Решение № 234 от 12.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 886/2024 г.

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от синдика на „Болан България“ /н./, ЕИК 201713503, В. И. Г. против решение № 1007 от 12.10.2020 г. по т.д. № 2369/ 2023 г. на Софийски градски съд, ТО, 25 състав с което е признато за установено по иска с правно основание чл. 694 ТЗ, предявен от „Транспрес грийн“ ЕООД с ЕИК 202294271 срещу „Болан България“ ЕООД /н./ и синдика В. И. Г. съществуването на търговско право на задържане в полза на ищеца „Транспрес грийн“ ЕООД на движимите вещи по Delivery note № SHIP005714, № SHIP005783, SHIP005784, SHIP005786, SHIP005791, SHIP005793, SHIP005794, SHIP005795 и SHIP005801 и описани в Протокол за опис на движимо имущество от 22.03.2023 г. по изпълнително дело № 59/2023 г. по описа на ЧСИ с peг. № ••• на КЧСИ и съставляващи 31 798 броя възглавници, и привилегия по чл. 722, ал.1, т. 2 ТЗ за вземанията на „Транспрес грин“ ЕООД включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Болан България“ ЕООД /н./, предявени в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 09.06.2023 г., и представляващи главница в размер на 153 715.91 лева - неплатено възнаграждение по договори за международен превоз на стоки, главница в размер на 13 674 лева неплатено възнаграждение по договори за вътрешен превоз на стоки, неустойки в общ размер на 793.03 лева, направени разноски в размер на 19 940 лева и за законна лихва върху главниците за периода 22.04.2022 г. до 03.04.2022 г.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно и моли да бъде отменено.

Поддържа разбирането, че като превозвач, ищецът разполагал само с едно обезпечение по Търговския закон, а именно, залог по чл. 375 ТЗ. Счита, че въз основа на един и същ фактически състав, не могат да възникнат две обезпечения, или пък същите да се упражняват при условието на евентуалност.

Твърди, че по делото не е установено, ищецът да е получил „задържаните“ стоки по договорите за превоз, така както изисквала т. 2.3 от рамковия договор за превоз, не било доказано какво, кога и как ще се превозва и дали то е съответно на задържаното, липсвали данни за правомерното получаване на стоките от третите лица – подизпълнителите, реално извършили превоза.

Поддържа, че по делото не са доказани отношенията на ищеца с подизпълнителите, кои са те, какви превози са извършвали и дали описаните в протокола на ЧСИ вещи, са именно тези, които са им били предадени от ищеца

Оспорва представените преводи на delivery note, като непълни и грешни. Счита, че превозния документ може да бъде само един – CMR товарителница със съдържание по чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.

Излага, че адв. П. Х. е упражнила право на задържане без представителна власт, защото тя не била търговски пълномощник или помощник, както и от представените пълномощни не се установявало тя да е овластена за това, нито имало доказателства ответникът да е узнал за задържането.

Въззиваемият „Транспрес грийн“ ЕООД оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Излага съображения, че по делото са доказани всички предпоставки за надлежно упражнено търговско право на задържане по чл. 315 ТЗ, поради което и счита за правилни изводите на съда за наличието на привилегия за ищеца, за удоволетворяване на приетото му вземане в производството по несъстоятелност на „Болан България“ ЕООД, по реда на чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ.

Въззиваемият „Болан България“ ЕООД /н./ чрез управителя не изразява становище.

Съдът констатира, че жалбата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК от легитимирана да обжалва страна в процеса с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

За да уважи иска, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че по делото са доказани всички предпоставки за упражняване на търговското право на задържане по чл. 315 ТЗ, поради което съдът е приел, че на ищеца следва да се признае привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ да се удоволетвори от стойността на задържаните вещи, защото заради приетите в производството по несъстоятелност вземания той продължава да упражнява право на задържане върху тях.

При съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

Не се спори, че на 26.03.2020 г. между „Болан България“ ЕООД, като възложител и „Транспрес грийн“ ЕООД, като изпълнител е сключен рамков договор за международен и/или вътрешен автомобилен превоз на стоки, със собствени или наети превозни средства, по договорени релации и срещу съответно заплащане. Съобразно чл. 6 от договора, възложителят заплаща на изпълнителя дължимите суми в срок от 30 календарни дни, считано от датата на издаване на фактура за заплащане по банков път.

Според представените по делото доказателства с електронни заявки „Болан България“ ЕООД е възложило на ищеца и същият е приел да извърши следните автомобилни превози на стока с място на товарене в гр. Ловеч:

1. С CMR товарителница издадена на 27.06.2022 г. да извърши превоз на 3900 кг товар до 77 550 Моаси – Крамайел, Франция. Според графа 5 на товарителницата „Условия на изпращача“, превоза следва да бъде извършен съобразно известие за доставка № 005783, в което е посочено, че стоката трябва да бъде доставена на адреса на получателя на датата 01.07.2022 г. в 10.00 ч., за който ден и час е резервиран слот 720820

2. С CMR товарителница издадена на 29.06.2022 г. да извърши превоз на 3200 кг товар до 1681 Зваагдайк – ООСТ, Нидерландия Според графа 5 на товарителницата „Условия на изпращача“, превоза следва да бъде извършен съобразно известие за доставка № 005794, в което е посочено, че стоката трябва да бъде доставена на адреса на получателя на датата 04.07.2022 г. в 08.00 ч., за който ден и час е резервиран слот 720853.

3. С CMR товарителница издадена на 27.06.2022 г. да извърши превоз на 3200 кг товар до 69220 Белвил, Франция. Според графа 5 на товарителницата „Условия на изпращача“, превоза следва да бъде извършен съобразно известие за доставка № 005786, в което е посочено, че стоката трябва да бъде доставена на адреса на получателя на датата 04.07.2022 г. в 12.00 ч., за който ден и час е резервиран слот 720857.

4. С CMR товарителница издадена на 29.06.2022 г. да извърши превоз на 3200 кг товар до 49480 Вериер ан Анжу, Франция. Според графа 5 на товарителницата „Условия на изпращача“, превоза следва да бъде извършен съобразно известие за доставка № 005791, в което е посочено, че стоката трябва да бъде доставена на адреса на получателя на датата 05.07.2022 г. в 12.00 ч., за който ден и час е резервиран слот 720872

5. С CMR товарителница издадена на 30.06.2022 г. да извърши превоз на 3300 кг товар до 49480 Вериер ан Анжу, Франция. Според графа 5 на товарителницата „Условия на изпращача“, превоза следва да бъде извършен съобразно известие за доставка № 005801, в което е посочено, че стоката трябва да бъде доставена на адреса на получателя на датата 06.07.2022 г. в 12.00 ч., за който ден и час е резервиран слот 790909.

6. С CMR товарителница издадена на 30.06.2022 г. да извърши превоз на 3200 кг товар до 77550 Моаси – Крамайел, Франция. Според графа 5 на товарителницата „Условия на изпращача“, превоза следва да бъде извършен съобразно известие за доставка № 005795, в което е посочено, че стоката трябва да бъде доставена на адреса на получателя на датата 07.07.2022 г. в 08.00 ч., за който ден и час е резервиран слот 720921.

7. С CMR товарителница издадена на 29.06.2022 г. да извърши превоз на 3200 кг товар до 1681 ПГ Зваагдайк ООСТ, Нидерландия. В графа 6 на товарителницата „Документи предадени на превозвача от изпращача“,

превоза следва да бъде извършен съобразно известие за доставка № 005793, в което е посочено, че стоката трябва да бъде доставена на адреса на получателя на датата 04.07.2022 г. в 10.00 ч., за който ден и час е резервиран слот 720847.

8. С CMR товарителница издадена на 27.06.2022 г. да извърши превоз на 3800 кг товар до 77550 Моаси – Крамайел, Франция. Според графа 5 на товарителницата „Условия на изпращача“, превоза следва да бъде извършен съобразно известие за доставка № 005784, в което е посочено, че стоката трябва да бъде доставена на адреса на получателя на датата 01.07.2022 г. в 15.00 ч., за който ден и час е резервиран слот 736155.

9 . Видно от данните в CMR товарителница издадена на 02.06.2022 г., превозвачът „П.А.Лоогистик ЕООД, Враца се задължава да извърши превоз на 3000 кг товар до 77550 Моаси – Крамайел, Франция. Според графа 5 на товарителницата „Условия на изпращача“, превоза следва да бъде извършен съобразно известие за доставка № 005714, в което е посочено, че стоката трябва да бъде доставена на адреса на получателя на датата 08.06.2022 г. в 13.00 ч., за който ден и час е резервиран слот 710286. В тази CMR товарителница, като изпращач по договора е посочен „Билдутрък“, Испания и е отразено, че на 03.06.2022 г. стоката е предадена на „Транспрес деливъри“ ЕООД. Според изложените пред САС пояснения от ищеца, по тази поръчка, транспорта е бил превъзложен от „Транспрес грийн“ ООД на „ПА Логистик“ ООД.

С писмо от 03.06.2022 г. изпратено по електронната поща до представляващи „Болан България“ ЕООД, адв. Н. от името на „Транспрес грийн“ ЕООД е уведомила товародателя, че на основание чл. 315, ал. 1 ТЗ е задържана стоката по известие за доставка № 5714 до заплащане на задълженията на „Болан България“ ЕООД в общ размер от 167 587, 91 лв. по описаните в писмото фактури. От тях само шестнадесет броя фактури са за задължения с падеж до 02.06.2022 г., останалите осемнадесет фактури са за задължения с падежи от 03.06.2022 г. до 30.06.2022 г. вкл.

Н а 01.07.2022 г. „Транспрес грийн“ ЕООД, чрез адв. Н. е изпратил уведомление до „Болан България“ ЕООД, че за задължения по фактури в общ размер от 167 587, 91 лв. /идентични с описаните в предходното уведомление/, на основание чл. 315, ал. 1 ТЗ задържа стоката по известия за доставки с № № 5783, 5784, 5786, 5791, 5793, 5794, 5795 и 5801.

По възлагане от „Транспрес грийн“ ЕООД на 19.10.2022 г. е съставен от „Българска сървейорска компания“ ЕООД констативен протокол за извършения на 18.10.2022 г. контрол на представени стокови наличности по местонахождението на стоката, а именно, в 9 бр. товарни ремаркета, позиционирани на територията на превозвача в „Икономическа зона“, гр. Божурище, обл. София. Идентифицирани чрез опаковъчните листи, това са стоките по описаните по – горе девет известия за доставки.

С решение № 19/ 04.01.2023 г. по т. д. № 1124/ 22 г. СГС, ТО, 23 състав „Болан България“ ЕООД е осъдено да заплати на „Транспрес грийн“ ЕООД всички задължения по описаните в уведомленията от 03.06.2022 г. и от 01.07.2022 г., фактури. Въз основа на влязлото в сила решение на ищецът е издаден изпълнителен лист от 10.02.2023 г. по който е образувано изп.д. № 59/ 2023 г. по описа на ЧСИ с рег. № ••• на КЧСИ. На 22.03.2023 г. съдебният изпълнител е съставил протокол за опис на движими вещи - 31 798 бр. възглавници, находящи се в държане на взискателя „Транспрес грийн“ ЕООД на адрес: гр. Божурище, „Икономическа зона“, ул. „С. Петров“ № 8 и върху които съдебния изпълнител е наложил запор за вземанията по изпълнителния лист. В протокола е посочено, че движимото имущество се оставя за управление на взискателя „Транспрес грийн“ ЕООД, който упражнява право на задържане.

С решение № 451/ 04.04.2023 г. е обявена неплатежоспособността на „Болан България“ ЕООД и е открито производство по несъстоятелност.

В срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ с молба до съда по несъстоятелността, ищецът е предявил вземанията си както следва: 13 647 лв. главница със законна лихва в размер на 1227, 58 лв. за периода от 22.06.2022 г. до 24.04.2023 г., 153 715, 91 лв. със законна лихва от 13 799, 76 лв. за периода от 22.06.2022 г. до 25.04.2023 г., 793 лв. неолихвяеми вземания, 19 940, 81 лв. разноски по гражданско дело и 2 795, 49 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ. В молбата са изложени обстоятелства, че вземанията на кредитора са обезпечени с право на залог по чл. 315 вр. с чл. 375 ТЗ и следва да бъдат удоволетворени по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Предявените вземания са включени от синдика в списъка на приетите вземания, но като необезпечени.

С определение № 4335/11.12.2023 г. СГС, ТО, 15 състав е оставил без уважение подаденото от „Транспрес грийн“ ЕООД възражение с вх. № 40448/ 28.04.2023 г. по чл. 690, ал. 1 ТЗ, предявените вземания да бъдат удоволетворени по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, евентуално по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ.

При така установеното от фактическа страна, САС достигна до следните правни изводи:

Вземанията на кредитора „Транспрес грийн“ ЕООД са включени в списъка на кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Болан България“ ЕООД и по установителното действие на този факт не се спори. Спора е за реда за удоволетворяване на кредитора, с оглед поддържаното твърдение от същия, че вземанията са обезпечени с търговско право на задържане по чл. 315 ТЗ, евентуално с право на залог на превозвача по чл. 375 ТЗ.

Съобразно чл. 722, ал. 1 ТЗ при извършване на разпределение на осребрено имущество, в първи ред по т. 1 се изплащат вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ – от получената сума при реализация на обезпечението. По т. 2, втори се удоволетворяват кредитори за вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържания имот.

С чл. 315 ТЗ се урежда правото на задържане на търговец за изискуемото му вземане срещу друг търговец от сключена между тях сделка, върху движими вещи и ценните книги на длъжника, получени от него правомерно.

Разпоредбата не налага да има връзка между предмета на задържане и обезпеченото със залога вземане. Затова и упражняването от ищеца на право на задържане за вземания за превозни възнаграждения по договори, които са различни от договорите въз основа на които е получил държането на вещите предмет на заложното право е допустимо.

Нормата изисква още, правото на задържане да се упражни само за изискуеми вземания на кредитора. В случая с уведомлението от 03.06.2022 г. е задържана стока по известие за доставка № 5714 за задължения на „Болан България“ ЕООД по фактури, от които само по 16 бр. от тях, задълженията са изискуеми към тази дата, тъй като падежите са настъпили преди 02.06.2022 г. По останалите 18 фактури, вземанията не са изискуеми, защото падежите следват датата на уведомлението за задържане на стоката. Освен неизпълнение на задълженията на длъжника, за да бъде правото на задържане законосъобразно е необходимо, вземанията да са изискуеми към момента на осъществяване на задържането на стоката. Без правно значение е, че впоследствие, вземанията са установени с осъдителното решение № 19/ 04.01.2023 г. по т. д. № 1124/ 22 г. СГС, ТО, 23 състав, защото релевантна е само изискуемостта към момента на получаване на стоката от товародателя, а това в случая за процесните вземания по 18 фактури не е така.

Според представените от ищеца доказателства пред САС, а именно заявка – договор за транспорт № 112263, „Транспрес грийн“ ЕООД е възложило заявката от „Болан транспорт“ ЕООД за транспорт на стоката по известие за доставка № 5714 на „П.А.Логистик“ ЕООД. Видно от съставената за превоза C M R товарителница, след като стоката е натоварена от „П.А.Логистик“ ЕООД от склада на „Болан транспорт“ ЕООД в гр. Ловеч на 02.06.2022 г., същата е предадена на 03.06.2022 г. на „Транспрес Деливъри“ ЕООД, а не на „Транспрес грийн“ ЕООД. Липсват доказателства, свидетелстващи за начина по който „Транспрес грийн“ ЕООД е получил тази стока, поради което и не може да се установи законовата предпоставка за съгласието на длъжника, ищецът да държи стоката по посоченото по – горе известие за доставка, в рамките на договора.

Но дори и в обратната хипотеза, САС намира, че правото на задържане е упражнено незаконосъобразно от ищеца, с оглед създаденото с чл. 315, ал. 4 ТЗ, ограничение, а именно, че правото на задържане отпада, ако длъжникът е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин.

В случая, във всички известия за доставки, посочени в CMR товарителниците като условия на изпращача, отчетливо са закрепени дата и час на доставките. Видно е, че същите следва да бъдат спазени стриктно, тъй като разтоварването е с предварително договорена резервация на слот с обозначен номер. Изложеното ясно сочи, че кредиторът – превозвач се е задължил безусловно да извърши транспорта при въпросните уговорки и е приел поставеното от длъжника – товародател изискване, стоката да бъде доставена на точно определения ден и час. Налице е основание за прилагане на предвиденото от законодателя изключение за прилагане на правото на задържане, а именно, когато кредиторът се е задължил да постъпи със стоката по определен начин, какъвто е факта на съгласието на същия, да извърши превоза при изричните инструкции на товародателя за фиксирани дата и час на доставка. Така въведеното договорно условие е специално и конкретните инструкции на превозвача изключват правото на задържане на стоката по реда на чл. 315 ТЗ, от превозвача. Процесното законово ограничение е уредено само в общата хипотеза на търговското право на задържане и не се отнася за правото на законен залог възникнал в полза на превозвача съгласно чл. 375 ТЗ. Тази разпоредба обаче е неприложима към обстоятелствата по делото, тъй като според фактическия състав на заложното право на превозвача, то може да бъде упражнено само за задължения по договора за превоз на стоката, върху която се упражнява залога, което в случая не е налице, тъй като вземанията произтичат от предходни договори за превоз.

В обобщение, съдът намира, за неоснователни възраженията на ищеца, че са налице предпоставките за упражняване по реда на чл. 315 ТЗ на право на задържане върху стоките описани в процесните известия за доставки и в констативния протокол от 9.10.2022 г. на „Българска сървейорска компания“ ЕООД, както и че същият, като превозвач има право на залог по реда на чл. 375 ТЗ върху същите товари за вземанията си по процесните договори за превоз. Ето защо, предявените вземания, следва да бъдат включени без поддържаните обезпечения в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Болан България“ ЕООД и не подлежат на удоволетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 2, евентуално по т. 1 от ТЗ.

По изложените съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а предявения иск по чл. 694 ТЗ, отхвърлен.

При този изход на спора, „Транспрес грийн“ ЕООД следва да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата в размер на 961, 86 евро /1881, 23 лева/ държавна такса за производството пред Софийски градски съд и 480,93 евро /940,61 лева/ държавна такса за производството пред Апелативен съд - София.

Водим от горното, съдът,