Решение № 162 от 7.10.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 508/2026 г.

Производството е по реда на чл.44 ЗЕЕЗА и е образувано въз основа на три броя Европейски заповеди за арест от компетентен съдебен орган на Република Италия - Главната прокуратура при Апелативния съд в Перуджа, Италия, във връзка с изпълнително производство №183/2024 по регистъра /SIEP/ на Апелативната прокуратура в Перуджа и постановление от 10.11.2025г. за определяне на общо кумулирано наказание. Трите ЕЗА са издадени с цел предаване на българската гражданка Р. Е. С., ЕГН: ••••••••••, с адрес с.••• за изпълнение на три влезли в сила присъди, по които за три отделни престъпления са наложени с три отделни съдебни акта наказания лишаване от свобода, кумулирани на едно общо такова в размер на 1 /една/ година, 11 /единадесет/ месеца и 16 /шестнадесет/ дни лишаване от свобода и глоба в размер на 640 евро.

В съдебно заседание представителят на Врачанска окръжна прокуратура изразява становище, че макар да са налице основанията за предаване на лицето, то в случая е налице хипотезата на чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА - българският съд да приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода, наложено на български гражданин от съда на издаващата държава.

Исканото лице Р. С., лично и чрез договорния си защитник адв.М. Г. прави искане за приложението на чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, като изразява желание да изтърпи наложеното му от италианския съд наказание лишаване от свобода в Република България. Заявява също така, че постоянно живее заедно със своето семейство в Република България на адрес в с.•••.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, намира за установено следното:

Трите ЕЗА са издадени е цел предаване на исканото лице за изпълнение на три влезли в сила присъди, по които за три отделни престъпления са наложени с три отделни съдебни акта наказания лишаване от свобода, както следва:

1. Европейска заповед за арест относно присъда №1869/2022г. на съда във Флоренция от 27.04.2022г., влязла в сила на 14.09.2022г. С присъдата, на Р. С. е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 120 евро. Според изложеното в ЕЗА деянието е извършено на 01.03.2022г. във Флоренция, като С., действайки съвместно с друго лице и с цел имотна облага, е отнела портфейл с намиращите се в него документи, принадлежащи на китайски гражданин, като го е извадила от носената от пострадалия чанта през рамо при пътуване с обществен транспорт, като единият извършител е отвлякъл вниманието на пострадалия, а другият е отнел портфейла. Деянието е квалифицирано по италианското законодателство като квалифицирана кражба, извършена в съучастие.

2. Европейска заповед за арест относно присъда №1485/2023г. на съда в Болоня от 21.03.2023г., потвърдена е решение от 12.09.2023г. на Апелативния съд в Болоня и влязла в сила на 12.12.2023г. По тази присъда е наложено наказание на С. от една година и два месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 400 евро. От съдържанието на ЕЗА се установява, че на 09.02.2023г. в Болоня, С., действайки съвместно с друго лице и с цел имотна облага, е отнела в автобус от обществения транспорт портфейл на пострадалата, съдържащ документи, 130 евро и дебитна карта. Впоследствие платежният инструмент е използван без съгласието на титуляра, като след неуспешни опити от банкомат са изтеглени две банкноти по 20 евро. Деянията са квалифицирани по посочените в ЕЗА разпоредби на италианския наказателен закон като квалифицирана кражба, извършена в съучастие и неправомерно използване на платежен инструмент.

3. Европейска заповед за арест относно присъда №187/2024г. на Апелативния съд в Перуджа от 05.03.2024г., с която е изменена присъда №381/2023г. от 13.03.2023г. на съда в Сполето, като съдебният акт е влязъл в сила на 09.04.2024г. Наложеното по това осъждане наказание е от три месеца и шестнадесет дни лишаване от свобода и глоба в размер на 120 евро. Според изложеното в ЕЗА на 11.03.2023г. във Фолиньо българската гражданка Р. Е. С., в съучастие с друго лице и с цел имотна облага, се е възползвала от разсеяността на пострадала и от струпването на хора и е отнела намиращия се в дрехите й портфейл. Като за отегчаващо вината обстоятелство е посочен опасен рецидив. Деянието е квалифицирано по италианското законодателство като квалифицирана кражба, извършена в съучастие.

Трите посочени осъждания са включени в постановление от 10.11.2025г. по SIEP №183/2024г. за определяне на общо кумулативно наказание. Съгласно съдържащите се във всяка от Европейските заповеди за арест данни, общото наказание е: 1 /една/ година, 11 /единадесет/ месеца и 16 /шестнадесет/ дни лишаване от свобода и глоба в размер на 640 евро.

Исканото за предаване лице Р. Е. С. заявява, че е запозната от съда със съдържанието на трите ЕЗА, но не дава съгласие за доброволното й предаване на компетентните италиански власти,тъй като желае да търпи присъдата си в България. Твърди, че от 30 години живее в България, където полага грижи за своите внуци.

Видно от представените ЕЗА се установява, че трите Европейски заповеди за арест се отнасят до три различни влезли в сила осъждания на едно и също лице, включени в един последващ акт за кумулиране на наложените наказания, в който е посочен от издаващата държава размер на 1 година, 11 месеца и 16 дни лишаване от свобода и глоба в размер на 640 евро.

Европейските заповеди за арест са разпространени чрез ШИС и лицето Р. С. е обявено за международно издирване. Задържано е на 26.09.2026г. при ГКПП - Аерогара София. В рамките на последвалото задържане превод на български език на Европейските заповеди за арест не е бил получен и лицето е било освободено след изтичане на допустимия срок за задържане. След пристигане на трите ЕЗА на български език, Р. С. е задържана на 02.10.2026год. със Заповед за задържане на РУ - Козлодуй на 02.10.2026год.

Съдът намира, че и трите ЕЗА са издадени в писмена форма от компетентен орган на издаващата държава - Италия, отговарят на изискванията на чл.36 и чл.37, ал.1 от ЗЕЕЗА, като съдържат всички реквизити. Представени са на български език и в тях са посочени престъпленията, за които са налице влезли в сила присъди и лицето е издирвано в искащата държава-членка за изтърпяване, номера на изпълнителното дело, по което е постановено задържане за изпълнение на три броя влезли в сила присъди, наказанията по които са кумулирани в едно и размера на наказанието, определено за изтърпяване по трите присъди.

От съдържанието на изпратените ЕЗА се установява, че С. е била лично запозната е водените срещу нея производства, участвала е лично в съдебни производства, ползвала е упълномощени от нея защитници и чрез тях е предприемала действия във връзка с изпълнението на постановените наказания. Въпреки това наложеното общо наказание не е приведено в изпълнение, а италианските власти са пристъпили към международното и издирване.

В трите ЕЗА участието на исканото лице Р. С. е посочено като лично и в съучастие в престъпление - квалифицирана кражба, като при последната присъда от Апелативен съд Перуджа - в условията на опасен рецидив.

В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.44, ал.6 ЗЕЕЗА, подлежи на установяване дали са налице условията за предаване на лицето по чл.36 и чл.41 ЗЕЕЗА и съществува ли някое от основанията за отказ, визирани в чл.39 и чл.40 от същия закон.

Налице са и положителните предпоставки по чл.36 от ЗЕЕЗА - за деянията, за които Р. С. е издирвана в Италия, се предвижда наказание лишаване от свобода. Описаните в ЕЗА деяния представляват престъплението „квалифицирана кражба“. Налице е и необходимата двойна наказуемост за тези престъпления, тъй като описаните в ЕЗА деяния съответстват по българското наказателно право на престъпления, свързани е кражба по смисъла на чл.195 и сл. НК на РБългария. Размерът на наложеното наказание лишаване от свобода не е по-малко от четири месеца, с което е изпълнено изискването на чл.36, ал.1 ЗЕЕЗА.

Тъй като ЕЗА е издадена с цел изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода, то не са налице хипотезите на чл.41, ал.2 и ал.З ЗЕЕЗА за предоставяне на гаранции от издаващата държава.

По чл.39 ЗЕЕЗА - визираните в тази разпоредба абсолютни предпоставки за отказ са три. Видно от събраните по делото доказателства, нито една от тях не е налице - престъплението, за което българската гражданка С . е осъдена, е извършено от нея на територията на Република Италия и не е амнистирано в Република България. По делото липсват данни лицето да е било осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда на български съд или на съд на трета държава-членка и изтърпява или е изтърпяло

наказанието, или присъдата да не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на осъдилата го държава. Освен това исканото лице не е малолетно, съгласно българското законодателство.

Не са налице и хипотезите по чл.40 ЗЕЕЗА за отказ от изпълнение на ЕЗА, при наличието на които българският съд може да откаже предаването на лицето. Съдът намира, че в случая не са налице основанията на т.т.1, 1а, 2, 3, 5 и 6 на чл.40, ал.1 ЗЕЕЗА, нито тези на чл.40, ал.2 ЗЕЕЗА, тъй като лицето се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановена присъдата, видно от изричната отметка в ЕЗА.

Същевременно съдът приема, че е налице факултативното основание по чл.40, ал. 1, т.4 ЗЕЕЗА за отказ да бъде изпълнена ЕЗА. Видно от данните по делото исканото лице е българска гражданка, което живее постоянно в Република България заедно със своето семейство. Същевременно липсват данни за трайна социална, културна, трудова, езикова или друг вид обвързаност на лицето с издаващата държава. Освен това и самото лице изрично желае да изтърпи остатъка от наложеното му от италианския съд наказание лишаване от свобода в затворническо заведение на територията на Република България.

Имайки предвид тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че изтърпяването на наказанието в чуждата държава би рефлектирало в негативна степен, много по-висока от тази, която предполага тежестта на наложената наказателна санкция. Изолирането на осъдената не само от обществото, но и от родината й, би довело до поставянето му в чужда езикова и културна среда и би създало силно и нежелано за целите на наказанието лишаване от социално общуване и сериозно ограничаване на възможността за срещи със семейството й. Съдът отчете и обстоятелството, че в Република България възможностите за ресоциализацията на лицето след изтърпяване на наложеното наказание са по-големи в сравнение е тези, ако изтърпи наказанието в издаващата държава Италия, откъсвайки се от естествената си среда. Ето защо съдът прецени, че следва да приеме да се приведе в изпълнение присъдата на издаващата държава, като най-благоприятен за българската гражданка вариант. За тази цел, на основание чл.44, ал.10 от ЗЕЕЗА след влизане на настоящото решение в сила, следва да се изпрати препис от него на Окръжна прокуратура гр.Враца за внасяне на предложение по реда чл.457, ал.2-5 от НПК.

Разпоредбата на чл.44, ал.9 ЗЕЕЗА задължава съдът да се произнесе служебно и по мярката за неотклонение, която да остане в сила до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието. Към настоящия момент по отношение на исканото лице е взета по реда на чл.43 ЗЕЕЗА и се изпълнява мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С оглед изхода на делото и до приключване на производството по привеждане в изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода, съдът приема, че най-адекватната мярка за неотклонение се явява вече взетата такава, с оглед осигуряване на лицето за изпълнение на наказанието и неутрализиране на опасността от укриване. Изключително обремененото съдебно минало на исканото лице дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че в случая е налице голяма опасност от извършване на друго престъпление и вероятност от осуетяване на последващото производство по привеждане в изпълнение на наложеното от италианския съд наказание лишаване от свобода до формалното постъпване на С. в пенитенциарното заведение.

Предвид изложеното и на основание чл.44, ал.7 и ал.8, вр. чл.40, ал.1, т.4 ЗЕЕЗА, Врачанският окръжен съд