РЕШЕНИЕ

№ 4309

гр. Пловдив, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330111676 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, вр. с чл. 225, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. с ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ, чл. 128, т. 2 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Т. Е. К., ЕГН ••••••••••, от гр. П., ул. „••••••••••••“ № •••, чрез пълномощника адв. Б. П., със съд. адрес: гр. П., ул. „•••••••” № ••• е предявил срещу Университет по хранителни технологии – гр. Пловдив, с адм. адрес: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 26, представлявано от ректора Г. И. обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3 722, 30 лева (три хиляди седемстотин двадесет и два лева и тридесет стотинки) - обезщетение за това, че ищецът е останал без работа след признатото му за незаконно дисц. уволнение с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 340/2023г. на ПРС, I-ви гр. с-в, за периода от 18.11.2022г. до 31.01.2023г. за два месеца и 8 дни, сумата от 412, 25 лева (четиристотин и дванадесет лева и двадесет и пет стотинки) – обезщетение за периода 01.02.2023г. – 06.03.2023г., в който е работил при друг работодател на по-нископлатена длъжност, в размер на разликата във възнагражденията, сумата от 1563, 35 лева (хиляда петстотин шестдесет и три лева и тридесет и пет стотинки) – неправомерно удържано преди влизане в сила уволнението обезщетение на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ, подлежащо на връщане с оглед отмяната на уволнението като незаконно, и сумата от 1563, 35 лева (хиляда петстотин шестдесет и три лева и тридесет и пет стотинки) – допълнително трудово възнаграждение в размер на едно БТВ, т. нар. „13-та заплата“, за 2022г., полагащо се на ищеца, но неизплатено на същия поради дисциплинарното му уволнение, ведно със законната лихва върху всички главници от завеждането на исковата молба – 04.07.2024г., до окончателното плащане на дължимите суми. Представя банкова сметка. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е работил по ТПО с ответника, като е бил дисциплинарно уволнен със заповед от 17.11.2022г. Същата била отменена с влязло в сила решение по гр. дело № 340/2023г. на ПРС, I-ви гр. с-в. Ищецът твърди, че за шестмесечния срок след уволнението, за част от периода е бил без работа, а за друга част е работил в Драматичен театър – П. на по-нископлатена длъжност, поради което за периода от 18.11.2022г. до 31.01.2023г. за два месеца и 8 дни, в който е останал без работа след уволнението, му се дължало обезщетение в размер на 3 722, 30 лева, а за периода 01.02.2023г. – 06.03.2023г., един месец и три работни дни, в който е работил при друг работодател на по-нископлатена длъжност му се дължи обезщетение в размер на 412, 25 лева.

Също така твърди още при прекратяване трудовото му правоотношение и преди да изчака влизане в сила на заповедта, работодателят неправомерно да му е удържал сумата от 1563, 35 лева (хиляда петстотин шестдесет и три лева и тридесет и пет стотинки) –обезщетение на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ, която сума с оглед отмяната на уволнението се явява удържана без основание, респ. на отпаднало основание и подлежи на връщане. Също така се твърди поради незаконното си уволнение ищецът да не е могъл да получи сумата от 1563, 35 лева (хиляда петстотин шестдесет и три лева и тридесет и пет стотинки) – допълнително трудово възнаграждение в размер на едно БТВ, т. нар. „13-та заплата“, за 2022г., която му се е полагала и е следвало да бъде изплатена, . ако не е бил незаконно уволнен.

Ето защо се моли да се осъди ответника да му заплати посочените суми, ведно със законна лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, като претендира разноски.

В срок за писмен отговор такъв от ответника е постъпил. Взема се становище за недопустимост на иска, без да се излагат конкретни съображения в тази връзка, и за неоснователност на предявените с исковата молба искове.

На първо място се взема становище по последния предявен иск – този за заплащане на т. нар. „13-та заплата“ – допълнително трудово възнаграждение, като се сочи, че такава не е уговорена нито в тр. договор, нито в КТД, нито във вътрешен акт на работодателя. най-близка до претенцията на ищеца била възможността по чл. 18 от ВПОРЗ на УХТ служителите да получат в края на годината ДТВ за постигнати резултати, което обаче не се дължало безусловно, а само на служители, намиращи се в ТПО към датата на изплащането на това възнаграждение, сред които обаче не бил ищецът. Такова се изплащало по списък само на работещите към м. 12.2022г., сред които не бил ищецът.

За иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ се твърди да е недопустим, като неподкрепен с доказателства, като се сочи, че БТВ – база за изплащането му, е това за м. октомври 2022г. Излагат се съображения в какъв размер работодателят счита, че следва да бъде същото, като счита базата за изчисляване да възлиза на 1563, 35 лева и сочи колко според него е размера на обезщетението в случай, че претенцията се уважи.

Досежно периода, за който се претендира обезщетение за работа на по-нископлатена длъжност, счита, че такова не се дължи, тъй като ищецът е работил при друг работодател, евентуално че същото се дължи в доста по-нисък размер, а именно сумата от 223, 93 лева за февруари и 26, 87 лева за март.

Счита, че удържаното обезщетение в размер на 1563, 35 лева не подлежи на връщане, тъй като била преклудирана възможността това да бъде поискано, както и бил преклудиран срокът ищецът да представи доказателства, че такова му е удържано. Евентуално ако искът би бил уважен, счита, че сумата, която се дължи, е 1497, 06 лева, колкото било основното БТВ на ищеца.

Отделно счита, че тези искове е следвало да се предявят с иска за признаване уволнението за незаконно и отмяната му, тъй като воденето им в отделно производство натоварвало страните излишни разноски и не следвало да се толерира от съда.

С оглед на горното, счита всички искове за неоснователни и претендира за отхвърлянето В съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощника адв. П., поддържа исковете и моли да се уважат. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника адв. А. моли исковете да се отхвърлят. Не претендира разноски, прави искане такива да не се присъждат на ищеца.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За да бъде уважен искът по чл. 225, ал. 1 от КТ е необходимо да се установи, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено, че уволнението на ищеца е било признато за незаконно и като такова отменено, че за процесния период ищецът е останал без работа и размера на последното БТВ за пълен раб. месец, база за изчисляване на обезщетението, респ. размера на самото обезщетение.

За да се уважи искът по чл. 225, ал. 2 от КТ е необходимо да се установи, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено, че уволнението на ищеца е било признато за незаконно и като такова отменено, че в рамките на шестмесечния срок след уволнението ищецът е работил на по-ниско платена длъжност и при кой работодател, за кой период, размера на последното БТВ за пълен раб. месец при работодателя – ответник, и размера на получаваното при новия работодател по-ниско възнаграждение, както и размера на разликата между тях.

За да се уважи искът по чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. с ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ, е необходимо да се установи, че ТПО на ищеца е прекратено на основание, на което се начислява обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, че уволнението на ищеца е било признато за незаконно и като такова отменено, че ищецът е заплатил на ответника обезщетението на соченото основание, респ. че същото му е било удържано от дължими на ищеца суми при прекр. на ТПО, и размера на заплатената/удържана на това основание сума.

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на доп. ТВ - т. нар. „13-та заплата“, следва да се установи, че на ищеца се полага процесното ДТВ – „13-та заплата“ и на какво основание, че попада в кръга лица, на които е следвало да се изплати, както и размера на същото.

В случая не се спори между страните, и се установява от приложеното към настоящото дело гр. дело № 340/2023г. на ПРС, I- гр. с-в, че между страните е съществувало трудово правоотношение, че Т. К. е заемал длъжността „организатор – ръководител сектор“, сектор „МТС и автотранспорт“ при ответника, като със заповед № •••••••••• г. на ректора на УХТ – Пловдив ТПО на ищеца е наложено дисц. наказание „•••••••••••“, а със заповед № •••••••••••• г. ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 18.11.2022г.

С влязло в сила на 27.06.2024г. Решение № 2481/31.05.23г. по гр. д. № 340/23г. на ПРС, I- ви гр. с-в, уволнението на Т. Е. К., извършено с горепосочените две заповеди, е признато за незаконно и като такова отменено, а г-н К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

От представените по делото писмени доказателства – тр. договор от 01.02.23г. с Драматичен театър П., справка данни за осигуряването и извършена справка за ТПО на ищеца се установява, че в периода 01.02.2023г. – 07.03.2023г. ищецът е работил в Драматичен театър гр. П., като след това следващото ТПО с друг работодател му е от 28.12.2023г., т. е извън шестмесечния период след уволнението. За периода 18.11.2022г. – 31.01.2023г. ищецът е бил без работа, в периода 01.02.2023г. – 07.03.23г. е работил при друг работодател, като в периода след 07.03.2023г. до края на шестмесечния период – 18.05.23г., ищецът отново е бил без работа, като за този период обезщетение не се претендира.

Работодателят представя КТД от 27.01.21г. и споразумение от 09.12.2022г. между ръководството на УХТ Пловдив и синдикалните организации, видно от които за м. 12.2022г. са изплатени по 200 лева от фонд СБКО на работещите към 30.11.2022г., на база действително отработеното време за периода 01.01-30.11.2022г., като е посочено на кои лица не се изплащат. В чл. 25, ал. 1-7 от КТД са предвидени различни видове доп. ТВ, които се изплащат. В КТД в чл. 27, ал. 1 е предвидено при наличие на финансова възможност – икономии от фонд „Работна заплата“ изплащането на една брутна месечна заплата или част от нея в края на годината като допълнително тр. възнаграждение за всички работещи на основен трудов договор в УХТ.

Представен е фишът за заплата на ищеца за октомври 22г. от УХТ Пловдив, от който е видно, че на ищеца е начислено ОМВ – 1204, 76 лева, ТСПО – 228, 90, отпуск – 74, 45, индексиран отпуск – 11, 05, доп. пост. нач. – 55, 24, че работодателят му удържа сумата от 1574, 40 лева и за изплащане – 0 лева, като в графа „удръжки“ има перо „ЕДК“ – 1129, 05 лева. Представен е и фиш за м. ноември 2022г. там е посочено – основна заплата – 662, 62, ТСПО – 125, 90, 1 ден отпуск – 74, 45, доп. пост. нач. – 30, 38, и чл. 224 – 2307, 65 лева, всичко начисления – 3201 лева. В графа удръжки има посочена „сума по чл. 221, ал. 2 от КТ“ – 1563, 35 лева, накрая всичко удръжки – 3201, за изплащане – 0. От справката за осигуряване е видно, че за октомври БТВ на ищеца е било 1563, 35, а за ноември облагаемият доход – 3201 лева, което съответства на данните от фишовете. От Драматичен театър П. за м. 02.23г. осигурителен и облагаем доход възлизат на 1300 лева, за м. 03.23г. – осигурителен 177, 27, облагаем – 372, 27 лева. От справката от НАП, за изплатени доходи за 2023г. - размер на доход по ТПО от Драматичен театър Пловдив – 1672, 27 лева, удържани осиг. вноски 203, 57 лева, авансов данък по ЗДДФЛ– 146, 87 лева.

Работодателят представя фиш за м. 02.2022г. с твърдения това да е месецът, БТВ от който следва да се взема за база за изчисляване на обезщетенията, с БТВ 1367 лева.

По делото, освен, че са представени фишове за заплати и справки, и данни за осигуряването на ищеца, е изслушана и ССчЕ на в.л. Д. С., с две заключения – основно и доп. такова. Съдът кредитира и двете заключения като обективно и компетентно изготвени, от вещо лице, притежаващо нужните специални знания в съответната област. Същите не се оспорват от страните.

От заключенията на в. л. С. се установява, че действително последният пълен отработен месец е м. февруари 2022г., за който БТВ възлиза на 1367 лева. Работодателят обаче е удържал на ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в по-висок размер от сумата за последното БТВ, база за изчисляване на обезщетенията, а именно – 1563, 35 лева, като сумата действително е удържана от полагащите му се възнаграждения и обезщетения за м. ноември 2022г., преди уволнението да е влязло в сила. Действително за периода от уволнението до 01.02.2023г. ищецът не е работил, като за този период, от 19.11.22г. до 31.01.23г., дължимото на ищеца обезщетение за оставане без работа, изчислено на база БТВ от 1367 лева, възлиза на 3231, 09 лева (три хиляди двеста тридесет и един лева и девет стотинки). За периода 01.02.23г. – 07.03.23г. ищецът е работил в Драматичен театър П. като „••••••••••••“ с ОМВ 1300 лева, като за периода 01.02.23г. – 06.03.23г. вкл. разликата в тр. възнаграждения, в който размер е обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ, е 74, 14 лева. Сумата от 1563, 35 лева – обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, действително е удържана и заплатена от ищеца на работодателя.

Що се касае до т. нар. „13-та заплата“ – изплащано от работодателя доп. ТВ в края на годината в размер на до 1 месечно БТВ, вещото лице е установило, че на работещите в университета за м. декември 2022г. са изплатени следните суми, като доп. възнаграждения: 200 лева от фонд СБКО и ДМС в размер на една основна месечна заплата. Вещото лице сочи, че от 01.07.22г. е увеличено ОМВ на ищеца на 1265 лева, и брутната му месечна заплата към момента на прекр. на тр. договор е била 1563, 35 лева, от които – 1265 лева ОМВ, 240, 35 лева ДТВ за ТСПО, и 58 лева ДТВ по чл. 25, ал. 6 от КТД, поради което 13-тата заплата, която би следвало да получи в случай, че ТПО не му е било прекратено, възлиза на 1563, 35 лева.

Предвид дотук изложеното съдът намира, че с влязло в сила решение със сила на пресъдено нещо е установено, че уволнението на ищеца е незаконно, и същото е отменено, поради което в случай, че е останал без работа, и впоследствие е работил на по-ниско платена работа, обезщетението по чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ му се дължи. В случая безспорно се установи факта на оставане без работа за периода 19.11.22г. – 31.01.23г. и това, че ищецът е работил на по-ниско платена длъжност от 01.02.23г. до 06.03.25г. вкл., поради което претендираните на тези основания обезщетения му се дължат.

Що се отнася до БТВ – база за тяхното изчисляване, съдът намира, че това е БТВ за м. 02.22г., в р-р на 1367 лева. Изчислени на база това БТВ, на ищеца за периода от 19.11.22г. до 31.01.23г. следва да се присъди сумата от 3231, 09 лева (три хиляди двеста тридесет и един лева и девет стотинки) – обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, като до пълния предявен размер от 3 722, 30 лева (три хиляди седемстотин двадесет и два лева и тридесет стотинки) да се отхвърли.

Що се отнася до обезщетението по чл. 225, ал. 2 от КТ за това, че в периода от 01.02.23г. до 06.03.25г. вкл. ищецът е работил на по-ниско платена длъжност, то този иск е доказан до сумата от 74, 14 лева (седемдесет и четири лева и четиринадесет стотинки), в който размер ще се уважи, и ще се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 412, 25 лева (четиристотин и дванадесет лева и двадесет и пет стотинки).

По иска за връщане на удържаното обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, което е удържано без основание, този иск също е основателен. Същото се дължи на работодателя при дисциплинарно уволнение в случай, че същото влезе в сила, като при отмяна на уволнението като незаконно, в случай, че вече е заплатено, подлежи на връщане. Безспорно се установи, че същото е заплатено на работодателя, който недължимо го е прихванал в размер на 1563, 35 лева, с дължими на ищеца суми за трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224 от КТ. Доколкото уволнението е признато за незаконно и отменено, то подлежи на връщане. Що се отнася ди възражението на ответника за „преклудирането“ правото на ищеца да го търси, същото е неоснователно. Искът по чл. 55 от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми се погасява с общата петгодишна давност, като към момента на завеждане на исковата молба от датата на удръжката до завеждането й е изминал период, по-кратък от две години, а исковата молба е заведена веднага след влизане в сила на решението, с което уволнението като незаконно е отменено, тоест веднага след отпадане основанието, на което е била удържана сумата от работодателя. С оглед на горното, искът не е погасен по давност, нито пък правото на ищеца да търси неправомерно удържаните суми се е погасило по друг начин. Сумата от 1563, 35 лева е неоснователно удържана от работодателя, основанието за нейната удръжка е отпаднало, поради което и същата подлежи на връщане на ищеца. Ето защо този иск ще се уважи изцяло.

Що се отнася до претенцията за осъждане на ответника да изплати на ищеца т. нар. „13- та заплата“ за 2022г. – ДТВ по чл. 27, ал. 1 от КТД, тя също се явява основателна. С отмяната на уволнението като незаконно и възстановяването на ищеца на работа, отпада с обратна сила основанието за прекратяване на ТПО. В случай, че ищецът не би бил незаконно уволнен, то последният през следващия работен месец щеше да получи на общо основание ДТВ по чл. 27, ал. 1 от КТД в размер до една брутна заплата. Установи се от заключението на в. лице, че през м. 12.22г. работодателят е изплатил две обезщетения като ДТВ – по 200 лева от СБКО, за които ищецът не претендира, и по една брутна работна заплата по чл. 27, ал. 1 от КТД, като в случай, че ТПО на ищеца не би било незаконно прекратено, той би получил сумата от 1563, 35 лева, т. нар. „13-та заплата“. Неоснователни е възражението на работодателя, че няма правила, които да уреждат заплащането й – същата е изрично предвидена в чл. 27, ал. 1 от КТД. Видно е от заключението, че през 2022г. такава е била изплащана, в размер на едно БТВ. Доколкото ищецът е пропуснал да я получи именно защото е бил незаконно уволнен, то същата му се дължи, тъй като с отмяната на уволнението и възстановяването на работа ТПО се счита непрекратявано от 18.11.22г. С оглед на горното и доколкото работодателят не е поставил други условия за изплащането в чл. 27, ал. 1 от визирания КТД, а е посочено, че това ДТВ се изплаща на всички, и е изплащано, видно от експертизата, то на ищеца се дължи такова в размер на едно БТВ към този момент, а именно – 1563, 35 лева.

Доколкото вземанията са лихвоносни, и исковата молба има х-р на покана, то на ищеца ще се присъди и законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното плащане, тъй като такава се претендира.

С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски, пропорционално на уважената част от предявените от него искове. Възраженията на ответната страна, че такива по принцип не му се следват, тъй като е могъл да заяви претенциите си в производството по отмяна на уволнението, са неоснователни. Възнаграждение се дължи според броя и цената за всеки от предявените искове, независимо в какво производство са предявени и разгледани те – едно или няколко. В договора на л. ••• от делото страните са договорили хонорар от 2000 лева, както следва – по иска по чл. 225, ал. 1 от КТ – 672, 23 лева, по чл. 225, ал. 2 КТ – 415, 09 лева, по чл. 221 от КТ – 456, 34 лева, и за 13-та заплата – 456, 34 лева, съгл. минимума по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, за всеки отделен иск. По размера на същите ответната страна няма възражения. Видно от отбелязването, хонорарът е заплатен и договорът в тази му част има х-р на разписка.

С оглед размера на уважените искове, на ищеца се следват – по иска по чл. 225, ал. 1 КТ – по съразмерност 323, 11 лева, по иска по чл. 225, ал. 2 КТ – по съразмерност 74, 65 лева, по иска по чл. 55 ЗЗД вр. с чл. 221, ал. 2 КТ - 456, 34 лева, и по иска по чл. 128, т. 2 от КТ вр. с чл. 27, ал. 1 от КТ за заплащане на ДТВ – 13-та заплата, 456, 34 лева, общо – 1310, 44 лева (хиляда триста и десет лева и четиридесет и четири стотинки).

Ответната страна има право на разноски с оглед отхвърлената част на първите два иска, но не претендира и не доказва да е направила такива, поради което разноски не следва да й се присъждат.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, в размер на 4 % от присъдената на ищеца сума по всеки иск, но не по малко от 50 лева на иск. В случая дължимата ДТ по делото възлиза на сумата от 304, 30 лева (триста и четири лева и тридесет стотинки), от които 129, 24 лева по иска по чл. 225, ал. 1 КТ, 50 лева по иска по чл. 225, ал. 2 КТ, 62, 53 лева по иска по чл. 55 от ЗЗД вр. с чл. 221, ал. 2 КТ, и 62, 53 лева ДТ по иска по чл. 27, ал. 1 от КТД за заплащане на ДТВ – „13-та заплата“.

В негова тежест следва да се възложат и разноските за ССчЕ от бюджета на съда в общ р-р на 250 лева (двеста и петдесет лева).

Така мотивиран, съдът