Решение № 32 от 9.2.2026 г. на Районен съд - Лом по дело № 2624/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано по предявен от А. А. Б., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника си Адвокатско дружество „Д. и партньори", БУЛСТАТ 180717303, чрез адвокат Й. Д. от САК, против: ЗД „ЕВРОИНС" АД, с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб" № 43, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500,00 (петстотин) лв. — главница, представляващи застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на л.а. „••", с рег. № М •• ВМ, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 15.10.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2024 г. — датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от страна застрахователя, до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 15.10.2023 г., около 10:00 ч., по Общински път ••, в района на 123 км., ищецът управлявал л.а. „••", с рег. № М •• ВМ. По същото време, на същото място, И.П.В. се намирал в л.а. „••", с рег. № М •• ВМ. При излизане от частен имот И.В. предприел маневра „завой наляво", без да се убеди, че пътят е свободен и че няма да създаде опасност за движението, вследствие на което отнел предимството на правомерно движещия се го път •• л.а. „••" и реализирал сблъсък между двата автомобила. От силата на удара и поради невъзможността да преустанови движението си л.а. „••" продължил движението си и последователно се блъснал в л.а. „••", с рег. № СВ ••, управляван от К.А.В. и в л.а. „••", с рег. № М ••• ВК, управляван от Х.А.М.. За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнали екип на РУП - Лом и екип на Спешна медицинска помощ. Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ••, а по отношение на виновния водач било взето адиминистративно отношение - съставен му е АУАН СА ••/08.11.2023 г. На основание чл. 212, ал. 2 от НПК било образувано досъдебно производство № 732/2023 г. по описа на РУП - Лом, пр.пр. № 5233/2023 г. по описа на РП-Монтана, ТО-Лом, като с Постановление от 31.10.2023 г., производството по воденото досъдебно производство е прекратено. При така описаното ПТП е увреден автомобилът на ищеца - л.а. „••", с рег. № М •• ВМ, до степен на тотална щета и липса на икономическа изгода от възстановяването му. Всички повреди по автомобила са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 15.10.2023 г. и с оглед справедливостта, те следва да бъдат репарирани. Тъй като към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а. „••", с рег. № М •• ВМ, е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № ВG/07/123000528985, със срок на действие от 27.02.2023 г. до 26.02.2024 г., сключена със ЗД „ЕВРОИНС" АД, то ответното дружеств се явява пасивно легитимирано да отговаря по така предявената искова претенция. С Искане от 08.04.2024 г. била предявена доброволна претенция пред застрахователя за определяне и заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди. С изтичането на законоустановения тримесечен срок от дружеството нито платили, нито отказали да заплатят на ищеца застрахователно обезщетение. С оглед разпоредбата на чл.496 от КЗ, във връзка с чл.409 от КЗ във връзка с чл.84, ал.З от ЗЗД застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите дължи и лихва за забава ог датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на добровалната претенция до датата на плащането на обезщетение.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника, в който се изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен изцяло. Признава се, че във връзка с имуществените вреди, чието обезщетение се претендира, ищецът е предявил застрахователна претенция, която застрахователят е приел да разгледа. Поискал е претендиращият да му съдейства при установяване на обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите, изпращайки му уведомление с рег. № 3463/1/16.04.2024 г., получено от ищеца и неговия процесуален представител на 29.04.2024 г. и съответно на 18.04.2024 г., в което е посочено, че за да бъде определено обезщетението е необходимо ищецът да се свърже с представител на дружеството, който да извърши оглед на автомобила. Въпреки уведомяването, към датата на изготвяне на настоящия отговор ищецът не е оказал съдействие на ответното дружество, поради което застрахователят е бил поставен в обективна невъзможност да установи основанието и размера на претенцията и това е наложило на основание чл. 496, ал 2, ал.2, т.2, б. „в“, във връзка с чл. 496, ал.1 от Кодекса за застраховането да се произнесе с отказ да признае правото на обезщетение. Ето защо счита, че неизпълнението на задължението на ищеца да съдейства на застрахователя е обусловило постановения отказ и се явява обстоятелство, което освобождава ответника от отговорност и прави искът неоснователен. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че искът е доказан по основание и че възстановяването на вредите по автомобила е икономически неизгодно, то от действителната му стойност следва да бъде приспадната стойността на запазените части. Алтернативно и във връзка с обсъжданата хипотеза изразява становище, че ищецът на основание чл.18, ал.1 от Наредбата за излезли от употреба моторни превозни средства е длъжен да предаде излязлото от употреба превозно ерздетво на площадки за събиране и съхраняване или в центрове за разкомплектоване. И тъй като предаването е възмездно, то стойността на полученото при тази сделка следва да бъде приспадната от действителната стойност на увредената вещ, доколкото противното би противоречало на забраната за неоснователно обогатяване. По отношение на претенцията за присъждане на лихва счита, че такава не се дължи поради неоснователност на главното задължение, а в условията на евентуалност, такава не се дължи на основание чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, тъй като не са били представени доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.3 от КЗ. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва върху имуществените вреди, произхождащи от увредата на лекия автомобил и на още едно алтернативно основание, а именно, че към претенцията не е било представено доказателство за прекратяване на регистрацията на превозното средство, което задължение е въведено за претендиращия с чл.390, ал.1 от КЗ и което също не е било изпълнено от него. Претендират се разноски.

На основание 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК с протоколно определение от 20.11.2025 г. е допуснато изменение размера на предявения иск, като същият да се счита предявен за 5330,80 лева главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на л.а. „••", с рег. № М •• ВМ, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 15.10.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2024 г. до окончателното й изплащане. По така постъпилото изменение съдът е предоставил възможност за становище на ответника до следващото открито съдебно заседание по делото – 15.01.2026 г., като с молба с вх. № 269/12.01.2026 г. ответникът е посочил, че не възразява срещу допускане изменението на иска, като настоява за отхвърляне на иска поради несъдействие от ищеца за установяване на вредите, като при евентуалност моли да се отчете размера на съпричиняването от ищеца, който шофирал с превишена скорост.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е назначена и изслушана съдебна автотехническа експертиза.

В откритите съдебни заседания по делото ищецът се явява лично и с процесуалния си представител адв. Й. Д. от САК, който поддържа исковата молба.

В първото открито съдебно заседание по делото ответното дружество се представлява от юрк. Б. Г., който оспорва иска по изложените в отговора съображения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица № 2023-1023-568-1, съставен от мл.•• М.Г., дежурен ПТП при ОД на МВР - Монтана, на 15.10.2023 г. около 10:20 часа по общински път РП ІІІ- 818, КМ.123.000, община ••, е настъпило ПТП с участници: 1. лек автомобил марка „••“, модел „••“, с рег. № М •• ВМ, с водач И.П.В. от с. ••; 2. лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Алхамбра" с рег. № М •• ВМ с водач ищеца А. А. Б.; 3. лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № СВ ••, с водач К.А.В. от гр. София; 4. лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Матрикс“, с рег. № М ••• ВК, с водач Х.А.М. от гр. Монтана, обл.Монтана; 5. пътник в МПС 2 - лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Алхамбра" с рег. № М •• ВМ – К.С.К. от с. •••. Вписаните в протокола щети по ППС относно автомобила, управляван от ищеца, с рег. № М •• ВМ, са: „ТОТАЛНА ЩЕТА“. Обстоятелствата и причините за ПТП са: „Участник 1 при излизане от частен имот предприема маневра завой наляво, без да се убеди, че пътят е свободен и отнема предимството на участник 2, вследствие на което се сблъскват и участник 2 продължава движението си и се блъска последователно в участник 3 и 4.“ Взето е отношение към участник И.П.В. с АУАН № ••.

След датата на ПТП, на 02.11.2023 г. ищецът с Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство е придобил собствеността върху управлявания по време на ПТП автомобил - лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Алхамбра" с рег. № М •• ВМ, от продавачите Г.А. Б. и Л.М. Б.а за сумата от 2351 лв., равна на посочената в договора застрахователна стойност на МПС.

Съдът в доклада си, съобщен на страните с Определение от 10.02.2025 г., е приел, че са налице безспорни факти и обстоятелства, а именно: че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите с ответното дружество за л.а. ДКН М •• ВМ – управляван от административнонаказаното лице, посредством който е извършено увреждането на автомобила на ищеца, а видно от приложена справка, същата е със срок на действие от 27.02.2023 г. до 26.02.2024 г. /л.11/. Не се спори и че е предявена от ищеца застрахователна претенция пред ответното дружество. Не спори и относно механизма на настъпване на ПТП. Спорен е въпросът ищецът оказал ли е съдействие на ответника, за да бъде определено застрахователното обезщетение, дължи ли се изобщо обезщетение, както и размерът на претендираното обезщетение. В тази връзка в първото открито съдебно заседание по делото на 14.03.2025 г. представителят на ответното дружество е заявил, че не оспорва механизмът на осъществяване на ПТП, като моли този факт да бъде отбелязан като безспорен. Изрично е заявил, че единственото, в което се концентрира спорът, е дали е оказано съдействие за установяване на щетите и какъв е техният размер и дали се дължи лихва върху претендираната главница. С оглед това изявление на ответниковия представител съдът е обявил за окончателен проекта си за доклад, съобщен на страните с Определение от 10.02.2025 г., в който доклад е посочено, че не спори и относно механизма на настъпване на ПТП и тази позиция е затвърдена след изявлението на ответниковия представител в откритото първо съдебно заседание.

С оглед на така отделените безспорни факти съдът е допуснал задачи на съдебнооценителна експертиза, които не включват механизма на ПТП-то. Поради грешка вещото лице И. Л. в експертизата си, приложена на л. 86, е отговорило на непоставени му въпроси досежно механизма на ПТП, сочейки че ищецът се е движил с превишена скорост над

допустимата и съответно е станал причина за ПТП. Тази експертиза не е приета от съда, а е приложена за сведение, включително и допълнителната такава експертиза, поради изложени подробни съображения за това /л.105/, а именно: Вещото лице е отговорило в експертното си заключение с вх. № 6776/15.07.2025 г. на непоставени осем въпроса, поставени с исковата молба, като не е съобразил, че с определение от 14.03.2025 г. са поставени други четири въпроса, след като е обявен за окончателен доклада по делото, приел за безспорен механизма на настъпилото ПТП. На следващо място в допълнителното заключение вещото лице на въпрос № 1 не е отговорило каква е стойността на нанесените увреждания на лек автомобил „••“, като е могло да направи опит да отговори на въпроса поне за видимите увреждания на въпросния автомобил, каквото изявление прави в съдебно заседание, запознавайки се със снимковия материал, приложен по делото. Видно вещото лице при изготвяне и на допълнителното заключение не е направил опит да се запознае със снимковия материал по делото и дори да не може да отговори с категоричност на въпроса за всички увреждания, то е следвало да отговори поне за видимите налични увреждания по процесния автомобил. Видно от основното заключение и от допълнителното, вещото лице на два пъти не е положило опит да се запознае в пълнота с делото, поради това съдът не приема двете експертни заключения, изготвени от вещото лице И. Л. А..

По повод така цитираната експертиза, изготвена от вещото лице А. и неприета по делото, ответникът е навел съображения за съпричиняване на вредоносния резулат от ищеца. Съдът намира от така наведеното възражение от ответника с молба от 12.09.2025 г. за съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на ПТП-то, релевирано в молба с вх. № 8844/12.09.2025 г., за преклудирано, тъй като същото възражение е следвало да бъде наведено с отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК, респективно в първото о.с.з., в което е приет за окончателен докладът по делото от 14.03.2025 г., а ответникът не е навел възражение срещу обявения за окончателен проект за доклад по делото, като напротив - процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че не оспорва механизма на настъпване на ПТП, а единствено оспорва размера на вредите, които ищецът е претендирал. Едва след депозиране на неприетата експертиза ответникът е навел цитираното възражение, поради което същото не следва да бъде обсъдено.

Видно от представените доказателства за разменената между страните кореспонденция – ищецът е отправил претенция за заплащане на причинените вследствие на ПТП – то вреди към застрахователя (ответник по делото) с искане, отправено на 04.04.2024 г. и получено от застрахователя на 08.04.2024 г., видно от системен бон и известие за доставяне на л. 14. Застрахователят е отговорил на молбата с Уведомление с рег. № 3463 /1/ 16.04.2024 г., получено лично от ищеца на 29.04.2024 г., и от адв. Й. Д. – пълномощник на ищеца – на 08.04.2024 г. От двете известия за доставяне /л.24/ е видно, че цитирананият номер е точният номер на писмото 3463/16.04.2024 г. С това писмо е указано на ищеца, че следва да бъде представено самото МПС за оглед от застрахователя, за да се определи размерът на застрахователното обезщетение, като ищецът следва да се свърже със служители на застрахователя и е посочен адрес за контакт и телефон за връзка. Така изложеното в писмото се потвърждава от показанията на св. А., който сочи в разпита си, че е необходимо претендиращият обезщетение да осъществи връзка със застрахователя за оглед на увреденото МПС. В случая доказателства за осъществен след датата на получаване на писмото контакт от страна на ищеца със застрахователя не са предствавени.

Съгласно съдебно-оценителната експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ц. Ц., неоспорена от страните, кредитирана от съда като обективно дадена, тъй като вещото лице се е запознало и с материалите от кориците на досъдебно производство 732/2023 г. по описа на РУ – Лом, и с изготвения фотоалбум, за да отговори на задачите. От заключението на вещото лице се установява следното:

1.Следните увреждания, взети от фотоалбума, са посочени и анализирани с Autodatex: основа пр.рег.номер, пр.броня, л.вентилационна дюза, д.вентилационна дюза, ср. въздухопровод, пр.л. сенз парк пилот, пр.д.сенз парк пилот, пр.л.сенз парк пилот, пр.д. сенз парк пилот, държач пр.л.сензор, държач пр.д.сензор, държ.пр.ср.л.сенз, държач пр.ср.д.сенз, външна лява лайсна пр.броня, външна дясна лайсна пр. броня, ср.лайсна пр. броня, л.водач пр. броня, д.водач пр.броня, л.преден спойлер, д.преден спойлер, решетка радиатор, лява решетка предна броня, дясна решетка предна броня, декоративна лаисна решетка радиатор, преден капак, ключалка преден капак, ляв фар комплект, десен фар комплект, фар за мъгла ляв комплект, фар за мъгла десен комплект, десен страничен мигач, ляв калник, десен калник, преден ляв пл.подкалник, преден десен пл.подкалник, челно стъкло, предна дясна врата, външна ламарарина предна дясна врата, стъкло дясно външно огледало, преден десен еърбег, табло с индикатори, кондензатор, резервоар течност, предна лява гума, еърбег водач, радиатор, интеркулер.

Осреднената пазарна стойност за всяка увредена част на лек автомолил „Сеат“ е получена от средноаритметичната между оригиналната и алтернативната части, като е 4065 лв. без ДДС или 4876 лв. с ДДС, като са изброени подробно увредените части с посочена цена на всяка отделна част. Осреднената стойност на положен труд за възстановяване/подмяна на увредените части е 1379 лв. без ДДС или 1655 лв. с ДДС, а вложените материали са 949 лв. без ДДС или 1139 лв. с ДДС. Към дадена увредена или подменена част не е включен труд, защото същия може да се включи към няколко части, затова е представен като общ труд. Общата осреднена стойност за възстановяване и подмяна на увредените части с алтернативни такива е 6472 лв. без ДДС или 7767 лв. с ДДС към 15.10.2023 г.;

2. Пазарната стойност на лек автомобил „Сеат“ е 6370 лева без ДДС или 7644 лева с ДДС преди датата на деянието.;

3.Каква е стойността на запазените части на лек автомобил марка „Сеат“: Пазарната стойност за продаване на вторичния пазар на здравите части, без вложен труд за демонтирането им, е 3522,77 лв. без ДДС или 4227,32 лв. с ДДС.;

4. Изкупната цена на лек автомобил „Сеат“ с транспорт до адрес на собственика е 544 лева без ДДС или 652,80 лева с ДДС.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД е допустим, тъй като е спазена разпоредбата на чл. 380 от КЗ /нов/ - предявена е застрахователна претенция към ответното дружество на 08.04.2024 г. с молба от ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение /л. 14/. Съгласно чл. 498, ал.3 във вр. чл.496 във вр. чл.380 от КЗ /нов/ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало „ГО“ на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 498, ал.3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил сезиран от ищеца на 08.04.2024 г., но претенцията не е уважена и на 08.07.2024 г. вкл. е изтекъл срокът по чл. 496 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие /чл. 429, ал. 1, т. 1 от ЗК/. По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено - чл. 429, ал. 3 от ЗК. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.

За да бъде уважен предявеният иск, е необходимо към момента на увреждането да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки за наличие на отговорност, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

В случая е установено виновното и противоправно поведение на водача, който при управление на лек автомобил „••" с рег. № М •• ВМ е нарушил правилата за движение и причинил процесното ПТП на 15.10.2023 г., по който въпрос не се спори от страните.

Съдът приема, че от събраните писмени и гласни доказателства и от заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена от вещото лице Ц., се доказва по безспорен начин, че в резултат на ПТП по автомобила на ищеца са причинени увреждания, описани от вещото лице.

Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК: решение №37 от 23.04.2009г. по т.д.№№667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., решение №22 от 26.02.2015г. по т.д.№463/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. №1586/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. решение № 141 от 08.10.2045г. по т. д. №2140/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. и други, се приема, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество. Съгласно трайната практика на съдилищата, методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди следва да се прилага като минимална долна граница, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз, и когато обезщетението се определя по експертна оценка. Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Тя представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие - чл. 386, ал. 2 КЗ и чл. 400, ал. 1 и 2 от КЗ, като ползва специални знания на вещо лице.

Съгласно чл. 389, ал. 2, пр. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като в ал. 3 е предвидено, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. В съдебната практика се приема, че действителната вреда към дена на настъпване на застрахователното събитие е по-малката от двете суми – стойността на ремонта или стойността на тоталната щета. Това произтича от икономическата обусловеност на законовите разпоредби, тъй като вредите при тоталната щета са ограничени до размер на стойността, за която може да се получи вещ от същото качество /пазарната стойност на автомобила/, т.е. ако стойността за възстановяване на същата вещ е близо до или над пазарната стойност на автомобила, е по-целесъобразно и икономически обосновано да бъде заменена старата вещ с нова от същото качество, вместо да бъдат влагани средства за възстановяването й. Поради това и тази стойност определя действителните вреди на увреденото лице.

Съгласно чл. 390, ал. 1 и 2 от КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от потребителя на застрахователна услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство. С Решение № 44/02.06.2015 год. по т.д. № 775/2014 на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че при тотална щета „дължимостта на обезщетението по чл.208 ал.1 КЗ /отм./, не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска. Съгласно чл.193, ал.3 КЗ /отм./ предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му. Т.е. изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение)”. Същото е възприето и в Решение № 59/12.06.2015 год. по т.д. № 1256/2014 на ВКС, ТК, ІI т.о. Поради това в съдебното производство не е елемент от фактическия състав по иска доказването на прекратяване на регистрация на моторното превозно средство. Дали увреденото лице ще избере икономически по-целесъобразното възстановяване на вредите чрез замяната на старата вещ с нова или не, е въпрос на личен избор, който няма отношение към отговорността на застрахователя. Същият е ограничен в обхвата на дължимото обезщетение до реалните вреди по пазарна стойност на автомобила.

Понятието „тотална щета на моторно превозно средство“ е уредено в чл. 390 от КЗ. Съгласно чл. 390, ал. 1 от КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Съгласно ал. 2 тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на:1. издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение. В конкретния случай от съдебно –оценителната експертиза се достига до извода за „тотална щета“ на въпросното МПС, като вещото лице Ц. посочва, че общата осреднена стойност за възстановяване и подмяна на увредените части с алтернативни такива е 6472 лв. без ДДС или 7767 лв. с ДДС към 15.10.2023 г., а пазарната стойност на лекия автомобил е 6370 лева без ДДС или 7644 лева с ДДС преди датата на деянието, т.е. стойността за възстановяване надхвърля действителната му стойност.

Съгласно заключението на съдебната оценителна експертиза, действителната стойност на увредения лек автомобил към датата на ПТП - 15.10.2023 г., с ДДС е в размер 7644 лв., а без ДДС - 6370 лв., а стойността на запазените части – 4227,32 лв. с ДДС и 3522,77 лв. без ДДС. В условията на свободна търговия покупката на автомобил със същите технически характеристики може да се извърши, както от юридическо или физическо лице, регистрирано по ДДС, така и от лице, нерегистрирано по ДДС. При покупка на автомобил с брой на местата 6+1 от регистрирано по ДДС лице и наличието на останалите предпоставки, предвидени в ЗДДС, купувачът има право на приспадане на данъчен кредит. Възможността за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит в този случай обаче зависи не само от обстоятелството, че процесният автомобил е с 6+1 места, но и от други условия, предвидени в чл. 68, чл. 69, чл. 71, чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, включително действия на трети лица. При покупка на автомобил с брой на местата 6+1 от лице, което не е регистрирано по ДДС, купувачът не дължи ДДС, но ако покупко-продажната цена е формирана от покупко-продажната цена с ДДС, на която продавачът е купил автомобила, купувачът не би могъл да приспадне данъчен кредит. В случая ищецът е физическо лице и вероятността да закупи друг автомобил със същите характеристики, като заплати и ДДС, е преобладаваща, т.е. вероятността да закупи такъв на стойност 7644 лв. с ДДС е по-голяма. От друга страна запазените авточасти ищецът би могъл да продаде, без да начислява ДДС, тъй като няма данни ищецът да е регистриран по ЗДДС, като в този смисъл се приема, че би отчуждил запазените части за сумата от 3522,77 лв. без ДДС - като лице, което не е длъжно да удържа ДДС, за да го внася в държавната хазна. След приспадане на стойността на запазените части без ДДС обезщетението при тотална щета на автомобила възлиза на сумата 4121,23 лева /7644 лв. с ДДС –цената за закупуване на друг автомобил минус 3522,77 без ДДС – стойността на запазените части/. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че предявеният иск е основателен за сумата главница в размер 4121,23 лв., равна на 2107,15 евро, представляваща разликата между действителната стойност на автомобила към настъпване на процесното ПТП в размер на 7644 лв. с ДДС и стойността на запазените части в размер 3522,77 лв. без ДДС. /В този смисъл Решение № 165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на II Т.О. на ВКС/.

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск се явява доказан по своето основание и в размера, обоснован по-горе. По делото се установи също така, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 380 КЗ да предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ.

С оглед изложеното съдът приема, че следва да уважи иска за главница за размер от 4121,23 лева, равна на 2107,15 евро, като над този размер до предявения такъв - 5330,80 лева, следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл. 86 от ЗЗД:

За уважаване на акцесорната претенция за мораторна лихва следва да бъде установено пълно и главно от страна на ищеца: 1/ съществуване на главно задължение; 2/ изпадане на ответната страна в забава поради изтичане на срока за изпълнение на главното задължение или отправяне на покана за изпълнение; 3/ размера на дължимото се обезщетение за забава. Както се посочи по-горе, според трайната практика на ВКС непредставянето на свидетелство за дерегистрация на МПС при настъпила тотална щета може да е от значение само за преценката за това дали застрахователят дължи мораторна лихва върху определеното застрахователно обезщетение. Не всякога при непредставяне на свидетелство за дерегистрация застрахователят ще бъде освободен от това да заплаща мораторна лихва. Няма да е налице изпадане в забава, само ако след подадено от застрахования уведомление за настъпила щета застрахователят е определил стойността на разходите, необходими за ремонт, отправил е съгласно чл. 18а, ал. 7 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. уведомление до Гаранционния фонд за настъпила тотална щета и е изискал от застрахования да представи удостоверение за дерегистрация на МПС поради настъпила тотална щета на застрахования автомобил. Едва ако са дадени такива указания, а застрахованият не ги е изпълнил, застрахователят няма да изпадне в забава. Обратното, ако застрахователят е уведомен за настъпилите вреди, но не е указал на застрахованото лице, че е определил обезщетение при условията на тотална щета, непредставянето на свидетелството за дерегистрация на увреденото МПС е

ирелевантно за изпадането в забава на застрахователя, който не е изпълнил задълженията си по КЗ – да определи и да изплати застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие. В настоящия случай нито се твърди, нито се доказва от представените доказателства, че застрахователят е изпълнил гореописаната процедура и е дал указания на застрахованото лице да представи свидетелство за дерегистрация на процесното увредено МПС поради определено застрахователно обезщетение за настъпила тотална щета. Напротив, от приложено по делото писмо от ищцовото дружество и от изявленията на застрахователя в отговора на исковата молба е видно, че в случая застрахователят не е изплатил застрахователно обезщетение, защото застрахованият не е представил увреденото МПС за оглед. В случая в уведомлението с изх. № 3463/16.04.2024 г. /л.23/ не се изисква от застрахователя представяне на удостоверение за дерегистрация, а единствено се иска уточняване адреса на МПС за извършване на оглед. Т.е. самият застраховател не е поискал такова удостоверение, за да черпи изгода от непредставянето му. Следователно в настоящия случай отказът на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение не е постановен поради това, че процесното МПС не е било дерегистрирано. В този смисъл в процесния казус липсва причинна връзка между неизпълнението на задължението на застрахования да представи свидетелство за дерегистрация на увреденото МПС и неизплащането на обезщетение от застрахователя. /В този смисъл Решение на СГС № 2339 от 15.04.2025 г. по въззивно гражданско дело № 20241100501058 по описа за 2024 година/

Съгласно чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи: т. 1. констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. В случая такъв констативен протокол е предствавен, видно от искането на ищеца, адресирано до застрахователя.

При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя, лихвите върху обезщетенията за имуществените и неимуществените вреди се дължат съгласно правилото на чл.497, ал. 1 КЗ, а не съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ, която разпоредба се явява обща по отношение на специалната разпоредба на чл. 497, ал.1 КЗ. Съгласно чл. 497, ал.1, т. 1 и т. 2 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. А съгласно чл. 106, ал. 3 от КЗ когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може да се изискват, само в случай че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо.

В чл. 107 от КЗ е уредена възможносттта за съдействие от държавни органи и трети лица, като ал. 1 предвижда, че за установяване на застрахователното събитие и на вредите, причинени от него, застрахователят, лицето, което претендира обезщетение, Гаранционният фонд по чл. 518 или Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по чл. 506 имат право да получат необходимата информация, съхранявана от органите на Министерството на вътрешните работи, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и от лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелства, както и заверени преписи от документи. Когато исканата информация е част от материалите по досъдебното производство, прокурорът разрешава достъпа до нея. От цитираната разпоредба на чл. 107, ал. 1 КЗ следва, че при непредставяне за оглед на увреденото МПС застрахователят е имал правната възможност да се снабди с фотоалбума и др. относими доказателства от досъдебното производство и да определи размера на обезщетението в законовия срок по чл. 497, ал. 1 от КЗ. Съгласно чл. 108, ал. 3 от КЗ в случаите по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът /за произнасяне/ по чл. 496, ал. 1. А съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка

"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от КЗ следва да се приложи тримесечният срок за произнасяне, визиран от чл. 496, ал. 1 от КЗ. В случая претенцията на ищеца е предявена на 08.04.2024 г., видно от молба на л. 12, а тримесечният срок е изтекъл на 08.07.2024 г. включително /присъствен ден/. Застрахователят не е определил обезщетението поради непредставяне за оглед на МПС-то, а не поради непредставяне на свидетелство за дерегистрация на процесното увредено МПС, но е следвало да стори това най-късно на 08.07.2024 г. Застрахователят е изпаднал в забава на следващия ден след изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията по реда на чл. 380 КЗ – 09.07.2024 г., от която дата се дължи и законна лихва за забава. Поради това съдът намира, че следва на основание чл. 497, ал.1, т. 2 КЗ да присъди законната лихва, считано от 09.07.2024 г. /датата, следваща изтичане на тримесечния срок за произнасяне/ до окончателното изплащане.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските за процесуално представителство на ищеца за един адвокат. На ищеца е оказана безплатно правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. С оглед това правило и с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Й. Д. от САК сумата от 712,12 лева за адвокатско възнаграждение, равно на 364,10 евро.

Ищецът е внесъл държавна такса 50 лева и още 163,23 лева или общо 213,23 лева д.такса, и възнаграждение за вещи лица 350 лева, от които върнати 38,98 лв. като надвнесени, т.е. за вещо лице - 311,02 лв. Общо разноски е направил 524,25 лв. С оглед уважената част от претенцията - 77 %, му се следват разноски 403,67 лв. общо, равно на 206,39 евро.

Ответникът, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, има право на разноски спрямо ищеца съразмерно с отхвърлената част от иска – 23%. Общият размер на направените от ответника разноски според представените доказателства за тяхното извършване в процеса е 150 лв. за вещо лице и още 200 лв. за вещо лице, от които върнати 38,98 лева, т.е. 311,02 лв. От тях ищецът следва да му заплати 71,53 лева съобразно отхвърлената част от претенцията, равно на 36,57 евро.

Юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ответника, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. /съгласно действащата норма преди 01.10.2025 г./. С оглед на материалния интерес по делото - общо 5330,80 лв., следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер около средния от 200,00 лева, като същото, след определянето му по НЗПП, следва да се определи съобразно отхвърлената част на претенцията /23 %/, или 46,00 лева, равно на 23,52 евро, се дължат за юрисконсултско възнаграждение на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от горното, съдът