Присъда № 16 от 28.7.2026 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 652/2025 г.

от общ характер № 20255600600652 по описа за 2025 година въз основа на доказателствата по делото и закона, МОТИВИ към Присъда № 16/28.07.2026 г., постановена по ВНОХД № 652 /2025 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. Производството е въззивно по реда на чл. 313 и сл. от гл. ХХI от НПК. С Присъда рег. № 13 / 28.02.2025 г., постановена по НОХД № 634/ 2024 г. по описа на РС – Хасково подсъдимият Б. Ю. Б., с ЕГН •••••••••• от с. Д.Б., обл. Х., е признат за невинен в това, че на 11.07.2021 г., в с. Д.Б., общ. С., в качеството му на длъжностно лице - ••••••• на СИК ••••••• в с. Д.Б., общ. С. като извършител, в съучастие с подс. Ш. Ю. А. /подбудител и помагач/ преправил резултата от избори за избиране на народни представители на 11.07.2021 г. като гласувал вместо Я.Х.К. от село Д.Б., област Х. и по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 169, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, на осн. чл. 304 от НПК е оправдан. Със същата присъда подсъдимият Ш. Ю. А., с ЕГН ••••••••••, от с. Д.Б., обл.Х. е признат за невинен в това, че на 11.07.2021 г., в с. Д.Б., общ. С., в съучастие като подбудител и помагач с обв. Б. Ю. Б. от с. Д.Б., обл. Х. - ••••••• на СИК ••••••• в с. Д.Б., общ. С. /извършител/ умишлено го склонил да извърши престъпление - да преправи резултат от избори за избиране на народни представители на 11.07.2021 г. като гласува вместо Я.Х.К. от село Д.Б., обл. Х., и го улеснил за това по друг начин, като предоставил данни за самоличността на Я.Х.К. от село Д.Б., обл. Х., за да бъде вписан в избирателния списък на СИК ••••••• в с. Д.Б., общ. С. и по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 169 ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК, на осн. чл. 304 от НПК е оправдан. Недоволен от присъдата е останал прокурор при Районна Прокуратура – Хасково, който я протестира в срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. В протеста и допълнителното изложение към него се излагат съображения, че присъдата не кореспондира на събраните по делото доказателства, които по несъмнен начин установили съставомерността на повдигнатото на подсъдимите обвинение и първоинстанционният съд ценил доказателствата превратно, а не според смисъла им. Съдът проявил погрешен подход при анализа на показанията на свидетелите Ш.Р. и И. М.а, като приел, че същите са противоречиви помежду си, докато според държавното обвинение такова противоречие липсва. Излагат се и доводи за немотивираност на съдебния акт – от тяхното съдържание не ставало ясно каква хронология на събитията е установил районният съд и как същите се отразявали върху квалификацията на деянието. Според представителя на държавното обвинение липсата на мотиви към присъдата водела след себе си и друг порок по чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 НПК, а именно допуснато съществено нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на прокуратурата като страна в съдебното производство. То се изразявало в невъзможността РП - Хасково да узнае какви конкретни факти P C - Хасково е приел за установени и на практика лишавало държавното обвинение от правомощието да изложи свои конкретни насрещни аргументи срещу съдебните доводи или срещу части от тях. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатото им обвинение, а алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. Пред настоящата инстанция, която е втора по съществото на делото, за пълното изясняване на обективната истина, бяха уважени направени в допълнението към протеста доказателствени искания, като в качеството на свидетели бяха допуснати и разпитани лицата А. К. Й., А. А. М. и Н. Х. Х., извършена е очна ставка между първите двама свидетели и са приети писмени доказателства. В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна Прокуратура – Хасково поддържа изцяло протеста против оправдателната присъда. В пледоарията си прокурорът посочва, че в основата на присъдата стоят показанията на двете свидетелки Ш.Р. и И. М.а, но това не пречело върху тях да бъдат изградени изводи относно доказаността на повдигнатото обвинение. От друга страна, противоречие се установявало в показанията на другата група свидетели, тези на обвиняемите и техните показания не кореспондирали на изводите на двете експертизи. Вещите лица – графолози нито подкрепяли, нито отричали свидетелските показания, поради което доказателствата били достатъчни за постигане на осъдителна присъда и подсъдимите следвало да бъдат признати за виновни. Предлага се да бъде определено наказание при условията на чл. 54 и прилагане института на чл. 66, ал. 1 от НК. Защитникът на подсъдимите, адв. И. И., намира протеста за неоснователен и иска първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна, да бъде потвърдена. В тази насока в пледоарията си защитникът твърди, че не са били нарушени по някакъв начин правата на прокуратурата, нито е имало неуважени техни искания от страна на районния съд, които да са довели до неизясненост и липса на доказателства. Мотивите на присъдата също така не страдали от посочения от прокуратурата порок, в тях били обсъдени подробно доказателствата. По отношение на показанията на свидетелките Ш.Р. и И. М.а се изтъква, че те се основавали до голяма степен на предварително създаден негативизъм в резултат на предходни лични отношения с ••••• на Община С. А. Й. и ••••• на с. Д.Б. Ш. А.. С тези доводи се иска потвърждаване на първоинстанцинната присъда. Подсъдимият Ш. А. в личната си защита заявява, че е съгласен съм с казаното от адв. И., не се чувствал виновен и той не е имал никога работа с комисиите, които са били по изборите и никога не се бил бъркал на тяхната работа, а в последната си дума иска присъдата на районния съд да бъде потвърдена. Подсъдимият Б. Ю. Б. в личната си защита също заявява, че е съгласен с казаното от адв. И. И. и не е извършил деянието, за което е обвинен, а в последната си дума иска присъдата на районния съд да бъде потвърдена. Хасковският окръжен съд, като провери правилността на протестираната присъда, по направените оплаквания, изтъкнатите доводи, събраните доказателства, включително пред настоящата инстанция и изцяло служебно на осн. чл. 314, ал. 1 от НПК, приема за установено следното: Съдебното производство пред РС – Хасково е образувано по обвинителен акт на РП – Хасково, изготвен по д.п. № 123/2022 г. по описа на РУ на МВР - Хасково, с който на посъдимия Б. Ю. Б. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 169, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а на подсъдимия Ш. Ю. А. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 169, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК, за което и двамата са оправдани с първоинстанционната присъда. В проведеното разпоредително заседание са обсъдени въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, като съдебното следствие е протекло по общия ред. От събраните доказателства се установява следното: С Указ на Президента на Република България на 11.07.2021 г. били насрочени избори за избиране на народни представители за Народно събрание. По този повод в ••••••••••, била сформирана СИК № •••••••, в която като състав били назначени свидетелите Ш.Р. – председател и Б. С. - зам. председател. Подсъдимият Б. Ю. Б. бил назначен за ••••••• на СИК, а членове на СИК били свидетелите О.Б., И. М.а, Д.Д., П.П., Н. Х. и А.Ю.. Комисията се намирала в стая в Кметството на с. Д.Б., обл. Х., а подсъдимият Ш. Ю. А. към този момент бил •••• на селото. В деня на изборите на 11.07.2021 г. секцията била разпечатана от председателя на комисията в 07:00 часа, в присъствието на всичките й членове. Изборният процес протичал нормално по закон - гласоподавателят представял личната си карта на определения член от комисията, друг член на комисията търсел имената в избирателния списък и след като бъде открит, му се давала картата за гласуване, след което гласоподавателят гласувал и се подписвал на избирателния списък. Като по-млад от останалите лица от състава на комисията, подсъдимият Б. Б. бил ангажиран със задачата да предоставя картите за гласуване. Помещението, в което се помещавала СИК, било с малка площ, а прозорците били запечатани. Лицата, участващи като членове в състава на СИК, работели на смени, като една част от тях оставали вътре в помещението, когато избирателите гласували, а останалите се намирали отвън, около сградата на Кметството, в непосредствена близост, тъй като денят бил горещ и нямало никаква вентилация в помещението. След това се сменяли членовете на комисията – онези, които били вътре в помещението, излизали отвън, за да бъдат сменени от другите членове на СИК. Около обяд на 11.07.2021 г. голяма част от членовете от състава на СИК били излезли да обядват. В този момент в помещението се намирали: св. Ш.Р., св. И. М.а, св. Б. С., подсъдимият Б. Ю. Б. и две лица от женски пол с неустановена по делото самоличност. Тогава дошъл ••••• на с. Д.Б., обл. Х. - подсъдимият Ш. А., който носел в себе си малък лист хартия. Той предоставил на присъстващия състав на СИК листчето, на което имало написани трите имена и ЕГН-то на св. Я.К. от с. Д.Б., обл. Х. Подсъдимият А. казал, че в избирателния списък трябва да бъдат вписани данните на Я.К.. Думите на подсъдимия А. бил чути и възприети от присъстващите в стаята, както били чути и възприети от подсъдимия Б.. След това подсъдимят А. се обърнал към свидетелката И. М.а и й казал, че трябва да се гласува от името на свидетеля Я.К. и той трябва да бъде вписан в избирателния списък. Свидетелката М.а го попитала къде се намира този човек и защо поне не представят личната му карта, на което подсъдимият А. отговорил, че Я.К. е болен и не може гласува лично, намирал се у дома, но желаел да гласува. М.а му отговорила, че при това положение ще впише данните на лицето – три имена и ЕГН, но тя няма да се подпише под избирателния списък, т.е. да гласува вместо отсъстващото лице. Тогава казаното от подсъдимия А. мотивирало подсъдимия Б. да извърши противоправно деяние - да гласува вместо Я.Х.К. от село Д.Б., област Х., въпреки че преди това той нямал такова желание. В съзнанието на подсъдимия Б. се оформило окончателното решение да гласува вместо свидетеля К.. Подсъдимият Б. като ••••••• на избирателната комисия, подбуден и улеснен от подсъдимия А., който бил предоставил личните данни на Я.К., необходими за дописване в избирателния списък, изпълнил искането на Ш. А. и поставил картата за гласуване в машината за гласуване. След това направил неустановен по делото избор, за което му била издадена контролна разписка за гласуване от машината. Б. я взел, сгънал я по изискуемия начин и я поставил в избирателната кутия. След това той положил подпис срещу личните данни (имената и ЕГН) на Я.К. в избирателния списък, което било възприето от св. И. М.а и св. Ш.Р.. До края на изборния ден свидетелят Я.К. не се появил в СИК, нито пък в селото. Това се дължало на факта, че по това време той се намирал извън страната, в пределите на Република Турция. Той бил отишъл там на 07.07.2021 г., напускайки Република България през ГКПП „Капитан Андреево“ и се завърнал в пределите на страната на 15.07.2021 г. В Република Турция той упражнил на 11.07.2021 г. правото си на глас в изборите за избиране на народни представители в Република България, като гласувал в СИК, находяща се в гр. Бурса, под № 325800654. Свидетелят К. бил вписан под № 825 в допълнителна страница към списък за гласуване извън страната. При проверка, извършена от Дирекция ГРАО при Министерство на регионалното развитие и благоустройството се установило, че Я.К. е гласувал два пъти на изборите на 11.07.2021 г. – веднъж в Република България и веднъж в Република Турция. Информацията била получена в ЦИК и Прокуратурата на Република България била сезирана, което послужило като основание за образуване на настоящото досъдебно производство. По делото е назначена съдебна-графическа експертиза, изготвена от вещото лице Р.Г.. От заключението на експертизата се установява, че изследваният подпис след името на Я.Х.К., положен на ред 513 в избирателния списък на СИК №009 в Община С., с. Д.Б., не е изпълнен от лицето Я.Х.К., нито от свидетелките Ш.М.Р. и И. А.а М.а, като вероятно е изпълнен от подсъдимия Б.. Освен това се установява, че ръкописният текст, положен след името на Я.Х.К. на ред 513 в избирателния списък на СИК №009 в Община С., с. Д.Б., бил изпълнен от св. И. А.а М.а. Дадена е и допълнителна задача към назначената графична експертиза, отговора на която е, че изследвания подпис след името на Я.Х.К., положен на ред 513 в избирателния списък на СИК № 009 в Община С., с. Д.Б., не е изпълнен от Ш. Ю. А.. Назначена е и тройна графическа експертиза, изготвена от вещите лица Р.Г., Г.М. и Х.К.. Съгласно нейното заключение, е отговорено, че изследваният подпис след името на Я.Х.К., положен на ред 513 в избирателния списък на СИК № 009 в Община С., с. Д.Б., не е автентичен подпис съответно на Ш. Ю. А., Б. Ю. Б., Я.Х.К., Ш.М.Р. и И. А.а М.а, П.Д.П., О.М.Д., Д.М.Д, Б. А. С., А.Д.Ю. и Н. Х. Х.. Малкият брой признаци в този подпис била причина да не може да се изгради идентификационен комплекс от писменодвигателен навик на лицето, положило подписа. Потвърждава се, че ръкописният цифров текст: •••••••••• /••••••••/14.07.2015 г., съдържащ ЕГН-то, личната карта и датата на издаване на ред 513, позиция 6 срещу името на Я.Х.К. от списъка на СИК № 009 в община С., с. Д.Б. е изпълнен от И. А.а М.а. Описаната фактическа обстановка се установява от събраните пред първата и настоящата инстанция доказателства, чрез обясненията на подсъдимите Ш. Ю. А. и Б. Ю. Б.; показанията на свидетелите А.Ю., Б. С., Д.Д., И. М.а, О.Б., Ш.Р. (включително прочетените на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК, чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК показания, дадени на досъдебното производство), П.П., Я.К., А. Й., А. М. и Н. Х.; заключенията по назначените съдебно-графическа експертиза и тройна съдебно-графическа експертиза, както и приобщените като доказателства писмени материали по ДП № 123/2022 г. на РУ на МВР – Хасково. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд намерил, че от събраните доказателства не може да се направи категоричен и несъмнен извод за авторството на деянието в лицето на подсъдимите Ш. А. и Б. Ю. Б. и по повдигнатото им обвинение за престъплението по чл. 169, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 и по чл. 169, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК, поради което ги оправдал. Настоящата инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд, като намира, че той е неправилен и не кореспондира с установеното от доказателствата. Анализът им от първата инстанция е вътрешно противоречив, а доказателствата са разглеждани неправилно. Това е така поради следното: В мотивите си при анализът на доказателствата районният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Я.К., Д.Д., Б. С., П.П., О.Б. и А.Ю., както и обясненията на двамата подсъдими, като изцяло е отказал да кредитира показанията на свидетелите Ш.Р. и И. М.а. Според районния съд изводите му се подкрепяли още и от заключението на тройната графическа експертиза. Основният довод на районния съд да не кредитира показанията на свидетелките Ш.Р. и И. М.а се свежда до това, че били противоречиви помежду си и били дадени „про кауза“, доколкото и двете свидетелки съзнавали, че извършват нещо нередно и биха носили за това някаква отговорност. Освен това показанията на Р. и М.а не се потвърждавали от останалите свидетгели – членове на СИК № 009 в Община С.. За да оправдае подсъдимите съдът акцентирал най-вече върху това, че не се доказвало по безспорен начин подсъдимият А. да е посещавал СИК № 009 в деня на изборите, носейки листче с имената на св. Я.К. и искайки от членовете на комисията на гласуват от името на този човек. Липсвали и доказателства св. К. да се оптивал по някакъв начин да мотивира членовете на СИК да преправят резултата от избора за народни представители и да гласуват от негово име. Същевременно, районният съд приел, че единствено св. М.а твърдяла, че подсъдимият Б. е гласувал с машината и е поставил подпис срещу името на св. К., докато св. Р. не можела да посочи лицето, което е поставило подпис срещу името на св. К. в избирателния списък. Именно този противоречив и превратен анализ на доказателствата, е довел първоинстанционния съд до неправилен извод, за липсата на установено по безспорен начин авторство на деянието в лицето на подсъдимите и на вината им. В случая районният съд изобщо не е разгледал обясненията на подсъдимите като потенциална защитна версия, а вместо това е приел, че показанията на св. Ш.Р. и св. И. М.а са дадени, само защото същите са се опитвали да отклонят разследването от себе си, защото са съзнавали, че са извършили нещо неправомерно. При така установената и приета фактическа обстановка, въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционният съд, като намира, че неоснователно не са били кредитирани показанията на свидетелките Ш.Р. и И. М.а, като районният съд лаконично е приел, че същите са дадени „про кауза“. Не се установява двете свидетелки да са пряко заинтересовани от изхода на делото и показанията им да са дадени „про – кауза“, т.е. единствено с цел да оправдаят собствените си действия и да подкрепят тезата на държавното обвинение за извършване на деянието от двамата подсъдими. Не се установява в хода на досъдебното производство разследващите органи да са разглеждали версия, при която да бъде ангажирана наказателната отговорност на Ш.Р. и И. М.а и поради това същите да имат интерес да насочат вниманието върху действията на други лица. Освен това показанията им не са вътрешно противоречиви по начин, по който да не позволява тяхното кредитиране, както е възприето от първата инстанция. Изводът в протестираната присъда, че има противоречие между показанията на двете свидетелки с показанията на останалите свидетели, е неправилен и е изведен поради липсата на достатъчно задълбочен анализ на последните. Внимателният прочит на показанията на Д.Д., Б. С., П.П., О.Б., А.Ю. и Н. Х. сочи, че тези свидетели, макар и да са членове на избирателната комисия, не са присъствали в помещението на СИК през цялото време и поради това не са имали преки и непосредствени впечатления за всички събития, които са се случвали в рамките на изборния ден. Така св. А.Ю. твърди, че в по-голямата част от времето стоял до вратата, но същевременно посочва, че в помещението е имало около 4-5 човека от комисията, т.е. не всички членове, а след това сам посочва, че не е бил през цялото време в стаята, а е излизал и навън, разхождал се е, ходил до колата, пред и зад Кметството в с. Д.Б.. Това означава, че свидетелят не е присъствал през целия изборен ден в помещението, а е имал неколкократни излизания и напускания. Разхождането му до колата и зад сградата на Кметството изключва възможността същият да е наблюдавал всичко случващо се в изборното помещение. Освен това св. Ю. не дава прецизни показания относно броя на посещенията на ••••• Ш. А. – в началото свидетелят твърди, че ••••••• веднъж е донесъл кафета и вода, а впоследствие казва, че кафета са носени повече от един път. Св. Б. С. също посочва, че не е бил постоянно там, защото излизал за почивка, по нужда и за обяд. От друга страна, той твърди, че ••••••• Ш. А. е дошъл само веднъж и това е било сутринта, което не кореспондира с показанията на св. А.Ю., че ••••••• е идвал няколко пъти в помещението да носи кафета и вода. Св. Д.Д. пояснява, че причина за честото излизане на членове на избирателната комисия са били високите температури точно този ден – изборите са се провеждали през месец юли, помещението е било много малко и тясно, прозорците са били запечатани и не е имало никаква вентилация (напр., климатик или др.), поради което се е налагало често членовете на комисията да излизат навън на чист въздух, за да се освежат в летния ден. Д. твърди, че в помещението оставали 3 – 4 членове на комисията, а останалите излизали навън, след което се сменяли на ротационен принцип. Ето защо понякога се оказвало, че в помещението има по-малко членове, а друг път повече. Съдът не кредитира показанията на св. Д. в частта, в която същият твърди, че всеки от членовете на комисията имал достъп до картите за машинно гласуване. В обясненията си подсъдимият Б. пояснява, че именно той е бил ангажиран с предоставянето на карти за машинно гласуване на избирателите, като им е обяснявал как да ги използват. Освен това св. Б. С. отбелязва, че се е сменял с подсъдимия Б., когато последният е излизал навън. Следователно, твърдението на св. Д., че всеки един от членовете на комисията е имал достъп до картите, не отговаря на действително създадената организация на работата в изборния ден. До картите достъп е имал основно подсъдимия Б., а в отделни случаи, когато той е излизал от помещението достъп е имал св. Б. С.. Показанията на св. О.Б. са вътрешно противоречиви – тя заявява, че през цялото време била вътре в помещението и едновременно с това излизала навън до тоалетна и да се нахрани. Очевидно е, че при това положение няма как свидетелката да е била през цялото време вътре. Напротив, обосновано може да се приеме, че е имало промеждутъци от време, когато тя е излизала навън и не е присъствала в помещението. Показанията й са противоречиви с тези на св. А.Ю. относно посещенията на ••••• Ш. А. – Б. твърди, че той е дошъл само веднъж сутринта, и изобщо не е носил кафета или ободряващи напитки, което не съответства на казаното от св. Ю.. Св. П.П. е сигурен, че не е стоял вътре в стаята, а отвън. Той е отишъл сутринта, разпечатали са помещението, поседял е малко вътре и след като са започнали да идват хора е излязъл навън. Показанията му не следва да се кредитират единствено в частта, в която твърди, че ••••••• Ш. А. изобщо не е идвал през целия изборен ден, тъй като в тази част те противоречат на останалите свидетелски показания. В показанията си св. Н. Х. посочва, че всички членове на комисията са се редували, като тя е излизала навън, пиела е кафе, пушела е, което съвпада с показанията на останалите свидетели. Това означава, че присъствието й в помещението не е било постоянно. Не се кредитират показанията й в частта, в която твърди, че ••••••• Ш. А. през целия изборен ден изобщо не е идвал в секционната избирателна комисия и в изборната стая, както и в частта, в която заявява, че само председателят на комисията е имал достъп до картите за гласуване. Тези твърдения не кореспондират с останалите свидетелски показания, които сочат, че подсъдимият А. е идвал в помещението и че подсъдимият Б. е бил зает с предоставянето на картите на избирателите, като е давал обяснения как да се гласува с тях. В обобщение, показанията на свидетелите Д.Д., Б. С., П.П., О.Б., А.Ю. и Н. Х. се кредитират в посочените по-горе части и настоящата инстанция приема за установено, че тези свидетели не са присъствали през цялото време в изборното помещение, особено около обяд, когато са се сменяли и са излизали да се нахранят, което се потвърждава от всички тях единодушно. Именно поради това е разбираемо, че свидетелите не са имали възможност да възприемат през цялото време случващото се в избирателната секция, включително и влизането на подсъдимия А. в изборното помещение и действията на подсъдимия Б. по използване на карта за гласуване. Тези действия обаче са възприети от свидетелите Ш.Р. и И. М.а. Следва да се подчертае, че установените факти сочат, че цялата ситуация е протекла вътре в изборното помещение за много кратък интервал от време, не повече от няколко минути и не е била съпроводена от действия или поведение на присъстващите лица, които да привлекат вниманието на останалите членове на избирателната комисия. В този смисъл е напълно разбираемо, че при кратките времеви рамки на тази ситуация свидетелите Д.Д., Б. С., П.П., О.Б., А.Ю. и Н. Х. не са имали пряка възможност да възприемат визуално случващото се. В тази насока настоящата инстанция цени изцяло показанията на св. М.а и на св. Р., че са видели как по обяд подсъдимият А. влиза в изборното помещение, изважда листче от джоба си с написани на него три имена и ЕГН на св. Я.К., и заявява, че същият следва да бъде вписан в избирателния списък като гласувал. Въззивната инстанция намира, че М.а и Р. възпроизвеждат преките си възприятия. Също такива са възприятията им и по отношение действията на подсъдимия Б., като и двете твърдят, че той е възприел и разбрал казаното от Ш. А., взел е карта за гласуване, отишъл е до машината, поставил е картата и е гласувал от името на св. Я.К.. За изясняване на обстоятелството кой е положил подпис в избирателния списък от името на св. Я.К. районният съд е допуснал прочитане на показанията на св. Р., дадени на досъдебното производство, на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК, чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК. Макар и показанията й да са колебливи в останалите два разпита от 24.08.2022 г., съдът кредитира показанията на св. Р., дадени пред разследващ орган на 20.10.2023 г. в частта относно полагането на подпис от подсъдимия Б., тъй като се подкрепят от показанията на св. И. М.а. Този извод не се разколебава от заключението на тройната съдебно - графическата експертиза. Категоричен е извода, че ръкописният цифров текст: •••••••••• /••••••••/14.07.2015 г., съдържащ ЕГН- то, личната карта и датата на издаване на ред 513, позиция 6 срещу името на Я.Х.К. от списъка на СИК № 009 в община С., с. Д.Б. е изпълнен от И. А.а М.а. Този извод установява със сигурност единствено изписването на тези данни, което не се оспорва от самата свидетелка. Напротив, тя самата заявява, че е вписала лично данните на св. Я.К. в избирателния списък, но само дотам, след което е отказала да положи подписа си на мястото на гласувал. Това е достатъчно, за да се приеме за доказано, че не св. М.а е положила подписа и да се изключи нейното авторство. От друга страна, експертите са приели, че малкият брой признаци в този подпис е причина да не може да се изгради идентификационен комплекс от писменодвигателен навик на лицето, положило подписа. Следователно, не може със сигурност нито да се да се потвърди, нито да се отхвърли тезата, че подсъдимият Б. е положил този подпис. При липсата на категоричност по този въпрос съдът кредитира показанията на св. И. М.а и св. Ш.Р.. Въззивният съд не споделя доводите на защитника на двамата подсъдими, че те се основавали до голяма степен на предварително създаден негативизъм в резултат на предходни лични отношения с ••••• на Община С. и ••••• на с. Д.Б. Ш. А.. Тези доводи до голяма степен допълват и доразвиват изводите на районния съд, че показанията на двете свидетелки са дадени „про кауза“, което се опровергава, както се посочи по-горе. В тази насока са дадени показания от св. А. Й. и св. А. М., съпруг на св. И. М.а, като е проведена и очна ставка между тях двамата. Св. А. Й. признава, че по време на предизборната камапния е посещавал дома на семейство М.и и по време на едно от неговите посещения св. И. М.а е разговаряла с него и е изявила желание тя и дъщеря й да започнат работа в община С., но това не се е случило, тъй като не е имало свободни места, нито пък те двете са отговаряли на изискванията за заемане на съответни длъжности в общинската администрация. Според защитника адв. И. този отказ е породил негативно отношение у св. М.а и е оказал влияние върху дадените от нея показания. Подобна теза не се потвърждава от доказателствата по делото, тъй като М.а е искала тя и дъщеря й да постъпят на работа в общинската администрация, а не в Кметството на с. Д.Б.. Това са два различни органа на местно самоуправление, поради което не може да се приеме, че е налице пряка връзка между отказа на св. А. Й. и показанията на М.а за действията на подсъдимия Ш. А., извършени в деня на изборите. Освен това към момента на провеждане на разговора със св. А. Й. за назначаване на работа няма как М.а да е предполагала какво ще се случи в изборния ден и това да я е мотивирало по някакъв начин да се настрои отрицателно спрямо двамата подсъдими, защото нито един от тях не е бил пряко или косвено свързан с възможността тя да започне работа в общинската администрация. В показанията си св. И. М.а споменава, че след образуване на досъдебното производство и разпита й като свидетел, е била посетена от св. А. Й., който е разговарял с нея да си промени показанията. Това твърдение на св. И. М.а се подкрепя от проведената очна ставка между св. А. М. и св. А. Й., в която съпруга на свидетелката потвърждава, че в действителност св. Й. е провел разговор със св. И. М.а, в който е направил опит да я убеди да промени своите показания, но този опит е останал безуспешен. Това обстоятелство не променя изводите на настоящата инстанция, че показанията на св. И. М.а следва да се кредитират изцяло. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че двамата подсъдими са невинни и следва да бъдат оправдани по първоначално предявеното им обвинение – по отношение на подсъдимия Б. за извършено престъпление по чл. 169, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а по отношение на подсъдимия А. за извършено престъпление по чл. 169, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК. Настоящият въззивен състав намира, че в действителност при така установените факти двамата подсъдими не са осъществили състава на престъплението по чл. 169, ал. 1 НК при условията на съучастие. За съставомерността на деянието по този текст е необходимо да има отразяване на неверни данни за гласоподаването в протокола, което е резултатно престъпление. То ще бъде довършено, когато настъпи окончателно изменение в данните, отразяващи изборния резултат по реда и начина, предвиден в избирателния закон. В настоящия случай подписването от подсъдимия Б. в избирателния списък вместо св. Я.К. е вследствие от извършените непосредствено преди това действия по упражняване на чуждо избирателно право, поради което в случая не е налице състава на престъплението по чл. 169, ал. 1 НК, а този по чл. 168, ал. 1 НК. От друга страна, настоящата инстанция приема, че с действията си двамата подсъдими са осъществили друг престъпен състав – този на престъплението по чл. 168, ал. 1 НК, което налага деянието да бъде преквалифицирано именно по този текст от наказателния закон. Районният съд не е извършил преценка за осъществяването на този престъпен състав, като аргументите за това са следните: Съставът на престъплението по чл. 168, ал. 1 НК има за обект на закрила обществените отношения, свързани с политическите права на гражданите. По-конкретно, този текст от Наказателния кодекс охранява законосъобразното провеждане на изборния процес, като предвижда наказателна отговорност за упражняване на избирателно право, без деецът да е имал право на това. Основните характеристики на избирателното право като субективно право на гражданите са посочени в Конституцията на РБ (чл. 10, чл. 42) и са доразвити в приетото изборно законодателство (чл. 3, чл. 243 – 245, чл. 307 – 309, чл. 350 – 352, чл. 396 – 398 от Изборния кодекс). Активното избирателното право е признато и гарантирано право на всеки български гражданин, посредством което се осъществява участието му в управлението на страната и то произтича пряко от основния закон – Конституцията на РБ. Съгласно чл. 42, ал. 1 КРБ, уреждащ активното избирателно право: „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа“. В чл. 10 КРБ е предвидено: „Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване“. Избирателното право спада към основните права на гражданите, които по смисъла на чл. 57, ал. 1 от Конституцията са неотменими. Тези права не могат да бъдат ограничавани със закон, а само по изключение това се се допуска при обявяване на война, военно или друго извънредно положение. В чл. 42, ал. 1 от Конституцията са записани изисквания – позитивни и негативни, за упражняване на избирателното право, за да може то да бъде осъществявано според предназначението си – чрез избори да бъдат излъчени народните представители, респ. лицата, натоварени с управленски и представителен мандат. Такива изисквания – лицето да не е под 18 години, да не е под запрещение и да не изтърпява наказание „лишаване от свобода“ са необходими, за да се гарантира личната способност на всеки да бъде избирател, т. е. за осигуряване на реалното упражняване на избирателното право, което е всеобщо съгласно чл. 10 от Конституцията. В допълнение към горното са и основните принципи за провеждане на избори, които са отразени и доразвити в нормата на чл. 3 от Изборния кодекс, в чиято ал. 1 е посочено, че изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите. Законодателят е предвидил, че гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг. В ал. 2 на чл. 3 от ИК изрично е предвидено, че всеки избирател има право на един глас. Упражняването на активното избирателно право е поставено в зависимост от спазването на процедурни изисквания, описани в Изборния кодекс и фактически се упражнява чрез използването на този материален носител, който е регламентиран и въведен от законодателя – хартиена бюлетина или машинно гласуване чрез използване на специализирано устройство и издаване на контролна разписка, установяваща извършените с устройството действия от страна на гласуващия (чл. 212, ал. 1 – ал. 4 от Изборния кодекс). Контролната разписка има удостоверително значение и с нейното пускане в специална кутия за машинно гласуване приключва последното действие по упражняване на избирателното право. В процесния случай в насрочените на 11.07.2021 г. избори за народни представители действащата нормативна уредба към този момент е предвиждала, че гласуването се извършва само машинно чрез използване на специализирано устройство, което се задейства от гласоподавателя чрез поставянето на предвидена за целта карта за гласуване. Следователно, да се упражни фактически избирателното право от страна на едно лице, което е негов носител, означава то да извърши необходимите действия с материалния носител на информацията за гласуването, което се е отразява по надлежния ред в избирателния списък. Условията за наличието на право на глас се основават на предвидените в Конституцията отрицателни предпоставки лицето да не е поставено под запрещение, да не изтърпява наказание лишаване от свобода, както и да е навършило 18-годишна възраст. Нормата на чл. 168, ал. 1 от НК обхваща тези предпоставки, както и всички останали условия, които имат отношение към законосъобразното и редовно упражняване на избирателното право. Престъплението по чл. 168, ал. 1 НК е формално и единствено необходимото, за да бъде изпълнен състава на престъплението от обективна страна, е упражняване на избирателно право без дееца да има такова. Следователно, от обективна страна това означава, че престъплението ще е довършено с факта на осъществяване на действие по упражняването на избирателно право от лице, което не е носител на такова право. Когато се касае за активно избирателно право, това ще бъде налице, когато избирателното право се упражнява от лице, което не е български гражданин; не е навършил 18 години; от лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода; лице, което е упражнило правото си на глас; както и от лице, което гласува под чужда самоличност. Не е необходимо да са настъпили други общественоопасни последици или друг противоправен резултат. Законодателят е преценил, че упражняването на избирателното право от лице, което няма такова право, е достатъчно, за да бъдат увредени защитимите обществени отношения, поради което и типичното отрицателното въздействие върху тях в случая е налице. От субективна страна, за формалното осъществяване на признаците на престъплението по чл. 168, ал. 1 НК деецът трябва да е съзнавал, че няма право да гласува, и да е целял или допускал, че ще упражни избирателно право, без да има такова, т.е. наличие на пряк умисъл у дееца. От приетата за доказана фактическа обстановка по делото се установява от обективна страна, че в настоящия случай св. Я.К. е носител на активно избирателно право, тъй като отговаря на всички изисквания, посочени в чл. 42, ал. 1 от Конституцията на РБ – той е гражданин, навършил 18 години, и няма данни да е бил поставен под запрещение или да е изтърпявал наказание лишаване от свобода към момента на провеждане на изборите за народни представители на 11.07.2021 г. Упражняването на избирателното право е следвало да се извърши лично от Я.К., съгласно чл. 3, ал. 1, изр. второ вр. чл. 245 от ИК. Доколкото същият е имал ••••• и ••••• гражданство и се е намирал в пределите на Република Турция в изборния ден, законът е допускал същият да избере дали да упражни правото си на глас по адресна регистрация в с. Д.Б. или да упражни правото си в избирателна секция на територията на Република Турция. Това е така, тъй като всеки избирател има право само на един глас, съгласно чл. 3, ал. 2 от ИК и може да упражни еднократно правото си на гласуване. Установено е, че на процесната дата 11.07.2021 г. св. Я.К. е гласувал лично в избирателна секция в Република Турция, с което той е упражнил избирателното си право еднократно и окончателно и за този вид избори той не е можел повторно да го упражнява. В този смисъл, с извършените от него действия подсъдидимият Б. Ю. е упражнил избирателно право като е гласувал под чужда самоличност по смисъла на чл. 168 НК. От обективна страна, с действията си подсъдимият Ш. А. е осъществил състава на чл. 168, ал. 1 НК, тъй като е подбудил подсъдимия Б. да упражни избирателно право на друго лице, а именно на св. Я.К.. Подбуждането се е изразило в отправянето на устно изявление към членовете на СИК, сред които е бил и подсъдимият Б. като ••••••• на избирателната комисия, да бъде извършено вписване на данните на Я.К. в избирателния списък и да се извършат действия по гласуване от името на отсъстващото лице. Отправеното устно изявление е било възприето от присъстващите в този момент членове на СИК, но тези думи са въздействали единствено върху подсъдимия Б., като са го мотивирали да вземе карта за гласуване, която да постави в машината и да извърши необходимата последователност от операции с устройството, за да бъде отчетено подаването на един глас от името на св. Я.К.. Устното изявление на подсъдимия Ш. А. е имало подбуждащо действие върху подсъдимия Б., тъй като преди този момент у последния не е имало формирано решение да пристъпи към упражняване на избирателно право, на което не е носител, а носител е друго лице. Едва с отправянето на думите от подсъдимия А. се е поставил в ход процеса на формиране на решение у подсъдиимя Б. да гласува от името на св. Я.К.. Очевидно е, че подсъдимият А. е желаел и е целял да мотивира друго лице да вземе решение за извършване на тези действия и това се извежда както от съдържанието и смисъла на казаното от него, така и от факта, че е носел предварително подготвен лист хартия, върху който са били написани личните данни на Я.К.. Освен това процедурните изисквания на изборния процес обективно са били от такова естество, че подсъдиимят А. не е имал нито пряко, нито косвено възможността сам да упражни избирателното право на Я.К., тъй като не е имал лично достъп нито до избирателния списък, нито до картите за гласуване. Това е наложило той да се обърне към присъстващите членове на комисията с искане да бъдат извършени такива действия, за да може формално да бъда отбелязано и документирано по надлежниия ред, че Я.К. е упражнил правото си на глас в избирателната секция в с. Д.Б.. Макар и изявлението на А. да е било отправено към всички присъстващи членове на избирателната комисия, то е въздействало мотивиращо единствено върху подсъдимия Б., защото св. И. М.а е отказала категорично както да се подпише вместо Я.К. в избирателния списък, така и да използва карта за гласуване. Следователно, изявлението на А. не е оказало никакво въздействие върху св. И. М.а, а извършеното от нея попълване на личните данни на св. Я.К. не осъществява признаците от състава на престъплението нито по чл. 168 НК, нито по чл. 169 НК. А. е видял и е разбрал, че думите му се възприемат само от подсъдимия Б. и че мотивират същия да пристъпи към извършване на съответните манипулации с картата и машината за гласуване. По този начин склоняването да се извърши престъплението е било осъществено по смисъла на чл. 20, ал. 3 НК. Думите на подсъдимия Ш. А. са били съпроводени с представянето на лист хартия, на който е имало написани трите имена и ЕГН-то на св. Я.К.. Това е действие, което е улеснило противоправното упражняване на избирателното право, защото по този начин подсъдимият Б. е узнал личните данни на лицето, от чието име трябва да се упражни правото на глас. Упражняването на избирателно право от името на друго лице предполага, че на дееца трябва да му е известно чие избирателно право упражнява и кой е неговият носител. Следователо, деецът трябва да е осведомен и да е нясно чие чуждо избирателно право упражнява. В настоящия случай това е постигнато именно чрез предоставения лист хартия, а подсъдимият А. отделно от това е обяснил и устно, че личните данни са на лице, от чието име трябва да се гласува. По този начин подсъдимият А. е улеснил извършването на престъплението и е реализирано помагачество като форма на съучастие по смисъла на ал. 4 на чл. 20 НК. От субективна страна, за формалното осъществяване на признаците на престъплението по чл. 168, ал. 1 НК подсъдимият А. е съзнавал, че с изявлението си цели умишлено да склони друго лице да упражни избирателното право на св. Я.К. и по този начин да бъде отбелязано, че отсъстващото лице формално е упражнилото своето избирателно право. Също така подсъдимият А. е съзнавал, че с представянето на личните данни на св. Я.К., написани на лист хартия, улеснява извършването на деянието. Подсъдимият пряко е целял по този начин да бъде упражнено избирателното право, но не от неговия носител, който отсъства в този момент, а от друго лице. Следователно, налице е пряк умисъл у подсъдимия А. за извършване на деянието. От обективна страна, въз основа на вече формираното решение подсъдимият Б. е взел една от картите за гласуване, които са се намирали в близост до него и за боравенето с които той е бил ангажиран в изборния ден, след което поставил картата в машината за гласуване и направил неустановен по делото избор, за което му била издадена контролна разписка за гласуване от машината. Б. я взел, сгънал я по изискуемия начин и я поставил в избирателната кутия. Тези действия представляват фактическото упражняване на избирателното право, защото по този начин подсъдимият Б. е задействал специализираното устройство за гласуване чрез поставянето на предвидена за целта карта. С отпечатването на контролната разписка и нейното поставяне в избирателната кутия е приключена процедурата по упражняване на избирателното право, защото контролната разписка е последният удостоверителен материален носител за обстоятелството, че едно лице е гласувало. Какъв е бил неговият конкретен избор и за кой кандидат за народен представител е гласувал, е ирелевантно за съставомерността на деянието по чл. 168, ал. 1 НК. Както се посочи по-горе, полагането на подпис от подсъдимия Б. в избирателния списък вместо св. Я.К. не е самостоятелен съставомерен признак, а е вследствие от извършените непосредствено преди това действия по упражняване на чуждо избирателно право, поради което в случая не е налице състава на престъплението по чл. 169, ал. 1 НК, а този по чл. 168, ал. 1 НК. От субективна страна, подсъдимият Б. е съзнавал, че извършва действия по гласуване в избори за народни представители, но не упражнява своето избирателно право, а упражнява правото на друго лице, което в този момент не присъства. Подсъдимият Б. е целял по този начин да изпълни това, за което е бил мотивиран и улеснен от подсъдимия А., като е разбирал, че упражняването от него на чуждо избирателно право противоречи на изрична разпоредба на закона и е противоправно, но въпреки това го е извършил, поради което е действал с пряк умисъл. С оглед на гореизложеното съдът намира, че подсъдимият Ш. А. трябва да бъде признат за невинен по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 169, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК, като го признава за виновен, че е извършил престъпление по чл. 168, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК, а подсъдимият Б. Ю. Б. трябва да бъде признат за невинен по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 169, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и го признава за виновен, че е извършил престъпление по чл. 168, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Така извършената преквалификация на деянието не нарушава процесуалните права на двамата подсъдими, тъй като те са се защитавали по едни и същи факти в първоинстанционното и въззивното производство, поради което не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а престъплението по чл. 168, ал. 1 НК е по-леко наказуемо от престъплението по чл. 169, ал. 1 НК. Същевременно, съдът намира, че спрямо двамата подсъдими са налице предпоставките на чл. 78а НК, поради което трябва да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съображенията за това са следните: За престъплението по чл. 168, ал. 1 НК се предвижда наказание, което е по-леко от „лишаване от свобода“, съгласно чл. 78а, ал. 1, б. „а“ НК, а именно – наказание „пробация“ до шест месеца или „глоба“ от 100 до 300 лв. Също така се установява, че и двамата подсъдими имат чисто съдебно минало и не са осъждани за престъпление от общ характер, нито са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК до този момент. От престъплението по чл. 168, ал. 1 НК не настъпват имуществени вреди, поради което не се поставя въпроса за тяхното възстановяване. Не са налице и ограниченията по ал. 7 на чл. 78а НК. Следователно, налице са изискуемите от закона предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ по реда на чл. 78а НК. При индивидуализирането на административното наказание „глоба“, което следва да се наложи на подсъдимия Ш. А., съдът отчита наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства – същият е с добри характеристични данни, не е осъждан, в декларацията си за семейно и имотно състояние е посочил, че работи на изборна длъжност (•••• на с. Д.Б.), притежава недвижимо имущество и два броя МПС – трактор и микробус. Съдът отчете степента на обществена опасност на извършеното престъпление и тази на самия подсъдим, данните за личността му, подбудите за извършване на деянието. Подсъдимият не е лице със завишена степен на обществена опасност. От друга страна, единственото утежняващо отговорността обстоятелство е това, че подсъдимият А. към момента на извършване има качеството на длъжностно лице и е •••• на с. Д.Б., т.е. е заемал изборна длъжност по силата на пряк избор от местното население, поради което подсъдимият е следвало да съзнава в още по-голяма степен укоримостта на извършеното от него деяние, което засяга именно изборните правоотношения, касаещи и заеманата от него длъжност. На това основание съдът намира, че на подсъдимия Ш. А. следва да се определи административно наказание „глоба“ в размер на 2000 евро с левова равностойност 3911,66 лв. При индивидуализирането на административното наказание „глоба“, което следва да се наложи на подсъдимия Б. Ю. Б., съдът отчита наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства – същият е с добри характеристични данни, не е осъждан, в декларацията си за семейно и имотно състояние е посочил, че не притежава недвижимо имущество, притежава два броя МПС – леки автомобили. Подсъдимият не е лице със завишена степен на обществена опасност. Не се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства. При този изключителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, съдът намира, че на подсъдимия Б. следва да бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 евро с левова равностойност 2347 лв. С оглед признаването на двамата подсъдими за виновни и освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тяхна тежест да заплатят в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково, направените на досъдебното производство разноски в общ размер от 656,50 евро с левова равностойност 1284 лв., от която сума всеки от тях да заплати по 328,25 евро с левова равностойност 642 лв. Мотивиран така съдът постанови присъдата си. Председател: Членове: 1. 2.