Решение № 825 от 2.6.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 3836/2025 г.

Ищцата Е. С. Г. твърди, че на 23.04.1992г. сключила трудов договор № 1 от с.дата, по силата на който, на 01.05.1992г. постъпила на работа в Отдел „Гражданска защита” при Областно управление – гр.Русе, заемайки длъжността „Началник служба „ДИО””. В продължение на следващите 17 години 7 месеца и 27 дни била на работа, като е била преназначавана многократно и винаги на ръководни и отговорни позиции като „Началник служба „ДИО””, „завеждащ служба „ДИО””, „началник регистратура. На 16.11.2009г. получила предизвестие за прекратяване на трудовия договор по реда на чл.328, ал.1, т.1 от КТ – поради закриване на предприятието на основание Решение на Народното събрание от 27.07.2009г. Доколкото законово възложените функции и задачи на закритото Министерство на извънредните ситуации, осъществявани чрез неговата структура Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита”, са преминали и се изпълняват от МВР, чрез неговата Главна дирекция „Гражданска защита”, още в началото на следващата година – на 18.01.2010г. ищцата подписала трудов договор № Д-01-51 с работодателя Главна дирекция „Гражданска защита” – МВР. По силата на трудовия договор тя заемала длъжността „Системен оператор” в „Регистратура”, в Областно управление „Гражданска защита” – гр.Русе. Е. Г. е постъпила на работа на 28.12.2009г., т.е. изобщо не е имало преустановяване от нейна страна на трудова дейност, осъществявана за стария работодател – единствено документално е оформено настъпилото институционално правоприемство. В продължение на следващите 11 години, 11 месеца и 25 дни, ищцата е работила в Областно управление „Гражданска защита” – гр.Русе, като е била преназначавана многократно. В периода 2010г. – 2021г. Е. Г. е била и член на Синдикалната организация на Националния синдикат на гражданската администрация в МВР, плащала е редовно членски внос и за нея се прилагат клаузите на колективния трудов договор, действащ по време на трудовите й правоотношения с работодателя и към датата на прекратяването им. Този Колективен трудов договор, рег.№ 812100-19523 от 27.12.2019г. е в сила от 01.01.2020г., със срок на действие от 31.12.2021г. С предизвестие за прекратяване на трудов договор № Д-01-51/18.01.2010г., връчено на ищцата на 22.12.2021г., същата е уведомена, че работодателят прекратява трудовите й правоотношения поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от стр.8 на Колективния договор, в чл.42, ал.2 от същия, с работодателя МВР е договорено да се изплащат „освен обезщетенията по ал.1, т.1 и т.2” и допълнително еднократно обезщетение в размер на 4 месечни брутни възнаграждения, при наличие на трудов стаж в МВР над 25 години на съответния служител. Както е отразено на стр.26 в Трудовата й книжка № 38 /продължение/, серия 3, № 311061 – в цялост, издадена от РДПБЗН – гр.Русе на 09.03.2015г., на ищцата са изплатени само 6 брутни работни заплати, независимо, че към датата на прекратяване на трудов договор № Д-01-51/18.01.2010г. тя има общо над 29 години трудов стаж в МВР. Доколкото не само ищцата е била в описаната по-горе ситуация, в Националния синдикат на гражданската администрация в МВР постъпили множество сигнали, в резултат на което Председателят на НСГА в МВР подал писмо до Председателите на СО на НСГА в МВР при РДПБЗН и ДНС 112, с рег.№ 203/29.12.2021г. и писмо до Министъра на вътрешните работи с рег.№ 15/27.01.2022г. На последното писмо отговорил заместник – министъра на МВР с писмо рег.№ 812100 – 2294/10.02.2022г., с което изразил становище за безспорното /и потвърдено с практиката на ВКС/ наличие на универсално правоприемство между МИС и МВР, както и обстоятелството, че за да се дължи допълнително еднократно обезщетение по чл.42, ал.2 от процесния Колективен трудов договор, е достатъчно служителят да има над 25 години трудов стаж в МВР. На стр.2 от това писмо е посочено, че „Обстоятелството, че стажът придобит в МИС, в това число и в Гражданска защита, се зачита за работа при един и същ работодател се потвърждава и в Решение № 78/29.04.2015г. по гр.дело № 4697/2014г. по описа на 3-то г.о. на ВКС” и Решение № 330/17.11.2024г. по гр.дело № 2780/2014г. по описа на 4-то г.о. на ВКС, и от закона: „пар.57 от ПЗР към ЗИДЗМВР, в сила от 01.07.2012г., съгласно който стажът, придобит по ЗДСл. и КТ от служителите по пар.64 от ПЗР на ЗИДЗМВР се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначение”. Въпреки становището на заместник – министъра на МВР по Председателя на НСГА в МВР, с рег.№ 812100 – 2294/10.02.2022г., Директорът на ГДПБЗН е отказал на ищцата, да й бъде изплатено допълнително обезщетение по смисъла на чл.42, ал.2 от процесния Колективен трудов договор, защото според него /на база съдебна практика, която споменава, но не цитира в писмото си/ не можело да се приеме, че Е. Г. е работила повече от 25 години в системата на МВР, тъй като и при стария, и при новия работодател е работила по трудово, а не по служебно правоотношение. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението – Министерство на вътрешните работи, полагаемото й се на основание чл.42, ал.2 от колективен трудов договор, подписан на 27.12.2019г., допълнително обезщетение в размер на 4 месечни брутни възнаграждения, всяко от които в размер на 1 380.85 лева, т.е. обезщетение в размер на 5 523.40 лева, лихва за забава върху главницата считано от 01.01.2022г. до 01.04.2024г. включително в размер на законната лихва, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска – 02.04.2024г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски. Съдът, като взе предвид наведените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.59 от КТ във вр.с чл.42, ал.2 от Колективен трудов договор от 2019г., в сила от 01.01.2020г. със срок на действие до 31.12.2021г. и чл.86 от ЗЗД. Ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението – Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора - главен комисар Александър Иванов Джартов, оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че от представените от ищцата писмени доказателства се установява, че тя е работила по трудово правоотношение в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - Русе при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - Министерство на вътрешните работи от 28.09.2010 г. до 22.12.2021г. В резултат на извършени по силата на закона редица правоприемства, Министерство на вътрешните работи е правоприемник на закритото Министерство на извънредните ситуации, преди това с наименование Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, което е осъществявало дейността по гражданската защита на населението чрез своята Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита". Съгласно чл.1, ал.2 от ПМС № 137/06.06.2006г. и § 4 от ПЗР към него, МИС е универсален правоприемник на ДАГЗ към Министерския съвет. При прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата били изплатени шест брутни възнаграждения на основание чл.222, ал.З от КТ, съгласно която разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Ответникът счита, че обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Твърди се, че за да предяви настоящия иск, ищцата се позовавала на текст от колективния трудов договор, който е бил в сила към момента напрекратяването на трудовото й правоотношение и съгласно който текст на чл.42, ал.2 от КТД при прекратяване на трудовото правоотношение със служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване и при трудов стаж в МВР над 25 години, на служителя се изплаща допълнително еднократно обезщетение в размер на 4 месечни брутни възнаграждения. Ответникът счита, че претенцията на ищцата се основава на неправилно тълкуване на материалното право, приложимо към предмета на спора. Фактът на наличие на универсално правоприемство между Министерство на извънредните ситуации и Министерство на вътрешните работи не обосновавало прилагането на чл.42, ал.2 от Колективния трудов договор. За да бъде приложимо договореното в чл.42 от КТД, следвало едновременно да са налице следните предпоставки: 1. Факт на прекратяване на трудово правоотношение; 2. Придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на прекратяването на трудово правоотношение; 3. Трудов стаж в МВР над 25 години. Ответникът счита, че ищцата не е работила в МВР повече от 25 години. Твърди, че разрешението, задено от ВКС в Тълкувателно решение № 10/2014г. по ТД № 10/2013 на ОСГК на ВКС, че е налице универсално правоприемство по чл.123, ал.1, т.7 от КТ в хипотезата на § 63 ПЗР на ПЗР на ЗИД ЗМВР- отм. (Обн., ДВ, бр.93 от 2009г.) не обосновавало, че правоприемството на работодателя означавало, че придобития в МИС стаж се приравнява на стаж в МВР. Счита, че формулировката в чл.42 от КТД е еднозначна и не можела да се тълкува разширително - „.. .при трудов стаж в МВР....". Ответникът твърди, че цитираната от ищцата съдебна практика на ВКС, съдържаща се в редица решения на съда, постановени по реда на чл.290 от ГПК, е създадена по спорове относно дължими обезщетения по ЗДСл или по КТ, но не и обезщетения, произтичащи от клаузи на Колективен трудов договор. Ответникът определя, като невярно твърдението на ищцата, че е работила без прекъсване повече от 29 години при един и същ работодател. Не било вярно и твърдението, изложено на стр.З от ИМ: „Видно от т.З на стр.1 от приложения Трудов договор от януари 2010г. и от датата на постъпване, отразена в приложената Трудова книжка, ищцата е постъпила на работа на 28.12.2009г., т.е. изобщо не е имало преустановяване от нейна страна на трудова дейност, осъществявана за стария работодател – единствено документално е оформено настъпилото институционално правоприемство". В заключение ответникът счита, че възприетото от ищцата тълкуване на чл.42, ал.2 от КТД, действал към момента на прекратяването на трудовото й правоотношение, е неправилно. Текстът бил изричен - „...при трудов стаж в МВР...." и от това конкретно изискване не можело да се правят изводи за разширително тълкуване на това условие. Създадената в закона фикция за идентичност на работодателя нямала връзка с предпоставките за получаване от ищцата на обезщетение по чл.42, ал.2 от КТД рег.№ 812100-19523/27.12.2019г. По тези съображения моли съда да отхвърли предявените искове и да им бъдат присъдени и направените разноски по делото. Третото лице помагач на страната на ищцата - Национален синдикат на Гражданската Администрация в МВР, с адрес: гр.София, ул. •••, изразява становище за основателност на предявените искове. От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Видно от приложеното копие на Трудов договор N:1 от 23.04.1992г. и Трудова книжка N: 14, стр.З, 5, 22, 23, 24 и 25, издадена от Окръжен съд – Русе на 21.12.1972г. се установява, че на 23.04.1992г. ищцата сключила Трудов договор N: 1 от 23.04.1992г., по силата на който на 01.05.1992г. постъпила на работа в Отдел „Гражданска защита" при Областно управление - Русе, заемайки длъжността „Началник служба „ДИО". В продължение на следващите 17 години 7 месеца и 27 дни ищцата работила в Отдел „Гражданска защита" при Областно управление - Русе, като е била преназначавана многократно и винаги на ръководни и отговорни позиции като „началник служба „ДИО", „завеждащ служба „ДИО", „началник регистратура". ( вж. копие на 3 броя Допълнителни споразумения към Трудов договор N: 1 от 23.04.1992г. и Трудова книжка N : 1 - в цялост, издадена от Отдел „ Гражданска защита " - Русе на 10.06.1996г.). След отработените 17 години 7 месеца и 27 дни трудово правоотношение с Отдел „Гражданска защита" при Областно управление - Русе, на 16.11.2009г. ищцата получила предизвестие за прекратяване на трудовия договор по реда на чл.328, ал.1, т.1 от КТ - поради закриване на предприятието на основание Решение на Народното събрание от 27.07.2009г. ( вж. копие на Предизвестие, рег. N: 21 - Е - 96 на Министерството на извънредните ситуации от 1б.11.2009г. и Заповед от 14.12.2009г.). Доколкото законово възложените функции и задачи на закритото Министерство на извънредните ситуации (МИС), осъществявани чрез неговата структура Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита", са преминали и се изпълняват от Министерството на вътрешните работи, чрез неговата Главна дирекция „Гражданска защита", още в началото на следващата година, на 18.01.2010г., ищцата подписала Трудов договор N: Д-01-51 с работодателя Главна дирекция „Гражданска защита" - МВР. По силата на посочения Трудов договор от 18.01.2010г. ищцата заемала длъжността „Системен оператор" в „Регистратура", в Областно управление „Гражданска защита" - Русе. (вж. копие на Трудов договор N:Д-01-51 от 18.01.2010г. и на Трудова книжка N:1 - в цялост, издадена от Отдел „Гражданска защита" - Русе на 10.06.1996г. (вж. стр. 24 и стр. 25 на Трудовата книжка) Видно от т.З на стр.1 от приложения Трудов договор от януари 2010г. и от датата на постъпване, отразена в приложената Трудова книжка, ищцата е постъпила на работа на 28 Декември 2009г, т.е. не е имало преустановяване от нейна страна на трудова дейност, осъществявана за стария Работодател - единствено документално е оформено настъпилото институционално правоприемство. В продължение на следващите 11 години 11 месеца и 25 дни ищцата е работила в Областно управление „Гражданска защита" - Русе, като е била преназначавана многократно. (вж. копие на 5 броя Допълнителни споразумение към Трудов договор N: Д-01-51 от 18.01.2010г., Трудова книжка N:1 - в цялост, издадена от Отдел „Гражданска защита" - Русе на 10.06.1996г. (стр. 23 и стр. 24 на Трудовата книжка) и Трудова книжка N:38 (продължение), серия З, N: 311061 - в цялост, издадена от РДПБЗН - Русе на 09.03.2015г. В периода 2010-2021г., когато е прекратен Трудов договор N: Д-01-51 от 18.01.2010г., ищцата е била член на Синдикалната организация на Националния синдикат на гражданската администрация в МВР, плащала е редовно членски внос, следователно за нея следва да се прилагат клаузите на Колективния трудов договор, действащ по време на трудовите й правоотношения с Работодателя и към датата на прекратяването им. (вж. копие на Служебна бележка N: 14 от 24.01.2022г., издадена от Национален синдикат на гражданската администрация в МВР). Към датата на прекратяване на Трудов договор N: Д- 01-51 от 18.01.2010г. е действал и бил в сила Колективен трудов договор, рег. N: 812100- 19523 от 27.12.2019г., в сила от 01.01.2020г., със срок на действие до 31.12.2021г. (вж. копие на Колективен трудов договор, рег.N: 812100-19523 от 27.12.2019г., в сила от 01.01.2020г., със срок на действие до 31.12.2021г. - стр. стр.1, 8, 13 и 14). С предизвестие за прекратяване на Трудов договор N: Д-01-51 от 18.01.2010г., връчено на ищцата на 22.12.2021г., същата е уведомена, че работодателят прекратява трудовите й правоотношения поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. (вж. копие на Предизвестие, рег. N: 1983р - 759/2 от 20.12.2021г. на МВР, ГДПБЗН, и Заповед N: 1983-2080 от 22.12.2021г. на МВР, ГДПБЗН, и Трудова книжка N:38 (продължение), серия З, N: 311061 – стр.26, издадена от РДПБЗН - Русе на 09.03.2015г. и Платежна бележка за последния отработен от ищцата месец: 01.12.- 31.12.2021 г. Видно от стр.8 на приложения по делото Колективен договор, в чл.42, ал.2 от същия с Работодателя (МВР) е договорено да се изплащат „освен обезщетенията по ал.1, т.1 и т.2" и допълнително еднократно обезщетение в размер на 4 месечни брутни възнаграждения, при наличие на трудов стаж в МВР над 25 години на съответния служител. Видно от стр.26 на Трудова книжка N:38 (продължение), серия З, N: 311061 - в цялост, издадена от РДПБЗН - Русе на 09.03.2015г., на ищцата са изплатени 6 брутни работни заплати, независимо че към датата на прекратяване на Трудов договор N: Д- 01-51 от 18.01.2010г. тя има общо над 29 години трудов стаж в МВР. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи: Нормата на § 57 от ПЗР към ЗИД ЗМВР - обн. в ДВ, бр. 44/12.06.2012г., установява фикция за идентичността на работодателя, респ. органа по назначаване във връзка с трудовия стаж, изразявайки законодателното съобразяване с обстоятелството, че в течение на времето осъществяваната от държавата дейност по гражданска защита на населението е преминавала към различни държавни ведомства и органи по законодателен път, като във всички случаи между тях е налице универсално правоприемство по смисъла на чл.123 от КТ (и на чл.87а от ЗДСл), при запазване на трудовите правоотношения (респективно служебните) със служителите в системата на гражданска защита (Тълкувателно решение № 10/2014 г. по тълк. дело № 10/2013 г. на ОСГК; Решение № 56 от 23.04.2015г. на Върховния касационен съд на Република България, трето гр. отделение, постановено по гр.д. № 5222/14г. и др.) В практиката на ВКС по чл.290 от ГПК е прието, че нормата на § 57 от ПЗР към ЗИД ЗМВР (обн. в ДВ, бр. 44/12.06.2012г.), съгласно която стаж, придобит по ЗДСл и по КТ от служителите по § 64 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр.93/2009г.), се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване, е материалноправна и след като не й е придадено обратно действие, тя е приложима само занапред, считано от влизането й в сила на 01.07.2012г. Оттук, разпоредбата е приложима по отношение на процесния договор, прекратен през 2021г. Видно от съдържанието на §64. от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр 93/2009г.), към който препраща нормата на § 57 от ПЗР към ЗИД ЗМВР, служители по трудови правоотношения с министъра на извънредните ситуации са изрично визирани като лица, по отношение на които се прилага. Служебно известно на съда е, че „Служители на МВР са: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители; лица, работещи по трудово правоотношение. В настоящият случай, безспорно ищцата е работила без прекъсване по трудов договор с Работодателя, като трудовият й стаж от общо над 29 години е положен при един и същ работодател, предвид правните последици на универсалното правоприемство. Предвид изложеното и на основание чл.42, ал.2 от процесния КТД, съдът приема, че на ищцата се дължи допълнителното обезщетение в размер на 4 брутни заплати. Този извод на съда се подкрепя и от тълкуването на разпоредбата на чл.42, ал.2 от процесния КТД, която общо говори за „трудов стаж". И работодателя и подписалите процесния КТД синдикални организации са запознати с това, че в МВР има три различни вида служители, че трудовият стаж на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда съгласно КТ и ЗМВР, а на лица, работещи на служебно правоотношение - съгласно ЗДСл и ЗМВР. Следва да се посочи, че ако в чл.42, ал.2 от КТД са искали да въведат разлика между трудовия стаж по смисъла на ЗДСл и този по смисъла на КТ, работодателят и синдикалните организации, изброени на стр.1 от процесния КТД, действащ към момента на прекратяване на процесния трудов договор, са щели да го посочат при формулиране на съдържанието на чл.42,ал. 2 от КТ. В доразвитие на принципното разрешение, дадено в ТР N: 2/23.03.2011г. по тълк. дело № 2/2010г., на ОСГК на ВКС, с Тълкувателно решение N: 10/2014г. по тълк. дело № 10/2013г. на ОСГК на ВКС се изтъква като приложимо правилото на чл.123 от КТ и чл.87а от ЗДСл. за случаи като процесния. В така указаната насока следва да се тълкува и всяка конкретна „изрична уредба ", съдържаща се в преходните и заключителни разпоредби на действалите последователно закони, имаща за предмет правното положение на работещите в сферата на гражданската защита и универсалното правоприемство по отношение на трудовите им, респективно служебни правоотношения. Безспорно волята на законодателя не е служителите, работили без прекъсване в системата на гражданска защита, да получат при прекратяването на последното им правоотношение (било то служебно или трудово), единствено обезщетението, полагащо им се съгласно ЗМВР или съгласно КТ, като бъдат лишени от съответното обезщетение, което те биха получили, ако не бяха универсалните правоприемства, настъпили независимо от волята на страните. Обратното тълкуване би поставило служителите на гражданска защита в неравностойно положение спрямо другите служители по трудово, респ. - по служебно правоотношение и ще е в противоречие с целта на законодателя. Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло, като ответникът Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението " - Министерство на вътрешните работи, БУЛСТАТ: 129010164, бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.42, ал.2 от колективен трудов договор, подписан на 27.12.2019г., допълнително обезщетение в размер на 4 месечни брутни възнаграждения, всяко от които в размер на 1 380.85 лева, т.е. обезщетение в размер на 5 523.40 лева. Върху присъдената главница следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска - 02.04.2024г. до окончателното й изплащане. Следвайки основателността на главния иск, основателен се явява и предявения акцесорен иск за лихва за забава. Считано от 01.01.2022г., когато е било прекратено трудовото правоотношение с ищцата поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ответникът й дължи процесното обезщетение по КТД и от тази дата той е изпаднал в забава и дължи лихва за забава върху главницата от 5 523.40 лева до датата на предявяване на иска - 01.04.2024г. включително. Този иск е доказан по своето правно основание, но липсват доказателства за неговия размер, но съдът намира, че на основание чл.162 от ГПК следва да определи размера му по своя преценка и след използване на компютърна програма за изчисляване на лихви за забава, а именно в размер на 1 442.19 лева, до който искът следва да се уважи. На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 2 760.47 лева – заплатени възнаграждения на редовно упълномощения адвокат. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, държавна такса върху уважените размери на предявените искове от 278.62 лева. Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът