Решение № 293 от 9.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 61/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК вр. чл. 294 ГПК.

С въззивна жалба вх. на СГС № 171857/19.12.2017 г., А. Д. и К. М., упражняващи заедно правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н), гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК 831184677 (по-долу „КТБ” АД (н)) са обжалвали решение № 2364/13.12.2017 г., постановено по търг. дело № 1488/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от синдиците на банката в несъстоятелност искове срещу „ПСГ“ АД, гр. София, район „Овча купел“, бул. „Цар Борис III“ № 136Б, с ЕИК: 131137959, както следва: с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, както и исковете с правно основание чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН, както и банката в несъстоятелност е осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 59, ал. 7 и чл. 57, ал. 6 ЗБН сумата 86 447.60 лева - държавна такса по исковата молба делото, а на ответното дружество „ПСГ“ АД - сумата от 42 000 лева разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които суми да се съберат от масата на несъстоятелността.

Въз основа на въззивната жалба е образувано в. търг. дело № 402/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, по което е постановено решение № 11736/30.07.2020 г., с което: - отменено е решението на първоинстанционния съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД (н) против „ПСГ“ АД искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване на относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на следните изявления за прихващане: 1. Прихващане, извършено с изявление за прихващане с вх. № 10156/30.10.2014 г. и уведомление за прихващане вх. № 11526/10.11.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „Корпоративна търговска банка“ АД (н) с вземане по заявлението за прихващане в размер на 499 000 лв., придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 10156/30.10.2014 г. по регистъра на банката, според което „Строймонтаж“ ЕООД е прехвърлило на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN ••• с насрещно задължение по договор за банков кредит от 29.09.2011 г. до размера на по-малкото; 2. Прихващане, извършено с уведомление за прихващане с вх. № 10131/30.10.2014 г. и уведомление за прихващане вх. № 11525/10.11.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „Корпоративна търговска банка“ АД (н) с вземане по заявлението за прихващане в размер на 14 690 лв., придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 10132/30.10.2014 г. по регистъра на банката, според което А. Н. Н. е прехвърлил на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN ••• със задължение на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.2013 г., анекс №1 от 05.11.2013 г. и анекс № 2 от 14.04.2014 г. до размера на по-малкото вземане; 3. Прихващане, извършено с уведомление за прихващане с вх. № 10134/30.10.2014 г. и уведомление за прихващане вх. № 11525/10.11.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „Корпоративна търговска банка“ АД (н) с вземане по заявлението за прихващане в размер на 8 400 лв., придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 10136/30.10.2014 г. по регистъра на банката, според което М. С. Н. е прехвърлила на „ПСГ“ АД вземането си по банкови сметка IBAN •••- 1 900 лв., IBAN ••• - 3 900 лв. и IBAN ••• – 2 600лв., извършено със задължението на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.2013 г., анекс № 1 от 05.11.2013 г. и анекс № 2 от 14.04.2014 г. до размера на по-малкото вземане; 4. Прихващане, извършено с уведомление за прихващане с вх. № 10139/30.10.2014 г. и уведомление за прихващане вх. № 11525/10.11.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „Корпоративна търговска банка“ АД (н) с вземане по заявлението за прихващане в размер на 34 500 лв., придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 10137/30.10.2014 г. по регистъра на банката, според което С. С. Р. е прехвърлил на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN ••• със задължението на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.2013 г., до размера на по-малкото вземане; 5. Прихващане, извършено с уведомление за прихващане вх. № 11525/10.11.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „Корпоративна търговска банка“ АД (н) с вземане в размер на 1 200 лв. по заявлението за прихващане, придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 10142/30.10.2014 г. по регистъра на банката, според което адвокатско дружество „М. – Н.“ е прехвърлил на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN •••. Прихващането е извършено със задължението на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.2013 г., до размера на по-малкото вземане; 6. Прихващане, извършено с уведомление за прихващане с вх. № 10145/30.10.2014 г. и уведомление за прихващане вх. № 11527/10.11.2014 г.по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „Корпоративна търговска банка“ АД (н) с вземане в размер на 9 600 лв. по заявлението за прихващане, придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 10132/30.10.2014 г. и уведомление за прихващане вх. № 11525/10.11.2014 г.по регистъра на банката, според което дружество по ЗЗД „Кабиле“ е прехвърлило на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN ••• със задължението на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.2013 г., анекс № 1 от 05.11.2013 г. и анекс № 2 от 14.04.2014 г. до размера на по-малкото вземане; 7. Прихващане, извършено с уведомление за прихващане с вх. № 10153/30.10.2014 г. и уведомление за прихващане вх. № 11527/10.11.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „Корпоративна търговска банка“ АД (н) с вземане по заявлението за прихващане в размер на 1 592 000 лв., придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 10154/30.10.2014 г. по регистъра на банката, според което „Строймонтаж“ ЕООД е прехвърлил на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN •••, извършено със задължението на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.2013 г., анекс № 1 от 05.11.2013 г. и анекс №2 от 14.04.2014 г. до размера на по-малкото вземане; 8. Прихващане, извършено с уведомление за прихващане с вх. № 10149/30.10.2014 г. и уведомление за прихващане вх. № 11525/10.11.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „Корпоративна търговска банка“ АД (н) с вземане по заявлението за прихващане в размер на 1 800 лв., придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 10296/30.10.2014 г. по регистъра на банката, според което „Медия интер груп“ ЕООД е прехвърлило на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN •••, извършено със задължението на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.20103 г., до размера на по-малкото вземане. Отправено е и уведомление за прихващане № 11525/10.11.2014 г.; - като вместо в тази част на решението е постановено друго, с което на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН горепосочените изявления за прихващане са обявени за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н); - обезсилено е решението на първоинстанционния съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД (н) против „ПСГ“ АД искове с правно основание чл. 59, ал. 3, чл. 59, ал. 2 и чл. 3, ал. 3 ЗБН, да бъдат прогласени за относително недействителни/нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на горепосочените изявления за прихващане; - оставени са без разглеждане предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД (н) против „ПСГ“ АД искове с правно основание чл. 59, ал. 3, чл. 59, ал. 2 и чл. 3, ал. 3 ЗБН да бъдат прогласени за относително недействителни/нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на горепосочените изявления за прихващане; - „ПСГ“ АД е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 86 447.60 лв. държавна такса, а по сметка на Апелативен съд – София сумата от 43 223.80лв. държавна такса.

По касационна жалба на „ПСГ“ АД е постановено решение № 50079/18.01.2023 г. по търг. дело № 515/2021 г. по описа на II.-ро т.о. на ВКС, с което: - въззивното решение е обезсилено в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и са отхвърлени исковете на синдика на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) срещу „ПСГ“ АД с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН и вместо него са обявени за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН изброените по-горе прихващания; - въззивното решение е отменено в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и са оставени без разглеждане предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД (н) искове с правно основание чл. 59, ал. 3, чл. 59, ал. 2 и чл. 3, ал. 3 ЗБН и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

С оглед на гореизложеното, предмет на настоящото въззивно производство е въззивната жалба с вх. на СГС № 171857/19.12.2017 г., подадена от А. Д. и К. М., упражняващи заедно правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н) срещу решение № 2364/13.12.2017 г., постановено по търг. дело № 1488/2017 г. по описа на Софийски градски съд.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение.

Поддържа се, че съдът неправилно приел, че разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията в сила от 28.11.2014 г. била неприложима в конкретния случай. Счита, че нормата била приложима, защото моментът към който следвало да се преценява действителността на прихващането било възникването на правото на иск, а това била датата на решението за обявяване на банката в несъстоятелност. Изрично се заявява, че към датата на сключването на договорите за цесия и към датата на осъществяване на прихващанията нямало законова пречка за тяхното извършване. В тази връзка се посочва, че те били осчетоводени от банката и като безспорни били и ликвидни. След откриване на производството по несъстоятелност на банката обаче, за същата възникнало преобразуващото право по чл. 59, ал. 5 ЗБН предвид изменението на този текст, което било в сила от 28.11.2014 г. Изтъква се, че изявленията за прихващане били направени след началната дата на неплатежоспособността на банката и след поставяне на същата под специален надзор. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН следвало да се преценява към момента възникване на преобразуващото материално право за обявяване на относителна недействителност на извършените прихващания. Посоченият текст не преуреждал самото прихващане като такова – напротив, прихващането било произвело своя ефект, но предявеният конститутивен иск не бил насочен към самото прихващане като правоотношение, а представлявал реализиране на правото на кредиторите на несъстоятелността чрез синдиците да поискат същото да бъде обявено за относително недействително спрямо масата на несъстоятелността.

По отношение на иска с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН също се поддържа, че бил отхвърлен неправилно, тъй като у ответника било налице знание за състоянието на неплатежоспособност на банката. Фактът на поставяне на банката под особен надзор бил сведено до знанието на всеки средностатистически български гражданин. Решението за поставяне на банката под особен надзор било от 16.09.2014 г. и било обявено в ТР на 18.09.2014 г. като основание за налагане на мерките било опасността от неплатежоспособност на банката. Налице била оборима презумпция за знание след поставяне на банката под специален надзор.

По отношение на иска по чл. 59, ал. 2 ЗБН се посочва, че неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че въпреки наличието на основание за нищожност поради неспазване на формата, липсата на поведение у ищеца относно оспорване на прихващанията, санирала нищожността. Жалбоподателят счита, че неправилно съдът се позовал на нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. В случая се касаело за едностранно изявление за прихващане, за извършването на което не се изисквало съгласието на насрещната страна.

По отношение на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 3, ал. 3 ЗБН са изложени доводи, че прихващанията попадали под приложното поле на този текст, тъй като били извършени след датата на отнемане на лиценза на банката, а съгласно чл. 36, ал. 2 ЗКИ след този момент не могло да се извършват действия и сделки, насочени към събиране на вземания срещу банката. При цедирано вземане, придобитото от друг кредитор с цел да бъде погасено задължение към банката съставлява действие по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗБН, насочено към събиране на вземания, съответно към наложено погасяване на парично задължение на банката от страна на цесионера. В случая определящ бил не погасителният ефект на действието или сделката, а потенциалът им да доведат до забранения в случая резултат – компрометиране на принципа за справедливо удовлетворяване на кредиторите.

По тези възражения, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна „ПСГ“ АД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и моли апелативния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

В хода на устните състезания пред настоящия въззивен съдебен състав жалбоподателят - А. Д. и К. М., упражняващи заедно правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н) чрез адвокат Д. Д. поддържа въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение и моли апелативния съд да го отмени и постанови ново, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски. Впоследствие представя и писмена защита. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

„ПСГ“ АД чрез адвокат М. Н. поддържа отговора на въззивната жалба и моли апелативния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Впоследствие представя и писмена защита.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК и съобразявайки на основание чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона, приема следното:

Производство пред Софийски градски съд образувано по предявени от А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „КТБ” АД (н) срещу „ПСГ“ АД искове, както следва: иск за нищожност с правно основание чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН и в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 2 пр. ІІІ-то ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, чл. 59, ал. 5 ЗБН и чл. 59, ал. 3 ЗБН.

Ищецът твърди, че с решение № 664/22.04.2015 г., постановено по търг. дело № 7549/2014 г. на Софийски градски съд била обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014 г., открито било производство по несъстоятелност, както и била обявена несъстоятелността на банката. С решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по търг. дело № 2216/2015 г. по описа на Апелативен съд – София, решението на Софийски градски съд било отменено само в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като била определена друга начална дата - 20.06.2014 г. Тази дата на неплатежоспособността била окончателно стабилизирана след постановяването на определение № 172/06.07.2016г. по търг. дело № 3343/2015 г. на ВКС, потвърдено с определение № 583/09.11.2016 г. по ч. търг. дело № 1875/2016 г. на ВКС.

От ответника „ПСГ“ АД, на когото „КТБ” АД (н) била кредитор за изискуеми парични вземания, породени от търговски сделки, които не били погасени по предвидения ред (договор за банков кредит от 29.09.2011 г. с дължими към 29.10.2014 г. 502 097.04 лева и договор да предоставяне на кредитен лимит от 08.07.2013 г. с дължими към 29.10.2014 г. 1 668 364.36 лева) били извършени прихващания след сключени договори за цесия с лица с вземания към банката, за които прехвърляния банката била уведомена, както следва:

1. С уведомление за прихващане с вх. № 11526/10.11.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „Корпоративна търговска банка“ АД (н) с вземане по заявлението за прихващане в размер на 499 000 лв., придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 10156/30.10.2014 г. по регистъра на банката, според което „Строймонтаж“ ЕООД е прехвърлило на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN ••• с насрещно задължение по договор за банков кредит от 29.09.2011 г. до размера на по-малкото;

1. С уведомление за прихващане с вх. № 11525/10.11.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „Корпоративна търговска банка“ АД (н) с вземане по заявлението за прихващане в размер на 14 690 лв., придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 10131/30.10.2014 г. по регистъра на банката, според което А. Н. Н. е прехвърлил на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN ••• със задължение на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.2013 г., анекс №1 от 05.11.2013 г. и анекс № 2 от 14.04.2014 г. до размера на по-малкото вземане;

1. С уведомление за прихващане вх. № 11525/10.11.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „Корпоративна търговска банка“ АД (н) с вземане по заявлението за прихващане в размер на 8 400 лв., придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 10134/30.10.2014 г. по регистъра на банката, според което М. С. Н. е прехвърлила на „ПСГ“ АД вземането си по банкови сметка IBAN •••- 1 900 лв., IBAN ••• - 3 900 лв. и IBAN ••• – 2 600лв., извършено със задължението на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.2013 г., анекс № 1 от 05.11.2013 г. и анекс № 2 от 14.04.2014 г. до размера на по- малкото вземане;

1. С уведомление за прихващане вх. № 11525/10.11.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „Корпоративна търговска банка“ АД (н) с вземане по заявлението за прихващане в размер на 34 500 лв., придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 10137/30.10.2014 г. по регистъра на банката, според което С. С. Р. е прехвърлил на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN ••• със задължението на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.2013 г., до размера на по-малкото вземане;

1. С уведомление за прихващане вх. № 11525/10.11.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „Корпоративна търговска банка“ АД (н) с вземане в размер на 1 200 лв. по заявлението за прихващане, придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 10140/30.10.2014 г. по регистъра на банката, според което адвокатско дружество „М. – Н.“ е прехвърлил на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN •••. Прихващането е извършено със задължението на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.2013 г., до размера на по-малкото вземане;

1. С уведомление за прихващане вх. № 11525/10.11.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „Корпоративна търговска банка“ АД (н) с вземане в размер на 9 600 лв. по заявлението за прихващане, придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 10145/30.10.2014 г. по регистъра на банката, според което дружество по ЗЗД „Кабиле“ е прехвърлило на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN ••• със задължението на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.2013 г., анекс № 1 от 05.11.2013 г. и анекс № 2 от 14.04.2014 г. до размера на по-малкото вземане;

1. С уведомление за прихващане вх. № 11527/10.11.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „Корпоративна търговска банка“ АД (н) с вземане по заявлението за прихващане в размер на 1 592 000 лв., придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 10153/30.10.2014 г. по регистъра на банката, според което „Строймонтаж“ ЕООД е прехвърлил на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN •••, извършено със задължението на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.2013 г., анекс № 1 от 05.11.2013 г. и анекс №2 от 14.04.2014 г. до размера на по-малкото вземане;

1. С уведомление за прихващане вх. № 11525/10.11.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „Корпоративна търговска банка“ АД (н) с вземане по заявлението за прихващане в размер на 1 800 лв., придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 10149/30.10.2014 г. по регистъра на банката, според което „Медия интер груп“ ЕООД е прехвърлило на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN •••, извършено със задължението на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.20103 г., до размера на по- малкото вземане.

Ищецът счита, че прихващанията били недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като били извършени от кредитор на банката след началната дата на неплатежоспособността, както и след датата на поставяне на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VIII от ЗКИ, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон. Приложима била разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН при действащата редакция, тъй като искът по чл. 59, ал. 5 ЗБН бил конститутивен. Дори да се приемело, че настоящата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН нямала обратно действие, то и при старата редакция на нормата недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, било прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.

Налице били предпоставките за обявяване на прихващанията за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността и на основание чл. 59, ал. 3, пр. 1 ЗБН. Знанието за неплатежоспособността на банката датирало от 20.06.2014 г. предвид поставянето й под специален надзор на тази дата поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове (чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗКИ), направено с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ. В този смисъл поставянето на банката под особен надзор на 20.06.2014 г., поради спирането на плащания към клиенти, било ноторно известен факт. Към момента на придобиване на вземанията от ответника, неплатежоспособността на банката била общоизвестен факт и поради оповестяването от БНБ на 22.10.2014 г. на т.нар. Доклад за анализ и оценка на активите на КТБ АД („Информация за основните балансови позиции на „КТБ“ АД към 30.09.2014 г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми „Ърнст енд Янг Одит“ ООД, „Делойт България“ООД и „АФА“ ООД). Докладът бил публикуван на 22.10.2014 г. на уебстраницата на БНБ, като намирало широко отразяване както в телевизионните, така и в интернет медиите. В този смисъл било и поведението на БНБ и тогавашния й управител, което сочело на следващите от закона последици - отнемане на лиценза. Самите цеденти били предпочели да прехвърлят вземанията си вместо да ги съберат от банката, което говорело за нейна неплатежоспособност.

Ищецът също така твърди, че достигналите до банката изявления за прихващане не отговаряли на изискването за форма съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН, поради което били нищожни. Нямало нотариална заверка на подписа на лицето, от което произлизало изявлението.

Погасяването чрез прихващане обективно съставлявало изпълнение на парично задължение на банката в момент, следващ отнемане на лиценза й и затова било нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността по изричната разпоредба на чл. 3, ал. 3 ЗБН.

Ответникът „ПСГ“ АД оспорва исковете като недопустими, поради липсата на доказателства, че прихващанията били оспорени. Задълженията на дружеството към банката били намалени с извършените и осчетоводени от банката прихващания. Същевременно от обхвата на нормата на чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН следвало да бъде изключено прихващането като способ за изпълнение, тъй като по отношение на него била налице специална разпоредба - чл. 59 ЗБН, както и прихващанията не били извършени от банката.

Оспорва исковете и по същество като неоснователни.

Счита, че приложима била разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията, която била в сила към момента на извършване на прихващанията, т.е. редакцията към ДВ, бр. 92/27.09.2002 г. Разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН била материалноправна (предвиденото с нея правило било идентично на това по чл. 645, ал. 4 ТЗ, чийто материалноправен характер бил изрично признат в мотивите на решение № 4/11.03.2014г. по к.д. № 12/2013г. на КС), поради което и съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА не можело да има обратна сила без изрична разпоредба, а такава липсвала. Процесните прихващания, за чиято недействителност бил предявен конститутивният иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, били извършени на 30.10.2014 г. В исковата молба не се обосновавало каква част от вземанията се претендирали да бъдат обявени за недействителни извън частта, която кредиторът би получил при разпределение на имуществото. Ответникът не бил включен в списъка с приетите вземания със сума равна на сумата на прихващанията. Част от сумите, с които били извършени прихващанията, попадали в обхвата на гарантираните по ЗГВБ. Никой от цедентите не бил включен в списъка с приетите вземания по чл. 66, ал. 7, т. 1 ЗБН.

Ответникът оспорва да е знаел да настъпилата неплатежоспособност. Вземанията, предмет на изявленията за прихващане, били придобити от ответника чрез цесия от 29.10.2014 г., т.е. преди 07.11.20014 г., на която дата било вписано в ТР по партидата на „КТБ” АД (н) решението на БНБ за отнемането на лицензията за извършване на банкова дейност. В този случай по силата на изричната норма на чл. 59, ал. 4 ЗБН се приемало, че ответникът не знаел за настъпилата неплатежоспособност, защото вземането му било придобито преди датата на вписване на решението на БНБ за отнемане на лицензията. Неоснователно било изложеното от ищеца, че знанието за неплатежоспособността датирало от 20.06.2014 г. предвид поставянето на банката под специален надзор. Това било за срок от три месеца, при възможност банката да бъде и оздравена. Докладът за анализа и оценката на активите на „КТБ” АД (н) също не сочел на това. Неплатежоспособността на банката била обявена на 22.04.2015 г. с решението на съда и до този момент съществувало само предположение за неплатежоспособността.

Ответникът възразява още, че в случая разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН била неприложима, тъй като тя касаела прихващане, направено в производството по несъстоятелност след постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като изискването на закона било изявлението за прихващане да бъде отправено до синдика и да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В ЗЗД не била предвидена форма за действителност на изявленията за прихващане и извън случаите на чл. 59, ал. 2 ЗБН била необходима само писмена форма за доказване. По делото безспорно било доказано, че процесните изявления за прихващане били в писмена форма и че били входирани в деловодството на банката.

Ответникът оспорва по същество и последния при условията на евентуалност иск - налице била законова забрана да се извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката след датата на отнемането на лицензията, т.е. след 06.11.2014 г., а процесните прихващания били извършени преди 06.11.2014 г. Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК и правомощията си по чл. 269 ГПК и чл. 294, ал. 1 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства, се установява че:

На 20.06.2014 г., от „Корпоративна търговска банка” АД (н), гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК: 831184677 („КТБ“ АД (н)) е отправено уведомление до Българската народна банка (БНБ), в което е посочено, че е изчерпана ликвидността и се преустановяват разплащанията, както и всички видове банкови операции, което обстоятелство е станало известно на обществеността от публикации в медиите.

С решение № 73 от същата дата на Управителния съвет на БНБ ищцовата банка е поставена под особен надзор за срок от три месеца, назначени са квестори, спряно е изпълнението на всички задължения, забранено е извършването на дейностите, съгласно лиценза за извършване на банкова дейност, отстранени са от длъжност членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет, както и са лишени за срок от три месеца от право на глас акционерите в банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й. Така оповестеното решение е изменено и допълнено с решение № 74 от 22.06.2014 г., като същите решения са обявени в търговския регистър на 23.06.23014 г. и са станали публично достояние, вкл. и от публикации.

В търговския регистър е вписано и решение № 82 от 30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозити до средния пазарен размер за банковата система, както и решение № 104 от 15.08.2014 г. за разрешаване извършването на някой банкови дейности за целите на погасяване на кредитите.

С решение № 94 от 31.07.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е приет докладът за текущото състояние на „КТБ“ АД (н) към 30.06.2014 г., в изпълнение на изискването по чл. 121 ЗКИ, както и са изпълнени предписания, съгласно писмо вх. № БНБ-105551/05.09.2014 г., като на дружествата „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт Одит“ ООД и „Афа“ ООД са възложени първоначално частична (на 25.06.2014 г.), а в последствие цялостна оценка на активите на „КТБ“ АД, като в медиите са направени публикации.

С решение № 114 от 16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, вписано в търговския регистър, действията на квесторите са обобщени и за приключване на цялостната оценка на активите е определен срок до 20.10.2014 г., а след представяне на оценката и извършване на съответните счетоводни операции за отразяването й в баланса на банката, в срок най-късно до 31.10.2014 г. квесторите са задължени да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД (н). С решението е продължен срокът на специалния надзор на банката поради констатиран остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и за изпълнение на задълженията към депозантите и другите кредитори.

Докладът на „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт Одит“ ООД и „Афа“ ООД е внесен в БНБ на 20.10.2014 г. (Информация за основните балансови позиции на „КТБ“ АД (н) към 30.09.2014 г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми), който доклад е публично оповестен и е станал достояние на обществеността чрез медиите. Видно от същият в резултат на анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции към 30.09.2014 г. е направен извод за необходимост от обезценка на активи в общ размер на 4 222 млн. лева.

С решение № 133 от 21.10.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, след приемане на доклада, е указано на квесторите в срок до 31.10.2014 г. да предприемат необходимите действия за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите на оценката и анализа на активите към 30.09.2014 г. На 27.10.2014 г. в Народното събрание е внесен доклад „Събитията и предприетите действия, свързани с „КТБ“ АД и ТБ “Виктория ЕАД“ от името на Управителния съвет на Българската народна банка“, в който е посочено, че на основа на данните от анализа, оценката и заключението на одиторските фирми за размера на необходимите обезценки, се очаква КТБ да отчете пред Управление „Банков надзор“ на БНБ отрицателен собствен капитал. Посочено е, че в резултат на това за БНБ възниква законовото задължение за отнемане на лиценза на банката, която има отрицателен собствен капитал, като решението за отнемане на лиценза се вземе в срок от 5 работни дни от установяване на неплатежоспособността. Посочена е възможност за оздравяване на банката, след взимането на съответни решения за изменение на законодателството. Видно от доказателствата това предложение е отхвърлено с решение от 31.10.2014 г. Междувременно през време на цялото действие на особения надзор е имало изразени инвеститорски намерения по отношение на банката, които са ставали известни на обществеността чрез медиите.

На 04.11.2014 г. квесторите на „КТБ“ АД са внесли в БНБ с писмо вх. № БНБ- 127892/04.11.2014 г. финансови и надзорни отчети в КТБ към 30.09.2014 г. - Капиталови изисквания (COREP) - Индивидуален, Обща рамка за финансово отчитане (ОРФО/FINREP) - Индивидуален. Установявала се е отрицателна стойност на собствения капитал на банката в размер на минус 3 745 313 хил. лева, определени според Регламент (ЕО) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013.

По делото липсват доказателства за това кога точно е бил изготвен докладът (направено заключение за стойността на собствения капитал на банката), както и че той е бил оповестен на обществеността чрез медиите при изготвянето и внасянето му в БНБ. Включително е липсвало прессъобщение на БНБ за изготвянето и внасянето на този доклад. В исковата молба няма и твърдения за такива оповестявания.

С решение № 138 от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗКИ, лицензията за банковата дейност на „КТБ“ АД (н) е била отнета, като за решението е имало прессъобщение още на 06.11.2014 г., след вземането му, а на следващия ден - 07.11.2014 г., решението е обявено в търговския регистър по партидата на „КТБ“ АД (н).

Решението за отнемане на лицензията не е било отменявано от Върховния административен съд. Постъпилите жалби са били приети недопустими и след сезиране от БНБ на Софийски градски съд за откриване на производство по несъстоятелност срещу „Корпоративна търговска банка“ АД, с решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на Софийски градски съд била обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност, както и е обявена несъстоятелността на банката.

С решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по търг. дело № 2216/2015 г. по описа на Апелативен съд – София, решението за откриване на производство по несъстоятелност на Софийски градски съд е отменено единствено в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е определена датата 20.06.2014 г. Видно от същото съдът е приел, че това е най-ранната дата, на която се установява неплатежоспособност на банката, тъй като констатациите за финансово- икономическото състояние на банката макар да са към 30.09.2014 г., се потвърждават като такива и към 30.06.2014 г., а след 20.06.2014 г., когато банката е била поставена под особен надзор от БНБ, банката не е извършвала дейност. Решението е влязло в сила.

Тази дата на неплатежоспособността е окончателната. Подадените жалби от акционери срещу постановеното въззивно решение в производството по несъстоятелност са оставени без разглеждане (така определение № 172/06.07.2016 г. по търг. дело № 3343/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., потвърдено с определение № 583/09.11.2016г. по ч. търг. дело № 1875/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о.). Междувременно във връзка с конституционността на разпоредби на ЗБН е постановено и решение № 6/14.06.2016 г. по к.д. № 1/2016 г. на Конституционния съд. Постановените в производството по несъстоятелността съдебни актове не са спорни по делото.

Също така не е спорно между страните и се установява по делото, че ответното дружество „ПСГ“ АД е било длъжник на „КТБ” АД (н) с изпълняеми парични задължения по договор за банков кредит от 29.09.2011 г. и договор за предоставяне на кредитен лимит от 08.07.2013 г. с анекси. Вземанията на банката по договорите са били и изискуеми. Към 29.10.2014 г. по първия от договорите са били дължими 502 097.04 лева, а по втория - 1 668 364.36 лева.

Дружеството „Строймонтаж“ ЕООД е имало наличност по банкова сметка при банката от 499 000 лева. Вземането е било прехвърлено на ответника с договор за цесия и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмено уведомление вх. № 10157/30.10.2014 г., на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, от цедента. На същата дата с уведомление вх. № 10156/30.10.2014г. ответникът също е уведомил за цесията и е поискал с вземанията да бъдат погасени задължения на дружеството по договор за банков кредит от 29.09.2011 г. Изрично изявление за прихващане е било направено и с изявление вх. № 11526/10.11.2014г. на ответника.

А. Н. Н. е имал наличности по банкови сметки при банката от 14 690 лева. Вземанията са били прехвърлени на ответника с договор за цесия и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмено уведомление вх. № 10132/30.10.2014 г., на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, от цедента. На същата дата с уведомление вх. № 10131/30.10.2014 г. ответникът също е уведомил за цесията и е поискал с вземанията да бъдат погасени задължения на дружеството по договор за кредитен лимит от 08.07.2013 г. и анекси към него. Изрично изявление за прихващане е било направено и с изявление вх. № 11525/10.11.2014г. на ответника.

М. С. Н. е имала наличности по банкови сметки при банката от 8 400 лева. Вземанията са били прехвърлени на ответника с договор за цесия и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмено уведомление вх. № 10136/30.10.2014 г., на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, от цедента. На същата дата с уведомление вх. № 10134/30.10.2014 г. ответникът също е уведомил за цесията и е поискал с вземанията да бъдат погасени задължения на дружеството по договор за кредитен лимит от 08.07.2013 г. и анекси към него. Изрично изявление за прихващане е било направено и с изявление вх. № 11525/10.11.2014 г. С. С. Р. е имал наличност по банкова сметка при банката от 34 500 лева. Вземанията са били прехвърлени на ответника с договор за цесия и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмено уведомление вх. № 10139/30.10.2014 г., на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, от цедента. На същата дата с уведомление вх. № 10137/30.10.2014 г. ответникът също е уведомил за цесията и е поискал с вземанията да бъдат погасени задължения на дружеството по договор за кредитен лимит от 08.07.2013 г. и анекси към него. Изрично изявление за прихващане е било направено и с изявление вх. № 1 1525/10.11.2014 г. Адвокатско дружество „М.-Н.“ е имало наличност по банкова сметка при банката от 1 200 лева. Вземанията са били прехвърлени на ответника с договор за цесия и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмено уведомление вх. № 10142/30.10.2014 г., на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, от цедента. Изявление за прихващане е било направено от ответника с изявление вх. № 11525/10.11.2014 г., но и преди това с изявление вх. № 10140/30.10.2014 г. Участниците в дружество по ЗЗД „Кабиле“ са имали наличност по банкова сметка при банката от 9 600 лева. Вземанията са били прехвърлени на ответника с договор за цесия и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмено уведомление вх. № 10147/30.10.2014 г., на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, от цедентите. На същата дата с уведомление вх. № 10145/30.10.2014 г. ответникът също е уведомил за цесията и е поискал с вземанията да бъдат погасени задължения на дружеството по договор за кредитен лимит от 08.07.2013 г. и анекси към него. Изрично изявление за прихващане е било направено и с изявление вх. № 11525/10.11.2014 г. на ответника.

Дружеството „Строймонтаж“ ЕООД е имало наличност и по банкова сметка при банката от 1 592 000 лева. Вземането е било прехвърлено на ответника с договор за цесия и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмено уведомление вх. № 10157/30.10.2014 г., на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, от цедента. На същата дата с уведомление вх. № 10153/30.10.2014 г. ответникът също е уведомил за цесията и е поискал с вземанията да бъдат погасени задължения на дружеството по договор за кредитен лимит от 08.07.2013 г. с анекси. Изрично изявление за прихващане е било направено и с изявление вх. № 11527/10.11.2014 г. на ответника.

Дружеството „Медия Интер Труп“ ЕООД е имало наличност по банкова сметка при банката от 1 800 лева. Вземанията са били прехвърлени на ответника с договор за цесия и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмено уведомление вх. № 10296/31.10.2014 г., на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, от цедента. На същата дата с уведомление вх. № 10149/30.10.2014 г. ответникът също е уведомил за цесията и е поискал с вземанията да бъдат погасени задължения на дружеството по договор за кредитен лимит от 08.07.2013 г. и анекси към него. Изрично изявление за прихващане е било направено и с изявление вх. № 11525/10.11.2014 г. на ответника.

По делото не се установява към 30.10.2014г., когото банката е била уведомена за цедиране на вземанията по наличните банкови сметки от титулярите - цеденти, ответното дружество, чрез представляващото го лице, да е имало знание за финансово-икономическото състояние на банката (размера на собствения й капитал) повече от това, което е било известно на обществеността чрез медиите, съответно да е знаело такива обстоятелства и до 06.11.2014 г., когато е било взето и оповестено решение № 138/06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка. По делото няма изложени и твърдения за такива обстоятелства.

Прехвърлените вземания са вили осчетоводени при „КТБ“ АД. По делото обстоятелствата не са спорни, както са представени и бордера. Това е било съгласно одобрени решения на квесторите и в изпълнение на заповед № 3-2732/27.10.2014 г. Не е спорно, че са били осчетоводени и прихващанията.

За получени множество уведомления за цесии и осчетоводяването им, съответно за приетите изявления за прихващане, квесторите на „КТБ“ АД са уведомили и БНБ и това също е видно от съдържанието на решение № 138/06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка.

С оглед на така установените факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

По главния иск с правно основание чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН:

По силата на посочените разпоредби, от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката с изключение на извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и управление. От същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение. Действия и сделки, извършени в нарушение на забраните, установени в ал. 2, са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. В случая, синдиците на „КТБ“ АД (н) претендират да бъде обявена на основание цитираните разпоредби нищожността на така извършените на 10.11.2014 г., т.е. след датата на отнемане лиценза на банката за извършване на банкова дейност (07.11.2014 г.) прихващания от „ПСГ“ АД – кредитор на банката въз основа на придобити от него вземания по договори за цесия, конкретно посочени по-горе. Съгласно утвърдената практика на ВКС – постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 239/15.05.2018 г. по търг. дело № 986/2017 г. на I-во т. о., която се споделя и от настоящия съдебен състав, прихващането, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките, визирани в чл. 3, ал. 2 ЗБН и подлежи на атакуване само на основание чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, в качеството им на специални за този погасителен способ норми. Законът не предпоставя изначална нищожност на прихващането в хипотезите на чл. 3 ЗБН, тъй като по същество и като цяло прихващането е допустимо и действително, ако е извършено извън хипотезите на чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН. Прихващането има погасителен ефект на задълженията и вземанията и не уврежда масата на несъстоятелността. Предвидени са специални искове за прогласяване на относителна недействителност на прихващането, спрямо кредиторите на несъстоятелността и съответно тази изрична норма изключва общата нищожност по чл. 3 ЗБН. Тези изводи се поддържат и от последващата практика на ВКС – определения № 115/21.02.2020 г. по търг. дело № 2595/2018 г., на I-во т. о., №148/06.03.2020 г. по търг. дело №751/2019 г. Поради това, така предявения главен установителен иск с правно основание чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, с оглед на което следва да бъдат разгледани и останалите искове, предявени в условията на евентуалност в съответната им последователност съгласно указанията по решение № 50079/18.01.2023 г. по търг. дело № 515/2021 г. по описа на II.-ро т.о. на ВКС.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 2 пр. ІІІ-то ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН:

От систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 ЗБН и спрямо заглавието на раздел III – „Попълване масата на несъстоятелността“, както и с оглед анализ на съдържанието й, се налага извод, че изискването за форма на прихващането (писмена, с нотариална заверка на подписа) е въведено спрямо тези прихващания, които законодателят допуска да бъдат извършвани в откритото производство по несъстоятелност и не касае тези, които го предхождат. Така, в ал. 1 се визират като подлежащи на прихващане вземания, възникнали и станали изискуеми преди решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и тези, чиято изискуемост е настъпила в хода на това производство или в резултат на него; в ал. 2 „изявлението за прихващане“ реферира към ал. 1 и въвежда изискване то да бъде отправено до синдика (а не до органите на банката или назначените с решението за отнемане на лиценза й квестори). Да се прилага по аналогия ал. 2 и към случаи на прихващания, извършени преди откриването на производството по несъстоятелност, означава не само да бъде изопачена волята на законодателя, но и да бъдат въведени чрез тълкуване изисквания за валидност на правни действия, без такива да са съществували към момента на извършването им, което е правно недопустимо.

Освен това, следва и да се има предвид, че по делото е безспорно установено, че процесните изявления за прихващане, макар направени само в писмена форма – без нотариална заверка на подписа, са били приети от квесторите и осчетоводени, а във внесените на 04.11.2014 г. от квесторите на „КТБ“ АД в БНБ с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014 г. финансови и надзорни отчети в „КТБ” АД към 30.09.2014 г. са били съобразявани и извършените прихващания. Следователно, изявленията за прихващане в конкретната направена форма не са били оспорвани, а съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ ищецът не може да се позове на нищожността на прихващанията, ако от поведението му може да се заключи, че действителността на изявленията за прихващане не е била оспорвана.

По тези съображения, така предявения иск по чл. 26, ал. 2 пр. ІІІ-то ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН:

С нормата на чл. 59 ЗБН е дадена специална уредба на действието, респективно недействителността на прихващанията, извършени от или по отношение на банка в несъстоятелност. Нормата на чл. 59 ЗБН е материалноправна, доколкото урежда отношенията по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в хипотезата на ал. 1 на същата разпоредба, респективно по прогласяване недействителността на действията по извършени извънсъдебни прихващания в хипотезите на ал. 3 и ал. 5 на същата разпоредба. Предвид установеният основен принцип на правото новите материалноправни разпоредби се прилагат спрямо настъпили при тяхното действие юридически факти. Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична законова разпоредба - чл. 14 ЗНА. Гореустановеният принцип на правна сигурност е производен на принципа на правовата държава и принципът за закрила на законно придобити права, гарантирани от основния закон - Конституцията на Република България.

Безспорно е между страните по делото, че извършеното от ответника прихващане с изявление, достигнало до банката на 10.11.2014 г., е осъществено преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г. С разпоредбата на параграф 12 от ПЗР на същия закон е предвидено законът да влиза в сила от обнародването му в ДВ (28.11.2014 г.). С параграф 8 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на ЗБН обн. 8 ДВ, бр. 22 от 2018г., допълнен с ДВ, бр. 33/2019г., законодателят изрично е предвидил чл. 59, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 да се прилагат от 20.06.2014 г. Предвид избрания от законодателя подход, изрично разписан в нормата на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр. 22 от 2018 г., на приетите изменения в материалноправната норма на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г., е придадено обратно действие по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗНА от 20.06.2014 г. Конституционният съд на Република България е постановил решение № 8/27.05.2021 г. по конституционно дело № 9/2020 г. (обн. ДВ, бр. 48/08.06.2021 г.), с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1- 4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ бр. 22/2018 г., доп. ДВ бр. 33/2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ бр. 22/2015 г., доп. ДВ бр. 33/2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ бр. 61/2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ бр. 22/2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).

За допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН е важно да се изследва какви са правните последици от постановеното решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд, с което § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) е обявен за противоконституционен. В мотивите на решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на Конституционния съд е разяснено, че по принцип решението на КС, обявяващо за противоконституционен закон, действа занапред (ex nunc), а правният ефект на решението е в неприлагане закона от деня на влизане в сила на РКС, от който момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба (чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ). Абсолютното действие „занапред“ на решение за невалидност на закона, предмет на контрол за конституционност, обаче е несъвместимо с върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантира, и конституционният законодател допуска имплицитно изключения от правилото в чл. 151, ал. 2, изр. 3 от КРБ; за тези изключения решението на КС има обратно действие (ex tunc), а именно - спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства; при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на КС (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява изцяло, а регулативната му способност се отнема спрямо всеки един от елементите на правоотношението, вкл. и спрямо неговия правопораждащ юридически факт, т.е. действието на РКС е обратно; от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 КРБ се извлича и обратното действие на РКС спрямо правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, независимо дали правоотношенията са приключени или неприключени.

При зачитане на задължителното за съдилищата решение № 3 от 28.04.2020 г. по к.д. 5/2019 г. по описа на Конституционния съд, настоящият състав на съда приема, че няма да прилага обявената за противоконституционна разпоредба на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр. 22 от 2018 г., а следва да разреши правния спор, съобразно точния смисъл на закона без последната противоконституционна норма.

Безспорно е между страните, че спорните отношения по извършените от ответника прихващания с изявления, достигнало до банката на 10.11.2014 г., са осъществени преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г. С разпоредбата на параграф 12 от ПЗР на същия закон е предвидено законът да влиза в сила от обнародването му в ДВ (28.11.2014 г.). Предвид избраният от законодателя подход, изрично разписан в нормата на параграф 12 от ПЗР на закона, на приетите нови материалноправи норми не е придадено обратно действие по смисъла на чл. 14 ЗНА, напротив разписаното законодателно решение е законът да влиза в сила от датата на публикуването му в ДВ, а предвид гореустановените основни принципи на правото да намира приложение само за възникналите след влизането му в сила правоотношения и факти, но не и по отношение на заварените като вече възникнали такива от закона, както и по отношение на вече настъпили правни последици от юридическите факти - в случая осъщественото чрез прихващането погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото.

По горните мотиви на съда при преценка действителността на процесното прихващане и като взе предвид, че разпоредбата на обявеният за противоконституционен § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) представлява типична норма с еднократно действие по смисъла на решение № 3 от 28.04.2020 г. по к.д. № 5 от 2019 г. на КС, съдът следва да приложи действалият към датата на извършването на прихващанията материален закон, или нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й преди изменението й с ДВ бр. 98/2014 г. в сила от 28.11.2014 г. Предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в приложимата й по горните мотиви на съда редакция, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е ясна и недвусмислено сочи, че относително недействителни са само онези прихващания, извършени от длъжника (който по специалния Закон за банкова несъстоятелност е винаги банка) след началната дата на неплатежоспособност. По приложението на законовата разпоредба на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в тази й редакция, няма задължителна съдебна практика, но доколкото нормата изцяло възпроизвежда правилото на чл. 645, ал. 4 ТЗ, по което има постоянна и непротиворечива съдебна практика, която се споделя и от теорията, а именно, че последният състав урежда недействителността единствено на прихващания извършени от длъжника в производството по несъстоятелност, настоящият състав на съда приема, че последните изводи следва да бъдат отнесени и към действителния смисъл на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, преди изменението й с ДВ бр. 98/2014 г. Процесните прихващания не са извършени от длъжника - банката в несъстоятелност, а от ответника „ПСГ“ АД с едностранни изявления на последното дружество, предвид на което и по отношение на същите правни действия не е налице фактическият състав на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН за прогласяване на относителната им недействителност, доколкото е налице разлика в субекта, извършил атакуваното изявление за прихващане и субектът, по отношение на чиито действия последната норма е предвидила възможността да бъдат прогласени за относително недействителни. Предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът може да разгледа сезиралият го иск единствено на заявените с исковата молба обстоятелства и доколкото с процесната искова молба на синдиците на „КТБ“ АД (н), единственото основание, на което са основани исковете е извършване на прихващанията от ответника след началната дата на неплатежоспособност, и действията не са недействителни на същото основание по горните мотиви на съда, иска като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Без значение за правилното разрешаване на спора е датата, на която е открито производство по несъстоятелност по отношение на банката ищец, доколкото последната не е въведена като елемент на фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН, нито е от значение за настъпването на правните последици от извършените извънсъдебни прихващания. Единственото придадено й правно значение е досежно теченето на преклузивния срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН, който по отношение на така предявения иск е спазен.

По иска с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН:

Съгласно така цитираната разпоредба прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Следователно, за да бъде уважен този конститутивен иск следва да са налице следните кумулативно предвидени предпоставки: (1) извършване на валидно изявление за прихващане от страна на ответника като кредитор на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност; (2) вземането на ответника, както и задължението му към банката да са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и (3) наличие на знание у ответника към момента на придобиване на вземането или задължението му, че е настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката, като по отношение на знанието с разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗБН е закрепена необоримата презумпция, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ.

В случая е безспорно установено от фактическа страна, че изпълняемите парични задължения на ответника „ПСГ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 29.09.2011 г. и договор да предоставяне на кредитен лимит от 08.07.2013 г., са възникнали както преди датата на решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност - 22.04.2015 г., така и преди датата на отнемане лицензията на „КТБ“ АД (н) за извършване на банкова дейност - 07.11.2014 г., на която е обявено в търговския регистър решението на управителния съвет на БНБ.

Същевременно, по делото се установи, че от своя страна ответникът е придобил вземания към „КТБ“ АД (н), възникнали въз основа на сключените договори за цесия, конкретно посочени по-горе, които цесии са надлежно съобщени от цедентите на „КТБ“ АД (н) като не е спорно между страните, че вземанията, прехвърлени с договорите за цесия съществуват в размерите, посочени в уведомителните писма и в изявленията за прихващане. Поради това, се налага извод, че вземанията са ликвидни и в полза на „ПСГ“ АД е възникнало потестативното право да извърши прихващане на своите парични вземания, придобити по договорите за цесия с паричните му задължения по процесния договор за банков кредит и анексите към него. Изявленията за прихващане от ответника са доведени до знанието на „КТБ“ АД (н) на 10.11.2014 г. и с достигането им до банката, същите са породили предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и насрещните вземания на страните се считат погасени до размера на по-малкото от тях.

Предвид горното, по делото е установено наличието на първите два елемента от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН, а именно: извършени са валидни изявления за прихващане от страна на ответника като кредитор на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност като вземанията и задълженията му към нея са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

Относно установяване на последния елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН, изискващ наличието на знание от страна на кредитора за настъпилата неплатежоспособност на банката, релевантен за което е и въпросът кога се счита, че цесионерът е придобил вземанията към банката по сключения договор за цесия, с оглед преценка прилагането на презумпцията по чл. 59, ал. 4 ЗБН, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно утвърдената практика на ВКС - постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 239/15.05.2018 г. по търг. дело № 986/2017 г. на I-во т. о. и решение № 160/04.07.2018 г., по търг. дело № 1164/2017 г. на II-ро т. о., която се споделя и от настоящия съдебен състав, в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 и ал. 4 ЗБН, под „придобиване на вземането“ от кредитор - цесионер не е вложен различен, от изводимия от разпоредбите на чл. 99 и чл. 100 ЗЗД смисъл - сключването на договора за цесия, като момент на придобиване на вземането, а не момента на уведомяване на длъжника за цесията. С оглед на това и предвид датата на сключване на процесните договори за цесия – 30.10.2014 г., която дата е преди датата на отнемане на лиценза на „КТБ“ АД (н) за извършване на банкова дейност (07.11.2014 г.), то и в настоящия случая не е приложима законовата презумпция за наличие на знание у ответника по чл. 59, ал. 4 ЗБН за настъпила неплатежоспособност на „КТБ“ АД (н), което не е и спорно между страните и поради това знанието подлежи на установяване в процеса при условията на пълно и главно доказване.

Настоящият състав на въззивния съд приема, че по делото не се установява знание на придобилия вземанията преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност кредитор, по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, че към момента на придобиването е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Както бе отбелязано по-горе, процесните вземания на „ПСГ“ АД са придобити на 30.10.2014 г., към която дата по делото не са събрани доказателства, които да налагат извод, че кредиторът е знаел за настъпила неплатежоспособност на банката длъжник, а доводите на жалбоподателя в обратен смисъл (че към момента на извършване на прихващанията ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката), се явяват неоснователни.

Това е така, тъй като по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако към момента на придобиване на вземането кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Следователно, релевантно е знанието за настъпила неплатежоспособност, а не за евентуална неплатежоспособност или опасност от такава, с оглед и на което следва да приеме, че дори и да е налице знание, следствие на широко оповестена информация (включително и актовете на БНБ за поставяне на банката под особен надзор) за опасност от неплатежоспособност, то следва, че това схващане е неточно, защото не е основано на закона. Знанието за евентуална неплатежоспособност е без значение при преценката на предпоставките от предметния обхват на чл. 59, ал. 3 ЗБН.

В този смисъл е и вече утвърдената и непротиворечива съдебна практика на ВКС относно субективния елемент на фактическия състав по чл. 59, ал. 3 ЗБН (решение № 39/07.05.2021 г., постановено по търг. дело № 2359/2019 г. по описа на I-во т. о. на ВКС, цитираните в него множество съдебни актове и др.), съгласно която знанието за настъпила неплатежоспособност към момента на придобиване на активните вземания не би могло да се приравни на опасност от неплатежоспособност по смисъла на чл. 115 ЗКИ, при наличие на която (в регламентираните от законодателя хипотези) БНБ може да постави банка под специален надзор. Поради това е възприето становището, че при преценка на субективния елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН, са ирелевантни знанието на цесионера-кредитор за евентуална неплатежоспособност или за опасност от неплатежоспособност на банката.

Съгласно така формираната практика, която напълно се споделя и от настоящият съдебен състав, знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание на решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл. 36, ал. 2 ЗКИ (редакция преди изм. обн. ДВ бр.62/2015 г.), преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства, което в настоящия случай не е сторено.

По тези съображения, така предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

По така изложените съображения и при съвпадане изводите на двете съдебни инстанции за неоснователност и недоказаност на всички предявени искове, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН „КТБ“ АД (н) следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Апелативен съд – София сумата от 43 223.80 лв. (четиридесет и три хиляди двеста двадесет и три лева и осемдесет стотинки), представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.

На основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК „КТБ“ АД (н) следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна „ПСГ“ АД сумата от 91 793.80 лв. (деветдесет и една хиляди седемстотин деветдесет и три лева и осемдесет стотинки), представляваща направени по делото разноски (30 лв. – държавна такса пред ВКС, 43 223.80 лв. - държавна такса пред ВКС, 30 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 18 540 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция).

Неоснователно се явява направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като заплатените такива и за касационното, и за въззивното производството не надвишават минимума по чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, в действащата й редакция, който е в размер на 33 141.90 лева.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София