кодекс на труда. Въз основа на така съставения акт и от Директор на Дирекция „•••“ – ••• е издадено обжалваното Наказателно постановление № ••• от 23.01.2024 г., с което на „•••“ АД на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 112, т. 1 от КТ. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на гласните и писмените доказателства по делото - показанията на свидетеля Д. К., протокол за извършена проверка № ••• от 06.12.2023 г., заверен препис от Трудов договор от 31.10.2023 г. сключен между „•••“ АД и С.С.Й., заверен препис от допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение №••• г., декларация от С.Й., уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, справка от регистър на ИА „ГИТ“ за регистрирани трудови договори както и останалите съдържащи се по административнонаказателната преписка, писмени доказателства. Съдът се довери на показанията на свидетеля Д. К., която в хронологична последователност изяснява обстоятелствата около извършените проверки на санкционираното дружество, както и относно констатираното нарушение. Видно от показанията на свидетеля, както и приложените по делото писмени доказателства е че дружеството жалбоподател „•••“ АД е сключило трудов договор със С.Й. за полагане на допълнителен труд в нарушение на изискванията на чл. 112, т. 1 от КТ, вр. чл. 1 и чл. 2, т. 26 и т. 30 от Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. Заявените от свидетеля възприятия се потвърждават от приложения протокол за извършена проверка и останалите писмени доказателства. Съдът изгради своите изводи и възоснова на всички писмени доказателства по делото. От правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице имащо процесуална легитимация да обжалва и в този смисъл е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени както процесуалният, така и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Видно от приложените по делото Заповед № ЧР-1744/20.12.2022г., ведно с Длъжностна характеристика за длъжност "•••" на ДИТ и Заповед № ЧР 633/17.03.2020 г., ведно с Длъжностна характеристика за длъжност "•••", както и съобразно чл. 416 и чл. 399 от КТ, АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи. Спазени са установените в закона давностни срокове за съставяне, респективно издаване на АУАН и НП, като същите са надлежно връчени на дружеството жалбоподател. Тук е мястото да се посочи, че срокът, установен с разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН има инструктивен а не преклузивен характер, поради което неспазването му не може да има за последица процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление, която да налага неговата отмяна. Съдът намира, че оплакването в жалбата за нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН е основателно. На първо място, отговорността на дружество „•••“ АД е ангажирана за неизпълнение на задължението, което съдържа хипотезата на нормата на чл. 112, т. 1 от КТ, съгласно която се забранява полагането на допълнителен труд от работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки - за работа при същите или други специфични условия. Дефиниция на понятието „основно трудово правоотношение“ е дадена в § 1, т. 12 от ДР на КТ. Съгласно цитираната разпоредба, това е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Възможността работникът или служителят да работи по договор за допълнителен труд е уредена в чл. 111 от КТ, като съгласно тази разпоредба, този допълнителен труд се полага при друг работодател. С оглед цитираните разпоредби, съдът намира, че административнонаказващият орган, при описанието на нарушението е следвало да посочи, какво е естеството на заеманата от С.Й. длъжност - „•••“, че същата се изпълнява съвместно с длъжността „•••, •••, ••••“, каквато Й. заема по основното си трудово правоотношение, както и да посочи кои са фактите, при наличието на които е обоснован извод за наличие на специфични условия и рискове за живота и здравето. Липсата на описание на тези обстоятелства са тъждествени на липса на описанието на съставомерен признак от обективната страна на деянието, за което е ангажирана имуществената отговорност на санкционираното дружество. С неизпълнение на тези изисквания са нарушенията на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, т.е допуснати са съществени процесуални нарушения, тъй като цитираните разпоредби въвеждат изисквания за – описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което изисква да се посочат конкретни факти от обективната действителност, наличието на които сочи на извършеното административно нарушение. Процесуалните нарушения са съществени, тъй като са ограничили правото на защита на санкционираното дружество „•••“ АД, тъй като за него са останали неясни фактите, по които е следвало да организира защитата си. Поради изложените аргументи, съдът намира, че допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат санирани в хода на въззивното производство, поради което се налага отмяна на наказателното постановление. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед изхода на делото, право на разноски има санкционираното дружество. От процесуалния представител – адв. С. Г. от САК по делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява заплащането на договорено адвокатско възнаграждение в размер на 840 (осемстотин и четиридесет) лева. От процесуалния представител на въззиваемата страна - юрисконсулт П.Б. е направено възражение за прекомерност. Съдът като отчете, че на дружеството-жалбоподател е била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева и съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), минималното възнаграждение е в размер на 600 лева. Поисканият от процесуалния представител на жалбоподателя размер е над минималния, а именно 840 лева. Като отчете фактическата и правна сложност на делото, независимо, че делото е приключило в едно съдебно заседание, съдът намира, че възражението за прекомерност се явява неоснователно, поради което на дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в поискания размер от 840.00 /осемстотин и четиридесет/ лв. с ДДС, която сума Изпълнителна агенция „Главна •••“ следва да бъде осъдена да заплати на „•••“ АД. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,