Решение № 155 от 10.1.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 741/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.405 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по жалба от „Прометей ЕА“ ООД, гр.Плевен, [улица], представлявано от Е. Г., против Задължителни предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР2429104/31.07.2024 год., издадени от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен. В жалбата са наведени доводи, че оспорените предписания са нищожни, алтернативно- неправилни и незаконосъобразни. Жалбоподателят сочи, че дружеството не е извършило нарушение, както на материалния, така и на процесуалния закон и извършената от страна на Инспекцията проверка, констатации и действия по установяване на административно нарушение в конкретния случай, са извън компетенцията и, с оглед липсата на съществуващо трудово правоотношение към момента на проверката между дружеството и С. А.. Счита, че служителите на Инспекция по труда не са имали право да дават това предписание, поради липса на нарушение и липса на съществуващо трудово правоотношение с дружеството, което няма качеството на работодател към момента на проверката и за 12 години назад. Счита, че Законът не забранява издаването на трудова книжка, без да е представена декларация, още повече, че вписаните в нея обстоятелства са верни и отразяват действителния трудов стаж на работника, както в дружеството-жалбоподател, така и при следващия работодател. С действията си дружеството е съдействало, за да може служителят да постъпи на друга работа и да удостовери трудовия си стаж. Твърди, че към датата на извършване на проверката Прометей ЕА не се явява работодател на С. В. А., считано от датата на издаване на заповедта - 31.08.2012 г. или са изтекли 12 години, поради което и с оглед прекратеното трудово правоотношение, както издадения акт, така и дадените предписания на Инспекцията по труда са нищожни, тъй като компетентен да се произнася по съществуването, съдържанието на трудовото правоотношение, прекратяването му и всякакви трудови спорове, е съдът. Твърди, че от представените в преписката документи, съдържащи се в трудовото досие на служителя при работодателя Прометей- ЕА ООД се установява, че същата е с прекратен трудов договор, считано от 1.09.2012 г. и е започнала работа при друг работодател. Проверяваното дружество няма неуредени правоотношения с лицето С. А.. Във връзка с писмо на Окръжна Прокуратура Плевен с копие до МБАЛ Свети Панталеймон- Плевен ООД, по отношение на действията на С. В. А. има образувано и висящо ДП, по което тече разследване. Съгласно разпоредбата на чл. 358 от КТ спрямо ПРОМЕТЕЙ- ЕА ООД са изтекли всякакви давностни спорове за предявяване на каквито и да било претенции по трудови спорове по смисъла на чл. 357 от КТ, поради и констатирането на нарушение след изтичане на давностните срокове също е нищожно и незаконосъобразно и при опорочени процесуални правила. Твърди, че липсва нарушение на разпоредбата на чл. 348, ал.2 от КТ и в този аспект и съобразно описаната по преписката фактическа обстановка, административният орган е нямал правно основание да издава предписания на основанията в чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като общата възможност да се дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство не включва разрешаване на трудовоправни спорове между работника/служителя и работодателя. Следователно, при това положение счита за нищожни оспорените предписания, обективирани в процесния административен акт, алтернативно-за неправилни и незаконосъобразни. Жалбоподателят сочи още, че оспорените задължителни предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ, дадени с Протокол за извършена проверка по документи на 31.07.2024т., изхождат от длъжностно лице на Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен и по своята правна същност и по дефиниция дадените задължителни предписания представляват принудителни административни мерки, имат характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Следователно прилагането на ПАМ и съответно издаването на задължителните предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ, следва да е съобразено с изискванията на АПК. Обжалваните принудителни административни мерки - задължителни предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ, са приложени от материално и териториално компетентен контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" -Плевен в рамките на нормативно регламентираните му правомощия по чл. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" във вр. с чл. 399 и чл. 404, ал. 1 от КТ., но според жалбоподателя са извън всякакви давностни срокове спрямо дружеството, което се е явявало работодател преди 12 години и не е извършило нарушение. По аргумент от разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 404, ал. 1 от КТ, е наличието на нарушение /нарушения/ на трудовото законодателство, като основание за даване на задължителни предписания от контролните органи на Инспекцията по труда за тяхното отстраняване, каквото нарушение според жалбоподателя липсва. Твърди, че липсва допуснато от дружеството нарушение на трудовото законодателство и към момента на проверката дружеството от 12 години не е работодател на лицето С. А., поради което даденото предписание за неиздаване на трудови книжки при липса на декларация, е нищожно или незаконосъобразно. Законът предвижда като нарушение неиздаването на трудова книжка при подадена декларация, а не обратното. На основание изложеното моли съда да прогласи предписанието за нищожно, алтернативно-да го отмени, претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К. с пълномощно на л.57 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения за нейната основателност, моли съда да я уважи, претендира разноски. Ответникът-Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен, в съдебното заседание по съществото на спора не се представлява. Депозирано е писмено становище чрез упълномощен юрисконсулт Ч. с пълномощно на л.336 от делото, в което оспорва изцяло подадената жалба от„Прометей ЕА" ООД, и счита същата за неоснователна, недоказана и необоснована, моли съда да я остави без уважение, претендира разноски. Сочи, че оспореното задължително предписание като принудителна административна мярка е индивидуален административен акт и изхожда от длъжностни лица на Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен - главен инспектор и старши инспектор, поради което са наложени от материално и териториално компетентни контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен в рамките на нормативно регламентираните им правомощия. Предписанието е писмено и мотивирано, т.е спазена е установената от закона форма. Актът съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи, че на основание чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ е наличието на нарушение/нарушения на трудовото законодателство, като основание за даване на задължителни предписания от контролните органи на Инспекцията по труда за тяхното отстраняване. Констатираните нарушения на трудовото законодателство са описани и словесно, и за всяко от нарушенията е посочена нарушената законова разпоредба от съответния нормативен акт. Предвид изложеното ответникът счита, че даденото предписание отговаря на изискванията за форма и съдържание, вкл. и яснота на разпоредените последици, като надлежно са и обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2429104 от 31.07.2024 г. Счита, че обжалваното задължително предписание е издадено в съответствие с материалния закон, съответства и на целта на закона - с него се цели защита на интересите на работниците, за чието постигане са регламентирани редица задължения в законите и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. В заключение моли съда да отхвърли жалбата, претендира разноски. Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Видно от приложен на л.14 от делото Трудов договор №6/29.01.2010 год., между „Прометей – ЕА“ ООД и С. В. А. е сключен ТД на 29.01.2010 год., по силата на който А. се е задължила да изпълнява длъжността „главен счетоводител“. С приложената на л.21 от делото Заповед №00000003/31.08.2012 год., трудовото правоотношение между „Прометей – ЕА“ ООД и С. В. А. е прекратено, на основание чл.325, т.1 от КТ. Въз основа на приложения на л.162 от делото Трудов договор от 31.08.2012 год. между МБАЛ Св.Пантелеймон ООД и С. В. А., последната е работила като главен счетоводител в ДКЦ „Св.Пантеалеймон“-гр.Плевен. А. е подала приложеното на л.166 от делото Заявление за прекратяване на горния сключен трудов договор, считано от 3.02.2024 год.. Със Заповед №00000403/14.02.2024 год.на л.167 от делото, трудовото правоотношение между С. А. с МБАЛ „Св.Панталеймон Плевен“ ООД е прекратено, на основание чл.326, ал.1 във връзка с чл.326, ал.3 от КТ, считано от 15.02.2024 год. Заповедта е връчена на С. А. на 14.02.2024 год. Л. С. А. е поканена с приложеното на л.83 от делото писмо изх.№71/12.04.2024 год. от МБАЛ Св.Панталеймон да се яви в МБАЛ в срок три работни дни от получаване на писмото, да получи надлежно оформена и приключена трудовата си книжка. С приложеното на л.88 от делото писмо С. А. е дала изричното си съгласие трудовата й книжка да бъде изпратена чрез куриер с обратна разписка до конкретно посочен офис на Еконт. Видно от приложена на л.82 от делото Писмо изх.№72/18.04.2024 год. от МБАЛ Св.Панталеймон ООД, на С. А. е изпратена оформена и приключена трудова книжка серия Щ №742709. Установява се от следващо писмо на С. А. до МБАЛ Св.Панталеймон Плевен ООД, че изпратената й по куриер трудова книжка е нова, в нея липсва трудовия стаж на А. от предишни работодатели и не е надлежно оформена. Посочено е в писмото, че старата книжка е умишлено задържана в дружеството и е поискано нейното връщане. С. А. е подала жалба в ДИТ-Плевен по повод невръщането на трудовата й книжка от МБАЛ, както и с оплакване за неизплатени трудови възнаграждения- л.114-115, като е поискала извършването на проверка. ДИТ-Плевен е извършила проверка, при която е установила от представено от работодателя писмо с изх.№72/18.04.2024 год., че ТК серия Щ №742709 е изпратена, оформена и приключена, като е налична обратна разписка за получаването й от А.-писмо на л.94. На горното писмо от ДИТ-Плевен, А. е възразила-л.153-154, че не е получила трудовата си книжка, а й е била изпратена нова трудова книжка новоиздадена от МБАЛ, в която липсва информация от предходни работодатели. Изготвена е приложеното на л.155 от делото Обяснение от С. А.-управител на МБАЛ Св.Панталеймон, от което става ясно, че трудовата книжка на С. А. е била задържана за оформяне след напускане, но след като са установили, че положеният в трудовата книжка подпис не е на управителя и са налице неверно записани данни, а и предвид установени кражби в големи размери от А., е посочено в обяснението, че трудовата книжка е изпратена като доказателство за документно престъпление в Окръжна прокуратура-Плевен. ДИТ-Плевен е извършила проверка, видно от писмо-отговор на л.94. За резултатите от проверката е съставен Протокол №ПР2422205/12.06.2024 год., в който е констатирано, че работодателят не е предал незабавно при прекратяване на ТПО трудовата книжка на [населено място], по повод на което в протокола са дадени предписания на работодателя да предаде трудовата книжка на С. А. в срок до 14.06.2024 год. Видно от приложения на л.160-161 от делото Сигнал, управителите на ДКЦ Св.П. Е. Г. и Й. Г., са подали сигнал до Окръжна прокуратура-Плевен, срещу лицето С. В. А., в който са посочили, че за периода 2012 г. - 2024 г. А. е изпълнявала длъжностите главен счетоводител и финансов директор в ДКЦ „Свети Панталеймон“ - гр. Плевен, като е била оправомощена да извършва банкови разплащания и да подписва изходящи от ДКЦ документи. Възложили са проверка на работата на същата поради спадане на печалбите на дружеството и от доклада от проверката било установено, че са извършвани документално необосновани преводи, неотразени в счетоводните регистри на дружеството. Сочи се в сигнала, че се касае за суми, които са неправомерно отклонени от ДКЦ в полза на С. А. и М. Л. С.. Сигналоподателите считат, че става въпрос за трайна в годините престъпна дейност, изразяваща се отклоняване на средства, съответно намаляване на имуществения патримониум на ДКЦ „Свети Панталеймон“ гр. Плевен, а вероятно и на МБАЛ „Свети Панталеймон“ - гр. Плевен, поради което са уведомили ОП-Плевен. Обстоятелството, че трудовата книжка на С. А. се намира в Окръжна прокуратура-Плевен, се потвърждава от приложеното на л.305 от делото писмо. Заверено копие на трудовата книжка с №28, се намира в кориците на настоящото дело на л.319-328, изпратена от ОП-Плевен по искане на съда. На л.49-52 е приложено заверено копие на новоиздадената трудова книжка №2 на С. А. от „Прометей ЕА“ ООД, серия Щ, №742709, в която е вписан трудовия стаж на С. А. в „Прометей ЕА“ ООД и в МБАЛ „Св.Панталеймон“ ООД. По повод на горната цитирана новоиздадена трудова книжка е постановено и оспореното в настоящото производство предписание, обективирано в Протокол №ПР2429104/31.07.2024 год., приложено на л.3, издадено от инспектори в Д“ИТ“-Плевен. При проверката длъжностните лица от ДИТ- Плевен са констатирали следните нарушения, описани в протокола: При извършената проверка по документи на 31.07.2024 година на „Прометей - ЕА" ООД гр. Плевен е установено, че работодателят е издал нова трудова книжка на С. В. А. с [ЕГН], 12 (дванадесет) години след прекратяване на трудовото правоотношение с лицето. В „Прометей - ЕА" ООД лицето е извършвало трудова дейност в периода от 29.01.2010 година до 31.08.2012 година. От представения Дневник за издаване на трудови книжки на „Прометей - ЕА" ООД, започнат на 01.04.2024 год. е видно, че трудовата книжка на лицето С. В. А. е издадена на 10.04.2024 година. От направената справка в Информационната система на Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по Труда" - Регистър на уведомления за трудови договори е видно, че С. В. А. не постъпва за първи път на работа в „Прометей - ЕА" ООД гр. Плевен. Постъпването за първи път на работа се удостоверява от работника или служителя с писмена декларация. Работодателят не е представил документ, удостоверяващ това обстоятелство. Посочено е в обстоятелствената част на протокола, че с това са нарушени изискванията на: чл. 348, ал.2 от КТ. За отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, е дадено предписание на работодателя „Прометей ЕА“ ООД, да не издава нови трудови книжки, когато работникът или служителя не постъпва за първи път на работа, съгласно изискванията на чл.348, ал.2 от КТ. Даден е срок за изпълнение: 09.08.2024 година. Проверката е извършена в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател, който се е подписал на датата на съставянето му-30.07.2024 год. Жалбата против този протокол е подадена чрез ИА“ГИТ“ на 5.08.2024 год. и е заведена с вх.№24100597. При така установените факти, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена в 14 –дневния срок, регламентиран в чл.149, ал.1 от АПК, от активнолегитимирано лице, чиито интереси са засегнати с оспорения акт, пред надлежния съд. По същество жалбата е основателна. Така оспорените задължителни предписания по чл. 404, ал.1 от КТ на Д "ИТ" – Плевен по своята правна същност и по дефиниция представляват принудителни административни мерки и имат характер на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК. Следователно прилагането на ПАМ и съответно издаването на задължителните предписания по чл. 404, ал.1 от КТ, следва да е съобразено с изискванията на АПК. Задължителните предписания изхождат от длъжностни лица на Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен –старши и главен инспектори, поради което са наложени от материално и териториално компетентни контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен (длъжностните лица М. Г. Б. - главен инспектор и П. М. Т. – старши инспектор, в Д "ИТ" Плевен), в рамките на нормативно регламентираните им правомощия по чл. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" във връзка с чл. 399 и чл. 404, ал.1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавна служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки - да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, вкл. и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране на работниците и служителите по този кодекс и по ЗИКРСМПГПЕД, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Следователно законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, е наличието на нарушение /нарушения на трудовото законодателство, като основание за даване на задължителни предписания от контролните органи на Инспекцията по труда за тяхното отстраняване. Констатираното нарушение на трудовото законодателство е описано словесно, и е посочена нарушената законова разпоредба от съответния нормативен акт. Предвид изложеното съдът намира, че дадените предписания формално отговарят на изискванията за форма и съдържание, вкл. и яснота на разпоредените последици, като са обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР 2429104/31.07.2024 год. Спорно между страните е обстоятелството допуснато ли е констатираното и описано в протокола от проверката нарушение на трудовото законодателство и на това основание-законосъобразни ли са, съответни ли са на материалноправните разпоредби на закона дадените и оспорени в настоящото производство предписания. За да отговори на този въпрос, съдът съобрази следното: От доказателствата по делото се установява, че първоначално издадената на С. А. трудова книжка №28, която се намира в кориците на настоящото дело на л.319-328, е изпратена в ОП-Плевен, във връзка със сигнал за извършено от С. А. престъпление. Със Заповед №00000003/31.08.2012 год., трудовото правоотношение между „Прометей – ЕА“ ООД и С. В. А. е прекратено, на основание чл.325, т.1 от КТ. И дванадесет години след прекратяването му, „Прометей – ЕА“ ООД е издал на С. В. А. нова трудова книжка- приложената на л.49-52, която, видно от Дневника на издадените трудови книжки на л.23, е издадена на 10.04.2024 год. От тези данни става ясно следното: При прекратено трудово правоотношение между „Прометей – ЕА“ ООД и С. В. А. на 31.08.2012 год., дадените през 2024 год. предписания-дванадесет години след прекратяване на ТПО между тези две лица, „Прометей – ЕА“ ООД няма качеството работодател по отношение на С. В. А.. Защото работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Дружеството – жалбоподател по принцип е такова, което наема работници или служители по трудово правоотношение, но в конкретната хипотеза нито към датата на проверката от ДИТ- Плевен, нито към датата на издаване на предписанията, е имало качеството „работодател“ по отношение на А., защото не е имало сключено ТПО с нея, по повод на което да е имал някакви задължения, свързани с този сключен трудов договор. Трудовото правоотношение възниква въз основа на сключен трудов договор между работника и работодателя по силата на чл. 61, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма с оглед на действителността му. При липсата на подписан от страна на работника трудов договор /към датата на проверката и издаване на предписанието/, не е възникнало трудово правоотношение между дружеството и А., с оглед на което тя няма качеството на работник, а „Прометей -ЕА“ ООД – качеството на работодател. Фактът, че в предходен период между страните е имало възникнало ТПО, не прави дружеството работодател по отношение на А., защото в момента на неизпълнение на съответното констатирано от контролните органи задължение, между тези две лица не съществува трудово правоотношение. А разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ предвижда, че контролните органи на инспекцията по труда могат да дават задължителни предписания на работодателите, за отстраняване нарушенията на трудовото законодателство. След като „Прометей – ЕА“ ООД няма качеството на работодател по отношение на С. В. А., според настоящия състав на съда на него незаконосъобразно е дадено задължително предписание по въпрос, който може да възникне и да бъде актуален, само при наличие на сключен и действащ трудов договор между две страни по този договор. На второ място и по аргумент от разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ, законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, е наличието на нарушение /нарушения на трудовото законодателство, като основание за даване на задължителни предписания от контролните органи на Инспекцията по труда за тяхното отстраняване. Констатираното нарушение на трудовото законодателство е посочено в оспореното предписание като такова по чл.348, ал.2 от КТ. Съгласно последният текст, когато работникът или служителят постъпва за първи път на работа, работодателят е длъжен в срок от 5 дни да го снабди с трудова книжка. Постъпването за първи път на работа се удостоверява от работника или служителя с писмена декларация. Това изискване за издаване на трудова книжка е въведено от законодателя, защото според разпоредбата на чл. 347 КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. В нея се отразяват редица факти, касаещи последната, като например заемана длъжност, дата на постъпване на работа, дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение, времето, което се признава за трудов стаж, и т. н. (чл. 349, ал. 1 КТ). Като работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва относимите данни и промените в тях (чл. 349, ал. 2 КТ), а при прекратяване на трудовоправната връзка работодателят е задължен да отрази информацията, свързана с прекратяването, и да предаде книжката незабавно на работника или служителя (чл. 350, ал. 1 КТ). Важно значение има това, че при първоначалното постъпване на едно лице на работа по трудово правоотношение законът възлага като задължение именно на работодателя снабдяването му с трудова книжка, което следва да бъде сторено в 5-дневен срок ( чл. 348, ал. 2, изр. 1 КТ). Ето защо и при тълкуване на тази посочена в оспорените предписания разпоредба, се налага извод, че нарушението, което регламентира посочената в оспореното предписание разпоредба на чл.348, ал.2 от КТ, се изразява в неиздаване от работодател на трудова книжка на работник, който постъпва за пръв път на работа, след като последното обстоятелство е удостоверено с декларация от постъпващи за пръв път на работа работник. Точно обратното се установява обаче в процесното производство-контролните органи на Д“ИТ“-Плевен, след като са посочили като нарушена разпоредбата на чл.348, ал.2 от КТ, словесно, че С. А. не постъпва за пръв път на работа при този работодател, и след като са констатирали, че „Прометей ЕА ООД е издало нова трудова книжка на 10.04.2024 год. на А., 12 години след прекратяване на ТПО между страните, са предписали на дружеството-жалбоподател „да не издава нови трудови книжки, когато работникът или служителят не постъпва за първи път на работа, съгласно изискванията на чл.348, ал.2 от КТ“. Налага се извод, че дори да има допуснато нарушение, то не е това по посочената от органа като нарушена разпоредба на чл.348, ал.2 от КТ, защото тази разпоредба изисква издаване на трудова книжка в определен срок след постъпване на едно лице на работа и неиздаването й е нарушение, поради което, като е посочил органът, че дружеството е издало трудова книжка и е предписал да не издава такава, обективно не е могъл да свърже тази описана хипотеза и да я подведе като нарушена под нормата на чл.348, ал2 от КТ, каквото всъщност е сторил. Ето защо и на това основание даденото преписание също се явява незаконосъобразно. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ не е в съответствие с материалния закон. Поради което следва да бъде отменена. При този изход на делото на жалбоподателя се следват поисканите, направени и доказани разноски общо в размер на 1050 /хиляда и петдесет/ лева, от които 50 лева за д.т.-платежно на л.43 и възнаграждение за един адвокат-пълномощно и преводно нареждане на л.58 от делото. Воден от изложените мотиви и на основание чл.172 от АПК, Административен съд-Плевен,