Решение № 429 от 13.10.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 727/2026 г.

С решение рег.№ 988/25.06.2026 г. по в.гр.д.№ 20264430101399 по описа за 2026 година на ПлРС на основание чл.150 СК е изменена определената с решение по гр.д.№ 3340/2018 г. на ПлРС и в.гр.д. 795/2018 г. на ПлОС, ежемесечна издръжка, която П. Й. Г. следва да заплаща на детето К. П. Г., непълнолетен, със съгласието на своята майка и законен представител П. И. И.,като я е увеличил от 200 лв. (102.26 евро), на 365 евро месечно, считано от 31.03.2026 г., платима до 20. число на месеца, за който се отнася, до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, като претенцията за увеличаване на издръжката за разликата от 365 евро до 400 евро месечно, като неоснователна е отхвърлена.Осъден е П. Й. Г. да заплати на ПлРС държавна такса върху увеличението в размер на 378.35 евро, разноските за назначаване на негов особен представител в размер на 255 евро, както и 2.56 евро, в случай на издаване на изпълнителен лист.Допуснато е на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението. Депозирана е въззивна жалба от П. Й. Г., чрез назначения му особен представител, против решение рег. № 988/25.06.2026 г., постановено по гр.дело № 1399 по описа на ПлРС, което се обжалва в неговата осъдителна част, с която е увеличен размера на дължимата от него месечна издръжка за непълнолетното дете К. П. Г. от 200 лв. (102.26 евро) на 365 евро, както и в частта на присъдените разноски, като е допуснато и предварително изпълнение на решението на основание чл.242, ал.1 ГПК.Прави се искане да ес постанови решение, с което да се отмени решение рег. № 988/25.06.2026 г. по гр.дело № 1399/2026 година по описа на ПлРС в обжалваната осъдителна част, като вместо това да се постанови ново решение, с което при условията на евентуалност да се отхвърли изцяло предявения иск за увеличение на издръжката като неоснователен, а в случай, че се приеме искът за частично основателен, да се увеличи размера на месечната издръжка до размер, съобразен с доказаните нужди на детето и възможностите на родителя, но не повече от законовия минимум от 155.05 евро, считано от 01.01.2026 г. За въззиваемата страна – К. П. Г., като непълнолетен действащ лично и със съгласието на майка си П. И. И., чрез назначения особен представител, е депозиран отговор на въззивната жалба, в който е изразено становище, че счита постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно, съобразено с материалния и процесуалния закон, а въззивната жалба за неоснователна.В хода на въззивното производство, тъй като към датата на последното съдебно заседание К. Г. е навършил пълнолетие, назначеният му особен представител изразява становище да се потвърди първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно. За Дирекция „Социално подпомагане“ - отдел „Закрила на детето“ - Плевен, е депозирано писмено становище да се постанови решение, с което в най-пълна степен да се защитят правата и законните интереси на К. П. Г.. Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд в обжалваната част на решението. Решението на първоинстанционния съд се обжалва частично - в осъдителната му част. Относно доводите, изложени във въззивната жалба, съдът намира следното. На първо място във въззивната жалба се сочи, че решението е необосновано и е нарушен материалния закон при преценката на нуждите на детето, като първоинстанционният съд неправилно е определил нуждите на детето и е пренебрегнал доказателствата за наличие на негови собствени доходи. Според чл.142, ал.1 СК, на който се позовава въззивникът, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. От доказателствата по делото се установява, че към датата на депозиране на исковата молба К. Г. е бил непълнолетен, на около 17 години и 6 месеца, а в хода на въззивното производство, преди съдебното заседание по делото, навършва пълнолетие. От доказателствата по делото се установява, че тогава той е бил записан в дневна форма на обучение в 11 клас през учебната 2025/2026 година в СУ в града, като продължава обучението си в 12 клас в същата форма, което обстоятелство не е спорно във въззивното производство. Не може да се приеме, както се сочи във въззивната жалба, че е безспорно установено, че детето К. Г., макар и непълнолетно, полага сезонен труд и реализира месечен доход около 850 евро. От приложения социален доклад от 08.06.2026 г. се установява, че К. Г. е започнал на работа на морето в аквапарк за летния сезон. В с.з. по делото майката П. И. е изразила становище, че получава възнаграждение около 850 евро след удръжките, но не твърди със сигурност. Във връзка с искането за предоставяне на правна помощ от месец юли 2026 г. по отношение на К. Г. е посочено, че работи единствено на сезонна работа през летните месеци, за срок от три месеца, срещу минимално трудово възнаграждение, като след приключване на сезонната заетост не получава трудови доходи. За 2026 година минималната работна заплата за страната е 620.20 евро, но това е брутен размер, а нетният месечен доход би възлизал на около 481 евро. За тези три месеца би следвало да се приеме, че месечният доход на семейството, тъй като той живее с майка си, която е с трайно намалена работоспособност, установена с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК, а поради здравословното си състояние не може да упражнява трудова дейност и единственият й доход е пенсията за инвалидност в размер на 274.02 евро, възлиза на около 377.51 евро месечно за всеки един от тях, което е под горепосочения нетен размер на МРЗ за страната. Конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай следва да се определя с оглед на чл.142, ал.1 от СК, на която разпоредба се позовава въззивникът, т. е. не само въз основа на нуждите на лицето, което има право на издръжка, но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи.Това означава, че следва да се търси разумния и обективно възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните за всеки конкретен случай особености. Според чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Във въззивната жалба е налице и позоваване на т.2 и т.5 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. В т.2 е посочено, че изискванията на чл.79 СК не важат за ненавършилите пълнолетие деца, които имат право на издръжка, независимо от това, дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.Ако обаче ненавършилото пълнолетие лице има лични доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и др., те се вземат предвид при разрешаването на въпроса дали и в каква степен то е нуждаещо се от издръжка. Както се посочи по-горе, за периода след предявяване на исковата молба на 31.03.2026 г., с изключение на горепосочените три месеца от летния сезон, месечният доход на двамата - К. Г. и майка му П. И. възлиза на 274.02 евро, която сума представлява получаваната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от майката. Според т.5 на ППВС № 5/16.11.1970 г. възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. В социалния доклад е посочено, че бащата отдавна не живее на посочения адрес и към момента пребивава във В.. Според т.4 на ППВС № 5/16.11.1970 г. „нуждите“ на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая. Не може да бъде споделен доводът във въззивната жалба, че установеният доход на детето от 850 евро не само покрива, но и значително надхвърля тези нужди. Както се посочи по-горе, касае се за полагана от К. Г. сезонна работа за три месеца през лятото, а относно получаваният месечен доход за същия период за семейството бяха изложени доводи. Той е бил записан в дневна форма на обучение в 11 клас през учебната 2025/2026 година, а понастоящем е ученик в 12-ти клас, а от определянето на предходната издръжка е изминал период от около 8 години, като са нараснали потребностите му от средства за базисните му нужди (храна, облекло, медицински грижи), за образование и социално-културно развитие. На следващо място във въззивната жалба са изложени доводи, че решението е необосновано при определяне възможностите на бащата: първоинстанционният съд е определил възможностите му да заплаща издръжка в размер на 365 евро, без да са събрани каквито и да било доказателства за неговите доходи.Изводът на съда се основава единствено на предположението, че щом ответникът работи във В., той реализира високи доходи.Макар съдебната практика да допуска при липса на данни съдът да приеме, че родителят може да реализира доход поне в размер на средната работна заплата за страната, присъденият размер от 365 евро (около 714 лв.) значително надхвърля обичайните размери, присъждани в подобни хипотези. Относно възможностите на въззивника да дава издръжка, от доказателствата по делото се установява единствено, че той отдавна не живее на посочения адрес в гр.Плевен и към момента пребивава във В.. По делото липсват доказателства за доходите на бащата, като в тази насока правилно е разпределена доказателствената тежест. Следва да се приеме, че бащата е в трудоспособна възраст (на около 49 години), липсват доказателства за наличие на здравословни проблеми и би следвало да се приеме, той може да работи на пълен работен ден, като от 01.04.2026 г. официалната ставка възлиза на 12.71 паунда на час, т.е. може да реализира средномесечен брутен доход, изчислен на тази база. На следващо място във въззивната жалба са изложени доводи, че решението е необосновано при определяне размера на нуждите на детето: съдът е определил нуждите на детето в размер на 520 евро, като се е позовал на статистически данни на НСИ за среден потребителски разход и за „ноторно известна“ инфлация, но този механичен подход е неправилен, тъй като нуждите на всяко дете са конкретни и следва да бъдат доказани с допустимите от ГПК средства, а ищцовата страна не е представила конкретни доказателства за месечните разходи на детето. Правилно първоинстанционният съд е приел, че средномесечната нужда на 17-годишен ученик в 11 клас възлиза на 520 евро, а бащата следва да заплаща 365 евро (изменението на издръжката е от 102.26 евро на 365 евро ) месечно. Това не се променя от обстоятелството, че към настоящия момент се касае за 18-годишен ученик в 12-ти клас редовна форма на обучение. Не може да се приеме искът за частично основателен, като се увеличи размера на месечната издръжка до размер, съобразен с доказаните нужди на детето и възможностите на родителя, но не повече от законовия минимум от 155.05 евро, считано от 01.01.2026 г. Сумата от 155.05 евро е минималният размер на издръжката с оглед на чл.142, ал.2 от СК от 01.01.2026 година. Основни грижи за детето се полагат от неговата майка, а те живеят в жилище тип гарсониера. Както се посочи обаче поради здравословни проблеми майката не може да полага труд и единственият месечен доход е в размер на 274.02 евро, който е под размера на минималната работна заплата за страната, посочен по-горе, а К. Г. към датата на депозиране на исковата молба е бил непълнолетен (около 17 години и половина), а към настоящия момент е навършил пълнолетие, но продължава обучението си в средно учебно заведение - редовна форма на обучение. В тази насока следва да бъде съобразено и обстоятелството, че до 15.09.2026 г. дължимата издръжка има абсолютен характер по отношение на непълнолетното дете, а след нея следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.144 от СК. Предявеният иск е с правно основание чл.150 СК за изменение на присъдената издръжка със съдебно решение, а при този иск следва да се прецени налице ли е трайно съществено изменение на нуждите на издържания или съществена промяна във възможностите на задълженото лице (чл.142 СК, чл.150 СК, т.19 от ППВС 5/16.11.70 г., чл.87, ал.1 КМЧП (обосноваващ приложимост на българското право като общо отечествено право на търсещият издръжка, тъй като данните по делото сочат, че въззивникът отдавна не живее на посетения адрес в гр.Плевен и към момента пребивава във В.), чл. 88 КМЧП. В процесния случай е налице първата хипотеза, тъй като от определянето на размeрът на издръжката с влязло в сила решение на 14.05.2018 г. в размер на 200 лв . (102.26 евро), когато детето е било ученик в 4 клас, е изминал период от около 8 години, през който са нараснали неговите потребности от храна, облекло, учебни пособия и др., тъй като понастоящем той е ученик в 12- ти клас редовна форма на обучение. Както се посочи, до 15.09.2026 г., когато К. Г. е навършил пълнолетие, дължимата издръжка от бащата П. Г. има безусловен характер с оглед на чл.143, ал.2 СК, според която разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а за този периода след 15.09.2026 г. насетне следва да се съобрази чл.144СК, според която разпоредба родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. От приложената декларация във връзка с предоставянето на правна помощ е видно, че К. Г., както и неговата майка, не притежават недвижими имоти, моторни превозни средства, парични влогове, дялове в търговски дружества, ценни книжа или друго имущество. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. За периода след 15.09.2026 г. следва да се приеме, че така измененият размер на издръжката може да се дава от бащата без особени затруднения с оглед на горепосочената часова ставка и работна седмица между 37.50 и 40 часа за В.. Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на решението в обжалваната му част и същото следва да бъде потвърдено в нея. При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати в полза на ПлОС държавна такса в размер на 189.18 евро, както и разноски по делото в размер на 255 евро за назначения му особен представител. Водим от горното, съдът