Решение № 490 от 20.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1488/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК. С Решение № 1293 от 05.03.2024 г., постановено по гр. д. № 6851/2023 г. по описа на СГС, ГО, I-17 състав, е отхвърлен предявеният от В. А. Л., ЕГН •••••••••• срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК 000649348 иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 54 799.80 лева, получена без основание, чрез усвояване на банкова гаранция по договор за възлагане на обществена поръчка № 21РП- У60А0769 с предмет „Ремонт на таблени затвори във водовземна кула на ВЕЦ „Пещера“, като неоснователен. Ищецът В. А. Л., ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на ответника „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК 000649348, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, сумата от 500 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца В. А. Л., чрез Адвокатско дружество „Г., Т. и Ко“, преупълномощило адв. В. Г.. Излагат се съображения, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че обратно на приетото от съда, между „ХЕЛПИК“ ООД и „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД не е сключен договор за обществена поръчка. С доклада по делото в тежест на ответника е възложено да докаже твърдението си, че на дата 23.12.2022 г. между него и „ХЕЛПИК“ ООД е сключен договор за обществена поръчка. Това твърдение на ответника обаче не е доказано. Въпреки, че срокът на офертата на „ХЕЛПИК“ ООД е изтекъл и че дружеството ясно е изразило волята си да не встъпи в договорно правоотношение с възложителя, с оглед липсата на приемане на офертата му в срок, едва на 13.01.2023 г., чрез съобщение в Централизираната автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) възложителят е изпратил на дружеството подписан от него договор, в който ръкописно е попълнена дата на сключване 23.12.2022 г. Обстоятелството, че преди тази дата „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД не е приело предложението на „ХЕЛПИК“ ООД (не е изпратило подписан договор) се потвърждава не само от доказателствата по делото, но и от твърденията на самия ответник, в частност - на стр. 6 от отговора на исковата молба, където е посочено, че „ХЕЛПИК“ ООД е уведомено за подписването на договора от възложителя на дата 13.01.2023 г. Към тази дата срокът на предложението на „ХЕЛПИК“ ООД е изтекъл и дружеството изрично е заявило, че прекратява участието си в процедурата и не желае сключването на договор. С оглед закъснялото изявление на възложителя за приемане на предложението на изпълнителя, договор за обществена поръчка не е сключен. Неправилен е изводът на съда, че договор за обществена поръчка бил сключен, защото „ХЕЛПИК“ ООД е избрано за изпълнител на обществена поръчка с решение на възложителя. Законът не придава такива последици на решението за определяне на изпълнител. Счита за неправилен извода на съда, че сключването на договор за възлагане на обществена поръчка следвало от това, че „ХЕЛПИК“ ООД е представило гаранция за изпълнение. Представянето на гаранцията за изпълнение е едно от условията за сключването на договор за обществена поръчка. Неправилен е изводът на съда, че подписването на проект на договор от страна на изпълнителя материализирало „изявление за съгласие с изпратения от възложителя договор“. Сключването на договор предполага постигането на съглашение, а не - изявление на едното лице за съгласие с неподписан проект на договор (макар в него да са попълнени данните на преговарящите). Антидатирането на договора за обществена поръчка (чрез ръкописното поставяне на по-ранна дата) не може да обоснове наличието на валидно сключен договор. Затова първоинстанционното решение се явява неправилно. С оглед на обстоятелството, че договор за обществена поръчка не е сключен, „ХЕЛПИК“ ООД не е заявило „необоснован отказ“ от договора, както неправилно приема съдът. След като договор не е сключен и то - по вина на ответника, изявлението на ответника за разваляне на договор не е породило никакво действие (не може да се развали договор, който не е сключен) и няма основание последният да задържи получената сума по гаранцията за изпълнение. Затова предявеният иск е основателен и неправилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е допуснал своевременно заявеното искане на ищеца за допускане на компютърна експертиза, с която да се установи, че изпратеният от възложителя договор е антидатиран (т.е. че му е поставена по-ранна дата от датата на действителното му подписване и изпращане към изпълнителя). Моли съда да отмени първоинстанционното иск срещу „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД. Прави доказателствено искане. Претендира разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 000649348, чрез старши юрисконсулт Е. М., с който я оспорва. Излага съображения, че отказът на „Хелпик“ ООД да приеме за валиден договор № 21РП-У60А079, тъй като е уведомен 11 дни по-късно за датата на подписването му от възложителя (останалите дни в периода са официални празници), а именно на 13.01.2023 г., инкорпориран в писмо № 26- 452- 2/13.01.2023 г., не представлява валидно правно основание за прекратяване на договор № 21РП- У60А079. Приоритетният за правната действителност факт е публикуването в ЦАИС ЕОП на сключения на 23.12.2022 г. договор. Концентрацията на спора се свежда до различното възприемане на приоритетния за правната действителност факт, представляващ публичното оповестяване сключването на договора, чрез платформата на ЦАИС ЕОП. Счита за безпредметно направеното доказателствено искане. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за НЕК ЕАД, на основание чл.78, ал. 8 ГПК. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното: Пред първоинстанционния съд, ищецът В. А. Л. твърди, че „Хелпик“ ООД е подал оферта за участие и е избран за изпълнител на обществена поръчка, с предмет „Ремонт таблени затвори във водовземна кула на ВЕЦ „Пещера“, с възложител „НЕК“ ЕАД, публикувана на 08.06.2022 г. На 07.07.2022 г. „Хелпик“ ООД е подал оферта за участие в процедурата, като срокът на валидност на офертата е бил 07.01.2023 г. С решение от 05.09.2022 г. дружество е определено за изпълнител на обществената поръчка. На 29.09.2022 г. „Хелпик“ ООД получил от възложителя в ЦАИЕС ЕОП съобщение с приложени проект на договор за възлагане на обществена поръчка и списък на необходимите за сключването му документи. На 17.10.2022 г. „Хелпик“ ООД е изпратил подписания от него договор, заедно с всички необходими документи, както и оригинал на банкова гаранция за сумата от 54 799.80 лева, съгласно сключен с „УниКредит Булбанк“ АД рамков договор за издаване на банкови гаранции. Въпреки изпълнението на всички указания, „НЕК“ ЕАД не е изпратил на „Хелпик“ ООД двустранно подписан екземпляр от проекта на договора, нито отправил друго изявление, че приема офертата на дружеството за изпълнение на поръчката. „НЕК“ ЕАД е изискало от дружеството, избрано за изпълнител, допълнителни документи, които били своевременно представени. На 07.01.2023 г. е изтекъл шестмесечният срок на офертата и тъй като „Хелпик“ ЕАД не е получил изявление от възложителя за приемането й, на 11.01.2023 г., чрез ЦАИС ЕОП, е изпратил писмо, в което е заявил, че прекратява участието си в процедурата и поискал връщане на представената в оригинал банкова гаранция за изпълнение. Твърди се в исковата молба, че между „Хелпик“ ООД и „НЕК“ ЕАД не е възникнало договорно правоотношение. Според ответника договор е бил сключен и впоследствие развален, поради неизпълнение от страна на „Хелпик“ ООД. На 13.01.2023 г. възложителят е изпратил, чрез ЦАИС ЕОП двустранно подписан екземпляр от договора за възлагане, в който ръкописно е била попълнена датата 23.12.2022 г. На същата дата „Хелпик“ ООД е изпратил писмо до „НЕК“ ЕАД, че е прекратил участието си в процедурата и че договорът няма достоверна дата. Въпреки това, на 20.01.2023 г. възложителят изпратил за публикуване в регистъра на обществените поръчки обявление за възлагане на поръчката и двустранно подписан екземпляр от проекта на договора, като обявлението е публикувано на 25.01.2023 г. На 27.01.2023 г. „Хелпик“ ООД е изпратил на „НЕК“ ЕАД нотариална покана, в която е посочил липсата на договорно правоотношение и поискал връщането на оригинала на банковата гаранция. В отговор ответникът заявил, че договорът е валиден и законосъобразен и че е обвързал страните от датата на подписването му. Допълнително отговорил, че банковата гаранция се освобождава по предвидения в договора ред. На 17.02.2023 г. представител на ответника поканил „Хелпик“ ООД да уведоми възложителя за готовността му да предаде документацията от етап I от договора. „Хелпик“ ООД отказал да изпрати свой представител на съвместна среща с възложителя и настоял за връщане на предоставената в оригинал банкова гаранция. На 21.03.2023 г. „НЕК“ ЕАД е отправило уведомление до „Хелпик“ ООД за прекратяване на договора за обществена поръчка, че задържа оригинала на банковата гаранция, поради пълно неизпълнение на договорните задължения на „Хелпик“ ООД и че ще предприеме действия по усвояването й. Според ищеца, изявлението на „Хелпик“ ООД за оттегляне на предложението е след 07.01.2023 г., достигнало е до ответника преди приемане на предложението, поради което договор не е сключен, а ответникът се е обогатил неоснователно със сумата от 54 799.80 лева. С договор от 06.06.2023 г. „Хелпик“ ООД е прехвърлило на В. Л. вземането си към „НЕК“ ЕАД за връщане на сумата по банковата гаранция, с която ответникът неоснователно се е обогатил. Ищецът моли съда да осъди „НЕК“ ЕАД да му заплати исковата сума, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 000649348, оспорва легитимацията на ищеца и съществуването на придобитото от него вземане по договора за цесия от 06.06.2023 г. По същество оспорва предявения иск с доводи, че ЗОП не допуска недействителността на договора да се обяви по взаимно съгласие на страните, а „Хелпик“ ООД следвало да предприеме действия по прекратяване на договора. Изпълнителят е могъл да поиска изменение на договора или да се откаже от него по-рано, а не в последния момент. От ангажираните пред първоинстанционния съд доказателства се установява следното: На 08.06.2022 г. е била публикувана обществена поръчка, с предмет „Ремонт таблени затвори във водовземна кула на ВЕЦ „Пещера“, с възложител „НЕК“ ЕАД . На 07.07.2022 г. „Хелпик“ ООД е подал оферта за участие в процедурата, като срокът на валидност на офертата е бил 07.01.2023 г. .В предложението за изпълнение на поръчката от „Хелпик“ ООД участникът е заявил желанието си да участва в избора на изпълнител, като приема всички условия за нейното изпълнение в съответствие с техническата спецификация; предложил е в 30-дневен срок от сключване на договора да изготви План за безопасност и здраве и Програма за пробни изпитвания; да изпълни II и III етап на ремонта за 200 дни от датата на предаването на работната площадка, удостоверено с двустранно подписан протокол от представители на страните; предложил е гаранционни срокове на извършеното след подписване на протокол за приемане на обекта; декларирал е, че е запознат с графика за изпълнение на ремонта, представен от възложителя и че ако бъде избран за изпълнител на обществената поръчка, се задължава да обезпечи изпълнението на договора с гаранция от 5% от стойността на договора. Страните по делото не спорят, а и с Определение от 07.11.2023 г. На пъроинстанционния съд, е отделен като безспорен фактът, че „Хелпик“ ООД е избран за изпълнител на обществена поръчка, с предмет „Ремонт на таблени затвори във водовземна кула на ВЕЦ Пещера“. В този смисъл е и Решение № Реш-117/05.09.2022 г. на Изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД за обявяване на класирането на подалите оферти за участие в обществената поръчка С Решение по т. II.6 от Протокол на СД на едноличния собственик на капитала на възложителя „НЕК“ ЕАД - „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД от 21.09.2022 г. е съгласувано сключването на договор с предмет „Ремонт на таблени затвори във водовземна кула на ВЕЦ Пещера“ с избрания за изпълнител участник - „Хелпик“ ООД и стойност на договора 1 095 996 лева без ДДС, след влизане в сила на решението за избор на изпълнител. На 29.09.2022 г. от „НЕК“ ЕАД през Платформата е изпратено съобщение до „Хелпик“ ООД, към което е приложен попълнен договор и списък с документи, необходими за подписването му. Определен е срок до 14.10.2022 г. г. за представяне на подписания договор и документите. На 17.10.2022 г. от „Хелпик“ ООД са изпратени на възложителя подписаният договор и изисканите документи, с уточнение, че гаранцията ще бъде предоставена в същия ден. С приемо-предавателен протокол от 17.10.2022 г. представител на класирания изпълнител „Хелпик“ ООД е предал на „НЕК“ ЕАД оригинал на банкова гаранция в размер на 54 799.80 лева, представляваща 5% от стойността на договора, с която се гарантира изпълнение на договор № 21РП- У60А0769 В периода 25.10.2022 г. – 02.11.2022 г. от възложителя са изискани допълнителни документи, които „Хелпик“ ООД е представил. На 11.01.2023 г. „Хелпик“ ООД е уведомил „НЕК“ ЕАД, че е изпълнил всички негови изисквания, но не е получил подписан от възложителя екземпляр на договора, удостоверяващ волята му за възлагане на поръчката. Позовал се е на изтичане на значителен период от време, оказващ неблагоприятно влияние върху сроковете за изпълнение и заложените от изпълнителя финансови параметри и затова е изразил желание да прекрати участието си в процедурата и да получи оригинала на банковата гаранция. Подробните си съображения е изложил в писмо № 4293-Р от 11.01.2023 г. На 13.01.2023 г. „НЕК“ ЕАД е изпратил на „Хелпик“ ООД подписания договор с дата 23.12.2022 г. и приложенията към него. Същият ден изпълнителят е изпратил ново писмо, с което е потвърдил волята си да прекрати участие в процедурата, като договорът счел за антидатиран, а на 07.01.2023 г. изтекъл срокът на валидност на офертата. При условие, че договорът бил подписан действително на 23.12.2022 г., то изпълнителят се оказвал в невъзможност да изпълни задълженията си по чл. 5.1 и ч. 25.29 от Договора. На 23.01.2023 г. „НЕК“ ЕАД е напомнил на „Хелпик“ ООД, че изтича срокът по Етап I - изготвяне и предаване на План за безопасност и здраве и Програма за пробни изпитвания на таблените затвори след ремонта и че от 24.01.2023 г. се начислява неустойка за забавено изпълнение. На 01.02.2023 г. на „НЕК“ ЕАД е връчена нотариална покана, в която „Хелпик“ ООД сочи, че не е налице валидно сключен договор за възлагане на обществена поръчка и е определил 7-дневен срок от получаване на поканата да върне на „Хелпик“ ООД предоставената в оригинал банкова гаранция. В писмо от 31.01.2023 г. „НЕК“ ЕАД е посочил, че счита, че е налице валидно сключен договор, който обвързва страните и който не е прекратен. Изразена е готовност за подписване на двустранен протокол за уточняване на датите, от които ще се изчисляват сроковете за изпълнение на договорените задължения. На 17.02.2023 г. възложителят е поканил изпълнителят „Хелпик“ ООД да го уведоми за готовността си да предаде документацията от Етап I - Програма за безопасност и здраве и Програма за пробни изпитвания. В свой отговор от 28.02.2023 г. „Хелпик“ ООД е декларирал отказа си да изпрати представител за подписване на двустранен протокол за уточняване на датите и че няма готовност да предаде документацията от Етап I. Настоял е да получи обратно предоставената в оригинал банкова гаранция. На 21.03.2023 г. „НЕК“ ЕАД е отправил до „Хелпик“ ООД изявление за едностранно прекратяване на договора, на основание чл. 47, т. 5 вр. чл. 25, т. 1 от договора и че ще предприеме действия по усвояване на банковата гаранция - неизпълнение на едно или повече от задълженията на изпълнителя, за което той е бил уведомен и не е взел необходимите мерки в определения за това срок. Според „НЕК“ ЕАД, „Хелпик“ ООД не е изпълнил задълженията си по чл. 25, т. 1 - да предостави услугите и да изпълнява задълженията си по договора в уговорените срокове и качествено. До 21.03.2023 г. изпълнителят не е изготвил План за безопасност и здраве и Програма за пробни изпитвания и не е предал документацията 15 календарни дни преди опредЕ.та начална дата за започване на ремонтните работи на обекта. За предстоящото плащане на „НЕК“ ЕАД на сумата от 54 799.80 лева „УниКредит Булбанк“ АД е уведомила „Хелпик“ ООД на 21.04.2023 г., а на 28.04.2023 г. - че сумата е преведена на „НЕК“ ЕАД на 27.04.2023 г. С договор от 06.06.2023 г. „Хелпик“ ООД прехвърлило на В. А. Л. вземането си към „НЕК“ ЕАД за връщане на сумата по банковата гаранция. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна - ищецът в първоинстанционното производство и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима. На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите в жалбата, въззивната инстанция намира следното: Първоинстанционния съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, Разяснения по прилагането на правилата на чл.55 от ЗЗД за неоснователното обогатяване са дадени в ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. Така Пленумът на ВС изрично е посочил, че разграничението между уредените три фактически състава в разпоредбата на чл.55 ЗЗД и състава по чл.59 ЗЗД се налага, не само с оглед на правилното подвеждане на различните случаи под нормата на закона и различните правни последици, но и с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване. По силата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната норма се характеризира с два елемента – получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се дава от обеднялото лице /разместване на материални блага/, и начална липса на основание за получаването. При неоснователното обогатяване под основание се има предвид правна връзка, правно отношение, което да оправдае получаването на имуществото. Основанието по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД се тълкува от правната теория и съдебната практика като наличие на валиден юридически факт, който да оправдае получаването, респ. обогатяването. Липсата на основание е общ елемент за всички състави на неоснователното обогатяване. При първия състав по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД основанието не е налице още при получаването, т.е. налице е начална липса на основание. Между даващия и получаващия не съществува правоотношение, което да поражда задължение за престиране и даването да е в негово изпълнение. Законът отдава значение на самия факт дадено-получено, без да се интересува от субективния елемент – добросъвестност, вина или знание за липсата на основание. Във връзка с изложеното до момента и съобразно релевантните за спора факти по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните, като при фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържане на полученото. При съдебен спор на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото. В конкретния случай, ищецът в първоинстанционното производство, в качеството си на цесионер по договор от 06.06.2023 г., е претендирал връщане на сумата в размер 54 799.80 лева, представляваща заявено вземане на цедента за връщане на банкова гаранция, предоставена във връзка с договор № 21 РП-У60А079 между „Хелпик“ ООД, като Изпълнител и „НЕК“ ЕАД за обществена поръчка (ОП) с предмет: „Ремонт на таблени затвори във водовземна кула на ВЕЦ Пещера“, която сума според въззивника е усвоена от Възложителя, при твърдения за начална липса на основание. По делото не е спорно, а и както се установява при изясняването му от фактическа страна, с Решение на ответника - въззиваем по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗОП, е открита на процедура по възлагане на обществена поръчка, съобщението за която е публикувано на 08.06.2022 г., като крайният срок за подаване на оферти е 07.07.2022 г. С решение № Реш-117/05.09.2022 г. на изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД е обявено класиране на подалите оферти за участие в обществената поръчка и за изпълнител е определен „Хелпик“ ООД. Решението е влязло в сила. На 29.09.2022 г. от „НЕК“ ЕАД е изпратено съобщение до „Хелпик“ ООД, към което е приложен попълнен договор и списък с документи, необходими за подписването му. На 17.10.2022 г. от „Хелпик“ ООД са изпратени на възложителя подписаният договор и изисканите документи, включително и банкова гаранция, обезпечаваща изпълнението. Препис от разписан договор от страна на Възложителя, „Хелпик“ ООД е получил на 13.01.2023 г., което според доводите на въззивника е след изразено на 11.01.2023 г. желание от страна на Изпълнителя да оттегли участието си в процедурата по възлагане на обществената поръчка и да получи оригинала на банковата гаранция. С оглед позициите на страните, спорните моменти са концентрирани върху въпросите, свързани с наличието на сключен договор между тях, а поконкретно – за самото възникване на обвързаност, изискваща точно изпълнение на възложеното, както и до възможността за последващото прекъсване на връзката поради неизпълнение, водеща до усвояване на обезпечението, гарантиращо задължението на изпълнителя. Предвид горното и с оглед правилното разрешаване на спора, в случая е налице необходимост от изясняване спецификата на процесното правоотношение, в това число – предпоставките, обуславящи неговото възникване. Договорът за обществена поръчка е нормативно регламентиран в Закона за обществените поръчки и Правилника за прилагането му. Видно от легалната дефиниция, съдържаща се в § 2, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗОП, той е възмезден писмен договор, сключен по реда на закона между един или повече възложители и един или повече изпълнители, с предмет строителство, доставки на стоки или предоставяне на услуги. Анализът на правната уредба (чл.112 ал.4 от ЗОП) обуславя спецификата на правния институт, при който страните не определят свободно съдържанието на договора за обществена поръчка – същата е посочена още в началото на процедурата по възлагане, като този, който едностранно определя условията по договора в съответствие с нормативно определените изисквания на специалния нормативен акт и налага едностранно волята си при сключването му, е възложителят. Освен особености в страните и предмета на договора за обществена поръчка, специфики съществуват и при начина на сключването му. В този смисъл, ако в облигационното право договорът е сключен тогава, когато страните по него постигнат съгласие по всичко, което е съществено, то при обществените поръчки този фактически състав на първо място е необходимо е спазване на предвидените в закона процедура или режим и наличието на решение на възложителя за класиране на офертите и определяне на изпълнител. Самата процедура се организира и провежда от възложителя, който има функциите на административен орган, на когото е възложена компетентност за разходване на публични средства при спазване на разпоредбите на ЗОП, а решенията му решенията му са индивидуални административни актове. Началото на процедурата е решението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка като тя завършва с решението за определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка (чл.108 ЗОП). Изложеното до момента разкрива спецификата на Договора за обществена поръчка, който отговаря на характеристиките на административния договор по смисъла на чл.19а АПК, тъй като като се сключва между възложител (публичен орган) и изпълнител за задоволяване на обществени потребности, подчинявайки се на специфични публичноправни норми, а не само на частноправни такива. Същият представлява писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, по силата на което възникват, изменят се или се прекратяват права и задължния, поради което неговото съдържание не се определя свободно от страните. Предвид това си качество Договоръта за обществена поръчка не е сделка на частното право, а има самостоятелна правна уредба. Съществените особености касаят както преддоговорният процес, така и процесът по сключване и изпълнение на договора. Съществен елемент на административния договор за обществена поръчка е наличието на изключителни клаузи, свързани със значим обществени интерес, които са установени императивно в интерес на възложителя, като последният организира и провежда процедурата свързана с разходване на публични средства, разполагайки с съответните правомощия, уредени в ЗОП и Правилника за прилагането му. Съществен елемент на договора е и правомощието на възложителя едностранно да прекрати договора, както и ограничаване на отговорността му за предсрочно прекратяване в рамките на вредите от сключване на договора. Страните в правоотношението, макар и субекти на частното право, не се намират в отношения на равнопоставеност. Възложителят е носителят на властническите правомощия и едностранно определя условията по договора в съответствие с нормативно определени изисквания, с които участникът следва да се съобрази. Т.е. е налице изключение от принципа на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД, тъй като за договора за обществена поръчка е предвиден специален ред за провеждане на процедурите за възлагане; кръга на обектите и субектите на обществените поръчки; регистрационния режим; правилата за определяне на изпълнител; контролът върху решенията на възложителя при провеждане на процедурата, които са установени в обществен интерес и с повелителни правни норми. Неприложимо се явява и правилото на чл.14, ал.1 от ЗЗД (в този симисъл са Решение № 162 от 28.01.2013 год. по т. д. № 453/2012 год. І Т. О. на ВКС и Решение № 31 от 27.04.2017 год. по гр. д. № 60023/2016 год. ІІ Г. О. на ВКС). Специфичният обект и правните последици, които преследва това правоотношение, сочи, че същото е подчинено на специална правна уредба, която съдържа публичноправни норми, в чието съдържание се отразяват редица отклонения от правилата на частното право. Нормативният режим, на който е подчинен административния договор, в частност – този по ЗОП, включително и във фазата на неговото изпълнение, не е нормативният режим на който са подчинени облигационните и търговските договори. В този смисъл, към въпросите свързани със сключване, изпълнение, прекратяване на договора или разваляне на сключената вече сделка, приложими на първо място са специалните правила. Предвиденото с разпоредбата на чл.120 ЗОП препращане към нормите на ЗЗД и ТЗ за неуредените въпроси, касае субсидиарното им приложение, което се извърша, когато това е възможно и доколкото същите са съвместими с целите и принципите на специалния закон. Евентуални спорове за неговата действителност, изменение, изпълнение и прекратяване се урежда в хода на административно производство (чл. 19ж АПК). Фазата предхождаща сключването на административния договор също подлежи на текущ или последващ административен контрол. В обобщение на изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че отношенията между възложителя в процедура по обявена обществена поръчка и определения за изпълнител, не са гражданскоправни отношения. Същите не се явяват е и „преддоговорни“ по смисъла на чл.12 ЗЗД. Касае се за действия, съставляващи неизменна част от административна процедурата, поради което е невъзможна и аналогия с чл. 13 ЗЗД. Във фазата по възлагане на обществената поръчка липсва гражданскоправен елемент. Условията, при които следва да се възложи, а в последствие и реализира поръчката, са предварително оповестени. Видно от данните по делото по реда предвиден в ЗОП ответникът - възложител е обявил открита процедура по обществена поръчка като дружеството „Хелпик“ ООД свовременно е депозирал оферта за участие в процедурата, а с решение № Реш-117/05.09.2022 г. на изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД е обявен за Изпълнител. Този акт на възложителя не е бил обжалван и същият е влязъл в сила. Поради това с това решение е приключил етапа по възлагане на поръчката (чл.108 ЗОП). Следващата фаза в развитието на отношенията между страните касае сключването на договора и неговото изпълнение, като самото наличие на окончателно Решение по чл. 108, т.1 ЗОП е част от предпоставките, обуславящи последващото и дължимо по смисъла на чл. 112, ал.1 ЗОП поведение на възложителя. Видно от систематичното разпределение на съответните части от нормативния акт, предложението/оферта на Участник в открита процедура, ведно с условията на депозирането и разглеждането, в частност – срокът, обвързващ предложителя, предхожда приключването на процедурата по възлагане на обществената поръчка. Съблюдаването на срока за валидност на офертата обаче не е предвиден като изискване, което трябва да е налице към датата на сключване на договора. Видно от разпоредбата на чл. 112, ал.2 от ЗОП нормативно установените предпоставки, при които възложителят следва да прекрати процедурата и да не сключи договор с избрания изпълнител не включват такова за проверка срока на предложението, респективно – за неговото потвърждаване. В тази връзка, решаващият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, според които изборът на изпълнител елиминира значимостта на срока на оферта. Изводите съответстват на законовата уредба, според която изискването за спазването му, в това число – за потвърждаване,е въведено като условие спрямо участниците в хода на все още неприключила процедура по възлагане. Това е така, тъй като целта на срока и неговото спазване е до приключване на процедурата с постановяване на крайния акт по възлагане - да бъдат разгледани именно актуалните и валидни предложения/оферти. В тази връзка, при определяне на този срок възложителят има ангажимент, както да съобрази същия с периода на работа на специално назначената от него комисия, така и в случай – че същият изтече преди да е постановено Решението за избор на Изпълнител, да изиска от Участниците да потвърдят офертите си. Непотвърждаването е основание за отстраняване на участник (а не на изпълнител) от процедурата. От съдържанието на разпоредбите в ЗОП не се установява наличие на такива, задължаващи възложителя да изпраща на Изпълнителя изявление за приемане на офертата. Това е така, тъй като императивното правило на чл.112, ал.1 ЗОП вменява на възложителя да сключи договор с избрания след проведената процедура Изпълнител. Касае се за дължимо фактическо действие, произтичащо от нормативен акт. Съгласно чл. 112 ал.6 от ЗОП Възложителят сключва договора в едномесечен срок след влизането в силата на решението за определяне на изпълнител или на определението, с което е допуснато предварително изпълнение на това решение, но не преди изтичане на 14-дневен срок от уведомяването на заинтересованите кандидати и/или заинтересованите участници за решението за определяне на изпълнител. Така установеният срок по същността си е инструктивен, тъй като видно от съдържанието на цитираната норма, неспазването на срока не е обвързано с конкретна негативна последица, в частност – не обуславя извод, че при просрочването му договор не може да бъде сключен. Същевременно, доколкото интересът от сключване на договора след приключване на административната процедура по възлагане на ОП е налице и за двете страни (възложител и изпълнител), активност в поведението за финализиране на отношенията, чрез подписване на договора в изискуемата по закон форма е необходимо и от двете страни. В случая от данните по делото се установява, че след като е изпратил обективираната си воля писмено на възложителя, изпълнителят не е водил последваща кореспонденция с ответника в посока въпроси и/или искане за изпълнение на задължението му по чл. 112, ал.1 от ЗОП, в това число – и за получаване на препис от двустранно разписания документ. Едва на 11.01.2023 г., за да мотивира намерението си за оттегляне от процедурата, Изпълнителят се позовава на изтекъл значителен период от време, през които не е получил разписан и от възложителя договор. Този, който обаче приема да участва в процедура, а в последствие се съгласява да сключи договор, при предварително зададени с обявената покана условия, е участникът в откритата процедурата по възлагане на обществена поръчка. За възложителя, сключването на договора с окончателно определения изпълнител е императивно задължение, а не избор (в този смисъл е Решение № 7066/10.06.2024 г. на ВАС, ІV отд. по адм.№ 2092/2024 г. ). Евентуалното неизпълнение на това задължение е предмет на специална защита, като същата е уредена в чл. 256 и чл. 257 АПК. Не може да бъде сподЕ. тезата на въззивника, че с уведомлението от 11.01.2023 г. офертата на „Хелпик“ ООД е оттеглена, съответно – че изтичането на срока й и липсата на приемане, е основание за прекратяване участието на изпълнителя в процедурата. В този смисъл следва да бъде посочено, че видно от съдържанието на писмо № 4293-Р от 11.01.2023 г., изявление на изпълнителя в посока изтекла оферта и/или оттегляне на същата липсва. Твърдения в подобен смисъл са направени едва в последващ момент, при водената между страните кореспонденция, но и след получен препис от двустранно разписания договор. Същевременно, с цитираното писмото от 11.01.2023 г., „Хелпик“ ООД акцентира на продължителния период от време за неполучаване на препис от договора и който период може да рефлектира върху самото изпълнение. Както бе посочено, срокът за сключване на договора по смисъла на чл. 112, ал.6 ЗОП е инструктивен и неспазването му не се отразява негативно върху възможността за сключването и след изтичането му. Получаването на препис е част от дължимото активно поведение и на самия Изпълнител, т.е. ако намерението на същия действително е да изпълни точно и в срок възложеното му, същият разполага с възможността своевременно да изиска препис от същия, респективно – ако липсва фактическо действие, да изисква изпълнение на задължението на Възложителя по реда на АПК. Следва да се посочи също така, че съобщението в ЦАИС ЕОП от 13.01.2023 г., по отношение подписването на договора от страна и на възложителя, има обвързващо действие. ЦАИС ЕОП към Агенцията по обществени поръчки представлява комплексна национална платформа за електронно възлагане, имаща за цел да постигне цялостно електронно възлагане на обществените поръчки, като обхваща всички етапи от процеса на възлагането на всички видове процедури като е изградена. Съгласно § 131, ал. 1 от ЗОП , считано от 15.01.2020 г., използването на електронната платформа ЦАИС ЕОП (чл. 39а от ЗОП) е задължително при провеждането на обществени поръчки. Всички данни, съдържащи се в средата, имат оповестително действие за ползващите се лица. Значението на валидността на офертата вече бе обсъдено в изложеното по-горе. В този смисъл и доколкото в специалния закон изрично основание за потвърждаване на същата и към датата на сключване на договора липсва, то твърдението за изгубване на обвързващата й сила се явява неоснователно. Значимо в случая е обстоятелството, че отношенията между страните, развили се в рамките на процедурата по възлагане на обществената поръчка не са преддоговорни, а с административен характер, като реализацията им е подчинена на специална уредба, в преобладаващата си част регулиранана с императивни правни норми. Самата административна процедура формално преминава през различни етапи – от вземане на решение за откриване, подготовка на документация, обявяване на покана за участие, подаване на предложения/оферти във връзка с условията на същата, разглеждане и обявяване на резултатите като същата приключва с влязлото в сила решение за определяне на Изпълнител (чл.108, т.1 от ЗОП). И ако при висящност на процедурата по възлагане на поръчката участниците имат право да оттеглят/изменят предложенията/офертите си в законоустановения срок на чл. 101, ал.7 ЗОП, то след приключването й, в частност - след влизане в сила на решението за избор на изпълнител, единствено възложителят, и то при строго определени условия, може да прекрати процедурата като откаже да сключи договора (чл.110, ал.2 ЗОП). В производството липсват данни „Хелпик“ ООД да е оттеглил офертата си в срока на императивната разпоредба на чл. 101, ал.7 ЗОП. Избраният за изпълнител не е заявил и изричен отказ да сключи договор с ответника (чл.110, ал.2, б.“а“ ЗОП), доколкото субективното му волеизявление в обратната посока е обективирано чрез подписването и изпращането на договора и внасяне на гаранция. Поради това изявлението от 11.01.2023 г. за оттегляне от процедура, която вече е приключила, е лишено от правна обоснованост и възможност. Евентуалният отказ на възложителя да изпълни императивно вмененото му задължение по чл. 112, ал.1 от ЗОП не съставлява основание за прекратяване на процедурата. Защитата срещу фактическото бездействие и формите на принуда спрямо Възложителя в посочения случай имат своята нормативна установеност в текстовете на чл. 256 и чл. 257 АПК от АПК. Евентуалната забава при изпълнение на същото задължение и начина по който тя би рефлектира върху точното изпълнение на насрещните задължения (а поконкретно изпълнението на договореното), би могла да обоснове претенции по чл. 19ж АПК, чиято реализация също се осъществява в хода на административно производство. Самото прекратяване на вече сключен договор е поставено в зависимост от договорените основания, съответно – установените за това предпоставки в самия закон. Предвид изложеното, и тъй като договорът за възлагане на обществена поръчка има административен характер, сключването му е подчинено на специфична правна уредба. Процесът се ръководи от императивно установени правила, изискващи обявяване, законосъобразно провеждане и приключване на процедурата по реда и условията, установени в ЗОП. В този смисъл, правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че договорът е сключен, защото „Хелпик“ ООД е избран за изпълнител. Нормата на чл. 112, ал.1 ЗОП не съдържа възможност за лична преценка на възложителя, въз основа на която същият може да откаже сключване на договор с избрания изпълнител. Щом не са налице някои от изрично посочените основания (чл.110 и чл.112 от ЗОП), възложителят е длъжен да влезе в правоотношението, което е предоопределено с актовете му, обявени, приети и постановени в предхождащата го и приключила процедура. Т.е съгласието на възложителя да встъпи в правоотношение, чиито предмет и условия, същият е задал предварително, канейки определен кръг лица за участие, се формира в хода и през резултата на самата реализирана процедура, като нейното законосъобразно провеждане – в крайна сметка води до възникване на задължението му за обвързаност с лицето, избрано в рамките на същата. При неизпълнението на задължението по чл. 112, ал.1 вр. с ал.6 от ЗОП, възложителят може да бъде обект на административна принуда, в резултат на която чрез акт на съда да бъде задължен да сключи договора. По отношение на изпълнителя обаче няма предвидена такава принуда. Законът е установил за него възможност за допълнителна субективна преценка относно това дали въпреки оповестения избор на възложителя, ще се обвърже с него, встъпвайки в договорна връзка. В този смисъл, волеизявлението на Изпълнителя, изразено писмено и обективиращо изричното му съгласие да встъпи в договор, е определящо за възникване на правоотношението, доколкото наличието му е предопределящо и за пораждане на нормативно установеното и дължимо фактическо действие на Възложителя. За неоснователни съдът намира твърденията на въззивника, че е неправилен изводът на първоинстанциония съд относно това, че изборът на Изпълнител „елиминира“ значимостта на срока на офертата на участника и че след като това Решение е влязло в сила, изпълнителят не може да прекрати участието си в процедура, която е финализирана. Доводите в тази насока следват от вече изложеното по – горе и при установеното във връзка със същото неправилно смесване на отделните етапи, реализиращи се в самата процедура. Специалният закон (ЗОП) прави ясно разграничение между отделните фази във връзка с това кога и как приключва една обявена открита процедура по възлагане на обществена поръчка, като се уредение възможностите на страните при висящност, съответно – при приключване на същата. В тази връзка, отказът от сключване на договор, предоставен като субективен избор само на изпълнителя, не е равнозначен с оттеглянето на оферта от участник. Ако при спецификата на процесното правоотношение, подчинено на специална уредба, е възможна някаква аналогия с разпоредби от гражданското, съответно – търговското право, то тя е с тази по чл. 290 от ТЗ. Процедурата обаче остава изцяло административна и в този смисъл тя се ръководи от изцяло разпоредбите на специалния закон, като субсидиарното приложение на ЗЗД и ТЗ е след сключването и при изпълнение на договора, но само доколкото не влиза в противоречие с целите и нормите на ЗОП. По така изложените съображения, съдът намира, че между страните в открита на процедура по възлагане на обществена поръчка, с предмет „Ремонт на таблени затвори във водовземна кула на ВЕЦ Пещера“, е възникнала договорна обвързаност. Договорът е бил сключен след законосъобразно проведена и приключила процедура по възлагане (чл.108 ЗОП). Същият е и в изискуемата по закон форма, като ирелевантен за възникването му е въпросът за момента на подписването му от двете страни, поради неправилното смесване на императивните изисквания, дължими в хода административната процедура по възлагане (в това число: възможностите на участниците, впоследствие и Изпълнителя през различите етапи от реализацията и задължението на възложителя след приключването й), с характерните за гражданскоправните сделки преддоговорни отношения, в частност - регулацията им, предвидена с разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 ЗЗД. Данните по делото сочат, че въпреки отправените му покани изпълнителят не е предприел действия в изпълнение на договореното, поради което поведението му в съответствие с чл. 47, ал.5 от договора е послужило като основание, както за разваляне на договорната обвързаност между страните, така и за усвояване на гаранцията, служеща за обезпечаване на изпълнението. Гаранцията по чл. 111 от ЗОП обезпечава изпълнението на договора и се дължи от избрания изпълнител – арг. от чл. 111 от ЗОП. Съгласието на „Хелпик“ ООД да изпълнява договора се гарантира чрез внасянето на банкова гаранция и представяне на оригинала на възложителя в деня на подписването на договора от негова страна - 17.10.2022 г. Дори и договорът да е бил подписан в по-късен момент, за „Хелпик“ ООД са възникнали съответните договорни задължения да пристъпи към изпълнение на Етап I - да изготви и предаде на възложителя План за безопасност и здраве и Програма за пробни изпитвания, като тази възможност е била налице и за това „НЕК“ ЕАД е дал на „Хелпик“ ООД и след изтичане на срока за изпълнение на дейностите по Етап I с писмо от 23.01.2023 г. Безспорно е установено, че както Етап І, така и Етап ІІ не са били изпълнени от изпълнителя – напротив, същият твърдейки, че липсва сключен договор изобщо не е пристъпил към изпълнение на задълженията си. Поради това и Писменото уведомление на „НЕК“ ЕАД до „Хелпик“ ООД от 21.03.2023 г. има характер на изявление за разваляне на договорното правоотношение, което се явява основание за усвояване на гаранцията. При това положение, полученото от ответника в размер на 54 799.80 лева, не е лишено основание, поради което същото не подлежи на връщане. Предвид всичко изложено въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а постановеното съдебно решение, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено. ПО ОТГОВОРНОСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ В ПРОЦЕСА: При този изход на делото и неоснователност на въззивната жалба, на въззивника разноски не се дължат, респ. не се налага изменение на присъдените с първоинстнанционото решение разноски на страните. Същевременно, в настоящото производство въззиваемият – ответник „Национална електрическа компания“ ЕАД е заявил своевременно претенция за разноски. Искането е по реда на чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Предвид горното и съобразно фактическата и правна сложност на спора, съдът намира, че в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски пред въззивната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 500 лева, равни на 255.65 € съобразяване чл.12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ брой 70 от 20.08.2024 г.), в сила от 01.01.2026 г. , при фиксиран курс 1 евро = 1.95583 лева, както и чл. 2 от Регламент (EО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото. Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав