Решение № 1365 от 20.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 17571/2025 г.

наказателно дело № 20251110217571 по описа за 2025 година Образувано е по жалба на търговско дружество „,,•••''“ АД, ЕИК ,,•••'', представлявано от Л.С., изпълнителен директор, срещу наказателно постановление № 45/17.10.2025 г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на дружеството на основание чл. 105в, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) е наложена имуществена санкция в размер на 700,00 (седемстотин) лева за административно нарушение по чл. 21, ал. 8, пр. 1 от ЗПУ. В жалбата са изложени доводи, че не е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1, пр. 1 от ЗПУ. Сочи се, че в АУАН и НП не е посочена дата на извършване на нарушението и че е налице порок при съставяне на АУАН във връзка с присъствието на свидетели при съставянето на същия. По-нататък в жалбата се твърди, че в НП липсва ясно и конкретно описание на извършеното нарушение и не става ясно в какво е обвинено дружеството-жалбоподател. Посочва се, че в АУАН и НП липсват доказателства за наличие на нарушение и фактическата обстановка не е изяснена. На следващо място се твърди, че административнонаказващият орган не е изследвал авторството на нарушението, а извършеното деяние е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на тези доводи жалбоподателят моли съда да отнеми НП като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно – да се приложи чл. 28 от ЗАНН. В съдебното заседание по делото дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. М. М. и адв. М. С.. Последната твърди, че нарушението не е извършено, моли съда да отмени НП като незаконосъобразно или да приложи чл. 28 от ЗАНН. Подробни аргументи в тази насока са изложени в писмени бележки. Претендират се разноски. В същото заседание, въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Д.. Същата моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, като сочи, че от материалите по делото се доказва че дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение. Повече аргументи за това излага в приложени по делото писмени бележки. Юрк. Д. прави възражение за прекомерност на поисканото от насрещната страна адвокатско възнаграждение и претендира присъждането на разноски по делото. Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства и доказателствени средства, достигна до следните изводи ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА На 07.03.2025 г. св. О. К. и П.В., в качеството им на държавни инспектори при Комисията за регулиране на съобщенията, извършили проверка в офис на „,,•••''“ АД, находящ се в гр. София, ж. к. „,,•••''“, ул. „,,•••''. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № С-ОК-034/07.03.2025 г., като в него било посочено, че в офиса не е имало поставен на видно и достъпно място за потребителите ценоразпис на предоставяните услуги. Впоследствие, след като органите на КРС се легитимирали, бил включен таблет, на който бил осигурен достъп до съответните ценоразписи. Въз основа на този констативен протокол на 15.05.2025 г. св. О. К. съставила против „,,•••''“ АД акт за установяване на административно нарушение № С-025/15.05.2025 г. В него било посочено, че дружеството-жалбоподател е извършило административно нарушение по чл. 21, ал. 8, пр. 1 от ЗПУ, като на 07.03.2025 г. в горепосочения офис не били поставени на видно и достъпно място общите условия на договора с потребители на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, предоставяна от „,,•••''“ АД. Според актосъставителя, същите не били достъпни на електронното устройство, поставено в помещението, липсвали екземпляри на хартиен и/или друг носител, от които да било възможно потребителят да получи информация за тяхното съдържание. АУАН бил съставен в присъствието на св. И.Т. и на представител на нарушителя – П.М.. Препис от АУАН бил връчен на последния. Въз основа на АУАН, на 17.10.2025 г. при сходни изводи от фактическа и правна страна, И.Д., председател на Комисията за регулиране на съобщенията, издал обжалваното НП. Препис от него бил връчен на 14.11.2025 г., а на 27.11.2025 г. била подадена жалба срещу НП. Като доказателствени източници по делото са приобщени показанията на св. О. К., държавният инспектор, извършил проверката и съставил АУАН, както и документи и снимки от извършената проверка. Въз основа на писмените и веществените доказателства, преценени заедно, може да се направи обосновано предположение, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 68 от ЗПУ, но не може да се направи извод за извършено нарушение на чл. 21, ал. 8, пр. 1 от ЗПУ. Съдът кредитира тези доказателства, доколкото са непротиворечиви и еднопосочни. Що се отнася до показанията на св. О. К., съдът кредитира същите единствено в тази им част, в която се посочва, че е извършена проверка, датата и мястото на проверката и на съставяне на АУАН. В това отношение изложеното от св. К. се подкрепя от останалите доказателства по делото. В останалата им част, а именно – относно констатациите от проверката, показанията на свидетелката не се подкрепят от писмените доказателства, напротив. Изложеното в съдебното заседание от нея противоречи на констативния протокол от извършената проверка, който е съставен от нея, и въз основа на който е съставен впоследствие АУАН. Поради това, съдът не кредитира тази част от показанията на св. К.. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда за това са следните: Съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗПУ, председателят на Комисията за регулиране на съобщенията оправомощава със заповед служители от администрацията й за осъществяване на контрола по този закон. Съгласно чл. 95а, ал. 1, т. 4 от ЗПУ, оправомощените служители по чл. 95, ал. 1 имат право да съставят актове за установяване на нарушения по реда на ЗАНН. В чл. 96, ал. 1 от ЗПУ в посочено, че въз основа на актовете по чл. 95а, ал. 1, т. 4 председателят на Комисията за регулиране на съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице издава наказателни постановления. Съгласно заповед № РД-07-482/26.08.2024 г. на председателя на КРС, актосъставителят О. К., държавен инспектор в КРС, е била оправомощена да съставя актове за установяване на административни нарушения. Видно от съдържанието на НП, същото е издадено от председателя на КРС. Следователно, съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи в кръга на службата им. Съдът, като взе предвид датата на извършване и констатиране на нарушението (07.03.2025 г.), датата на съставяне на АУАН (15.05.2025 г.) и датата съставяне на НП (17.10.2025 г.), достигна до извода, че АУАН и НП са издадени в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. В АУАН и НП достатъчно ясно са посочени времето и мястото на нарушението, поради което възраженията на дружеството-жалбоподател в тази насока са неоснователни. Описанието на нарушението от фактическа и правна страна също е достатъчно ясно, като словесното описание на нарушението отговаря на правната квалификация. Въпреки това, съдът намира, че описаното нарушение се явява недоказано, а наказателното постановление – необосновано доколкото от доказателствената съвкупност се установява, че е извършено нарушение на чл. 68 ЗПУ, съгласно който „пощенските оператори обявяват цените на извършваните от тях пощенски услуги на достъпно за потребителите място и ги публикуват на страниците си в интернет, а не нарушение на чл. 21, ал. 8, пр. 1 от ЗПУ, за което е санкционирано „,,•••''“ АД. Единственият доказателствен източник, който дава основание да се смята, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 21, ал. 8, пр. 1 от ЗПУ, са показанията на св. О. К., актосъставител. Тези показания обаче не се подкрепят, напротив – противоречат си със събраните по делото писмени доказателства, вкл. с констативния протокол от извършената проверка, който е съставен от нея, поради което съдът не ги кредитира и не може да приеме, че е извършено процесното нарушение само на базата на нейните показания. Предвид изложеното съдът приема, че административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и с което е нарушено правото на дружеството-жалбоподател да разбере за какво е санкционирано. Поради това НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. ПО РАЗНОСКИТЕ Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. При този изход на делото право на разноски има въззивната страна. Процесуалните представители на същата са направили своевременно искане за присъждане на разноски в размер на 512,00 евро. Съдът намира, липсата на фактическа и правна сложност по делото, както и обстоятелството, че съдебното производство се е развило в едно съдебно заседание, на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят разноски съобразно направеното искане. Сумата не се явява прекомерна, доколкото жалбоподателят е бил представляван от двама упълномощени адвокати е претендираният размер е минимален съобразно чл. 18, ал. 4 от Наредбата за адвокатските възнаграждения. Въз основа на горното, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 130-ти състав