Решение № 7516 от 10.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1511/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обслужване“ към Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – Варна (ТД на НАП-Варна), депозирана чрез процесуален представител- главен юрисконсулт при ТД на НАП гр. Варна, срещу Решение № 383/31.03.2026 г., постановено по АНД № 437/2026г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 869730-F719799/ 09.01.2026 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ към ТД на НАП - Варна, с което на „ТРИАНГЪЛ” ЕООД-гр.Варна, [ЕИК] на основание чл.179, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 256/ двеста петдесет и шест/ евро за нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. С решението ТД на НАП -Варна е осъдена да заплати на „ТРИАНГЪЛ” ЕООД- гр.Варна [ЕИК], представлявано от Г. Х. Л., сумата от 255,65 евро, явяваща се разноски за адвокатско възнаграждение.

С жалбата се прави искане за отмяна на Решение № 383/31.03.2026 г., постановено по АНД № 437/2026г. по описа на Районен съд – Варна и постановяване на такова, с което издаденото НП да бъде потвърдено. Отправя се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и искане да не бъде присъждано в полза на насрещната страна възнаграждение за оказана от адвокат правна помощ над определения минимален размер по Наредба №i/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, предвид фактическата и правна сложност на делото.

В жалбата се сочи, че изводите в постановеното решение на ВРС са неоснователни, а самото то е неправилно, предвид следните съображения:

1.Като регистрирано по ЗДДС данъчнозадълженото лице „ТРИАНГЪЛ“ ЕООД е било задължено да подаде справка-декларация по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС за данъчен период м.05/2023 г. в законоустановения 14-дневен срок - до 14.06.2023 г., което не е сторено. Неподаването на справката-декларация било констатирано от орган по приходите на 16.06.2023 г. и за установеното административно нарушение, нарушителят бил поканен по реда на ЗАНН за съставяне на АУАН с Покана изх. №122- 183/16.06.2023 г. чрез регистрирана пратка на лицензиран пощенски оператор №R PS 9040 00B5AD X до адрес на седалище и управление на нарушителя - гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“ хотел „Дана палас“, който е единственият адрес за контакт с посоченото дружество, съгласно вписани данни в АВ-ТРРЮЛНЦ. След като нарушителят не е намерен на адреса за връчване, пратката е върната в цялост в ТД на НАП Варна. След неявяване на нарушителя в указания от органа по приходи 7-дневен срок, на „ТРИАНГЪЛ“ ЕООД по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е съставен АУАН №F719799/07.08.2023 г. За връчване на акта нарушителят бил поканен да се яви в ТД на НАП Варна с Покана изх. №122-183/07.08.2023 г. чрез регистрирана пратка на лицензиран пощенски оператор №R PS 9000 946QWI D до адреса на седалище и управление на нарушителя. След като нарушителят не бил намерен от оператора, пратката била върната в цялост в ТД на НАП Варна заверена като „непотърсена“. След неявяване на нарушителя в указания от органа по приходи 7-дневен срок от получаване на съобщението относно връчване на АУАН за „ТРЕАНГЪЛ“ ЕООД били предприети действия по неговото щателно издирване. От органи по приходите, в рамките на установеното за служителите на НАП работно време, са осъществени две посещения на адреса на седалище и управление на дружеството, обективирани в Протокол №119258/05.09.2023 г. и Протокол №119943/29.09.2023 г., като е посочено, че на същия лицето не е открито, както и негов пълномощник. С оглед изложеното, според представляващия касатора административно-наказателното производство законосъобразно е било спряно по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН с Протокол №68922/29.09.2023 г., като датата на спиране 29.09.2023г. надлежно е била отбелязана върху акта.

2. Неправилен бил и изводът на съда за допуснато съществено нарушение по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, досежно издаване на НП след изтичане на законоустановения шестмесечен срок от съставяне на акта. С оглед осъществената процедура по връчване на АУАН №F719799/07.08.2023 г. безспорно били налице основанията за спиране на административно- наказателното производство по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН и разпоредбата била приложена на 29.09.2023г. чрез съставяне на протокол и надлежно отбелязване върху акта. Същото било възобновено с връчването на АУАН на нарушителя на 29.10.2025 г. и НП се следвало издадено в законоустановения по ЗАНН срок.

Касаторът акцентира върху обстоятелството, разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК е неприложима в конкретния случай, тъй като той касае административно-наказателна отговорност на юридическо лице, което няма как да бъде дирено по реда на чл. 269 от НПК. Същата разпоредба, както и последователната практиката на ВКС сочели, че към задочно производство, по смисъла на НПК, би могло да се пристъпи единствено при несъмнен отказ на обвиняем/подсъдим от участие в процеса, като гаранция за ненарушаване на правото на лично участие в него, като част от правото му на справедлив процес, т.е. след „щателно издирване“ на извършителя на деянието, но на физически лица, доколкото наказателната отговорност е лична, какъвто случай тук не е налице.

3. Неправилното посочване на датата на нарушението съставлявало техническа грешка. Видно от описанието на нарушението в АУАН и НП, същото било извършено във връзка със законоустановено задължение за подаване на СД по ЗДДС за данъчен период м.05/2023 г. до 14.06.2023 г., което безспорно не било изпълнено в законоустановения срок.

В обобщение касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. В писмено становище вх.№ 11257/28.05.2026 г. поддържа жалбата, моли обжалваното решение да бъде отменено, НП да бъде потвърдено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответната страна –„ТРИАНГЪЛ” ЕООД-гр.Варна не изпраща представител. В писмено становище вх.№ 11807/04.06.2026 г. оспорва жалбата, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна не се явява по делото.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 383/31.03.2026 г., постановено по АНД № 437/2026г. по описа на Районен съд – Варна, състав на въззивния съд е отменил обжалваното пред него НП. За да постанови този съдебен акт, ВРС е приел от фактическа страна, че на 16.06.2023 г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП – Варна е установено, че „ТРИАНГЪЛ” ЕООД-гр.Варна [ЕИК], представлявано от Г. Х. Л., не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за отчетен период от 01.05.2023г. до 31.05.2023г. в законоустановения срок до 14.06. 2023г. Прието било, че нарушението е извършено на 16.05.2023г.

Предвид горното св.К. приела, че „ТРИАНГЪЛ” ЕООД- гр.Варна [ЕИК], представлявано от Г. Х. Л. е извършило нарушение на чл. 125 ал.5 от ЗДДС, поради което, след като била изпратена покана до нарушителя за явяване за съставяне на АУАН и връщането на поканата като „непотърсена”, на 07.08.2023г. съставила АУАН срещу дружеството жалбоподател, в който описала приетото за установено нарушение.

АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя, и след отразяване, че производството се спира на 29.09.2023г. на осн. чл.43 ал.6 от ЗАНН, едва на 29.10.25г., АУАН бил връчен на представляващата дружеството жалбоподател. В законоустановения срок от датата на връчване на АУАН срещу същият не били депозирани писмени възражения, поради което въз основа на материалите, съдържащи се в АНП, едва на 09.01.26г. АНО издал НП, предмет на обжалване.

За да отмени НП ВРС е приел, че в хода на административното наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният съд е стигнал до извод, че разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН допуска административнонаказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е открит. Счел, че в конкретния случай, освен отразяването в протоколи от 05.09.2023г. и 29.09.2023г., че на тези дати представляващият дружеството или друго упълномощено лице не са били открити на адреса, липсват каквито и да било други данни нарушителят да е издирван щателно. Предвид горното преценил, че в нарушение на разпоредбите на ЗАНН е било отразено, че производството се спира, респективно е била нарушена и разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като при неиздадено НП в шест месечен срок от съставяне на АУАН, производството не е било прекратено. ВРС счел, че съставеният АУАН в отсъствието на нарушителя е следвало да му бъде връчен по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН, което АНО не е сторил в нарушение на закона. АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /"съответната служба” по см. на чл. 43 ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43 ,ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. Преценил, че след като изобщо не е престъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, АНО няма правни и фактически основания да пристъпи към спиране на АНП по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Обосновал извода си за допуснато нарушение с фактически констатации, че по преписката липсват доказателства, че нарушителят е бил щателно издирван, като се позовал на съдебна практика в този смисъл на Административен съд -Варна.

Освен горното въззивният съд констатирал и друго съществено процесуално нарушение, а именно че в АУАН и НП са посочени факти, касаещи неподаване на справка-декларация за период от 01.05.2023г. до 31.05.2023г. в срок до 14.06.2023г., а за дата на нарушението е посочена дата 16.05.2023г., която предхожда законоустановения срок за подаване на процесната декларация. Акцентирал, че датата на извършване на нарушението е елемент, който пряко индивидуализира нарушението. Приел, че посочването на дата на нарушението, която противоречи на визираните факти съставлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, поради което е процесуално допустима.

Касационният състав преценява оспореното решение като валидно и допустимо, правилно и постановено в съответствие на приложимия материален закон.

Настоящата инстанция споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която почива на събраните в хода на производството доказателства.

Правилно е прието от въззивния съд, че АУАН незаконосъобразно е съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като не е спазена процедурата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, доколкото изпращането на покана на адреса на лицето и непотърсването на пратката от него не означава невъзможност нарушителят да бъде намерен и следователно не обосновава съставянето на АУАН в него отсъствие. Спирането на АНП е извършено в нарушение на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Цитираната разпоредба предвижда, че производството се спира, когато нарушителят не може да бъде открит след щателно издирване. Настоящият съдебен състав счита, че извършените действия по издирване на извършителя за връчване на съставения АУАН не могат да се квалифицират като покриващи изискванията на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Макар принципно да споделя виждането на процесуалния представител на касатора, че разпоредбата на чл.269 от НПК не е приложима за юридическите лица във вида, в който е разписана в НПК, в какъвто смисъл е Решение №2331/24.02.2026г. по к.а.н.д №1661/2025г. на АдмС-Варна (буквален препис на мотивите от решението се съдържат в касационната жалба), горното не означава, че наказващият орган следва да игнорира задълженията си по ЗАНН. Прилагането на разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН предполага ангажиране и на други ресурси за откриване на нарушителя, включително и ангажиране на други органи (общински, МВР), по-продължителен период от време, през който да се посещава адресът, по различно време на деня, използване на телефон, електронен адрес, за което не са налице данни да е извършено, а по преписката има данни, че в Търговския регистър е посочен и електронен адрес за кореспонденция. Тоест спиране е допустимо само когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положените необходими за целта усилия, същият не е намерен. Не такъв обаче е процесният случай. Във връзка с това следва да се посочи, че извършването на двукратно посещение на адреса на лицето в рамките на 24 дни по никакъв начин не може да бъде определено като изпълващо изискванията на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. В представените протоколи дори не е посочен часови диапазон, в който са извършени посещенията ) в касационната жалба се твърди, че посещенията били в работно време, но доказателства в този аспект няма), а отбелязването, че на адреса не е открит „ТРИАНГЪЛ” ЕООД - юридическо лице, без отбелязване какво са заварили органите на адреса, дали изобщо на адреса има данни, че такова дружество се е помещавало там или заварени лица, които да посочат връзката на адреса с дружеството, не може да покрие изискванията на цитираната по-горе разпоредба на закона.

С оглед горното настоящият тричленен съдебен състав намира, че правилно от въззивния съд е прието, че е налице нарушение на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В конкретния случай предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове не спират да текат. Следователно шестмесечният давностен срок по ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН, според която образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта, е изтекъл към датата на издаване на процесното наказателно постановление.

Касационният състав напълно споделя и виждането на ВРС относно допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила относно датата на нарушението. Изложените във връзка с това мотиви от ВРС са достатъчно изчерпателни и настоящата инстанция ги възприема напълно, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, препраща към тях.

Настоящият състав не споделя доводите на процесуалния представител на АНО, наведени в касационната жалба, че се касаело за очевидна техническа грешка и че била ясна правилната дата на нарушението, поради което и не били налице основания за отмяна на НП. Правораздаването и в частност административното такова не би могло да почива на неясноти и предположения, нито пък в разпоредбите на ЗАНН е познат институтът на техническата грешка. В приложимия по препращане НПК е въведен институтът на очевидната фактическа грешка (чл.248а от НПК , Нов - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г. „ Отстраняване на очевидни фактически грешки в обвинителния акт„). По така въведения институт обаче, както теорията, така и съдебната практика са категорични, че същият е приложим единствено за известни технически неточности и пропуски, като грешки в имена, грешки в ЕГН на лицето, което е обвинено. По отношение на този институт е запазено непоколебимото становище, че същият е неприложим за съществени реквизити на ОА ( в случая НП), какъвто безспорно е датата на извършване на нарушението (престъплението). Поради това и съдът не поделя разбирането на процесуалния представител на АНО, че това процесуално нарушение би могло да бъде преодоляно от съда по правилата на ЗАНН и приложимия по препращане от разпоредбата на чл.84 на ЗАНН НПК. Ако би сторил това, въззивният съд би подменил волята на АНО и би ангажирал отговорността на ответника по касация за съвсем различно нарушение от посоченото в АУАН и НП.

Поради всичко гореизложено настоящият състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания – допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение по настоящото КАНД. От съдържанието на приложения на л.25 от настоящото дело договор за правна защита и съдействие от 12.05.2026 г. и приложените пълномощно се установява, че ответникът по касация е възложил на адвокат Т. от ••• оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Административен съд- Варна. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 255, 65 евро. То е заплатено в брой съгласно отбелязаното в договора. Т.е. разходите, за които се представят доказателства и списък с разноски са направени съгласно приетото разрешение в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на АНО, в писмените бележки и в касационната жалба. Затова съдът следва да отбележи, че минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Съгласно Наредбата, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата (в приложимата й редакция - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лева. В случая е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в общ размер на 256 евро, равняващи се на 500, 69 лева преди превалутирането и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 400 лв., равняващи се на 204,52 евро след превалутирането съобразно Закона за въвеждане на еврото в РБ. В случая се касае за адвокатско възнаграждение в размер на 255, 65 евро , което не е в минимален размер, но не е и прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на случая. Ответникът по касация чрез своя процесуален представител е депозирал писмен отговор срещу касационната жалба, както и писмено становище по настоящото дело. Затова следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на касационния ответник, като на последния следва да бъдат присъдени съдебните разноски за адвокатско възнаграждение размер 255, 65 евро, платими от ТД на НАП-Варна, чиито орган е издал отменения акт.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Варненският административен съд, Х-ти тричленен състав