Решение № 465 от 8.10.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 217/2025 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 8 от 15.01.2025г. по гр.д. № 473/2024 година Районен съд – С. е оставил без разглеждане предявения от д-р С. С. З. против Стопанска академия „Д.А.Ценов“ гр. С. иск с правно основание чл. 358, ал. 1 вр. чл. 118 КТ, за отмяна на Заповед № 370 от 29.05.2024г. на ректора на СА „Д.А.Ценов“ като недопустим и е прекратил производството по гр.д. № 473/2024г. по описа на СвРС. Ищцата е осъдена да заплати разноски на ответника в размер на 1000 лв. Против това решение е подадена въззивна жалба от С. С. З.. Навеждат се оплаквания за неправилност и необоснованост на решението и при съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото. Решението не било мотивирано, тъй като не била спазена разпоредбата чл. 236, ал. 2 ГПК – в мотивите на съда не са дадени отговори на важни и съществени въпроси, като не се е произнесъл по фактическите и правни доводи и възражения на страните. Липсва произнасяне на съда относно промяна характера на работа за длъжността „асистент“, като е подходил формално. Съдът не е обсъдил и всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Счита за неправилен извода на съда, че не е променено мястото и характера на работа. Неправилно съдът е приел искът за недопустим. Излага подробни съображения. Отправя искане към въззивния съд, след обстоен анализ на доказателствата и обсъждане на всички възражения, да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да постанови ново, с което искът да бъде уважен. Претендира присъждане на разноските и за двете инстанции. Жалбоподателят не прави искания за нови доказателства. По реда на чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от ответника СА „Д.А.Ценов“ гр. С. чрез пълномощник адв. И. Илиева. Оспорва жалбата като неоснователна и наведените с нея оплаквания и възражения. Счита решението за правилно, обосновано и постановено с оглед събраните доказателства, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. С предявения иск се цели отмяна заповед на работодателя, която не подлежала на самостоятелен съдебен контрол. Излага съображения и тълкуване на чл. 357 КТ относно понятието трудов спор и значението на оспорената заповед, имаща характер на вътрешен акт, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а могат да бъдат предмет на установяване само когато се претендират последиците им пир изпълнение на трудовия договор с работника. С оглед това моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира направените по делото разноски. Въззиваемата страна не прави искания за събиране на доказателства, не сочи нови доказателства. В съдебно заседание: Жалбоподателят не се представлява, а се представлява от пълномощник адв. малина Николова. В хода на устните състезания излага иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен. Излага доводи, че предмет на оспорване не е вътрешна заповед на работодателя, а такава, с която се променя едностранно характера на работата и мястото на работа, както и длъжността от длъжност асистент в катедра „Финанси и кредит“ на СА в асистент в катедра „Чуждоезиково обучение“ и е променен характера на работа. За определената нова длъжност жалбоподателката нямала нужната квалификация. Представя писмена защита в подробно изложение на фактическите и правни доводи. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по жалбата се представлява от пълномощник адв. И. Илиева. В хода на устните състезания отправя искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага доводи, че с оспорената заповед не се изменя мястото на работа и характер на работа, а се изменя само работното място. Липсвала промяна и в характера на работа, тъй като ищцата продължавала да изпълнява възложената работа като асистент и преподава в Катедра „Финанси и кредит“. Излага доводи, че искът е недопустим, тъй като е недопустимо да се предявява отделен иск за установяване нарушения на трудовото законодателство, без да се оспорват някакви негови правни последици. Претендира присъждане на разноски за пред възизвната инстнация. Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалбата, обсъди по реда на чл. 271 от ГПК доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да ги разгледа по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Постановеното решение, предмет на въззивната проверка, е такова от надлежен орган и законен състав, при спазване на изискванията са форма и съдържание. Решението е допустимо – съдът се е произнесъл по спорното право и в рамките така както е въведено то в исковата молба. Извършвайки проверка на обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1 от ГПК по същество, съобразно правомощията на възизвната инстанция съгласно чл. 269 от ГПК, съдът намира решението за правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните: В исковата си молба ищецът С. С. З. твърди, че е в трудово правоотношение с ответника Стопанска академия „Д.А. Ценов“ гр. С. по силата на сключен по между им трудов договор и изпълнявала длъжността асистент с място на работа в СА в катедра „Финанси и кредит“. Сочи, че е завършила висше образование ОКС „Бакалавър“ специалност „Финанси“ и магистърска програма „Финансов мениджмънт“ с ОКС „Магистър“ и научна степен доктор по „Финанси, парично обръщение, кредит и застраховки“ със защитен дисертационен труд „Проблеми и предизвикателства пред управлението на държавния дълг в еврозоната“. Твърди, че със Заповед № 370 от 29.05.2024 г. на ректора на Стопанска академия „Д.А.Ценов“ е наредено кадрово преструктуриране в катедра „Финанси и кредит“, и е прехвърлена от катедра „Финанси и кредит“ в катедра „Чуждоезиково обучение“, където се счита за некомпетентна да полага труд. Този едностранна промяна на съдържанието на трудовото правоотношение относно мястото и характера на работата било незаконосъобразно, тъй като не е изразила съгласие за такова изменение и не притежава необходимите знания и квалификации да полага труд по други специалности в други катедри на Стопанска академия „Д.А.Ценов“. Счита заповедта за нищожна, поради заобикаляне на закона, защото не била спазена разпоредбата на чл.118, ал.1 от КТ и е опорочена цялата процедура по издаването, включително и чл.98, ал.2 от Правилника за дейността на Стопанска академия „Д.А.Ценов“. Предвид това отправя искане към съда за отмяна на заповед № 370 от 29.05.2024г. на ректора на Стопанска академия „Д.А.Ценов“, с която се изменя трудовото правоотношение едностранно от работодателя, като незаконосъобразна и/или нищожна. Ответникът в отговора на исковата молба, а и в последствие, изразява становище за недопустимост на предявения иск, а в случай че бъде приет за такъв, оспорва неговата основателност. Излагат се твърдения, че чрез оспорената заповед не се промяна мястото на работа, а само работното място. Освен това поддържа, че оспорената заповед не е административен акт, а волеизявление на една от страните по трудовото правоотношение, и в трудово право няма понятието „нищожност на заповед на работодателя и такава не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Недействителност се разглежда само по отношение на трудовия договор. Искът за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна е недопустим, тъй като не попада в дефиницията на понятието трудов спор, а от друга страна съгласно чл. 124, ал.1 ГПК иск може да бъде предявен за установяване съществуването на едно право или правоотношение при наличие на правен интерес, а иск за установяване на факт е допустим само, ако такъв е предвиден по закон. Според трудово законодателство не може да бъде предявяван иск за установяване законосъобразност на вътрешни актове на работодателя. Нарушения на трудовото законодателство, при издаване на вътрешни актове, могат да бъдат предмет на установяване, само когато се претендират последиците им при изпълнение на трудовия договор с работника. Излага доводи, че със оспорената заповед не се променя съдържанието на трудовото правоотношение, освен това според щатното разписание, щатната численост на длъжността асистент е определена за цялото висше училище, а не конкретно за всяка катедра, както и че длъжностите характеристики за длъжността асистент, също са еднакви са всички асистенти, независимо към коя катедра се числят и работата им като трудова функция е една и съща. Претендира оставяне без разглеждане на иска като недопустим или отхвърлянето му като неоснователен. При тези твърдения окръжният съд като въззивна инстанция и инстанция по фактите и правото, приема, че е между страните е възникнал спор, свързан с издадена от работодателя заповед, с която е извършено вътрешно кадрово преструктуриране в рамките на СА „Д.А.Ценов“ гр. С., при което е наредено прехвърляне на ас. Д-р С. З. от катедра „Финанси и кредит“ в катедра „Чуждоезиково обучение“. По делото е изяснена следната фактическа обстановка, която страните не спорят пред въззивната инстанция: Между страните има сключен трудов договор, въз основа на който е възникнало трудово правоотношение, според съдържанието на което ищцата С. С. З. заема длъжността „асистент висше училище“ в Стопанска академия „Д.А.Ценов“, гр. С.. Трудовият договор е бил сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 54, ал. 3 от ЗВО, чл. 95, ал. 2 от ПРАС в СА, Протокол № 15 от заседание на КС „ФК“ за определен срок - до 07.02.2028 г., на пълно работно време - 8.00 часа при петдневна работна седмица, с основно месечно трудово възнаграждение 1500 лева, и допълнително възнаграждение като Доктор в размер на 300 лева. Със Заповед № 370/29.05.2024 г. на ректора на Стопанска академия „Д.А.Ценов“ на основание чл. 118, ал. 2 от КТ и чл. 98, ал.1 от ПДСА, както и въз основа на Докладна записка с вх. №91.00- 974/17.05.2024 от старши преподавател д-р В. М. – Вр. ИД Ръководител катедра „Чуждоезиковов обучение“ при Стопанска академия „Д.А.Ценов“, е наредено прехвърляне на ищцата асистент д-р С. З. от катедра „Финанси и кредит“ в катедра „Чуждоезиково обучение“. Ищцата е защитила пред Факултет „Финанси“ дисертационен труд на тема „Проблеми и предизвикателства пред управлението на държавния дълг в Еврозоната (по примера на Гърция и Италия)“, което се установява от свидетелство за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ от 21.07.2020г. Представена е покана от Ректора на Стопанска академия „Д.А.Ценов“ на основание чл.193, ал.1 от КТ от 04.06.2024г. за представяне на писмени обяснения, адресирана до ас. д-р С. З.. От предоставеното длъжностно разписание на Стопанска академия „Д.А.Ценов“ към 01.01.2024г. е видно, че в групата „академичен състав“, относно длъжността „асистент, висше училище“ с шифър по НКПД 23107002 са посочени 12 щатни бройки, като същите на са разпределени по структурни звена. Представена е длъжностна характеристика за длъжността „асистент, висше училище“, одобрена с решение по т.6, №1 на Академичен съвет от 03.10.2017г., от която е видно, че същата е разписва съдържанието на длъжността асистент, без оглед на катедрата, в която зачислен. В представеното копие от длъжностната характеристика е удостоверено връчването на ищцата на 18.02.2023г. Предвид установената фактическа обстановка, възприета от съда като безспорна, се налагат следните правни изводи: Както се посочи по-горе между страните и възникнал спор свързан с издадена от работодателя заповед, с която е извършено вътрешно кадрово преструктуриране в рамките на СА „Д.А.Ценов“ гр. С., при което е наредено прехвърляне на ас. д-р С. З. от катедра „Финанси и кредит“ в катедра „Чуждоезиково обучение“ и се оспорва законосъобразността на това волеизявление на ответника като работодател. Предявеният иск, чрез който се цели да бъде прогласена нищожността и/или незаконосъобразността на Заповед № 370/29.05.2024г. на ректора на СА „Д.А.Ценов“ гр. С., е процесуално недопустим, поради това, че за ищцата не е съществува право за оспорване на това волеизявление на работодателя. Съгласно чл. 357, ал.1 от КТ трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Установяване незаконосъобразност на поведение на работодателя, било то изразено чрез негова вътрешна заповед, каквато е оспорената в производството, както и установяване на нарушенията на трудовото законодателство имат значение, когато се претендират последиците от ненадлежното упражняване на права или неизпълнението на задължения по трудовия договор. отделен иск за установяване на нарушение на трудовото законодателство, без да се претендират никакви негови правни последици, е недопустим. Съгласно чл. 124, ал. 4 изр. 2 от ГПК по изключение се допуска иск за установяване съществуването или несъществуването, респективно иск за установяване на нарушение на нарушение на нарушаването на закона, само когато това изрично е уредено в закон и тогава такъв иск ще бъде допустим - например при защитата на потребителите, при защитата срещу дискриминация, при защитата на интелектуалната, индустриалната собственост и др. По аргумент от посочения чл. 124, ал. 4 ГПК иск за установяване на противоречие на волеизявление на работодателя, без да се търсят последиците от това, не е допустим. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че предявеният иск е допустим, тъй като спорът се отнася до изпълнение на трудовото на трудовото правоотношение и се позовава на съдебната практика като аргумент за допустимост – решение № 7/05.04.2016г. по гр.д. № 3874/2015г. на Трето Г.О. на ВКС. В случая обаче с оглед твърденията, изложени в исковата молба и отправеното искане за защита – прогласяване нищожност и/или незаконосъобразност на конкретна заповед на работодателя, не се цели установяване съществуването или изпълнението на трудовото правоотношение, а по същество представлява установителен иск за допуснато нарушение на трудовото законодателство /нарушение на чл. 118 ал. 2 КТ/ каквото по изложените по-горе мотиви относно допустимостта на установителен иск за факт или установителен иск за допуснато нарушение при изричното му предвиждане в закона, то се явява недопустим. До този извод е достигнал и районният съд и е оставил без разглеждане иска. Съдът не следва да разглежда иска по същество и да обсъжда наведените от ищцата/въззивника доводи относно налице ли е промяна мястото на работа или е извършена само промяна на работното място, съставлява ли елемент от трудовия договор посочването в него, че ищцата е назначена на длъжност асистент в звено „Катедра „Финанси и кредит“. С оглед изложените мотиви първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателя и ищец по предявения иск следва да бъде осъден да заплати в полза на въззиваемия и ответник по иска направените по делото разноски пред въззивната инстанция, а именно от 1000 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд