Решение № 216 от 22.6.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 202/2026 г.

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Обжалвано е решение № 8/9.01.2026 г., постановено по т.д. № 280/2025 г. на ОС-Пловдив, в неговите части, с които е отхвърлен за разликата (евровата равностойност на 3 213 лв.) над евровата равностойност на сумата 33 047,82 лв. с ДДС до пълния претендиран размер 36 260,82 лв. предявеният от ищеца „Андромеда-7“ЕООД-гр.Пловдив против ответника „Хигиа 1“ЕООД-с.Мулдава иск за присъждане на сумата 36 260,82 лв. като дължима по договор, сключен между страните на 13.02.2024 г. с предмет „Изграждане на газова инсталация с газов резервоар, котел, бойлер и демонтаж на съществуващи съоръжения на обект „40-те извора-туристическо селище“, която сума представлява дължим и неизплатен остатък от възнаграждението за извършени и приети СМР по договор № 3308/13.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата над 33 047,82 лв. до 36 260,82 лв., считано от датата на подаването на исковата молба 29.04.2025 г. до окончателното изплащане, отхвърлен е искът на „Андромеда-7“ЕООД-гр.Пловдив против „Хигиа 1“ЕООД-с.Мулдава за присъждане на сумата над евровата равностойност 5 507,97 лв. до пълния предявен размер 6 789,56 лв. (евровата равностойност на сумата 1 281,59 лв.), която сума представлява наказателна неустойка за забавено плащане на присъдената главница, дължима по раздел шести от договора, отхвърлен е искът на „Андромеда-7“ЕООД-гр.Пловдив против „Хигиа 1“ЕООД-с.Мулдава за присъждане на сумата 3 529,36 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода на допусната забава по всяка издадена фактура за период от падежа на задължението до подаването на исковата молба, съответно, и в частта му за разноските, с която „Андромеда-7“ЕООД-гр.Пловдив е осъдено да заплати на „Хигиа 1“ЕООД-с.Мулдава евровата равностойност на сумата 1 205,84 лв. за разноски по делото пропорционално на отхвърлената част от исковете, осъдено е „Хигиа 1“ЕООД-с.Мулдава, община Асеновград да заплати на „Андромеда-7“ЕООД-гр.Пловдив евровата равностойност на сумата 5 507,97 лв., представляваща наказателна неустойка за забавено плащане на присъдената главница, дължима по раздел шести от договор, сключен между страните на 13.02.2024 г., с предмет „Изграждане на газова инсталация с газов резервоар, котел, бойлер и демонтаж на съществуващи съоръжения на обект „40-те извора-туристическо селище“, както и да заплати на „Андромеда- 7“ЕООД-гр.Пловдив законната лихва върху евровата равностойност на сумата 33 047,82 лв. с ДДС, представляваща дължим и неизплатен остатък от възнаграждението за извършени и приети СМР по договор № 3308/13.02.2024 г., считано от датата на подаването на исковата молба 29.04.2025 г. до окончателното плащане, а също така и в частта му за разноските, с която „Хигиа 1“ЕООД-с.Мулдава, община Асеновград е осъдено да заплати на „Андромеда-7“ЕООД-гр.Пловдив евровата равностойност на сумата 6 051,38 лв. за разноски по делото пропорционално на уважената част от исковете. Жалбоподателят „Хигиа 1“ЕООС-с.Мулдава, община Асеновград с въззивната жалба с вх. № 5099/9.02.2026 г. обжалва като неправилно по изложените в тази жалба съображения решението в неговите части, с които дружеството е осъдено да заплати на „Андромеда-7“ЕООД-гр.Пловдив евровата равностойност на сумата 5 507,97 лв., представляваща наказателна неустойка за забавено плащане на присъдената главница, дължима по раздел шести от договор, сключен между страните на 13.02.2024 г., с предмет „Изграждане на газова инсталация с газов резервоар, котел, бойлер и демонтаж на съществуващи съоръжения на обект „40-те извора-туристическо селище“, както и да заплати на „Андромеда-7“ЕООД-гр.Пловдив законната лихва върху евровата равностойност на сумата 33 047,82 лв. с ДДС, представляваща дължим и неизплатен остатък от възнаграждението за извършени и пприети СМР по договор № 3308/13.02.2024 г., считано от датата на подаването на исковата молба 29.04.2025 г. до окончателното плащане, а също така и в частта му за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати на „Андромеда-7“ЕООД-гр.Пловдив евровата равностойност на сумата 6 051,38 лв. за разноски по делото пропорционално на уважената част от исковете, с искане решението да бъде отменено в тези негови части и претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените срещу него от ищеца „Андромеда- 7“ЕООД-гр.Пловдив искове като неоснователни. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба, подадена от ищеца „Андромеда- 7“ЕООД-гр.Пловдив. Претендира за присъждане на разноски. Заявява възражение за прекомерност на платеното от „Андромеда-7“ЕООД- гр.Пловдив адвокатско възнаграждение за защитата на дружеството във въззивното производство. Жалбоподателят „Андромеда-7“ЕООД-гр.Пловдив с подадената с вх. № 5824/12.02.2026 г. въззивна жалба моли решението да бъде отменено като неправилно по изложените в тази жалба съображения в неговите части, с които е отхвърлен за разликата (евровата равностойност на 3 213 лв.) над евровата равностойност на сумата 33 047,82 лв. с ДДС до пълния претендиран размер 36 260,82 лв. предявеният от дружеството против „Хигиа 1“ЕООД- с.Мулдава иск за присъждане на сумата 36 260,82 лв. като дължима по договор, сключен между страните на 13.02.2024 г. с предмет „Изграждане на газова инсталация с газов резервоар, котел, бойлер и демонтаж на съществуващи съоръжения на обект „40-те извора-туристическо селище“, която сума представлява дължим и неизплатен остатък от възнаграждението за извършени и приети СМР по договор № 3308/13.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата над 33 047,82 лв. до 36 260,82 лв., считано от датата на подаването на исковата молба 29.04.2025 г. до окончателното изплащане, отхвърлен е искът на дружеството против „Хигиа 1“ЕООД- с.Мулдава за присъждане на сумата над евровата равностойност 5 507,97 лв. до пълния предявен размер 6 789,56 лв. (евровата равностойност на сумата 1 281,59 лв.), която сума представлява наказателна неустойка за забавено плащане на присъдената главница, дължима по раздел шести от договора, отхвърлен е искът на дружеството против „Хигиа 1“ЕООД-с.Мулдава за присъждане на сумата 3 529,36 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода на допусната забава по всяка издадена фактура за период от падежа на задължението до подаването на исковата молба, съответно, и в частта му за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати на „Хигиа 1“ЕООД-с.Мулдава евровата равностойност на сумата 1 205,84 лв. за разноски по делото пропорционално на отхвърлената част от исковете, като се иска решението да бъде отменено в тази негови части и бъдат присъдени на дружеството посочените суми. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 266, ал.1,изр.1 от ЗЗД, чл. 92,ал.1,изр.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество „Хигиа 1“ЕООД-с.Мулдава да му заплати сумата 36 260,82 лв. като дължима по договор, сключен между страните на 13.02.2024 г. с предмет „Изграждане на газова инсталация с газов резервоар, котел, бойлер и демонтаж на съществуващи съоръжения на обект „40-те извора-туристическо селище“, която сума представлява дължим и неизплатен остатък от възнаграждението за извършени и приети СМР по договор № 3308/13.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата 36 260,82 лв., считано от датата на подаването на исковата молба 29.04.2025 г. до окончателното изплащане, както и да му заплати сумата 6 789,56 лв., представляваща наказателна неустойка за забавено плащане на главницата 36 260,82 лв., дължима по раздел шести от договора, а също така да му заплати и сумата 3 529,36 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода на допусната забава по всяка издадена фактура за период от падежа на задължението до подаването на исковата молба. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор с вх. № 13 589/9.04.2026 г., въззивната жалба, подадена от „Хигиа 1“ЕООД-с.Мулдава. Претендира за присъждане на разноски за въззивната производство. Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното: Безспорно е между страните, че между тях е сключен на 13.02.2024 г. представеният от ищеца в копие с исковата молба договор, съгласно който ответникът възлага, а ищецът приема да извърши изграждане на газова инсталация с газов резервоар, котел, бойлер и демонтаж на съществуващи съоръжения на обект на ответника „40-те извора-туристическо селище“, находящ се в местността „40-те извора“ в землището на с.Мулдава, община Асеновград. Няма спор, че ответникът е изпълнил възложената работа и изпълнението е приключило, след което ответникът-възложител е приел работата и ползва обекта. Безспорно е също така, че ответникът е заплатил на ищеца само сумата 7 596 лв. като авансово плащане и не е изплатил никакви други суми. С исковата молба от 29.04.2025 г. ищецът твърди, че стойността на извършените работи е 40 737,37 лв. с ДДС, за които са съставени и двустранно подписани 3 броя протоколи-образец 19 на 7.03.2024 г., 22.03.2024 г. и 9.12.2024 г. Твърди, че след авансовото плащане от 7 596,60 лв. с ДДС другите суми са дължими разсрочено с краен срок за окончателно плащане 5.08.2024 г. Твърди, че дружеството е издало 8 броя фактури на посочени дати, като първата от тях е за авансово платената (7 596 лв. при дължима 7 596,60 лв.) сума, а сумите по другите 7 фактури общо в размер на 36 260,82 лв. са останали изцяло неплатени. Твърди, че въпреки приемането на работата без възражения ответникът не е изплатил дължимото възнаграждение в размер на 36 260,82 лв., включително след като ищецът му изпратил писмена покана за плащане на 28.01.2025 г. с даден срок за изпълнение, връчена на ответника на 12.02.2025 г., поради което претендира за присъждането на тази сума ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба в съда. Претендира също така за заплащане на обезщетение в размер на мораторна лихва за забавата в изплащането на посочената главница за времето от 6.08.2024 г. върху сумите по първите 7 фактури и за времето от 21.12.2024 г. за осмата фактура, издадена на 13.12.2024 г., общо в размер на 3 593,36 лв. В съдебното заседание на окръжния съд на 16.12.2025 г. е заявено частично намаляване на тази претенция по размер от 3 593,36 лв. на 3 529,36 лв. Претендира също така за присъждане и на неустойка, договорена съгласно чл.37 от договора, съгласно която клауза при неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията по този договор виновната страна дължи на изправната страна неустойка в размер на 0,5% от договорената цена за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от договорената цена, в размер на максимално договорената неустойка (20% от 33 947,81 лв. без ДДС) 6 789,56 лв. Твърди, че предвидената в договора неустойка е наказателна и се дължи отделно от мораторната лихва. С отговора на исковата молба от 17.06.2025 г. ответникът възразява, че изпълнението на ищеца е неточно и цената следва да бъде съответно намалена съгласно чл.265 от ЗЗД, както и че той не е станал причина за водене на делото. Твърди, че възложената на ищеца от ответника работа е подмяна на отоплителната инсталация на сградата на ответника, която трябва да произвежда и разпределя топлина, използвана, на първо място, за отопление и, на второ място, за битова гореща вода (БГВ). Твърди, че неточното изпълнение се състои в това, че БГВ може да бъде произведена от системата само в най-студените зимни месеци, като в този й вид инсталацията не позволява безпроблемно едновременно захранване на отоплението и на БГВ и че самостоятелно БГВ не може да се произвежда. Твърди, че това ответникът е могъл да изясни напълно едва след настоящия отоплителен сезон, поради което сега заявява своето възражение. Претендира да се приеме, че правата на възложителя по чл.265 от ЗЗД са съхранени спрямо момента на разкриване на скритите дефекти в проекта и принципната схема и спрямо характера на СМР на извършените работи. Твърди, че предишната отоплителна система е позволявала едновременно отопление в неограничен диапазон от температури на околната среда и БГВ с постоянна температура през всички сезони, а сега за нормалното функциониране на системата е необходима една допълнителна помпа, която да управлява циркулацията на флуид между бойлера и отоплителната система самостоятелно, а помпата на котела (наличната циркулационна помпа, която е единствено вградената в газовия котел) да функционира единствено с оглед поддържането на зададената температура в котела, по който начин ще може да се управлява температурата в помещенията и същевременно винаги да има топла вода. Твърди, че е имало многократно разговори с ищеца, но той дава съвет единствено да бъдат затваряни кранове, с което да изолират отоплителната система, което създава неудобства, като ищецът отказва да даде писмена препоръка и да обоснове, че това е безопасно. Твърди, че съгласно договора, който е с правна характеристика на договор за изработка, изпълнителят-ищец носи пълна отговорност за проучвателния етап и проекта на инсталацията, като той като търговец е следвало да положи грижата на добър търговец-професионалист в топлотехниката при проектирането, оферирането и изпълнението. Твърди, че ищецът и до момента не са изпълнили правилно и безпроблемно работеща и безопасна система. Твърди, че за възложителя принципната схема на изпълнената система се е разкрила едва след един пълен отоплителен сезон на експлоатация и последвалите от това трудности, проблеми и допълнителни разходи за заместваща покупка на електроенергия за производство на БГВ. Твърди, че комуникацията и преговорите между страните са продължили до месец април на 2025 г., но ищецът не желае да поправи системата дори и срещу допълнително заплащане. Затова ответникът моли съда да присъди на ищеца само стойността на фактурираните, доставени и монтирани елементи, съответно намалена със стойността на преработката на системата към такава, позволяваща универсално едновременно отопление и производство на БГВ или само на БГВ. Затова моли също така на ищеца да не бъдат присъждани неустойка, лихви и разноски. С допълнителната искова молба от 18.07.2025 г. ищецът възразява, че преди образуването на делото ответникът не е възразил и не е уведомил ищеца за наличието на скрити недостатъци. Твърди, че работата е приета без забележки при последно двустранно подписан протокол-образец 19 от 9.12.2024 г. и от този момент до датата на подаването на исковата молба не са постъпвали никакви възражения от страна на ответника за некачествено изпълнени работи по процесния обект. Твърди, че е видно от офертата, която е неразделна част от договора, че възложената работа е само за подмяна на съществуващ котел на твърдо гориво (дърва/пелети), подмяна на съществуващ бойлер с по-голям и изграждане на газово стопанство за захранване на новия котел и кухнята с газ, и изпълнените от ищеца СМР нямат отношение към промяна на начина на работа (принципа на действие) на отоплителната инсталация. Твърди, че е невярно твърдението, че БГВ може да се произвежда само в най-студените зимни месеци, тъй като газовият котел може целогодишно да работи на температура, която е достатъчно висока, за да задоволи нуждите от БГВ, а ако това води до прегряване на сградата, е необходимо да се регулират отоплителните тела (радиаторите) и най-простият начин е чрез термостатични вентили, които намаляват или спират потока на вода при достигане на зададената температура в помещението. Твърди, че при подмяната на котела и бойлера не е правена промяна в котелната инсталация и принципната схема. Твърди, че клиентът е одобрил оферта за подмяна на съществуващ котел и бойлер, като е бил уведомен за възможността за бъдещо надграждане след изплащане на задълженията по договора. Твърди, че наличната циркулационна помпа на газовия котел заменя съществуващата помпа на котела за твърдо гориво и не променя схемата или начина на работа на инсталацията, както и че циркулационната помпа не е съоръжение, което може да променя температурата на флуида, което се постига с друга арматура и автоматика, които клиентът не е могъл да си позволи. Твърди, че от датата на въвеждане на котела в експлоатация 7.03.2024 г. до датата на последното посещение на служител на ищеца 19.12.2024 г. не е постъпило нито едно плащане по договора, както и нито едно писмено или устно възражение относно функционалността на инсталацията. Заявява, че в този период са преминали два преходни сезона (зима-пролет и есен-зима) и това показва липса на намерение от страна на възложителя да изплати задълженията си. Заявява, че затова твърдението за „скрити дефекти“ е неоснователно и в случая въобще не може да се говори за скрити недостатъци, тъй като няма дефектирали съоръжения или вложени некачествени материали. Твърди, че е невярно твърдението на ответника, че предишната отоплителна инсталация е позволявала едновременно отопление през всички сезони, а новата – не, тъй като става въпрос за една и съща инсталация, без каквито и да било промени, а единствено с подменени компоненти (котел, бойлер), които не променят начина й на функциониране. Твърди, че монтажът на допълнителна помпа би нарушил хидравликата на системата и би могъл да доведе до непредвидими последствия, включително спиране на определени или всички радиатори. Твърди, че „въртенето на кранове“ е било дадено като препоръка от представляващия ищцовото дружество за да се улесни целия процес при смяна на режима на работа (лято/зима) вместо да се обикаля из цялата сграда и да се спират/пускат радиаторите поотделно, а това да се извършва директно от съответния клон в котелното и така в летен режим котелът може да остане в експлоатация само за БГВ. Подчертава, че в случая са подменени единствено дефектиралите компоненти от съществуващата система – котел и бойлер. С отговора на допълнителната искова молба от 13.08.2025 г. ответникът заявява, че се потвърждава тезата му, че страните са били в непрекъснати преговори поне до декември на 2024 година и въпросът за плащането и съответно за поправката на изпълнението е бил повдиган през цялото време. Заявява, че изявлението относно принципната схема на инсталацията потвърждава тезата му, че помпата е една единствена и системата е негодна да осигури едновременно БГВ и отопление извън най-студените възможни температури на околната среда или само БГВ по което и да било време. Заявено е, че правото му да установява тези факти понастоящем произтича от удължения законов срок за възражения, когато се касае за СМР съгласно чл.265 от ЗЗД. С обжалваното съдебно решение от 9.01.2026 г. окръжният съд приема, че сключеният между страните договор има характеристиките на договор за изработка, като в текста му най-общо е описано предназначението на възложените СМР- изграждане на газова инсталация с газов резервоар, котел, бойлер и демонтаж на съществуващи съоръжения, а допълнителни детайли се съдържат в офертата, описваща подлежащите на изпълнение работи. Съдът посочва, че предназначението на възложените СМР се изяснява допълнително от гласните доказателства – че в процесната сграда е съществувала стара отоплителна инсталация, която е осигурявала отопление и БГВ чрез твърдо гориво, тя е дефектирала, възложената работа е била свързана с възстановяването на дейността на инсталацията, като се промени и източникът на енергия от твърдо гориво на газ, с цел осъвременяване на инсталацията. Въз основа на гласните доказателства и от експертизата съдът приема за установено, че разликите между старата и новоизградената инсталация се изразяват основно в това, че старата е имала котел на твърдо гориво, два бойлера с вместимост по 150 литра и две циркулационни помпи, които са работели заедно през отоплителния период, за да подсигурят движението на флуид по двата кръга (отоплителен и БГВ), а през летния период помпата за отопление е била спряна и е работела тази от кръга за БГВ. Въз основа на гласните доказателства съдът приема за установено, че при действието на инсталацията преди процесните дейност БГВ е можело да се ползва независимо от това дали сезонът е отоплителен или не. Съдът намира, че при извършването на възложените работи от страна на изпълнителя липсват две циркулационни помпи, каквито са съществували преди предприемането на работите, а е монтирана една помпена група, посочена в т.4 от раздел втори от офертата. Съдът не възприема довода на ищеца, че две помпи са липсвали преди предприемането на действията по ремонта, тъй като за наличието им се съди от приетите по делото проекти, представени от ответника, което е видно и от показанията на свидетеля Б., който сочи, че ползването на топла вода при старата инсталация е било независимо от отоплението и не е било свързано с въртенето на кранове и вентили, а това самостоятелно ползване според експерта може да бъде обезпечено само с наличието на две самостоятелни циркулационни помпи. Съдът преценява, че неспециалисти в областта на топлотехниката, какъвто несъмнено е ответникът, залагането от страна на изпълнителя в офертата на доставка и монтаж на „помпена група“ не може да бъде разпознато като отстъпление от досегашното състояние на авариралата система, снабдена с две циркулационни помпи, доколкото използването на понятието „група“ в офертата сочи именно на предвиждането на повече от една помпи. Съдът намира, че затова не може да се приеме, че приемайки офертата възложителят се е съгласил на реализираното от ищеца изменение в първоначалната схема, което като резултат е причинило значителни неудобства в ползването на системата през топлите сезони, поради което липсата на две циркулационни помпи в изпълнените СМР съставлява промяна в съществуващата система, която не е изрично договорена. Съдът преценява, че тази промяна прави системата негодна за обикновеното й предназначение – да осигурява два независими кръга, които самостоятелно да обезпечават потребностите на сградата от отопление и от БГВ. Съдът посочва, че устните предписания, дадени от работниците на изпълнителя на служител на възложителя за преодоляване на проблема чрез отвиване и завиване на кранове по няколко пъти в денонощието и задаване на изкуствени високи (максимални) температури на термостата не са нормално, осъвременено и приемливо техническо решение. Съдът посочва, че според клаузите на договора дейностите по проектирането на ремонтните дейности са възложени на изпълнителя и той е следвало да избере такова техническо решение, което обезпечава нормално, без затруднения и усложнения самостоятелно ползване на двата кръга на инсталацията, и възприема доводите на ответника, че подобни предписания в устна форма за работа със система, която е източник на повишена опасност за живота и здравето на хората, е напълно неприемлив подход. Съдът преценява, че изпълнението на работата без монтаж на две циркулационни помпи, обезпечаващи ползването на БГВ в неотоплителните сезони, не съответства на обикновеното предназначение на инсталацията по смисъла на чл.261,ал.1 от ЗЗД, като критерий за „обикновеност“ на предназначението е начинът на работа преди възлагането на ремонтните дейности. Изводът на окръжния съд е, че ищецът е изпълнил възложените му с договора работи в голямата им част и работата е полезна на възложителя, но е допуснал отклонение от поръчката и крайният продукт е с недостатъци, което е породило правото на възложителя да иска поправяне на работата или заплащане на разходите за поправката, респективно, намаляване на възнаграждението, което право произтича от разпоредбата на чл.265,ал.1 от ЗЗД и е и изрично предвидено в чл.14 от договора. Съдът приема за установено, че до ищеца са отправяни устни искания за поправка на работата, но такава не е предложена преди и след завеждането на делото, то ответникът има правото да иска заплащането на разходите за поправката, респективно, намаляване на възнаграждението, които разходи не са извършени, но следва да бъдат направени, за да добие крайният продукт функционалността на заменената инсталация и да осигури възможността за наличие на БГВ през топлите месеци, без това да е свързано с многократна манипулация на кранове, вентили и изкуствени задания към стайния термостат. Относно спора дали правата на възложителя да направи възражения срещу недостатъците на изпълненото са своевременно упражнени или са преклудирани съдът приема, че според чл.4 от договора възложителят може да представи на изпълнителя писмени забележки при забелязани пропуски и недостатъци в монтажните работи в 10-дневен срок от подписването на проемо-предавателните протоколи, което от ответника не е направено, но доколкото страните в чл.8 от договора и в протоколи за извършени СМР квалифицират възложената работа като СМР следва да се приеме, че срокът за упражняване на правата по чл.265 от ЗЗД е 5-годишен, а писмената форма за възражения, посочена в договора, не е форма за действителност на възражението за скрити недостатъци според законовата регламентация. Съдът приема за установено, че при предаване на работата е извършен преглед от страна на възложителя и не са направени възражения, но същественото в случая е, че основната част от възложените по договора работи е предадена през месец март на 2024 г., който е зимен месец и попада в отоплителния сезон, през който не съществува проблем по осигуряването на нормалната работа на двата кръга на инсталацията – за отопление и за БГВ, а този проблем се установява едва през летния сезон, когато липсва необходимост от отопление. Затова съдът намира, че недостатъкът на приетата работа е бил скрит, при приемането й възложителят не е бил наясно с неговото съществуване, поради което в случая са неприложими изискването на чл.4 от договора и нормата на чл.264,ал.2 от ЗЗД в частта й, предвиждаща, че възложителят следва да прегледа работата и да направи незабавно всички възражения за неправилно изпълнение, а ако не направи такива работата се счита за приета, а приложимо е правилото на същата разпоредба относно правата на възложителя при скрити недостатъци, които не са могли да бъдат открити при обикновения начин на приемане на работата през отоплителния сезон. Съдът приема за установено от гласните доказателства, че непосредствено след установяването на недостатъците възложителят се е опитвал да се свърже с изпълнителя, за да предяви правата си за поправка на недостатъците, при осъществен такъв възложителят е изложил в устна форма възраженията си срещу качеството на изпълнението, поправка не е предложена, а са предложени само напътствия, неподкрепени с документални предписания, за отвиване и завиване на кранове, което не отговаря на обикновеното предназначение на инсталацията, която следва да има два независими кръга, като кръгът за БГВ да е независим от кръга за отоплението и да не налага манипулации на стаен термостат, каквито не са били необходими при по-старата инсталация. Затова съдът приема, че възможността на възложителя да упражни правата по чл.265 от ЗЗД не е преклудирана с подписването на приемо-предавателните протоколи, респективно, с изтичането на 10 дни от подписването им, които права са упражнени в устна форма непосредствено след откриването на недостатъците, а впоследствие и писмено, като допустимо възражение в този исков процес. Тъй като отклонението от поръчката е частично и поправимо, а изпълненото представлява по-голямата част от възложената работа, то е качествено изпълнено и работата е приета, съдът приема, че възложителят дължи възнаграждение на изпълнителя въпреки недостатъците, поради което ищецът има право на възнаграждение за качествено изпълнените договорени работи, а ответникът има право на намаляване на същото със стойността на разходите, необходими за поправяне на работата. Съдът определя, че тези разходи са в размер на 3 213 лв., с която сума следва да се намали договореното и неизплатено от ответника възнаграждение по процесния договор, поради което присъжда в полза на ищеца и в тежест на ответника сумата 33 047,82 лв. и отхвърля иска до пълния предявен размер от 36 260,82 лв. С оглед уважаването на главната претенция в така установения неин размер, относно иска за присъждане на сумата 6 789,56 лв. за наказателна неустойка за забавено плащане на възнаграждението по раздел V I от договора съдът приема, че тя е дължима и следва да се определи върху стойността на забавеното плащане без включен ДДС. Съдът посочва, че наличието на основание за намаляване на възнаграждението по чл. 265 от ЗЗД не е освободило възложителя от задължението да заплати възнаграждението за приетите работи, които са качествено извършени и отговарят на предвиденото в договора и обичайно предназначение, и изпълнението е следвало да бъде извършено в рамките на договорения срок до 5.08.2024 г., без работите по последния протокол, които са допълнително извършени, поради което приема за неоснователни доводите и възраженията на ответника, че поради наличието на недостатъци задължението му за плащане няма падеж и той е освободен от отговорност за забавеното си плащане. Съдът приема, че затова възложителят дължи неустойка за забавено плащане в размер на 20% от неизплатения своевременно паричен дълг от 27 539,85 лв. без ДДС и я изчислява и присъжда като сумата 5 507,97 лв. Съдът посочва, че неустойката има обезщетителна функция и тъй като обезщетява вредите от неизпълнението не може да се начислява нито върху частта от задължението по договора, която е доброволно заплатена (авансовото плащане), нито върху частта от вземането за възнаграждение, която е отречена с решението поради наличието на недостатъци в изработеното при основание за намаляването на възнаграждението по чл.265 от ЗЗД. Съдът посочва, че вреди от забавено изпълнение на парично задължение изпълнителят не търпи, когато такова задължение не съществува, поради което неустойката не се определя върху недължимата част от първоначално договореното възнаграждение, защото след като сумата, с която се намалява възнаграждението, не е дължима от възложителя, то той не е изпаднал в забава досежно заплащането й и не дължи обезщетение за вреди от забава. Затова окръжният съд уважава този иск за сумата 5 507,97 лв. и го отхвърля до пълния предявен размер от 6 789,56 лв. Поради уважаването на предявения иск за присъждане на неустойка съдът приема, че е неоснователен искът за присъждане и на обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода на допусната забава по всяка издадена фактура за периода от падежа на задължението до подаването на исковата молба в размер общо на сумата 3 529,36лв., тъй като забавеното изпълнение се обезщетява посредством договорената, претендираната по делото и присъждана неустойка. Съдът посочва, че в случая ищецът нито твърди, нито установява вредите му от забавеното изпълнение да са по-големи от стойността на договорената неустойка. Съдът посочва, че нормата на чл.86 от ЗЗД предвижда произтичаща от закона отговорност на длъжника за парично задължение за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение на паричния дълг в случаите, в които страните не са уговорили обезщетени за вредите от забавеното изпълнение. Съдът посочва, че както претендираната неустойка, така и претендираната законна лихва са предназначени да обезщетят едни и същи вреди на кредитора, произтичащи от едно и също нарушение на договора – забавено изпълнение на паричния дълг, като по правилата на чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД е недопустимо кумулирането на неустойка за забава и на обезщетение за забава в размер на законната лихва, тъй като присъждането на двете вземания едновременно би довело до две обезщетения за едни и същи вреди и би причинило недопустимо неоснователно обогатяване. Съдът посочва, че когато страните са договорили неустойка за забавено плащане вместо предвидената в закона лихва за забава по чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, кредиторът има право да претендира само неустойката, а на основание чл.92,ал.1,изр.2 от ЗЗД и обезщетение за по-големите вреди, обезщетението за по-големите вреди не може да бъде съизмерено с размера на законната лихва, тъй като с клаузата за неустойка в договора страните дерогират разпоредбата на чл.86 от ЗЗД. Окръжният съд посочва, че в тази насока е и формираната съдебна практика на ВКС, включително решение № 65/16.07.2012 г. та ВКС по т.д. № 333/2011 г., 2 ТО, ТК и решение № 68/9.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 450/2011 г., 2 ТО, ТК. Затова окръжният съд отхвърля като неоснователен искът по чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за сумата 3 529,36 лв. С въззивната жалба от 9.02.2026 г. жалбоподателят „Хигиа 1“ЕООД- с.Мулдава твърди, че не дължи на ищеца присъдените суми за неустойка в размер на 5 507,97 лв. за забавено плащане, законна лихва върху присъдената главница от датата на завеждането на иска до окончателното й изплащане и за съдебни разноски. Твърди, че окръжният съд неправилно е приел, че с предаването на доказано негодното изпълнение и съответно напускане на обекта вземането на ищеца е станало изискуемо срещу ответника. Твърди, че като възложител не би могъл да знае дали и колко от изпълненото е годно да му служи, съответно дали и колко да плати преди по въпроса да се е произнесло вещо лице и заключението да бъде кредитирано от съда. Твърди, че е доказал, че изпълнението е негодно, тъй като новоизградената инсталация не осигурява БГВ самостоятелно, а също така изпълнителят е недобросъвестен, защото е знаел за недостатъците в изпълнението изначално, доказателство за което са събраните гласни доказателства за устно дадени инструкции за употреба. Заявено е, че независимо, че изпълнителят сам си е вменил отговорност за нормативно съответствие на проекта, понастоящем, доколкото изпълненото се различава от одобрения проект на ОВИ инсталацията на сградата, тя е незаконна. Твърди, че за неустановено по размер вземане, основаващо се на незаконен (неодобрен) проект, не се дължат мотаторни лихви, неустойки и съдебни разноски. Твърди, че без заключението на вещи лице не би могъл да знае за каква степен на негодност се касае и, съответно, не би могъл за знае дали и колко следва заплати, тъй като инсталацията би могла да бъде негодна за неговите нужди и да се изисква пълна подмяна на вече доставеното оборудване, за да може да се регулира нормално температурата на отоплението и да се произвежда БГВ. Заявява, че предвид доказаната недобросъвестност и опити да му бъде предадена негодна система с устни указания за употреба според свидетелските показания пред окръжния съд, не би следвало законът да бъде тълкуван в полза на недобросъвестните и да им се позволява да получават неустойка и разноски при минимална редукция в присъдената главница, компенсирана двойно от неустойката. Твърди, че предмет на договора е единна система, имаща две основни функции, които не изпълнява съгласно договора, нормативната уредба, одобрения проект на сградата и общоприетото стандартно качество. Твърди, че хипотезата за недобросъвестност няма в състава си изискване за уведомяване или възражение, а неплащането и отказа от осчетоводяване са повече от достатъчни. Твърди, че при влизане в сила на обжалваното решение изпълнителят би се сдобил с изпълнителен титул за неустойки, лихви и разноски за незаконосъобразна и неработеща ОВИ инсталация, която принудително е доставил на възложителя. Твърди, че не е станал причина за водене на делото и не е оспорвал съществуването на правоотношението и направените доставки и монтажи. С отговора на тази въззивна жалба от 9.04.2026 г. ответникът по нея „Андромеда-7“ЕООД-гр.Пловдив възразява, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че изпълнението е негодно и че изпълнителят бил недобросъвестен поради появили се след приемането в системата недостатъци, възможността за тяхното отстраняване и момента на известяване на изпълнителя за тяхното съществуване. Твърди, че със самото подписване на приложените по делото приемо-предавателни протоколи без възражения от представител на възложителя е налице не просто фактическо предаване на работата от изпълнителя, но приемане на същата по смисъла на чл.264,ал.1 от ЗЗД, поради което отсъства основание за ангажиране на договорната отговорност на ищеца за неизпълнение. Заявено е, че фактическото ползване на системата в продължение на цеви два сезона и липсата на каквито и да е възражения (устни и/или писмени) в рамките на договорения срок сочат на категоричен извод за недвусмислено изразена воля от възложителя за приемане на изработеното. Заявено е, че съгласно чл.29 от договора възложителят е този, който е следвало да представи документално необходимата информация, като в случая възложителят е бил длъжен да осигури одобряването на проектите, включително в част ОВИ, а не обратното, поради което е ирелевантно дали системата е узаконена или не. Заявено е, че не е имало инженерингов проект или договор, който да предлага проектиране, като работите са извършвани от изпълнителя така, както са поискани от възложителя, поради което отговорността за последващото функциониране на изградената система е за възложителя. Твърди се, че с оглед нормата на чл.266 във вр. с чл.264 от ЗЗД е неоснователно оплакването, че не се дължат мораторни лихви, неустойки и съдебни разноски за вземане, което е неустановено по размер, основаващо се на незаконен (неодобрен) проект. Заявено е, че окръжният съд се е позовал на решение № 187/13.01.2020 г. на ВКС по т.д. № 3093/2018 г., 2 ТО, ТК, съгласно което ако констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези недостатъци. Заявено е, че вземането на ищеца е било установено още преди завеждането на исковата молба в съда, което е видно от писмените доказателства по делото – оферта от 24.01.2024 г., протоколиобразец 19, фактури, счетоводната справка за потвърждение на салда и изпратената покана за доброволно изпълнение. Заявено е, че е налице валидна уговорка в договора за дължимост на неустойка при забавено изпълнение, поради което възложителят дължи неустойка за забавено плащане в размер на 20% от неизплатения своевременно паричен дълг от 27 539,85 лв. без ДДС, която е в размер на 5 507,97 лв. Заявено е, че вземането по чл.86,ал.1 от ЗЗД служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата и начислената законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата представлява последица от уважаването на съдебно предявеното вземане, поради което е основателна и акцесорната претенция за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба 29.04.2025 г. до окончателното плащане. С въззивната жалба от 12.02.2026 г. жалбоподателят „Андромеда- 7“ЕООД-гр.Пловдив твърди, че окръжният съд необосновано е приел, че монтираната от ищеца помпена група не изключвала възможността за монтаж и на други 2 броя циркулационни помпи, които били включени в проекта, представен по делото. Твърди, че независимо, че вещото лице от СТЕ не е могло да отговори по категоричен начин дали преди подмяната на част от съоръженията по отоплителната инсталация такива помпи са съществували на обозначените от него в схема 2 места, съдът без ясен мотив е приел тази теза. Посочва, че е останал неизяснен въпросът за действителното фактическо положение преди подмяната, като твърди, че такива помпи не са съществували на обозначените за това места и причината се корени в това, че старата отоплителна инсталация не е била изпълнена съгласно проекта, представен по делото. Заявено е, че не е отчетен от съда довода, че именно възложителят е бил задължен да представи документално необходимата информация (чл.29 от договора) и негово право е във всеки момент от изпълнението на договора да осъществява контрол на изпълнението относно качество, количества, стадии на изпълнение, технически параметри и др.(чл.33 от договора), но не го е сторил, не е имало инженерингов проект или договор, който да предлага проектиране, като работите са извършвани от изпълнителя така, както са поискани от възложителя, поради което отговорността за последващото функциониране на изградената система е за възложителя. Посочено е, че нито в офертата, нито в актовете за извършените СМР присъства демонтаж на помпи и преправяне на тръбната система на водоразпределителите. Заявено е, че с протокол от 7.03.2024 г. са предадени работите по изграждане на външно газово трасе с резервоар, монтаж на газов котел, демонтажи на наличните до момента котел на твърдо гориво, ел.котел, бойлер и захранващи тръби, доставка и монтаж на бойлер и допълнителни дейности, което изброяване ясно сочи, че ответникът не е възлагал на ищеца демонтаж и подмяна на 2 броя циркулационни помпи, но въпреки това окръжният съд неоснователно е приел, че такива са съществували преди предприемането на работите само защото са включени в проекта, представен по делото, но дали този проект е бил изпълнен така може само да се гадае, защото, както е изяснено по делото, принципната схема на работа не е променяна. Посочено е, че е установено по делото, че работата на ищеца е била завършена още в началото на 2024 г. (месец март), като видовете СМР по последния протокол от 9.12.2024 г. са допълнително възложени, и това е най-късният момент на приемане на работата по смисъла на чл.264,ал.1 от ЗЗД, извършена от ищеца, в който ответникът е могъл да направи евентуални възражения за некачествено изпълнение и да поиска намаляване на дължимото възнаграждение, но не го е направил, като при завършване на работите са били правени проби, включително в присъствието на представител на ответника – свидетеля Б.. Заявено е, че през месец януари на 2025 г. ищецът е отправил до ответника искане за потвърждение на балансови салда за 2024 г. във връзка с ежегодната инвентаризация, като ответникът е имал на разположение повече от 12 месеца за да плати, респективно, в случай на недостатъци да отправи писмено възражение, но за първи път подобно възражение се прави с отговора на исковата молба като защитна теза на претенцията за заплащане на полагаемото се на ищеца възнаграждение по договора, което сочи на недобросъвестност и съставлява причина за завеждане на делото. Твърди, че неправилно съдът е намалил присъдената сума за възнаграждение със сумата 3 213 лв., завишена необосновано от съда, а е следвало да направи извод за недоказаност на направеното възражение по чл.264 от ЗЗД предвид всички договорености между страните и безспорно подписани актове-образец 19, както и тъй като твърденията на ответника за отправени устни искания за поправка на работата са останали недоказани. Твърди, че претенцията за намаляване на възнаграждението с 3 213 лв. е неоснователна, защото на изпълнителя е било възложено да изпълни външно газово трасе с резервоар, монтаж на газов котел (в това число помпена група 1 брой на стойност 1514,91 лв.), демонтажи – на котел на твърдо гориво, на ел.котел и на бойлер и захранващи тръби, доставка и монтаж на двусерпентинен бойлер и не се касае до неточно изпълнение, каквото е неизпълнение, различно от дължимото по договора. Счита за недопустимо през едногодишния период от 13.02.2024 г., когато е бил сключен договорът, до 29.04.2025 г., когато е депозирана исковата молба в съда, твърдените недостатъци да са били невидими с просто око и едва с отговора на исковата молба да е поискано отстраняване на някаква повреда и то за сметка на изпълнителя. Заявено е, че упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление в тази смисъл, което да достигне до изпълнителя. Твърди се, че недостатъците, които общо са твърдени от ответника и които съдът възприел, са липсата на 2 броя циркулационни помпи и те не биха могли да бъдат определени като скрити, доколкото съоръженията са напълно видими. Заявено е, че монтираната на място помпена група е включена в цената и офертата, но в нея липсва услугата, която сега ответникът се опитва да докаже, монтаж на 2 броя циркулационни помпи, без да е изяснен въпросът възможен ли е такъв монтаж при положение, че на място вече е поставена помпена група, поради което тезата на ответника е недоказана. Заявено е, че не са ангажирани доказателства от ответника за твърденията, че са правени опити за контакт с ищеца в периода след месец август на 2024 г. (крайният срок за плащане по договора), а уведомяване след изтичане на почти годишен период с депозиране на отговора на исковата молба не би могло да се счете за възражение, направено незабавно след откриване на някакви недостатъци. Относно отхвърления иск за присъждане на мораторна лихва се твърди, че в случая страните са постигнали съгласие за присъждане на неустойка за неизпълнение, както и обезщетение по чл.86 от ЗЗД, съгласно чл.34,ал.2 от договора. Твърди се, че след като уговорката в договора за неустойка не изключва претенцията по реда на чл.86,ал.1 от ЗЗД, не следва да се счита, че с клаузата за неустойка в договора страните дерогират разпоредбата на чл.86 от ЗЗД и този избор не може да бъде контролиран служебно от съда. Заявено е, че законодателното разрешение е отговорността при неизпълнение да не е ограничена до размера на уговорената неустойка, а кредиторът да има право да претендира и обезщетение за забава за едно и също неизпълнение, като в случая неустойката е уговорена като кумулативна и тя се дължи заедно с обезщетението за вреди и срокът за плащане по процесния договор е ясно определен. Твърди се, че договорната свобода по чл.9 от ЗЗД и диспозитивността на нормата на чл.92 от ЗДС дават възможност за различни разрешения с оглед на уговорките между страните, като правилата на чл.92 от ЗЗД и чл.82 и чл.86,ал.1 от ЗЗД намират приложение само при липса на договорна клауза. Заявено е, че с поведението си ответникът по спора, включително пълното неизпълнение на задължението за плащане на възнаграждението по договора и липсата на каквито и да било възражения от негова страна, са индиция за намерения за неизпълнение на поетите договорни задължения и той с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. Съгласно чл. 264 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане, за които недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им, което обаче не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците, а ако не направи такива възражения, работата се счита приета. Съгласно чл. 265,ал.1,предл.1 и 3 от ЗЗД, ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане или съответно намаление на възнаграждението. Съгласно чл. 266,ал.1,изр.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Допустимо е и заплащане на част от работата, каквито хипотези уреждат и нормите на чл. 267,ал.1,изр.2, чл.268 и чл. 269,ал.2 от ЗЗД. В случая е безспорно, че сключеният между страните на 13.02.2024 г. договор по своята правна природа е договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Безспорно е в случая, че ищецът като изпълнител е изпълнил договорени СМР, които са приети от ответника съгласно подписани протоколи, и че ответникът като възложител е заплатил като част от възнаграждението само авансова сума в размер на 7 596 лв. Ищецът претендира за присъждане на посочената в исковата молба сума 36 260,82 лв. като неиздължена част от дължимото му възнаграждение за надлежно изпълнената и приета работа. Няма спор между страните относно начина на изчисляване на тази сума, спори се дали изпълнената работа има недостатъци и дали възложителят своевременно е уведомил изпълнителя за такива, съответно, дали на ищеца се дължи от ответника цялата претендирана сума за възнаграждение или тя следва да бъде намалена. Ответникът възразява, че изпълнението е неточно, тъй като инсталацията е изпълнена от ищеца по начин, който, за разликата от предишната отоплителна инсталация, не позволява във времето извън най-студените зимни месеци тя да се използва за осигуряване на БГВ, за което осигуряване е необходима една допълнителна помпа, като при провеждани разговори ищецът дава устни указания за отваряне и затваряне на кранове, което не осигурява ползването на инсталацията за нейното предназначение (осигуряване на отопление за отоплителните сезони и постоянно на БГВ). Затова претендира, че на ищеца следва да се присъди само стойността на фактурираните, доставени и монтирани елементи, съответно намалена със стойността на преработката на системата към такава, позволяваща универсално едновременно отопление и производство на БГВ или само на БГВ. Видно е от договора от 13.02.2024 г., че съгласно клаузата на чл.1 е възложено от ответника на ищеца като изпълнител изграждане на газова инсталация с газов резервоар, котел, бойлер и демонтаж на съществуващи съоръжения на обект на възложителя „40-те извора-туристическо селище“- с.Мулдава, като съгласно чл.2 обемът на отделните видове монтажни работи, начинът и крайните срокове за изпълнението им са конкретизирани в оферта № 2448, която е неразделна част от договора. Видно е от посочената оферта № 2448/24.01.2024 г., че възложената работа включва външно газово трасе с резервоар, монтаж на газов котел, демонтажи и доставка и монтаж на бойлер, като в монтажа на газов котел е включена и позиция 4 „Помпена група (50-100 кW)“ 1 брой с цена 1 514,91 лв. Съгласно чл.3 от договора изпълнителят предава на възложителя готовите монтажни работи за всяка от договорените фази с предавателно-приемателен протокол. Безспорно е, че страните са подписали два такива протоколи на 7.03.2024 г. и 22.03.2024 г., а на 9.12.2024 г. са подписали протокол и за приемане на допълнително възложени работи по ремонт на инсталацията, които три протокола са представени от ищеца в копия с исковата молба. Съгласно чл.4 от договора, в срок от 10 дни от подписването на предавателно-приемателния протокол за всяка една от фазите възложителят може да представи на изпълнителя писмени забележки при забелязани пропуски и недостатъци в монтажните работи, като при непредставяне на такива проектът се счита за приет без възражения като отговарящ на изискванията на договора. Безспорно е, че в посочения срок такива писмени забележки не са представени, включително писмени възражения и искания не са отправени от възложителя до изпълнителя до момента на подаването на отговора на исковата молба. Съгласно чл.6 от договора монтажът на съоръженията и инсталацията следва да бъде извършен в съответствие с проекто-сметната документация, като от възложителя не се нито твърди, нито се установява да е предал такава на изпълнителя, както и да му е предоставил документация относно техническото изпълнение и състояние на инсталацията преди възложената промяна, а също така и да е договорено изработване на нова проектна документация. Съгласно чл.18 изпълнителят се задължава да изпълни възложената му работа така, че след извършване на съответния монтаж резултатът от извършената работа да отговаря на нужните проектни параметри на инсталацията, съобразно действащите стандарти. С чл.10 от договора е договорено авансово плащане в размер на 7 596,60 лв. с ДДС и периодично заплащане на остатъка 33 140,77лв. с ДДС в период от 6 месеца от датата на подписване на договора с краен срок за окончателно плащане 5.08.2024 г., като изпълнителят е длъжен да издаде фактура. Няма спор, че ищецът е издал за заплащане на договорените работи представените в копия с исковата молба 7 броя фактури (от 21.02.2024 г., 16.04.2024 г., 4.06.2024 г., 3.07.2024 г.,7.08.2024 г., 8.10.2024 г. и 8.11.2024 г.), както и фактура от 13.12.2024 г. за извършения допълнително ремонт. Видно от заключението на вещото лице И.С. от 8.12.2025 г., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 16.12.2025 г., тези фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца, включени са в дневниците за данъчните периоди и дължимият ДДС е разчетен с бюджета и дължимият неплатен остатък е 36 260,82 лв., а в счетоводството на ответника тези фактури не са осчетоводени и има отразено само едно извършено авансово плащане по банков път в размер на 7 596 лв. на 19.02.2024 г. С отправена от ищеца до ответника писмена покана, връчена с обратна разписка на 12.02.2025 г., ищецът иска заплащане на дължимото му възнаграждение по посочените фактури, общо в размер на 36 260,82 лв. в 7- дневен срок, каквото безспорно не е било извършено. Видно от показанията на свидетеля Т.И.И., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 6.11.2025 г., той е бивш работник в дружеството-ищец, работил е на процесния обект при извършването на СМР в дома за възрастни хора в местността „40-те извора“, новият котел е вързан по абсолютно същия начин като стария и предполага, че няма промяна в принципа на действие на самата инсталация, не променя по никакъв начин работата на отоплителната инсталация, принципът на действие си остава същият, тази инсталация е доста стара, на няколко десетилетия и както е изградена се налага, ако трябва да се ползва топла вода в летния сезон, един кран на водосъхранителя в котелното помещение да се завърти, за да няма отопление в летния сезон, и в следващия сезон, когато минават на отопление, да се завърти отново, по време на работата са комуникирали с управителя на дома А. Б., не е имало съмнение за качеството на изпълнение на работата, свидетелят е писал протокола от 19.12.2024 г., имало проблем с газовия котел, защото бил влязъл плъх и проял сноп кабели, които трябвало да се подменят, имало на обекта проектант, работили са по принципна схема, при предаването на обекта дали указания на клиента как да използва системата, това е стара инсталация и новите съоръжения не изискват нещо по-различно като инструкция. Видно от показанията на свидетеля А. В. Б., разпитан в същото съдебно заседание на окръжния съд на 6.11.2025 г., той работи за дружествотоответник в дома за стари хора в м.“40-те извора“, отговарял за целия процес по подмяна на отоплителната инсталация, наложил се спешно в края на януари на 2023 г. поради дефект на старото парно да се търси фирма за ремонт, но то не подлежало на ремонт, свързали се с фирмата-ищец и им възложили изграждане на газово стопанство за топлата вода и парното на сградата, след ремонта топла вода през лятото нямат, защото нещо не са направили както трябва, най-вероятно е трябвало да изведат още една помпа, нямат топла вода, защото не са поставили втора помпа, която лятно време да върти само водата, която е в бойлера, в отоплителния сезон топлят цялата сграда и имат топла вода, лятно време обаче нямат топла вода, защото трябва да пуснат цялото парно и да отоплят сградата, за да има топла вода, правили изпитвания преди подписването на протоколите за приемане на работата, но през месец март топлят сградата и тогава имали топла вода, но без парно нямат топла вода, свидетелят многократно търсил К.П. по този повод да пита кога ще дойдат да оправят нещата, но той се криел, не си вдигал телефона, след разправии с К. дошъл работник и К., дошли 2-3 момчета, обяснявали му за някакви кранове, но това не е решение на проблема и той не е приложил тези инструкции, имало бойлери на ток и ползвали тях, искал е писмени указания, получил указания да завърта един кран, но кранът не е само един и може да се наложи и някой друг да го завърти, това според свидетеля не е решение, към тях задачата била да има топла вода централна постоянно и парно през зимата, а не да си играят на завъртане и отвъртане на крана, старата система работела за топла вода отделно и отделно за парно, имали топла вода и парно поотделно, няма спомен колко помпи имали преди. Видно от заключението на СТЕ от 28.11.2025 г., изготвено от вещото лице инж. В.Ш., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 16.12.2025 г., при изследване на схемата на съществуващото положение в котелното помещение (след ремонта) и на схемата на инсталацията по проект и заварено положение в котелно помещение (преди ремонта) разликата е в това, че сега газовият котел стартира и спира автоматично при постигане параметрите на стайния термостат, но при всяко негово спиране спира и подгряването на БГВ в бойлера, като за да бъде спряно отоплението през летния и преходните сезони в сградата, а частта за БГВ да работи, е необходимо ръчно да бъдат спрени монтираните вентили на водоразпределител и водосъбирател в клона за отопление, а на стайния термостат да бъде зададена висока температура, за да може котелът да стартира, докато преди котелът на твърдо гориво е трябвало да бъде зареден и запален ръчно и да се следи неговата температура, но при наличието на 2 помпи за всеки отделен кръг през летния и преходните сезони, когато помпата за отоплителния кръг не работи, може да работи само тази за БГВ. Видно от същото заключение, за постигане условията на независима работа на двата отделни кръга – за отопление и БГВ е необходимо да бъдат монтирани 2 броя циркулационни помпи за всеки един кръг поотделно на водоразпределителя, като работата на помпата за отоплителния кръг да се командва от съществуващия стаен термостат, а работата на помпата за БГВ (подгряване на бойлера) да се командва от контактен термостат. Видно от същото заключение, за процесния имот има изготвена проектна документация (представена по делото), но няма представен проект по част „ОВК“, съответстващ на изпълнените сега СМР. Видно от същото заключение, изградената инсталация в котелното помещение е предвидена да бъде ръчно регулирана, процесната схема за обекта сега е така изградена, че е необходимо ръчно да бъдат спирани и пускани отделните кръгове за отопление и БГВ на сградата, например, в преходен сезон, когато не е необходимо постоянно подаване на топлоносител да отопление в сградата, стайният термостат ще изключи котела, което ще доведе до спирането на топлоносител за подгряване на водата за БГВ в бойлера, в който случай температурата на стайния термостат трябва да се увеличи и да се затвори вентила към кръга за отопление, която операция може да се наложи да бъде извършвана и по няколко пъти в денонощието. Видно от същото заключение, вещото лице е посочило какво следва да се закупи и монтира и какви са разходите за това. Въз основа на тези данни окръжният съд в решението е изчислил общия размер на разходите на 3 213 лв., която сума не се оспорва като начин на изчисление по компоненти и, съответно, нейният общ размер. в съдебното заседание на окръжния съд на 16.12.2025 г. вещото лице Ш. обяснява, че при скицирането от него на съществуващото положение в първата схема от заключението помпената група е монтирана на самия газов котел, непосредствено под него, а за схемата за завареното положение преди ремонта посочва, че това е принципна схема на работа, която е направил по представения му на място от ответника одобрен проект и в тази схема двете циркулационни помпи се намират на водоразпределителя. Вещото лице заявява, че ако е трябвало да ги има по проект, двете циркулационни помпи би трябвало да бъдат на двата щранга, които посочва на схемата, но в момента циркулационните помпи ги няма, принципната схема на работа е една и съща, но с тази разлика, че липсват помпи на тези два кръга на отопление. Вещото лице заявява, че не може да отговори категорично дали преди изменението те са били там, където ги е обозначил, тъй като той не е обследвал инсталацията към онзи момент, разполага единствено с проектната документация, която му е предадена, и по нея е констатирал, че тези помпи трябва да са там. Установява се следователно въз основа на показанията на свидетеля Б. и заключението на СТЕ, че изградената сега инсталация в котелното помещение е предвидена да бъде ръчно регулирана, като температурата на стайния термостат трябва да се увеличи и да се затвори вентила към кръга за отопление, която операция може да се наложи да бъде извършвана и по няколко пъти в денонощието, което несъмнено не отговаря на предназначението на системата да се осигурява нужното производство самостоятелно за отопление и за БГВ, каквото е било положението преди ремонта, извършен от ищеца. Следва да се приеме затова наличие на неизпълнение по смисъла на чл.261,ал.1 от ЗЗД на задължението на изпълнителя да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното предназначение на инсталацията. Видно е от показанията на свидетеля Б., че този недостатък е бил констатиран след приключването на зимния отоплителен сезон, изпълнителят е бил уведомен за недостатъка устно и негови работници са давали на място устни указания какви манипулации следва да се извършват, поради което съгласно чл. 264,ал.2 от ЗЗД следва да се приеме, че поръчващият е приел работата с процесните протоколи, но не е могъл тогава да направи възражението относно проблемите при работата на системата във връзка с ползването й за затопляне на БГВ, тъй като те са били установени след приключването на отоплителния сезон, защото са станали видни след него, служителят на ответника е уведомил изпълнителя след откриването им, като изпълнителят е знаел за този недостатък, а именно че изградената сега инсталация в котелното помещение е предвидена да бъде ръчно регулирана, след което работници на ищеца са давали указания именно с оглед този неин начин на работа, който обаче не осигурява нормалното и очаквано нейно функциониране за нуждите на ответника-възложител. При тези обстоятелства работата следва да се счита за приета частично, с изключение на частта й, водеща до този недостатък. Затова съгласно чл.265,ал.1, предл.3 от ЗЗД поради този недостатък поръчващият може да иска съответно намаление на възнаграждението. При дължима сума в размер на 36 260,82 лв. и необходима за отстраняване на този недостатък сума в размер на 3 213 лв. следователно ответникът-възложител дължи на ищеца-изпълнител възнаграждение в намаления размер 33 047,82 лв., както правилно е приел окръжният съд. Установява се следователно, че са неоснователни оплакванията на жалбоподателя-ищец, че решението е неправилно в частта му, с която предявеният иск за присъждане на възнаграждението за изпълнената работа след уважаването му за сумата 33 047,82 лв. е отхвърлен за сумата 3 213 лв., до пълния предявен размер от 36 260,82 лв. Съответно, при намален размер на паричното задължение, върху който като база се изчислява присъдената от окръжния съд неустойка, неоснователно е и оплакването на този жалбоподател, че неправилно искът за присъждане на неустойка е отхвърлен за размера над 5 507,97 лв. до пълния предявен размер 6 789,56 лв. Видно е от подадената от дружеството-ищец въззивна жалба и от отговора на въззивната жалба, подаден от „Андромеда-7“ЕООД-гр.Пловдив с вх. № 13 589/9.04.2026 г., че начинът на изчислението, при което е получена сумата 5 507,97 лв., не се оспорва. Видно е от клаузата на чл.37 от договора от 13.02.2024 г., че страните са договори при неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията виновната страна да дължи на изправната страна неустойка в размер на 0,5% от договорената цена за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от договорената цена, като размерът на неустойката се изчислява на базата на договорения хонорар за влезлите в сила приложения. Ищецът претендира присъждане на неустойка за забавата на възложителя да му заплати възнаграждението за извършената работа по договора в максималния неин допустим размер на 20% от договорената цена. Както бе посочено по-горе, по начало е допустимо при правоотношение при договор за изработка поръчващият, който съгласно чл. 266,ал.1,изр.1 от ЗЗД дължи да заплати възнаграждението за приетата работа, да заплати такова за част от работата (каквито хипотези уреждат и нормите на чл. 267,ал.1,изр.2, чл.268 и чл. 269,ал.2 от ЗЗД). В случая ответникът като възложител претендира да не дължи изцяло заплащане на неустойка поради наличието на неточно изпълнение от страна на ищеца като изпълнител. Това становище е неоснователно, тъй като е несъмнено, че е налице изпълнена и приета работа, че възложителят ползва ремонтираната инсталация, въпреки което обаче ответникът не е осчетоводил нито една от издадените от ищеца фактури, не е заплатил никаква сума извън авансовото плащане, включително не е предприел никакви действия за установяване на размер, с който да намали възнаграждението, за да плати поне другата част. Налице е пълен отказ от плащане, който е неоснователен за частта, относно която основание за неплащането й след евентуален „отбив“ не е налице. Затова е неоснователно оплакването на жалбоподателя-ответник, че решението на окръжния съд е неправилно в частта му, с която в полза на ищеца и в тежест на ответника е присъдена сумата 5 507,97 лв. за дължима неустойка за забавено плащане на дължимото възнаграждение по договора. Налице е забава на възложителя да заплати на изпълнителя дължимото възнаграждение, поради което той му дължи обезщетение както в размер на неустойката, така и при условията на чл.86,ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата сума, която съдът присъжда със съдебното решение от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Съответно, неоснователно е и оплакването на жалбоподателя-ответник, че неправилно окръжният съд е присъдил тази законна лихва. Тъй като не е заплатил на ищеца нито сума за дължима главница, нито сума за дължима неустойка в установения в договора срок, след връчването на покана за доброволно плащане, след подаването на исковата молба и до момента, то ответникът несъмнено е дал повод за предявяване на исковете и не ги е признал, поради което няма основание той да бъде освободен от заплащането на разноски при условията на чл.78,ал.2 от ГПК, а дължи да заплати на ищеца разноските съгласно чл. 78,ал.1 от ГПК. Затова е неоснователна въззивната жалба и в акцесорната й част относно обжалването на решението на окръжния съд с искане и в тази му част то да бъде отменено - относно присъждането в полза на ищеца и в тежест на ответника на разноски съразмерно на уважената част от исковете. С клаузата на чл.37 от договора договорената неустойка е за неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията по договора. Несъмнено, един от видовете възможно неизпълнение е това на задължението на възложителя за извършване на паричната престация - да заплати на изпълнителя възнаграждение за изпълнената и приета работа. Такова неизпълнение в случая е налице, както бе посочено по-горе. Ищецът претендира обаче за присъждане на два вида обезщетение, а именно едновременно на неустойка и законна лихва, за едно и също неизпълнение – на задължението за плащане на дължимото възнаграждение. С подадената от жалбоподателя-ищец въззивна жалба се твърди за първи път, че страните са постигнали съгласие за присъждане на неустойка за неизпълнение, както и обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД с оглед клаузата на чл.34,ал.2 от договора. Освен че този довод като незаявен пред окръжния съд следва да се приеме за преклудиран, видно е, че текстът на посочената клауза гласи, че всички плащания се извършват на отделни етапи (фази) при започване на изпълнението –аванс и доплащане в 10-дневен срок след предаване на етапа (фазата) с подписване на двустранен протокол по чл.4, след който срок започват да текат санкции и лихви. Несъмнено е, че тази клауза не съдържа изразена воля неустойка и лихва да се дължат едновременно, а урежда само момента, от който започват „да текат санкции и лихви“. Затова неоснователно жалбоподателят се позовава на тази клауза с твърдение, че между страните има постигната договореност за едновременно плащане на обезщетение и във вид на неустойка, и във вид на лихва за забавата на възложителя в изплащането на възнаграждението на изпълнителя. Такава договореност не се съдържа в договора, поради което неоснователно се претендира от изпълнителя-кредитор за присъждане на двата вида обезщетения едновременно. Окръжният съд е уважил искът, който е за по-висок размер на дължимата сума, а именно за присъждане на обезщетение във вид на неустойка, поради което правилно е отхвърлил като неоснователен искът за присъждане и на обезщетение във вид на законна мораторна лихва (изчислена за времето от падежа до подаване на исковата молба в съда). Относно установената с нормата на чл.92,ал.1 от ЗЗД възможност кредиторът да претендира за присъждане на неустойка, която служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, ведно с обезщетение за вреди, които я надвишават (по-големи вреди), и неговата възможност съгласно чл.86,ал.1 от ЗЗД той при неизпълнение на парично задължение да претендира длъжникът да му заплати обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а при действително претърпени вреди в по-висок размер да иска обезщетение съобразно общите правила, съдебната практика, надлежно посочена от окръжния съд в обжалваното решение, отдавна е посочила какви са възможностите за кредитора да претендира обезщетение. В решение № 68/9.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 450/2011 г., ТК, 1 ТО след анализ на разпоредбите на чл. 92,ал.1 от ЗЗД и на чл.86,ал.1 във вр. с чл. 82 и чл.81,ал.2 от ЗЗД е посочено, че кредиторът разполага с избор дали да претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на законната лихва, както и че може да претендира за присъждане на неустойка и освен нея и за законна лихва за вреда над размера на неустойката, но е недопустимо да се претендират както обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД в размер на неустойката, така и договорната мораторна неустойка за едно и също неизпълнение, каквито претенции е заявил в случая едновременно ищецът по делото. Ясно е посочено в решението, че при присъдено обезщетение в размер на законната лихва кредиторът е удовлетворен за вредите от забавата, поради което претенцията му за договорна мораторна неустойка би била неоснователна, като в случая при и поради уважаването на претенцията за присъждане на неустойката неоснователна е претенцията за присъждане и на обезщетение в размер на законната (мораторна, за времето от падежа до подаването на исковата молба в съда) лихва. Посочено е още, че е възможно неустойката да се договори като кумулативна – такава, която се дължи заедно с обезщетението за вреди, и тогава тя изпълнява силно изразена наказателна функция, но в този случай тя следва да е изрично уговорена по този начин, каквато договореност в случая неоснователно с оглед съдържанието на клаузата на чл.34,ал.2 от договора се твърди от жалбоподателя да е налице, а когато страните единствено са включили клауза за неустойка в договора без допълнителни уговорки, от които да може да се направи извод за съотношението между неустойката и обезщетението за вреди, то последиците от неизпълнението се уреждат съобразно със законовите норми. Указано е в същото решение, че: по правилата на чл.92 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД е недопустимо кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД в размер на законна лихва за същото неизпълнение (какъвто е настоящият случай); обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД се дължи и при наличието на клауза за неустойка в договора между страните, но ако претенцията за неустойката не е предявена и длъжникът не е заплатил вече уговорената неустойка (каквато не е разглежданата хипотеза); обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение може да се присъди и ако страните са уговорили в договора неустойка за този вид неизпълнение и неустойката е заплатена от длъжника или кредиторът претендира за заплащането на неустойка заедно с претенцията си за обезщетение, но в тези случаи искът по чл.86,ал.1от ЗЗД е основателен само за разликата между неустойката и по-големия размер на законната лихва (какъвто не е настоящият случай, тъй като размерът на претендираната законна мораторна лихва е по-нисък от размера на претендираната и присъдена неустойка). В решение № 65/16.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 333/2011 г., ТК, 2 ТО след съпоставка на разпоредбите на чл.86,ал.1 отЗЗД и на чл. 92,ал.1 от ЗЗД е посочено, че когато е уговорена неустойка за забавено изпълнение на парично задължение, е недопустимо кумулирането й с лихва за забавено изпълнение на паричното задължение, тъй като длъжникът би понесъл две гражданскоправни санкции за едно и също неизпълнение, а кредиторът би получил две обезщетения за едни и същи вреди, резултат от забавата. Посочено е, че нормата на чл.86,ал.1 от ЗЗД има диспозитивен характер и страните по договора са свободни да уговарят заместване на мораторната лихва с мораторна неустойка и да определят нейния размер в съответствие с въведения в чл.9 от ЗЗД принцип на свободата на договаряне, но когато страните са договорили неустойка за забавено плащане вместо предвидената от закона лихва за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение кредиторът има право да претендира само неустойката, а на основание чл. 92,ал.1, изр.2 от ЗЗД и обезщетение за поголеми вреви, като това обезщетение не може да бъде съизмерено с размера на законната лихва, тъй като с клаузата за неустойка в договора съконтрахентите дерогират разпоредбата на чл.86,ал.1 от ЗЗД. Видно е с оглед на така посочените в решенията на ВКС доводи, че в настоящия случай предявеният иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен и правилно е отхвърлен от окръжния съд. Установява се следователно, че двете въззивни жалби са изцяло неоснователни, поради което решението на окръжния съд като правилно следва да бъде потвърдено във всички негови обжалвани части, като в диспозитива на въззивното решение сумите ще се посочат в евро при съобразяване с разпоредбите на чл.4, чл.5,чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България – 1 642,78 евро (3213 лв.), 16 897,08 евро (33 047,82 лв.), 18 539,86 евро (36 260,82 лв.), 2 816,18 евро (5 507,97 лв.), 3 471,45 евро (6 789,56 лв.), 655,27 евро (1 281,59 лв.), 3 529,36 евро (3 529,36 лв.), 616,54 евро (1 205,84 лв.) и 3 094,02 евро (6 051,38 лв.). С оглед резултата от въззивното обжалване решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено и в частта му относно разноските така, както са те определени и присъдени от окръжния съд. От ответното по спора дружество като жалбоподател във въззивното производство и ответник по подадената от ищеца въззивна жалба не се претендира за присъждане на разноски (каквито са направени само за платената ДТ и присъждането им не се дължи с оглед отхвърлянето на жалбата). От жалбоподателя-ищец по спора „Андромеда- 7“ЕООД-гр.Пловдив се претендира за присъждане на разноски, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК – 82,05 евро ДТ, адвокатско възнаграждение за защита по подадената от дружеството въззивна жалба 1 100 евро и адвокатско възнаграждение за защита по подадената от другата страна въззивна жалба 600 евро. С оглед резултата от въззивното обжалване (отхвърляне на жалбата на дружеството-ищец по спора и отхвърляне на жалбата на дружествотоответник по спора) на дружеството се дължи само сума за разноски за платено адвокатско възнаграждение за защитата против подадената от жалбоподателяответник по спора въззивна жалба. В случая платената сума е 600 евро, видно от договора за правна защита и съдействие от 7.04.2026 г. (л.44 от досието на делото на ПАС). От страна на „Хигиа 1“ЕООД-с.Мулдава бе заявено в съдебното заседание на апелативния съд на 3.06.2026 г. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което обаче е неоснователно. Въпреки че спорните въпроси, посочени във въззивната жалба, по която е осъществена защитата, нямат правна и фактическа сложност и засегнатият интерес не е висок (5 507,95 лв., законна лихва върху сумата 33 047,82 лв. от 29.04.2025 г. и 6 051,38 лв.), платената сума е в размер, който следва да се преценява като минимален с оглед извършената адвокатска работа за защитата – изготвяне на представения писмен отговор на възвзивната жалба и защита в съдебното заседание на 3.06.2026 г. Не се установява при тези обстоятелства основание за приложение на нормата на чл. 78,ал.5 от ГПК – за присъждане на сума за разноски за адвокатско възнаграждение в намален размер. Следва в полза на „Андромеда-7“ЕООД-гр.Пловдив и в тежест на „Хигиа 1“ЕООД- с.Мулдава да се присъди за разноски сумата 600 евро за платеното адвокатско възнаграждение. С оглед на гореизложеното съдът