Решение № 2422 от 14.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 564/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 14814 от 30.07.2024 г., постановено по гр. д. № 564/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 69-и състав, „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД е осъдено на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати на „Шогун” ООД сумата от 1811,17 лева с вкл. ДДС, представляваща стойността на извършени услуги от „Шогун“ ЕООД за период от 05.11.2018г. до 20.05.2019г. по Договор за услуга от 05.11.2018г., за което са издадени фактура № 0000006198/30.11.18г., фактура № 0000006477/31.03.2019г., фактура № ••••••••••/28.12.2018г., фактура № 0000006542/01.05.2019г., фактура № 0000006564/20.05.19г., ведно със законна лихва от предявяване на иска до изплащане на сумите; сумата от 576,38лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1811,17лв. за периода от 19.09.20г. до 20.09.23г.; сумата от 18 996,92 лева с ДДС, представляваща стойностна извършени услуги от „Шогун“ ЕООД за периода април 2019г. по договор за услуга от 05.11.18г., за което е издадена фактура № 6540/01.05.19г., заедно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателно изплащане на вземането; сумата от 6045,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 18996,92 лева, за периода от 19.09.20г. до 20.09.23г.; сумата от 16 106,86 лева, представляваща сума, дадена в заем от „Шогун“ЕООД на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД и представляваща стойност на закупени количества плодове за извършване на доставки от „Шогун“ ЕООД за периода април 2019г. по договор за услуга от 05.11.18г., за което са издадени фактура № 1000014246/25.04.19г. от ДМД „Транс“ ЕООД на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД; Фактура № 6539/01.05.19г., издадена от „Шогун“ ЕООД на „Ню Проджектс консулт“ ЕООД и фактура № 6538/01.05.19г., издадена от „Шогун“ ЕООД на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, заедно със законна лихва върху главницата до окончателно изплащане на вземането; сумата от 5125,84 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 16 106,86лева , считано от 19.09.20г. до 20.09.23г.

Със същото решение „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД е осъдено да заплати на „Шогун” ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7873,78 лева – разноски в производството.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснати процесуалния нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че съдът неоснователно е оставил без уважение доказателствените искания на дружеството във връзка с направеното възражение за прихващане, въпреки че те касаели изясняване на делото от фактическа страна. Намира за неправилен извода на съда за неоснователност на твърдението за липса на плащане от страна на ДФ „Земеделие“, като сочи, че съдът не е съобразил приложеното писмо от „Полидей-2“ ООД, издадено от ДФ „Земеделие“, в което е посочено, че поради неизправност на транспортното средство не са извършени някои от доставките, поради което не са одобрени за плащане заявените суми за посочените доставки. Счита, че ищецът от една страна уведомява, че доставките няма да бъдат извършени, а от друга ги счита за извършени и претендира възнаграждение за това. В този смисъл намира за неправилен извода на СРС, че е установено надлежното изпълнение от страна на ищеца по договора от 05.11.2018 г. за доставка на млечни продукти, както и че неправилно е приел за недоказано възражението за прихващане. Акцентира, че съдът не е обсъдил представеното от „Полидей-2“ ООД, както и от ответника допълнително споразумение към договор от 05.10.2018 г., с което страните са се споразумели, че доставените млечни продукти, но нереализирани към обществените заведения, ще са за сметка на изпълнителя. Намира за необоснован извода на СРС, че ответното дружество дължи сумата от 16106,86 лева. Моли съда да отмени обжалваното решение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Намира първоинстанционното решение за допустимо и правилно. Възразява срещу оплакването на въззивника, че съдът не е обсъдил представеното от „Полидей-2“ ООД писмо, като счита, че същото е ирелевантно за предмета на настоящото производство, доколкото касае отношенията между ответното дружество и трето за спора лице. Поддържа, че от изслушаното по делото заключение на съдебносчетоводна експертиза се установява, че стойността на извършените услуги по процесните фактури е в размер на 2689,76 лева, както и че експертът е съобразил, че доставките, чиято стойност се претендира, са реално извършени и ДФ „Земеделие“ е заплатило същите по бенефициента на програмата. Въззиваемият твърди, че от събраните по делото доказателства се установяват и вземането на ищеца по договора за доставка на плодове. С оглед изложените съображения моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок от ответното дружество, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Софийския районен съд е сезиран с обективно кумулативно предявени искове с правно основание чл. 266, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и от приетия по делото договор за услуга от 05.11.2018 г., сключен между „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД като възложител и „Шогун“ ЕООД като

изпълнител, се установява, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за услуга, по силата на което възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши услуга с предмет: „Извършване на доставки (организация на логистика, съхранение, транспорт, обработка на документи и заявки за плащане за отчитане пред ДФ „Земеделие“) по Приложение № 1 – Списък на учебните заведения с одобрен заявителя „Полидей-2“ ООД с номер на одобрение SMS 00573. Съгласно чл. 5 от договора стойността на предоставената услуга се определя въз основа на месечни отчети за извършени доставки на мляко и млечни продукти в учебни заведения съгласно приложение № 1 от договора с вкл. ДДС, на база пределна цена за продукт за кг/л /без ДДС/ по схема „Училищно мляко“ за учебната 2018/2019 г., определена от ДФ „Земеделие“. По силата на чл. 6 от договора възложителят заплаща на изпълнителя договорната цена без ДДС по чл. 5 на договора, както следва: български кашкавал от краве мляко 30 гр./БДС 14:2010 – 0,21 лв./бр.; български кашкавал от краве мляко 2 кг./БДС 14:2010 – 8,96 лв./кг.; българско бяло саламурено сирене 30 гр./БДС 15:2010 – 0,08 лв./бр.; българско бяло саламурено сирене 0,500 кг./БДС 15:2010 – 5,67 лв./кг.; българско кисело мляко 200 гр./БДС 12:2010-0,20 лв./бр.; пастьоризирано прясно мляко 2% 250 мл-0,19 лв./бр. Съгласно ал. 2 за извършване на плащанията изпълнителят изготвя месечен отчет и месечна фактура за стойността на извършената услуга „Извършване на доставки (организация на логистика, съхранение, транспорт, обработка на документи и заявки за плащане за отчитане пред ДФ „Земеделие“) по Приложение № 1 от договора. По силата на чл. 6, ал. 4 плащанията от страна на възложителя към изпълнителя се извършват до три работни дни след изплащане на одобреното месечно плащане от ДФ „Земеделие“-РА за учебните заведения, посочени в Приложение № 1 от настоящия договор, но не по-късно от четири месеца от десето число на месеца, следващ месеца, за който се дължи плащането. В чл. 7 от договора е уговорено, че изпълнителят има право да получи уговореното възнаграждение в сроковете и при условията, предвидени в този договор, независимо дали е налице намаление или отказ за плащане от ДФ „Земеделие“ освен в случай че те се дължат на причина, за която той отговаря.

Сключеният между страните договор за услуги представлява по същността си договор за изработка, чиято уредба е регламентирана в разпоредбите на чл. 258 - 269 ЗЗД. Основното задължение на изпълнителя е да изпълни възложената му работа. Изпълнението на възложената работа трябва да е съобразено с поръчката на възложителя - чл. 258 ЗЗД, чл. 264, ал. 1 от ЗЗД, чл. 265 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното възнаграждение /арг. от чл. 264, ал. 1 ЗЗД, съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа/. Приемането на работата, т. е. на резултата от изпълнението на договора за изработка е право и задължение на възложителя. Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение по договора за изработка е обусловена от приемане на работата на възложителя – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща два момента: фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и признанието, че изработената съответства на поръчаното.

Спорен по делото е въпросът дали ищецът е изпълнил възложената с договора работа и дали е налице основанието за заплащане на процесната сума.

За установяване на тези обстоятелства по делото са приети месечни отчети за извършени доставки на мляко и млечни продукти за учебни заведения съгласно Приложение № 1 по договор от 05.11.2018 г. – Списък на учебните заведения. От така представените отчети подписани от представители на двете страни са единствено тези, във връзка с които са издадени фактура № 6198 от 30.11.2018 г. на стойност 727,74 лева и фактура № 6272 от 28.12.2018 г. на стойност 516 лева. Отчетите, въз основа на които са издадени фактури № 6475 от 31.03.2019 г. на стойност 20050,13 лева по договор от 05.11.2018 г., фактура № 6476 от 31.03.2019 г. на стойност 3387,89 лева по договор за услуга от 18.10.2018 г., както и фактура № 6477 от 31.03.2019 г. на стойност 719,75 лева по договор от 05.11.2018 г., както и фактура № 6563 от 20.05.2019 г. на стойност 271,98 лева по договор от 05.11.2018 г., не носят подписите на представителите на спорещите дружества.

По делото е представено платежно нареждане от 15.07.2019 г., от което се установява, че „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД е заплатило по банкова сметка на ответника „Шогун“ ЕООД сумата от 1349 лева с основание за плащане „0000006342/31.01.2019 0000006411/28.02.2019“, като следва да се посочи, че по тези две фактури не се претендира заплащане в настоящото производство. От платежно нареждане от 25.07.2019 г. се установява „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД е заплатило по банкова сметка на ответника „Шогун“ ЕООД сумата от 878,59 лева с основание за плащане „0000006198/30.11.2018 ••••••••••/28.12.2018 – 365.15 неод“.

По делото е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно дадено. Вещото лице след извършване на проверка в счетоводството на ищеца и предоставените документи установява, че стойността на извършените услуги за периода 05.11.2018 г. – 20.05.2019 г. от ищеца по Договор за услуга от 05.11.2018 г. за доставка на мляко и млечни продукти е в размер на 2689,76 лева, както следва: фактура № 0000006198-727,74 лева с ДДС; фактура № ••••••••••/28.12.2018 г. – 516 лева с ДДС; фактура № 0000006477/31.03.2019 г. – 719,75 лева с ДДС; фактура № 0000006542/01.05.2019 г. – 454,29 лева; фактура № 0000006564/20.05.2019 г. – 271,98 лева. От извършена проверка в счетоводството на ответника и предоставените документи вещото лице установява, че стойността на извършените услуги по същите фактури възлиза на 2689,76 лева с ДДС, като е заплатена сумата от 727,74 по фактура № 6198 от 30.11.2018 г. и сумата от 150,85 лева по фактура № 6272 от 281.12.2018 г., като остатъкът за плащане възлиза на 1811,17 лева.

От извършена проверка в счетоводството на ответника и предоставените документи вещото лице установява, че по горепосочените фактури на 25.07.2019 г. е извършено частично плащане на сума в размер на 878,59 лева с основание „0000006198/30.11.2018, ••••••••••/28.12.2019“. Незаплатеният остатък в размер на 20808,09 лева е прихванат от ответника с протоколи за прихващане и изявления за прихващане, както следва:

• По фактура № 0000006198 от 30.11.2018 г. на стойност 727,74 лева е платена сумата от 727,74 лева;

• По фактура № •••••••••• от 28.12.2018 г. на стойност 516 лева е платена сумата от 150,85 лева, като е прихваната сумата от 365,15 лева въз основа на протокол за прихващане от 17.07.2019 г., като остатъкът за плащане възлиза на 0 лева.;

• По фактура № 0000006477 от 31.03.2019 г. на стойност 719,75 лева е прихваната сумата от 84,07 лева въз основа на изявление за прихващане № 5 – Ш от 22.01.2024 г., като остатъкът възлиза на 635,68 лева;

• По фактура № 0000006542 от 01.05.2019 г. на стойност 454,29 лева е прихваната сумата от 146,08 лева въз основа на протокол за прихващане от 14,08,2019 г., като остатъкът възлиза на 308,21 лева, който е прихваната изцяло със същата стойност въз основа на изявление за прихващане № 6-Ш от 26.02.2024 г.;

• По фактура № 0000006564 от 20.05.2019 г. на стойност 271,98 лева е прихваната изцяло сумата от 271,98 лева въз основа на изявление за прихващане № 6-Ш от 26.02.2024 г.

След извършена проверка в счетоводствата на ищеца и ответника и предоставените документи вещото лице установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на ищеца и ответника, като и посочва, че протоколите за прихващане и изявленията за прихващане са подписани единствено от ответника.

В конкретния случай от приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на ищеца и ответника, което следва да се цени като извънсъдебно признание за изпълнението на възложената по договора услуга. Съгласно трайно установената практика на ВКС фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяването им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях (Решение № 45 от 28.03.2014 г. по т. д. № 1882/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II Т. О.). Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.

Предвид обстоятелството, че съгласно чл. 5, ал. 2 от процесния договор за извършване на плащанията е необходимо предоставянето на месечен отчет, изготвен от изпълнителя с месечна фактура, следва да се посочи, че осчетоводяването на процесните фактури може да се възприеме и за месечен отчет по отношение на доставките, за които се претендира възнаграждение в настоящото производство. Наред с това, доколкото ответното дружество твърди, че е погасило процесните суми с прихващане, за които е съставило едностранно подписани протоколи за прихващане, следва да се посочи, че и самото изявление на ответника за прихващане предполага признание на насрещното вземане на ищеца, претендирано въз основа на фактурите.

Касателно оплакването на въззивника, че съдът не е съобразил приложеното по делото писмо с изх. № 01-2600/6678 от 04.11.2019 г., изходящо от ДФ „Земеделие“ и адресирано до „Полидей-2“ ООД, въз основа на което писмо ответникът се домогва да докаже, че е налице неизпълнение от страна на ищеца, изразяващо се в недоставяне на мляко и млечни продукти на посочените в писмото дати, съдът намира следното:

Тълкувайки съдържанието на процесното писмо, находящо се на л. 307 от делото на СРС, се установява, че с писмо от 28.12.2018 г. „Полидей-2“ ООД е уведомило ДФ „Земеделие“, че поради неизправност на превозното средство не са извършени доставки на 05.12.2018 г. и 09.12.2018 г., 06.12.2018 г. и 08.12.2018 г. към учебни заведения, които са по Приложение № 1 към сключения между страните по настоящото дело договор. Цитираното писмо от 28.12.2018 г. не е представено по делото, поради което не може да бъде установено неговото съдържание, респ. да се установи дали се касае за неизправност в превозно средство на ищцовото дружество, което го е възпрепятствало да извърши възложените доставки. Наред с това доколкото същото е подадено от трето за спора лице – „Полидей-2“ ООД, а не от страна по делото, то не може да се приеме, че това изявление представлява извънсъдебно признание за неизгоден за ищеца факт (че не са извършени доставките на посочените дати поради причина, за която ищецът отговаря), в който смисъл са и наведените във въззивната жалба оплаквания.

На следващо място, неоснователно се явява възражението на ответника за извършено прихващане с негови вземания, произтичащи от установени липси на млечни продукти на стойност 146,08 лева, както и във връзка с невъзстановени разходи от страна на ДФ „Земеделие“ в размер на 365,15 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД прихващането е възможно когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В конкретния случай не се установява наличието на изискуемо и ликвидно задължение в полза на ответното дружество.

По отношение на отказа да бъде заплатена сумата от 146,08 лева, представляваща разликата между заявените и действително доставените млечни продукти, следва да бъде посочено, че при формирания извод за вземане на ищеца по договора от 05.11.2018 г. с оглед извънсъдебното признание на ответника, и при липса на доказателства, от които да се установява противното, то възражението на ответника в тази връзка е необосновано и като такова неоснователно. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи какво е количеството млечни продукти, което е следвало да бъде доставено, респ. какво е реално доставеното количество, като представената по делото разпечатка от имейл кореспонденция не съдържа тази информация и не е достатъчна за установяване на това обстоятелство. Наред с това, следва да се посочи, че в представените от „Полидей-2“ ООД и ДФ „Земеделие“ документи (л. 299 и л.302 от делото на СРС), касаещи разминавания при доставките на млечни продукти, учебните заведения, за които са установени тези разминавания, не са включени в Приложение № 1 към процесния договор за услуга, поради което не може да се приеме, че се касае за неизпълнение по процесния договор.

По отношение на отказа на ответника да заплати дължимите суми поради това, че ДФ „Земеделие“ не е одобрило плащанията, следва да се посочи, че съгласно чл. 7 от договора изпълнителят има право да получи възнаграждението в сроковете и условията, предвидени в договора, независимо дали е налице намаление или отказ за плащане от ДФ „Земеделие“ освен в случай че те се дължат на причина, за която отговаря ищецът. В конкретния случай в отговора на исковата молба ответникът не е навел никакви конкретни фактически твърдения за такова поведение на ищеца по сключения договор за услуга, което да представлява основателна причина да се откаже заплащането на стойността на услугата. Напротив, както бе посочено и по-горе, тези суми са осчетоводени от ответника, което следва да се цени за извънсъдебно признание за неговото вземане. Наред с това предвид обстоятелството, че ответникът е подал заявка за заплащането на сумите към ДФ „Земеделие“ в цялост, като не е релевирал никакви възражения пред изпълнителя по договора, то това също представлява извънсъдебно признание за точното изпълнение на договора от страна на ищеца. Обективираното в заявката за плащане волеизявление следва да се цени като извънсъдебно признание от страна на възложителя за пълното и точно изпълнение на поетите договорни задължения от насрещната страна. действително извънсъдебното признание не се ползва с абсолютна доказателствена стойност, но ако такова е налице, в тежест на страна, от която изхожда е да опровергае, въвеждайки в спора обстоятелства относно неговата симулативност. Твърдение за наличието на такива обстоятелства в случая липсват.

На следващо място, следва да се посочи, че споразуменията между ответника и „Полидей-2“ ООД, с които се съгласяват доставените млечни продукти, които не са реализирани към обществените заведения, да останат за сметка на изпълнител – „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, доколкото ищецът не е страна по тях, то последните не биха могли да породят задължения за ищеца. Подобна уговорка липсва в сключения между страните по настоящото дело договор за услуга, като предвид изрично уреденото, че възнаграждение се дължи и при липса на плащане от страна на ДФ „Земеделие“ и предвид това, че не се установява невъзстановените разходи да са вследствие на причина на ищцовото дружество, то не са налице основания за отказ от плащане.

С оглед изложеното съдът намира, че в полза на ищцовото дружество съществуване вземане в размер на 1811, 17 лева въз основа на договор за услуга от 06.11.2018 г. с предмет „Извършване на доставки (организация на логистика, съхранение, транспорт, обработка на документи и заявки за плащане за отчитане пред ДФ „Земеделие“), за което са издадени фактура № 0000006198/30.11.18г., фактура № 0000006477/31.03.2019г., фактура № ••••••••••/28.12.2018г., фактура № 0000006542/01.05.2019г., фактура № 0000006564/20.05.19г. В тази връзка и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази част.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба, касаещи неправилността на първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск за сумата от 16 106,86 лева, представляваща стойността на закупените плодове за сметка на ответника, настоящата съдебна инстанция намира следното:

Не е спорно между страните, а и от приетия по делото договор за услуга от 05.11.2018 г., сключен между „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД като възложител и „Шогун“ ЕООД като изпълнител се установява, че страните са били обвързани от договор за услуга, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши услуга с предмет: „Извършване на доставки по схема „Училищен плод“(организация на логистика, съхранение, транспорт, обработка на документи и заявки за плащане за отчитане пред ДФ „Земеделие“) по Приложение № 1 Списък на учебните заведения. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора в случай че възложителят не разполага с необходимите за извършване на доставките плодове и зеленчуци, изпълнителят закупува съответните количества.

Закупуваните количества изпълнителят придобива направо за възложителя, за което получава от доставчиците фактури, в които като получател е посочен възложителят. Съгласно ал. 3 закупуваните количества по ал. 2 изпълнителят заплаща със свои средства, а съгласно ал. 4 изразходваните от изпълнителят средства по ал. 3 представляват дадени от него в заем на възложителя суми. Заетата за период от един календарен месец сума възложителят се задължава да върне на изпълнителя по начина и в сроковете, в които следва да заплати договореното в настоящия договор възнаграждение.

За установяване на претенцията си за сумата от 16 106,86 лева, представляваща стойността на закупените плодове за извършване на доставките ищецът представя фактура № ••••••••••/01.05.2019 г., издадена от ищеца с получател ответника за закупуването на 1735 кг круши на обща стойност 2168,75 лева без ДДС или 2602,50 лева с ДДС, фактура № 0000006538/01.05.2019 г. за 1735 кг банани на обща стойност 3001,55 лева без ДДС или 3601,86 лева с ДДС. Представена е фактура, издадена от „Метро Кеш енд Кери“ ЕООД с купувач „Шогун“ ЕООД за банани с обща стойност 3626,45 лева с ДДС, както и за круши на обща стойност 2746,85 лева с ДДС. В двете фактури е посочено, че са заплатени изцяло, като една част от сумата в брой, а друга чрез дебитна карта. Представен е и приходен касов ордер, издаден от „ДМД Транс“ ЕООД с получател „Шогун“ ЕООД за сумата от 9902,50 лева – сума по фактура 1000014246/25.04.2019 г. Фактура № 1000014246/25.04.2019 г. е издадена за покупката на 8595 кг ябълки на обща стойност 6446,25 лева без ДДС; 1900 кг портокали на стойност 1741,67 лева без ДДС и 70 кг портокали на стойност 64,16 лева без ДДС, като общата стойност на фактурата с ДДС възлиза на 9902,50 лева. Към фактурата е приложен фискален бон за същата сума.

Експертът посочва, че стойността на закупените плодове от ищеца по договор за услуга от 05.11.2018 г. за месец април 2019 г. е в размер на 16106,86 лева, както следва: фактура № 1000014246/25.04.2019 г., издадена от „ДМД Транс“ ЕООД на стойност 9902,50 лева с ДДС; фактура № ••••••••••/01.05.2019 г., издадена от „Шогун“ ЕООД на стойност 2602,50 лева с ДДС; фактура № 0000006538/01.05.2019 г., издадена от „Шогун“ ЕООД на стойност 3601,86 лева с ДДС. Проверката в счетоводството на ищеца показва, че сумата в размер от 16106,86 лева не е заплатена от ответника на ищеца. От проверката се установявало, че съгласно приходен касов ордер от 25.04.2019 г. ищецът е заплатил на „ДМД Транс“ ЕООД сума в размер на 9902,50 лева по фактура № 1000014246/25.04.2019 г., като „ДМД Транс“ ЕООД е издало на ответника касов бон. След извършване на проверка в счетоводството на ответника са предоставени платежни документи за сума в размер на 16106,86 лева, както следва: по фактура № 1000014246/25.04.2019 г. е издаден касов бон № 0000399/25.04.2019 г. от „ДМД Транс“ ЕООД; по фактура № ••••••••••/01.05.2019 г. е издаден касов бон № 0054934/01.05.2019 г. от „Шогун“ ЕООД; по фактура № 0000006538/01.05.2019 г. е издаден касов бон № 0054932/01.05.2019 г. от „Шогун“ ЕООД. По време на изслушването на заключението в открито съдебно заседание вещото лице посочва, че по тези три фактури не е извършено плащане от ответника към ищеца.

За установяване на факта на плащане на претендираната сума от 16106,86 лева, представляваща стойността на закупените плодове, ответното дружество се позовава на издадените от страна на ответника касови бонове по въпросните три фактури, които се намират в държане на ответника.Фискалните бонове към всяка от фактурите са издадени от ищцовото дружество на датите на фактуриране, поради което е налице извънсъдебно признание за неизгоден за страната факт, че доставчикът по фактурите – ищец в настоящото производство, е получил плащане на основанието, посочено във фактурите (Решение № 192 от 23.01.2014 г. по т.д.№ 542/2012 г. на ВКС, I т.о.)

Правната уредба на фискалния бон към момента на извършване на доставката на процесната стока е регламентирана в Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от посочената наредба задължава продавача да издаде фискална касова бележка за всяка продажба с изключение на случаите по т. 1 и т. 2, а разпоредбата на ал. 3 на чл. 25 урежда момента на издаване на фискалната бележка /при извършване на плащането/ и задължението на лицето, извършващо продажбата да предостави издадената фискална касова бележка на клиента /в случая купувача/ едновременно с получаване на плащането. Следователно касовата бележка /фискален бон или системен бон/ също представлява изходящ от кредитора частен свидетелстващ документ, удостоверяващ негово извънсъдебно признание на неизгодния факт на плащане. Макар касовата бележка да не съдържа индивидуализация на платеца, законът предвижда, че тя се предава именно в неговата фактическа власт. Затова, когато касовата бележка е представена по делото от длъжника по съответното правоотношение, то неговото процесуално задължение е изпълнено.

В този смисъл следва да се посочи и че разпоредбата на чл.109 ЗЗД създава оборима презумпция, че когато дълговият документ е в държане на длъжника, той е погасил вземането, освен ако не се докаже, че документът не е върнат доброволно. Предпоставка за приложимост на презумпцията е фактът на осъществявано от длъжника държане на частния документ, като е въведено предположение, че документът му е върнат доброволно. Кредиторът, който се е лишил от държането на документа, установяващ съществуването на дълга, може да доказва, че доброволно предаване не е имало, но ако не установи, че документът не е върнат доброволно, то по силата на необоримото предположение следва да се приеме, че задължението е погасено. В конкретния случай ищецът и кредитор по правоотношението не твърди, а и не се установява документът да не е върнат доброволно, поради което се установява, че ответникът е погасил задължението.

В настоящото дело не е спорно, че фискалните бонове се намират в държане на ответното дружество – длъжник. Следователно - дълговият документ е в държане на длъжника, поради което същият може да се ползва от презумптивното процесуално право по чл.109 ЗЗД. Посочените фискални бонове са издадени към фактури, които от своя страна са издадени на името на ответното дружество, и доколкото фискалният бон е документ, удостоверяващ плащане на посочената в него парична сума, на основание чл. 109 ЗЗД, следва да се приеме, че той доказва, че ищецът е заплатил удостоверените в тях суми на лицата, които са ги издали.

Обстоятелството, че върху процесните фактури е поставен печат „Подадено за плащане Отдел „ПСМП“, ОД София, не води до друг извод, доколкото не касае отношенията между страните, а касае отношенията на ответното дружество с ДФ „Земеделие“ по отношение на възстановяване на извършените разходи. Различен извод не следва и от заключението по съдебносчетоводната експертиза. Напротив, експертът изрично е посочил, че платежни документи и сумата от 16106,86 лева са му били предоставени от счетоводството на ответника.

С оглед изложеното дотук съдът намира, че претенцията за заплащане на сумата от 16 106,86 лева, представляваща сума, дадена в заем от „Шогун“ЕООД на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД и представляваща стойност на закупени количества плодове за извършване на доставки от „Шогун“ ЕООД за периода април 2019г. по договор за услуга от 05.11.18г., за което са издадени фактура № 1000014246/25.04.19г. от ДМД „Транс“ ЕООД на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД; Фактура № 6539/01.05.19г., издадена от „Шогун“ ЕООД на „Ню Проджектс консулт“ ЕООД и фактура № 6538/01.05.19г., издадена от „Шогун“ ЕООД на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлено, а решението на СРС в тази част – отменено. С оглед акцесорния характер на иска по чл. 86 ЗЗД и формирания извод за неоснователност на предявения иск за главница, решението следва да бъде отменено и в частта, с която е уважен искът за сумата от 5125,84 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 16 106,86лева , считано от 19.09.20г. до 20.09.23г.

При липсата на конкретно посочени пороци касателно правилността на обжалваното решение в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата от 18996,92 лева, представляваща стойността на извършени услуги по Договор за услуга от 05.11.2018 г., за която е издадена фактура № 6540/01.05.2019 г., както и по отношение на акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД и доколкото не е налице хипотеза на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 2013 г., е недопустимо въззивният съд да извършва проверка на правилността на обжалваното решение в тази част, поради което същото следва да бъде потвърдено в тази част.

По разноските:

С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта за разноските, като бъде отменено в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата над 6075,72 лева, представляваща разноски по делото.

На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК на въззиваемия ищец следва да бъде присъдена сумата от 3504,03 лева или 1791,58 евро, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за установяването на които е представена фактура от 11.12.2024 г., както и извлечение от банкова сметка.

С оглед на цената на всеки един от кумулативно обективно съединените искове и при съобразяване на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение по процесното търговско дело не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът