Решение № 1032 от 10.8.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 3126/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК. С решение № 4912/29.07.2025г, постановено по гр.д.№ 1883/2022г по описа на СГС, е осъден Г. К. З., ЕГН ••••••••••, да заплати на Р. З. П., роден на •••••••• г. в •••, САЩ, на основание чл. 79, ал. 1 , вр. чл. 284, ал.2 ЗЗД сумата от 16 400.00 щатски долара, представляваща изтеглени парични средства в периода от 24.02.2027 г. до 27.03.2017 г. по пълномощно от 30.01.2017 г. за изпълнение на възложена на ответника Г. К. З. от Е. И. П. поръчка за осигуряване на необходимата му издръжка и закупуване на жилище, ведно със законната лихва върху сумата от 23.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлена исковата претенция за разликата до пълния предявен размер, като неоснователна. Отхвърлен е предявеният от Р. З. П., роден на •••••••• г. в •••, САЩ, срещу Г. К. З., ЕГН ••••••••••, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 3 084.00 лв., представляваща законна лихва за периода от 16.04.2018 г. до 23.02.2022 г., като неоснователен. Отхвърлени са предявените от Д. П., роден на •••••••• г. в •••, САЩ, срещу Г. К. З., ЕГН ••••••••••, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 , вр. чл. 284, ал.2 ЗЗД за сумата от 24 600.00 щатски долара, представляваща изтеглени парични средства в периода от 24.02.2027 г. до 27.03.2017 г. по пълномощно от 30.01.2017 г. за изпълнение на възложена на ответника Г. К. З. от Е. И. П. поръчка за осигуряване на необходимата му издръжка и закупуване на жилище, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 3 084.00 лв., представляваща законна лихва за периода от 16.04.2018 г. до 23.02.2022 г., и с правно основание чл.55 ЗЗД за сумата от 24 600.00 щатски долара, представляваща изтеглени парични средства в периода от 24.02.2027 г. до 27.03.2017 г. по пълномощно от 30.01.2017 г. за изпълнение на възложена на ответника Г. К. З. от Е. И. П. поръчка за осигуряване на необходимата му издръжка и закупуване на жилище, ведно със законната лихва върху главницата от 23.02.2022 г. до пълното изплащане на сумата, като неоснователни. Осъден е Г. К. З., ЕГН ••••••••••, да заплати на Р. З. П., роден на •••••••• г. в •••, САЩ, сумата от 1 131.01 лв., представляваща разноски по делото пред СГС. Решението е обжалвано от Г. К. З., чрез адв.Д.В., в частта му, с която исковата претенция на Р. З. П. по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.284, ал. 2 ЗЗД е уважена за сумата от 16 400щатски долара, ведно със законната лихва върху сумата от 23.02.2022г до окончателното й изплащане. Възразява, че съдът неправилно е приел, че ищците имат активна процесуална легитимация с оглед на завещателното разпореждане на наследодателя им в полза на въззивника, поради което не могат да се претендират отделни имуществени обекти или средства, които са завещани, тъй като завещаното имущество включва банкови влогове и движими активи. Сочи, че неправилно е прието, че е налице мандатно правоотношение въз основа на пълномощно от 30.01.2017г, че не е имало уговорка за отчетност или възнаграждение, което ищците не са доказали, с което съдът е излязъл извън рамките на спорния предмет. Изложил е, че не е отчетено, че е придобил средствата въз основа на завещанието на осн. чл.16, ал.1 ЗН и трябвало да ги задържи, а не да ги върне по чл.284, ал.2 ЗЗД. Със смъртта на доверителя се погасявало задължението по договора за поръчка и евентуалните задължения по поръчката се прекратявали, а сумите са преминали към наследника по завещание. Завещанието има вещно-прехвърлителен ефект и към момента на откриване на наследството обхваща и наличностите по банкови сметки, тъй като не са изключени от обхвата на завещателното разпореждане. Не било съобразено, че не е проведено доказване на задържането без основание по чл.284, ал.2 ЗЗД. В колизия е прието, че за лихвата за забава не е имало покана и не се дължи, а задължението за отчет е възникнало с първото теглене. Сочи, че съдът не е обсъдил универсалния характер на завещанието, дали вземането е в наследствената маса след като се сочи, че са получени и усвоени приживе от наследодателя чрез довереника. Не са анализирани в цялост доказателствата, неправилно е приложена разпоредбата на чл.284 ЗЗД. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че доказателствената тежест е на ответника, а не на ищците, че не е доказано, че парите не са били използвани за закупуване на имот или издръжка, че наследодателят им е бил в невъзможност да контролира действията на ответника и, че е оттеглил съгласието си за извършените действия преди отмяна на пълномощното, че е следвало да докажат неизпълнение на конкретни задължения и липсата на основание за задържане на сумите. С извършването на завещанието наследодателят на ищците е направил ясно волеизявление, че няма намерение да търси отчет или възстановяване на средствата, предоставени в изпълнение на поръчката. Оттеглянето на пълномощното с нотариално заверена декларация на 21.04.2017г също установява липсата на мандатно правоотношение, което е прекратено. Ответникът Р. З. П., чрез адв.К. В. от ВАК, е оспорил въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. По възражението, че само пълномощното не създава договор за поръчка, излага, че съдът не е постановил наличието на договор само въз основа на пълномощното, а е съобразил извършени тегления, липса на предадени средства, признание/обяснения от ответника в съдебно заседание относно направените огледи и преговори за имот. Относно доводите на въззивника, че наличието на универсално завещание обосновава правото му за задържи всички средства, сочи, че наличието на саморъчно завещание не изключва разглеждането на фактическо и правно основание за задържане на част от сумите поради мандат/поръчка преди смъртта. Облигационните права, включително и правото на отчет, могат да съществуват и да бъдат предмет на иск след смъртта на доверителя, когато са извършени действия в рамките на пълномощие и не е представена отчетност. По възраженията за доказателствената тежест сочи, че същата е на ответника да докаже основанието за задържането, след като сам е признал, че е извършвал действия по пълномощното. Със смъртта на доверителя се прекратява договорът за поръчка, но правните последици от извършените действия не се прекратяват и не се заличава задължението за отчет. Решението е обжалвано и от Д. П. и Р. З. П., чрез адв.К. В. от ВАК, в частта му, в която са отхвърлени предявените искове, с доводи, че е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Сочат, че за Д. П. не е установено, че завещателното разпореждане е универсално, тъй като постановените съдебни решения нямат обвързваща сила за него, тъй като не е страна в производството. Съдът не е изложил мотиви дали вземането по чл.284, ал.2 ЗЗД е включено в обхвата на завещанието. Относно лихвата да забава излагат доводи, че е следвало да се съобрази, че с изпращането на нотариална покана, ответникът е изпаднал в забава от 16.04.2018г. и, че непосочването на точен размер на сумата не води до друг извод. В писмената защита на процесуалния представител се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба. По оспорване на активната легитимация поддържа, че двамата ищци са наследници по закон на техния баща и наследодател, че предявяването на искове за защита на правата им като наследници обективира приемането на наследството чрез извършените от тях действия. Излага доводи, че е установено наличието на мандатно правоотношение, като договорът за поръчка е неформален. Цитира съдебна практика, че тежестта на доказване на изпълнено задължение за отчет по мандата е на довереника. С оттеглянето на пълномощното е прекратено мандатното правоотношение, като към този момент ответникът е бил изтеглил сумите, поради което към момента на смъртта на наследодателя за него е възникнало правото да иска отчет и е възникнало вземането му от ответника за получените негови суми от влоговете му. Излага, че по отношение на ищеца Р. П., в отношенията с ответника Г. З., е прието с решение на ВКС, че завещанието е универсално, а спрямо Д. П. решението на ВКС няма обвързваща сила относно характера на завещанието, а във влезлите в сила решения е прието, че се касае за завет, а не за универсално завещание и поради това процесните суми не са част от завещаното имущество. По отношение на дължимостта на лихвата за забава цитира съдебна практика, че не е необходима покана, а задължението на довереника по договора за поръчка е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката, след което той е длъжен да отчете незабавно и без покана. Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество е частично неправилно. Ищците по делото Д. П. и Р. З. П. са посочили в исковата молба, че са наследници по закон на баща им Е. И. П., починал на •••••••• г. в страната, който е упълномощил ответника Г. З. за извършване на различни действия, включително и за теглени на парични средства от банкови сметки, с пълномощно от 30.01.2017 г. и постигнато помежду им устно съгласие с възлагане на поръчка за осъществяване на действията по пълномощното за осигуряване на необходимата издръжка на наследодателя им и закупуване на жилище. Ответникът е извършил тегления на суми през периода от 24.02.2027 г. до 27.03.2017 г. от банкови сметки на наследодателя им Е. П. и превод по негова банкова сметка общо в размер на 49 200 щатски долара, връщането на които от ответника е поискано приживе от техния наследодател, който е бил във влошено здравословно състояние. На 29.03.2017г наследодателят им е съставил саморъчно завещание в полза на ответника Г. З., което е за част от наследството на баща им Е. П. и не включвало вземанията му за парични суми, включително и за тези от банковите му сметки. На 21.04.2017г е било оттеглено пълномощното от наследодателя им спрямо ответника. След като е разбрал за изтеглените суми на 25.04.2017г Е. П. е имал среща в дома им с Г. З., при която последният е обещал, че ще се уточнят за парите. На 2.05.2017г наследодателят им се е срещнал с Г. З. в дома си и той е отказал да върне парите, да му даде обяснения за какво са изтеглени. Баща им бил разстроен, разочарован, обиден, чувствал се предаден. П. не се чувствал добре, предстояло му постъпване в болница, но се опитал да пише писма на ръка до З., с които искал да му бъдат върнати парите и да му бъде дадено обяснение. На ••••••••г Е. П. е починал в болницата. Изложили са, че съгласно чл.281 ЗЗД довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което е получил във връзка с нея и е следвало да изпълни основното си задължение по даване на сметка на доверителя, но не е изпълнил задължението си да закупи апартамент и да даде отчет. Ищците са заявили, че са подали жалба пред РП-София във връзка с изтеглените парични средства, като в хода на разследването е било установено, че З. е изтеглил сумата от 49 200щатски долара от сметката на упълномощителя. При разпита му ответникът Г. З. е признал, че по сметката му в банка се съхранява сумата от 40 000долара, които не е теглил и не се е разпореждал с тях. Изложили са, че поради неизпълнение на задължението по чл.284, ал.2 ЗЗД са наследили вземането, тъй като е същото е имуществено право, и имат право да го реализират. Изпратили са нотариална покана до ответника да даде отчет по упълномощителната сделка за изтеглените 49 200USD, която му е била връчена на 30.04.2018г. Посочили са, че са оспорили завещанието по съдебен ред с иск по чл.30 ЗН, предмет на гр.д.№ 13761/2017г. на СГС, ГО, I-8 с-в, като същото е отменено с решение на ВКС за 1/3 ид.част за Р. З. П. и му е възстановена същата, а за Д. П. решението е влязло в сила като необжалвано, с което исковата му претенция е била отхвърлена. Претендирали са на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 284, ал.2 ЗЗД да бъде осъден Г. К. З. да заплати на всеки от тях по сумата от по 24 600.00 щатски долара, представляваща изтеглени парични средства в периода от 24.02.2027 г. до 27.03.2017 г. по пълномощно от 30.01.2017 г. за изпълнение на възложена на ответника Г. К. З. от Е. И. П. (баща на ищците) поръчка за осигуряване на необходимата му издръжка и закупуване на жилище, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане от ответника на всеки от ищците на сумата от по 3 084.00 лв., представляваща законна лихва за периода от 16.04.2018 г. до 23.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.02.2022 г. до пълното изплащане на сумата. При условията на евентуалност ищците Д. П. и Р. З. П. са предявили срещу ответника Г. К. З. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за заплащане на горепосочените суми. Ответникът Г. К. З. е оспорил предявените искове. Навел е доводи за недопустимост на производството поради липса на активна процесуална легитимация на ищците от извършеното завещателно разпореждане от техния наследодател в негова полза; липса на правен интерес за ищците от предявените искове, предвид характера на пълномощията и отпадане на качеството им на кредитор за претендираните вземания с пораждане действието на завещателното разпореждане в негова полза. Първоначално е оспорил наличие на договор за поръчка за закупуване на жилище между него и наследодателя на ищците, а впоследствие е заявил, че устно са му били дадени указания за извършване на разходи за осигуряване на необходимата му издръжка и закупуване на имот. Изложил е, че е имал основание да задържи сумата въз основа на универсално завещателното разпореждане от 29.03.2017г. По исковата претенция по чл.55 ЗЗД е заявил, че не се е обогатил и не дължи връщане на сумата. С обжалваното решение съдът е уважил исковата претенция на Р. З. П. за сумата от 16 400 щатски долара, представляваща изтеглени парични средства в периода 24.02.2017г до 27.03.2017г по пълномощно от 30.01.2017г за изпълнение на възложена на ответника Г. З. от наследодателя на ищците Е. И. П. и е отхвърлил исковата претенция до пълния й размер като неоснователна. Приел е, че завещателното разпореждане е било отменено за 1/3 ид.част и намалено с 1/3 ид.част само по отношение на Р. З. П., а за 2/3 ид.ч. не е отменено, тъй като не е било обжалвано решението, поради което е отхвърлил исковата претенция на Д. П.. Отхвърлил е исковите претенции за лихва по чл.86 ЗЗД, като е приел, че с отправената нотариална покана не е посочен размер на сумата, която следва да се отчете, срок за предаването и след изтичането на който ответникът би изпаднал в забава. Исковата претенция по чл.55 ЗЗД от Р. З. П. е оставена без разглеждане, поради частично уважаване на исковата му претенция по чл.284 ЗЗД и отхвърлена като неоснователна предявената от Д. П., тъй като с влязло в сила решение е отхвърлена исковата му претенция по чл.30, ал.1 ЗН вр. с чл.28 ЗН. Безспорно между страните е, а и от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №24/13.01.2022 г., издадено от Столична община – район «Триадица», се установява, че Е. И. П. е починал на •••••••• г., като е оставил за свои наследници по закон ищците - Д. П. (син) и Р. З. П. (син). Не се спори, че със саморъчно завещание от 29.03.2017 г., Е. И. П. се е разпоредил за след смъртта си в полза на Г. К. З., използвайки израза: "Завещавам моето движимо и недвижимо имущество след моята кончина да бъде наследено от Г. К. З.". Завещанието е обявено от нотариус Д. Д. чрез приетия като доказателство по делото Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 10.05.2017 г. и вписано в Служба по вписванията на 30.05.2017 г. Не е спорно между страните по делото, че с пълномощно от 30.01.2017 г., с нотариална заверка на подписа с рег.№838/30.01.2017г., удостоверена от нотариус В. Г. с рег. № ••• на НК, Е. И. П. е упълномощил ответника Г. К. З. да го представлява, включително и като се разпорежда със суми от неговите банкови сметки. От представените по делото писмени доказателства (справка салда по сметки, платежни нареждания и др.) се установява, а същото обстоятелство не се и оспорва от ответника, че в периода от 24.02.2027 г. до 27.03.2017 г. е изтеглил от банковите сметки на Е. И. П. сума в общ размер от 49 200 щатски долара. От представеното по делото нареждане за презграничен превод от 27.03.2017 г. (лист 86 от делото) се установява, че на 27.03.2017 г. е извършен превод от банковата сметка на Е. И. П. в «Уникредит Булбанк» АД по банкова сметка на ответника Г. К. З. в «Райфайзен Банк» АД на сумата от 40 000.00 щатски долара с посочено основание за плащане «захранване», след «продажба на имот». Видно от представената по делото декларация от 21.04.2017 г. с нотариална заверка на подписа с рег.№316/21.04.2017 г., удостоверена от нотариус В. Г. с рег.№ ••• на НК (лист 19 от делото), Е. И. П. е оттеглил даденото пълномощно на ответника Г. К. З. от 30.01.2017 г. С решение № 266664 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. № 13716/2017 г. по описа на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Д. П. и Р. З. П. срещу Г. К. З. субективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН вр. с чл. 28 от ЗН – за намаляване на завещателно разпореждане: Саморъчно завещание от 29.03.2017 г. на Е. И. П., обявено на 10.05.2017 г. и вписано в Служба по вписванията на 30.05.2017 г., до размер от 2/3 идеални части от стойността на цялото имуществото на наследодателя, включващо се в наследствената маса. Решението е обжалвано от ищеца Р. З. П. с доводи за неправилност, по повод на което е образувано в. гр. д. № 1125/2022 г. по описа на САС. С решение № 1394 от 21.11.2022 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 1125/2022 г,. е потвърдено решение № 266664 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. № 13716/2017 г. по описа на СГС, I-8 състав. С Решение №509/30.07.2024 г., постановено по гр.д.№1635/2023 г. по описа на ВКС, І-во гр.отделение, е отменено въззивно решение № 1394 от 21.11.2022 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 1125/2022 г., с което е потвърдено решение № 266664 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. № 13716/2017 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Р. З. П. против Г. К. З. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, вр. с чл. 28 от ЗН за намаляване на завещателно разпореждане: Саморъчно завещание от 29.03.2017 г. на Е. И. П., обявено на 10.05.2017 г. и вписано в Служба по вписванията на 30.05.2017 г., включително и в частта му за разноските, и е намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН с 1/3 ид. ч. универсалното завещателно разпореждане на Е. И. П., починал на •••••••• г., извършено със саморъчно завещание от 29.03.2017 г. в полза на Г. К. З., като е възстановена на Р. З. П. запазената 1/3 ид. част от наследството на баща му Е. И. П., починал на •••••••• г. От представената по делото нотариална покана, връчена на ответника Г. К. З. на 16.04.2018 г., видно от извършеното удостоверяване от нотариус В. М. с рег. № ••• на НК, се установява, че ищците Д. П. и Р. З. П. са поканили ответника да им предостави отчет и разходооправдателни документи за начина, по който са изразходвани, изтеглените от банковите сметки на Е. И. П. парични средства. С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното. По възражението –за липса на активна процесуална легитимация на ищците съдът приема, че наличието на завещателно разпореждане не е пречка за предявяване на исковата претенция от наследниците на упълномощителя и възложител по договора за поръчка или за обезщетение за неоснователно обогатяване, което имуществено право е наследимо. По делото първоинстанционният съд е разгледал искова претенция по чл.79 ЗЗД вр. с чл. 284, ал.2 ЗЗД на всеки от ищците за сумата от по 24 600.00 щатски долара, представляваща изтеглени парични средства в периода от 24.02.2027 г. до 27.03.2017 г. по пълномощно от 30.01.2017 г. за изпълнение на възложена на ответника Г. К. З. от Е. И. П. (баща на ищците) поръчка за осигуряване на необходимата му издръжка и закупуване на жилище. Съгласно чл.284, ал.1 ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, а съгласно ал. 2 - довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Въззивният съд приема, че поради това, че е безспорно установено и страните не спорят, че е налице неизпълнение на договора за поръчка, то е неоснователна исковата претенция за отчет на изпълненото по чл.284, ал.1 ЗЗД, като договорът е бил развален поради неизпълнение. С оглед на твърденията в исковата молба следва да се разгледа евентуално предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за обезщетение за неоснователно обогатяване от страна на ответника, тъй като пълномощното е оттеглено и договорът за поръчка е развален поради неизпълнението му. Нормата на чл. 55, ал. 1 урежда специални фактически състави на т. нар. „престационна кондикция“, при която задължението за реституция възниква от даването, респ. получаването на имуществено благо при първоначална липса на основание, при очаквано основание, което впоследствие не се е осъществило, или когато, макар да е съществувало към момента на имущественото разместване, впоследствие то е отпаднало с обратна сила. Във всички хипотези на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД на връщане подлежи всичко получено без кореспондиращо му основание за имуществено разместване, независимо от момента, в който е консолидирана липсата му – при самото преминаване на имуществени блага в патримониума на ответника, при неосъществяване на очакваното му настъпване или при ретроактивното му отпадане. От обсъдените доказателства, а и от признанието на ответника в откритото съдебно заседание на 7.05.2025г, както и в молба-становище от 24.04.2025г., Г. З. за наличие на мандатно правоотношение, което е признание по смисъла на чл.175 ГПК на неизгоден факт, се установява, че освен упълномощителната сделка е сключен и устен договор за поръчка, с която е възложено на ответника да търси и закупи жилище за наследодателя, поради което наведените доводи във въззивната жалба, че не е налице такъв договор е неоснователно, при наличието на изрични изявления от ответника пред първата инстанция, че сумите са били за извършване на разходи за осигуряване на необходимата му издръжка и закупуване на имот. Едностранният характер на упълномощаването като правна сделка не е основание да бъде изключен нейния каузален характер. Договорът за поръчка няма изискване за форма. Възможно е съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени средства. /Така Решение № 59/6.03.2014г на ВКС по гр.д.№ 4617/2013г, IV Г.О., ГК./ Когато в отношенията си с третите лица довереникът действа от името и за сметка на довереника, той се ползва от представителна власт по даденото му пълномощно. В тези случай, дори когато мандатът е за придобиване на вещни права върху недвижими имоти, няма изискване за форма на договора за поръчка. С оглед установеното неизпълнение по договора и развалянето на същия, то за ответника е възникнало задължението да върне получените суми за изпълнение на договора. Присъщото за мандатното правоотношение правомощие за разпореждане с предоставените средства и задължение за съхранение на полученото е средство за изпълнение на възложеното правно действие. За упълномощеното лице възниква задължението да отчете/предаде/ на упълномощителя полученото от него име и за негова сметка предвид създаденото мандатно правоотношение, а при неизпълнение да върне полученото. Не е спорно между страните, че ответникът не е изпълнил договора за поръчка и не е дал сметка и предал всичко, което е получил за да изпълни поръчката, поради което същият дължи връщане. По спорния въпрос дали вземането е включено в обхвата на завещателното разпореждане и вида на завещанието, съдът съобрази, че с обсъденото решение на ВКС е намалено завещателното разпореждане до 1/3 из.ч. и е възстановена запазената част от наследството за Р. З. П.. Възраженията на въззивника Д. П. относно вида на завещанието и, че същото не е универсално са неоснователни. В обсъденото решение на ВКС по чл.30 ЗН са изложени мотиви относно характера на завещателното разпореждане. Не може да се приеме, че тъй като въззивникът Д. П. не е обжалвал въззивното решение, то за него следва да се приеме, че завещателното разпореждане има характер на завет, още повече, че мотивите на съдебните актове нямат сила на пресъдено нещо. Относно характера на саморъчното завещание от 29.03.2017г, с което Е. П. се е разпоредил за след смъртта си, използвайки израза „Завещавам моето движимо и недвижимо имущество след моята кончина, да бъде наследено от Г. К. З.”, следва да се разтълкуват отделните завещателни разпореждания във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя. Както посочва ВКС цялостният прочит на завещанието, с което първо изрично завещателят е отменил предходните си завещания, а впоследствие е завещал имуществото си на ответника, употребявайки израза „моето движимо и недвижимо имущество”, сочи на извода, че волята на завещателя е била да се разпореди с цялото си имущество, без каквито и да било разграничения и ограничения, и се касае за универсално завещание. Неизползването на думата „цялото”, а „ моето”, дава основание да се приеме, че е употребена вместо израза „притежаваното от мен” и не е основание да се приеме, че завещанието е частно. Съгласно решение № 268/29.09.2012г на ВКС по гр.д.№ 410/2011г, I ГО, е прието, че законът не поставя изискване при съставяне на универсално завещание завещателят изрично да посочи, че се разпорежда с цялото си имущество, съгласно употребените в чл.16, ал.1 ЗН изрази. Отмяната на всички предходни завещания, липсата на уточнение, че завещанието се отнася до имущество, намиращо се на територията на РБългария, или, че се отнася до част от имуществото му, както и липсата на всякакво друго разграничение на имуществото си, от което и се налага извод, че завещателят не е изразил воля, касаеща част от имуществото му и предвид употребения израз „моето движимо и недвижимо имущество”, е формирал воля да завещае цялото си имущество на ответника по делото. С решението за намаляването на завещателното разпореждане на основание чл.30, ал.3 ЗН и възстановяване на Р. З. П. на запазената му 1/3 ид.ч. от наследството на баща му Е. И. П., то за тази 1/3 част имущественото право не се включва в полученото по завещание от ответника и, не я е придобил въз основа на същото. Поради неизпълнение на договора за закупуване на жилище и развалянето на договора, то ответникът се е обогатил с получената сума от наследодателя на ищеца Р. З. П., и на отпаднало основание дължи обезщетение за неоснователно обогатяване за 1/3 ид.ч от сумата от 49 200USD- 16 400 USD на Р. З. П., от изтеглени парични средства в периода 24.02.2017 г до 27.03.2017г по пълномощно от 30.01.2017 за изпълнение по възложена на ответника З. от Е. И. П. поръчка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-23.02.2022г. до окончателното изплащане. С оглед отхвърлянето на исковата претенция чл.30 ЗН с влязло в сила решение № 266664 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. № 13716/2017 г. по описа на Софийски градски съд, за 2/3 идеални части, което не е обжалвано от Д. П., то предявените в производството по настоящето дело от него искове с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД вр. с ч.79, ал.1 ЗЗД и евентуален иск по чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По отношение на исковата претенция за лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се посочи, че дължимосттта на същата настъпва след отправена покана за плащане. По делото е представено писмо от наследодателя до ответника от 2.05.2017г за връщане на сумата от 40 000лв., което няма данни да е връчено на ответника, а за същото е узнал с представянето му по настоящето дело. От представената нотариална покана с рег. № 4097/2018г от Д. П. и Р. З. П. до Г. К. З., връчена му на 16.04.2018г, се установява, че са отправили покана до него да върне изтеглените от него суми, съобразно полагащата им се запазена част 2/3 от наличността по сметките към 20.07.2017г. Изрично са посочили, че не е дал отчет приживе на упълномощителя Е. П., а след смъртта му не е дал отчет по упълномощителната сделка на законните му наследници, поради което го канят да извърши отчетна сделка като им представи отчет и разходооправдателни документи за начина, по който е изразходвал изтеглените средства в полза на упълномощителя. С оглед уважаване на исковата претенция по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД на Р. З. П. срещу Г. К. З. следва да се уважи и исковата претенция за лихва за забава за периода 16.04.2018г до 23.02.2022г-датата на исковата молба за сумата от 3 084.00лв. за законна лихва за забава. В частта, с която е отхвърлена исковата претенция на Р. З. П. срещу Г. К. З. за лихва за забава за периода 16.04.2018г до 23.02.2022г-датата на исковата молба за сумата от 3 084.00лв. за законна лихва за забава решението следва да се отмени и да се постанови, че се осъжда на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Г. К. З. да заплати на Р. З. П. сумата от 1756.82евро/ в левова равностойност 3 084.00лв./ за законна лихва за забава върху главницата за периода 16.04.2018г до 23.02.2022г-датата на исковата молба. При изчисляване на законната лихва с calculator.bg се установява, че същата е в по-висок размер от претендираната, но съдът не може да се произнася плюс петитум поради което се присъжда до размера на поисканата. Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции в останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ГПК, като се съобрази, че сумата от 1/3 ид.ч. по исковата претенция на Р. З. П. се дължи от Г. К. З. като обезщетение за неоснователно обогатяване поради отпаднало правно основание по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД-по евентуално предявения иск. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден Г. К. З., ЕГН ••••••••••, да заплати на Р. З. П., роден на •••••••• г. в •••, САЩ сумата от 500евро за разноски за адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция и сумата от 31.54евро / в левова равностойност 61.68лв./ за разноски за държавна такса, както и допълнително разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 200евро. На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден Г. К. З., ЕГН •••••••••• да заплати на Р. З. П., роден на •••••••• г. в •••, САЩ сумата от 2000евро за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Мотивиран от горното, съдът