Решение № 4398 от 25.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5649/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. С решение № 3549 от 03.03.2025 г., постановено по гр. д. № 14522/2024 г. по описа на СРС, ГО, 34 състав, е уважен частично предявеният от В. Н. Ф. иск с правно основание чл.441 ГПК вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл. 74 от ЗЧСИ и ответницата ЧСИ У. Д. е осъдена да заплати сумата от 1500 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 31.01.2024 г. до 06.02.2024 г., изразяващи се в преживяна болка и страдание, последвали от незаконосъобразно действие и бездействие от ответника при изпълнение на служебните си задължения по движение на ИД № 20248580400179 по описа на ЧСИ Д., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2024 г. до окончателното плащане на сумата, като СРС е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 1700 лв. Ответника е била осъдена също да заплати и сумата от 68 лв. представляваща сторените от ищеца разноски по делото. Срещу решението, в частта, с коят о е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размер от 1500 лв., е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответница т а ЧСИ У. Д.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материално-правни норми и е необосновано. Съдът неправилно приел, че е налице незаконосъобразно поведение от страна на ЧСИ Д. по ИД № 179/2024 г., във връзка с което В. Ф. да е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Съдът неправилно приел, че ЧСИ Д. е бездействала и не е вдигнала своевременно наложените от нея запори, като от материалите по делото се установявало, че същите са вдигнати в рамките на три дни след погасяване на задълженията. Твърди, че в резултат на наложения запор, на 06.02.2024 г., сумата от 383, 72 лв. била преведена от „Юробанк България“ АД по сметка на ЧСИ. На следващия ден – 07.02.2024 г. същата сума постъпила и от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. На 06.02.2024 г. по сметката, на каса била внесена и от длъжника Ф., сумата от 383, 49 лв. Поради надвнасяне на сумата, на 13.02.2024 г. сумата от 383,49 лв. била възстановена на длъжника, веднъж по сметката му в „Юробанк България“ АД и втори път по сметката му в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Твърди се, че ЧСИ вдигнала всички запори още на 07.02.2024 г., като изпратила съобщения за това до всички банки /съобщенията били получени на 08.02.2024 г./. Възразява още, че първоинстанционния съд неправилно приел за установени твърденията на ищеца, че му бил отказван достъп до изпълнителното дело, като в тази насока не били събрани никакви доказателства, с изключение на свидетелските показания на неговия брат, които обаче били твърде оскъдни и не установявали такъв отказ. В съдебното решение погрешно било прието, че ищеца е претърпял неимуществени вреди и същите са в пряка причинно-следствена връзка с действия/бездействия на ЧСИ. Твърдението на ищеца, че имал повишено кръвно налягане в периода от 03 и 04.02.2024 г. не било доказано също, като кръвното налягане можело да се повиши от множество фактори, но причините следвало да се установят само посредством СМЕ, каквато по делото не била назначавана. Въззивникът твърди също, че СРС не извършил преценка на събраните гласни доказателствени средства съгл. чл.172 от ГПК за тяхната евентуална заинтересованост. Според въззивника не бил нарушен принципа заложен в чл.442а, ал.1 от ГПК за съразмерност между наложените обезпечителни мерки /изпълнителни способи/ и размера на задължението. При налагане на запори върху вземанията по банковите сметки, ЧСИ нямал информация дали и колко са наличните суми по сметките, както и дали третите задължени лица /НОИ напр./ ще признаят вземанията и ще наложат запора, с оглед евентуалната несеквестируемост на вземането за пенсия например. Преди получаване на ПДИ и изтичане срока за доброволно изпълнение не било ясно и какво ще е поведението на длъжника, поради което нямало нарушение и на чл.507а, ал.1 от ГПК. С оглед изложените възражения, въззивника поддържа, че ищецът не е доказал да е претърпял вреди, а дори и такива да са установени, то не е проведено доказване на причинно-следствената връзка между вредите и твърдяното противоправно деяние. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли в цялост, като осъди въззиваемия да заплати на въззивника сторените в производството пред двете инстанции съдебни разноски. В условията на евентуалност, в случай, че все пак съдът намери иска за основателен, моли да намали размера на присъденото обезщетение. Насрещната страна В. Н. Ф., в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подал писмен отговор, в к о й т о изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита първоинстанстанционното решение за правилно и обосновано. Поддържа релевираните в ИМ доводи за неетично поведение от страна на ЧСИ Д., за предприети от нея изпълнителни способи несъразмерни с размера на задължението му, които й действия/бездействия са в пряка връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди, а определеното от СРС обезщетение кореспондиращо с принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД. Прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната част. Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над уважение размер от 1500 лв. до пълния предявен размер от 1700 лв., е влязло в законна сила като необжалвано. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното на настоящия етап на производство е установено следното: Производството пред СРС е образувано по искова молба на ищеца В. Н. Ф. с ЕГН ••••••••••, с предявен иск по чл. 441 от ГПК, вр. с чл. 74 от ЗЧСИ срещу ЧСИ У. К. Д. с рег. № 858 - район на действие СГС, като е претендирал осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 700 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в периода 31.01.2024 - 26.02.2024г., изразяващи се в психически тормоз, живото-застрашаващи здравословни проблеми, накърняване на достойнството и формиране на чувства на оскърбление, накърняване на достойнството и усещане, че ищецът е третиран като престъпник, вследствие на мълчаливия отказ за съдействие от страна на ЧСИ Д. и предприети от същата незаконосъобразни и несъзразмерни с размера на задължението, изпълнителни действия срещу ищеца по изп. дело № 20248580400179. От приетото пред първоинстанционния съд изпълнително дело № 179/2024 г. по описа на ЧСИ У. Д., с рег. № 858 на КЧСИ, се установява, че същото е образувано по молба на "Топлофикация София " ЕАД от 24.01.2024 г., въз основа на приложен изпълнителен лист от 17.05.2023 г., издаден по гр.д. № 73515/2021 г. на СРС, 46 състав, по силата на който В. Ф. и К. Ф., са били осъдени да заплатят разделно на „Топлофикация София“ ЕАД посочените в ИЛ суми, като в молбата до ЧСИ се сочело, че към датата на подаването й неплатения остатък възлиза на 73,97 лв. - главница, ведно със законната лихва от 02.01.2024 г. в размер на 1,29 лв., които суми се дължали разделно, по ½ ид.ч. от всеки от длъжниците. Взискателят по делото поискал от ЧСИ да извърши справка в РБСС за банковите сметки и сейфове и наложи запори върху откритите такива, да се извърши справка в НОИ за действащи трудови договори, с оглед налагане на запори върху работната заплата/пенсия, а в случай, че не бъдат открити данни за трудови договори и банкови сметки, да насочи изпълнението върху движими вещи на длъжниците, като извърши опис и оценка с цел изнасянето им на публична продан. На осн. чл.18, ал.1 от ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците, както и да определи начина на изпълнение. Претендирал е разноски по изпълнението, в т.ч. ЮВ от 150 лв. В същия ден – 24.01.2024 г., помощник ЧСИ Б.Н., с Разпореждане е образувала изпълнително производство срещу длъжниците по ИЛ и е разпоредила да се уведоми ТД на НАП, да се изпратят ПДИ, да се извършат съответните справки, да се уведоми взискателя за авансово дължимите от него такси, и да се извършат посочените в молбата за образуване на ИД – изпълнителни действия, като се присъдят на взискателя и сторените от него в изпълнителното производство, разноски. В следващите дни – 25, 26. и 27.01.2024 г. са изготвени справки за длъжниците и тяхното имуществено състояние, като са установени откритите им банкови сметки и получаваните от тях доходи от пенсия, доколкото и двамата длъжници са със статус „активни пенсионери“, съгласно справката от НОИ. Видно от изготвените от ЧСИ Д., 2 бр. Сметка за размера на дълга /от 27.01.2024 г./ към тази дата задълженията на всеки от длъжниците възлиза на 383,49 лв., вкл. разноските по ИД и таксите по Тарифата към ЗЧСИ. На 30.01.2024 г. ЧСИ бил уведомен от НАП, с удостоверения за липса на данъчни задължения за К. Ф. и В. Ф.. НА 27.01.2024 г. били изпратени и 3 бр. запорни съобщения до „Инвестбанк“ АД, „ОББ“ АД, „Юробанк България“ АД, относно вземанията на длъжника В. Ф. по всички открити в посочените търговски банки, негови банкови сметки. На същия ден до длъжника В. Ф. е изпратено и съобщение за образуване на изпълнителното дело, с което е бил поканен в двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си. Това съобщение, видно от разписката, било получено от длъжника на 31.01.2024 г., който още същия ден подал до ЧСИ искане вх. № 05604/31.01.2024 г. /ден сряда/ за запознаване с изпълнителното дело в найкратък срок; да се преизчисли начислената такса по Тарифата към ЗЧСИ от 270,01 лв.; да се забави принудителното изпълнение да се вдигнат запорите върху депозитите в „Инвестбанк“ АД, тъй като това било „злоупотреба с права“, а длъжника имал други сметки и изразил готовност да заплати доброволно сумата след изчисляване на точния й размер. Видно от разпореждане на ЧСИ от 05.02.2024 г. /понеделник/, саморъчно изписано върху Искането на длъжника от 31.01.2024 г., съдебния изпълнител разпоредил да се осигури достъп до ИД на длъжника, но отказал да преизчисли начислената такса и намали разноските за изпълнението, както и да вдигне запора на банковата сметка. На 06.02.2024 г., длъжникът се запознал с делото, което се установява от саморъчно изписаната бележка върху искането му. Длъжникът депозирал заявление до ЧСИ и на 01.02.2024 г., в което изразил несъгласието си с размера на задължението, начислените разноски, предприетите изпълнителни действия и наложените запори върху депозитни сметки, от което имало възможност да претърпи евентуално допълнителни имуществени вреди и да пропусне ползи, което ще доведе до търсене на отговорност от ЧСИ по реда на чл.441 от ГПК. С ново заявление от 05.02.2024 г., длъжникът изразил възмущението си, че „вече шести ден“ ЧСИ не му осигурявала достъп до изп. дело и не желаела контакт с него за изясняване размера на задължението. Според заявеното, длъжникът намирал това отношение на ЧСИ за пренебрежително, унижаващо го и уронващо достойнството му, което довело и до влошаване на здравето му, рязко повишаване на кръвното му налягане през почивните дни – 03 и 04.02.2024 г. и след прием на лекарства рязко понижаване, което го карало да се чувства замаян и отпаднал с часове. Отново поискал да му се осигури достъп до делото и заявил готовност доброволно да плати „след изясняване размера на дължимите главници, лихви и такси по ИД“. На 05.02. ЧСИ разрешила достъп до делото, а на 07.02.2024 г. длъжникът се запознал със същото. На 06.02.2024 г. от страна на длъжника В. Ф. по сметка на ЧСИ Х.-Д. била преведена сумата от 383,49 лв., а от „Юробанк България“ АД в същия ден постъпила от запора сумата от 383, 72 лв. На 07.02.2024 г. сумата от 383,72 лв. постъпила по сметка на ЧСИ Д. и от страна на „Ти Би Ай Банк“ АД, в изпълнение на наложения при тях запор. На 07.02.2024 г. ЧСИ с 2 платежни нареждания, наредила по сметка на взискателя сумата от 209, 84 лв., като част от дължимата сума по ИД № 179/2024 г., а сумата от 162,06 лв. – разпределила като такси и разноски, съгласно сметка № 0000173908. Със заявление от 07.02.2024 г. длъжникът Ф. за пореден път изразил огорчение и разочарование от действията и бездействията на ЧСИ Д. в периода от 31.01.2024 г. до 06.02.2024 г. като я уведомил, че в резултат на това претърпял имуществени вреди, надвнасяне на дължимите суми, поради доброволното плащане и изпълнение на запорите от обслужващите банки. Заявил също, че в резултат на пренебрежително, унижаващо и оскърбяващо поведение на ЧСИ спрямо длъжниците Ф.и, същите са претърпели и неимуществените вреди, за размера на които щели да я уведомят допълнително, в зависимост от бъдещите й действия. На 07.02.2024 г. и 08.02.2024 г. били изпратени съобщения за вдигане на запорите до „Инвестбанк“ АД, „ОББ“ АД, „Юробанк България“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД и НОИ. На 09.02.2024 г. със съобщение до длъжниците, ЧСИ отказала да намали размера на определените такси и разноски по изпълнителното дело и уведомила същите, че надвнесените суми ще им бъдат възстановени. На 13.02.2024 г. ЧСИ извършила отново разпределение на постъпилите по ИД суми, като възстановила на длъжника В. Ф. сумата от 383,49 лв., на взискателя превела сумата от 125,90 лв., а по сметка на дружеството „Х. и Д.“ превела остатъка от 149,47 лв. за такси и разноски. С разпореждане за приключване по изд. дело № 179/2024 г. на 13.02.2024 г., ЧСИ приключила изпълнителното производство по отношение на длъжника В. Ф., а на 01.03.2024 г. същото било архивирано. С уведомление от 22.02.2024 г. от страна на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД уведомили ЧСИ, че тяхното вземане срещу длъжниците е погасено изцяло с преведените от съдебни изпълнител суми от 209,84 лв. и 125,90 лв., поради което молят за вдигане на наложените обезпечителни мерки. Получени по ИД са и съобщения от НОИ за наложените запори върху пенсията на В. Ф., както и че ще се направи еднократна удръжка в размер на 383,72 лв. Със съобщение от 14.02.2024 г. от НОИ уведомили ЧСИ Д., че се прекратява удръжката от пенсията на длъжника, тъй като са получили съобщение от 07.02.2024 г., с което запора върху пенсията е вдигнат. Тоест в хода на изпълнителното дело, не се установява ефективно наложен запор върху получаваната от длъжника В. Ф., пенсия. Заявленията на длъжника В. Ф. продължили, с различни искания – за предоставяне на съдействие, за лични срещи, за копие от документи по изпълнителното дело. В резултат на подадени от длъжника и настоящ ищец Ф., сигнали на ЧСИ У. Д. била образувана проверка на дейността от Министъра на правосъдието, за изхода на която по делото няма данни. В писмено становище до Съвета на Камарата на ЧСИ, Д. изразила несъгласието си с твърденията на ищеца за нарушаване от нейна страна на Етичния кодекс на ЧСИ. Не намира да е нарушила и разпоредбите на чл.442а, ал.1 и чл.507а, ал.1 от ГПК, като счита че няма несъразмерност между размера на задължението и наложените от нея обезпечителни мерки и предприети действия по изпълнението. В проведеното пред СРС производство, са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел – К. Ф., брат на ищеца В. Ф., също длъжник по ИД № 179/2024 г. по описа на ЧСИ Д.. От показанията на същия се установява, че същия е съдлъжник заедно с брат си по образуваното изпълнително дело, но с последното се занимавал основно ищеца В., тъй като той бил запознат повече с тези неща /вероятно защото е адвокат по професия/. Свидетелят твърди, че брат му незабавно след като научил за образуваното изпълнително дело поискал да се запознае с делото, но „по някаква причина това не се е случило и му било отказано“. Разбрал от обслужващата си банка, че му е удържана сумата за задължението му, а за тази дължима от брат му разбрал, че е удържана и от двете му банки. Според свидетеля, брат му поискал да се запознае с делото и ЧСИ да преизчисли лихвите, но това не се случило, поради което последния бил много разстроен, вдигнал кръвно. Лично свидетеля посъветвал брат си да пие „Хлофазолин“ за сваляне на кръвно, но тогава пък същото много бързо спаднало, което довело ищеца до състояние да се чувства зле. Като цяло ищеца се почувствал „омерзен“ от това пренебрежително отношение от страна на ЧСИ, като се имало предвид и сравнително малката сума, която дължали. Във връзка с влошеното здраве на ищеца, свидетеля заявява, че „той беше зле, не спеше…..а дори след като бяха вдигнати запорите си спомням, че ми се обади веднъж, че на вратата на блока му има ново облепване от ЧСИ. Тогава отново се разстрои и пак започна да вдига кръвното“. При гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционния съд достигнал до извод за основателност на иска и по справедливост определил обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 1500 лв. Настоящия състав на съда възприема изложената от СРС фактическа обстановка, при приложението на която, обаче достига до обратните правни изводи, в т.ч. и по конкретно изложените от въззивника възражения: По предявения срещу ЧСИ У. Д. с рег. № 858 към КЧСИ, иск правно основание чл. 441, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.74 от ЗЧСИ: Съгласно чл. 441, ал. 1 ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени на длъжника от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, в каквато насока е и разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, според която съдебният изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Предвид изричното препращане на чл. 441 ГПК към разпоредбата на чл. 45 ЗЗД следва да се посочи, че фактическият състав на непозволеното увреждане включва: деяние (действие или бездействие), обусловено от волята на извършителя, то да е противоправно, да е извършено виновно и да се намира в причинна връзка с реално настъпила вреда. Както разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, така и тази на чл. 441 от ГПК уреждат отговорност на съдебния изпълнител за непозволено увреждане на страни в изпълнителното производство или на трети лица-участници в същото. Отговорността е лична и се носи от лицето, извършило конкретното действие в качеството му на съдебен изпълнител. За да може да се ангажира отговорността на съдебния изпълнител обаче, трябва да са причинени реални вреди /имуществени или неимуществени/ на страната по изпълнението или на третите лицаучастници в производството, които да са в причинна връзка с конкретно и точно определено действие/бездействие на съдебния изпълнител, което следва да е и противоправно. Ищецът в случая твърди претърпени от него неимуществени вреди да представляват психически тормоз, влошено здравословно състояние /вдигане и рязко сваляне на кръвно налягане, замайване, слабост/ емоционално-личностно претоварване, психически страдания, животозастрашаващи здравословни проблеми, чувство на оскърбление, накърняване на достойнството и чувство на огорчение, поради това, че е третиран като престъпник, които същия твърди да е претърпял в резултат на „тотални изпълнителни действия срещу неговите финансови активи, които са очевидно несъразмерни количествено и стойностно, с оглед целта на принудителното изпълнение и задължението му като размер“. При съвкупният анализ на приетите пред първоинстанционния съд доказателства – писмени и гласни такива, не се установява на първо място ЧСИ У. Д. да е извършили действия по изпълнението, които да са неправомерни. Предприетите от нея изпълнителни действия са поискани от взискателя и разписани като способи в процесуалния закон. Частния съдебен изпълнител е провел едно законосъобразно принудително изпълнение, при прилагане на поисканите от взискателя способи – запори върху установените след справки банкови сметки и доход от пенсия. По делото няма доказателства да се е стигнало до удръжка от личната пенсия на ищеца, в резултат на наложения запор, като последния е вдигнат с уведомление до НОИ, изпратено от ЧСИ още на 07.02.2024 г. Дори и да е имало удръжка от пенсията обаче, още в запорното съобщение до НОИ, ответника е указал на третото задължено лице да извършава ежемесечни удръжки от пенсията при спазване правилата на чл.446 от ГПК относно несеквестируемите доходи. Съдът споделя становището на ЧСИ, че при изпращане на запорните съобщения, той няма как да знае по установените банкови сметки на длъжника какви наличности има, за да прецени дали да изпрати запорно съобщение само до една и/или няколко банки. Всички установени по делото като предприети изпълнителни способи за принудително събиране на вземането на взискателя по делото, съставляват законосъобразни действия, които са предприети за принудително събиране на вземането на взискателя, при липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника. Декларираното от ищеца намерение да плати доброволно до последно не е изпълнено, а и същото винаги е било обвързано от насрещно действие на ЧСИ, което обаче не се следва задължително по закон – да се преизчислят и намалят разноските по изпълнителното производство, да се вдигнат незабавно запорите /преди доброволното плащане/, да се осъществи лична среща на ЧСИ с длъжника. Следва да се отбележи също, че изпълнителното производство по ИД № 179/2024 г. е с много кратка продължителност, от образуването му на 24.01.2024 г. до прекратяването му на 13.02.2024 г., е изминал период помалко от месец, в който ищеца /длъжник по изпълнението/ е депозирал няколко заявления с конкретни искания, по които видно от поставяните резолюции, съдебния изпълнител се е произнасял или в деня на постъпването им или в кратък срок след това, евентуално след почивни дни. Няма данни в преписката по изпълнителното производство, нито събрани доказателства в исковото производство, от които да се изведе извод за осъществено от ЧСИ Д. действие или бездействие, което да е противоправно и от което като резултат да се изведат твърдените като претърпени от ищеца неимуществени вреди. Съдът споделя становището на ответника, че кръвното налягане на човек се влияе от твърде много фактори и в ежедневието си човек, който е хипертоник по принцип /какъвто твърди да е ищеца/ може многократно да го повиши от различни стресови ситуации. В твърдения от ищеца период обаче /03 и 04.02.2024 г./ по делото липсват доказателства, които да сочат безпротиворечиво, че за проблема с кръвното налягане, замайването и слабостта, които е изпитвал ищеца в резултат и на взетите лекарства /за които също няма данни да са му предписани от личен или лекуващ лекар – невролог, кардиолог/ са в пряка връзка единствено с образуваното срещу него изпълнително производство, за което е узнал няколко дни по-рано – на 31.01.2024 г., още по-малко тези здравословни неразположения да са пряк резултат от действие на ЧСИ, което да може да се квалифицира като неправомерно и противоправно. За съдебния изпълнител не съществува задължение да уведомява длъжника за образуваното изпълнително дело преди получаването на запорните съобщения от третите задължени лица. Съдебният изпълнител в кратки срокове, след установяване на надвнесените суми /постъпили са такива по два запора от две банки и веднъж от извършеното доброволно плащане от страна на длъжника/ е разпоредил вдигане на всички наложени запори, като е възстановил и надвнесените суми по банковите сметки на длъжника, от които са постъпили същите. По делото не се установява на длъжника да е отказана информация, справки или достъп до делото. Напротив, винаги когато е искал достъп до изпълнителното дело, ЧСИ е разпореждал на служителите от деловодството на кантората да се предостави делото за справка, на длъжника да се предоставят копия от исканите документи, длъжника своевременно е уведомяван както за вдигане на запорите, така и за приключване на производството и прекратяване на делото, в т.ч. че надвзетите суми ще бъдат възстановени /съобщение от 09.02.2024 г./. Следва също да се отбележи, че за съдебния изпълнител няма вменено по закон задължение да се среща лично с длъжника, дори и при заявено такова искане, нито да преизчислява и намалява таксите и разноските по делото по желание на длъжника. Напротив, при несъгласие със същите, длъжника има възможност да обжалва пред съда Постановлението на съдебния изпълнител във връзка с разноските по изпълнението, по реда на чл.435 от ГПК, в случай, че ги намира прекомерно завишени или несъответстващи на Тарифата за таксите към ЗЧСИ. Следователно, след като за ЧСИ не е имало задължение да преичислява и намалява начислените в хода на изпълнителното производство такси и разноски, то отказа му да стори такова преизчисляване не може да се квалифицира като противоправно действие, което цели накърняване на достойнството на длъжника. От нито едно действие на ЧСИ не може да се извлече виновно поведение, от което като резултат да са произтекли за ищеца посочените в исковата молба неимуществени вреди. В случай, че длъжника е искал да се вдигнат незабавно запорите, същия е имал възможност да заплати доброволно задължението си, при посочения от ЧСИ в съобщението за образуване на изпълнително дело, размер и то веднага след получаване на съобщението за образуваното изпълнително дело /на 31.01.2024 г./. Настоявайки за преизчисляване на размера на задължението му в процесния период от 31.01. до 06.02.2024 г., ако и да са произтекли някакви негативни за ищеца последици /здравословни, психически, емоционални и т.н./ то същите евентуално се дължат на собственото поведение и действие на длъжника, но няма как да се вменят като виновно причинени от ЧСИ Д., още по-малко да са в пряка причинна връзка с извършено от нея изпълнително действие. Както и СРС е посочил в мотивите към обжалвания акт, самото налагане на запор на повече от една банкова сметка, не е незаконосъобразно изпълнително действие, нито е несъразмерно засягащо имуществената сфера на длъжника спрямо размера на дълга. Въззивния съд обаче не намира за доказано, противно на първоинстанционния съд, че ответника по делото, незаконосъобразно е бездействала при множеството подавани от длъжника молби, заявления, искания, тъй като в производството, видно от приложеното копие на ИД № 179/2024 г., безспорно се установява точно обратното – на всяко заявление, молба, искане на длъжника Ф., ЧСИ Д. или нейн помощник съдебен изпълнител е отговарял с Разпореждане върху самата молба, в кратък срок, т.е. е оказвано исканото съдействие – предоставян е достъп до делото, изготвян е писмен отговор/уведомление, изготвяни и предавани са копия от исканите документи – запорни съобщения, уведомления и др. Следователно, в производството пред съда, въпреки възложената доказателствена тежест, ищеца не е доказал при условията на пълно и главно доказване, ответника по иска да е осъществил такива действия/бездействия по изпълнението, които да са противоправни и същите да са в пряка и причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания и усещания, стрес и здравословни проблеми. Съгласно нормата на чл. 441 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. А според чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Следователно по своята правна същност професионалната отговорност на частния съдебен изпълнител е деликтна, поради което, за да може същата да бъде ангажирана следва да са се осъществили следните юридически факти: 1) действие на частен съдебен изпълнител при, по повод или във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия при осъществяване на принудителното изпълнително производство; 2) противоправност на действията му/бездействия; 3) причиняване на вреди; 4) причинноследствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди и 5) вина на съдебния изпълнител, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция, се предполага. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина. Противоправността също не подлежи на доказване, доколкото наличието й не е фактически извод, а правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. По реда на ЗЧСИ, пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск, предявен на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В този смисъл е константната практика на ВКС – решени № 264/08.04.2010 г. по гр. д. № 474/09 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 120/08.07.2011 г. по т. д. № 1123/10 на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 281 от 10.12.2014 г. по гр. д. № 3219/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО и др. В конкретния случай, ищеца не доказва наличие на изброените елементи от фактическия състав на деликтната отговорност на съдебния изпълнител, по см. на чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, нито осъществено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, по см. на чл.441, ал.1 от ГПК, от което да са произтекли за него вреди, от вида на описаните в исковата молба. Изводът на съда в настоящия му състав е, че въззивната жалба е основателна, а по делото ищеца не установява наличието на противоправно действие и/или бездействие от страна на ЧСИ У. Д., осъществено в хода на изпълнително дело № 179/2024 г., чрез предприети изпълнителни действия, които да са прекомерни спрямо размера на задължението, за събирането на което е образувано делото, и с което да е засегнат интерес на длъжника Ф., от което действие да са произтекли за последния вреди, още по-малко се доказва наличието на причинно-следствена връзка между противоправно поведение на частния съдебен изпълнител и твърдените за претърпени неимуществени вреди, от вида на описаните в исковата молба. С оглед изложеното и п оради несъвпадане на крайните изводи във връзка с основателността на предявената искова претенция, при липсата на основния елемент от фактическия състав на предявения иск, се налага извод, че ищецъ т не се легитимира като кредитор на вземане за обезщетение за неимуществени вреди. Предвид изхода на спора по иска с предмет главното парично вземане, неоснователна се явява и претенцията за акцесорното вземане за обезщетение за забава. Като е достигнал до обратния правен извод първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което иска по чл.441, ал.1 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ да се отхвърли в обжалваната му част до уважения от СРС размер от 1500 лв., доколкото в останалата му част до пълния предявен размер от 1700 лв. и над уважения от първоинстанционния съд размер от 1500 лв., иска е бил отхвърлен от СРС и решението в тази му част е влязло в сила. Решението на СРС подлежи на отмяна и по отношение на присъдените в полза на ищеца съдебни разноски в размер на 68 лв., представляващи такса за образуване на делото, която сума ще следва да остане за сметка на ищеца. По отношение на разноските: При този изход на делото, право на разноски има само ответника, който претендира такива за двете инстанции. В производството пред СРС не се установява ответника да е направил разноски, които да следва да се възлагат в отговорност на ищеца. Във въззивното производство единствените разноски, заплатени от въззивника са за държавната такса от 50,00 лв., определена върху обжалваемия интерес. На осн. чл.273 вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, на въззивника се следват разноски за настоящото производство в размер на 25,26 евро (50 лв.) за заплащането на които има доказателства по делото. Адвокатско възнаграждение не се претендира и няма доказателства за реално уговорен и заплатен хонорар на пълномощника на въззивника. Липсва и представен Списък по чл.80 от ГПК. На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на предявените искове, настоящото решение е окончателно. Така мотивиран Софийският градски съд, на осн. чл.271, ал.1, пр.2 от ГПК,