Решение № 508 от 17.4.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 319/2026 г.

Производството е по чл.258 от ГПК във вр. с чл.150 СК. С решение №5235 от 28.11.2025 г., постановено по гр. д. №6878/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е увеличен от 325 лева на 425 лева размера на месечната издръжка, постановено с постановена с протоколно определение № 10167/22.11.2023г. по гражданско дело № 8735/2023г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, която бащата Н. В. М., ЕГН •••••••••• от гр. Пловдив, ул.•••, следва да заплаща на малолетното си дете В. Н. М., ЕГН ••••••••••, чрез неговата майка и законен представител И. П. С., ЕГН ••••••••••, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.04.2025г., до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане, като искът за разликата над присъдения размер от 425лв до претендирания такъв от 500 лв. е отхвърлен и са присъдени разноски. От съдебното решение недоволен е останал ищеца В. Н. М., ЕГН ••••••••••, малолетен действащ чрез неговата майка и законен представител И. П. С., ЕГН ••••••••••, двамата от гр. Пловдив, ул.“•••, който в подадената въззивна жалба чрез адвокат К., е изложил доводи за неговата неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение в отхвърлителната част, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло и да се присъди пълния претендиран размер на издръжка. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Н. В. М., ЕГН •••••••••• от гр. Пловдив, ул.•••, чрез адвокат П., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, като с оглед задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, и не е ограничен от посоченото в жалбата, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършили пълнолетие лица при произнасяне по въпроса за издръжката им. При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. По отношение на правилността на решение съдът намира следното: Очертаният от валидно упражнените права на жалба, предмет на въззивното производство, е иск с правна квалификация чл.150 от СК, за увеличаване от 325 лева на 500 лева размера на месечната издръжка, която бащата Н. В. М., ЕГН ••••••••••, следва да заплаща на малолетното си дете В. Н. М., ЕГН ••••••••••, действащ чрез неговата майка и законен представител И. П. С., ЕГН ••••••••••, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда. Исковата претенция е мотивирана с изменение на обстоятелствата, изразяващи се, както с настъпили промени в икономическата обстановка в страна, така и настъпили такива след постановяване на предходното протоколно определение, свързани с възрастта на детето и нарасналата с оглед на това нужда от допълнителни финансови средства за задоволяване на културните, образователни и битовите потребности, които майката И. П. С. не е в състояние да задоволи. Ответникът заявява,че е в състояние да престира месечна издръжка в размер на 400 лева, тъй като детето няма извънредни нужди, които да налагат заплащане на издръжка в по-висок размер. От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че ответникът Н. В. М., ЕГН ••••••••••, е баща на малолетното дете В. Н. М. , родено на 23.12.2017г., като по силата на утвърдено от съда споразумение с протоколно № 10167/22.11.2023г., постановено по гражданско дело № 8735/2023г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ответникът се е задължил да плаща на детето В. 325,00 лева месечна издръжка, считано от 01.10.2023г. От представените в първоинстанционното производство и неоспорени своевременно писмени доказателства е документално установено, че през учебната 2024/2025г. В. М. е ученичка в 1-ви клас в СУ „•••“, град Пловдив. Посещава и спортен Айкидо клуб „•••“– гр. Пловдив, за което майката заплаща ежемесечна такса от 80,00 лева. От приетите в първоинстанционното производство справки относно доходите на родителите и имущественото им състояние, е документално установено, че майката работи в ТЕД Керамика ЕООД – Пловдив с основна месечна заплата от 1177,00 лева. За периода от м. юли 2024г. до м. март 2025г. е получавала средно месечно брутно възнаграждение в размер на 2 522,48 лева. Бащата работи в Темпекс ЕООД – Пловдив с основна заплата от 1 000,00 лева месечно. За периода от 2024г. до м. март 2025г. е получил среден облагаем доход от 1 336,00 лева. В първоинстанционното производство са снети и показанията на свидетеля К.Й. - настоящ партньор на майката, от който се установява, че познава майката на детето - И. от около 15 години, като били състуденти в Пловдив. Н. познава от около 3 години. Тогава започнала връзката му с И.. В момента работели по въпроса да заживеят заедно. Закупили си жилище и възнамерявали да живеят в него заедно с И. и с нейното дете, което се казвало В. и сега е на 7 години и с неговите 2 деца – на 7 и на 2 години. За детето В. към момента грижите полагала изцяло майката И.. Детето живеело при нея. Те живеели в гр. Пловдив, на ул. „•••“ в жилището на майката. В едно домакинство И. живеела само с детето си. Издръжката на детето е осигурена изцяло от майката. Знае, че бащата плащал само месечна издръжка. Последно издръжката, която плащал, била 325,00 лв. По данни от И. след като е получил официално документи за увеличение на издръжката е започнал да добавя още 25,00 лева към определената сума. Започнал е да плаща общо по 350,00 лева от момента, когато е получил исковата молба. И. покривала абсолютно всички разходи, които детето имало. Купувала му всичко, от което имало нужда – дрехи, обувки, храна, заплащала отоплението. Жилището, в което живеела И. е на нейните родители. Тя си плащала всички консумативи там. Нейните родители живеели в друго жилище. Преди около месец, при подготовката на детето за училище, тя купила всички необходими материали. Със сигурност е дала повече от 200,00 лева за подготовката за училище. Детето имало униформа за училището, в което учи, но не я използвало ежедневно. За изхранването на детето И. му приготвяла храна за закуска, а на обяд се хранело в стола на училището. Месечно това се плащало около 100,00 лева. Майката ги плащала тези пари. Детето посещавало от тази година и допълнителни занимания по волейбол, които са 60,00 лева месечно. Заплащали се от тази година. От миналата година посещавало и курсове по айкидо, бойни спортове. Това е от началото на първи клас. Те стрували 80,00 лева на месец, който ги покривала изцяло майката. Детето е физически здраво. Текущите заболявания са обикновени настинки. Детето било веднъж силно настинало и се наложило да се платят лекарства за 200,00 лева. Това било миналата година – зимния период. И. тогава информирала бащата за този разход, но нямало реакция от него. Тогава той не дал пари. Майката работела в „Тед“ магазин за плочки, но не знае точно колко е нейната заплата. Около 2000,00 лева била заплата й. Други доходи нямала освен заплатата. От бащата не е стигало нищо като стоки и подаръци при нея, нито като пари, нито дрехи. Само издръжката се плащала. За бащата знае, че работел във фирма за поставяне на климатици. Не знае каква му е заплатата. Той нямал други деца освен В.. Свидетелката С. К., която се намира във фактическо съпружеско съжителство с ответника, споделя пред съда, че познава Н. от приблизително 4 години. Живеели заедно от около 3 години и няколко месеца. Живеели в Пловдив, в ж.к. „•••“, на нейния адрес. Жилището, в което живеели, било нейно собствено. Там живеели: свидетелката , нейните три деца и Н. и когато детето на Н. - В. е при тях - и то. Децата й и В. имали силно изградена връзка. Н. в момента работел във фирма за климатици като монтажник. Месечно получавал около 1100 лв. Толкова знае за парите му. Толкова носел вкъщи. Други доходи той нямал. За детето си Н. е купил дрехи, якета, обувки. Последно на В. му купил яке миналия месец. Това яке струвало 89,00 лв. Якето не се дало на детето. И. не пожелала да го получи. Тя не желаела те да помагат в отглеждането на детето, искала единствено пари. Те му купували дрехи, които стояли у тях. Когато си тръгвал, го обличали с дрехите, с които е дошло от майка си. Защото тя намеква, че дрехите са на нейните деца, а не негови собствени. Детето много рядко боледувало. Не са им го пращали болно. Много рядко се е случвало да е леко настинал. Нейните 3 деца са на 16, 11 и 5 години и нямало как тяхното дете да износва дрехите на нейните. Свидетелката получавала около 3 000,00 лева и малко повече. Н. притежавал свой автомобил –БМВ. Той си е закупен от него. Жилището, в което живеели, е гарсониера с две стаи – хол, кухня и детска стая. При тези фактически обстоятелства първоинстанционният съд е определил, че за издръжката на малолетното дете са необходими 850 лева месечно, от която сума бащата, който не полага преки и непросредствени грижи по неговото отглеждане и възпитание , следва да заплаща 425 лева, а разликата следва да се поеме от майката и е увеличил размера на месечната издръжката на детето от 325 лева на 425 лева. Въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд , като правилни и в съответствие със събрания по делото доказателствен материал, за изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, обуславящи предпоставка за допускане изменение в размера на присъдена в предходен момент издръжка. Съгласно чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. Задължението за издържане до навършване на пълнолетие на детето възниква за родителите с факта на раждане то му, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице". Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от общото им задължение по чл. 122, ал. 2 СК да се грижат за децата си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителите, като трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, която определя минималния размер на издръжката. В конкретния случай от момента на определяне на издръжка на детето с предходното решение до подаване на исковата молба в съда, е изминал дълъг, около 2 –годишен период , през който социално-икономическите условия в страната съществено са изменени в посока на увеличение на цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост. От друга страна, промяната във възрастта на детето дефинитивно е довела до увеличаване и на потребностите му от храна, облекло, обучение и средства за социалнокултурно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжка от 325 лева.От гореизложеното съдът прави извода за настъпило съществено и трайно изменение на обстоятелствата, обусловили определянето на размера на дължимата на детето издръжка. При тези данни настоящата съдебна инстанция намира, че са налице условията на чл. 150 СК за увеличение на издръжката. Съгласно разпоредбата на чл.142,ал.2 от СК , минималната издръжка за дете е в размер на 1/4 от размера на минималната работна заплата за страната. Към настоящия момент МРЗ в страната е 1213 лв. определена с ПМС № 243/13.11.2025 г. , поради което следва да се приеме, че минималната месечна издръжка за едно дете, дължима от един родител е в размер на 303,25 лв. В конкретния случай детето В. М. е вече на 8 години, ученик във втори клас. Освен от обичайните за деца на неговата възраст средства за отглеждането й, същият се нуждае и от допълнителни средства за извънкласни занимания, усвояване на чужди езици, посещава допълнителни тренировки по бойни изкуства. Липсват данни за наличието на изключителни нужди на детето, поради което съдът приема, че то се нуждае от обичайните за деца на неговата възраст средства за отглеждането му съответно за храна, облекло, обувки, консумативи, медикаменти за лечение,учебни помагала, средства за извънкласни занимания. Преценявайки така събраните по делото доказателства за доходите и имуществото на родителите, и отчитайки тяхното образование и професионална квалификация, съдът намира, че за пълното задоволяване на нуждите на детето предвид възрастта му ще бъдат необходими 725 лв. месечно, от която сума бащата следва да заплаща по 425 лева , а останалата сума следва да допълва майката, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание. Съдът съобрази така определения размер на издръжката с обстоятелството, че родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, както и че същата полага непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание. Същевременно както бащата, така й майката на детето нямат алиментни задължения спрямо други лица. Така съпоставяйки нуждите на детето с възможностите на родителите му, настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение от първоинстанционния съд, с което е определил размер на дължимата на малолетното дете от неговия баща месечна издръжка от 425 лева, е правилно и законосъобразно. Не са налице пороци на същото визирани във въззивната жалба. Затова решението ще следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на настоящия правен спор жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззивника направените по делото разноски в размер от 260 евро. По изложените съображения, съдът