Решение № 11 от 21.2.2025 г. на Районен съд - Чепеларе по дело № 228/2024 г.

Производството е по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Постъпила е жалба от К. С. Б. от гр.•••• срещу Решение № 12632 от 06.08.2024 г. на Общинска служба по земеделие гр.••••, с което е постановен отказ да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Х. А. Б. - бивш жител на гр.••••, починал на •••• г., в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот, находящ се в землището на гр.••••, а именно: нива с площ от 2, 200 дка в местн. „••••“ в землището на гр.••••, заявена с пореден №7 от заявлението и установен със заявление – декларация за внесена земя в ТКЗС. В жалбата се твърди, че оспорваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон с изложени подробни доводи, като се иска същото да бъде отменено и преписката да бъде върната на Общинска служба „Земеделие“ – гр.•••• и съдът да задължи същата да издаде на наследниците на Х. А. Б., възстановително решение на гореописания имот. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез адв.Н. П. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. В съдебно заседание Общинска служба по земеделие – гр.•••• не изпраща процесуален представител. Постъпило е становище от П.К. - Началник на ОСЗ – гр.••••, в което излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че постановения отказ е законосъобразен и мотивиран и единственото възможно решение при създадената фактическа обстановка. Твърди, че с подаденото от жалбоподателя искане от 01.12.2023 год. е поискано да се възстанови собствеността върху имот в м.“••••“ в землището на гр.••••, представляващ нива от 2, 200 дка, като по преписка с №Д 364/21.02.1992 год. било видно, че са изчерпани всички позиции, по които насл. на Х. А. Б. могат да претендират възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ. Това се доказвало с решение на ПК – •••• с №555В/14.12.1999 год., т.16 – поземлен имот №•••• по КВС на гр.••••, м. „••••“, с НТП – използваема ливада, площ 1, 233 дка /при спазване на критериите по чл.18ж, ал.4, т.1 от ППЗСПЗЗ – „при измерена площ по-малка от доказаната – размера на измерената площ“/ именно това бил повода за направения отказ от ОСЗ – ••••. В случая били налице условията по чл.27, ал.2, т.2 от АПК, образуваното предходно административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване, е процесуална пречка за произнасяне по същество по второ заявление с идентично съдържание. По тези съображения ОСЗ – •••• се произнесла с единствено допустимо в конкретния случай, а именно да постанови решение за отказ да възстанови правото на собственост на насл. на Х. А. Б.. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: Със заявление с вх.№364/21.02.1992 год. Е. Л. Б., като наследник на Х. А. Б. е заявил за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ множество земеделски земи в землището на гр.•••• с обща площ 30, 0 дка, сред които нива в м.••••, с площ 2, 2 дка. Представено е заявление – декларация от Х. А. Б. за внасяне в ТКЗС на 25 декара ниви и 5 декара естествени ливади. С решение №555/23.03.1993 год. на ПК – •••• е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. А. Б. в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр.•••• на три имота в землището на гр.••••, съответно в местностите „••••“, „••••“ и „••••“. С протокол №160/13.05.1993 год. на ПК – •••• на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ е взето решение, с което са признати и определени за възстановяване правото на собственост на насл. на Х. А. Б. върху земеделски земи с план за земеразделяне – общо 12 имота, между които 2, 200 дка в местността ••••. По жалба от Е. Л. Б. за възстановяване и признаване на имоти без документ за собственост, с Протокол от 17.12.1997 г. ПК - •••• е предложила да не бъде изменяно решението на ПК за преписка №Д-364, тъй като се търсят земи без приложени документи, с които да се докаже собственост. С решение без номер от 1998 г. на ПК - •••• по жалба № 442/27.11.97 г., подадена от Е. Л. Б. срещу решение № 555/93 г. на ПК - ••••, на основание чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ е отказано възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в посочени местности, сред които не попада имот в местността ••••. С решение № /не се чете/ от 14.12.99 г. на ПК - •••• е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. А. Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на 27 имота в землището на гр.••••, между които на 16-та позиция - използв. ливада от 1.233 дка в местността ••••. На 01.12.2023 год. в ОС „Земеделие“ – •••• е постъпило искане с вх.№ПО-15-32/01.12.2023 год. от К. С. Б. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Х. А. Б. в съществуващи стари реални граници по преписка № Д 364 от 21.02.1992 г. на имот с площ 2, 200 дка., находящ се в местността „••••“ в землището на гр.••••, описан в протокол №160/13.05.1993 год. Съгласно изготвената скица проект имотът е с 1691 кв.м., а останалите 509 кв.м. попадали в чашката на язовира. Във връзка с горното искане, с протоколно решение от 17.01.2024 г. на ОСЗ – ••••, е констатирано, че: 1. Съгласно приложената скица - проект и протокол за идентифициране на имотни граници се засягат части от имоти № 23025.351.••••, който е държавна публична собственост, вид територия - заета от води и водни обекти, с НТП - язовир и № 23025.57.112 - общинска публична собственост, вид територия - земеделска, с НТП за селскостопански, горски и ведомствен път; 2. По преписка № Д 364 от 21.02.1992 г. са заявени и за тях ПК - •••• се е произнесла с признато право за възстановяване на 15 бр. имоти с общ размер 30 дка. Възстановени земеделски имоти в стари реални граници са 25 броя в размер общо - 25.667 дка; 3. В местността •••• е заявена една позиция - нива с площ 2.200 дка и е възстановен поземлен имот № 23025.57.79 по КК на гр. •••• с НТП - ливада в размер на 1.233 дка при спазване критериите на чл. 18ж, ал. 4, т. 1 от ППЗСПЗЗ - "при измерена площ по - малка от доказаната - размера на измерената площ"; 4. Към искането няма приложена скица - проект, която да е издадена от СГКК и липсва идентификатор на проектния имот. Същата е издадена от лицензиран Геодезист. и 5. Протоколът за идентифициране на имотни граници е подписан само от техническото лице и заявителя. Посочено е, че комисията не може да се произнесе с решение по така представената скица - проект и протокол за идентифициране на имотни граници, поради това че: 1. Съгласно чл. 45д и чл. 45е от ППЗСПЗЗ не е спазен редът и условията за издаване на скица-проект, по която се иска възстановяване на земеделски имот при влязла в сила кадастрална карта на землището.; 2. Проектният имот не е земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 1, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и 3. По преписка № Д 364 от 21.02.1992 г. са изчерпани всички позиции, по които наследниците на Х. А. Б. могат да претендират за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ и не се дължи обезщетение на основание чл. 10б от същия закон. С определение №120/19.07.2024 год. по гр.д. №101/2024 год. по описа на РС – Чепеларе е отменен по жалба на К. С. Б., отказ, обективиран в протоколно решение от 17.01.2024 г. на ОС "Земеделие" гр. ••••, като незаконосъобразен и преписката е изпратена на административния орган за решаване на искането по същество, съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. От извършената служебна проверка в деловодството на РС – Чепеларе се установи, че определението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 01.08.2024 год. След връщане на преписката, е съставен протокол №118/06.08.2024 год. от членовете на комисията, във връзка с постъпилото искане с вх.№По-15-32/01.12.2023 год. от К.С.Б. – насл. на Х. А. Б., преписка №Д-364/31.02.1992 год., в който е посочено, че „преписката е изчерпана, включително и в местността „••••“; проектният имот не е земеделска земя, съгласно чл.2 от ЗСПЗЗ. Последвало е издаване на решение №12632/06.08.2024 год. на ОС „Земеделие“ гр.••••, с което е отказано да се възстанови правото на собсвеност на насл. на Х. А. Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот - нива от 2, 200 дка. в местността •••• в землището на гр.••••, заявена с пореден №7 от заявлението и установен със заявление – декларация за внесена земя в ТКЗС с мотиви, че заявеният имот вече е възстановен с решение №555В/14.12.1999 год. в т.16 от същото. В случая искането по преписката било недопустимо, тъй като са налице условията по чл.27 ал.2 т.2 от АПК. По делото е прието удостоверение за наследници с изх. №АПИО – 03 -73 – 1/09.02.2024 год. издадено от Общиона ••••, от което е видно, че жалбоподателя е един от наследниците на Л. Л. Б., ЕГН ••••••••••, починал на ••.••.••••год., а от удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че Л. Л. Б. и Х. А. Б. са имена на едно и също лице. От приетия протокол от 26.08.1999 год. от проведената анкета със собствениците на земеделски земи за установяване на местоположението на признатата им собственост с решение на ПК – •••• по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ е видно, че по заявлението с №364 е анкетиран Е. Л. Б. като за местността „••••“ са посочени имоти в две позиции – единият с площ 1, 8 дка, а другият – 0, 8 дка. От заключението по назначената съдебно техническа експертиза се установява, че претендираният имот по скицата – проект с временен проектен ид. №23025.57.-1, находящ се в местн. •••• с проектна площ 1, 691 дка. е земеделски имот, а на комбинираната скица – приложение №1 е повдигнат с жълт цвят, като същият не е идентичен с имот с идентификатор 23025.57.•••• по КК на гр.••••. Претендираният имот по скицата проект не попада в имот с ид. №23025.57.••••, като в съдебно заседание вещото лице уточнява, че възстановения имот 23025.57.•••• се намира в посока североизток на разстояние около 150 метра от претендирания имот. На терен част от претендираният имот по скицата проект с временен проектен ид. №23025.57.••••, попада в имот с ид. №23025.57.•••• с 508 кв.м., който съобразно КККР представлява общински път, но реализираният реконструиран път на място не засяга претендирания имот. В северозиточния край на претендирания имот има изградена детска площадка, за която не са открити строителни документи в Община ••••. На място границите на имота по скицата проект са: на изток – бряг и бордюр на общински път по проект, на запад – най-високо работно водно ниво на язовира Н 1197.13 м., на север – поземлен имот №23025.58.•••• – сосбтвеник С. Я. Б. и на юг – ограда поземлен имот №23025.57.•••• собственик „••••“ ООД. Съдът кредитира заключението на вещото лице инж.А. С. като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните. Според показанията на св.С.Б., претендирания имот се намира в местността •••• и е съседен на негов имот. След ликвидацията на ТКЗС имота се ползвал за ливада, която косели бащата и чичото на жалбоподателя. Пътят, който минавал през там бил над имотите – неговия и на жалбоподателя. Описва границите на имота – от едната страна граничел с неговия имот, от другата страна – с ••••, отгоре бил пътя и от другата му страна бил язовира. Претендирания имот бил точно до язовира на първа линия. В една част от имота сега имало сложени някакви пейки и е насипан с чакъл, като не знае от кого, но останалата част и сега се ползвала от К. и роднините му. Твърди, че язовира никога не е заливал нито процесния имот, нито неговия, а брега към него бил полегат. В показанията си св.Б. Р. сочи, че познава процесния имот още земеразделянето, защото се намирал над техния имот, който бил съседен. Имота бил на К. Б. и представлявал ливада. Виждал е К. да обработва, като го косял, даже няколко години свидетелят Р. му давал и техния имот да обработва, защото те нямали възможност. Описва границите на имота – над него има път, а под него е техния имот, който понякога бива заливан от язовира. От дясната страна му страна е имота на св.Б., а отляво – рибарниците. Пътят от горната страна на имота наскоро бил ремонтиран и сега има тротоари и бордюри. В лявата страна на претендираният от К. имот има детска площадка, паркирани АТВ и поставен фургон. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните св.Б. и св.Р. като обективни, логични, безпротиворечиви, почиващи на преки впечатления, кореспондиращи с останалите доказателства по делото. При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорваният административен акт, съобразно чл.168 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в установения по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ срок от надлежно легитимирана страна, притежаваща процесуално право на жалба, поради което следва да бъде разгледана по същество. Обжалвания административен акт е постановен от компетентен орган, съобразно неговата материална и териториална компетентност – ОС „Земеделие“ гр.••••, която е компетентния орган по искания за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на гр.••••, съгласно чл.33, ал.2 от ЗСПЗЗ. Издаденият индивидуален административен акт е подписан от членовете на състава, определен със заповед на директора на ОД „Земеделие“ – Смолян и заповед на Министъра на земеделието и храните, които са компетентни лица по арг. от чл.33, ал.6 ЗСПЗЗ. Спазена е и изискуемата от закона форма. По отношение спазването на материалния закон: Правото на собственост върху земеделски земи се възстановява по реда на ЗСПЗЗ чрез посочените в закона способи: в стари (съществуващи или възстановими) реални граници в рамките на територията по чл. 18г, ал.1, т.2 и 3 ППЗСПЗЗ, отразена в картата за възстановяване на тези земи (земите по §4 ЗСПЗЗ също са земи, чиито граници са реално установими, но се намират в границите на територията по чл. 18г, ал.1, т.1 ППЗСПЗЗ), а правото на собственост на земи, чиито реални граници не могат да се установят, се възстановяват в нови реални граници - чрез план за земеразделяне, в рамките на територията по чл. 18г, ал.1, т.4 ППЗСПЗЗ. От разпоредбите на ЗСПЗЗ следва, че административният орган е този, който следва при спазване изискванията на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му да изясни въпроса относно възможността за възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници, като самото възстановяване се извършва от същия орган. По силата на чл.45д, ал.5 от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие се произнася с решение за възстановяване правото на собственост след установяване границите на имотите. В случаите, когато за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, общинската служба по земеделие в 3-дневен срок изпраща на службата по геодезия, картография и кадастър с копие до заявителя искането за издаване на решение за възстановяване правото на собственост с приложенията, като към преписката се прилага и решението за признаване правото на възстановяване на собствеността по чл. 45д, ал. 4. В тези случаи /когато за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри/, установяването на границите на имотите се извършва на място от лицето по чл. 45д, ал. 2 (заявителя) по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър в присъствието на представител на общинската служба по земеделие и по възможност на съседи на имота. Службата по геодезия, картография и кадастър издава скица - проект в цифров вид и на хартиен носител, която се предоставя на лицето по чл. 45д, ал. 2 (арг. чл.45е, ал.2 и ал.3 от ППЗСПЗЗ). Съгласно разпоредбата на чл.45е, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ, в тези случаи, общинската служба по земеделие изготвя протокол по образец, одобрен от министъра на земеделието и храните, в който се нанасят координатите на заснетите гранични точки на имота. Към протокола се прилага копие от ръчната скица, изготвена при идентифицирането. Лицето по чл. 45д, ал. 2 представя пред общинската служба по земеделие скицата-проект на хартиен и оптичен носител. Нормата на чл.45е, ал.6 от ППЗСПЗЗ предвижда, че когато общинската служба по земеделие установи несъответствие между скицата- проект и решението за признато право на възстановяване на собствеността по отношение на местоположението на имота и/или в допустимите отклонения в размера на имота в случаите по чл. 18ж, ал. 4, тя уведомява лицето по чл. 45д, ал. 2 и службата по геодезия, картография и кадастър и връща на лицето по чл. 45д, ал. 2 преписката за отстраняване на констатираното несъответствие. В настоящия случай, видно от представената административна преписка, цитираните по- горе изисквания не са спазени. Налице е подадено от жалбоподателя искане за възстановяване на земеделски имот, правото за възстановяване на който е признато с протокол №160/13.05.1993 год. с Решение по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ на ПК - ••••. Служебно известно на съда е, че със заповед №РД- 18-35/15.06.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК – София за землището на гр.•••• са одобрени кадастрална карта и кадастрален регистър, поради което е следвало Общинската служба по земеделие да уведоми СГКК за искането за възстановяване на процесния имот, съобразно разпоредбата на чл.45е, ал.2 от ППЗСПЗЗ, което в случая не е сторено. Процедурата по установяването на границите на претендираният за възстановяване имот не е извършена в присъствието на представител на общинската служба по земеделие, видно от съставения за това протокол /л.29/, а представената към искането скица – проект не е издадена от СГКК, което е констатирано в протоколното решение от 17.01.2024 год. на самата комисия. Ето защо, следва да се приеме, че не са били изпълнени изискванията на чл.45е, ал.3 от ППЗСПЗЗ. По делото няма данни и не се твърди от ответника, в хода на административното производство, на жалбоподателя да са били дадени указания в тази насока, т.е. да изпълни надлежно процедурата по чл.45а, ал.3 от ППЗСПЗЗ. С определение №120/19.07.2024 год. по гр.д. №101/2024 год. по описа на РС – Чепеларе са дадени точно такива указания на административния орган, които не са изпълнени и в последвалото административно производство при издаване на оспореният пред настоящия състав административен акт. В административната преписка липсват и доказателства, общинската служба по земеделие да е изготвила протокол по образец, одобрен от министъра на земеделието и храните, в който да са били нанесени координатите на заснетите гранични точки на имота, съобразно разпоредбата на чл.45е, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Съставен е протокол от 06.08.2024 год., който не отговаря на тези изисквания. В същия е посочено, че преписката е изчерпана, включително и в местността „••••“ и че проектният имот не е земеделска земя, съгласно чл.2 от ЗСПЗЗ. Тези констатации се опровергават от изготвеното заключение на съдебно – техническата експертиза, от което се установява, че процесния имот е земеделски и не съвпада с възстановения имот с идентификатор 23025.57.•••• по КК на гр.••••, т.е., че се касае за два съвсем различни имота; че претендираният имот с площ 1, 691 дка. не попада в реализирания на място общински път и че не попада в площта на язовира; че на място не се реализирани никакви мероприятия, като за обособената детска площадка няма издадени строителни книжа. Вещото лице ясно е установило материализираните на място граници на имота, като в тази насока са и свидетелските показания. Доколкото по делото се установява, че липсва съставен протокол, който да удостовери надлежни по реда на чл. 45е, ал. 4 от ППЗСПЗЗ обстоятелства по установяването на границите на земеделския имот, то следва да се приеме че процедурата не е изпълнена. В случая, административния орган следва да предприеме действия по надлежното установяване на границите на претендирания имот, съобразно правилата на ППЗСПЗЗ, като даде съответните указания на заявителя. Едва след това и като съобрази и събраните доказателства да прецени дали е налице съответствие между признатия за възстановяване имот в местността „••••“, проектния имот, който се претендира за възстановяване и възстановения вече в същата местност, след което да се произнесе с решение. Изложените дотук нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 45е, ал. 4, вр. ал. 3 от ППЗСПЗЗ, са съществени, защото пряко са повлияли на извода на административния орган, че наследниците на Х. А. Б. нямат право на възстановяване на собствеността върху признатия им за възстановяване земеделски имот – нива с площ 2, 200 дка в местността „••••“ в землището на гр.••••. Поради изложеното по-горе обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Естеството на обжалваното решение не позволява решаване на въпроса по същество в настоящото съдебно производство, поради което по арг. от чл. 173, ал. 2 от АПК съдът следва да изпрати преписката на ОСЗ – •••• за ново произнасяне по искане с вх.№ПО – 15 - 32/01.12.2023 год. на К. С. Б., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл.143 от АПК, административния орган следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. Същите се констатираха в размер на 1900 лева, от които 1000 лева за адвокатско възнаграждение и 900 лева - за съдебно -техническа експертиза. Съдът намира за неоснователно въведеното възражение от административния орган за прекомерност на заплатеното от жалбоподателят възнаграждение, доколкото същото е съобразено с предвидения в чл.8, ал.2 от Наредба №1/2004 год. за МРАВ минимум, според която разпоредба за процесуално представителство, защита и съдействие по административно дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е в размер на 1000 лева. Воден от горното, Чепеларския районен съд