РЕШЕНИЕ

гр. гр. Лом, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20231620102233 по описа за 2023 година Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл.220, ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД от Б. Г. А., ЕГН: ••••••••••, адрес: гр. •••••, чрез адвокат Д. К. от АК- •••, срещу Община В., БУЛСТАТ: ••••, адрес: гр. В., ул.••••, представлявана от •••• на общината И. Х. Б., за признаване за незаконно уволнението на ищеца, заемал длъжността „•••• на Община В.“, възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на ответника да изплати на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие в размер на една месечна заплата – 2300 лева бруто, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски по водене на делото.

Твърди се в исковата молба, че на 10.11.2011 год. ищецът Б. А. сключва с община В. индивидуален трудов договор № 203/10.11.2012 год., като е назначен на длъжност „•••• на община В.”, като към договора са подписани множество анекси. Със заповед N 1120/25.09.2023 год. ••• на община В.- И. Б., прекратява едностранно трудовото правоотношение с ищеца. В същата е посочено, че на Б. А. следва да се изплатят два дни годишен отпуск. Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, същото противоречи на буквата и духа на закона и по-специално на Кодекса на труда и Закона за местното самоуправление и местната администрация. Основанията са следните: Първо: В трудовия договор изрично е посочено, че се сключва не само на основание чл. 39, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 т. 3 от ЗМСМА, но и на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, като изричното посочване на КТ означава, че конкретният трудов договор е регламентиран от двата закона и при освобождаването на ищеца от заеманата длъжност важат както основаването на решението на основа целесъобразност, така и съответните защити при уволнение. Към датата на връчването на заповедта за уволнение ищецът е бил в болнични, като болничният лист е представен пред работодателя и не е съобразена закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. Второ: В т. 9 от трудовия договор е предвиден срок на предизвестие от един месец, като действително освобождаването на ••••а може да е само на основание целесъобразност, но поради изгодността на срока за предизвестие и за двете страни ••• на Община В. няма право да освободи ••••• без предизвестие. Трето: Към момента на подписване на заповедта ••• И. Б. не е имал право да подписва заповедта за освобождаването на Б. А.. Съгласно чл. 161, ал. 1 кандидат, който е държавен или местен орган или заема служба в администрацията на държавен или местен орган, с изключение на кандидат за общински съветник, задължително ползва по свой избор неплатен служебен отпуск или платен годишен отпуск за времето от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите. В този смисъл са и указанията на Централната избирателна комисия от 12.09.2023 год., в случаите, когато действащ кмет е регистриран за кандидат за ••••, район или кметство, за времето, в което е в отпуск (от деня, следващ решението за регистрация в ОИК до обявяване на резултатите), той определя със своя заповед за временно изпълняващ длъжността кмет един от ••••овете на общината. Следователно, излизането в отпуск на ••••, е по силата на императивна законова норма. Видно от Решение 58/24.09.2023 год. на Общинска избирателна комисия- В., И. Б. е регистриран на същата дата като кандидат за кмет, т.е. бил е в отпуск и е нямал правомощията да издаде подобна заповед, като последната е нищожна.

Иска се: Да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, заемал длъжност „•••• на Община В.“, възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на ответника да изплати на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие в размер на една месечна заплата – 2300 лева бруто, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В последното открито съдебно заседание е допуснато изменение на иска чрез намаляване размера на същия за претендираното обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, като претенцията е намалена до размер 1285, 92 лв.

Писмен отговор по чл. 131 ГПК е постъпил в срок от ответника. Твърди се, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Б. Г. А. заема длъжността „•••• на община В.“ от 14.11.2011 г. на основание Трудов договор № 230/10.11.2011 г. На основание чл. 44. ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 39, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация със Заповед № 1120/25.09.2023 г. е прекратено трудовото правоотношение с Б. Г. А., считано от 26.09.2023 г. Представеният в Община В. болничен лист е за периода от 12.09.2023 г. до 25.09.2023 г. включително, а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е с дата, считано от 26.09.2023 г., т.е. след изтичане на срока на отпуска за временна нетрудоспособност. Абсолютно неоснователно и правно неиздържано е твърдението, че поради „кадрови дефицит" ••• на общината е нямал право да прекратява трудовият договор без предизвестие. Невярно е и твърдението, че от 24.09.2023 г. ••• на общината бил в отпуск поради регистрирането му като кандидат за кмет с Решение № 58 от същата дата на Общинска избирателна комисия - В.. Приложеното към исковата молба Решение № 58/24.09.2019 г. се отнася за изборите за общински съветници и за •••• на 27.10.2019 г., а Решение № 58-МИ/26.09.2023 г. е с друго съдържание. Регистрацията му като кандидат за кмет с кандидатската листа от ПП „••••• „••••” за участие в изборите за •••• В. на 29.10.2023 г. е с Решение №52-МИ/26.09.2023 г. и за общински съветник от същата листа е с Решение №51-МИ/26.09.2023 г. Към 25.09.2023 г. - датата на издаване на Заповед № 1120/25.09.2023 г., ••• е изпълнявал длъжността „••••“. Нормата чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА предвижда, че освобождаването на ••••естник- кмет се извършва със заповед на ••••, към която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържанието й. Както назначаването на ••••а се извършва по политически съображения, така и освобождаването му е акт на политическа целесъобразност, поради което мотивите на издателя й не подлежат на съдебен контрол. ••••ът не би могъл да основе защитата си на тези мотиви, поради което и въвеждането им в заповедта не е необходимо /така определение № 713 от 6.06.2013 г. на ВКС по гр. д. №46/2013 г., I. г.о., ГК/. При оспорване законосъобразността на заповед, издадена на това основание, съдът следва да провери единствено дали освободеният е назначен на длъжността ••••, за която е приложимо основанието по чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА, и дали е освободен от оправомощения за това орган - •••• на общината. Задължителната съдебна практика е константна в разбирането си, че съдебният контрол за законност на уволнението на ••••а е допустим, но се разпростира само в две насоки - относно спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта /респ. дали заповедта е издадена от оправомощения орган - •••• на общината/; както и дали освободеното лице заема длъжността "••••", за която е приложимо специалното основание по чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА. Иначе самата преценка на работодателя за освобождаване на ••••а е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Това основание за освобождаване е специално и аналогично на основанието по чл. 19а, ал. 2 от ЗАдм., при статута на органите на изпълнителната власт, уреден в ЗАдм. /централни, териториални и други еднолични - чл. 19/ и ЗМСМА. ••• е орган на изпълнителната власт в общината - чл. 38, ал. 1 от ЗМСМА /териториален орган на изпълнителна власт според чл. 19, ал. 3 от ЗАдм./; той и ••••ът /който го ••••ества при отсъствие и изпълнява неговите правомощия, когато това е предвидено в закон - чл. 39, ал. 2 и 3 от ЗМСМА/ имат всички права по трудово правоотношение, освен тези които противоречат или са несъвместими с правното им положение - чл. 19а, ал. 1 от ЗАдм. и чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА. Освобождаването на ••••а без предизвестие по чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА от назначилия го орган – ••••, е по преценка на последния /това, макар да не е посочено изрично в разпоредбата на ЗМСМА, следва от аналогията с чл. 19а, ал. 2 от ЗАдм./. Уволнението е законно, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ - неоснователни. В този смисъл е и Решение по гр. д. № 898/09 г., на ВКС, трето г. о., постановено по реда на чл. 290 от ТПК. Също така последователната и константна практика на ВКС приема, че възложената на •••• за изпълнение през мандата програма и цел несъмнено обуславя и правомерността на предприета от него промяна в сформирания ръководен екип по смисъла на посочената законова разпоредба. Уволнението по този ред не е самоцелно, какъвто наистина не е нито духът, нито целта на нормата на закона, осигуряваща на •••• един благоприятен за него способ за едностранно преустановяване на съществуващата трудовоправна връзка със ••••а. При този начин на сформиране на екип не се ограничава правото на труд, нито правото на защита срещу незаконно уволнение /налице е специален ред за осъществяване на такава/. Както назначаването, така и освобождаването на ••••.-••••, почива изцяло на управленска целесъобразност. По този начин не се стига до отклоняване от принципа на законоустановеност на основанията за уволнение, нито до въвеждане на пълна свобода за уволнения, а се създава по- голяма гъвкавост и либерализиране в режима на уволненията в съответствие с динамичните социално-икономически условия /така определение № 713 от 6.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 46/2013 г., I. г.о., ГК/. Длъжността "••••" е политическа. Тя се заема по политическа целесъобразност. ••••ът е назначен от изборен орган и е освободен по целесъобразност, за което се носи единствено политическа отговорност.

В откритото съдебно заседание по делото ищецът не се явява, като се представлява от адв. Д. К. от ПАК, който поддържа исковете.

В откритото съдебно заседание по делото ответникът Община В. се представлява от адв. Ц.Д. от МАК, който оспорва исковете.

Съдът, след като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от Трудов договор № 203/10.11.2011 год. се установява, че между ищеца и Община В. е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е назначен на длъжност „•••• на община В.”. В същия е вписано, че се сключва на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 39, ал. 1 и чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, а в т. 6 от договора е посочено, че договорът се сключва за неопределено време. Предвидено е в т. 9 и прекратяването на договора с едномесечно предизвестие за двете страни.

Със Заповед № 1120/25.09.2023 г. на •••• на Община В. – И. Б., получена лично от ищеца на 25.09.2023 г., трудовото правоотношение е прекратено, считано от 26.09.2023 г. на посочено в заповедта основание: „чл. 44, ал. 1, т. 3 и ал. 2 и във връзка с чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА“.

Видно от представен болничен лист № Е20232005356/11.09.2023 г. ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периода от 12.09.2023 г. до 25.09.2023 г. С Решение № 51-МИ/26.09.2023 г. на Общинска избирателна комисия – В. е регистрирана кандидатска листа от ПП „••••• „••••“ за участие в изборите за общински съветници на 29.10.2023 г. в Община В., в която кандидат е И. Х. Б.. С Решение № 52-МИ/26.09.2023 г. на Общинска избирателна комисия – В. е регистрирана кандидатска листа от ПП „••••• „••••“ за участие в изборите за •••• В. на 29.10.2023 г. в Община В., с регистриран кандидат И. Х. Б.. С оглед така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл.220, ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на ответника да изплати на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие в размер на една месечна заплата – 2300 лева бруто, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В последното открито съдебно заседание е допуснато изменение на иска чрез намаляване размера на същия за претендираното обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, като претенцията е намалена до размер 1285, 92 лв.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ:

С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните обстоятелства: наличието на трудово правоотношение, възникнало между страните по делото, по силата на трудов договор, както и че същото е прекратено с издадената заповед на •••• на общината. Посочените обстоятелства се установяват и от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства – гореописаните трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

При осъществяване на своята дейност, в рамките на определения в структурата на общината/района брой ••••ове, ••••те на общини свободно могат да определят своя управленски екип - ••••естниците, които ще ги подпомагат. ••••те назначават ••••овете и определят техните функции (чл. 39, ал. 1 от ЗМСМА) изключително по своя преценка и без ограничения. Съгласно чл. 83, ал. 1 от КТ длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерски съвет или устав. Разпоредбата на 38, ал. 2 от ЗМСМА предвижда, че единствено ••• на общината, както и ••••те на райони и кметства се избират пряко от населението. Съответно на правото на •••• на район да назначава ••••.•••• на район по своя преценка е предвидената възможност •••• на район да бъде освободен от длъжност без предизвестие от същия орган (чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА). Правното положение на ••••овете като част от екипа на изборен орган, прави приложима при прекратяването и на специалната разпоредба на чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА, предвиждаща, че освобождаването на ••••овете се извършва без предизвестие, със заповед на •••• на общината/района, към която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържание. Такова е и даденото тълкуване по постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 309 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 898/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 459 от 01.06.2010 г. по гр. д. № 1358/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 274 от 31.05.2010 г. по гр. д. № 110/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 811 от 14.05.2010 г. по гр.д № 3217/2008 г. на ІV г.о. и др.), дало отговор на въпроса дали разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА визира самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение със ••••а на община/район или определя само акта, с който се прекратява трудовото правоотношение, а основанията са посочени в КТ, както и относно необходимото съдържание на заповедта за уволнение, издадена на основание чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА.

Освобождаването на ••••. •••• без предизвестие по чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА от назначилия го орган – ••••, е по преценка на последния /това, макар да не е посочено изрично в разпоредбата на ЗМСМА, следва от аналогията с чл.19а, ал.2 от ЗАдм./. Преценката не е обвързана с основанията по КТ, по целесъобразност е и не подлежи на съдебен контрол. При оспорване освобождаването на това основание съдът следва да провери само дали освободеният е назначен на длъжността ••••. кмет, за която е приложимо основанието по чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА, и дали е освободен от оправомощения за това орган – ••• на общината. В случая двете предпоставки са налице и уволнението е законно. /В този смисъл е и Р по гр.д. №898/09 г., на ВКС, трето г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК./Видно от публикуваните две решения на официалната страница на ОИК - В. - Решение № 51-МИ/26.09.2023 г. за регистриране на кандидатска листа за участие в изборите за общински съветници на 29.10.2023 г. в Община В., и Решение № 52-МИ/26.09.2023 г. за регистриране кандидатска листа за участие в изборите за •••• В. на 29.10.2023 г. с регистриран кандидат И. Х. Б., е, че към датата на издаване на заповедта за уволнение /25.09.2023 г./ ••• на общината И. Б. не е започнал ползването на служебния си отпуск за времето от регистрацията до обявяване на изборните резултати, тъй като още не е била регистрирана кандидатската листа, в която Б. е кандидат. Т.е. към 25.09.2023 г. – датата на издаване на Заповед № 1120/25.09.2023 г., И. Б. е изпълнявал длъжността •••• В., не е бил регистриран кандидат за кмет или за общински съветник, поради което издадената заповед не е нищожна и е издадена от компетентен орган. Ищецът в тази връзка представя решение на ОИК – В. от 2019 г., което няма връзка с предмета на спора.

Въведено е основание за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно, че същата е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, тъй като към датата на връчване на заповедта за прекратяване на правоотношението ищецът е бил в отпуск по болест. Действително, на 25.09.2023 г. е връчена заповедта за прекратяване на трудовия договор, лично на ищеца, като на тази дата същият е бил в отпуск за временна неработоспособност, включително на въпросната дата. Закрилата по чл. 333 от КТ обаче е неприложима в процесния случай, тъй като в тази разпоредба се урежда т.нар. предварителна закрила при уволнение, но е приложима само по отношение на някои от основанията за прекратяване на трудовия договор, които са изчерпателно изброени, както и по отношение на посочените категории работници и служители, за които тя се прилага.Кодексът на труда ясно очертава кръга работници и служители, ползващи се от закрила при уволнение, основанията за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, при които закрилата е приложима и реда, по който тя може да бъде преодоляна. Закрилата се прилага само за изчерпателно посочените основания –в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, а това са – закрИ.е на част от предприятието, съкращаване на щата, намаляване обема на работа, липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, дисциплинарно уволнение. Настоящият случай не попада в нито един от изброените хипотези. Закрилата се прилага и само по отношение на изчерпателно изброените категории работници или служители.

Дори когато трудовият договор възникне въз основа на разпоредби на КТ и в договора изрично е записано, че се сключва на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, не следва да се прилагат правилата на Кодекса на труда, тъй като отношенията се уреждат от специален закон /по аргумент от Определение № 327 от 08.05.2020 г. по гр.дело № 674/2020 г. на ІV Г. О. на ВКС/. Съгласно ал. 7 на чл. 38 от ЗМСМА (нова - ДВ, бр. 69 от 2003 г., в сила от 27.10.2003 г.) ••••те на общини, райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. С оглед цитираната разпоредба се достига до извода, от аргумент на по-силното основание, че ••••овете не се намират в по-благоприятно правно положение от ••••те на общини, райони и кметства, т.е. по аналогия следва и спрямо ••••овете да се приложи цитираната разпоредба. В случая дори в трудовия договор с ищеца да е цитирана разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, визираща трудов договор за неопределено време, това не превръща правното положение на ••••а, назначен по политически съображения, равнозначно на правното положение на работник по трудово правоотношение, назначен с оглед неговите трудови качества. Т.е. пълният обем от привилегии по трудово правоотношение, дадени от КТ, са несъвместими с правното положение на ••••естник – ••••, изводимо от чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА. В този смисъл неоснователно е така наведеното от ищеца съображение, че при освобождаването на ищеца от заеманата длъжност важат едновременно както възможността за преценка по целесъобразност на уволнението, така и съответната закрила при уволнение, защото това са два несъвместими института с оглед правното положение на ••••.••••.

Поради изложеното исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие се дължи само в случай на законно и неотменено уволнение. В случая е прието, че уволнението е законно. Въведеният срок по т. 9 в трудовия договор на предизвестие от един месец за двете страни регламентира отклонение от чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА, който закон е специален закон спрямо КТ, както се изясни по-горе. Както се посочи, съгласно ал. 7 на чл. 38 от ЗМСМА ••••те на общини, райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение, приложима по аналогия и спрямо длъжността на ••••.кмет. В случая уреденото в т. 9 на трудовия договор предизвестие е противоречащо на нормите на чл. 39, ал. 5 и на 38, ал. 7 от ЗМСМА, указващи характера на правоотношението със ••••а. Съгласно чл. 39, ал. 5 ЗМСМА прекратяването на правоотношението се извършва без предизвестие /в този смисъл Решение № 309 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 898/2009г. на 3-то ГО на ВКС/. Ето защо следва да се отхвърли претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазване на срока на предизвестие за прекратяване правоотношението с ищеца.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски възниква за ответника, като ищецът дължи на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение съобразно с отхвърлената част от иска, т.е. в цялост. Видно от Договора за правна защита и съдействие /л.47/, ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800, 00 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът